Хърватски език

[Monarh]

,,Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езика в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езика в Автономна област Войводина (Република Сърбия). На него говорят около 4,6 милиона души. Състои се от три диалекта, наречени според изговора на въпросително-относителното местоимение što, kaj и ča: щокавски, кайкавски и чакавски. Хърватският стандартен език е базиран на новощокавския иекавски диалект от западен тип с влияние на другите два диалекта, главно в лексиката. "

Редактирано Юли 17, 2011 от Петър Петров

[Monarh]

,,Начало [редактиране]

„Истърски развод“, 1275Към края на 9 век със славянското богослужение славяните получават и книжовен език, старославянския, и писменост, глаголицата. Писмеността бързо се разпространява, а в литургичните и нелитургичните (религиозните и светските) текстове доста бързо навлизат, макар и с различна интензивност и обсег на влияние, черти от народния език, на първо място от чакавския диалект. За известен период хърватите използват едновременно два книжовни езика: хърватска редакция на старославянския (църковнославянския) на чакавска основа, за литургични книги, и хибриден (смесен) тип книжовен език: народен език с черти на църковнославянски, като стилистично средство за нелитургични текстове (до началото на 14 век – и за юридически).

В хърватските литературни паметници преобладаването на едната или другата съставка на този език от хибриден тип, се обуславя от различни фактори: старинност, произход, конкретно предназначение на текста, среда, в която и за която е написан, и литературна култура на писателя.

Така, в началото на средновековието съществуват три различни типа хърватски книжовен език:

църковнославянски, хърватска редакция, за литургични цели

хибриден църковнославянско-чакавски

църковнославянско-чакавско-кайкавски, за нелитургични документи и поезия; народен (чакавски) – в художествени произведения, светски текстове, официални документи и подобни.

Най-стари паметници на хърватския народен език, чакавски диалект, са „Истърски развод“ от 1275 и „Винодолски кодекс“, 1288.

Към най-най-значителните паметници, писани с глаголица на хърватската редакция на църковнославянски спадат „Мисалът на княз Новак“ от Лика, 1368, и „Хървоевият мисал“, 1404 г. "

Редактирано Юли 17, 2011 от Петър Петров

[Михов]

Всъщност от лингвистична гледна точка хърватски език няма. Продукт е на исторически, културни и политически обстоятелства.

[glishev]

Как беше оня лаф - езикът е диалект с армия и флот

[Monarh]

Забелязах разлика със сръбския в месеците . На сръбски месеците са с международните названия : јануар , фебруар , октобар . Но на хърватски имената са други : май е Svibanj , август е Kolovoz , а октомври - Listopad . На какво се дължи тази разлика ?

[Aspandiat]

Всъщност от лингвистична гледна точка хърватски език няма. Продукт е на исторически, културни и политически обстоятелства.

Сърбохърватският беше измислен след 1919 г., за да обедини по някакъв начин сърби и хървати в Кралството на сърби, хървати и словенци. Така че сърбохърватският е "продукт на исторически, културни и политически обстоятелства".

[Михов]

Сърбохърватският беше измислен след 1919 г., за да обедини по някакъв начин сърби и хървати в Кралството на сърби, хървати и словенци. Така че сърбохърватският е "продукт на исторически, културни и политически обстоятелства".

Неслучайно употребих от "лингвистична гледна точка". Защото е ясно, че сърбите и хърватите говорят де факто на един език. Един език - в смисъл съвсем свободно се разбират, когато всеки говори на своя.

А, че сърби и хървати са доста различни - различни са. Всъщност не толкова много, колкото им се иска на хърватите де.

И изобщо в рамките на сърбохърватското езиково землище самоопределението е не въз основа на езикови, а на първо място религиозни, след това исторически и културни различия. Сръбският и хърватският дори са на сходна диалектна основа - щокавските говори. Както и босненският и черногорският. Босненските сърби например йе-кат като хърватите (в Сърбия е-кат), но са "сърби", защото са православни. Черна гора накрая също си създаде език, за да е пълен тюрлюгювечът.

Забелязах разлика със сръбския в месеците . На сръбски месеците са с международните названия : јануар , фебруар , октобар . Но на хърватски имената са други : май е Svibanj , август е Kolovoz , а октомври - Listopad . На какво се дължи тази разлика ?

Защото сърбите използват латинските названия на месеците (като нас, руснаците и словаците), а хърватите (като поляци, украинци, чехи) използват славянски названия.