Франьо Туджман

[Monarh]

Биография на руски език - ,, Биография Родился 14 мая 1922 года в Загоре.

В 1941 году с отличием окончил гимназию.

Во время Второй мировой войны вступил в югославскую компартию и Народно-освободительную армию.

Уволился из вооруженных сил в 1961 в чине генерала армии, стал директором загребского Института истории рабочего движения. Защитил докторскую диссертацию в Загребском университете в 1965 году.

Дважды подвергался тюремному заключению по обвинению в поддержке национализма, первый раз в 1972 году, второй раз в 1981 году, был лишён всех наград.

При поддержке хорватских эмигрантов основал партию Хорватское демократическое содружество (Hrvatska Demokratska Zajednica), победившую на выборах 1990 года и остававшуюся правящей вплоть до конца 1999 года.

Туджман избирался парламентом на пост президента Хорватии в 1990 году и был переизбран на прямых выборах в 1992 году.

В том же 1992 году Туджману было присвоено звание почётного гражданина Загреба[1].

В 1995 году в результате проведённых операций «Молния» и «Буря» с территории ликвидированной Республики Сербская Краина бежало 230—250 тысяч сербов. 21 ноября того же года подписал Дейтонское соглашение от Хорватии.

Несмотря на плохое состояние здоровья, был переизбран на третий срок в июне 1997 года.

Известен также как историк с ревизионистскими взглядами (в частности, в своих книгах он утверждал, что усташи убили намного меньше сербов, чем им приписывают, что критика усташей направлена на унижение национального достоинства хорватов и «сербизацию» Югославии, а также отрицал Катастрофу европейского еврейства во время Второй мировой войны или, по крайней мере, её размеры).

В 1999 году у Туджмана был диагностирован рак желудка. После госпитализации 26 ноября передал на 2 месяца свои полномочия спикеру парламента Влатко Павлетичу. Умер 10 декабря того же года.

Похоронен на городском кладбище Мирогой. "

Редактирано Юли 25, 2011 от Петър Петров

[Monarh]

1-й Президент Хорватии

25 июля 1990 — 10 декабря 1999

Предшественник: новый пост; он сам как председатель Президиума Хорватии

Преемник: Влатко Павлетич (и.о. )

[Monarh]

,, ... в Марсилия българите и хърватите свършиха едно успешно общо начинание " - Франьо Туджман пред българския посланик в Загреб Велизар Енчев на 30 септември 1997 г. , от книгата на Енчев ,, Аз бях в разузнаването " , 2009 г.

[Last roman]

Здрасти, за текстове на руски си има руски раздел.

[Monarh]

Ами на български няма негова биография в гугъл .Търсих , но няма нищо .

[Last roman]

Ами на български няма негова биография в гугъл .Търсих , но няма нищо .

ето ти добър повод да я преведеш на български, а не само да копи-пействаш.

[Monarh]

По време на Втората световна война младият Франьо Туджман участва в партизанската армия на маршал Тито. След войната става най-младият генерал в Югославската народна армия , но през 1967 . се оттегля и работи като историк в Института за история на работническото движение . През 1967 г. е изключен от ЮКП . През 1972 г . за девет месеца е в затвора заради участието си в Хърватската пролет -движение за либерализация на управлението. В периода 1981 -1984 г. отново е в затвора за ,, национализъм и сепаратизъм ". С поддръжката на емиграцията в чужбина през 1990 г . Туджман създава Хърватския демократичен съюз ( ХДО ) , който печели 1-те демократични избори . Туджман става президент .

През 1991 г. Хърватска обявява независимост и избухва война между хърватската армия и Югосл. армия , която поддържа сръбските сепаратисти в Сръбска Крайна. През 1995 г. хърватската армия провежда операция ,, Буря " , като 2000 сърби са убити , а 250-300 000 са прогонени . Войната завършва през ноември . През 1997 . Туджман е преизбран за президент за трети път .

Туджман е обвиняван и за омаловажаването на геноцида на евреите по време на Втората световна война и избиването на сърби от хърватските усташи в Независимата хърватска държава . Туджман умира от рак на стомаха на 10 срещу 11 декември 1999 г. Погребан е в гробището Мирогой .

Редактирано Юли 25, 2011 от Петър Петров

[Monarh]

,, Демографският проблем трябва да се реши с военни средства. Необходимо е да се има предвид, че военното командване може да се превърне в най-ефективното средство при решаване вътрешните проблеми на държавата. Предвид ситуацията, в която се намираме, тъкмо военното командване би могло да се превърне в най-ефективния компонент на държавната политика за решаване демографските проблеми на Хърватия. Налага се да укрепим хърватската нация в Истрия и да заселим някои региони. Не напразно създадохме Хърватската република Херцег-Босна и Хърватския съвет за отбрана в Босна и Херцеговина.

Както виждате, въпреки всичко ние създадохме една великолепна армия. Затова ще решим и това нещо.“

секретно заседание в кабинета на хърватския президент в Двореца в Пантовчак На 23 август 1995 г .