Сетери

[Mila97]

Сетери. Изключително красива и елегантна ловна (също декоративна) порода кучета, специализирана за лов на пернат дивеч. До средата на XIX в. сетерите са съществували като една порода, след което се създават трите характерно отличаващи се по цветната си окраска породи — английски, ирландски и шотландски (гордон) сетер.

Сетерите са сравнително едри (с височина 55—65 см) дългокосмести кучета, с не много дълги клепнали уши, прилягащи към главата, и силно окосмена, достигаща до скакателната става на краката опашка. Космената покривка е гъста, дълга, блестяща и лека, права или леко вълниста. Сетерите по способности не отстъпват на пойнтера — много интелигентни са, с добър спокоен нрав, силно обоняние, силно привързващи се към господаря си. Сетерите правят също като пойнтера характерна стойка при откриване на дивеча. За разлика от пойнтера обаче сетерите обичат водата и са добри плувци. Много податливи са на дресировка, но не обичат грубостите.

Английски сетер. Получен е чрез кръстоска на някои породи спаниели с испански птичар в Англия в средата на XIX в. Окраската на козината им е бяла с неравномерни тъмни петна и капки в черно, тъмнокафяво, жълто, оранжево, като са желателни по-дребните петънца, разпръснати из цялото тяло. Много рядка форма е чисто белият английски сетер, наречен порцеланов сетер.

Ирландски сетер. Създаден в Ирландия към края на XVIII в. и началото на XIX в. чрез кръстосването на френски червенобели спаниели с различни ловни породи, включително и английски фоксхаунд и хрътка. Космената покривка е едноцветна — махагоново тъмночервена със златист оттенък. Ирландският сетер с право се смята за най-красивото и елегантно ловно куче, поради което често е любим домашен приятел.

Шотландски сетер (сетер гордон). Породата е създадена в началото на XIX в. шотландския замък на лорд Гордон, откъдето носи наименованието си, чрез кръстосване на някои породи спаниели с шотландска овчарка (коли) и английското гонче блундхаунд. Окраската му е блестящо черна с характерни ръждивочервени петна на точно определени места по тялото (над очите, по бузите и бърните, вътрешната повърхност на ушите, задната част на краката, предната част на шията и по дългите косми на опашката). Не са желателни белите петна по шията, гърдите и пръстите.

[glishev]

За мен това е породата на породите. Конкретно червеният ирландския сетер, разбира се (при все че и гордън-сетерът или черният шотландец също е прекрасен).

Тези животни обикновено са малко глуповати - няма защо да се лъжем. Същевременно са много енергични на млади години и много спокойни след петата година, особено женските.

Имат много интересна походка и положение на тялото при бяг - често ходят или тичат сякаш накриво, на верев. Изключително красива гледка е бягащият в полето сетер.

Неподходящи за отглеждане в градски условия - имат нужда от простор и много движение. При недостига им страдат от различни заболявания, свързани със застояването, а поведението понякога става нервно.

Ирландският сетер е възхитително същество. Може дванайсет и повече часа да не се умори при престой на открито, определено обича човешка компания и е неагресивен, подходящ е за компанията на деца, има характерна кучешка "усмивка", която наистина изразява задоволство - устата е леко разтворена и разтеглена като при човешка усмивка. По всичко това наподобява ретривъра и лабрадора. Застаряващите сетери имат изискана "маска" - козината около очите и мордата побелява и придава на цялата муцуна много благороден вид. Лаят на сетерите има характерен плътен звук, който не дразни слуха.

Човек трябва да ухажва сетера си - и то не само с храна, а най-вече с поведението си. Сетерите са чувствителни кучета, обичат проявите на внимание: потупване, почесване, милувка.

Да имаш спаниел е щастие. Да имаш сетер е привилегия.