Лайки

[Mila97]

Лайки. Тяхна родина са северните гористи зони на Европа и Азия. Те имат древен произход. Името си „лайка" са получили поради това, че преследвайки и задържайки дивеча, лаят непрекъснато, като по този начин насочват ловеца. Към тази група се включват няколко отродия от тях, които се използват в крайния Север за най-различни цели (овчарско, впрегнато и ловно куче).

Най-известни са рускоевропейската , западносибирската, източносибирската и карелофинската лайка. По големина са средно високи кучета с клинообразна глава, с високо поставени щръкнали уши под формата на извит триъгълник със заострен връх. Опашката им е високо поставена, рунтава, завита нагоре сърповидно. Космената покривка на главата и краката е късокосместа и изправена, а между пръстите е по-дълга. Цветът на козината е различен — бял, черен, кафяв, жълт, петнист. Използва се за лов на пернат и едър дивеч (мечки, глигани и др.).