Имало ли е средновековен туризъм?

[medievist]

Здравейте. Искам да ви попитам относно това дали е имало развит туризъм в Средновековието ,като например хора от България да посетят Константинопол. Изобщо имало ли е такова понятие,като туризъм?

[КГ125]

Добре си дошъл

Понятие като туризъм едва ли е имало, но е имало:

1/ военно пътуване, в състава на армиите;

2/ търговско или по друго занятие пътуване;

3/ пътуване по силата на службата;

4/ принудителни премествания от войни, плен и бедствия;

5/ залавяне в робство - това е водило европейци например чак до Африка и то в късното Средновековие.

6/ религиозно поклонничество.

Но това някой да излезе отпуска и да пътува за да си разнообрази живота... надали.

През 19-ти век бита на балканските народи с християнско изповедние познава хаджилъка - заможни и постигнали нещо хора, са пътували специално до Йерусалим да посетят Божи гроб. Това е своего рода туризъм, описан много добре от Михаил Маджаров в спомените му.

Може да се допусне, че във времена на стабилност на османската империя такива пътувания може и да е имало и преди 19 век, но през Средновековието - доста съмнително.

Редактирано Юли 27, 2011 от КГ125

[medievist]

Да и аз предположих така, но съм почти сигурен,че е имало интерес към византийската столица. Все пак била е недалеч от българските земи,а е и била нещо велико и както знаем никога достижимо за българските владетели,като Симеон например,пък е не само той.

[КГ125]

За тези, които са по-близо определено е имало. Но тогава живота е задържал хората на едно място - земеделците нямат никакъв шанс да се вдигнат да се разхождат, занаятчиите пък съвсем. Възможно е отделни будни хора да са ходили, или пък да са ползвани поводите за пазаруване (да си спомним войната за местеното на тържищата от Константинопол в Солун).

Който отиде - разказва по кръчми и огнища вечер )

[Galahad]

Основно е развит поклонническия туризъм. Има нещо като пътеводители от къде до къде колко дни има път. Но основната цел естествено е Йерусалим. Такъв се приписва на К. Костенечки. Но имало е и до Цариград, за да разгледат реликвите там. Такъв е бил руския монах Антоний (светско име Добриня Ядрейкович), който ни е оставил ценно описание на Цариград, преди златотърсачите от ІVср. поход да съсипят града.

[medievist]

ДА така е, но аз се замислих и за друго. Всеки човек да влезе в самата столица и то безпрепятствено изобщо имало ли е някакъв пропусквателен контрол или портите са си били широко отворени? Аз клоня към второто.

[КГ125]

А, имало е. Градска стража и пр.

[glishev]

Поклонничеството е онзи феномен, който можем да оприличим на туризъм. Поне донякъде.

[КГ125]

Да, най-вече. И някоя и друга разходка на някой по-заможен, но евентуално.

[medievist]

а за този поклоннически туризъм предполагам можем да говорим чак след 864 ?

[glishev]

Преди няколко години бях на историческа въстановка. Един от участниците в лагера реконструираше варяга, а аз - саксонски калугер. Човекът се кодошеше с мене:

- Отче, почва сезонът на манастирите.

Беше интуитивно прав. Има и нещо като "въоръжен туризъм"

[Last roman]

При отсъствието на развита пътна ифраструктура и преобладаваща несигурност /разбойници, банди на местни феодали/, туризъм в съвременния му смисъл не е съществувал. Но поклонничеството е било развито доста добре.

Виж в античния свят казвали, че navigare necesse est и бая народ се е шматкал насам натам, дори и от чисто любопитство. Може би най-прочутият турист бил имп. Адриан.

Редактирано Юли 27, 2011 от Last roman

[medievist]

А за А.Македонски тогава какво да говорим, ''разходил'' се е чак до Индия

[Last roman]

А за А.Македонски тогава какво да говорим, ''разходил'' се е чак до Индия

Едно е да се разхождаш в собствената си държава, а друго е да се разходиш из други такива, нали?

[medievist]

Земите за него са непознати независимо,че е в държавата си. Климатът,хората,природата всичко е било чудновато е непознато. По-голяма тръпка от това да посетиш Констанинопол.

[ISTORIK]

През средновековието хората били разделени на няколко големи групи:

- воюващи - владетели, феодали, рицари, разбойници, пирати...

- молещи се - патриарси, архиепископи, епископи, монаси, попове...

- трудещи се (работещи) - селяни, граждани, занаятчии...

- пътуващи - рицари, търговци, моряци, керванджии, религиозни поклонници, музиканти, танцьори, актьори, певци...

- учени и учащи се - учени, писатели, учители, университетски преподаватели, лекари, хирурзи, прависти, ученици, студенти...

През средновековната епоха на туризма се гледало като на загуба на време, което може да се прекара по по-полезен начин.

Рицарите пътували по време на кръстоносен поход, по време на война, при търсене на господар или - на приключения и слава, участвали в турнири и в ловуване.

На поклонение можело да се отиде в няколко града:

- за християните: Йерусалим, Сантяго де Компостела, Льо Монт Сен Мишел,

- за мюсюлманите: Мека, Булгар.

Редактирано Юли 28, 2011 от ISTORIK

[Last roman]

Най-големите туристи през Средновековието били търговците. Именно те донасяли сведения /повечето от тях доста украсени/ от далечни земи, а ако търговецът притежавал и дар слово, имал много по-голям шанс да продаде стоката си на възхитената тълпа.

[Aspandiat]

Да и аз предположих така, но съм почти сигурен,че е имало интерес към византийската столица. Все пак била е недалеч от българските земи,а е и била нещо велико и както знаем никога достижимо за българските владетели,като Симеон например,пък е не само той.

В онези времена никой не пътува ей така, за голия кеф. Ако ще се пътува, то ще е по работа или с някаква изгода и полза. Пък и при тогавашните транспортни средства и пътища едно пътуване от Търново до Константинопол е било почти изпитание. Селяните не е мърдали от селата си, най-много да отскочат до панаира в близкия град. Остават само аристократите, които може да пътуват по царски поръчения (по повечете си стояли по "кулите") и търговците. Колко от нашенските търговци, занимаващи се с външна и международна търговия, са били етнически българи, а не евреи и/или арменци, е вече друг въпрос.

[glishev]

То неслучайно е имало светци и ангели-покровители на пътуващите, в законодателството се е наблягало на владетелския мир и закрила над пътищата, а е имало и молитви за преди пътуване. Дори поклонничеството е било изпитание (това му е била и целта, разбира се). Пътуването за чисто удоволствие и от любопитство (на богаташа) е антична реалност, която изчезва с настъпването на Средните векове и се подновява едва с Новото време.

Но, разбира се, поклонничеството на богат човек с добре защитена и достатъчно голяма дружина и добри водачи, съчетано с малко търговия и гостоприемството по замъци и манастири е можело да носи удоволствие и в Средновековието. Просто е било лукс и голяма рядкост.

[БатеВаньо]

ОТ

След като още в древността хората хората са имали време и средства да тренират( за олимпийски игри ), да се напиват по хановете и кръчмите, да рисуват софт порно по стените, да се влюбват, да пишат поезия, решават задачи, правят оргийки, да се прехласват и хвалят напред-назад кой е по-по-най, нищо човешко и наше не им е било чуждо - по тази логика, предполагам са се любували на гледки,ходили са да се цопнат в морето, рекато - да си починат малко на някоя терма и да видят как живеят останалите, за да правят сравнение.

Някой беше казал, че същинският живот се случва покрай плановете - та затова може би не са описвали авторите някоя дебела сянка или добър плаж.

Редактирано Юли 28, 2011 от БатеВаньо

[glishev]

Така е - винаги, когато условията са им го позволявали. Което обикновено означава, че термите, цопването в морето, ездата и разходките обикновено са били невероятна рядкост за богаташи. В този смисъл днес наистина живеем щастливо.

[Perkūnas]

А, има си хас да е нямало туризъм... особено поклоннически. Някой е пуснал муха, че в Сантиаго де Компостела се намерени мощите на еди кой си (и то къде) и после прииждат туристическите тълпи... това е направо бизнес!

[glishev]

То не е точно като туризма днес. Повечето поклонници не тръгват ей така, просто с идеята да видат нещо интересно и да си починат от ежедневието, да видят свят. Било си е приключение, имало е елемент на риск, огромни разходи, а и целта е схващана като сериозно начинание - отиваш да измолиш от св. Яков прошка за греховете си. Пътят е бил пречистване, изпитанията са били като религиозните митарства.

Но е факт, че е имало текстове на пътеводители, професионални водачи, задължителни места за спиране и молитва (за посещение, бихме казали днес), установени маршрути... не е имало такива удобства, то се знае. Ханищата и приютите често са били ужасни. Но пък е имало и панаири, и бардаци, и улични представления, и бой с кучета, и зарове, и вино, и карнавали, и танци, и двубои, и турнири, и местни забележителности и легенди, а често поклонникът е смятал, че по пътя към целта на поклонението може да съгрешава още, защото така или иначе в края на пътя ще получи опрощение Към края на Средните векове особено по-богатите поклонници вече са изживявали цялата работа като светско забавление, както си личи и от "Кентърбърийските разкази" на Чосър, така че да, има нещо общо между туризма и поклонничеството. Не са еднакви феномени, но и достатъчно си приличат. Все пак, човек е човек, когато е на път ("усвьен ъку тос чувьек нъсрит път гу ни спрът", както добавяше покойният бай Радой). Homo viator.