Англо-португалският съюз от 1386 г.

[glishev]

http://www.facebook.com/pages/Medievalistsnet/5740303430http://www.medievalists.net/

http://www.medievalists.net/2011/08/

http://www.medievalists.net/2011/08/18/the-treaty-of-windsor-1386-in-a-european-context/

http://www.mod-langs.ox.ac.uk/files/windsor/1_vale.pdf

Ye Auldest Alliance.doc

Статията е интересна на няколко нива, още повече, че от наша гледна точка може да бъде и полемична. Приятно четене!

[алабагатур]

Евалата Мане-дай нещо повече(как е продължението по договора и какви са отношенията между т2та кралски дома!?

[glishev]

Е, то аз доста материал съм дал.

[КГ125]

Хм, чета, чета - чудесна тема.

Тwo parts:) - Пищността на европейската политика - изтънчен стил и майсторско изпълнение, изцяло в европейската история.

И второ - инетерсен е пътят на политическо въздействие на Англия - от периферията на Европа в онези ранни времена - натиска по-вътрешната Испания; после - в съюз с Испания натиска Франция, после в съюз с Франция - Германия. Интересно...

[glishev]

Е, да. Винаги срещу най-силния с по-слабите.

В случая англичаните са принудени да търсят съюзи с всички противници на френските съюзници - по онези времена Франция е можела лесно да постави повечето си противници в изолация по силата на династичните връзки и контрола си над Папството (добре де, над едното Папство ). От онова време поне до Хенри VIII Англия запазва традиционно добри отношения с онези италиански държави, които са враждебни към Франция (значи с тези от гуелфските, които са за силно и независимо Папство в Италия, както и с някои по-компромисно настроени гибелински - което пък подобрява отношенията на Англия с Империята). Тогавашната западноевропейска политика е малко като зъбчат механизъм - побутнеш едно колелце и се задвижват всички други, при това по относително предвидим начин, стига да познаваш ситуацията. В това даже има някаква логичност, някаква закономерност. В епохата от края на Трийсетгодишната война до революциите пак е така. Буркхард го е загатнал донякъде. Или, както казваме ние - халваджията за бозаджията

[КГ125]

И в тази обстановка се ражда блестящата европейска политическа култура! Който е имал глава да я разбере, като младия и е такъв: Арман Жан дьо Плеси или Николо Макиавели или монисниьр Джулио Раймондо Мадзарино ) ни е оставил забележително политическо наследство.