Митовете, свързани с Покръстването през 864/5 година

[plamen_starbov]

Съфорумци, предлагам да обсъдим и темата за митовете около Покръстването на нашата държава, извършено през 864/5 година от княз Борис I. Ще кажа още веднъж - имам предвид само литературните митове около това дело. Може би тук не е мястото на тази тема, но ще видим.

Спирам се на първия мит (или легенда) - този за Теодор Куфара и сестрата на Борис I. С мита се запознах, когато четох "Продължителя на Теофан". Среща се, мисля, и у Псевдо-Симеон, а от нашите извори го срещнах в "Старобългарски разказ за Покръстването". Поне за тези извори се сетих. Разказват ни ("Продължителя на Теофан") как императрица Теодора иска от нашия владетел да и бъде предаден пленник на име Теодор Куфара, а Борис желае да му бъде предадена сестра му, която била взета като пленница в Константинопол и там била научена да чете и пише; приела християнската вяра. Теодор, освен това, е и монах - непрекъснато е говорел на хана за християнството. Той обаче не го слушал и си останал езичник. Размяната била осъществена. Сестра му също говорела за вярата. Тогава обаче страната е сполетяна от природно бедствие - глад. Борис се принуждава да "призове за закрила от злините онзи Бог, който, както подобава, често бил възвеличаван от Теодор (Куфара) и от сестра му". Злините отминават и българите се покръстват. Подобен е разказът и у Псевдо-Симеон. Нека да разгледаме и домашният ни извор - "Старобългарски разказ за Покръстването". Участниците са същите, но има и разлики. Тук князът иска от Теодора да пуснат сестра му, взета в плен. Тя също го учи на християнство. Разпространява се болестта проказа, а няма глад.

Втори мит - сцената с художника Методий. Този разказ го срещнах пак у "Продължителя". Има тема във форума за него, затова ще изложа накратко този случай. Борис имал страст към лова. Наредил да му бъдат изрисувани ловни сцени в двореца. Довели обаче един християнски художник, на име Методий. Борис се разколебал и му рекъл да изрисува сцени, които да предизвикват удивление и страх. Монахът изрисувал Второто Божие пришествие. Борис се уплашил и приел християнството. Тази легенда се споменава от Паисий Хилендарски в "История славянобългарска".

Трети мит - за отношенията между Борис и Теодора. Използвам пак "Продължителя". Авторът твърди, че Борис е много агресивен към Византия по това време. Но нашият владетел не започва война с Източната империя. В ГИБИ, том 5 е отбелязано под линия, че се загатва за мирния договор от 815 година, който изтича през 845 година. Тоест - Борис може би иска да накара империята да даде някоя и друга отстъпка на България. Може би не съм прав, но нашите войски може да са направили демонстрация по границата, но не и директни бойни действия срещу правителството на Теодора.

Умишлено пропускам моментите от други извори за бунта на боилите и този на Владимир-Расате - ставало е вече дума за тях. Нека да видим и как тези легенди са се появили.

[decapitator]

Единствената митична нотка в "Продължителя" е сцената с библейската рисунка. Но от друга страна, въпросната сцена обяснява чудния начин, по който българите стават християни и който явно е тормозел цариградския елит (щот съставителите на това, което наричаме "Продължителя на Теофан" са една тумба професионални имперски историци).

За същото чудо пише и Фотий в писмото си до източните патриарси (чуди се как аджеба тия българи станаха християни), в което и буквичка не изписва за кръщение от Цариград. Чудно наистина...

[ДеДо Либен]

По-късните легенди и митове винаги възникват за да дадат правилното обяснение защо и как са станали нещата.

Особено тези около приемането на християнствато(където и да е) следват почти еднакви схеми.Имаме владетел , който е в затруднение , близък негов роднина християнин му дава напътствие (Борисова сестра , Константинова майка и т.н.), има знамение-с християнски характер естествено , последвано от обещания от владетела , триумф и покръстване за да се спазят дадените обещания...

Всякаква паплач която се осмелява да не изпадне във възторг(и да има наглостта да пита примерно: що само който не е дошъл , той не ни е шамарил), става жертва на перфиден черен пи ар и нещата си идват на мястото со кротце , со благо и со колкото кютек е необходимо

[monte christo]

Спирам се на първия мит (или легенда) - този за Теодор Куфара и сестрата на Борис I. С мита се запознах, когато четох "Продължителя на Теофан". Среща се, мисля, и у Псевдо-Симеон, а от нашите извори го срещнах в "Старобългарски разказ за Покръстването". Поне за тези извори се сетих. Разказват ни ("Продължителя на Теофан") как императрица Теодора иска от нашия владетел да и бъде предаден пленник на име Теодор Куфара, а Борис желае да му бъде предадена сестра му, която била взета като пленница в Константинопол и там била научена да чете и пише; приела християнската вяра. Теодор, освен това, е и монах - непрекъснато е говорел на хана за християнството. Той обаче не го слушал и си останал езичник. Размяната била осъществена. Сестра му също говорела за вярата. Тогава обаче страната е сполетяна от природно бедствие - глад. Борис се принуждава да "призове за закрила от злините онзи Бог, който, както подобава, често бил възвеличаван от Теодор (Куфара) и от сестра му". Злините отминават и българите се покръстват. Подобен е разказът и у Псевдо-Симеон. Нека да разгледаме и домашният ни извор - "Старобългарски разказ за Покръстването". Участниците са същите, но има и разлики. Тук князът иска от Теодора да пуснат сестра му, взета в плен. Тя също го учи на християнство. Разпространява се болестта проказа, а няма глад.

.....

Трети мит - за отношенията между Борис и Теодора. Използвам пак "Продължителя". Авторът твърди, че Борис е много агресивен към Византия по това време. Но нашият владетел не започва война с Източната империя. В ГИБИ, том 5 е отбелязано под линия, че се загатва за мирния договор от 815 година, който изтича през 845 година. Тоест - Борис може би иска да накара империята да даде някоя и друга отстъпка на България. Може би не съм прав, но нашите войски може да са направили демонстрация по границата, но не и директни бойни действия срещу правителството на Теодора.

Пламене, трябва да вземем предвид, че императрица Теодора няма никакво преко отношение към приемането на християнството от българите. Тя е регент на сина си от 842 г. до 856 г., когато е принудена от брат си Варда да сдаде властта след убийството на Теоктист.

Единственото време, през който тя и Борис са могли да имат международни контакти е четиригодишния период след 852 г. Християнството е прието от българите чак 864/865 г.

[plamen_starbov]

Monte christo, да, съгласен съм с теб. Просто исках да обърна внимание само на митовете, а не точно върху евентуална тяхна достоверност. Даже някъде срещнах, май в един от томовете на ГИБИ, че в България има византийски пленници-зографи, които обаче бягат обратно в родината си. Може би има 1% истина в твърдението за Методий - поне затова, че има зографи в Плиска.

[decapitator]

Пламене, трябва да вземем предвид, че императрица Теодора няма никакво преко отношение към приемането на християнството от българите. Тя е регент на сина си от 842 г. до 856 г., когато е принудена от брат си Варда да сдаде властта след убийството на Теоктист.

Единственото време, през който тя и Борис са могли да имат международни контакти е четиригодишния период след 852 г. Християнството е прието от българите чак 864/865 г.

Освен ако Богорис и онзи приелият християнството - Михаил, са две различни личности.