Подигравка с Манасиевата хроника

[К.ГЕРБОВ]

На 26 юли тази година Български пощи - ЕАД пусна в употреба нова пощенска марка „1200 години от победата на хан Крум при Върбишкия проход”. Художник е Илия Груев.

Според „Анонимния ватикански разказ” победата на българския владетел Крум над византийския император Никифор І Геник е малко вероятно да се е състояла при Върбишкия или Ришкия проход. След разоряването на Плиска Никифор се отправил към Сердика и пребивавал вътре в страната 15 дни. Битката - всъщност нападението на Крум над войската на Никифор, станало край тинеста, „мъчнопребродима” дори и за конната войска река. Т. е. става дума за долното течение на река. В планините, където са проходите, в реките няма тиня.

Пощенските чиновници естествено не са историци, но са се изказали за събитието по време на валидиране на марката в характерния за съвременните историци патриотарски дух. В интернет четем за такива техни думи: „На днешния ден, точно преди 1200 години, хан Крум, един от най-великите владетели в българската история, увеличил почти двойно владенията си, създател на първите общовалидни писани закони, основоположник на администрацията и далновиден военачалник, чиито победи затвърждават позициите на България като трета по сила страна в Европа... Това е една от първите победи на българския войнски дух, запазил се и до Първата световна война.”

За самата марка пък казват: „На нея са изобразени конниците на хан Крум, а цветовите тонове се доближават до тези на българския трикольор.”

Естествено, че последното няма как да е вярно, тъй като се вижда, че сцената в дясната част на марката представлява преследване на една войска от друга. И ако едната войска е българската, а другата византийската, то няма как и двете да се идентифицират с българския трикольор. Пък и този трикольор кога се появява?

Всъщност, запознатите с миниатюрите на Манасиевата хроника, веднага ще познаят, че Илия Груев е почерпил творческото си вдъхновение за марката от съдържанието на миниатюра 52, на която авторите на хрониката са написали: „Войната на княз Крум”. На практика става дума за войната на княз Крум срещу византийците, водена в Тракия, а не край Плиска.

В българския превод на хрониката на Константин Манасий миниатюра 52 илюстрира първото изречение от българската добавка към оригиналния текст на главата „Царуването на Лъв Арменец Иконоборец”. Началото на добавката гласи: „С този цар, княз Крум встъпи в битка при Одрин и разгроми войската му...” Групата вляво е войската на Крум, приближаваща се към крепостта Одрин, а вдясно е самата битка и бягството на император Лъв Арменец. Вижда се колко е далеч сюжета на избраната миниатюра от честваното събитие „Крум побеждава Никифор”.

Аз лично си обяснявам насочването на художника на марката към миниатюра 52 с първосигналната му реакция да потърси подходящ сюжет в Уикипедия. А там, в българската статия за Битката при Върбишкия проход, е поместена именно въпросната миниатюра с погрешното обяснение: „Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий”.

Вероятно Илия Груев е имал свои творчески амбиции, но много често художниците на пощенски марки се конфронтират с желанието на филателистите. Последните искат на марката да има нещо действително, а не измислено. В случая Груев направо се е подиграл с българските филателисти, като използва документ, макар и късен, за да направи измислица. Може би си е мислил, че като превърне средновековната миниатюра в комикс, ще „освежи” вида й и ще я направи „в крак с времето”? Не мисля, обаче, че моментите от българската история трябва да се изобразяват в стила на детските рисунки. Така оригиналните произведения не се освежават, а омаскаряват.

Личното ми мнение е, че издателите на съвременните български пощенски марки са меко казано бездарници. Те, обаче, действат от името на държавата. Пощенските марки не са магистрали, та българското правителство да им обърне някакво внимание, но върху тях се изписва името „България”.

Една крилата фраза гласи: „Пощенската марка е визитна картичка на държавата, която я е издала”. „Ега ти държавата!”, мисля, ще си кажат чужденците, гледайки елементарния рисунък на повечето от съвременните ни пощенски марки. Упадъкът е виден от едно просто сравнение на последната марка-пародия, с тези, издадени през 1969 г., които са също със сюжети от Манасиевата хроника и са точно по темата „Крум побеждава Никифор”.

[Doris]

Не знам доколко е допустимо при марките, но надписът "1200 години от победата на хан Крум при Върбишкия проход" е почти обърнат с главата надолу. Наклонените надписи създават разнообразие, но все пак по-трудно се четат , за това не бива да са много дълги, а този допълнително е и преминал 90 градуса и направо е тръгнал да пада.

При сравнение с надписите на марката от 69 година се вижда , че в старите марки е използван интересен ретро шрифт, а в новата обикновен серифен и е направен неудачен опит невзрачността на шрифта да се компенсира с наклон на текста.

[К.ГЕРБОВ]

Много текст, обаче няма най-важното: кога е станала битката? Човек след време ще се чуди за това и ще трябва сам да си смята годината. Ако е съобразителен, разбира се, и види долу, вляво, годината на издаване на марката. Тогава ще трябва сам да си изчисли, колко е, като от 2011 се извадят 1200.

Навремето събитието се изписваше накратко и задължително се посочваше годината, когато е произтекло и годината на честването. Ето така, например:

[Камбуров]

Г-н К.ГЕРБОВ, Вие сте прав, че в тези художествени миниатюри - пощенските марки, трябва да има достоверност на отразяваното събитие. Това се постига с предварителна задълбочена проучваща дейност от страна на художника. Явно г-н Илия Груев не е направил достатъчно по въпроса. Но той със сигурност не е историк! А дали не е направена умишлено тази "грешка"!? Ако се изтегли от продажба тиражът на тази марка поради невярност на съдържанието, каква ли цена ще достигнат продадените вече бройки? Това разбира се е хипотетично предположение! Без да съм адвокат на г-н Илия Груев, смятам, че негово пълно право, като автор е да третира стилово както намери за добре художествения образ, който създава. Обвинения от рода на "детска рисунка", "падащ надпис", "неподходящ шрифт" (от Doris - въпреки предпечатната и дейност), най-малко звучат назидателно! Творецът има право свободно да изрази творческия си замисъл! Ясно е, че в света на изкуството всяка творба има своите почитатели и не по-малък брой протвници! Г-н ГЕРБОВ, надявмсе, че разбирате подкрепата ми към Вас, както и към г-н Груев! Оставам с най-добри чувства!

[КГ125]

Действително, и двете гледни точки могат да се споделят.

Все пак ми се струва обаче, че за художествената интерпретация и за точното изображения трябва да има точна информация, т.е. потребителят, зрителят на марката да знае какво е. Една малка дума някъде в обясненията би могла да свърши работа.

Иначе просто има опасност от заблуди. Не съм запознат с правилата за изображения на марките, може те да имат и други изисквания?

[Doris]

Ако се уповаваме само на свободата на творческата мисъл, за публиката няма да има възможност за обоснована критика.

Ако пък се стигне до изтегляне на тиража, К.Гербов ще трябва да почерпи като предизвикал филателно събитие.

Едва ли нарочно са пуснали марката в този вид. Тук К.Гербов ни е показвал и други примери за не особено старателно изпълнение.

[К.ГЕРБОВ]

Без да съм адвокат на г-н Илия Груев, смятам, че негово пълно право като автор, е да третира стилово както намери за добре художествения образ, който създава.

Аз от няколко години минавам покрай една арт галерия на края на «Витошка», до самия вход на Южния парк. Картините там стоят с години. Има две пана на Иван Яхнаджиев, там са със сигурност от две години. Той май напоследък изостави този стил и взе да рисува по голи жени. От него явно са взели идеята «бояджиите» на паметника на Съветската армия.

В галерията стоят от дълго време и картини на Сюлейман Сеферов и Димитър Буюклийски. Предполагам, че не е, защото са лоши картините. Напоследък се появиха тичащи коне и вази с цветя, но и те не вървят. Явно причината не е във вкуса на купувачите, а в липсата на средства, за да закупят картините.

Така е: художникът рисува, каквото и както си иска, пък после, ако някой пожелае да купи картините му, ги продава.

Марката, обаче, е приложна графика със съвсем определено предназначение - съвсем малки количества се пускат по пощенските гишета, останалите отиват в ръцете на филателистите. Те пък, или по правилно е да кажа - ние пък, като сме се хванали на хорото, купуваме всичко, което излиза по дадена тема. Хубава или лоша е марката, филателистът, събиращ темата, просто е принуден да си я купи.

Навремето контактувахме с издателите на марките и им казвахме нашите желания. Издателите се опитваха да се съобразяват с тях. Обикновено държахме на по-разнообразни теми и като правило изтъквахме марките да имат реалистичен сюжет. Филателен експонат се прави с марки-картинки, а не с марки-плакати. Маркоиздателите много добре знаеха, че филателистите имат право да ги критикуват и се съобразяваха с нас. Марките продължават да излизат и днес, не защото са много необходими на пощенските служители, а за да се печели от продажбата им на филателистите.

Днешните администратори, обаче,не уважават девиза: „клиентът винаги има право”. Може би мислят, че е социалистически. Затова и вършат работата си, както могат - като шефа си. Човек и да не е филателист, вижда, че марката за „Победата при Върбишкия проход” е неудачно изпълнена и просто не е трябвало да бъде пускана за отпечатване. Вината не е толкова на художника, а на Експертния съвет по маркоиздаване.

[Last roman]

Творецът има право свободно да изрази творческия си замисъл

Поздрави, г-н Камбуров. Творецът има право на полет на фантазията, но когато се стреми да отрази историческо събитие /при това по такъв повод/, е добре да съобрази хрумванията си с историческата действителност. Щото иначе по тази логика излиза, че можем да изобразим Крум и свитата му в скафандри.

[каскадьора]

Днешните администратори, обаче,не уважават девиза: „клиентът винаги има право”.

Спорес мен и някои творци не уважават това правило. Включително някои от споменатите от теб горе.

На един от тях работите му никак не ми харесват. Не зная - може да е нещо индивидуално, но ми се струва, че много пъти безобразието е култивирано и пропагандирано.

Като в случая с тази марка - той е чиста гавра и това е очевидно.

Пощенските марки и изображенията върху тях като знаци имат не по-малко отговорно предназначение, отколкото банкнотите; даже по-голямо, защото са с по-малък тираж и са редовно обект на колекциониране.

Другото са изводи

[каскадьора]

Разбира се гаврата в никакъв случай не е с Манасиевата хроника, както се твърди в заглавието на темата.

Манасиевата хроника си е в музея, нея всеки може да я види и да разбере как точно изглеждат илюстрациите й.

[Камбуров]

Разбира се гаврата в никакъв случай не е с Манасиевата хроника, както се твърди в заглавието на темата.

Манасиевата хроника си е в музея, нея всеки може да я види и да разбере как точно изглеждат илюстрациите й.

Прав сте "каскадьор"! Това също си го мислех, но съм пропуснап да го спомена в първия си пост.

Направих си труда и погледнах тук-там из мрежата за статии на тема "пощенски марки". Има доста интересни факти. Един от тях посочва изискването името на държавата издала съответната марка да се изпише задължително и на латиница, като само "Великобритания, като първата в историята страна използваща марки, е била освободена от спазването на това правило." Я! Марката за Чипровското въстание от 1968 г. посочена за пример от г-н Гербов май нещо не отговаря на това задължително условие. Но нищо де, тогава все-още имаше Берлинска. Друго любопитно: "Най-скъпата българска пощенска марка е „Обърнатата конница” оценена за 25 хиляди евро, като в България има само 5 екземпляра от нея, а по света са общо 30. Марката е отпечатана през 1911 г., като дефектът й – конницата на царя е с главата надолу, я превръща в уникална лимитирана серия. На марката е отпечатана картина на Ярослав Вешин, изобразяваща цар Фердинанд и князете Борис и Кирил на коне по време на маневри."

За сведение пощенската марка „1200 години от победата на хан Крум при Върбишкия проход” с художник Илия Груев е в тираж 20 000 броя.

Това беше за разведряване! Радостно е, че има толкова мнения по темата! И интересното е, че няма остри противоречия. Всички са съгласни, че е допуната фактологическа грешка при ползване на Манасиевата хроника от г-н Груев. Съгласен съм с Вас г-н Гербов - "Вината не е толкова на художника, а на Експертния съвет по маркоиздаване.", но относно творчеството на художниците Иван Яхнаджиев, Сюлейман Сеферов и Димитър Буюклийски, ще Ви кажа, че има художници които рисуват (само се разходете по уличката до Руската църква, пълно е с рисувачи) и художници които ТВОРЯТ. Те тези тримата са творци с място в съвременното българско изкуство!

Това май е за нова тема във форума.

Редактирано Август 8, 2011 от Камбуров

[К.ГЕРБОВ]

Разбира се гаврата в никакъв случай не е с Манасиевата хроника, както се твърди в заглавието на темата.

Под заглавието има доста написано, което изяснява за какво става дума. Сигурно сте виждали във форума заглавия, които се прекъсват по средата на думата. Програмата е такава, че човек не може да обясни точно всичко в заглавието, тъй като не е сигурен какво ще излезе от него. Вероятно, ако се бях позамислил повече, щях да намеря по-добро заглавие. То и експертите от Съвета по маркоиздаване, ако се бяха замислили също щяха да измислят нещо по свястно от разказването на историята още в заглавието. При това неточно.

Има доста интересни факти. Един от тях посочва изискването името на държавата издала съответната марка да се изпише задължително и на латиница...

Върху българските пощенски марки името България се изписва задължително на кирилица и латиница от началото на 1989 г. насам.

"Най-скъпата българска пощенска марка е „Обърнатата конница” оценена за 25 хиляди евро.

На толкова я оценява един от притежателите й, който много шуми с този факт. Преди две години разправяше, че струвала 11 хиляди евро. Според познавачи, обаче, ако въпросното лице предложи марката за продан, едва ли ще получи предложения по-високи от 7000 лв.

На марката е отпечатана картина на Ярослав Вешин, изобразяваща цар Фердинанд и князете Борис и Кирил на коне по време на маневри."

Картината е рисувана от Ярослав Вешин през 1907 г. по време на юбилейните маневри на княз Фердинанд І, проведени по повод отбелязването на 20 години от възшествието му на българския престол. Оригиналното име на картината е: „Маневри с князете”. През 1907 г. Фердинанд е бил още княз. Понеже виждам, че сте любопитен г-н Камбуров, показвам и как изглежда самата картина. Тя е собственост на Националната художествена галерия, но не знам дали са я изложили. До скоро беше заключена в мазето.

[К.ГЕРБОВ]

Тъй като имало лимит за цитатите,продължавам тук.

За сведение пощенската марка „1200 години от победата на хан Крум при Върбишкия проход” с художник Илия Груев е в тираж 20 000 броя.

И този тираж няма да се разпродаде сред филателистите. Вероятно ще пуснат нещо и по пощенските гишета.

относно творчеството на художниците Иван Яхнаджиев, Сюлейман Сеферов и Димитър Буюклийски, ще Ви кажа, че има художници които рисуват (само се разходете по уличката до Руската църква, пълно е с рисувачи) и художници които ТВОРЯТ. Те тези тримата са творци с място в съвременното българско изкуство!

Точно така е. И вероятно никога няма да седнат да рисуват марки, защото за това се искат по-специални умения.

Не ви ли се струва г-н Камбуров, че се опитвате да продавате краставици на краставичаря. Купете си тритомния цветен Каталог на българските пощенски марки ФЕПРА 1879-2009. Ще имате «под ръка» всички български пощенски марки: факсимиле и пълни технически данни, включително и подробности за всеки сюжет.

[Камбуров]

... Не ви ли се струва г-н Камбуров, че се опитвате да продавате краставици на краставичаря. ...

Като чета поста ви г-н Гербов, имам чувство, че се засягате от коментариите (не само от моите). Погледнах профила ви, за да видя вашето представяне - нищо! От къде да знам "краставичар" ли сте, историк ли, какъв? (пак повод да се обидите). Все пак разделът на форума в който дебатираме е за Изобразително изкуство, а то май не ви е от силната страна. С това аз приключвам всякакви дебати по темата за подигравката (или не) с хрониката.

Между другото, г-н Илия Груев е преп. д-р в худ. академия София, специалност Графика и аз не го познавам лично. Сещате се какво искам да кажа с това.

[К.ГЕРБОВ]

Няма значение какъв съм, но аз от 1983 г. пиша за филателия и пощенска история. Ако си беше направил труда г-н Камбуров да прочетеш нещо във форума, щеше да видиш, че тук - точно в подфорума "Изобразително изкуство", три теми по-надолу, има прикачен материал, в който доста подробно пише за «Обърнатата конница». Можеше да го прочетеш, преди да почнеш да обясняваш неща, които не са верни.

Иван Газдов даже е професор, но най-грозните български марки е създал той. Многократно сме го критикували във "Филателен преглед", но продължават да му дават да рисува марки. Вижте последната му марка за Калояновия пръстен. Отново грешка: текстът в оригиналния пръстен е огледален! Това сме го дискутирали многократно тук, във форума. И самият пръстен няма този безобразен вид, както го е нарисувал Газдов. Ама толкова може човека. И той влязъл в Уикипедия, видял какво има там и го нарисувал. Ами четете си я тази Уикипедия г-н Камбуров, недейте ръзправя тук врели-некипели.