Най-големите загадки на миналото

[ISTORIK]

Съкровищата на Лизимах

Когато преди повече от 2000 години, през IV век пр. Хр. младият Александър наследил от баща си Филип II македонския престол, никой от съвременниците му не предполагал какви огромни промени ще претърпи античният свят по време на неговото сравнително недълго царуване. Едва що седнал на трона, младият владетел подчинил и поставил под свой контрол Балканския полуостров, организирал сборна армия от македонци, гърци и траки и потеглил в бърз марш през Мала Азия към сърцето на Персийската империя - вечният враг на елинската цивилизация. След поредица от бляскави победи, Александър се отправил към Индия и достигнал едва ли не до "края на света", според тогавашните географски представи. Впрочем, някои арабски географи, вероятно ползвайки по-стари сведения, отбелязват, че Александър се появил в Китай и Тибет. Нещо повече, дори се срещнал с китайския и тибетския императори.

Тръгвайки на дълъг завоевателен поход, Александър Велики разчитал и на своята вярна свита от пълководци, които го следвали неотклонно по време на всички военни операции. Един от тях бил и Лизимах. След преждевременната смърт на Александър, пълководците му, известни в литературата като "диадохи" си поделили неговото наследство - огромната, разноезична империя, простираща се от Балканите и Египет до Индия. На Лизимах се паднала размирната Тракия. Впрочем, диадохите дълго воювали помежду си, избивайки се взаимно, претендирайки за по-големи територии от вече разпокъсаната александрова империя.

Според античния географ Страбон, Лизимах резидирал в крепостта Тиризис, чиито развалини и днес се намират на полуостров Калиакра. Пак според Страбон, именно там претендентът за владетел на Тракия държал своята хазна и съкровища.Това кратко сведение е разпънато на кръст от търсачите на съкровища и все още не дава покой на съня им. Не един и двама водолази, алпинисти, пещерняци, а така също и обикновени ентусиасти са опитвали късмета си на легендарния полуостров. Историците и археолозите по-принцип са скептици. Освен Страбон, никой друг античен автор не е потвърдил тази информация. От друга страна, епохата в която живее Лизимах наистина е била доста размирна. Самият той е бил в постоянно движение, в непрекъснати войни и политически разпри, така че по-скоро хазната е била винаги с него, а не в отдалечената крепост на Калиакра, обградена от враждебно настроените тракийски племена. Накрая, при една битка в Мала Азия Лизимах е убит и хазната му вероятно е била разграбена от победителите. Ами ако по-голямата част от съкровищата му са останали в пещерите на Калиакра?

Днес е много трудно да се направи цялостно научно интердисциплинарно проучване на легендарния полуостров. Проблемът не е само финансов. Наличието на огромни скални маси ограничава точното локализиране на кухини и карстови образувания чрез геофизични методи. Същите трудности се появяват при търсенето на т. нар. метални аномалии, т. е. - откриването на метални оръжия, оръдия на труда, монети и други изделия от метал, попаднали по някакъв начин в скалните кухини. От друга страна, през вековете не едно и две земетресения са довели до размествания на земните пластове и затрупването на пещери и коридори. Преди 2000 години, точно в този район при едно мощно земетресение, в морето потъва античният град Бизоне, ведно с къщите и жителите си - една малка черноморска Атлантида. Дългогодишните подводни археологически проучвания в този район обогатиха българската наука за древността с много интересни находки и материали. Все пак, трябва да признаем, че на Калиакра наистина бе намерено злато. Преди повече от 20 години, при едно спускане под водата, български леководолаз случайно намира на дъното златен слитък. Категорично обаче, той не е от "хазната на Лизимах". Слитъкът е от т.нар. тип "волска кожа" - домонетна разменна единица от епоха доста по-стара от тази на Александър Велики и Лизимах. За тези слитъци и въобще за подводната археология в България информация има в книгата на проф. Михаил Лазаров "Потъналата флотилия".

И накрая, за тракийските "царски" съкровища. Нито едно от тях не е открито в тракийска надгробна могила или тракийска гробница. Тези гробници са били ограбени още в древността. Всички тракийски съкровища, гордост за българското културно наследство са открити случайно при инцидентни битови дейности - риголване на лозе, копаене за обработка на почвата и т.н. Унищожаването на тракийските архитектурни паметници - могили, гробници, крепости, светилища в търсенето на призрачни съкровища, носи непоправима вреда на нашата култура, на нашата история, чиито корени поне засега достигат до златото на Варненския енеолитен некропол- отглас от една уникална култура на 7000 години.

---

Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар.

Преки законни наследници Александър няма.

За цар e провъзгласен Филип II Аридей - полу-брат на Александър. Роденият наскоро след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър също e обявен за цар, но реалната власт e в ръцете на авторитетния военачалник Пердикас. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както преди, си остава Антипатър.

Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия против наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър - диадохите, а след това между техните наследници - епигоните. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе, Пердикас се опитва да се пропивопостави на диадохи. Египетският сатрап Птолемей задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на 321 пр.н.е. Пердикас е убит от подчинените си. След това убийство, диадохите разделят помежду си управлението на сатрапиите, обаче мир не настъпва, става точно обратното - между тях се разпалва междуособна война. По-това време, в Македония умира Антипатър. Според завещанието му, назначеният за царски регент Полисперхон, изпада в затруднено положение, тъй като против него се обявя синът на Касандър, също претендиращ за регенство. В азиатската част на империята на Александър, скоро след смъртта на Пердикас най-могъщ се оказва Антигон Едноокия.

За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендира сатрапът на Тракия, диадохът Лизимах, в Месопотамия се утвърждава диадохът Селевк.

През 311 пр.н.е. междуособиците между диадохите завършват с мир, но още през същата година по заповед на Касандър е убита Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе е прекъсната, владетел на Македония става Касандър. Диадохите формално провъзгласяват автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон остават в Гърция. Македонския гарнизон на Касандър се намира в Атина и в другите зависими от него градове.

[Galahad]

Това не са ли извадки от един иманярски сайт - беше нещо Тайните съкровища на България или нещо подобно. Съкровища на влашки князе, хайдушки войводи, турски бейове...

Иначе за "Гробницата на Бастет" ортодоксалната версия е, че е била мина.

Пък съкровищницита на Лизимах може да е отишла в морето - подобно на прилична част от Бизоне и Анхиало.

[ISTORIK]

Това не са ли извадки от един иманярски сайт - беше нещо Тайните съкровища на България или нещо подобно. Съкровища на влашки князе, хайдушки войводи, турски бейове...

О, не е от този сайт.

---

Post Scriptum

Постингът относно - Златото на фрегатата "Черният принц" + update

[ISTORIK]

Къде се е провела Троянската война?

В “Илиада” на Омир се говори за скандинавците. Одисей е бил датчанин, а троянците – финландци.

Възможно ли е това?!

Какво бихте отговорили, ако някой ви каже, че, в епичните сцени на Троянската война, герои са не троянци и ахейци, а - викинги и фински племена?

“- Не може да бъде! Това е абсурд!” – тази е първата мисъл, която ни минава през главата, при научаването на подобна новина...

Но италианският инженер Феличе Винчи защитава друго мнение. Той лансира една колкото уникална, толкова и скандална версия за легендарните писания на аеда Омир.

Одисей е бил родоначалник на съвременните датчани. Тази смела хипотеза представя Ф. Винчи в своята книга, озаглавена “Омир от Балтика”. Според италианеца, Одисей няма нищо общо с древните елини. Бил е датчанин. А събитията, описани в “Одисея”, са се разиграли около Скандинавския полуостров, а не – край бреговете на Средиземно море. Феличе Винчи не само смело лансира абсурдната, на пръв поглед, теза, но и я подкрепя с куп научни факти.

Учените отдавна са установили, че някои от описанията на ландшафта в “Илиада” и в “Одисея” не се вписват в картата на Средиземноморието. Още древногръцкия историк Плутарх е предполагал, че остров Огигия, на който Одисей е живял, като пленник на нимфата Калипсо, се намира в Северна Атлантика, “на пет дни плаване от Британия”. Според описанието, дадено от Омир, град Троя лежи “край безграничния Хелеспонт”. За Хелеспонт е прието да се смятат Дарданелите (кръстени на Дардан). Но този провлак не заслужава епитета “безграничен”. Винчи предполага, че, всъщност, става дума за Финския залив. Впрочем, в датските летописи от XII век (след Р. Хр.) се споменава, че, в едната част от крайбрежието на Балтика, е живял народът на хелеспонтите. Названията “река на океана” и “поток на океана”, които често се срещат в “Одисея”, всъщност, се отнасят за течението Гълфстрийм.

Западно от град Хелзинки, край Финския залив, авторът на сензационната книга е открил места, чиито имена (топоними) са близки до имената на градовете, съюзници на Троя. По описанието на Омир, Троя е град, разположен в хълмиста местност, в долина между две реки. Именно по ТОЗИ начин е разположено и финландското селище Троя!

Оръжието и облеклото, описани от Омир, много наподобяват тези, които са открити в Дания, в гробниците на воини от бронзовата епоха.

Също толкова си приличат и корабите, описани в двата епоса, с корабите на прибалтийските народи от онова време.

Военната архитектура - крепостните стени и другите отбранителни съоръжения (кули, портални комплекси и др.) на Троя, описани от Омир, напомнят повече на крепости на северни народи, построени от камък и дърво, отколкото - на земни валове, каквито са били укрепленията на егейската цивилизация. Дори съдовете за храна и за течности на сражаващите се страни са от метал и от дърво – поредният факт, говорещ в полза на хипотезата на италианския инженер. Любопитно е, че Омир не дава описание на прочутата гръцка керамика. Той не описва и конкретния образ на красивата Елена. Защото всяка епоха има свой идеал за красотата на женското тяло и на женското лице.

В “Илиада” се говори за нощни сражения, които не биха били възможни край бреговете на Средиземно море, но, край бреговете на Балтийско море, в “белите” нощи (с полярно сияние) са напълно възможни!

Описвайки климатичните условия, Омир рядко споменава жарко слънце или горещини, а твърде често говори за мъгли, студ, дъжд, сняг, виелици... Които, за Гърция, са рядкост.

Винчи дава още много примери в защита на своята хипотеза.

Но как е могло да се случи такова “преместване” на мястото на действието в епоса? Авторът на книгата “Омир от Балтика” е подготвен за отговор и на този въпрос.

Около 1600 г. пр. Р. Хр., в Северна Европа, са започнали големи промени на климата. Поради глобално застудяване, свързано и с цикли на заледяване, средната температура е паднала с около 4 градуса по скалата на Целзий. Едновременно с това, изригнал и вулканът на остеров Санторини, в Егейско море (1630 г. пр. Р. Хр.). Облаци от вулканична пепел задълго скрили Слънцето, предизвиквайки явление, наподобяващо “ядрена зима”. Народите на Скандинавския полуостров, в които Винчи вижда прародители на всички европейци, се отправили на юг. Една част от тях преминала през Месопотамия и достигнала до Индия. Тях, според него, познаваме като “арийци”. Друга част, преминала през Мала Азия и достигнала до Египет. Това били хетите. Трета група прселници се задържала в Гърция. Това били ахейците. Те донесли със себе си географските имена, напомнящи им тяхната северна родина, а, също така – и своя епос, митове, легенди, сказания, предания за богове, герои, войни и битки... Според италианеца, на основата именно на ТОЗИ фолколор, Омир е създал своите безсмъртни творби.

Според Винчи, археолозите не са намерили в района на Средиземноморието следи от народи като данайците (от които трябва да се пазим, дори, когато ни даряват!), пеласгите, лапифите и други. Но те и сега си живеят пак там, където са се намирали във времето, описано от Омир. Днес, ние ги наричаме почти по същия начин: датчани, поляци, лапландци... Своята гореща кръв, финландците са наследили от своите предци, които участвали в Троянската война...

Историческата наука не е произнесла своето мнение за хипотезата на италианския инженер. Историците или, все още, не са прочели обемистата книга, или не са сметнали за необходимо да се занимават с тази хипотеза.

Ние можем да си направим труда поне да прочетем тази книга. След време, може да се окаже, че авторът й разсъждава в правилна посока.

Възникват обаче интересени въпроси:

- Ако Троя не се намира в Мала Азия, а в Скандинавия, какво точно е открил Хайнрих Шлиман, който, още от дете, се е надявал да открие този град, следвайки СЪЩИТЕ Омирови описания, които е ползвал и италианският изследовател на двата древни епоса?

- Кой от тях двамата е прав – Х. Шлиман или Ф. Винчи?

- Какво е било стратегическото и икономическото значение на Троя – ако се е намирала на едното или на другото място?

- Ако приемем, че и двамата са прави и, че съществуват два града с името Троя, отдалечени на такова голямо разстояние един от друг (както има два града с името Тива – в континентална Гърция и в Египет), откъде са пристигнали, по море, на Апенинския полуостров, троянците, водени от Еней?

[КГ125]

Дръзки предположения, като се има предвид колко пъти Омир споменава името ахейци, троянци и т.н. Ако беше така, средата, в която щеше да се развиват събитията, щеше да е снежна и студена, ледът и студът щяха да са основен мотив, който мъчи героите :) Чак за такъв студ и сняг всеки ден не се говори. По-скоро климатът слабо присъства като пречка в Илиадата. И не древногръцките богове щяха да ги напътстват и препятстват, а други....

Свободни предположения.

Редактирано Октомври 5, 2008 от КГ125

[resavsky]

Какви поляци и датчани по времето на Илиадата?Хипотезата е най меко казана несериозна. А и живота в Европа със сигурност не е тръгнал от Скандинавия.

[шоп]

Некои преписи на Душановиот законик започнуваат со зборовите: „Законик на пречесниот и христољубивиот македонски цар Стефан, владетел српски, бугарски, унгарско-влашки, далматиниски, арбанашки, и на многу други региони и земји“. Вака гласат загрепскиот, раваничкиот и софискиот препис на Душановиот законик.

А на мен ми е интересно защо стефан душан се е обявил за македонски цар владеещ сръбки български унгаро-влашки и така нататък земи.та всички знаем че е сръбски владетел или май това е произволно вмъкнато от някой преписвач на душановият законник.

[emilia_n]

Аз също мисля, че идеята на този италианец меко казано е абсурдна.

[resavsky]

Този Винчи очевидно е италианският вариант на Фоменко.Всъщност какви са доказателствата му /извън неговото въображение/?

[T.Jonchev]

Ако предположим, че този човек не е търсач на сензации, то как не си е задал въпроса защо - щом троянската война била в скандинавския регион - повечето имена в "Илиада" са преводими през старогръцки?

[протобългарин]

към мнението на "Историк" - "Изчезналите римски легиони"

При похода си срещу Усун, Чжи-чжи прави обхождане от север през земите на динлините, но губи голяма част от армията си. После се установява в Кангюй, където първоначално е посрещнат добре, даже се жени за дъщерятана кангюйския владетел. Тук отново събира армия и тръгва срещу Усун от запад. Пръвоначално има успех и изтласква усунския владетел Уцзют почти до границите с Китай. По неизвестни причини, отношенията на Чжи-чжи с кангарските му хазяи става напрегнати. Той убива новата си жена със свитаат и, и търси контакти с Партия. Вероятно тогава пленените римляни са изпратени като спомагателен отряд на Чжи-чжи. После историята е ясна. Чен Тан на своя глава започва поход с подръчните си сили и унищожава "кандидат-Зиезито" както смята И.Добрев.

[ISTORIK]

Къде е бил погребан Николай Коперник?

Полски учени обявиха, че са разрешили многовековния спор за това къде е бил погребан великият астроном Николай Коперник, съобщи ВВС.

Мястото, където е бил погребан Коперник, дълго време предизвикваше спорове между учените.

През 2005 г. полски археолози обявиха, че може би са намерили именно останките на Николай Коперник.

Дотогава, въз основа на различни източници от XVI в., изследователите можеха само да предполагат, че астрономът е бил погребан в катедрала в град Фромборк, на 180 мили северно от Варшава.

Извлеченият от костите ДНК материал е бил съпоставен с този от косми, намерени в една от книгите, принадлежали на Коперник.

Резултатите от сравнителния анализ дават основание да се предположи, че гробът на великия учен наистина е открит.

В историята Николай Коперник е известен с това, че създава хелиоцентричната система за строежа на Вселената. Според него Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него.

[Smordo]

[Togarm]

Smordo, позволявам си да се отнеса скептично към постнатите карти, тъй като в много от тях не е съобразено, че сушата на земята не може как да е да бъде заливана от океанските води, по простата причина че съществуват големи планински вериги, които дори в случай че част от тях под действието на геотекточнични сили се смъкнат надолу, това явление в никакъв случай не може да обхване избирателно част от тези масиви, и в същото време да бъде глобално. Накратко, "потапяйки" сегменти от земната суша е необходимо да се съобразим с релефа.

[Warlord]

Тия карти са една голяма смешка, господа.

"Фотошоп" - майстора, който ги е наплескал, си е нямал и понятие от геология, тектоника и т. н.

Редактирано Декември 22, 2008 от ISTORIK

[Last roman]

Абе полетът на фантазията все пак трябва да се уважава.

[Warlord]

Ми кво, освен да направим и подфорум "Полет на Фантазията" или?

[VladPomak]

И така, нека започнем с разказите...

Разказ първи

Пътешествията на адмирал Жен Хе - китайският Колумб

Векът на Великите географски открития извиква образа на неустрашимите европейци, които търсят пътища до загадъчния Ориент. Но през 1405 г. китайският генерал Жен Хе предприел първото си пътуване от цяла серия експедиции на запад.

Жен командвал флота от 300 плавателни съда, като някои от тях били близо пет пъти по-големи от корабите на Колумб. Всички имали екипажи от по 280 мъже (за сравнение на корабите на Колумб "Ниня", "Пинта" и "Санта Мария" имало общо 90 души). Жен направил шест експедиции, достигайки до южния край на Африка, но не търсел съкровища и търговски партньори - той просто трябвало да покаже силата и могъществото на династията Мин. Неотдавнашни проучвания допускат любопитната хипотеза, че Жен е пропътувал много по-големи разстояния - след като заобиколил нос Добра надежда, той се отправил към бреговете на Европа, сетне прекосил Атлантическия океан и достигнал Карибския басейн. И всичко това се случило седемдесет и пет години преди пътешествията на Христофор Колумб.

Най-големият плавателен съд на адмирал Жен бил кораб-съкровищница. Той бил дълъг 135 м и широк 55 м. Имал девет мачти, а платната му били от червена коприна. Корабът бил натоварен със злато, сребро, благовонни масла и коприни, които китайците дарявали, за да покажат своето богатство и могъщество.

Не по-малко изненадващо е внезапното прекратяване на тези експедиции. През 1433 г., малко след последното пътуване на Жен, учени конфуцианци убедили императора, че подобни пътешествия са много скъпи. Според тях, трябвало Китай да погледне навътре към себе си и да се изолира от останалия свят. Към началото на 16 в. китайският съд обявил строителството на презокеански кораби за углавно престъпление и заличил постиженията на генерал Жен от държавните архиви. Докато Европа разширявала хоризонтите си, изпращайки изследователи по цялото земно кълбо, Китай затварял вратите си.

Адмирал Жен често се връщал от пътуванията си с екзотични животни за зоопарка на императора. Първият жираф пристигнал в Пекин през септември 1414 г. Китайците били убедени, че точно той е легендарното животно от техния фолклор, което наричали чи-лин, и затова видели в жирафа знак, че небето е благосклонно към тях.

---

Настоящее имя адмирала Жен Хе было Ма Хе. Он родился в монгольской провинции Юннан в семье сельского служащего. По вероисповеданию был мусульманином. Был захвачен в плен китайцами и кастрирован для службы евнухом.

Скорее всего, Ма Хэ был из среднеазиатских народов, т.е. сэму. Упоминается, что уже его предки в 3 колене были Ма - типичная для мусульман Китая фамилия, которую, как считают некоторые исследователи, произвели от имени Мухаммед.

Но это уже не про юаньские экспедиции в Японию.

Про Юаньское нашествие - источники очень куцые. Рассуждать на пустом месте - это можно, но смысла нет. Наиболее четкие свидетельства - это "Моко сурай экотоба" Тоса Нагатака, фрагменты которой я сюда запустил.

По приведенным фрагментам видно, что воины на кораблях - это монголы (характерная прическа). Как и кто сражается - тоже принципиально видно. Но вот как происходила высадка, почему не помогли разрывные гранаты, как были выстроены войска на поле боя (и т. д. и т. п.)?

В общих чертах кажется, что монголы почему-то 2 раза полезли на сильно укрепленный узел обороны, не сделав попыток обойти его. В Корее, например, они долго и безуспешно осаждали Куджу (1231), а потом просто блокировали крепость и пошли дальше, оставив небольшой отряд для блокады гарнизона. Почему они не изменили пункт высадки, столкнувшись с сильным сопротивлением? Почему не закрепили за собой Ики и Цусиму? Почему пошли в экспедицию в традиционный сезон тайфунов?

Пока на это не ответим - можно гадать до бесконечности...

В Китае кастратов всегда во множестве держали при дворе и операцию делали либо взрослому человеку по доброй воле, либо ребенку в раннем детстве с согласия отца. Опытные врачи укладывали пациента на подогретую кушетку, в положении полусидя, обвязывали материей живот и бедра, а гениталии 3 раза промывали горячей проперченной водой. После операции мочеиспускательный канал затыкали пробкой, а рану закрывали бумагой, пропитанной холодной водой, и крепко перевязывали. Евнуху не разрешалось пить в течение 3 дней, пока не удаляли пробку. Операция постоянно совершенствовалась, и в Китае достигли наивысших успехов в производстве евнухов.

Причем многие из них служили не только при дворе, но и в армии и добивались заметных успехов на сугубо мужском поприще. Многие историки даже убеждены, что Америку открыл не Колумб, а один из китайских кастратов - Шенг Хе, известный в XV веке под кличкой Адмирал-евнух, когда отправился во главе морской экспедиции искать сокровища для царствующей династии Мин.

Здравей Историк,

Има един сайт CHF - China History Forum. Аз го посетих случайно преди 2-3 години и влизах известно време доста редовно. В един момент модераторите (или модератора - генерал Жао някой си) реши, че навлеците във форума са повече от допустимото и за да ги отсее въведе нещо като изпит. Все пак, понеже това е форум за любители, той пусна и някакъв конспект/сламки за тия, които се решат да се явят на теста. Интересното за мен беше, че в тия сламки историята на Китай започваше преди 1.5 милиона години! Естествено реакцията ми беше - в клозетната чиния и пускане на водата! За мен това е признак на върховна комплексарщина, която има паралел само с комплексарщината на евреите! Като всяка такава психиатрична изява тя естествено си има обяснението. Аз бих дал едно такова, но понеже не съм и психиатър ще се въздържа. От друга страна възможно е това да е съвсем естествена поведенческа реакция при всяка раса - да покаже (и ако мине номерът да докаже) че нейният представител е първият, най-древният човек и всички трябва да му бъдат, ако не подчинени поне да му стават на крака или нещо такова...

ВладПомак

[Skubi]

Здрасти!

Прyжина във въглища! 1 - 5 милиона години?!...

Редактирано Юни 30, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Влад, благодаря за информацията!

За заинтригуваните - ето адреса на китайския форум:

China History Forum

http://www.chinahistoryforum.com/

А конспекта за изпит е тук:

http://www.chinahistoryforum.com/index.php?showtopic=14696

Редактирано Юни 30, 2009 от ISTORIK

[Skubi]

Здрасти!

Египетски хиероглифи в Австралия.....

http://www.crystalinks.com/egyptaustralia.html

[Rogi]

Великата китайска стена

История на нейното изграждане и на нейното митологизиране

(Едва ли, някога, някой, действително, е защитавал държавни граници с помощта на стени, защото това е невъзможно. Никоя стена не е в състояние да предпазва, без охраняващите я гарнизони. Никоя държава в света не смята сериозно, че би могла да спре нападащия я враг още на границата си. По тази причина, никъде по границите не са струпани огромни военни формирования.

Бих искал леко да опонирам? В периода 1919-1939г Франция се опитва по границите си с Германия да построи нещо подобно на китайската стена, но със средства съответстващи на историческата реалност по това време.

[ISTORIK]

Да, освен укрепената линия "Мажино" във Франция, строена от французите, може да се добавят също и немските линиии "Хинденбург" и "Зигфрид", а също - и Атлантическия вал, построен от германците в Западна Франция.

Може да се спонат и валовете, строени от древните римляни в Африка и в Британия, Анастасиевата стена недалеч от Константинопол, валовете на българите...

[Last roman]

Механизмът от Антикитера:

http://frognews.bg/news_81/Ustroistvoto_Antikitera/

[T.Jonchev]

Това за Таласката битка е доста спорен въпрос - имаме упоменаване от китайците, че са срещнали войни, слагащи щитовете над главите си подобно на люспи от риба /т. е. като римска костенурка/. В злопополучната битка при Каре /53 г. пр. н. е/ партите са пленили поне 10 000 римски войници. Част от тях при Август, в сила на сключеното споразумение между римляните и партите, се завръщат в империята. Възможно е някои пленени римски подразделения да са били изпратени на изток, за да бранят границите на партите и да помагат на тяхните хунски съюзници... замисли се обаче, на колко години би трябвало да са римляните, когато китайците подгонили хунския шаньюй??? Годината е 36 /пр. н. е./ - тогава е въпросната Таласка битка.

Абе римските легионери трябва да са били на доста почтенна възраст...

Понеже чак сега прочетох тази тема:

Не е изключено въпросните римляни да са били не пленници от битката при Каре (тогава биха били твърде възрастни), а пленници от командуваните от Оппий Стациен два римски легиона, които охранявали обсадния парк на Антоний в кампанията му срещу партите през 36г. Тези легиони и ауксилиите, командвани от цар Полемон били разгромени от партите и се смята, че са избити до крак, но не е невъзможно част от легионерите да са взети в плен и после изпратени на източната граница, подобно на пленниците от сражението при Каре по-рано.