Домашна котка (Felis catus)

[Mila97]

ДОМАШНА КОТКА (Felis catus)

Котката принадлежи към разред Хищници (Carnivora), семейство Котки (Felidae). В сравнение с кучето и някои други домашни животни котката е била опитомена от човека значително по-късно. Първите достоверни сведения за това датират от третото хилядолетие пр.н.е., през който период египетските фараони предприемали грабителски походи срещу някои богати на злато и слонова кост африкански страни. Една от тях е била държавата Нубия, там където днес е разположен Източен Судан. Така преди пет хиляди години оттам е била пренесена в Египет дивата нубийска котка (Felis maniculata s. oreata), смятаща се за родоначалник на днешното многомилионно родословие от домашни котки. На цвят нубийската котка била сивокафява, изпъстрена с по-тъмни тигрови ивици. В древния Египет котката е била свещено животно. Смятали са я за „добрия гений на дома" и Баст — богинята на Луната, плодородието и плодовитостта, е изобразявана с котешка глава. Всички котки били под закрилата на строги закони. При пожар стопанинът бил длъжен първо да спаси котката си, а след това да гаси огъня. Естествената смърт на котката се смятало за голямо нещастие и се съпровождала с траур, в знак на който стопанинът отрязвал косата си или обръсвал веждите си. Умрелите котки балсамирали и съхранявали в специални гробници и храмове, а някои погребвали с големи почести. Всеки, който убиел котка, независимо дали преднамерено или случайно, подлежал на смъртно наказание. От този период са намерени много мумии (в египетския гр. Бубастис 200 000), а също и старинни статуетки на котки. Култът на египтяните към това животно се основавал на факта, че то станало главно действващо лице в борбата им срещу мишки и плъховете, които безнаказано опустошавали дотогава големи количества зърнени храни. Много по-късно домашната котка попаднала в Арабия, Индия, Югоизточна Азия и Южна Европа. В Европа неведнъж котките са били смятани за свързани с дявола, превъплътени вещици, поради което са били преследвани и инквизицията ги осъждала заедно с еретиците. Тяхната реабилитация е станала след масовото размножаване на гризачите. Днес те са разпространени из целия свят. Може би досега никой не е преброявал колко котки има на Земята, но според изчисления на някои тази цифрата надхвърля половин милиард, и то без да се вземат под внимание безстопанствените скитащи котки. За разлика от другите домашни животни с котките никога не е провеждана задълбочена селекционна работа. Именно поради това при котките има сравнително малко породи, но с голямо разнообразие на окраската — бяла, черна, жълта, ръждивокафява, сива, сивосинкава, сребриста, едноцветни и с многоцветни шарки и препаски — ивичести (тигрови, зеброви), петнисти (рисови), мраморирани и др.

От кръстосването на нубийската с местните диви котки постепенно се получило многобройното разнообразие от цветни окраски и от късо и дългокосмести котки. Ще се опитам тук да предоставя най-известните породи котки и се надявам да се включат повече хора.

Инфорамцията за тази тема и за породите kotki е съчетание от интернет източници и книгата "Домашна зоология" на издателство Наука и изкуство, София 1983 г. на д-р Веселин Денков и н.с. Лиляна Михайлова

Редактирано Юли 29, 2011 от Mila97

[Mila97]

Днес котката е най-често срещащото се домашно животно, което се обяснява с факта, че почти не изпуска миризма и притежава природна чистоплътност. Тя лесно се приучава на ред и хигиенни навици в дома. Достатъчно е да се сложи на определено място сандъче с пясък (или ваничка, постлана с вестници) и малкото коте да се постави няколко пъти там и в бъдеще то винаги ще ходи на това място при нужда. Новородените котета израстват и се развиват бързо. Половата зрелост при тях настъпва към 7—8 месеца, а физическото развитие завършва на 1,5-годишна възраст (едва тогава те трябва да се заплождат). Обикновено женските се „разгонват" 2 пъти годишно — през февруари—март и юли—август (но понякога и целогодишно). Продължителността на еструса продължава 7—10 дни, когато те се чифтосват и заплождат. През този период са общоизвестни „котешките концерти", импровизирани по дворовете и покривите. При отглеждане в къщи се наблюдава повишена възбудимост и нервност, непокорност, гръмко мяукане и бягане при първа възможност навън. Понякога някои стопани, за да избягнат тези моменти, кастрират котките, но това е крайна мярка, която нарушава физиологичните функции на животното (затлъстява, става тромаво и пр.). За да се избягнат нежеланите разгонвания, достатъчно е да се капнат неколкократно 2—3 капки 1%-ов разтвор на пилокарпин между зъбите и устната лигавица и постепенно признаците изчезват. При котките овулацията настъпва след покриването (рядко спонтанно). Бременността продължава 64— 66 дни, като при котката няма лъжлива бременнност. Те раждат обикновено 2—3 пъти годишно по 3—6 (рядко повече) съвършено безпомощни слепи котета. Малките проглеждат на 9—12-ия ден. Те бозаят 30—40 дена, след което започват самостоятелно да се хранят. Към 20-ия ден може вече да се подхранват със затоплено краве мляко, към 24—25-ия ден то може да се замени с течна млечна каша, а към 28—30-ия ден с каша, сварена с месен бульон. На едномесечна възраст на котетата се дава концентрирана питателна храна — 3 —5 г сурово и прясно кълцано месо. Важно условие е още от млада възраст котетата да се приучват на най-разнообразна храна и в никакъв случай да не се „разглезват" само с любимата им храна — месо и риба. Препоръчва се даване на тестени продукти, супи, редки каши, плодове и зеленчуци, които са богати източници на витамини. Много полезни за котката са млечните продукти, които може да се дават заедно с хляба или във вид на каши. Зеленчуците и плодовете се смилат през месомелачка, най-добре смесени с месо, тъй като поотделно котките понякога отказват да ги ядат. Примерната дневна дажба за възрастна котка е 50—100 г месо или риба и още толкова хляб, 50 см3 прясно или кисело мляко и 1 г рибено масло. Храната на възрастната котка трябва да се дава 2—3 пъти в денонощие, а на малките по-често. Трябва да се знае, че котките са много чувствителни към развалената храна и тогава настъпват храносмилателни разстройства с признаци на вялост, отказ от храна, диария и др. В такива случаи трябва да се смени незабавно храната и да се потърси помощта на ветеринарен лекар. Той трябва да се търси и при всички случаи на заболяване, а също и за предпазните обезпаразитявания (дехелминтизации). Само тогава общуващите с котката възрастни и особено деца може да са спокойни. Известно е, че котката е много чисто животно и че полага големи грижи за тоалета си, „миейки" се често. Малцина обаче знаят, че това лизане на козината се е затвърдило в процеса на еволюцията хилядолетия наред, още когато тя е била в диво състояние и когато нейната козина не е трябвало да изпуска абсолютно никаква миризма, за да може да улови жертвата си. Безшумното й придвижване, дължащо се на меките възглавнички на лапите й, както и великолепният слух и отличното нощно зрение я правят превъзходен ловец на вредни гризачи и на дребни птички. Но чрез лизането на козината си котката изпълнява и друга важна функция — по този начин тя си набавя жизнено необходимите витамини от групата В и леци-тин. Поради тази причина тя не бива да се къпе много често, тъй като по този начин се отнемат витамините, от които организмът й се нуждае. Известно е, че козината й има и елекростатично свойство — при галене се чува слабо пращене. Но за да е винаги лъскава, е необходимо голямо количество белтъчини, съдържащи сяра. Сяросъдържащите аминокиселини цистин, цистеин и метионин стимулират растежа и качеството на козината й. Ето защо котката си попълва нужните запаси от сяра, като яде мишки и птичета заедно с богатите със сяра косми и пера.

Котката притежава няколко все още не добре изяснени феномена:

1) способността й от каквато и височина да бъде пусната с гърба надолу, винаги да се извърта и да пада на земята на меките си пружиниращи лапи;

2) изключителната й способност да намира обратния път към дома си, когато се откара на десетки километри без възможност да вижда;

3) способността й да сънува и да има халюцинации (безспорно доказано чрез енцефалограми);

4) избирателния й слух — макар и много изострен, животното избира и чува само звуците, които го интересуват. Например спяща котка може да се събуди от стъпка на мишка, докато силният шум не й действува;

5) способността й да вижда нощем. Впрочем този въпрос е почти изяснен — тя не вижда в пълен мрак. Наистина с помощта на зениците си, чиято акомодация е изключителна, тя долавя нищожни количества светлина. Нейните косми в ушите, мустаците и веждите (подобно на антени) й позволяват да долови и най-малките дразнения. Освен това тя вероятно чувствува излъчваните инфрачервени (топлинни) лъчи от жертвата, контрастиращи на околния студен фон, поради което безпогрешно скача в тъмнината върху нея;

6) светещите в тъмнината котешки очи — по-точно отразяващи светлината очи (което в миналото е било причина за много суеверия и поверия);

7) способността й да удължава и разтяга гръбначния си стълб (особено при опасност). Може би котката е единственият бозайник, чиито гръбначни прешлени не са свързани със сухожилия, а с мускули и благодарение на това може да си удължава гърба и цялото тяло подобно на влечугите) и накрая 8) учудващата интуиция да различава обичащите котките хора (на които тя веднага се доверява) от не-понасящите ги, които старателно избягва.

Продължителността на живота на котката е 10—12 години, но при правилно отглеждане дълголетието й може да се удължи до 15—20 години.

[dian2n]

Хубави котешки феномени. Нощното виждане е изучено вече. Светенето на очите е поради физиологична особеност свързана с нощното виждане.

Обаче най-големия феномен не сте описали- мъркането.

[Last roman]

айде да ви пусна и една чистак нова котешка порода /в резултат на генна мутация/:

Експерти от развъдник за животни в щата Тенеси създадоха нова порода котка, чиито вид граничи със свръхестественото, пише Oddity Central.

Lykoi наистина наподобява върколак, а в същото време се държи повече като куче. Поради генетичната мутация в домашната късокосместа котка, Lykoi няма косми около очите, носа и ушите си.

Името Lykoi грубо се превежда като "вълча котка" от гръцки, а хората от развъдника описват поведението й като на хрътка. Тя се оказва доста враждебна към непознати, но след това свиква бързо и се държи приятелски.

"При създаването й нямаше човешка намеса", обяснява Джони Гобъл. "Генът й е естествена мутация, която се е появила сред домашните котки. Просто наблюдаваме генетиката на природните процеси".

В момента съществува 14 такива котки. Развъдникът в Тенеси е залят с молби за нови представители на вида.

"Преди всичко обаче желанието ни е най-напред да направим Lykoi здрав и пълноценен вид", обяснява Гобъл.

[Joro-01]

То това страшно бре

[Last roman]

звер и половина. Ама ми изглежда голям сладур:

[Mr.Shades]

Правилното не е ли felis domesticus?

[alvassareiro]

или пък Feliz lares?

[goshawk]

Най - правилно би трябвало да е Felis silvestris catus.

Felis silvestris се приема за основоположник на всички съвременни породи домашни котки.

[Joro-01]

Между другото 1 март май е световен ден на котките, но не знам историята.