Българският павилион на ЕКСПО’70 в Осака

[К.ГЕРБОВ]

Поредното Световно изложение през 1970 г. се провежда в японския град Осака под мотото „Прогрес и хармония за човечеството”. България е поканена да вземе участие и прави това за пръв път със собствен павилион. От 15 март до 13 септември 1970 г. в него се демонстрират постиженията на българския народ да изгради един нов свят, в центъра на който са поставени усилията за усъвършенстване и хармонично развитие на човешката личност. Показани са постиженията на България в промишлеността, селското стопанство, туризма и социалното осигуряване.

Българският павилион на Световното изложение в Осака през 1970 г. и пощенската марка, издадена на 20 февруари с. г. по повод на предстоящото събитие.

За подготовка на българското участие на изложението през декември 1967 г. е учреден специален правителствен комитет. Видът на българския павилион на OSAKA 1970 - EXPO’70 е одобрен след провеждане на национален конкурс в два етапа. Конкурсът от април 1968 г. за архитектурно-пространственото решение на павилиона е спечелен от колектив на „Туристпроект”, в който участват архитектите Тодор Кожухаров, Л. Трайков, Евл. Цветков, П. Хаджов. За идейно-художественото оформление е формиран колектив с консултант Димитър Механджийски и съветник Д. Узунов.

Сполучливият проект представя павилиона във вид на четири синкави пирамиди от стъкло и алуминий, символизиращи планината, извисяваща се в България, на която е кръстен и Балканския полуостров. Затова конструкцията е наречена „Родни Балкани”. В Япония, на територията на изложението павилионът е построен от японската фирма „Шимизу Констракшън Лимитед” от Токио на площ 1400 кв. м, като изложбената площ заема 1300 кв. м.

Японска пощенска картичка

На 20 май 1970 г. на Осака’70 се чества националният ден на България. За тържеството пристига официална българска делегация начело с Тодор Живков. Изпълнена е програма с участието на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, Софийския мъжки камерен хор, националния отбор по художествена гимнастика и др. В същия ден в София и на изложението в Осака е пуснато в продажба второ филателно издание, отбелязващо българското участие на световния форум.

Пощенските марки и филателния блок за Деня на България - 20 май, на световното изложение Осака’70.

Българският павилион на Осака’70 е един от най-оригиналните. Сочи се, че за шест месеца той е посетен от 9,3 млн. души, а японската преса му посвещава към 1200 публикации. Главният проектант на изложението, известният проф. Кензо Танге, е удивен от модерната архитектура и дава висока оценка на българските архитекти, успели да оползотворят максимално добре и ефектно отреденото им пространство за експозиция. Генералният секретар на ЕКСПО’70 Набуо Имеда окачествява българската изложбена композиция като истинска изненада на изкуството, уникално творение на архитекти и инженери, сполучливо представили силата и волята на своя народ. „Павилионът е наистина цвете, в големия букет на изложението”, не пести похвалите си Имеда.

По-нататък ще продължа с написаното в един от броевете на вестник „Поглед” от 1983 г.:

„Съвсем правилно бе решено „Родни Балкани” да се „върне” в родината си. България е единствената страна от страните-изложителки, която стори това.

Павилионът, изграден от специални тръбни ферми, триъгълни алуминиеви и стъклени панели, е разглобен, опакован в сандъци и потегля за България. Идеята е: на „Осмият километър” в столицата да бъде изграден комплексен изложбен център, в средата на който да бъде павилионът от Осака — като паметник и символ за първото мащабно участие на социалистическа България на световно изложение. Авторите му изработват идеен проект, като малко намаляват експозиционната площ за сметка на зали за конференции и делови срещи и хотелска част.

Проектът е готов, багери правят основния изкоп. Но по-късно павилионът бива подарен на Ловеч. Тук го посрещат с ентусиазъм. Изработва се проект, в най-новия квартал на града се изгражда необходимата площадка за основите, върху които трябва да стъпят четирите стъклено-алуминиеви пирамиди.

През 1971 г. било предвидено изграждането му да струва 1 милион лева. След това е изчислено, че сумата ще възлезе на 2 300 000 лв. През 1973 г. строителството е възложено на тогавашния Комитет за наука, технически прогрес и висше образование, който от своя страна предлага павилионът да бъде монтиран от Българската търговско-промишлена палата на територията на Международния панаир в Пловдив. Но тогавашният ГНС в Пловдив категорично отказва — „по съображения за нарушаване в архитектурно-строително отношение интериора на Панаира” (?!) Следващ собственик и евентуален строител е бившият Комитет за младежта и спорта заедно с ГК на ДКМС — София. И нов отказ — „недостатъчни капитални вложения и ненамиране на подходящ терен”.

Другите кандидати ще изброим хронологически: Министерство на вътрешната търговия и услугите, Български ловно-рибарски съюз, Комитет за отдих и туризъм...”

Във вестника е поместен и този колаж, представящ „Родни Балкани” на фона на сградите на Осми километър в столицата.

По-късна информация от тази, от 1983 г., аз нямам. Нямам и данни този архитектурен комплекс да е построен отново някъде. Не ми е известно и какво е станало със сандъците с елементите на съоръжението.

В статията „Разсъждения за архитектурата по времето на социализма у нас”, поместена през 2009 г. в stroitelstvo.info, се дава следната оценка за българският павилион на световното изложение „Експо’70” в Осака: „Гладките фасади, фино разграфени с мрежата на шпросните, препращат към високотехнологичната архитектура на „хай-тека”. Архитектурата на павилиона е изпреварила с десетилетие нашата практика.” („Шпросна”, също „мулион”, е вертикален разделител на прозорец, неподвижна и неразделна чест от касата му. Изработван е най-често от дърво, камък и метал. В съвременните типове прозоречна дограма е от алуминий.)

Действително, днес подобни сгради, построени от стъкло и алуминиеви сплави се срещат под път и над път. По-интересно е обаче, че подобна пирамида от стъкло и метал, придружена с три по-малки такива, през 1989 г. е поставена като вход на прочутия музей Лувър в Париж. Идеята и проектът са на знаменития архитект Йо Минг Пей (Ieoh Ming Pei )- американец от китайски произход (китайското му име е Bèi Yùmíng). Разликата между българските и френските пирамиди, е, че нашите са тристенни, а в Лувъра са четиристенни.

Входът на Лувъра в Париж (изглед отпред)

Входът на Лувъра в Париж (изглед отзад)

Твърди се, че пирамидата-вход на Лувъра днес е един от символите на Париж. И България, можеше да има подобен атракцион, но навремето явно е липсвало достатъчно воля. Така е с много интересни факти от времето на социализма, които днес биха имали не малка историческа стойност.

Любопитно е, дали Йо Минг Пей е бил на изложението в Осака през 1970 г. и дали от там не е заимствал идеята си за входа-пирамида. Сходният вид на снимките от входа на Лувъра, с картичката с българския павилион (особено хората отпред), навяват на такива мисли. Но дори и да не е така, имаме основание да се гордеем с нашия павилион и да се опитваме да популяризираме неговият вид - макар и вече само виртуално. Да покажем на французите, че сме ги изпреварили в пирамидалния дизайн.

Пък и не само тях. Нали Пей е хем американец, хем китаец. В Китай също е направил подобна пирамида. Тя е на входа на една от станциите на метрото в град Shenzhen. Но и тя е едва от 2004 г.

Exit J of Shi Jie Zhi Chuang Station, Shenzhen Metro. Replicas of the Louvre Pyramid.

[КГ125]

Поздрав, г-н Гербов! За пореден път!!

Действително много авангардно. Архитектурата си е символ на времето и тази връзка е трудно прекъсваема - няма измъкване, каквато архитектурата, такова и времето и обратно. Сигурен знак.

За съжаление, това не се е построило в България, изпълнено е от японска фирма, макар с българска идея. Също сериозен знак и символ - навън можем, у нас - не...

Тази чудесна история води до смесени мисли.... От една страна - едва ли не първи в света за това, макар и спорно, но оригинално архитектурно решение. От друга - измислихме го, но други го направиха.

Редактирано Юли 19, 2011 от КГ125