Иван Добрев. “Българите за руския народ, държава и култура”

[Зитко]

Професоре, кажи ми как да дам 50 лв. за такива фантазии, да не кажа направо откровени глупости???

Сиромасите грузинци, без държава си ги оставил, а на арменците си им взел половината, че и отгоре...

Защо пък не? Просто ще се лиша от едно ходене на ресторант - да купиш книга винаги е по-разумна инвестиция, отколкото да хвърлиш парите за пиенье и яденье! Колко пъти форумът се събира на разпивки и кльопачка, да не би общите разходи за едно такова участие да са излезли по-малко от 50 лева на човек?

Редактирано Юли 21, 2011 от Зитко

[miroki]

Защо пък не? Просто ще се лиша от едно ходене на ресторант - да купиш книга винаги е по-разумна инвестиция, отколкото да хвърлиш парите за пиенье и яденье! Колко пъти форумът се събира на разпивки и кльопачка, да не би общите разходи за едно такова участие да са излезли по-малко от 50 лева на човек?

Разбира се, че може. Стига да не си, като половин България, отдавна да се е лишила от ходене по ресторант, и тогава от нещо друго трябва да се личи човек.

Съгласен съм, че книгата е по-хубаво нещо от едно хранене.

Но 50 лв. е седмичното хранене на едно семейство, та трябва да гладуват всички една седмица.

Все пак сходните книги и по обем и материя са на половин и под половин цена.

Е, ако е цветна илюстрована, с лаково покритие-гланцови страници, и UV на твърди корици, може да е повече от половин цена(т.н. луксозни издания).

[Пандора]

Много правилен отговор, г-н Добрев. Поздрави от мен.

Конните народи не се вписват в днешните ни представи за държви и граници.

Освен пасищата, които в много от случаите са сезонни също така и поселенията се местят в зависимост от сезона, разбира се и традииционните за конните народи пролетните набези срещу европейските поселенията на запад, през северно-причерноморските степи са били подсигурени с един вид магистрали (охраняеми станове - аули), и за да можеш да ги използваш за придвижване с цел грабеж, е трябвало да си в състава на един от каганатите.

Също така по тези "магистрали" е имало аули за временно настаняване на пленници и сортиране на плячката, поправка на лъкове, запасяване със върхове за стрели, тетива ит.н.

Гореописаният ареал обаче е предимно планински.Освен това ми се струва,че без конкретни източници е доста трудно да се определи кои общества действително са влизали в една такава военно-племенна конфедерация.

общо взето изключително ниската плътност на населението през тази епоха и по тези земи

Защо да е ниска плътността ? Ако беше наистина така прииждащите народи щяха да се вместят,а не постоянно да изтикват поредният народ на запад .И на всеки народ му се налага да извоюва необходимата за изхранването му земя.Затова и доброволно заселване на нови народи може да стане само по взаимоизгодни причини.

Редактирано Юли 21, 2011 от Пандора

[_magotin_]

Гореописаният ареал обаче е предимно планински.Освен това ми се струва,че без конкретни източници е доста трудно да се определи кои общества действително са влизали в една такава военно-племенна конфедерация.

Щом проф.Добрев е казал, значи е степна конфедерация... Какво тук значат някакви си планини, граници, крепости?

[DendroaspisP]

Щом проф.Добрев е казал, значи е степна конфедерация... Какво тук значат някакви си планини, граници, крепости?

Професорът е като бог - направо създава Историята вместо да се занимава с подробности като установяването и изучаването й.

[проф. Добрев]

Професорът е като бог - направо създава Историята вместо да се занимава с подробности като установяването и изучаването й.

При написването на книгата аз издирвам и въвеждам в научно обращение достатъчно голям брой нови научни факти, все още неизвестни на българската Историография.

Наред с това, изобщо не е нужно да се богохулства, защото креационизмът в случая не е моя лична функция, а на научната теория, която аз изграждам:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011.

Взета и разгледана от теоретико-методологическа гледна точка или което е същото - на метатеоретично равнище, тъкмо тази разновидност на субективно-индивидуалната, собствено и главно историографска по съдържание, вид и характер научноизследователска дейност по разработването на настоящата студия се очертава ни повече, ни по-малко като изграждане докрай и напълно на една съвсем нова и различна от досегашните, вътрешно единна и последователно-непротиворечива цялостно-завършена научна теория на проблема под формата и във вида на една изключително сложна, поликомпонентно-многослойна йерархична понятийно-категориална структура.

Тази нова теория на проблема трябва непременно и във всички случаи да реализира не само и толкова собствено експликативно-дескриптивната, но и евристико-прогностичната си функция, т.е. да обяснява и описва въпросната локално-темпорална ситуация едновременно и като цяло, но и в детайли с оглед на всеки неин отделен компонент, не само синтезирайки и интегрирайки в себе си по различно-нов ред и начин всичките достъпно-налични научни факти, но и откривайки и даже и генерирайки и експлицирайки на съответното им място и време и по хоризонталата, и по вертикалата и съвсем нови и неизвестни досега научни факти, така че в края на краищата към доказателната сила и на цялото, и на всеки отделен компонент сам за себе си и поотделно да се прибави още и доказателната сила на тези новооткрити, генерирани и експлицирани научни факти.

Редактирано Юли 22, 2011 от проф. Добрев

[glishev]

Mдааа, въвеждането на научни факти е случая е точно в стила: смятам, че става дума за китайска отрова, значи е така.

Редактирано Юли 22, 2011 от glishev

[aspar]

затова с много произволно-субективно съчинената от вас карта ми приписвате неща, които лично аз никога и никъде не съм писал!

Ами не е зле е да прочетете какво сте писал, защото картата е правена точно според вашите думи.

Редактирано Юли 22, 2011 от aspar

[aspar]

От друга страна на територията на дн. Североизточна Турция са открити рунически прабългарски надписи, именно което ме кара да използвам и израза "не е невероятно", но нищо повече от това.

В Североизточна Турция няма открити прабълргарски рунически надписи. Всъщност става въпрос за знака IYI изобразен върху скална църква.Но този знак е късен и най-вероятно е поставен от някой български монах навъртал из тези места ок.ХІ-ХІІ в.

[проф. Добрев]

1. В Североизточна Турция няма открити прабълргарски рунически надписи. Всъщност става въпрос за знака IYI изобразен върху скална църква.Но този знак е късен и най-вероятно е поставен от някой български монах навъртал из тези места ок.ХІ-ХІІ в.

2. В Североизточна Турция няма открити прабълргарски рунически надписи. Всъщност става въпрос за знака IYI изобразен върху скална църква.Но този знак е късен и най-вероятно е поставен от някой български монах навъртал из тези места ок.ХІ-ХІІ в.

1. Не е по моите думи, защото най-вероятно не сте разбрал поясненията ми чрез изразите "не е невероятно" и "с пълна сигурност".

2. Позволявате си да отричате съвсем арогантно-голословно, без да познавате дори и най-популярната литература:

Alttürkische Felszeichnungen in Nordost-Anatolien

Hermann Váry (Bochum)

(Ural-Altaische Jahrbucher, Wiesbaden, XL, 1-2, 1968, 50-78)

Als Mitglied des Lehrkörpers der Atatürk-Universität zu Erzurum war mir während der Jahre 1960-65 Gelegenheit zu Forschungsfahrten und Ausgrabungen im Nordosten Anatoliens gegeben. Dabei konnte ich im Herbst 1964 im Osten der Provinz Erzurum Zeugnisse aus dem Zeitalter der türkischen Landnahme auffinden, wie sie bisher in Anatolien noch nicht festgestellt worden waren. In einer Höhle fand ich die in den Fels gehauenen Tama von zwölf Oghusenstämmen, uigurische Sippenmarken, sowie alttürkische Schriftzeichen. Die Zeichen müssen im 12. oder 13. Jahrhundert dort angebracht worden sein. Damit sind sie ein wichtiges Dokument aus der Geschichte der großen Wanderung der Türkvölker bei der Besiedlung ihrer neuen Heimat [1].

Rande der Ebene, vereinigen sich, und fließen durch tiefe, höhlenreiche Schluchten nach Nordwesten dem Aras (Araxes) zu. Das Wetter bleibt hier auch im Hochsommer kühl. Sogar im August stehen die Wiesen und Weiden entlang der Gewässer in üppigem Grün, hält sich noch Eis in manchen Höhlen. Die Viehhändler der Provinz haben hier die ideale Sommerweide für ihre großen Herden.

Als ein Ausläufer der Gebirgskette des Kazbil Dagi liegt der Karatas Tepe (2500 m) am Südostrande dieser Ebene. An seinem Fuße, in einem idyllischen, wasserreichen Talboden, hegt die «Cunni-Höhle». Sie hegt bei Kilometer 34,620 der im Bau befindlichen neuen Straßenführung von der Abzweigung Asagi-Söylemez nach dem Bezirksort Karayazi, vier Kilometer östlich des Dorfes Bayro. Auf Grund der Angaben historischer Itinerare kann geschlossen werden, daß ein alter Weg vom Vansee nach Erzurum hier die Wasserscheide zwischen dem östlichen Euphrat (Murat) und dem Araxes überquerte und sich in der Ebene mit einer Ost-West Verbindung kreuzte.

2. Um einen Geländepunkt als Wegmarkierung auszuweisen bzw. als Rast- und Weideplatz zu empfehlen.

Über alttürkische Bestattungszeremonien, die sog. yo-Feiern, wird in byzantinischen Berichten des 6. Jahrhunderts (dort dochia), in den Orchon-Inschriften und von Mahmud al-Kasgari berichtet. Wir wissen, daß zu manchen yo-Feiern Angehörige vieler Stämme kamen, die nach der Beisetzung drei oder sieben Tage lang bewirtet wurden (Kasg. III, 143). Allerdings hat man in Sibirien und im Altai bei den Gedenksteinen kein Grab gefunden.

Signes runiques protobulgares de Prestovatz (1), Pliska (2-4, 20, Madara (5-13), Kalougheritza (14-16), Preslav (18), Cheuseken (19), Kârki-jaba(21)

Wir wissen aber, daß die alttürkischen Vöolker Mittelasiens höhlenkult und heilige Felsen kannten [11]. In den Höhlen von Madara, deren Bedeutung als Kultzentrum der türkischen Donaubulgaren feststeht, sind ebenfalls tama als Felszeichnungen angebracht. Ebenso in Pliska (der ersten Hauptstadt der Proto-Bulgaren), in Preslav (ihrer Haupstadt seit 893), sowie auf den Grabsteinen von Kârki-jaba [12].

Zurückkommend auf die Donaubulgaren muß die auffallende Tatsache erwähnt werden, daß die von ihnen hinterlassenen Tamas mit wenigen Ausnahmen alle das Symbol des Qayï-Volkes darstellen. MAVRODINOV [14] hat die «proto-bulgarischen Zeichen», die auf Felswänden und Grabsteinen, auf Keramik und Ziegeln vorkommen, auf Tafel 46 seines Buches zusammengestellt. Wir finden allein zwanzig Varianten des Qayï-Tama. (s. Tafel S. 57).

Absicht zerstört wurde. Wir erkennen = a(ä) und mindestens zweimal = s. Beide Zeichen gibt es sowohl im alttürkischen Runenalphabet als auch in der Szekl-Schrift. Die transsylvanischen Szekler (in Siebenbürgen) behielten lange ihre hunnische Tradition bei und schrieben noch im 15. und 16. Jahrhundert auf Holzstäbe, wie ihre mutmaßlichen Vorfahren im Talas-Tal (Westturkestan). Die Verwandtschaft dieser altungarischen Kerbschrift mit den paläotürkischen Runen wird für möglich gehalten [24].

Es ist noch keine Untersuchung über die Entwicklung der alttürkischen Runenschrift und die Wege ihrer Ausbreitung angestellt worden. Zusammenhänge zwischen den Alphabeten der alten Ungarn, Pecenegen und Komanen werden nicht bezweifelt [31]. Mit diesen Alphabeten und besonders mit der Szekl-Schrift, haben die Zeichen der Talas-Kerbschrift große Ähnlichkeit [32]. Augenfällig aber ist ihr Unterschied zu den Schriftzeichen vom Orchon, Jenissei und Ostturkestan. ORKUN sagt [33] : «Diese, aus Westturkestan (Talas) stammenden Stabtexte zeigen große Ähnlichkeit mit den Szekel-Texten. So verstärkt sich die Vermutung, daß dieses Alphabet den Übergang vom Alphabet der West-Köktürken zum Szekl-Alphabet darstellt».

Wir haben gesehen, daß die Runen der Cunni-Höhle mit der paläotürkischen Talas-Kerbschrift des 7./8. Jahrhunderts einerseits und mit der altungarischen Szekl-Schrift des 15./16. Jahrhunderts andererseits verglichen werden können. Diese wurden beide auf Holzstäbe geschrieben, eine Tatsache, die wegen des beträchtlichen räumlichen und zeitlichen Abstandes dieser Schriftanwendung Beachtung verdient.

Von den beiden Inschriften in der Cunni-Höhle ist nur eine mit Gewißheit armenisch und zum Teil lesbar. Sie wurde in einer durchlaufenden Zeile angebracht, deren Ende zerstört ist.

Herr Dr. PAUL JUNGMANN, Lehrbeauftragter für Armenisch an der Universität Bonn, dem ich folgende Übersetzung verdanke, hält eine Datierung der Inschrift in das 10. oder 11. Jahrhundert für möglich, so daß sie also noch aus der Zeit vor der Seldschukenherrschaft stammen könnte. Dennoch kann man sie auch in diesem Falle nicht als klassisch-armenisch bezeichnen. Sie ist in der Volkssprache Ramkoren verfasst. Die erste Hälfte der Zeile lautet T[ ]r A[stua]c o orme(c') = Herr, Gott, erbarme dich! (oder : ... erbarmte sich).

Danach folgt wahrscheinlich ein Name, der sich nicht entziffern läßt, weil die Zeile hier zweimal zerstört ist.

Die zweite Inschrift ist vierzeilig. Sie läuft von links nach rechts, wie ihre Zeilenanfänge auf gleicher Höhe beweisen. Obwohl fast die Hälfte der Schriftzeichen Ähnlichkeit mit Majuskeln der armenischen Schreibschrift aufweisen, kann die Inschrift deshalb noch nicht als armenisch angesehen werden.

Die Vermutung, daß uns hier erstmalig jenes unbekannte alttranskaukasische Alphabet vorliegt, welches bis zum Jahre 400 im Gebrauch war, trage ich als meine eigene Ansicht vor.

Lange vor der Bibelübersetzung des Hlg. Mesrop, durch die eine armenische Nationalschrift allgemein verbreitet wurde, gab es ein aus nur 29 Buchstaben bestehendes, nach semitischer Art konsonantisches Alphabet. Wie der Historiker Asolik (geb. 928) mitteilt, wurde es von Bischof Daniel, «dem Philosophen der Syrer», erfunden. Der Hlg. Mesrop verbesserte lediglich dieses Alphabet durch Hinzufügung von sieben Vokalen « nach dem Muster der griechischen Schrift» [53]. Eine Anwendung des vor-mesropischen Alphabets ist bisher nicht gefunden worden, seine Schriftzeichen sind unbekannt. Der armenische Historiker Moses von Chorene (5. Jh.) sagt, daß man früher in einigen Gegenden Armeniens mit griechischen, in anderen mit «assyrischen» Buchstaben geschrieben habe [54]. Der größte Teil Armeniens unterstand damals der persisch-sassanidischen Oberherrschaft, weshalb man sich in Verwaltung und Handel der vom Aramäischen abstammenden Pehlevi-Schrift zu bedienen hatte, Die Sprache des Gottesdienstes war syrisch, die Kultsprache der griechischen Mutterkirche verboten, um den hellenistischen Geist zu unterdrücken.

Schon TAYLOR [54] glaubte, daß Mesrop eine in Ostarmenien vorher gebräuchliche Altform des unregelmäßigen, kursiven Pehlevi in eine geometrische Unzialschrift verwandelt hat. Diese Altform müsse ähnlich der Kharosthi-Schrift gewesen sein, welche wie Pehlevi auf einen aramäischen Schrifttypus zurückgehe. Kharosthi wurde vom 5. Jh. v.Chr. bis zum 3. Jh. n.Chr. in Nordwestindien und Baktrien gebraucht. Die räumliche Entfernung von Armenien ist beträchtlich. Es scheint aber tatsächlich fast die Hälfte der Buchstaben unserer Cunni-Inschrift dem Kharosthi-Alphabet unverändert entnommen zu sein. Ich halte daher die beiden Schriftsysteme für periphere Regionalformen eines sehr frühen Pehlevi-Duktus.

Bei einer zukünftigen Untersuchung unserer Inschrift aus der Cunni-Höhle wird auch zu beachten sein, daß sie in vielen ihrer Zeichen Ähnlichkeit mit der Schreibschrift des georgischen Mhedruli aufweist, das sich ja offensichtlich aus den Minuskeln der älteren Hutsuri-Schrift entwickelt hat.

F. ALTHEIM glaubt, daß das Armazi-Alphabet um 300 n.Chr. von den Kaukasushunnen übernommen wurde und daß es auch die am Hofe Attilas gebräuchliche Schrift gewesen ist. Nach seiner Ansicht waren es die Hunnen, die daraus die protobulgarischen und auch die alttürkischen Runen vom Orchon und Jenissei geschaffen haben, was er in einer Schrifttabelle demonstriert [61].

In diesem Zusammenhange sei ein in Ungarn gefundenes, spätavarenzeitliches Tongefäß (Höhe 14,7 cm) erwähnt. Es ist mit eingekämmten, umlaufenden Wellenlinien verziert, und auf seinem Boden zeigt es, ca. 5 cm groß im Relief, jene Szekler Rune , die wir eingangs besprochen haben. Dieser Typus der avarenzeitlichen Keramik mit Wellenlinienverzierung und Bodenstempel tritt in Ungarn seit der Mitte des 7. Jahrhunderts n.Chr. auf, und zwar ausschließlich entlang der beiden Donauufer [76].

Der chinesische Gesandte Tschang K'ien, der sich 126 v.Chr. im Auftrage des Kaisers Wu-ti vergeblich bemühte, Choresmien zu einem Bündnis gegen die Hunnen zu bewegen, sowie die Annalen der frühen Han-Dynastie zeugen von dem großen, aus fünf Fürstentümern bestehenden Reiche K'ang-kü. Der Name « v rezm» jedoch ist in keiner chinesischen Quelle zu finden. Andererseits kennen die griechisch-römischen Quellen kein K'ang-kü. Damit wird die Identität der beiden Namen bewiesen. Das Reich muß sich in den Jahrhunderten um die Zeitwende bis zum Ural und bis zum Kaukasus ausgedehnt haben. Noch in den Annalen der T'ang-Dynastie (7.-10. Jahrhundert) wird dieses Land «K'ang» erwähnt. Vielleicht kann man dazu auch das in georgischen und armenischen Chroniken oft genannte Gebiet Kang-ark[78] im Bogen der oberen Kura, dessen Bewohner als Fremdvolk gelten, stellen.

Die Choresmier gehörten wohl jener Völkergruppe der ostjapheti tischen Steppenbauern des iranischen Hochlandes an, denen auch die Subaräer bzw. Hurriter zuzurechnen sind [80]. Die materiellen Kulturen Choresmiens weisen starke Bindungen zu Kasachstan und Südsibirien auf, so zur Afanassjewa-Kultur des 3. Jahrtausends und zur bronzezeitlichen Andronowa-Kultur des 2. Jahrtausends. Es wird jedoch mit fortschreitender Erforschung deutlicher, daß dem Aralsee-Gebiet dabei die Rolle des Vermittlers von Süd nach Nord zukommt [81].

Das Auftreten von typisch choresmischer Keramik zusammen mit sel-dschukischer Ware ist bei der bedeutenden Bolle, die Choresmien für die Entfaltung der frühmittelalterlichen Oghusenmacht und damit des Seldschukenreiches gespielt hat, keineswegs verwunderlich. Auch das Vorkommen dieser gemischten Keramik in Nordost-Anatohen findet seine Erklärung.

Mit einiger Sicherheit lassen sich die in der Cunni-Höhle (Erzurum) und auf der Karatas-Alm (Sivas) gefundenen, oghusischen tama in das 12. Jahrhundert datieren [87]. Im Hinblick auf die begrenzten Kommunikationsmittel jener Zeit ist die überraschende Ähnlichkeit der von uns gefundenen Zeichen mit den von Mahmud al-Kasgari überlieferten Symbolen der Hauptbeweis.

Die alttürkischen Runenzeichen stehen vermutlich räumlich und zeitlich zwischen den Alphabeten von Talas und von Szekl. [88] Aus vorher dargelegten Gründen kämen für ihre Anbringung Komanen in Frage.

[aspar]

1. Не е по моите думи, защото най-вероятно не сте разбрал поясненията ми чрез изразите "не е невероятно" и "с пълна сигурност".

2. Позволявате си да отричате съвсем арогантно-голословно, без да познавате дори и най-популярната литература:

1.Напротев мнго добре съм Ви разбрал, проблемът е че Вие не разбирате това, което пишете.

2.Ако бяхте прочели това, което сте цитирате, щяхте да разберете че си фантазирате.

[проф. Добрев]

Може би някой ще ни даде отговор какво значи частицата - кав.

Това не е частица, а прабългарската титла кав, приблизително равна на княз, която те използват при надписването на монетите си още по време на миграцията си през Средна Азия:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011

Специално думата деньга болгарите заемат от сасанидските перси, адаптирайки съгласно фонетичните закони на своя език срперс. dāng “монета” от стперс. δανάκη, по време на миграцията си през Средна Азия I-IV в., където и когато те за първи път започват да секат монети с надписи на согдийски език като prγ'ļ 'lγ', prγ'r γwβw, pwγ'r γwβw “български княз” (О. Смирнова), а така също и с надписи на хорезмийска графика, но с персийски синтаксис - дйабгу-и туран “ябгу на туранците”, шадиг-и туран “князът на туранците”, шад-и хунуг-и туран “князът на туранските хуни” [вж. и срвн. Мухамадиев 2008а, 6-13; Смирнова 1981, 252-255; Фасм-2, 499; ЭСЧвЯз-Фед, 207-208].

[Aspandiat]

Това не е частица, а прабългарската титла кав, приблизително равна на княз, която те използват при надписването на монетите си още по време на миграцията си през Средна Азия:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011

Специално думата деньга болгарите заемат от сасанидските перси, адаптирайки съгласно фонетичните закони на своя език срперс. dāng "монета" от стперс. δανάκη, по време на миграцията си през Средна Азия I-IV в., където и когато те за първи път започват да секат монети с надписи на согдийски език като prγ'ļ 'lγ', prγ'r γwβw, pwγ'r γwβw "български княз" (О. Смирнова), а така също и с надписи на хорезмийска графика, но с персийски синтаксис - дйабгу-и туран "ябгу на туранците", шадиг-и туран "князът на туранците", шад-и хунуг-и туран "князът на туранските хуни" [вж. и срвн. Мухамадиев 2008а, 6-13; Смирнова 1981, 252-255; Фасм-2, 499; ЭСЧвЯз-Фед, 207-208].

Виж ти, виж ти, професоре. И това "кав" отде се пръкнало? Защо ли ми се струва, че титлата е кушанска.

А за българско монетосечение през І-ІV век..... покажи археологически находки.

[проф. Добрев]

Виж ти, виж ти, професоре. И това "кав" отде се пръкнало? Защо ли ми се струва, че титлата е кушанска.

А за българско монетосечение през І-ІV век..... покажи археологически находки.

Ако тя е кушанска, тогава какво прави тук етнонимът болгар в неговата, очевидно-безспорно, согдийска форма - prγ'ļ 'lγ', prγ'r, pwγ'r?

И при това първият вариант е адектив, образуван посредством тюркския по принцип и прабългарския в частност словообразувателен суфикс -лик!!!

А може би всичко това е поредното доказателство, че кушаните са болгари или поне българи.

Но и вие пък имате ли библиография от рода на тази, на която се основават моите заключения тук:

Мухамадиев А. Г., Проблемы лингво-етноистории татарского народа. Интернет, 2008.

~*~Надписи на монетах античного времени. Интернет, 2008а.

Смирнова О. И., К имени Алмыша, сына Шилки, царя Булгар. - Тюркологический сборник, 1977. Москва, 1981.

Редактирано Юли 27, 2011 от проф. Добрев

[Aspandiat]

Ако тя е кушанска, тогава какво прави тук етнонимът болгар в неговата, очевидно-безспорно, согдийска форма - prγ'ļ 'lγ', prγ'r, pwγ'r?

И при това първият вариант е адектив, образуван посредством тюркския по принцип и прабългарския в частност словообразувателен суфикс -лик!!!

И как четеш prγ'ļ 'lγ'? Защото ако четеш prγ'ļ 'lγ' като П(ъ)ргалага, както би следвало да го четеш с оглед на това, че явно четеш prγ'r, като П(ъ)ргар, за "прабългарски в частност словообразователен суфикс -лик" не може да се говори.

[проф. Добрев]

Освен това бихме могли да вярваме на много по-авторитетното мнение на Асен Чилингиров, че Петър е сякъл монети, отколкото на всяко друго противоположно мнение.

Безспорно вече е крайно време да се отдаде дължимото и да се оцени по достойнство това наистина много важно и съществено откритие в Медиевистиката.

То не само е обосновано и доказано по научно регламентирания ред и начин, но и позволява да се намери най-после цялостно-завършеното, вътрешно-последователно и непротиворечивото, напълно задоволителното от всяка една гледна точка експлицитно обяснение и осветление на редица факти от най-старата руска история:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011

(В книгата след двоеточията идват съответните извадки от изворите или конкретните проучвания на проблема, които сега и тук за краткост и четивност се пропускат)

Същевременно из цяла Русия започва и се разгръща нов, по-висок, отколкото по времето на княгиня Олга, етап на бурно икономическо развитие и въздигане. Поради липсата обаче на собствено-руско платежно средство огромният руски пазар не функционира правилно и достатъчно ефективно. От друга страна, поради рязък спад на добива на сребро в Северна Африка, изведнъж секва и притокът на арабски дирхеми към Източна Европа, които до тогава са основното платежно средство по нейните пазари:...

Ето защо в Русия възниква спешна нужда от собствена парична единица за финансовото осигуряване на този пазар, което, разбира се, ни най-малко не пречи допълнително към това да се преследват и чисто политически цели:...

Впрочем не само по този въпрос се разминаваме тук с А. Преображенский [2010], който още малко и ще изкара, че Владимир страда от нарцисизъм, именно поради което сече и монети, а не по икономически съображения:...

Не по-адекватно-сполучливо тук е и крайно повърхностното и лишено от всякаква обективна основа мнение и на В. Петрухин, от което излиза, че Владимир си няма друга работа освен да се надпреварва с византийските императори и да хвърля на вятъра толкова сили и средства, само за да си повиши личния престиж. При това и старобългарският надпис на монетите за него се оказва всичко на всичко неясно откъде и как появилият се в Киев и какво точно представляващият «старославянский язык «болгарского извода» :...

Всъщност, монетите на Владимир не са подражание и не са сечени по византийски образец (Ив. Божилов), защото по личните указания и под непосредственото ръководство на митрополит Михаил, в качеството му на единствен и напълно легитимен български патриарх предстоятел и на Руската Православна Църква, и гледайки от дадената му от епископа българска златна монета, сечена от предпоследния български цар Петър, български майстор железар с помощници руси с различно ниво на квалификация и участие, за сравнително кратко време изработва шест различни двойки матрици (Ас. Чилингиров) и щампова не особено голям брой златни и сребърни монети с лика на Владимир и с лично неговия хералдичен знак, който в основата си напълно съвпада с царския хералдичен знак на дядото на царица Анна, цар Петър (927-970), а така също и с надпис на старобългарски език: владимиръ на столе, се его злато.

Точно тази легенда между впрочем заблуждава Н. Дурново [1969] да допусне, че тези монети са сечени в България или в Цариград [31]. Много по-важното обаче сега и тук е да се отбележи, че така по един най-категорично-недвусмислен начин се провъзгласява и независимостта на руската държава, и пълнотата и неограничеността на властта на Владимир, т.е. това, че той вече е монарх самодържец или иначе казано, просто цар, наравно и еднакво с всички останали монарси по Света (М. Сотникова, И. Спасский; М. Щепкина):...

В действителност въпросният хералдичен знак очевидно-безспорно не е нищо друго освен нумизматичната форма на тамгата на прабългарския род Дуло, известна под името Ипсилон от многобройните си полагания върху най-различни обекти главно от времето на Първото Българско Царство (681-1018). Тази тамга, подобно на всички подобни знаци при тюрките в началото е изображение на родовия бог или дух покровител, а впоследствие се превръща и в обозначение за собственост. Под съответните модификации чрез допълнителни черти, показващи, че това племе води произхода си от племето притежател на основната тамга, знакът на рода Дуло се среща и при казахското племе Дулати в Средна Азия, което е едно от племената, върху които впоследствие се изгражда казахската народност [Аристовъ 2009, 8-10,71-72]; също така и във Волжска България [Леонов 2010, 12; Нурутдинов 2010, 1-2], но и на Крим, както и върху стени, амфори и особено върху едно блюдо от слонова кост от Саркел. Това блюдо най-вероятно принадлежи не на Светослав, който поради аскетичния си нрав изобщо презира лукса и се храни, припичайки парче месо на върха на ножа си, а на местен прабългарски сановник от тукашното коляно на рода Дуло:...

Според най-новите руски нумизматични проучвания хералдичният знак на Владимир няма аналог във византийската нумизматика. Тъкмо поради това оставяме на съвестта на долуприведения автор голословно-необоснованото му твърдение, че Владимировите златници и сребреници били повторение на византийските монети от това време:...

За преголямо съжаление, не просто плод на недоразумение, а направо невинна жертва на много неоснователно-неоправдано властващата понастоящем в Отечеството ни уродливо-извратена Счетоводителска Ираноидна Древнобългарска Параноя е долуприведеното, лишено от всякаква обективна основа голословно твърдение. Наред с всичко останало, най-малкото от които например е това къде точно в текста се слага запетая или пълен член, въпросното голословно твърдение демонстрира още по най-категорично-определен и недвусмислено-явен начин и форма и това, че българските медиевисти нямат не само чувството за хронология, защото не правят разлика между Античност и Ранно Средновековие, но и за сравнително “твърдата” и следователно външно непроницаемата обособеност, затвореност и отделно-самостоятелното битие, съществуване във Времето и Пространството на самите етнологични единици.

При това родните ни медиевисти така и ще си останат напълно девствени и по отношение на генеалогията на т.н. Рюрикова династия, която е такава единствено и само до княз Игор. След него и жена му, дъщерята на цар Симеон княгиня Елена-Олга, тя вече не е такава и си е единствено и само Симеонова Династия. Човекът не е само и толкова биология, колкото надстроената върху нея материална и духовна култура, т.е. биосоциология. А това пък, че прабългарите “векове наред са живеели в земи, които били подвластни на боспорските царе или в непосредствена близост с тях, при това са били до голяма степен и биологични наследници на населението, обитавало тези области през Античността”, може да предизвика единствено и само смях, защото прабългарите се появяват по тези земи, най-малкото 3-4 века след залеза на Боспорското Царство:...

Според нас обаче новото и различното в хералдиката на Владимир спрямо хералдиката на Петър е наличието още и на луна, която пък в съчетание със Слънцето или само със звезда обаче е другият стародавен и също така много разпространен символ на прабългарските племена и народи, в това число например и на прабългарското племе на секелите:... [Добрев 2005, 270-271, вж. и срв. Бешевлиев 2008, 316-319; Драчук 2010, 73; ~*~2010а, 167-170; Знаки Рюриковичей 2010, 1-6; Рапов 2010, 1-11; Сотникова, Спасский 1983, 10-203; Спасский 2010, 9-10; Чилингиров 2010б, 1-26; Щепкина 1979, 202-204, срв. Божилов 1979, 110-112; Воронятов 2011, 3; Станев 2005, 30-34].

Немаловажно свидетелство и доказателство за това, че тук става въпрос именно за приемане и продължаване от страна на Владимир на хералдичния знак на рода Дуло е фактът, че този знак е нанесен като графит и на една от стените на Десятинната Църква, която построяват български майстори непосредствено след кръщението на киевчани:...

Установява се по безспорен начин, че Владимир наследява този знак от баща си Светослав, а той пък от майка си княгиня Олга. Тя дори и винаги носи на себе си подарения й на тръгване от Велики Преслав от баща й цар Симеон златен медальон със знака върху него на рода Дуло, изгравиран върху златна пластинка и допълнен с много красиви орнаменти.

Съвършено очевидно княгиня Елена-Олга даже и в друга държава използва с пълно право и по наследство хералдичния знак на рода Дуло, единствено и само поради това, че тя е дъщеря на Симеон. Тъкмо поради това е повече от излишно да се търсят тук каквито и да било хазарски или пък скандинавски традиции:

Первый из русских геральдических трезубцев Рюриковичей принадлежит Владимиру Святославичу. Еще в XIX веке это пытались связать с крещением Владимира и культом Троицы, однако уже первые трезубцы Владимира относятся к языческому времени. (Казалось бы, трезубец как христианский символ могла принять крестившаяся в Царьграде Ольга, однако она использовала двузубец.) До Владимира русские князья (во всяком случае Игорь Рюрикович, Ольга, Святослав Игоревич, Ярополк Святославич) пользовались, как показал Сергей Белецкий, двузубцами [Чернов 2010, 11].

Прабългарския си родови знак княгиня Олга използва и за личния си печат. След нейната кончина този печат е прибран от княз Владимир като изключително ценна семейна реликва и затова при кончината му е сложен в саркофага му, а може би той още преживе го е носел постоянно със себе си в специална кесийка. Всъщност този печат е двоен или двустранен, защото има две страни или така на едно и също тяло в действителност са нанесени два отделно-самостоятелни печата. И без да сме напълно сигурни, поради невъзможността да направим завършено-цялостна техническа експертиза, на нас ни се струва, че на печата без кръстчето, който трябва и да е по-стар, се чете архонтиса олга, а на по-новия печат, този с кръстчето – княгиня елена, като титлите, разбира се, са в съкращение. Кръстчето на по-новия печат според нас си личи много добре и тъкмо това допълнително не позволява печатите да се свързват със Светослав:...

Наследявайки обаче прабългарския родови знак от баща си Светослав, Владимир добавя в него допълнителен елемент и от двузъбец го превръща в тризъбец. Това той прави съгласно съществуващата прабългарска традиция, преминала у него от добрата му бабушка Олга, а същото след него правят и синовете му:

In the time of Svyatoslav and his sons the sign began to change while passing on to successors. Every following prince altered just one element in it, a fact S. V. Beletsky pays special attention to.47 Vladimir added one more jag to Svyatoslav’s bident, transforming it into a trident. Each of his sons, Izyaslav and Yaroslav, altered the central jag through the addition of a new element. Svyatoslav’s grandson Svyatopolk, having kept the bident, added a cross to one of its jags (this sign must have stemmed from the unknown sign of his father Yaropolk). So, after Svyatoslav’s ruling the Rurikid signs became private and patrimonial ones.

The difference between inheritance traditions before and after Svyatoslav (preserving the sign intact vs. altering it by every new heir) can be possibly explained by the crucial changes in the nature of princely authority in the last quarter of the 10th century. In the time previous to Svyatoslav’s reign, the domain of the Rurikids never split up, and there was always only one heir (Oleg-Igor-Svyatoslav). The fist division of lands was carried out by Svyatoslav, who divided them between his sons Yaropolk, Oleg and Vladimir, which caused a war between the heirs after their father’s death.

Since then, Rurikids’ signs began to change when being inherited. It is worth mentioning that Vladimir got his sign (or, at least, began to use it) when his father was still alive. Svyatopolk began to use his private and patrimonial sign (the altered bident) exactly the same way, during Vladimir Svyatoslavich’s lifetime.

I’d like to pay special attention to one notable detail of the Basarabi sign, namely to its ‘stem’, which is divided vertically into two parts. This element is absent from Russian analogies of Svyatoslav’s sign49; but it can be found in signs of his closest heirs. The images of Svyatopolk’s bidents and Vladimir’s tridents on their srebrenniks have such a stem with a vertical line (fig. 7). And here we can notice the same logic of the sign’s transformation when transferring it from father to son by way of preserving its basic form and altering or adding secondary elements. This detail of the Rurikid sign (the ‘stem’ divided by a vertical line) was perhaps inherited by Vladimir and Svyatopolk (via the sign of Yaropolk, yet unknown) from their father and grandfather Svyatoslav. If so, the Basarabi drawing may be regarded as a missing link in the typological chain of Old-Russian princes’ signs of the tenth and early eleventh century (А. Fetisov).

В резултат на всичко това и по този начин на Владимир вече не само му се присвоява и признава и царско достойнство със задължителните за случая царски регалии, включително и правото да сече монети, но той се обявява и провъзгласява също така и за единственият наследник и продължител и на българската царска династия. А от и след Владимир вече идват князете и царете християни от великата руска царска династия на Романовите (Грамота) и следователно във и чрез нея се продължава чак до най-ново време и българската царска династия:

Но този проблем е свързан и с един принципен въпрос – въпроса за царските регалии на Владимир. Договорът с Византия му донася само титлата άρχόντ (княз), но не и καΐσαρ (цар), каквато той би трябвало да носи, ако беше императорски зет, женен за порфирородна принцеса. Неговата титла не му дава правото на царски или императорски регалии, в това число и правото да сече монети. А такова право не е могло да се узурпира дори в онези „беззаконни“ времена – това право е могъл да му даде, освен цариградският патриарх и папата, само българският патриарх, ако и поради обявената от Цариградската патриаршия схизма върху българската църква то да не е било признавано във Византия.

Не на последно място именно от монетите става явно, че Владимир е получил такива царски регалии от България, каквито виждаме на изображенията му. Към тези царски регалии спадат и матриците на първите емисии златни и сребърни монети, изработени без съмнение от български майстори. Освен от правописните и палеографските особености на надписите, туй се потвърждава и от изображението на трона на Владимир върху монетите, най-близки паралели за което срещаме при художествени паметници от Преслав – двете изображения на Христос Вседържител на бронзовата матрица в Преславския музей (вж. табл. 2), различни от изображенията, които сме свикнали да виждаме на византийските художествени паметници, като напр. мозайката от „Света София“ в Цариград (табл. 1а) и номизмата на Константин VII и Роман I (табл. 1b) [Чилингиров 2010б, 10-11].

Също и художествените занаяти в Киевска Русия, на първо място златарството и сеченето на монети, са свързани непосредствено с български образци. Византия никога не признава царската титла на Владимир; във всички византийски писмени извори той бива назоваван άρχόντ (княз) и не получава титлата kaίsar, която би му се полагала като зет на императора и би му дала правото да сече монети. В този смисъл след 1039 година биват манипулирани и всички руски писмени източници, като неговата царска титла или бива заличена от текста, или заменена с титлата княз.

Правото си за сечене на монети Владимир може да е получил единствено от българския патриарх, който му дава и останалите царски регалии, които виждаме на неговите изображения, включително матриците за сечене на първите емисии от неговите златни и сребърни монети – както е известно тези монети не отговарят на византийския еталон, а на еталона на дирхемите на арабския халифат, но и на Волжка България. За разлика от следващите им емисии, които вече очевидно са изработени в Киев, първите емисии имат български надписи, а за изображението на княза при тях са послужили като образец монети на българския цар Петър.

Явно български произход имат също и останалите епиграфски и иконографски особености на руските монети, притежаващи множество паралели в българското изкуство. Така палеографията на тези монети е в непосредствена връзка с многобройните надписи от всички краища на българската държава, станали едва през последно време достояние на науката, докато за иконографията на владетеля и неговия трон произведенията на художествените занаяти от българската столица предлагат редица опорни точки – преди всичко бронзовата матрица от Археологическия музей в Преслав (Ас. Чилингиров).

Редактирано Юли 27, 2011 от проф. Добрев

[glishev]

Искам да видя една монета от бронз или сребро, на която със сигурност да пише: "Петър, цар на България" или "Петър, цар на българите".

[проф. Добрев]

И как четеш prγ'ļ 'lγ'? Защото ако четеш prγ'ļ 'lγ' като П(ъ)ргалага, както би следвало да го четеш с оглед на това, че явно четеш prγ'r, като П(ъ)ргар, за "прабългарски в частност словообразователен суфикс -лик" не може да се говори.

Не може да се чете така, защото това ще противоречи на тюркската фонетика и морфология.

Освен това, тук има и графичен вариант pwγ'r, втората буква при който обозначава зв. О, следователно в началото на този запис има звукосъчетание по- или като цяло - погар.

Редактирано Юли 28, 2011 от проф. Добрев

[Aspandiat]

Не може да се чете така, защото това ще противоречи на тюркската фонетика и морфология.

Освен това, тук има и графичен вариант pwγ'r, втората буква при който обозначава зв. О, следователно в началото на този запис има звукосъчетание по- или като цяло - погар.

Сериозно.....

А това по-горе кой го е писал: "етнонимът болгар в неговата, очевидно-безспорно, согдийска форма - prγ'ļ 'lγ', prγ'r, pwγ'r?" Не съм аз. Как се получава тогава, че согдийската форма противоречи на тюркската фонетика и морфология. Да не би да си открил, скъпи професоре, че согдийският е тюркски език.

И между другото, W в pwγ'r се чете У, а не О, както ти си измисляш, за да нагласиш нещата в полза на твърденията си, че българският етноним бил "болгар".

[Perkūnas]

Староперсийската дума данаке е заета от Индия, това може да се провери в специализираната литература... А какво означава думата губу (prγ'r γwβw), т.е. парагар губу?

Редактирано Юли 28, 2011 от Perkūnas

[проф. Добрев]

Сериозно..... А това по-горе кой го е писал: "етнонимът болгар в неговата, очевидно-безспорно, согдийска форма - prγ'ļ 'lγ', prγ'r, pwγ'r?" Не съм аз. Как се получава тогава, че согдийската форма противоречи на тюркската фонетика и морфология. Да не би да си открил, скъпи професоре, че согдийският е тюркски език.

И между другото, W в pwγ'r се чете У, а не О, както ти си измисляш, за да нагласиш нещата в полза на твърденията си, че българският етноним бил "болгар".

Сарказмът ви е крайно неуместен, защото по принцип, при заемането от един език към друг звуковете на всяка дума още в процеса на заемането са подложени на субституция, а впоследствие и на адаптация.

Формите, насоките, нивото и степента на тези фонетични процеси са в пряка зависимост от нивото и степента на структурно-типологическите различия между езика източник и езика приемник.

Няма как согдийската форма да противоречи на тюркската фонетика и морфология, защото тя е краен резултат от реализацията на горните два фонетични процеса, които от своя страна протичат на почвата на согдийския език и се обуславят и направляват, както от неговата фонетична структура, така и от присъщите му фонетични закони.

Четенето на втората съгласна като У ни най-малко не променя нещата, защото достатъчно голям е и броят на фонетичните варианти с този редукт на О, включително и в къпчашкия татарски език, в който етнонимът преминава по вътрешно-интегративен път.

Формата болгар е така да се каже етнонимът в чист вид, това е неговата първично-изходна форма, което обаче в никакъв случай не изключва възможността при заемането му в други езици, под действието на горепосочените закономерности, той да придобие и други форми, като най-често срещаната сред тях е тази с редуцирано О, т.е. с У. Очевидно редукцията на широките гласни трябва да се приеме за най-често протичаща и съответно наблюдаваща се контактолингвистична универсалия.

Редактирано Юли 28, 2011 от проф. Добрев

[проф. Добрев]

Староперсийската дума данаке е заета от Индия, това може да се провери в специализираната литература...

А какво означава думата губу (prγ'r γwβw), т.е. парагар губу?

Имайки предвид и горенаписаното, смятам, че трябва да се чете поргар гобо "българският княз", като синтактичната конструкция е т.н. в Тюркологията Изафет втори вид, при който втората съставка получава притежателно окончание 3. л. в неговата допълнително-служебна функция.

Сега не мога да направя справка, но доколкото си спомням Енциклопедия Ираника дава предноазиатски или може би старогръцки произход(?). За целите на настоящото изследване обаче това изобщо не е важно и е напълно достатъчен фактът, че спрямо прабългарския език нейният староперсийски произход е безспорен.

Всичко това се потвърждава не само културно-исторически, но и лингвистически в лицето на бълг. тенка, фонетически напълно тъждествена на волжскобългарската:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култира. София, 2011

Преносители на монетосеченето във Волжска България най-вероятно са прабългарите от Именковската Археологическа Култура, които директно мигрират тук от Средна Азия:

Именьковская культура имеет довольно обширную территорию: бассейн реки Белой, Нижнее Прикамье и Среднее Поволжье. Некоторые достаточно крупные именьковские поселения VI-VIII вв., такие, например, как Щербетское на Волге, недалеко от Булгара, с мощным культурным слоем и бронзолитейными мастерскими, где изготовлялись бронзовые слитки - первые металлические деньги Восточной Европы, напоминают уже настоящие раннефеодальные города. Исследовавший эту культуру В. Ф. Генииг справедливо считал, что "именьковские племена, судя по многочисленности и огромным размерам их поселений, составляли основную массу населения Волжской Булгарии" [Генинг В. Ф., 1959, 210].

Время проникновения художественно выполненных сосудов в Поволжье и Приуралье зафиксировано и нумизматическими данными. Ранние монеты, сопровождающие сосуды, относятся, в основном, к V-VI вв., и появление как монет, так и сосудов, несоменно, связано с образованием сильного союза именьковцев. Например, совершенно редкими являются монеты III-IV вв. [Мухамадиев А. Г., 1990, 34].

Хорезмийские монеты V-VI вв. чеканились в основном из меди и поэтому редко выходили за пределы тех городов, где они выпускались. Тем не менее, сравнительно часто они встречаются в Поволжье и Приуралье.

Более распространенными здесь для V-VI вв.. являются сасанидские монеты. В каталоге А. К. Маркова, например, наиболее ранние из них относятся к чеканке Варахрана V (420-438 гг.). Обнаруженные в последние годы, во время археологических раскопок, сасанидские монеты также укладываются в эти хронологические рамки, т.е. относятся к V-VI вв. Редкими являются сасанидские монеты VII в.

Новые находки позволяют уточнить, когда именно ввоз сасанидских монет становится более интенсивным, и на основе этого сделать определенные выводы о том, когда контакты именьковских племен с Ираном, начавшиеся во время правления Варахрана V (А. Мухамадиев).

Редкими спутниками куфических монет вместе с дирхемами, попадавшими на Русь, были отдельные экземпляры серебряных драхм сасанидских царей Ирана IV-VII вв. На них находится грудное изображение бородатого царя в пышном венце и на другой стороне - жертвенника. Для Восточной Европы и древней Руси они по существу являются памятниками времени куфического обращения. Но в ограниченном районе северо-востока, в Приуралье на Каме, встречаются эти монеты сравнительно чаще и в более ранних находках. Сюда они попадали непосредственно из Ирана ещё до возникновения потока куфических монет. Возможно, что, постепенно притекая в Болгар и надолго оседая в нём, они в основном там и присоединялись к потоку дирхемов, направлявшемуся на Русь (И. Спасский).

Най-ранните си монети волжските българи секат като подражание на сасанидските и арабските дирхеми, на които обаче поставят нумизматичната форма на тамгата на рода Дуло, от който род водят потеклото си някои от племената на Бат-Баян, докато надписът пък се изпълнява с рунически букви:...

Ето и конкретните пътища и условия, при които думата деньга се заема от езика на волжските българи към руския език, преминавайки през етапа на двуезичните надписи на монетите:

Ныне мы именуем деньги от персидской древней монеты тинга, которые прежде, чрез болгар и татар получая, употребляли; оные были серебреные, каковые в золотнике находятся по счислению против нынешних близ 16 коп., и серебро чистое, имя же и подпись на них арабские изображены (В. Татищев).

На первых именных денгах Московского княжества стоит на одной стороне имя Дмитрия Донского, но на другой находится татарская надпись, занявшая довольно прочное место на ранних монетах многих выпусков как в Москве с ее уделами, так и в княжествах, расположенных восточнее ее. На более поздних по началу чеканки денгах Тверского княжества, а также Новгорода и Пскова, надписи с самого начала были русские.

Помещение татарских надписей (зачастую бессмысленных или даже нечитаемых) на ранних русских "двуязычных" монетах в прошлом часто рассматривали как прямой результат даннических отношений. В действительности же здесь сказалось прежде всего активное восстановление в новых условиях прочных связей Руси с рынками Ближнего Востока через Поволжье; восточная торговля определила и выбор самого названия "денга".

Уже в начале XV в. вес татарской "денги", чеканившейся в торговых центрах Поволжья, приравнялся к установившемуся весу денги русской, а во второй половине XV в. русская монета вообще занимала господствующее положение на рынках Поволжья. Даже на некоторых монетах Ивана III, чеканившихся в то время, когда о каком бы то ни было вмешательстве в русское денежное дело и речи быть не могло, встречаются татарские надписи: "Это денга московская", "Ибан" (Иван). Но быстрое усиление роли денги как основного средства внутреннего обращения привело к установлению чисто русского оформления монет [Денежная система 2010, 12-13].

Именно поради всичко това тъкмо тази прабългарска дума с облика тенка се използва през Средновековието и в югозападнобългарските народни говори, а под формата тенке пък тя все още е в най-широка употреба даже и през ХV в. не само в Русия, но дори и в сравнително отдалечени от нея несъседни страни на запад, север и изток, особено добре видно от пътеписа на Афанасий Никитин:

А Шабатское пристанище Индейскаго моря велми велико. А хоросанцем дают алафу по тенке на день, и великому и малому. А кто в нем женится хоросанець, и князь шабатскый дает по тысячи тенекъ на жертву, да алафу дает на всякый месяць по пятидесяти тенекъ. Да родится в Шабате шолкъ, да сандалъ, да жемчюгъ, да все дешево.

Редактирано Юли 28, 2011 от проф. Добрев

[Perkūnas]

Думата тенка се среща и като название на казахската парична единица... Близко до ума е индийски думи да са разпространени в Средна Азия и други по-източни области и оттам да дойдат при руснаците по времето на Златната орда, независимо дали посредници са били татари, волжки българи (което силно ме съмнява предвид описанието на Ибн Фадлан) или персийски и самаркандски търговци.

А че думата деньга е попаднала в руския език (или тенка в Български, за каквато не съм чул) доста след изчезването на род Дуло може да се разбере по много прост начин - тя просто щеше да звучи като дяга в руски и тека в български. Факт е също, че в старобългарските паметници такава дума изобщо не се фиксира (думите за пари са гръцки или германски заемки), което означава, че въпросната тенка явно не е била много разпространена, или въобще не се е употребявала в Средновековна България. Все пак говорим за название на парично средство, а не на рядка билка.

По въпроса за паргар гобо, защо след като в согдийски има звук Б, решават да изписват името българи с П, каквато форма никъде не се среща, дори в български източници? И какво означава думата гобо, след като в согдийски си имат съвсем друга дума за владетел?

Редактирано Юли 29, 2011 от Perkūnas

[Aspandiat]

Сарказмът ви е крайно неуместен, защото по принцип, при заемането от един език към друг звуковете на всяка дума още в процеса на заемането са подложени на субституция, а впоследствие и на адаптация.

Формите, насоките, нивото и степента на тези фонетични процеси са в пряка зависимост от нивото и степента на структурно-типологическите различия между езика източник и езика приемник.

Няма как согдийската форма да противоречи на тюркската фонетика и морфология, защото тя е краен резултат от реализацията на горните два фонетични процеса, които от своя страна протичат на почвата на согдийския език и се обуславят и направляват, както от неговата фонетична структура, така и от присъщите му фонетични закони.

Четенето на втората съгласна като У ни най-малко не променя нещата, защото достатъчно голям е и броят на фонетичните варианти с този редукт на О, включително и в къпчашкия татарски език, в който етнонимът преминава по вътрешно-интегративен път.

Формата болгар е така да се каже етнонимът в чист вид, това е неговата първично-изходна форма, което обаче в никакъв случай не изключва възможността при заемането му в други езици, под действието на горепосочените закономерности, той да придобие и други форми, като най-често срещаната сред тях е тази с редуцирано О, т.е. с У. Очевидно редукцията на широките гласни трябва да се приеме за най-често протичаща и съответно наблюдаваща се контактолингвистична универсалия.

Боя се, че зад високопарните фрази виждам само общи приказки и никакъв конкретен отговор. И как е станала адаптацията на "болгар" в согдийския език? И какво общо има татарският език със согдийския, че да се търси обяснение чрез него?

[проф. Добрев]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11858&st=20 - #23

Иначе самият Чилингиров е посочил, че в хералдичните знци на киевските князе се запазва една обща основна форма, но всеки от тях има уникални елементи.

Обаче разликите в знака са толкова малки, че най-вероятно се дължат на различните матрици. Пък и няма намерена нито една такава монета в България. Но българско влияние навярно има.

Официалната теза е, че Светополк е имал монети с 3 различни имена.

Тезата на Чилингиров е, че тези, на които пише Петър са на българския цар Петър I.

На печатите от аукциона, които се приписват на българския цар Петър I пък пише Петрос. Въобще, доста е объркано.

Не е ли странно, че българските царе от ПБЦ имат умело направени и грамотно надписани на гръцки и на български печати , но нямат монети, а киевските князе секат монети , в надписите на които буквите са ориентирани на всички посоки и самите монети не са много свястно направени, но все пак ги секат за един кратък период от време.

Като контрапункт на всичко това и допълнително към горепоместеното, тук трябва да се дообяснят максимално компетентно и още не само различията в знаците на останалите князе при една и съща основа, но и медальонът на княгиня Олга, а така също и брошката на Светослав и Владимир:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура. София, 2011

В действителност въпросният хералдичен знак очевидно-безспорно не е нищо друго освен нумизматичната форма на тамгата на прабългарския род Дуло, известна под името Ипсилон от многобройните си полагания върху най-различни обекти главно от времето на Първото Българско Царство (681-1018). Тази тамга, подобно на всички подобни знаци при тюрките в началото е изображение на родовия бог или дух покровител, а впоследствие се превръща и в обозначение за собственост.

Под съответните модификации чрез допълнителни черти, показващи, че това племе води произхода си от племето притежател на основната тамга, знакът на рода Дуло се среща и при казахското племе Дулати в Средна Азия, което е едно от племената, върху които впоследствие се изгражда казахската народност [Аристовъ 2009, 8-10,71-72]; също така и във Волжска България [Леонов 2010, 12; Нурутдинов 2010, 1-2], но и на Крим, както и върху стени, амфори и особено върху едно блюдо от слонова кост от Саркел. Това блюдо най-вероятно принадлежи не на Светослав, който поради аскетичния си нрав изобщо презира лукса и се храни, припичайки парче месо на върха на ножа си, а на местен прабългарски сановник от тукашното коляно на рода Дуло:...

Установява се по безспорен начин, че Владимир наследява този знак от баща си Светослав, а той пък от майка си княгиня Олга. Тя дори и винаги носи на себе си подарения й на тръгване от Велики Преслав от баща й цар Симеон златен медальон със знака върху него на рода Дуло, изгравиран върху златна пластинка и допълнен с много красиви орнаменти.

Особено показателна за случая е намерената при разкопки в Новгород и изработена от слонова кост брошка амулет. Както е много добре известно, точно в този град изпраща икономката си Малуша с първия й внук Владимир вбесената от лекомислието на сина си Светослав княгиня Олга. Тъкмо за тази брошка пък непременно трябва да се допусне, че най-напред тя е на Светослав и е изработена по нареждане на тогава съвсем младата майка княгиня Олга, разбира се, с изгравиран на лицевата страна под формата на двузъбец на нейния личен родови знак. Именно тази брошка княгиня Олга пришива на шапчицата на първородния си син, само че със зъбците нагоре, а не както е показана тук от А. Fetisov [2011], обърната надолу.

След време вече, когато се ражда и Владимир, княгинята решава да използва и за него старата брошка на Светослав, като я видоизменя малко, за да може все пак знакът върху нея да бъде немного, но достатъчно различен от предишния. Затова тя нарежда да очертаят в средата допълнителен трети зъб. Майсторът обаче, на когото тя възлага тази работа, има пред себе си общо взето непознат за него материал, поради което така и не успява да изгравира достатъчно красиво средния зъб на знака. Недоволна от това, княгинята му нарежда да изгравира тризъбеца на обратната страна на брошката, което върху слоновата кост той пак не успява да направи, както трябва, видно много добре от това, че единият страничен зъб е по-висок и по-широк в края си от другия:

Two pendants of the 10th century representing bidents were found in the territory of Old Russia. One of them is from Gnyozdovo (Smolensk region), the other one is from Novgorod.

The pendant of Novgorod was made of ivory (fig. 4.2). It was found during excavations in a level dating from 954-973. There is a trident on one of its sides, while the other side bears a bident, later transformed into trident. The side bearing the bident is the obverse. It has been suggested by V. L. Yanin that the bident could have been transformed into a trident, because its middle jag is traced very lightly. This trident can be ascribed to prince Vladimir, and it was during this very period that Novgorod passed from Svyatoslav to Vladimir. The initial bident could have been Svyatoslav’s sign, later altered to become the patrimonial sign of Vladimir.

Certainly, such a reconstruction is strictly hypothetical. Still, one should bear in mind that the pendant’s dating and the way it was depicted allow its ascription to Svyatoslav [6].

Medaljon.bmp

Broshka.pdf

Редактирано Август 8, 2011 от проф. Добрев