XXII Международен конгрес за византийски изследвания

[Last roman]

"Византия без граници" възроди древната писменост и култура

Познати лица, сини баджове, вратовръзки и разгорещени разговори. Така изглежда фоайето на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в ранния обяд на 24 август. Поводът отново е провеждащият се 22-ри Международен конгрес за византийски изследвания "Византия без граници".

Третият пленарен ден на конгреса бе посветен на открития и доклади засягащи ранната византийската писменост, култура и общество. Те бяха дискутирани на 13 кръгли маси и 11 сесии за свободна комуникация като в тях взеха участие учени, завършили, а някои от тях дори преподаващи, в едни от най-престижните университети в целия свят.

"Конференцията е страхотна! Смятам, че тя е от изключителна важност не само за византинистите, които са пристигнали от повече от 40 държави, но и за България, за столицата й - София. Това е така, защото българската история не може да бъде разбрана без тази на Византия. Смятам, че тя стои в основите на българската култура", коментира за dnevnik.bg Андреас Роби, професор във Виенския университет в Австрия и модератор на кръгла маса "По пътя на византийските надписи" проведена същия ден.

Професор Роби сподели още, че този конгрес е ценен не само с научната си стойност, но и с възможността, която предоставя на учените да обменят идеи, да комуникират, да споделят и да обсъждат бъдещи съвместни проекти.

"Доволен съм, защото днес научих много. Като модератор на една от кръглите маси, имах удоволствието да чуя доклади разискващи византийските надписи и епиграфия от специалисти идващи от страните, на чиято територия в онези дни, се е простирала Византийската империя.", допълни той.

29-годишната рускиня Александра Евдокимова бе една от участниците в дискусията. Нейната тема е посветена на новите гръцки графити открити в катедралата на "Света София" в Константинопол. С усмивка коментира работата си по дешифрирането на откритите от нейния екип графити: "Никак не беше лесно. Повечето графити, които открихме са изрисувани върху мрамор, а той не е никак лесен за рисунки и надписи. Открили сме около 50-60 графита, но за съжаление повечето са доста размити и точно затова дешифрирането им отнема доста време. На нас ни отне около 3 години, но аз съм щастлива от крайния резултат."

В дискусията участваха още професор Казимир Попконстантинов, който не пропусна да спомене за огромния принос на българската археология към византоложката наука - откритите мощи на Свети Йоан Кръстител. Те бяха намерени миналото лято при експедиция на остров Свети Иван край Созопол. Освен професор Попконстантинов, участие в кръглата маса взеха учени от Гърция, Великобритания, САЩ, Германия, Франция и Италия.

Също както втория ден на конгреса, и третият завърши с откриване на няколко изложби в столицата. Тематично подбрана, изложбата в Националния археологически институт с музей при БАН представи две нови експозиции - "Византия и България - християнската цивилизация" и "Аз писах".

"България се поставя в рамките на византийския свят, защото съществува в конфликти, в любов, създава културата си в съседство или във Византия. Ние сме неделима част от хилядолетната империя." С тези думи доц. Маргарита Ваклинова, един от организаторите на събитията в Археологическия музей, откри двете изложби.

"Византия и България - християнската цивилизация" и "Аз писах" представят експонати от 11 музея от страната. Наред с Варненското съкровище, което е част от постоянната музейна експозиция, за първи път се показват и наскоро реставрираните два сребърни светилника, подчерта доц. Ваклинова.

Пред dnevnik.bg тя изрази впечатленията си за конгреса: "Тук се е стекъл елитът на научната мисъл по отношение на една световна цивилизация, чийто резултат се отразява и на нашата култура."

По думите й "Аз писах" представя средновековни каменни паметници. Те разкриват умението на хората да се изразяват писмено на български, гръцки и латински през този период. Представени са паметници на Омуртаг, Маламир, рунически знаци, византийска керамика. Разполагаме с експонати от първия период на църквата "Света София", от IV век, както и от времето на Второто българско царство, каза доц. Ваклинова.

"Гордеем се с експоцизията на прочутото Преславско съкровище. Мисля, че сме постигнали неговото най-добро представяне", заключи тя.

Днес от 19:30 часа ще бъдат представени филмът "Дългата Анастасиева стена - поглед от настоящето" и книгата издадена от Американския научен център - "Държава и църква: Проучвания в средновековна България и Византия".

източник: в. "Дневник"

И още една статия:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4056671