Технология на земните валове при изграждане на водоеми

[Moleks]

Доста се чудих къде да пусна темата и ако не съм открил правилното място, моля модераторите да я преместят.

Търся информация каква е била технологията при изграждане на водоемите за поливни или питейни нужди със земен вал.

Конструктивното изграждане със сърцевина от едро трошен камък покрит със земен насип е ясна.Проблема е последния глинен слой и състава му.

Срещам вариант на глина с гасена вар, глина със слама и свинска мас, глина с гасена вар и завършване с каменна зидария от плочи.

Не става дума за забентване на дере със стена от каменна зидария а за водоем който се вкопава в повърхността и се издигат полегати земни валове.

Идеята е да се направи подобно нещо, но със старата строителна технология.Ще се използва строителна техника само за изкопаването,а нататък по стария начин.

Помагайте с инфо или линкове.

[Galahad]

Нещо не разбрах много добре за какво става дума. Иригационните системи са нещо доста древно - те са един от факторите, които създават предпоставки за появането на държавите. Което ще рече, че на този етап технологията е била доста проста. Въобще при напоителните канали нещата са си прости, защото става дума за обикновен изкоп, който наподобява корито на река. Не е необходима конструкция като при валовете. Акведуктите са по-сложни устройства, но и с по-сложни задачи.

Но обикновените напоителни канали са нещо по-особено и сложно само там, където водата е доста проблемна като набавяне и насочване - напр. в Перу. Също интересно е решението в Петра за набавяне на вода, макар да не става дума за поливни цели, а в доста по-скромни обеми, но пък в замяна на това в район, в който водата е злато.

Но в повечето случаи това са прости изкопи, като ролята на държавата е била веднъж да ги прокопае, а после да ги поддържа. това разбира се в зората на държавите.

[Moleks]

Може би не съм обяснил достатъчно.Става дума за единичен обем, вкопан в земята и ограничен във височина със земен вал.

Проблема е хидроизолацията за да задържа водата.Глината си е глина, но във всички случаи с нещо се подобрява действието и.Точно това търся.Нещото.Което ще увеличи здравината на повърхностния слой на глинения вал.Засега съм се спрял на едра фракция речна баластра, която ще се засипе с дребна фракция.

[КГ125]

Чакай, ти за исторически напоителни системи ли питаш, или за съвременни?

[Moleks]

Чакай, ти за исторически напоителни системи ли питаш, или за съвременни?

Не ми се ще да използвам думата възстановка, но май е най близка до идеята.Питам как да направя сега вкопан водоем, използвайки старите строителни технологии.Виждал съм глина със здравината на съвременен бетон.Как се постига ефекта е чуденката.

[КГ125]

Според мен с яко трамбоване, преди да се пусне водата.

[Moleks]

Според мен с яко трамбоване, преди да се пусне водата.

Това ясно.Някой знае ли как са изграждани резервоарите за вода в крепостите, когато не са дълбани в скала.

[КГ125]

Зидани са. Поне такъв спомен имам от Червен.

[В.Павлов]

Може би не съм обяснил достатъчно.Става дума за единичен обем, вкопан в земята и ограничен във височина със земен вал.

Проблема е хидроизолацията за да задържа водата.Глината си е глина, но във всички случаи с нещо се подобрява действието и.Точно това търся.Нещото.Което ще увеличи здравината на повърхностния слой на глинения вал.Засега съм се спрял на едра фракция речна баластра, която ще се засипе с дребна фракция.

В действителност, с какъвто и строителен материал да се прави това нещо, основния проблем си остава, както сам казваш - хидроизолацията. Глината и трамбована да е (което си е много сериозна работа), прекия й достъп с водата ще започне да я свлича, ще се събира по дъното и ще мъти водата, а и така един ден рибките, ако ги има, могат да останат на сухо Има едно нещо по римските бани а и по много средновековни постройки - червен хоросан, за който се смята че е устойчив на вода. Можеш да потърсиш нещо за него, ако вече не си го направил (до колкото знам една от съставките, която му дава червеникавия цвят е съдържанието на натрошени почти на прах тухли). Ако държиш на глината за строителен материал, би могъл да ти препоръчам следната рецепта:

1- Трамбована на тънки пластове глина. Така ще можеш да оставяш отделните нива да поизъхнат преди на нанесеш новия.

2- Когато основния обем стане, цялото нещо се облицова, със защитаващ от влага материал - тухли или камък, споени с водоустойчив хоросан. Последното е хубаво да бъде на два пласта, за да си сигурен, че никаква влага няма да стигне до глината.

3- Накрая, ако още ти се занимава, може да замажеш цялото нещо или направо да си го облицоваш с мозайка (на чужд гръб и 100 тояги са малко)

За съжаление нямам знанията да ти помогна с това, как да си направиш хоросана така, че да бъде водоустойчив, просто не съм сигурен дали освен натрошените тухли няма и други съставки. Така или иначе можеш да тестваш. Някой дедо от някое село би могъл да ти даде много помощ, тъй като съвсем доскоро строителните материали са били много дефицитни и хората са импровизирали с подобни техники много. И накрая, ако ти се разхожда иди до крепостта "Цепина", намира се в Пазарджишко. Там има два огромни резервоара за вода, по които е запазена вътрешната облицовка на стените им.

---------------

послеслов: Сега ми хрумна. По някои от дискавъри програмите, рекламираха филмче за едни маниаци, дето ще строят римска вила, с древни способи. Така, че ако го гледаш, може и да ти открият някоя хубава идея, или направо да намериш отговора на това което търсиш. Тъй като тия сгради със сигурност са имали морки помещения.

Редактирано Август 18, 2011 от В.Павлов

[Moleks]

В.Павлов, благодаря ти за предложенията.За съжаление подобна конструкция не ми е по силите а и май няма нужда от такива сложнотии.

За сега съм наясно как да открия коя от глините да използвам с народни методи на изследване.

От всяко находище ще взема равни количества глина и ще ги поставя в еднакви стъклени буркани.

След това ще залея материала с вода в обем поне три пъти повече от материала и ще разбъркам злобно.

По утайката на другия ден ще преценя коя е най пластична.

Глината би трябвало да се утаи по следния начин.

Най долния слой е пясъка който се съдържа в глината.

Следващия е тиня и наноси и е най излишния.

Третия е глината.

Където третия пласт е най дебел, този материал ще използвам.

Този материал ще е с най висока пластичност.

Ако няма достатъчно пластичен материал на място, ще се наложи да добавя 8-10% бентонит в материала.

Ако на някой е интересно какви ги върша, може да снимам експеримента.

Свличането и отмиването на глината е наистина голям проблем.Имам наум няколко неща, но за сега ми се струват аджамийски и ще попитам едни бойни дядовци първом, та по малко хора да ми се смеят.

[В.Павлов]

Хитро, това с теста на глината, ако можеш снимай и находището на глина. Никога не съм виждал такова, пък може и да съм виждал, ама без да знам

Давай снимки и разказвай за какво е. А "бетонит", не е ли малко кривване от "древните способи"

[Moleks]

Хитро, това с теста на глината, ако можеш снимай и находището на глина. Никога не съм виждал такова, пък може и да съм виждал, ама без да знам

Давай снимки и разказвай за какво е. А "бетонит", не е ли малко кривване от "древните способи"

Бентонита е пресята естествена глина.Откъм технологията може да е отстъпление като местоположение на материала, но иначе си е естествен материал.