Китайското "чудо" - анализи и прогнози

[nik1]

Кое и какво стои в основата на китайското "чудо"?

Не е "изненада" за никой познавач (по сравнителна антропология): преди всичко - "букетът" или "коктейлът" от културните особености (наричани "измерения") на китайците/китайската култура. Конкретно те са (изброените по-долу културни особености са почти еднакви за общесвата на всички "хан" - т.н. "етнически китайци", независимо дали "хан" са от/в Китай, Малайзия, Тайван, или Сингапур)

-Висока степен на "себезаличване" (по Минков)

-Висока степен на "гъвкавост"(по Минков)

-Ниска степен на "тревожност" (по Минков)/"избягване на несигурността" по Хостеде/

- Ниска "религиозност" (която е в корелационна и причино-следствена връзка с първите две особености)

- Висока степен на "общесвен институционален колективизъм" (измерение на Project GLOBE)

Няколко думи за последното измерение:

Въпреки високата неравновластност на китайското обшество и култура (Висок "Power Distance" по Хофстеде), китайската култура е с висока степен на "общесвен институционален колективизъм"; Най-общо - високият "общесвен институционален колективизъм" може да се определи като "нагласа и способност на хората да се сработват (да работят в колектив и задружно), и да уважават институците си, и ръководителите си".

Въпросите "как и кога са възникнали тези особености" (този тип култура, тази култура), и върху какво влият и с какво са свързани (какво аджеба определят)- са дискутирани в други теми, Ако възникне желание или интерес да се развие дискусията в тази насока - ще дам "препратки" към темите и съобшенията..

--

Накратно казано:

Китайците, като повечето бедни народи и култури, които имат висока степен на измерението "себезаличаване", са работливи, работят много (ценят малко/слабо личното си свободно време, и едновремено с това поставят високо или най-вико в скалата на ценностите парите)

Китайците като повечето "гъвкави" култири са изключително възприемчиви към чуждите идеи и практики, и са ученолюбиви.

/Тези конкретни особености са присъщи на русите, българите, балтийците (и въобще при т.н. "източноевропейци", вкл тези от Средна Европа въобще,с изключения на някои от тях), германците, и източноазиатите - японци, корейци, виетнамци), като не всички от тези народи са бедни: Германците не работят колкото бедните си "братовчеди", защото са започнали да ценят и свободното си време; бедните "братовчеди" от друга страна, ценят най-много това което нямат - парите/

Китайците са нискорелигиозни (вижте в дискусиите в темата "религиозност и социална патология")

Може би трябва да направя едно отклонение - във всички култури притежаващи такива измерения ("високо себезаличване" + "висока гъвкавост" + "ниска религиозност") и които са пазарно ориентирани и либерални икономически, се наблюдава някакво икономическо "чудо" през последните години

/в България, и в Русия - също се наблюдава; В тези две страни има неколкратно увеличение на БНП в периода "90-те години на 20 век" до "началото/средата на "световната криза от 2007"./

----

Защо "чудото" при китайците е "по-голямо" и "забележимо"?

Това, което при част от останалите споменати страни и култури липсва, е високата степен на "обществен институционален колективизъм" (измерение на Project GLOBE).

"Висока" , и/или "сравнително висока" степен се наблюдава при германците, балтийците, чехите, унгарците, поляците (средноевропейците т.е.), но е "нисък" при русите, украйнците, молдовците (и при народите от ОНД), българите, сърбите, румънците..

Важно измерение, смятам в този коктейл от "подходящи" културни особености /черти/ на китайците е ниската "тревожност" /ниска стойност "на "избягване на несигурността"/; Източно- , централно- и южноевропейците са по-скоро тревожни народи и култури; японците, корейците и виенамнците - са също тревожни народи;

Ниската "степен на избягване на риска" при китайците (хан)" е причина за (или по скоро обуславя) високата им активност и успехи в търговията и бизнес-предприемачеството, както и иновационните им нагласи (последното е в съчетание с "гъвкавостта" на китайската културата, която пък корелира и обуславя нагласите за възприемане или по-скоро "попиване" на чуждите иновации и опит..)

---

Страничен, но важен "въпрос", смятам е "проблемът" /феноменът/ на ниското качество на китайските стоки.

Проблемът с качеството при "белите" страни и култури (в случая наричам "безродовите" такива - "бели") и в идеалния случай (ако не се отчитат културните особености) е преди всичко "икономически" проблем: търси се баланс между цени и качество; Но, обективно проблемът в същността си е многостранен, защото културните особености на обществата и културите влият тенеденциозно и на този проблем.

Феноменът /"проблемът"/ с ниското качеството на китайските стоки (и свързаните с него феномени "плагиастване", "копиране" и най-вече "откровенно измамване" на потребителите за качествата на стоките) се задълбочават от причини от културен характер (което значи че в близките поне сто-сто и петдесет години той/те ще съществуват в един или друг вид и степен на сериозност); Освен ниската "тревожност" на китайците, в случая влияние оказва (има своята "роля" и "принос") и още една друга културна особеност (измерение -неговата стойност) - това е високата родовост на китайската култура ("родовост" по Минков, "колективизъм" по Хофстеде)..

Това е засега..

Дискусията е свободна, само предствих някаква първоначална за темата, гледна точка - като заглавна тема, Иначе ще се радвам на всякакви други мнения, виждания и тези..

[Михов]

Ник, а би ли представил едно сравнение на китайските и японските социокултурни особености? По какво си приличат и по какво се различават? Корея, Тайланд и Виетнам също ще бъдат интересни.

[КГ125]

Звучи логично и интересно. За да се дойде до този резултат обаче, ще се наложи да намесим и добрите стари икономика, политика и история. Китайското чудо започна в края на 80-тте години на 20-ти век. С известни условности можем да го изтеглим и в началото им. Потъналата в сивота (по-точно в синьо) и бедност огромна страна, в която хората масово носеха дочени дрехи (младежите днес тук дори не знаят какво е това, за по-големичките ще припомня дочените работни дрехи на дядо) и каскети, па и караха само велосипеди, започна да се раздвижва след прочутото дело на "бандата на четиримата", т.е. съпругата на починалия свръхортодоскален комунистическо лидер Мао Дзе Дун и трима основни нейни и негови сподвижници и идването на власт на един от най-забележителни политици на 20-ти век - убеденият либерал, прагматик /и ненадминат майстор на бриджа/ Дън Сяо Пин. Изстрадал "културната революция", в която разбеснялата тълпа хвърля сина му през прозореца, заточен в провинцията и грижещ се сам за парализирания си син, големият играч по китайски търпеливо изчаква реката на времето да отнесе труповете на всичките му врагове, е, като малко й помага, де... След което и след прочутата му, пак по китайски фраза в конфуциански стил "Не е важно дали котката е бяла или черна, важно е да лови мишки", Китайската комунистическа партия прави мащабна икономическа реформа, разрешаваща частното предприемачествои свободната стопанска дейност на всички нива (неволно се сещам за Указа за стопанска дейност от 1988 г. в България и смешната за много хора фраза от последната реч на Тодор Живков за "хоризонталата и вертикалата")..... След това традиционите китайски социалнопсихологически качества доведоха да огромния ръст на производството в Китай, който от износител на джапанки през 1990 г. днес стана водеща икономическа сила в света и аха ще изества САЩ.

Формулата на китайския успех за мен е проста - свободна икономика и силна държавна власт. Не е далеч времето, в което за корупция се разстрелваше на стадионите...

Това е, което кара китайците хем да се чувстват спокойни и да имат "нискъ праг на избягване на риска". Засега работи.

Какво ще става занапред? (ще пусна тук едно старо нещо, леко попроменено, защото от времето, когато го писахме досега Китай даде много поводи за корекции) Та:

Във всяка комунистическа държава има един положителен елемент, който критиците забравят, а комунистите не умеят да "изолират" от останалите като цяло негативни моменти - силата на държавните органи. Лишена от тотаността си другите дивотии, насочена към правилните приоритети тя може да върши отлична работа.

Да се активизира този елемент като начало на прехода от червен режим към модерността е един от възможните правилни пътища и точно това се случи в Китай.

Това според мене е първият фактор за бързото му развитие.

Следват:

- огромни население и територии;

- древна култура, което има огромно консолидуращо значение - освободена от комунистическата варварщина, тя е толкова мощен мотивационен фактор, че направо "шумът му се чува" чак дотук;

- специфична консервативна психология - семейни, консервативни и исторически обусловени ценности, трудолюбие, упоритост, търпение, примирение с тежестите.

- свобода на частната собственост, активна политика за всевъзможно производство и тотален износ на какво ли не;

Слабостите:

- липсва японския стремеж към съвършенство, психологията на търпението е с два знака, както при нас - допускат се компромиси с качество и т.н. и т.н.; коминустическото изпростяване на населението сучило се до 80-тте си е разрушителен момент, който не може да бъде преодолян;

- комунистическия остатък във властта -

а/ изразен в психиката на всепозволеност, което понякога лишава политиката от гъвкавост и я прави груба, нелицеприятна и по правило неефективна /поведението спрямо Тайван и Япония, публичните екзекуции, рушенето на някои важни китайски културни паметници в името на икономически проекти, които са решими и по друг начин - това обаче се тушира все повече и повече, важеше по-скоро за първите години на 20-ти век/

и

б/ съдържащ в себе си латентен и крайно естествен конфликт между интересите на върхушката и частните субекти, т.е. народа.

Когато политическия елит е умен, той съумява да балансира, когато или ако обаче не е, а това по правило става , тогава той ще използва безкомпромисния си и безогледен властови ресурс за решаване на някои конфликт, а това е началото на края на икономическото развитие и в крайна сметка на мощта; /такава случка вече се случи около 2005 г., когато, при спор за земя в една провинция между фермери и, забележете, свързани с властта предприемачи, последните пратиха банди да избиват водачите на фермерите без иначе щедро раздаващата смъртни присъди власт да се намеси .... Но оттогава досега не се е случвало /

С други думи - трябва му на Китай у или ще му потрябва известна демократизация но насочване на силата на държавата само към защита на собствеността, за да продължи да се развива както досега /а той го прави впечатляващо засега, да им завиди човек на ежедневните новости, на които са свидетели!/. Ако успее - 21 век е негов. Ако не - и ако властта му стане фактор не за стабилност, а за стагнация, поредното зацикляне на поредния колос ще е налице.

Засега Китай се справя чудесно. Постижение след постижение в кратко време, несъмнен технологичен напредък -

Редактирано Юли 13, 2011 от КГ125

[kotev]

Формулата на китайския успех за мен е проста - свободна икономика и силна държавна власт.

Какво да разбираме под "свободна икономика"?

В Българията икономиката каква е, не е ли свободна?

Защо всичко се ликвидира и закрива?

Защо не се откриват фабрики и цехове?

Каква е разликата между България и Китай?

На нас ни обяснавяха, че трябва да ликвидираме всичко, което е построено от социалистическият период, докато Китай само вкара съвременни оборудвания и поточни линии в заводите и резултата е видим.

Добре би било за ограничаване на кризата в световен мащаб, Световната банка да ги накара да подпишат нужният брой меморандуми, да им дадат "заем срещу реформа" (под реформа в такива случаи винаги се разбира (унищожаване, демонтаж, продажба за скрап) и да ги задължат да ликвидират това онова... Тогава ще ги видим, китайците.

[Михов]

Котев, добре би било преди да пишеш, да си запознат с нещата.

Китайците не "вкараха само съвременни оборудвания и поточни линии в заводите", а привлякоха огромни чуждестранни инвестиции. Именно те бяха моторът на китайската икономика. Китай се превърна във фабриката на света.

Това се случи обаче поради няколко фактора:

- ниска себестойност на труда

- предвидима политическа среда

- мащабите на вътрешния пазар

- насърчаване от страна на държавата на предприемачеството - и чуждото, и своето (Да сте чули по новините за стачки и синдикална дейност в Китай? Няма и да чуете!)

- коректност и лоялност от страна на работната сила

Част от тези фактори са следствие на културата на китайците, за която говори Ник. Други са следствие просто на големината и тежестта на страната в световната политика.

[КГ125]

Какво да разбираме под "свободна икономика"?

В Българията икономиката каква е, не е ли свободна?

Защо всичко се ликвидира и закрива?

Защо не се откриват фабрики и цехове?

Каква е разликата между България и Китай?

На нас ни обяснавяха, че трябва да ликвидираме всичко, което е построено от социалистическият период, докато Китай само вкара съвременни оборудвания и поточни линии в заводите и резултата е видим.

Добре би било за ограничаване на кризата в световен мащаб, Световната банка да ги накара да подпишат нужният брой меморандуми, да им дадат "заем срещу реформа" (под реформа в такива случаи винаги се разбира (унищожаване, демонтаж, продажба за скрап) и да ги задължат да ликвидират това онова... Тогава ще ги видим, китайците.

Не, не "само вкара". Това "вкарване" е мнго ключово. Китай смени собствеността в позитивна посока и в условията на развитие на производството, а ние - в условия на упадъка му. Нашият капитализъм в доста отношение се оказа спекулативен и корупционен, защото преходът се съчета с деградиране на държавността, на националната традиция, на институционалната консолидация и на нравствените ценности. Провокиран нарочно, разбира се. ККП укрепи китайската държавност, а БКП разграби държавната собственост.

Редактирано Юли 13, 2011 от КГ125

[КГ125]

Част от тези фактори са следствие на културата на китайците, за която говори Ник. Други са следствие просто на големината и тежестта на страната в световната политика.

А трети - на съчетанието на силна държавност и частна собственост. При нас държавата се превърна в средство за корупционен натиск върху икономиката, в Китай очевидно във фактор на икономическия растеж.

[nik1]

Ник, а би ли представил едно сравнение на китайските и японските социокултурни особености? По какво си приличат и по какво се различават? Корея, Тайланд и Виетнам също ще бъдат интересни.

Културите и особеностите на японците, китайците (от Китай, Сингапур и Хон-Конг) , корейците (северна и южна Корея) и виетнамците си приличат в (близки са) в измеренията

-по родовост: всички тези култури се намират в горната част на "скалата" по родовост, като културата на китайските "хан" е най-родова от всички;

-по неравновластност;

-по гъвкавост;

-по себезаличаване;

-по ниска степен на религиозност

-всички се намират се в долната част на скалата по религиозност, като китайските хан са най-слабо религиозни

В "китайския" случай вторично влияние оказва обществения и цивилизационен "модел" и "доктрина" които наричаме "социализъм" или "комунизъм"; За Северна Корея доколкото знам - няма данни за религиоността, но положението би следвало да е подобно.

Искам да забележа нещо важно в тази връзка (смятам че е важно): моделът/докрината "социализъм" е създаден "от", "за" и "при" гъвкави, себезаличаващи и слаборелигиозни народи и култури, визирам германците*, и е приет и "пречупен"/премоделиран от културите на неравновластните, но също гъвкави, себезаличаващи се, и слаборелигиозни руси, китайци,корейци и виетнамци..В кръга на задявката - ако не бяха последните, то някой от източноевропейските народи щеше да "измисли" нещо подобно на "ленинизма" т.е социализъм с някакъв източен, деспотичен характер и особенсоти../Ще изключа за "по-безопасно" българите от тези източноевропейски народи, защото тук пишат и хора, които почти фанатично вярват че българите са измислили капитализма

*Очевидно германците през 19 век са били по-религиозни отколко са сега; в случая имам предвид по-скоро тенденциите, и сравненията с "останалия свят"; Германците са по-нискорелигиозни от латиноезичните, от африканците, от индусите, от пакистанците, иранците, турците и т.н.

В тази връзка , изследователите по национализъм смятат, че конценпцията "национализъм" възниква и се разпространява за да замести "празнината" получена от спадане на ролята и значението на "религията"; Един вид излиза, че по времето на "изобретяването" на социализма в Германия, религията не ще да е играла "главна роля"

Що се касае до другите две социокултурни особенсти ("себезаличаване", "гъвкавост" и холистични нагласи и разбирания за "добро" и "лошо")- Минков доказа еднозначно, чрез анализите на историята, и анализите на записаното в древните тестове (той е полиглот) че тези особености са съществували почти непроменени (като тенденции) откакво има писано слово..

Минков прави и интересен анализ на богомилството и достига до интервесни изводи ; мнението му е в унисон с моето - българите са били слаборелигиозни, и били скептично настроени към религията и авторитетите; За наличие и широко разпространение през средновековието на различни езическите ритуали и вярвания при българите (екзорсииъм /вижте кукерите/, апотропейни вярвания и ритуали, почитане на дървета, места, и други) пишат и някои съвременни теолози, изследователи на проблема.

Всъщност българите са едни от световните шампионите по "гъвкавост"/VS "монументализъм"/ и "себезаличване" (и ниско самочувствие сътветно!) при измерването на тези..

Обективно погледанто това не се отнася само за сегашното ни състояние, и сегашната ни невъзможност да се справим с "цунамито" на външните въздействия. Откакто се помним като "племе" - ние сме "попивали" и взаимствали от другите (византийци, армено-павликяни, гърци, турци, руси, франзцузи, германци, сега англоезични) - и "модели" и "език" (двуезичие по-скоро!), "имена"..

Тези ни качества, смятам са едно "добро" с което бог ни е "надарил",защото через тези си качества имаме шанса да успеем и напреднем ("добро" при сравнението с консервативните но и "изоставащи"/"изостанали" латиноси и арабески)

Патриотарите вероятно биха казали и сметнали друго, както и тези хора които смятат че "трябва" да сме по-консервирани (в нещо си). Е "трябва" - ама няма как, и не може, защото бог ни е "отредил" друго, както се казва)

При китайците, японците и корейците имаме сходни стойности на измерението "обществен институционален колективизъм"

--

Разликите не са много на брой (въпреки това - тези различни особености, имат специфично влияние и роля, което "един вид"- не може да се пренерегне)

Всички далекоизточни култури и общества, без тези на "хан", са "тревожни" (с висока степен на избягване на несигурността и риска)

Всички далекоизточни култури и народи, с изключение японците, са "женствени" /"меки"/;

"Мъжествеността" и "твърдостта" са свързвани с "борбеността" и "напоритостта" на хората от тази култура. Напористи, мъжествени и борбени са японците, но не и останалите източноазиати, които имат нагласи и култура, "насочени" към съчувствие и състрадание../Доколкото културите и народите са "родови"- тези нагласи се проявяват само в кръга на роднините -(клановия кръг) и кръга от приятелите и близките. Към непознатите, "неблизките" и хората извън "кръга" не се проявява интерес, съответно - не се проявява съчувствие и загриженост/

Редактирано Юли 13, 2011 от nik1

[nik1]

Корупцията е също културно явление и феномен.

Сега фактите: корупция съществува и в Китай, тя е по-голяма отколкото в България..

Звучи на пръв поглед нелогично за тези които не се занимават с тази материя, но корупцията не се явява спирачка на развитието нито в Китай, нито в България. Обективният анализ показва еднозначно, че корупцията се явява механизъм на обществото и културата му за "преборване" на тромавите и ограничителни бюрократични или йерархични машини..В много страни единственият начин да се започне бизнес е като се даде подкуп.

/Подкупи са се дадали, и се дават във всички т.н. неравновластни култури, където "цар е далеко, а бог е високо", и там където няма върховенство на закона, а "има върховество на силата"; при всички неравновластни култури - хората които участват в бюрократичната машина, имат тази сила и власт над обикновените простосмъртни/

Казвам с други думи, че трябва да правим разлика между "правила" и "правила", и "закони" и "закони", в най-важния аспект и анализ - културния, или културологичния: правилата в "белия свят", са различни от правилата в "другия свят", и те са взимно неприложими..(това което е добро за дадена култура - е "добро" и "подходящо" за нея, въпреки че може да е "лошо" и "неподходящо" за друга).. Като "прозападни" хора ние тук, можем да говорим колкото си искаме срещу корупцията, и да кроим всякакви планове срещу нея, но тя няма да изчезне (за съжаление), докато не си променим културата към по-равновластна и по-безродова.

[Михов]

Благодаря.

Беше ми интересно едно сравнение между различните далекоизточни народи. Защото колкото и китайците и японците да си приличат, всъщност са много различни. Може би различията идват оттам, че японците са мъжествени и тревожни, а китайците женствени и спокойни. Сравнението ми е интересно, защото мнозина смятат, че китайците вървят по пътя на японците и ще станат като тях, като поради огромните си мащаби ще бъдат абсолютен хегемон. Аз лично не смятам така. Според мен китайската икономика ще прегрее и Китай ще бъде "обуздан" чисто икономически, а в политически план ще има все повече сътресения, поради желанието за промяна на политическата система в страната.

Има и нещо друго, то е мое наблюдение - японците са някак по-стриктни и перфекционисти, докато китайците са по-немарливи и карат през пръсти. Ако мога да си позволя едно волно сравнение - японците са германците на Азия, докато китайците са руснаците.

[Михов]

Корупцията е също културно явление и феномен.

Сега фактите: корупция съществува и в Китай, тя е по-голяма отколкото в България..

Звучи на пръв поглед нелогично за тези които не се занимават с тази материя, но корупцията не се явява спирачка на развитието нито в Китай, нито в България. Обективният анализ показва еднозначно, че корупцията се явява механизъм на обществото и културата му за "преборване" на тромавите и ограничителни бюрократични или йерархични машини..В много страни единственият начин да се започне бизнес е като се даде подкуп.

/Подкупи са се дадали, и се дават във всички т.н. неравновластни култури, където "цар е далеко, а бог е високо", и там където няма върховенство на закона, а "има върховество на силата"; при всички неравновластни култури - хората които участват в бюрократичната машина, имат тази сила и власт над обикновените простосмъртни/

Казвам с други думи, че трябва да правим разлика между "правила" и "правила", и "закони" и "закони", в най-важния аспект и анализ - културния, или културологичния: правилата в "белия свят", са различни от правилата в "другия свят", и те са взимно неприложими..(това което е добро за дадена култура - е "добро" и "подходящо" за нея, въпреки че може да е "лошо" и "неподходящо" за друга).. Като "прозападни" хора ние тук, можем да говорим колкото си искаме срещу корупцията, и да кроим всякакви планове срещу нея, но тя няма да изчезне (за съжаление), докато не си променим културата към по-равновластна и по-безродова.

Корупцията навсякъде е проблем, защото създава условия за неравнопоставеност и субективност.

Убеден съм, че и в Китай тя пречи. Съвсем отделен е въпросът, че предпоставките за чуждестранни инвестиции, които изброих по-горе са достатъчно значими и важни, и бизнесът "преглъща" наличието на корупция и даже играе по китайските възприети правила.

[kotev]

Китай смени собствеността в позитивна посока и в условията на развитие на производството, а ние - в условия на упадъка му. Нашият капитализъм в доста отношение се оказа спекулативен и корупционен, защото преходът се съчета с деградиране на държавността, на националната традиция, на институционалната консолидация и на нравствените ценности. Провокиран нарочно, разбира се. ККП укрепи китайската държавност, а БКП разграби държавната собственост.

Една държава прави това, което и позволяват.

[nik1]

Благодаря.

Беше ми интересно едно сравнение между различните далекоизточни народи. Защото колкото и китайците и японците да си приличат, всъщност са много различни. Може би различията идват оттам, че японците са мъжествени и тревожни, а китайците женствени и спокойни. Сравнението ми е интересно, защото мнозина смятат, че китайците вървят по пътя на японците и ще станат като тях, като поради огромните си мащаби ще бъдат абсолютен хегемон. Аз лично не смятам така. Според мен китайската икономика ще прегрее и Китай ще бъде "обуздан" чисто икономически, а в политически план ще има все повече сътресения, поради желанието за промяна на политическата система в страната.

Има и нещо друго, то е мое наблюдение - японците са някак по-стриктни и перфекционисти, докато китайците са по-немарливи и карат през пръсти. Ако мога да си позволя едно волно сравнение - японците са германците на Азия, докато китайците са руснаците.

Има и нещо друго, то е мое наблюдение - японците са някак по-стриктни и перфекционисти, докато китайците са по-немарливи и карат през пръсти.

Споделям напълно това мнение. Фирмата в която работя, прави сериозен бизнес с китайците (той кой ли не прави в България бизнес с тях вече?). Фирмата прави бизнес и с японци;

Китайците са много спокойни (спокойна култура), и оттук идва проблема им с "гледането през пръсти" на качеството, на "детайлите".

/Донякъде де, защото и при тях се прави баланс между "цена и качество". Като имам превид че цените им (за това което имам поглед) са около 5 пъти по-ниски от тези в България, и около 10 пъти по- ниски от тези в Западна Европа, смятам те трудно е биха постигнали перфектност, дори и при желание (което пък нямат)/

Тези хора нямат много душевни "терзания" да произведат партида, от която 20 процента е напълно негодна, за това за което е предназачена, и да я продадат (говоря за истински случаи, и не един). Разбира се, след телефонен разговор компенсират "боклука", който са продали , и без много формалности..

[nik1]

Корупцията навсякъде е проблем, защото създава условия за неравнопоставеност и субективност.

Убеден съм, че и в Китай тя пречи. Съвсем отделен е въпросът, че предпоставките за чуждестранни инвестиции, които изброих по-горе са достатъчно значими и важни, и бизнесът "преглъща" наличието на корупция и даже играе по китайските възприети правила.

Причинно-следствените връзки са обратни (постановката ти е грешна демек): Първо имаме "неравноправност" (защото обществото е неравновластно) и после "идва" корупцията, като средство и механизъм (демек те е "следствие") в тези общества простосмъртните ("неравноправните") да полачат своя шанс за бизнес, за добро лечение и т.н.

Обратно: в Холандия имаме огромна бюрокрация, но там никой не е чувал за корупция. Защо - защото обществото, културата е равновластна и безродова, и съответно имаме върховенство на закона, а не на силата на най-овластените..

[Михов]

Да, не съм се изразил правилно.

Корупцията наистина е следствие. Имам предвид обаче, че тя допълнително затвърждава неравнопоставеността и пречи на свободната конкуренция. И в крайна сметка, за което и да е общество е вредна.

[Alexander_Nevski]

китайското чудо не е чудо, през по-голямата част от човешката история китайската икономика е била по-голяма от европейската ...

последните няколко века бяха изключение ...

сега нещата просто си идват на мястото ...

[Skubi]

Няма чудо. Не случайно са милиарда...

Политическа диктатура, икономична демокрация и толкоз. Я и народ който бачка без ропот по 10-12 часа на ден, ако ще за чиния ориз....

:punk:

[nik1]

Няма чудо. Не случайно са милиарда...

Политическа диктатура, икономична демокрация и толкоз. Я и народ който бачка без ропот по 10-12 часа на ден, ако ще за чиния ориз....

:punk:

Ам че не е баш така; и в Либия и в Иран има политическа диктатура , и икономическа свобода, ама "няма никой", както се казва...

Индия пък са 1 милиард човека, ама няма такова "чудо"..

В Китай (Tiger Mother China :)) пзаоследните 25 години има среден годишен разтеж от 9,37 %; И това което се вижда сега в Китай, не се отнася само за материка..ами и за Тайван, Хонгонг, и Сингапур;

Хонг Конг ще "забият" около 6 % (шест процента) разтеж за 2011; тайван - минимум 5% (пет процента); Това ако не e "чудо" (щото тези бяха избасани от последната криза), кажи ми ти кое е чудо?

Японците, корейците и тайванците преди 40-45 години работят за по 40-50 марки месечно; Високият стандарт не им е паднал "небето", дето се вика..

/имаше един разказ от един японец, служител на банка, който е обикалял по 10 часа с едно колело по селата от околността, за да събира влоговете на селяните;

имаше един разказ на едни японци, които в 1971 година са били в асеноградска къща - хората се бяха се учудили на топлата вода, и на няколкото етажа./

Чудото на "Хан" от Тайван, в числени изражения (интересна е смятам, таблица 1, на стр 7)

http://129.3.20.41/eps/ge/papers/0306/0306003.pdf

Редактирано Юли 14, 2011 от nik1

[nik1]

Skubi, Китай е "чудо" и заради иновационните нагласи и постижения (изобретения и иновации) на китайците - т'ва е във връзка и в следствие със спокойната култура на хан, и съответно с холистичните им нагласи и синтетично "мислене";

На "финала" на "мегасъревнованието" по иновации и изобретения, когато и да е той, тези хора ще се състезават /или вече се сътезават/ с конкуретните си - спокойните северо/западно/европейци и англоезични североамериканци.

/Да не ти падне "капата" като прочетеш за футбола , .. за нефта и каменните въглища ха-ха-ха/

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Chinese_inventions

ха-ха-ха

Какво ли ще стане, когато тези хора развият модерната наука, и аналитичните методи?

http://www.chinalawblog.com/2010/09/chinese_science_rising.html

Редактирано Юли 14, 2011 от nik1

[Михов]

Китайците са много спокойни (спокойна култура), и оттук идва проблема им с "гледането през пръсти" на качеството, на "детайлите".

Дали обаче това е причината?

Защото тревожните германци, но и спокойните англичани и шведи са перфекционисти, докато тревожните руснаци никак не са и все нещо не им е наред.

[nik1]

Алвасарейро е развил темата за връзката между културата и изобретенията

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8477

Аз мога да добавя и някои свои неща, но за това друг път. Накратко само: в тревожните култури хората се движат в "коловозите" (начертанията, правилата), и се стремят да не излизат от тях;

За тревожните култури са характерно аналитичното и абсолюстко мислене и нагласи ; докато за спокойните - холистичното и синтетично мислене и нагласи; Последното е необходимо за да се измисли и направи нещо ново;

Освен това, самото внедряване на някоя иновация е свързано с финасови и други рискове и неизвестни, които тревожните народи са склонни да избягват, а спокойните - да приемат.

/американската поговорка звучи така: "за да се открие нещо ново, трябва да се мине през полето";

германската :"не ходете по тревата" (нещо неразбираемо за хората от спокойните култури на англичани, сакндинавци и американци)/

-----

Едно отклонение за футбола

Футболът е открит независимо от китайците, и от англичаните, все спокойни култури.

Докато за меките и женствени китайци той е средство за отмора и игра за удоволствие,

то за по-твърдите и мъжествени англичани и американци - той е игра, не само за забавление, но и за побеждаване..

Но и за двете спокойни култури, той е "игра"

Хората в спокойните култури - "играят" и се "забавляват"..

/Китайците игарят и за да спечелят пари, играят "комар" дето се казва/

Редактирано Юли 14, 2011 от nik1

[nik1]

Дали обаче това е причината?

Защото тревожните германци, но и спокойните англичани и шведи са перфекционисти, докато тревожните руснаци никак не са и все нещо не им е наред.

Мислил съм доста по този въпрос

Само да вметна в тази връзка: Най-голямата шведска фирма в отрасъла (в които работя) развали качеството си продуктите, които фирмата в която работя, внася (фирмата внася и изнася за швеция) . Една от партидите им беше на 100 процента (като брой) с намалени параметри.

Нямах време да развия съобшението си вчера, но вероятно си забелязал, че, "най-горе", когато пиша за "проблемът с качеството", споменавам и "родовостта" като причина за лошото качество;

Така че всъщност причините за лошото качество са две -

-едната е спокойствието - в спокойните култури не се тревожат толкова за последствията

/вижте как гръмна совалка за милиарди и умряха хора заради това че менаждерите и инженерите гласуваха "за" полета във февруарската утрин;

иначе , хората не са били идиоти че да не са разбирали и знаели че качествата на гуменото уплътнение се промент при по-ниски температури уплътнение/

-другата е "родовостта"

В родовите култури не се смята "неприлично"/"ненормално" да се продаде стока с по-занижени параметри на непознат клиент -ак "има изгода".

/В тези кулутри хората не се интересуват от непознатите, и съответно не се полагат толкова грижи за качеството/

В същото време, ако хората които правят бизнес помежду си са близки и познати - те полагат усилия да гарантират сътветствието на продукта си, който предлагат

/поради тази причина и не само поради нея - в родовите култури е важно да се създадат лични връзки и доверие с бизнеспартньорите, с клиентите, с доставчиците, дори преди да се започне бизнес, Бизнес не се прави случайно или по интернет, или по каталог както е в" белия свят", а първо - чрез запознаване лично с отсрещната страна../

Русите имат превъзходни стандарти, методики, правила, въпросът е че като родова култура, те не полагат достатъчно грижи да гарантират сътветсвията, когато клиентите са случайни..

За слуаите с китайците /От Тайван, и от Материка/, за които споменах - тези хора са лично познати на главния във фирмата, в която работя, така че проблемите могат да се уреждат неформално с едно обаждане по телефона като между близки и познати./И българите и китайците сме родови култури/

Редактирано Юли 14, 2011 от nik1

[Михов]

Алвасарейро е развил темата за връзката между културата и изобретенията

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8477

Аз мога да добавя и някои свои неща, но за това друг път. Накратко само: в тревожните култури хората се движат в "коловозите" (начертанията, правилата), и се стремят да не излизат от тях;

За тревожните култури са характерно аналитичното и абсолюстко мислене и нагласи ; докато за спокойните - холистичното и синтетично мислене и нагласи; Последното е необходимо за да се измисли и направи нещо ново;

Освен това, самото внедряване на някоя иновация е свързано с финасови и други рискове и неизвестни, които тревожните народи са склонни да избягват, а спокойните - да приемат.

/американската поговорка звучи така: "за да се открие нещо ново, трябва да се мине през полето";

германската :"не ходете по тревата" (нещо неразбираемо за хората от спокойните култури на англичани, сакндинавци и американци)/

-----

Едно отклонение за футбола

Футболът е открит независимо от китайците, и от англичаните, все спокойни култури.

Докато за меките и женствени китайци той е средство за отмора и игра за удоволствие,

то за по-твърдите и мъжествени англичани и американци - той е игра, не само за забавление, но и за побеждаване..

Но и за двете спокойни култури, той е "игра"

Хората в спокойните култури - "играят" и се "забавляват"..

/Китайците игарят и за да спечелят пари, играят "комар" дето се казва/

Абе културологичният поглед нещо не ми вдъхва напълно доверие, но както и да е.

Не, че няма рационален елемент, но на моменти си е чисто натаманяване.

Освен това, аз нямам предвид изобретенията. Имам предвид перфекционизма. А той по никакъв начин не е обвързан с изобретателността и новаторството. Просто някои нации са много старателни в това, което вършат, без значение дали изобретяват нещо ново или не. В Азия японците и корейците като че ли са единствените такива народи.

Редактирано Юли 14, 2011 от Михов

[Михов]

Мислил съм доста по този въпрос

Само да вметна в тази връзка: Най-голямата шведска фирма в отрасъла (в които работя) развали качеството си продуктите, които фирмата в която работя, внася (фирмата внася и изнася за швеция) . Една от партидите им беше на 100 процента (като брой) с намалени параметри.

Разбира се, сигурно има такива примери. Но все пак шведите продължават да се славят с високо качество. Струва ми се, че трудно можем да изведем от този пример правило. А има и нещо друго - качеството на стоките в глобален план спада, дори и немските и японски стоки не са като ония през 80-те. Това е световна тенденция, има и логично обяснение. Обаче тези, които по принцип работят качествено, пак са на по-високо ниво.

Така че всъщност причините за лошото качество са две -

-едната е спокойствието - в спокойните култури не се тревожат толкова за последствията

/вижте как гръмна совалка за милиарди и умряха хора заради това че менаждерите и инженерите гласуваха "за" полета във февруарската утрин;

иначе , хората не са били идиоти че да не са разбирали и знаели че качествата на гуменото уплътнение се промент при по-ниски температури уплътнение/

Веднага бих могъл да ти опонирам, че в тревожна култура като руската има страшно много такива примери. Даже бих казал, руснаците са царе на подобни недомислия.

-другата е "родовостта"

В родовите култури не се смята "неприлично"/"ненормално" да се продаде стока с по-занижени параметри на непознат клиент -ак "има изгода".

/В тези кулутри хората не се интересуват от непознатите, и съответно не се полагат толкова грижи за качеството/

В същото време, ако хората които правят бизнес помежду си са близки и познати - те полагат усилия да гарантират сътветствието на продукта си, който предлагат

/поради тази причина и не само поради нея - в родовите култури е важно да се създадат лични връзки и доверие с бизнеспартньорите, с клиентите, с доставчиците, дори преди да се започне бизнес, Бизнес не се прави случайно или по интернет, или по каталог както е в" белия свят", а първо - чрез запознаване лично с отсрещната страна../

Японците също са родова култура, но са коректни и старателни към всички, не само към близки и познати.

[nik1]

Абе културологичният поглед нещо не ми вдъхва напълно доверие, но както и да е.

Не, че няма рационален елемент, но на моменти си е чисто натаманяване.

Освен това, аз нямам предвид изобретенията. Имам предвид перфекционизма. А той по никакъв начин не е обвързан с изобретателността и новаторството. Просто някои нации са много старателни в това, което вършат, без значение дали изобретяват нещо ново или не. В Азия японците и корейците като че ли са единствените такива народи.

Добре Михов, това си е твое мнение;

--

Перфекционизма не е свързан с изобретателството../съобщението допълва онова по-горното което беше към скуби/

"Перфекционизъм" но в какво, кога, и как?

Дай някакво определение, или просто илюстрирай някой случаи, за да го дискутираме..

/Мисля, че най-общо ти отговорих в по-предния си пост: общо взето - колкото културата която е по-тревожна и по-безродова - тя има повече "механизми" или "мотиви", движещи сили за постигане на "перфекционизъм" (качество?)/