Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Публикува

Естествено, че е възможно. Драгомир обаче си е славянско име.. За Безмер не е сигурно.

  • Мнения 186
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор
Публикува

Безмер е преведено на руски име в документ писан през 16 в.

Впечатлява ме твърдението, че Гостун е славянско име. Накакви примери би ли дал на славяни с това име?

Колкото и ясно да звучат тия две имена по славянски, лицата които са ги носили, по никой начин не могат да се считат за славяни, защото е доказано, че техните родове Дуло и Ерми не са били и не могат да бъдат славянски.

Преписан през 16-ти век, все пак.

Гостун не е задължително да е славянско.

Разбира се, че родовете не са славянски - аристокрацията си е българска. Въпроса е кога са се омешали българите със славяни и дали това не е станало при Кубрат, да кажем. По аналогия с многото славяни при хазарите.

  • Потребител
Публикува

За Гостун .http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BD Някъде беше написано , че някои готски имена завършват на -рих - напр. Теодорих . Тогава е възможно името на Аспарух - Исперих , да е готско .

,, Готски (имена )

Agila

Albila

Costila

Merila

Totila

Ulfila "

http://www.bulgaria88.narod.ru/ETUDESSLAVESETEST.htm

  • Потребители
Публикува

Всъщност конкретно Аспаруховото име май е от ирански произход. Лично аз смятам, че българите са имали смесена именна система - с ирански, тюркски и готски имена в нея. Това май е нормално за степните народи изобщо - да ползват имена от най-разнообразен произход.

Защо не и славянски? Може би също, но според мен не по-рано от VIII в.

  • Потребител
Публикува (edited)

Естествено, че е възможно. Драгомир обаче си е славянско име.. За Безмер не е сигурно.

Ако под "Драгомир" визираш пратеника на Крум, то нека да уточним, че в хрониката на Теофан Изповедник въпросният пратеник е записан като Даргомер, а това име определено си звучи готски :)

В ГИБИ III името е "преведено" като Драгомир, защото преводачът явно е бил предубеден, че става въпрос за славянин, но това е твърде хипотетично.

Редактирано от XOBPATOC
  • Потребители
Публикува

Би звучало готски, ако има готска дума или поне корен "*darg-", "*dargaz" или нещо от сорта. А май няма :) По-скоро можем да предположим, че славянското име "Драгомир" е неточно записано.

  • Потребител
Публикува (edited)

Би звучало готски, ако има готска дума или поне корен "*darg-", "*dargaz" или нещо от сорта. А май няма :) По-скоро можем да предположим, че славянското име "Драгомир" е неточно записано.

По косвени сведения бихме могли да допуснем, че това е някой от онези славянски князе, които Крум е удостоил с честта да пируват с него, след победата над Никифор, както е записано в хрониките.

Все пак готската следа не е за пренебрегване, след като имаме засвидетелствани стари германски имена като Draga,Drogo, виж ето тази табличка:

http://www.gaminggeeks.org/Resources/KateMonk/Europe-Medieval/Germany.htm

Редактирано от XOBPATOC
  • Потребители
Публикува

Да, има германско име Drogo, но не в готска употреба: името е франкско по произход и не са засвидетелствани готи, които да го носят.

  • Потребител
Публикува

Би звучало готски, ако има готска дума или поне корен "*darg-", "*dargaz" или нещо от сорта. А май няма :) По-скоро можем да предположим, че славянското име "Драгомир" е неточно записано.

Относно тиражирането на неистината за "славянина - Драгомир", ето какво пише Теофан:

„През тази година Крум, вождът на българите, повел отново преговори за мир чрез Даргамер с императора Михаил.

Писал на императора и за решението си: „Ако не побързаш с мира, по твоя вина ще се отправя с войска срещу Месемврия..."

  • Глобален Модератор
Публикува

Гостун съществува и в името на едно село край Банско. А за славяните не може да се генерализира така. Разслевали ги, пък са им взели езика???? Нещо не се получава.

  • Потребители
Публикува

Относно тиражирането на неистината за "славянина - Драгомир", ето какво пише Теофан:

„През тази година Крум, вождът на българите, повел отново преговори за мир чрез Даргамер с императора Михаил.

Писал на императора и за решението си: „Ако не побързаш с мира, по твоя вина ще се отправя с войска срещу Месемврия..."

Дали е неистина е малко прибързано да се каже. "Даргамер" може и да е погрешна транскрипция на "Драгомир". Във всеки случай не е много вероятно името да се родее с "Дрого".

  • Потребител
Публикува (edited)

По въпроса за титлата на Борис I, прикачвам негови оловни печати, предлагани на аукциони. За съжаление нищо не успявам да разчета, надявам се Тироглифус да помогне в случая. Но като че ли на реверса на втория печат разчитам "КАНА" :ohmy:

Оказва се, че на печатите на Борис I не пише "КАНА", а пише "МНХАНΛ" - "Господи помози. Михаил, архонт на България"

Така е, когато постоянно сънуваме канове, получи се малко като с тези, които сънуват бог Тангра и онази колона, на която пише ТАГГРА

Ето един по-четлив печат на Борис I:

Редактирано от Зитко
  • Потребител
Публикува (edited)

Попаднах на едно мнение на Тироглифус, което е точно по въпроса, ще си позволя да го цитирам и тук:

Даргамир не е по-малко славянско от Драгомир, а отразява по-ранната форма на името. Преобръщането в "ра" и "ла" е било, разбира се, дълъг процес, но той в основни линии е завършил именно през втората половина на 9 в. Затова и Владимир е наричан ту Валдимир, ту Владимир. Добър паралел на Даргамир от края на 8 - нач. на 9 в. е името Дарга-склав (Драго-слав). В края на 9 в. вече имаме и женското име Драгомира. Та с оглед на това, а и доколкото никъде не е засвидетелствано Даргамир/Драгомир като неславянско име, е твърде неразумно да бягаме от славянското и да търсим някакви други корени за името.

Ето и линк към този пост:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6955&view=findpost&p=70946

Все пак, това Дарга-склав е твърде близко с германското Draga (от поста на Ховратос) - ето тук бих приел, че става въпрос за германско име, преминало в славянския език на един много по-ранен етап, когато двата народа са били в многовековни преки контакти. Но защо пък не и обратното?

Редактирано от Зитко
  • Глобален Модератор
Публикува

Май доста се поотклонихте от основната посока на дискусията, а?...

  • Потребител
Публикува

Май доста се поотклонихте от основната посока на дискусията, а?...

Понеже проблемът е многопластов и се налагат чести препратки към други въпроси, но това обикновено помага да се открие някаква интересна следа, чрез която да се разплете, образно казано, основният казус :post-70473-1124971712:

  • Потребител
Публикува

Поне в едно май сме на едно мнение.

Да, може да се нарече златен век за България, но на християнството и християнската писменост.

А за продължаване на небезинтересната дискусия относно езика на българите-славяните, може да се направи и в друга тема.

  • Потребител
Публикува

Поне в едно май сме на едно мнение.

Да, може да се нарече златен век за България, но на християнството и християнската писменост.

А за продължаване на небезинтересната дискусия относно езика на българите-славяните, може да се направи и в друга тема.

Златен за християнството и преписите на религиозна литература , обаче за България нещата май тръгват надолу по наклонената плоскост :biggrin:

  • Потребител
Публикува (edited)

Златен за християнството и преписите на религиозна литература , обаче за България нещата май тръгват надолу по наклонената плоскост ;biggrin:

Малко като гавра звучи:

От утре започва "Златният век"!!!

Няма вече да се толерира българският!

Всички официални документи и общуването със властта ще става на славянски!

(днес по различни причини наричаме езика на българите от основаването на Дунавска България до отмяната му в началото на 10 в. след преврата срещу кан Расате - "прабългарски", но никой не може да отговори на въпроса защо езика на основателят на България Аспарух, защо езика на Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум трябва да наричаме "прабългарски"???)

Редактирано от venco
  • Потребители
Публикува (edited)

Може би точно контрастът между епохата на Симеон и следващия период превръща този период в Златен век. Все пак, дълготрайните последици от войните и от появата на едрата църковна собственост не са можели да бъдат оценени в самата епоха.

Представете си - Симеон строи цял нов град, при това доста впечатляващ за българите, с разкошно украсени представителни сгради, при това част от тях - църквите - от нов (или по-скоро добре забравен) за страната тип. И преди това е имало значимо строителство в България, разбира се, но Симеоновото изглежда доста впечатляващо.

Книжовният труд си е нещо качествено ново. Преводите са си преводи, но все пак се появяват и изцяло нови текстове - вярно, те пак са религиозни, но пък религията има огромно значение както за владетеля, така и за обикновения човек през Средновековието.

Войните на Симеон поне на Балканите са успешни.

Непосредствено преди него и особено след него такъв кипеж и преробръщане на страната вероятно никога не е имало. Това лесно може да остави впечатлението за "Златен век". Вероятно е било вълнуващо човек да живее в Симеоновия новостроящ се Преслав, особено ако е бил, да речем, начетен свещеник, чувал е новините и е участвал в литературния процес. Да не забравяме, че нашите знания за Средновековието се дължат до голяма степен на текстове, а в онази времена текстовете се пишат главно от духовници и естествено отразяват тяхната гледна точка. За духовника Симеоновото царуване трябва наистина да е изглеждало златно.

Това, че гледната точка е основно църковна, още не значи, че е изцяло лишена от значение. "Златният век" за църковните институции, църковното строителство и църковната култура се оказва с много по-траен резултат от победите на бойното поле.

--------

Венко, знаеш, че има (поне) два езика, говорени в ПБЦ: а) този на най-ранните българи и б) славянският, църковен, литературен старобългарски, от който произхожда и нашият съвременен български. Доколкото "старобългарски" наричаме езика, от който произлиза нашият език, то още по-старият език на самите българи няма как да бъде наречен другояче освен език на първобългарите, "първобългарски". Все тая е дали ще го наречем така или пък "протобългарски", "прабългарски" или пък с тромавото и описателно: "език на най-ранните българи". Това са технически термини, които приемаме за удобство и за да не объркваме понятията. Терминологията е измислена предимно за наше улеснение и яснота.

Византия също не се е самонаричала така, но когато споменем това име, е ясно какво имаме предвид. Същото е и с "прабългарския".

Редактирано от glishev
  • Потребители
Публикува

Венкооо пусни батиното един болгарски надпис, белким и ние му се израдваме. Не си ги крий само за себе си :good:

  • Потребител
Публикува

Представете си - Симеон строи цял нов град, при това доста впечатляващ за българите, с разкошно украсени представителни сгради, при това част от тях - църквите - от нов (или по-скоро добре забравен) за страната тип. И преди това е имало значимо строителство в България, разбира се, но Симеоновото изглежда доста впечатляващо.

Всичко звучи хубаво и захаросано, но ... да погледнем нещата такива, каквито са били:

Народа е лишен от своят език.

Прекъсната е връзката с предците ни.

Българите сме претопени, славянизирани въпреки траялите векове наред борби на българските владетели на живот и смърт срещу славяните, включително и мащабният поход на кан Борис срещу славяните във Великоморавия през пролетта на 863г.

Един народ го има, докато го има езика му. Няма ли го езика, няма го и народа български.

Оставили са ни само името - за да се отличаваме от славяните в околните държави.

Отношението на Европа към нас, като нация е показателно за плодовете, които берем от консумирането на така нареченият "Златен век" ...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!