Другарче - записна книжка на пионера

[emilia_n]

Помня само първите четири правила. Цитирам ги по памет. Цитирала съм ги дори на моите ученици. Това което не помня няма как да го напиша.

[hristo_serafimov]

Аз помня само второто, от тези които си написала.

"Чавдарчето е весело дете - играе, пее, учи се и чете."

Даже често го казвам на моите деца. С жена ми сме им обяснявали какво е чавдарче, макар да си мисля, че не са съвсем наясно за какво става дума. А това съм го запомнил, може би защото това е нещо, което е важно за всички деца по света. Да са весели и да изживеят детството си безгрижно, енергично и смислено.

За другите се сещам, че сме ги учили - не ми бяха съвсем непознати като ги прочетох...

Виж, за пионерчетата мяй нямаше такива правила. От онова време си спомням само: Бъди готов! Винаги готов.

[emilia_n]

Трудно биха те разбрали твоите деца. Трудно биха те разбрали и сегашните 20 годишни младежи. Просто те са родени в друго време и принадлежат на друг свят.

[К.ГЕРБОВ]

В началото на шестдесетте години по идея на журналистката Лили Лозанова започва кампания за възстановяването на историческият „Радецки”. Нейната инициатива е подкрепена от вестник „Септемврийче”, в чиято редакция работи. За две години от вторични суровини и билки и участие в трудови бригади 1 200 000 български деца събират 523 000 лева. Русенските корабостроители работят денонощно и за две години възстановяват светинята. Те вземат коритото на кораба „Пловдив”. Останалото е направено по чертежите на кораби, близнаци на „Радецки”, които са изнамерени във Виена. Първият рейд на „Радецки” е на 27 май 1966 г. от пристанище Русе до Козлодуй.

Подобни информации за възстановяването на парахода „Радецки, вече като кораб „Радецки” (сегашният кораб се движи с дизелов двигател, а не с парна машина), могат да се видят на доста места в интернет. В материалите, които прегледах, обаче, и от които взех горните съвсем бегли сведения, е пропуснато да бъде уточнено, че цялото мероприятие преминава с участието не на какви да е деца, а на пионери. И че в. „Септемврийче” е орган на едноименната пионерска организация.

Затова и показвам още един филателен документ. Марката е пусната на 28 май 1966 г. - денят, в който новият „Радецки”, построен с пари, събрани от пионерите, акостира на Козлодуйския бряг. Художник на марката е Иван Кьосев. Казва се, че той използвал идейни проекти на пионерите Любомир Младенов и Любомир Димитров.

[К.ГЕРБОВ]

Международният пионерски лагер „Георги Димитров” в село Кранево (в миналото Толбухински окръг, днес област Добрич) е изграден през 1958 г. Обхваща площ от 50 дка, върху които са построени 3 вили и просторна столова. За нуждите на възпитателната работа са уредени музейна сбирка, пионерска стая, спортни площадки, естрада, беседки и др. Всяка година в лагера летуват пионери от Европа, Азия, Африка и Америка. За една смяна лагерът приема 500 деца и ръководители. За организацията и дейността има правилник, дневен режим и план за работа през смяната; заниманията се ръководят от лагерен съвет, подпомаган от Съвета на клуба на разноцветните връзки и Клуба на ръководителя.

Пионерите устройват разнообразни прояви на дружбата; от 1962 г. дейност развива Съюзът на разноцветните връзки, чийто девиз е „Ние живеем далече един от друг, цветът на пионерските връзки е различен, но нас ни обединява голяма и нерушима дружба”. През 1966 и 1972 г. под патронажа на Международния комитет да детските и юношеските организации СИМЕА в лагера се организират международни пионерски лета. (Енциклопедия България, том 4, с. 150).

[emilia_n]

За съжаление повечето от тези лагари са вече в историята. Една голяма част от тях са разрушени, а земята върху която са били построени е върната на старите им собственици. Еленският лагер също спада към тази група. А колко хубави спомени имам от там.

Предполагам, че на тяхно място се издигат многоетажни стъклено-бетонни хотели.

[Михов]

На мен ми се струва, че повечето от тези пионерски лагери съществуват и днес. Вече като "детски". Даже има и почиващи деца в тях. Този в Кранево го има, в Обзор съществува, в Равда също. Каква е материалната база не мога да кажа, но не ми изглеждат много комфортно отвън (едва ли и някога са предоставяли големи удобства).

[Skubi]

Здрасти!

За Радецки последната информация е, че събират пари за да спасят иначе отива за вторични суровини....

Равда незнам къде има лагер? Всичко е застроено с хотелчета чак до брега на морето....

До носталгията да не забравим и морозовците....Морозов Павел Трофимович

Има и сега, който желае. Скаути няма ли в БГ?

:post-70473-1124971712:

[Skubi]

Аз не съм си запазил нито пионерската значка, нито пионерската връзка. В началото нямаше чавдарчета. Нас ни приеха направо пионери в 4-ти клас. Оттогава, обаче, събирам пощенски марки. Показвам българските пощенски марки, посветени на Димитровската пионерска организация „Септемврийче". На блока от 1974 г. е показана в детайли и в цветове въпросната значка.

1951 (10 октомври). Бодра смяна. Художници: Иван Манев (1 лв.), Веселин Стайков (4 и 20 лв.) и П. Вълков (9 лв.). Сюжети: 1 лв. - пионери на посещение в детски ясли; 4 лв. - кръжок "Сръчни ръце"; 9 лв. - момиче-пионер и детска площадка; 20 лв. - пионерски лагер.

1965 (24 октомври). Димитровска пионерска организация "Септемврийче". Художник Здравка Тасева. Сюжети: 1 ст. - пионери; 2 ст. - приемане в пионерската организация; 3 ст. - тръбач на пионерски лагер; 5 ст. - пионер-авиомоделист; 8 ст. - пионерска художествена самодейност; 13 ст. - млад физкултурник.

1974 (12 август). 30 г. ДПО "Септемврийче". Художник Меглена Константинова. Сюжети: 1 ст. - момче-пионер с дружинен ръководител; 2 ст. - момиче-пионер с гълъби (волно, мирно и щастливо детство); 60 ст. - значката и девизът на пионерската организация.

1984 (21 септември). Димитровска пионерска организация "Септемврийче" 1944-1984. Художник Текла Алексиева. Сюжет: 5 ст. - пионерски поздрав „Винаги готов!"; емблемата на честването на 40-годишнината на организацията.

Бижу. Сега забелязвам, че Н Р България е преведено -буквално N R.

:biggrin:

[emilia_n]

Еленския лагер се намираше в дн. гр. Бяла ( Варненско ). До колкото разбрах не останало нищо от него. Дори бунгалата ги няма. А беше хубав и подреден лагар. Около нашия лагер имаше един габровски и 2 софийски. Какво е станало с тях нямам ни най-малка представа.

[Михов]

Равда незнам къде има лагер? Всичко е застроено с хотелчета чак до брега на морето....

На края на Равда по посока Несебър има все още съществуващ детски лагер. Поне преди 3 години имаше. Иначе да - между Равда и Несебър вече е плътно застроено.

[emilia_n]

На мястото на детските лагери сега са построени хотели.

[Doris]

Има и сега детски лагери. Тези в Обзор и Китен се прочуха с неуредици.

Когато бях дете ходех всяка година още от първи клас. Не ми харесваше заради дисциплината и битовите проблеми - големи спални като казарми, външни тоалетни, липса на баня или лятна баня....Чак в тинейджърските години взе да ми харесва заради купоните, които се спретвахме.

Поради същата причина харесвах и комсомолските бригади, много весело ставаше, макар и в мизерни условия.

[emilia_n]

Важни са приятните спомени, а не битовите неуредици.

[К.ГЕРБОВ]

Сега забелязвам, че Н Р България е преведено -буквално N R.

На марките с големи номинали за писмата за чужбина, името на България се изписваше на латиница. Има обаче и още по-фрапиращи примери, като този:

„Ден на радиото”, написано с латински букви буквално.