Св. Седмочисленици, Великоморавия и България

[Atom]

Моля моля, общността си е ТЯХНА. Аз съм прост историк.

Брюкнер го коментирахме назад, не ми се търси вече.

и т.н, и т.н.

Според мен въпросите ти са грешно зададени и логически ирелевантни. Преди известно време прочетох една книга, която много ми помогна да се ориентирам в любителските си лутания из науката етимология. Дава ясна представа за мястото на историческия и семантичен анализ спрямо фонетиката и морфологията, обяснява въпросите за деетимологизацията и т.н.

К истокам слова. Рассказы о науке этимологии

Ако имаш време и желание, може да я погледнеш.

За книгата благодаря. Определено ще я прочета. И все пак, тъй като е обемиста и ще ми отнеме известно време, би ли синтезирал с няколко реда, какво обуславя връзката "ранно заемане на църква"="ранно разпространение в диалектите"="общославянска преди християнизацията". Много ще съм ти благодарен и ако можеш да драснеш няколко реда по въпроса за кръст, не за произхода, а до колко може да се приеме за общославянска от преди покръстването, след като отсъства от западните славянски езици с основното си значение - ставрос.

Бих те помолил да коментираш и още един въпрос, този път той няма нищо общо с лингвистиката, а е чисто исторически.

Според теб в началото на 9 век, на територията на съвременна Сърбия, най общо в поморавието, център и югоизток (без подунавието), в по голямата част от съвременна Македония (без най-южните и части), в съвременна западна България, изобщо цялата тази територия на която археологията не отчита славянски култури има ли славянофони и какви са те. Или кое от твърденията е вярно?

1. няма славянофони

2. има славяни езичници

3. има славяни християни

4. преобладаващо християни, но и езичници

5. преобладаващо езичници, но и християни

Благодаря предварително.

Редактирано Септември 16, 2011 от Atom

[Кухулин]

би ли синтезирал с няколко реда, какво обуславя връзката "ранно заемане на църква"="ранно разпространение в диалектите"="общославянска преди християнизацията"

Това е нормалното развитие на езиците, описващо примерно 95% от речниковия запас. Изключенията следва да се докажат. Ето например Фасмер - казва, че крест е заемка в руския език и го доказва. Ти казваш, че нещо е заемка някъде и не го доказваш. Както писах и по-рано в темата - правиш допускане, след което го приемаш за даденост.

Конкретно думата църква, освен всичко друго, има и много специфичен словообразувателен модел от генитив (според някои акузатив), характерен за цяла група праславянски лексеми. Това обаче можем да го обсъдим по-нататък, ако имаш желание.

Много ще съм ти благодарен и ако можеш да драснеш няколко реда по въпроса за кръст, не за произхода, а до колко може да се приеме за общославянска от преди покръстването, след като отсъства от западните славянски езици с основното си значение - ставрос.

Според мен липсата на значение "разпятие" не влиза в конфликт с праславянския произход на думата, съответно с генетичното и разпространение в славянските езици. Има достатъчно примери за семантични промени поради най-различни причини. Още повече, в случая причината е прозрачна, струва ми се.

Бих те помолил да коментираш и още един въпрос, този път той няма нищо общо с лингвистиката, а е чисто исторически.

Според теб в началото на 9 век, на територията на съвременна Сърбия, най общо в поморавието, център и югоизток (без подунавието), в по голямата част от съвременна Македония (без най-южните и части), в съвременна западна България, изобщо цялата тази територия на която археологията не отчита славянски култури има ли славянофони и какви са те. Или кое от твърденията е вярно?

1. няма славянофони

2. има славяни езичници

3. има славяни християни

4. преобладаващо християни, но и езичници

5. преобладаващо езичници, но и християни

Благодаря предварително.

Моля, но нямам мнение по този въпрос.

[каскадьора]

Зная, че не е добро гледането в чужди паници, но не мога да се удържа:

Аз съм прост историк.

нямам мнение по този въпрос.

Може ли да се даде обяснение, че нещо не хващам?

.......

Долу става дума за една от онези неясноти, които забелязах в Български Етимологичен Речник и за които споменах на друго място.

Освен това долните понятия имат връзка и със споменатите (но не и изяснени докрай) термини "църква" и "кръст".

По-вероятно е според мен като свързани с религиозността въобще те да съществуват много преди християнизацията, а след покръстването да са получили нова употреба в този контекст.

Последователността на думите в речника е обратна, но именно първата стои в контекста, втората е подобна и вероятно етимологично близка (това не е изяснено в речника, поне в този том, а с другите не разполагам):

клетва (тържествено обещание и т.н. - мисля, че е ясно) - след различните варианти на употреба са дадени съответствията в сърбохърватски, словенски, руски, старочешки и полски. Накрая се съобщава, че всички те произлизат от стбъл. клѧтн... и толкоз.

За произход - "етимология", не се говори.

клет - злочест, нещастен ...

Също дават произход от клѧтн, кльNѫ - кълна (кое от двете все пак?) Заето в румънски. Друго нищо.

Редактирано Септември 16, 2011 от каскадьора

[Riki80]

Фасмер казва, че църковнославянската дума е заместила староруската. Обърни внимание на следващия пасаж:

"др.-русск. крьстъ (договор Игоря с греками 911 г. и др.; см. Срезн. I, 1346)"

Обърни също внимание на пост #120 от настоящата тема.

Явно имаш проблеми с руския. Ще ти го преведа тогава. "Заимств. из цслав." озночава заимствано от църковнославянски.

[Христо Тамарин]

би ли синтезирал с няколко реда, какво обуславя връзката "ранно заемане на църква"="ранно разпространение в диалектите"="общославянска преди християнизацията".

Тук вече писах за думата църква.

Ясно е, че думата е заемка. Няма откъде да е заета, освен от германски: *kiriko (което е пък от гръцкото kyriako). Първото К монава в Ц по 2-рата славянска палатализация. Има проблем обаче с второто К. Да не говорим и за привеждането към думите от женски род с основа на U.

Масовата християнизация на славяногласните започва през 2-рата половина на 9-ти век. Но по това време в немски второто К звучи вече като Х (Kirche). Ако заемането на думата беше станало през 2-рата половина на 9-ти век, то трябваше да е *ЦЪРХ-?! И трудно би се обяснила U-основата. Следователно, заемката трябва да е по-стара, отпреди немският шифт на съгласните, и значи отпреди масовата християнизация на славяногласните и даже отпреди разселването. 5-ти или 6-ти век. Няма нищо странно, че още в езически времена славяногласните имали дума, с която означавали голямата обществена сграда във всяко християнско селище.

[Христо Тамарин]

Според теб в началото на 9 век, на територията на съвременна Сърбия, най общо в поморавието, център и югоизток (без подунавието), в по голямата част от съвременна Македония (без най-южните и части), в съвременна западна България, изобщо цялата тази територия на която археологията не отчита славянски култури има ли славянофони и какви са те. Или кое от твърденията е вярно?

1. няма славянофони

2. има славяни езичници

3. има славяни християни

4. преобладаващо християни, но и езичници

5. преобладаващо езичници, но и християни

Благодаря предварително.

В началото на 9-ти век на тази територия вече е разпространено славяногласието. То, разбира се, съжителствало там и с други езици, например с романсът. Така както сега в София циганският език съжителства с българският.

В началото на 9-ти век повечето от славяногласните на тази територия все още били езичници. Пълзящата евангелизация през първата половина на 9-ти век и преди това е накърнявала славяногласието.

Понятието "славянщина" е езиково, а не археологическо. Имаме определение на това понятие в лингвистиката.

Ако археологията си служи с това лингвистическо понятие, то трябва да докаже връзка: например да изкопае надписи на славянски. Или, археологията може да каже, че за нея понятието "славянщина" означава нещо друго (примитивна култура, землянки, блата, ..). Ако е второто, то това просто са две съвсем различни понятия. Лингвистиката и археологията говорят за различни неща. Нали в землянките, които археологията нарича славянски, тя не е открила надписи на славянски език?

В началото на 9-ти век повечето славяногласните на територията, която Вие, уважаеми Atom, очертахте, имали вероятно материална култура, съответстваща на тази територия - значи, близка до ромейската.

[Христо Тамарин]

клетва (тържествено обещание и т.н. - мисля, че е ясно) - след различните варианти на употреба са дадени съответствията в сърбохърватски, словенски, руски, старочешки и полски. Накрая се съобщава, че всички те произлизат от стбъл. клѧтн... и толкоз.

За произход - "етимология", не се говори.

клет - злочест, нещастен ...

Също дават произход от клѧтн, кльNѫ - кълна (кое от двете все пак?) Заето в румънски. Друго нищо.

Как да не се говори за произход: нали произлизали от клѧтн, кльNѫ. Това са две форми на един и същ глагол: инфинитивната форма и тази за сегашно време 1л. ед.ч.

Я прочетете някой учебник по старобългарски език.

[Кухулин]

Може ли да се даде обяснение, че нещо не хващам?

Според мен няма нищо странно, ако един историк е без собствено мнение по определен исторически въпрос. Даже обратното е леко притеснително - да има мнение по всеки въпрос Конкретно за горния проблем - славяните по Морава, Тимок и Вардар - има писана литература (например Матанов), има конкретни дискусионни въпроси (например Брегалница) и т.н. Личното ми мнение е, че има нужда от още изследвания.

клетва (тържествено обещание и т.н. - мисля, че е ясно)

...

За произход - "етимология", не се говори.

ПИЕ *klei-n- "навеждам се" > праслав. *kle-n- > клякам, накланям, покланям се, клетва. Семантичната връзка е, че славяните допирали земята с ръка, докато проклинали. От същия корен са лат. clinare, англ. decline и др.

[Христо Тамарин]

Много ще съм ти благодарен и ако можеш да драснеш няколко реда по въпроса за кръст, не за произхода, а до колко може да се приеме за общославянска от преди покръстването, след като отсъства от западните славянски езици с основното си значение - ставрос.

Думата кръст също трябва да е заемка от германски в славянски. Заради началното К изключваме гръцки, заради краткото И изключваме романсът. Ако думата беше заета по време или след масовата евангелизация на славяногласните (2-рата половина на 9-ти век), то при заемането си тя не би променила значението си. Заели за я езичници, които не разбирали значението й.

[Кухулин]

Ако думата беше заета по време или след масовата евангелизация на славяногласните (2-рата половина на 9-ти век), то при заемането си тя не би променила значението си. Заели за я езичници, които не разбирали значението й.

Възможно е по-късно да претърпи семантични промени, както и става на запад под латинско влияние - новата заемка crux стеснява значението на кръст.

[Христо Тамарин]

Поп, пост и олтар бяха игнорирани от Тамарин.

Славяногласните, преселили се от Дунав на Днепър в края на 8-ми век, едва ли са знаели тези думи. Няма данни тези думи да са били заимствани преди масовата евангелизация (2-рата половина на 9-ти век).

Поп е от гръцки, олтар - от латински, пост - от немски.

[Христо Тамарин]

Възможно е по-късно да претърпи семантични промени, както и става на запад под латинско влияние - новата заемка crux стеснява значението на кръст.

Не Ви разбирам добре, уважаеми Кухулин.

Ясно е, че думата кръст е доста стара заемка от немски в славянски. Ако беше заета с точното си значение, то сега трябваше да казваме Исус Кръст, а не Исус Христос. Езичниците не са имали понятие за "Исуса Кръста". Те заели думата кръст с днешното си значение в нашия език.

Редактирано Септември 16, 2011 от Христо Тамарин

[Кухулин]

Не Ви разбирам добре, уважаеми Кухулин.

Примерът, който даде Атом - чеш. křest "кръщение" има славянски произход, но чеш. kříž "кръст" е латинска заемка.

[каскадьора]

Как да не се говори за произход ... Я прочетете някой учебник по старобългарски език.

Щеше да е необходимо четенето на учебник по старобългарски (стар български) език, ако обсъждахме етимология на думи в сърбохърватски, словенски, руски, старочешки или полски език.

Тогава можеше да се каже "тази дума идва от старобългарски" и с това въпросът да приключи - етимологията на думата щеше да бъде определена; за което можеше да помогне и учебник по старобългарски език, както предлагате.

Но тъй като сме в български форум, пишем на български и търсим (аз поне искам да намеря) произход - "етимология", на български думи, според мойта скромна представа за здрава логика не е издържано произход на българска дума да се търси в българския език, пък бил той и старобългарски.

За произход на дума в българския език има няколко най-вероятни варианта: думата да е славянска, думата да е прабългарска, да е латинска, гръцка, турска и т.н.

Така че не може да бъде обяснение "клетва произлиза от старобългарски език". То е същото, когато кучето си гони опашката, ако позволите.

Трябва да се потърсят аналози в някой от гореизброените езици или в такива, които са близки до тях. И точно тук е интересното, това е ключът от колибата, както се казва.

Между другото в същия том на БЕР има проблясък - за "клатя" са дали многобройни слав. аналози и произход от праслав. kaltiti, kaltja. Само че не споменават - както и вие - абсолютно нищо за връзка с гореспоменатите клет и клетва, затова приемам, че такава няма.

ПП А за кръстовете и църквите хич не останах убеден. В много други случаи сте хиперпредпазливи и вместо да направите най-логичното предположение, казвате "не е известно" или "няма фиксирана употреба в старобългарски писмени паметници". А сега въртите, сучите - все към германска заемка биете. Не е чиста тая работа

Редактирано Септември 16, 2011 от каскадьора

[Atom]

Тук вече писах за думата църква.

Ясно е, че думата е заемка. Няма откъде да е заета, освен от германски: *kiriko (което е пък от гръцкото kyriako). Първото К монава в Ц по 2-рата славянска палатализация. Има проблем обаче с второто К. Да не говорим и за привеждането към думите от женски род с основа на U.

Масовата християнизация на славяногласните започва през 2-рата половина на 9-ти век. Но по това време в немски второто К звучи вече като Х (Kirche). Ако заемането на думата беше станало през 2-рата половина на 9-ти век, то трябваше да е *ЦЪРХ-?! И трудно би се обяснила U-основата. Следователно, заемката трябва да е по-стара, отпреди немският шифт на съгласните, и значи отпреди масовата християнизация на славяногласните и даже отпреди разселването. 5-ти или 6-ти век. Няма нищо странно, че още в езически времена славяногласните имали дума, с която означавали голямата обществена сграда във всяко християнско селище.

Благодаря Тамарин. Мисля, че за това няма проблем. Въпросът ми е съвсем друг.

Имаме църква(храм) - конкретен обект и църква(организация)-абстрактен, кръст(ставрос)-конкретен обект и кръст(кръщение)-абстрактен

Доколкото се ориентирах в лингвистиката има основен принцип - от конкретното към абстрактното.

При южните славяни имаме църква(конкретен)+църква(абстрактен)

При чехи и словаци - църква(абстрактен) (за храм има друга дума)

при поляци - липсва

Кръст при южни славяни има в конкретно и абстрактно значение, при западните само абстрактно.

Най-вероятно Брюкнер не е забелязал използване на двете думи в значение ставрос/храм в полските източници и затова е приел, че в полски думите са заети от чешки.

На пръв поглед дистрибуцията на думите е от юг на север. Липсата на конкретните значения на думите при западните славяни, а наличие само на абстрактните ме карат да мисля, че по-скоро думите стават общославянски при християнизацията, отколкото до преди това. В такъв случай има възможност да са заети на юг от Дунав от готи (гепиди) и произхода да е по-скоро готски. (доколкото знам гепидите имат език близък до готския)

Според мен, за да се потвърди общославянско разпространение да двете думи преди покръстването трябва да се отговори на някои въпроси, някои от които съм описал тук (със сигурност има още).

За археологията споменах, просто защото заданието може да е погрешно и лингвистите да са подведени (10 т. да не е вярна). Районът е бяло историческо петно за няколко века. В същото време има някои неща които говорят по-скоро за развита местна църковна общност отколкото за пълзяща евангелизация.

И така, явно някъде греша. Работата е, че не мога да разбера къде. Може би готския произход е проблем (доверил съм се на речниците). При Фасмер или ЭССЯ срещнах термина балкано-германски (не се отнася за двете думи), а нямам представа какво е това. С такъв случай обаче пак остава проблема Конкретно/абстрактно

[Кухулин]

Доколкото се ориентирах в лингвистиката има основен принцип - от конкретното към абстрактното.

...

С такъв случай обаче пак остава проблема Конкретно/абстрактно

Можеш ли да ги формулираш по-подробно - първо принципа, после проблема?

[Кухулин]

Между другото в същия том на БЕР има проблясък - за "клатя" са дали многобройни слав. аналози и произход от праслав. kaltiti, kaltja. Само че не споменават - както и вие - абсолютно нищо за връзка с гореспоменатите клет и клетва, затова приемам, че такава няма.

Клетвата няма връзка с клатенето. Още от праиндоевропейски времена изричането на ритуалните формули е съпроводено с докосване на божеството, в чието име се кълне човек. Виж правния раздел в речника на Бенвенист за повече подробности. В много индоевропейски езици са се запазили остатъци от тази схема - лат. iurare, ирл. tong, санскр samam, рус. присяга и др. Славяните със сигурност са постъпвали по същия начин, когато са се клели в името на Майката Земя. Дори и днес пипаме кръстчето на врата си или пък чертаем кръст с ръка.

[каскадьора]

Всъщност е очевидно, че "коля" и "кланям се" може да имат общ корен, защото в двата случая става дума за сходни процеси - прекъсване, прегъване. Следователно може там да се отнася и "клетва". Поне така си мисля - нека спецовете да изяснят, защото това не е направено в БЕР.

Това не е най-интересният случай. Може да се посочат доста други във връзка с евентуален прабългарски произход, и за някои съм питал тук без никакъв резултат. Така че няма смисъл.

[Кухулин]

Опаа, пак ли прабългари... тъкмо ги бях забравил

[Atom]

Можеш ли да ги формулираш по-подробно - първо принципа, после проблема?

Какво има да му формулирам на принципа. Има го навсякъде и вие би трябвало да го знаете много по-добре мен. Та нали вие ни убеждавахте, че Жупа произлиза от Жупан, а не обратно. Ето го и в книгата, която ми препоръчахте: Глава двенадцатая От конкретного к абстрактному.

Цитирам Тамарин: "Няма нищо странно, че още в езически времена славяногласните имали дума, с която означавали голямата обществена сграда във всяко християнско селище."

Да няма, но странното е, че западните славяни имат дума за "голямата обществена сграда", но не е църква, а друга. И имаме абстрактно значение, което сякаш е паднало от небето.

Ето и твой цитат: "Според мен липсата на значение "разпятие" не влиза в конфликт с праславянския произход на думата, съответно с генетичното и разпространение в славянските езици. Има достатъчно примери за семантични промени поради най-различни причини. Още повече, в случая причината е прозрачна, струва ми се." -

Да причината е ясна - християнизацията. Да не би по-рано да им трябва на славяните подобна дума. Само че кръст в значение ставрос (конкретното) отново липсва.

При чехи, поляци и словаци имаме явно нарушен основен принцип на лингвистиката. Ако се доверим на речниците и отчетем принципа конкретно-абстрактно, няма никакви индикации, че думите са присъствали в езика на дедите им от преди християнизацията. Абстрактните термини нямат никакъв смисъл за езичниците и дори и да се заемат, а не развият от дума за конкретното, те не могат да просъществуват дълго в езическа среда.

Най-нормалното в този случай е да приемем, че думите са присъствали в езика на южните славяни, но не и на западни и източни. Още повече, че 10-та точка на Тамарин не е на 100% вярна. Имаме достатъчно индикации, че преди масовата християнизация, на балканите има християни-славофони и те не са никак малко. Примери има колкото искаш. Могат да се намерят в историята на който и да е далматински град, в епархийските списъци на различните западни и източни събори, където присъстват епископи от територии, в които в никакъв случай не може да се каже, че романса или елинофонията доминира пред славяните, за да ги асимилира езиково и т.н. Самият старославянски език също е от южната група и в никакъв случай няма каквото и да е противоречие. Съвсем нормално можем да допуснем, че за обозначаването на християнски храм, кръстовия символ(ставрос), църковната организация -Ecclesia и тайнството-Baptismus Кирил и Методий ще възприемат вече употребявани от местните южни славяни-християни думи и те да се появят в старославянския. В този случай конкретните значения не се налагат във Великоморавия защото моравцитее си имат вече собствени думи и няма нарушаване на каквито е да е принципи.

Най-естествената теза в този случай, е че думите са заети от готи/гепиди на балканите и влизат в диалекта на южните славяни, а при западни и източни се разпространяват в следствие на християнизацията.

Казах и в предния си пост, възможно е да греша - не съм лингвист. Но когато попитах как може да се обясни това, получавам отговори от рода на:

Кухулин: "Според мен въпросите ти са грешно зададени и логически ирелевантни."

Кухулин: "Изобщо, мъчиш се да разсъждаваш по лингвистичен проблем само с исторически и философски инструменти (доста неакуратни), което няма как да даде добър резултат."

Кое е нелогичното на въпросите? Имаме някаква общоприета теза, която според мен е в очевидно противоречие с основен принцип в лингвистиката.

Имаме и друга очевидна теза, която вие отхвърляте. Толкова ли е трудно да се отговори нещо от рода на:

а)майната му на принципа

б)очевидната теза е несъстоятелна защото е доказано, че думите са от баварски произход, а не готски.

в)правено е проучване и е доказано, че в полския/чешкия език масово са използвани кръст(ставрос) и църква(храм). Доказано е, че производните на crux и kostel заместват двете думи едва в .... век.

Вместо това получавам отговор:

г) нямаш право да питаш, въпроса ти е нелогичен

От друга страна, дори Фасмер да греши, а да са прави съставителите на ЭССЯ, пак няма никакъв проблем, защото готската дума под влияние на романса спокойно може да направи прехода к-ц. Лично аз не мога да видя в тезата "първо заемане при южни славяни - при християнизацията разпространение при всички" какъвто и да е проблем.

Редактирано Септември 17, 2011 от Atom

[Кухулин]

Какво има да му формулирам на принципа. Има го навсякъде и вие би трябвало да го знаете много по-добре мен. Та нали вие ни убеждавахте, че Жупа произлиза от Жупан, а не обратно. Ето го и в книгата, която ми препоръчахте: Глава двенадцатая От конкретного к абстрактному.

Явно е, че нито сте разбрали казуса с жупан, нито сте разбрали какво пише проф. Откупщиков.

Принципът засяга развитието на семантиката. В тази тема не става въпрос за развитието на семантиката, а за наличието на определени значения в някой език и отсъствието им в друг. Значенията са се развили в друго време и на друго място. Наистина, не знам как да се изразя по-разбираемо.

Притеснява ме и това, че обяснението на този въображаем "парадокс" за отсъствието на коннкретно значение се намира само няколко поста по-нагоре, а все едно го няма.

Изобщо, в мен остава впечатлението, че се мъчите да защитите някаква екзотична и неясна хипотеза на всяка цена, без оглед на аргументие. Такъв тип дискусия някак не е полезна - няма какво да научи човек от нея. По презумпция е безплодна.

[Atom]

Значенията са се развили в друго време и на друго място. Наистина, не знам как да се изразя по-разбираемо.

Притеснява ме и това, че обяснението на този въображаем "парадокс" за отсъствието на коннкретно значение се намира само няколко поста по-нагоре, а все едно го няма.

Значенията могат да се развият на друго време и друго място, но могат да се запазят само в християнска среда. На славянина-езичник му се е налагало да пази две думи за обозначаване на неща, които даже не може да осмисли в продължение на няколко века. Е къде ти е обяснението за това? То днес ако направиш една анкета 90% от хората няма да знаят какво точно е църква и кръщение, но славянина-езичник е знаел, имал е думи за тези изключително важни за него неща и ревниво ги е пазил няколко века докато дойде денят да го покръстят. Ти това сериозно ли го вярваш?

Всъщност защо ли питам, знам отговора: Въпроса е нелогичен и въображаем.

Редактирано Септември 17, 2011 от Atom

[Кухулин]

Значенията могат да се развият на друго време и друго място, но могат да се запазят само в християнска среда.

Не е нужно да си християнин, за да ползваш християнска лексика. Достатъчно е да имаш досег с християни. По същия начин не е нужно да си мюсюлманин, за да използваш думите джамия, фетва, ислямизъм, ал-Каида и т.н. Както неотдавна спомена уважаемият съфорумник Христо Тамарин в настоящата тема:

Няма нищо странно, че още в езически времена славяногласните имали дума, с която означавали голямата обществена сграда във всяко християнско селище.

Друг е въпросът, че понякога не е нужен и досег, а просто спомен в колективното съзнание. Тези случаи обаче са по-особени.

[Atom]

Не е нужно да си християнин, за да ползваш християнска лексика. Достатъчно е да имаш досег с християни. По същия начин не е нужно да си мюсюлманин, за да използваш думите джамия, фетва, ислямизъм, ал-Каида и т.н. Както неотдавна спомена уважаемият съфорумник Христо Тамарин в настоящата тема:

Естествено, стига да я ползваш. То точно това е парадокса. Славяните имат досег с християни, но не ползват термините им Taufe, Βάπτισμα, Baptismus, или Kirche и Ecclesia. Ползват си собствени. Запазени ревниво и предавани от жрец на жрец през вековете. Всъщност знам ли, тя славянската душа е неразбираема, явно имат усет за невидимото и абстрактното.

[Кухулин]

Естествено, стига да я ползваш. То точно това е парадокса. Славяните имат досег с християни, но не ползват термините им Taufe, Βάπτισμα, Baptismus, или Kirche и Ecclesia. Ползват си собствени. Запазени ревниво и предавани от жрец на жрец през вековете. Всъщност знам ли, тя славянската душа е неразбираема, явно имат усет за невидимото и абстрактното.

Ако добре разбирам проблема, ти се чудиш защо славяните не синхронизират постоянно своя речник с речника на околните, а напротив - веднъж са заели някакви думи и ги ползват дълго време.

Ами не знам какво да ти кажа. Така действат всички езици. Защо действат така - може би някой лингвист-теоретик може да обясни. По принцип заемките се случват спонтанно, като вероятността варира в зависимост от различни обстоятелства. Азбучен пример е английското местоимение 3 л. мн. ч. they "те". Някога англичаните са го заели от скандинавците. Защо са го заели - мистерия.