Ромейската номизма. Жизнен стандарт в средновековна Романия. Икономика, цени и пазари.

[monte christo]

Повече от ясно е, че повечето от нас няма как да се превърнат в археолози или нумизматици, но все пак би било хубаво да се запознаем с повечето монети, които са циркулирали (не само) на имперските територии. Тук ще се опитам (поправете ме задължително, ако някъде греша, че е важно!) да приведа едни данни , в която са указани деноминацията, металът, теглото, чистотата и съотношението:

=============================

до края на VII в.

=============================

Солид - злато - 4.55 gr. - 98% - 1 ; Семис - злато - 2.27 gr. - 98% - 2 ; Тремис - злато - 1.50 gr. - 98% - 3 ; Хексаграм - сребро - 6.72 gr. - ??? - 12 (615г.) ; Фол - мед - ??? - ??? - 144 (491-518г.); 200 (527-565г.); 288 - (602г.???)

Прави впечатление факта, че (май) докъм VII в. ромеите не използват сребърни монети. Из Викито срещам инфо, че хексаграма е сечен по времето на Ираклий I, а среброто е набавено и дарено от Църквата специално за подпомагането и набирането на армията. Сребърният хексаграм е използван през целия VII в., преди да бъде заменен в началото на VIII в. от милиариса (милиарисия).

1 солид = 2 семиса = 3 тремиса = 12 хексаграма = 144;200;288 фола

Редактирано Август 31, 2011 от monte christo

[monte christo]

Прави впечатление факта, че (май) докъм VII в. ромеите не използват сребърни монети. Из Викито срещам инфо, че хексаграма е сечен по времето на Ираклий I, а среброто е набавено и дарено от Църквата специално за подпомагането и набирането на армията. Сребърният хексаграм е използван през целия VII в., преди да бъде заменен в началото на VIII в. от милиариса (милиарисия).

1 солид = 2 семиса = 3 тремиса = 12 хексаграма = 144;200;288 фола

Всъщност романите (ромеите) са използвали сребърни монети преди сеченето на хексаграма. Забравих кератион-а (селиква-та) = 1/24 солид-а. През VI в. 1 сребърен кератий = 7.5 - 8 медни фола. От началото на VII в. 1 кератий = 12 фола.

1 солид = 2 семиса = 3 тремиса = 12 хексаграма = 24 кератия = 144;200;288 фола

[monte christo]

=====================================

началото на VIII в. - средата на X в.

=====================================

Солид - злато - 4.55 gr. - 98% - 1 ; Милиарис - сребро - 2.27-3.0 gr. - ??? - 12 (720г.) ; Кератий - сребро - ??? - ??? - 24 ; Фол - мед - 14.0-3.0 гр - 288

Златните семиси и тремиси не се използват вече и са излезли от обръщение. Същото важи и за сребърния хексаграм.

1 солид = 12 милиареса = 24 кератия = 288 фола

[roca]

Милиариса си се използва още от Анастасии 491-518. Отсича се но тиражите са по-малки и всъшност не играе съществена роля в монетната циркулация, за търговията и данъците не зная.

Милиариса 3.75-4.05 грама. Заедно с него Силиквата също си се ползва успоредно приблизително 1/2 милиариса или 2.0-1.95 грама. Хексаграма е въведен от Ираклии горе долу през 622 и може би се ползва горе долу век. Не получава някаква особенно популярност. Номинала се явява 2 милиариса и е около 6.0-6.5 грама

Нека за бронзовият номинал да си използваме Фолис, ако не е много сложно и да са или номиналите или тегловните

т.е. Нумизма = Солид (4 до 9-10 век), Хистаменон Нумизма(10-11), Хиперион (12-15 век)

Кератий = Милиарис или 2 Силикви (4 до 12 век), Трахи (12-края 13 век), Басиликон, Аспри(13-15)

Обол = Фолис (4-12 век), Тетартерон(малък дебел номинал) и Билон аспрон Трахи, Билон Трахи (курубките) (12-13 век) Трахи (бронов) и Стаменон (13-15 век)

Естествено аз предпочитам номиналите, но темата вече си е по-скоро историческа така че можем да преминем към тегловните обозначения за стоките и да речем за номиналите за парично отношение на по-дребни стоки или услуги. Едновременото им ползване обаче според мен довежда до излишни обърквания...Или да речем 1 яйце=40 нумии= 1/288 нумизми. в смисъл просто нещо по-подредено

Иначе в началото monte christo е прав. 4-10 век като допуснем минимални изключения качеството на солида, а и другите номинали почти се запазва. Фолиса доста шава защото намаля размера и теглото си доста пъти и първо е монета 30-35 мм (като грамаж не зная в момента) при Юстиниан, а Констанс 2-ри (около 650) вече е около 20 с тенденция за надолу...затова е и разликата 144;200;288 фолиса. Качеството на Милиариса остава непроменено.

След 10 век всичко става такава каша че след 40 години няма да сме ги изяснили, предлагам там да не обръщаме внимание на промяната на грамажи, качество и т.н. понеже има промени при почти всеки василевс, а при по-дълго управлявалите дори по 2 смени само за едно управление

[roca]

Семис и тремис остават в играта до около 912 (нач на 10 век) въпреки по рядката упортреба. Заменени от Тертартерон номизмата (лекият Солид) през 963 и т.н. вече го разиграхме предната част.

Хексаграма издава багажа още 715, така че той общо взето няма работа тука....номинал който никога не се ползва за нещо като хората. Милиариса остава единственият сребъред около 700, без под-номинали, освен прекалено рядко във формата на половин Милиарис.

[monte christo]

=====================================

началото на VIII в. - средата на X в.

=====================================

Солид - злато - 4.55 gr. - 98% - 1 ; Милиарис - сребро - 2.27-3.0 gr. - ??? - 12 (720г.) ; Кератий - сребро - ??? - ??? - 24 ; Фол - мед - 14.0-3.0 гр - 288

Златните семиси и тремиси не се използват вече и са излезли от обръщение. Същото важи и за сребърния хексаграм.

1 солид = 12 милиареса = 24 кератия = 288 фола

Ето тук (уж) по-достоверни данни:

=====================================

началото на VIII в. - 60-те на X в.

=====================================

Солид - злато - 4.55 gr. - 98% - 1 ; Милиарис - сребро - 2.27-3.0 gr. - ??? - 12 (720г.) ; Кератий - сребро - ??? - ??? - 24 ; Фол - мед - 14.0 gr. - 288

Златните семиси и тремиси почти не се използват вече и навярно са излезли от обръщение. Същото важи и за сребърния хексаграм. Около 720 г. се появява нова сребърна монета - милиарис. Медният фол тежи приблизително 14 гр. в него период, но в продължение на два века и половина грамажът му постоянно спада.

1 солид = 12 милиареса = 24 кератия = 288 фола

====================================

60-те на X в. - 30-те на XI в.

====================================

Хистаменон - злато - 4.55 gr.(4.40-4.48) - 95% - 1 ; Тетартерон - злато - 4.13 гр. - 91.7% - 1 ; Милиарис - сребро - 2.27-3.0 gr. - ??? - 12 ; Кератий - сребро - ??? - ??? - 24 ; Фол - мед - 14.0-3.0 гр - ??? - 288

При Никифор II Фока имаме монетна реформа. Старият златен солид (4.55 гр. - 98% - 23.1/2 кар.) постепенно излиза от обръщение, а на негово място се появяват две нови златни номизми - хистамена и тетартера. Хистаменона, обаче е с намалено съдържание на злато - 95% (23 кар.), а тетартерона е само 91.7 % (22 кар.), като и теглото му е по-малко (4.13 гр.).

В началото двете монети видимо не се отличавали, освен в теглото си. Имало недоволство сред част от поданиците, както и укори срещу василевса, понеже държавата изплащала в тетартери, а събирала данъците в хистамени! Уж 1=1 Не се наемам да правя анализ на действията на Никифоровото правителство. При всички случаи, той като бивш и настоящ военен ще да е бил наясно, че му трябват допълнителни пари за войните срещу арабите. Не е изключено неговите финансови съветници да са имали предвид също така търговията, цените на пазарите, както и стойността на арабския златен динар (само 4.25 гр.; само 82% злато; само 20 кар.)

1 хистаменон (1 тетартерон) = 12 милиареса = 24 кератия = 288 фола

Редактирано Август 31, 2011 от monte christo

[monte christo]

Браво бре, roca! Докато аз цял час си едитвах поста и четейки из нета какво ли не за пустите мангизи, почти заспиваки на компа, ти най-накрая излезе от нелегалност и снесе отново ценно инфо Ъм чи, ади де

[monte christo]

И така, стигаме до един период, който не е особено щастлив за средновековната Римска държава. Към 1025 г. тя е най-могъщата империя (навярно в целия свят, макар територията и да е приблизително малко над 1/4 от старата антична Римска държава, апогеят на която се наблюдава към 117 година). Натрупала е несметни колосални богатства, които ще се изпарят в рамките на половин век.


====================================
30-те на XI в. - 90-те на XI в.
====================================

Обезценяването на хистаменона и тетартерона започва лека-полека при управлението на Михаил IV Пафлагон. Възможно е ние българите да имаме голямо участие в потопяването на ромейската държава. Точно ние правим първата пробойна в борда на ромейския политически кораб с бунта от 1040-1041 г.

Навярно веднага го отнася тетартерона: от 4.13 гр. - 91.7% злато - 22 кар., той пада при изсичането си на 3.98 гр. - 82% злато - 20 кар. Нали на Романия и трябват наемници? Освен, че е непопулярен, обезценяването му постоянно продължава и към средата на века навярно е доста под 50% от предишната си стойност, а десетилетия по-късно (XII в.) на него му е отредено дори да се превърне в най-обикновена медна монета и да има три пъти по-ниско котиране (1/864), отколкото старият меден фолис (1/288).

Незавидна е е съдбата и на хистаменона. Той също започна да се обезценява. При Константин IX Мономах (1042-1055), през 1045 г. Романия достигнала на инерция последното си разширение. От там нататък вече нищо не можело да я застраши. Абасидският халифат бил слаба ракия. Нямало нужда от чак толкова голяма армия, съставена от стратиоти. Дори в Константинопол решили, че нямат нужда и от съюзническите кавказки контингенти (към 50 000 души) съставени от арменци, грузинци, албанци, лази и т.н. Ще се кара предимно на (западни) наемници. Но как ще им се плаща? Любезни читателю - не се ли досети как?!? Към средата на века, хистаменона изгърмял: от 4.48 гр. (95% злато - 23 кар.) паднал при изсичането си на 4.40 гр. (80% злато - 19.1/4 кар.).

До 1071 г. се запазила относителна стабилност. При Манцикерт ромейската армия претърпяла тежко поражение, за което си има ред различни причини. Много специалисти смятат, че това било катастрофа. Нищо подобно! През 1071 г. това съвсем не изглеждало така. Катастрофата настъпва след като хистаменона паднал на 70% злато (17 кар.). "Пари като количество ни трябват за войниците и наемниците, и то спешно!" Тоталната катастрофа, обаче настъпила към края на десетилетието. Около 1078 г. при поредната гражданска война, хистаменона се сринал на 50% (12 кар.). Неурдици велики, армията не знае, че съществува. Трябват парици за наемници, защото турците-селджуки станали много нагли и се домогвали вече не само до плячка, а отдавна се настанили в самата земица на Романия. Даже си избрали Никея за столица
Обезценяването на хистаменона, разбира се, продължило ... Работата стигнала дотам, че към 1085 г. (четири години след като узурпирал властта и по време на първата фаза на норманските проблеми), на Aлексий I Комнин отново му трябват войници и наемници, както и на предишните императори. Какво ще правим сега? Пари ще се правят! Как? Не знаеш ли ... Хистаменона направо се превърнал в електрум: 12% злато (3 кар.) По-бял и от изплашеното бледо личице на грузинска хубавица, намираща се на пазара за робини в Тебриз

През един хубав и ясен ден на 1092 г. василевсът на ромеите отсякъл с ръка и ревнал: баста!

Редактирано Март 6, 2014 от monte christo

[roca]

След повече от подробно разгледаната от monte christo обстановка за 11 век, аз ще пробвам да пресъздам 12-ти в нумизматично и историческо отношение, за да върна жеста, дано се получи.

Та василевса със последната, може би една от най-значимите монетни реформи е Алекси Комнин 1081-1118. Всъшност повече стари номинали да не казвам всички може би погиват тъкмо при тая реформа. Алехи заварва империя която не мяза изобщо на империя, а на някаква разкъсана държавица, с голяма територия, много задължения, криза както вътре така и със съседите. Това че България си се освобождава от византийско робство през 1185-6, разбира се без да обезценявам качествата на Асен и Петър, до пре голяма степен се дължи и на това че Византия в никакъв случай не е силата от преди 1 век.Та какво се прави в общи планове:

- Заличени са всякакви подразделения на номизми, солиди и т.н и получаваме номинала Хиперперон, който в началото около 20 карата, чашковидна корубеста форма, тънка достатъчно голяма на диаметър монетка, и тегло като на Хистаменон номизмата 4.30-4.50 грама Хиперперона издържа доста време, за съжаление примесите понякога се увеличават понякога падат, не може да се гарантира кога колко чист е. Като бонус получаваме 1/3 хиперперон, Електрон с номинал Аспрон Трахи. Трудно е да ви опиша какво точно е това и каква е съдбата му. През 1092-1203 нямаме сребърни номинали, т.е. този електрон би трябвало да замени сребърните номинали. Естествено златното съдържание в него постепенно си пада и след падането на Константинопол през 1204, отново имаме сребърен номинал, с звучното име Трахи. Аспрон трахи си била с курубеста форма тънка монета подобна на Хиперперона, но с по-блед цвят. Теглото мисля също е близко. Трахи вече е по-скоро плоска тънка сребърна монета със различно сребърно съдържание, но по мое мнение може би над 0.800 проба на материала.

Вторият бонус, като в реклама на ВС телешоп е 1/48 Хиперперон Билон Аспрон Трахи, който нямал кой знае колко сребро, но да речем че като нов белеел. Отново корубеста форма, това всъщност ще стане и най-известният номинал сред населението. По времето на Мануил I Комнин тази монета намаля сребрърното си съдържание на няколко пъти и от 1/48 става 1/184, сребро можбе би изобщо и няма тъй като тя като нова още си е съвсем медна на вид. Населението ползва именно нея. Голяма (или не толкова) корубеста тънка монета. По късно получава името Билон Трахеа.

Последното като номинал което заменя старите е Тертартерон, подобно на златната монета, от моналата, малка и дебеличка монета, но вече само от Бронз. Нумизматично няма доказателства на колко Хиперперона се равнява, той може би се ползва повече за вътрешно пазарска система, нямам идея. Според мен в началото той би трябвло да заема Фолиса, но след Билон Аспрон Трахи става чисто медна по-скоро Тертартерона е 1/12 Билон трахи?

Нещата се запазват почти без промени до 1204, превземането на Константинопол

[roca]

Още малко за съотнощението на номиналите през 12-ти век:

Непотвърдено с писмени данни малкият бронзов тетартерон най-вероятно е отговарял на 1/864 от Хиперперона. Съжалявам идея нямам какво е можело да се купи в него, но позовавайки се на монетната циркулация знаем че около средата на 12 век са били произведени изключително голям брой монети от тези, и определено са присъствали в ежедневието. Тъй като аз нямам източници от епохата ще си позволя да го карам на посоки, но предполагам че тетартерона се е равнявал на днешните 0.50-1 лв, и да речем 1 човек е можел да се изхрани с 1-2 монетки на ден. Определено доста по-малко и като стойност на метала и като парична от добрият стар фолис, но все пак достоен заместник за времето си.

1 билон (или коруба в началото) е била равна на 16 тертартерона отново непотвърдено. Все пак отбелязвам че това е било малко след реформата или около 1092, когато в билона е имало и известно количество, макар и малко, сребро. След това той става изцяло меден/бронзов и стойноста му драстично се намалява...Също така отварям скоба и добавям малко и за така наречените орязани византийски монети. Всеки който се е интересувал от монетната циркулация за епохата може би е забелязал че се срещат често орязани златни и медни монети, и части от тях. Важно е да спомена че това не е било дело на самият монетен двор, а по-скоро на пресметливи търговци (при златните) и на местното население при медните. През средатра и края на 12-13 век се засилва изцяло нуждата от голямо количество монетен материал. Какво го налага? До около края на 11 век по сигурни данни от циркулацията от Българските средновековни градове, у нас със сигурност се е развивала главно стоко-разменната търговия. За това свидетелстват както малкото количество монети, така и подбраните най-вече основни номинали. Тепърва след началото на 12 век, може би най-вече благодарение на факта че България е под византийско робство у нас населението започва да използва парите. Поради това се налага интензивна нужда от най-честите и евтини номинали (мед). Така голяма част от вече чисто медните билон (коруби) се разделят на 2, а понякога и повече с идея да се увеличи количеството на циркулиращия материал. Това естествено обяснява и по-голямото количество монети намирани при "монетни съкровица" за периода.. често между 500-3000 броя. Това са най-вече нарязани на няколко парчета или имитативни монети със занижена стойност. По-това време обаче билона продължава да губи стойноста си.

По времето на Мануйл I 1 хиперперон е 120 билонови монети,

При Алексии III 1 хиперперон е 184 билона

След Алексии 1 хиперперон е около 300 билонови (чисто медни разбира се)

[КГ125]

Акт за предаване на държавни имоти в Милет, от 1073 г., описва състоянието и доходите от тях:

1/ Приходи от паша на добитък 2 + 14 номизми;

2/ За превръщане на гора в пасище - 5;

3/ налог на село - 2 + 1+ 1.5 + 1.5 ;

4/ събрани жълъди ! - 2;

5/ наем от ниви с площ 25.5 модия - 4 номизми; отелно се прави сметка по 1.5 номизма за десет модия;

6/ от облагането на някакви градини - по 1 номизма;

7/ наем на цяло имение - 137 номизми;

8/ очакван наем за страноприемница - 6 номизми, но не са получени;

9/ от наем на ниви, не се уточнява колко - 14 номизми;

10/ 0чакван наем от парикът Йоан Диаксин - 24 номизми за 230 модия земя, само че той се преселил и нищо не се получило;

11/ от пасища - 7 номизми, от от маслинови градини - 10 номизми;

12/ от бедни парици - по 1 номизма или 1.5;

13/ данък димнина - т.е. за комин, или данък върху имот от париците - по 1/2 номизма;

14/данък върху по-заможни селяни - с две крави и кон - до 3 номизми;

Интересното е, че сборът на общите приходи не е равен на отделните суми, а още по-интересно е, че това било често явление във Византия....

[monte christo]

КГ, добре, че сте с roca да ме подсетите, че тази тема (евентуално) може да се превърне в център на вниманието за повечето тук! Трябва да си забраня да пиша оттатък за романи-ромеи-руми и не знам какво си още; тук златото ме чака с неговите стойности през вековете!

Много хубав период си избрал - 1073 С това якото обезценяване на михаелатона (хистаменона по времето на Михаил VII Дука) ... ама те простите селяндури откъде ще са знаели, че номизмите вече са към 17-16 карата - все още бая жълтички ще да са били и сравнително меки ))

[monte christo]

roca, дай малко по-подробна информация за този сребърен номинал "трахи" след 1204, за който ти споменаваш в пост #59, че да мога да оправя следващите периоди. Да не би да иде реч за ниското златно съдържание на Аспрон Трахи, наблъскан с чисто сребро?


от паричната реформа до Мануил I Комнин

===============================
след 1092 г. - до 1143 г.
===============================

Хиперпирон (Hyperpyron nomisma) - злато - 4.40-4.55 гр. - 84.7% - 1 ; Аспрон Трахи (nomisma Aspron Trachy) - електрум - 4.55 - 30%/70% - 3 ; Стаменон (billon Aspron Trahy) - билон - 4.55 гр. - 7%/93% - 48 ; Тетартерон - мед - 4.0 гр. - 100%??? - 768


1 златен Хиперпирон = 3 електрум Аспрон Трахи = 48 билон Стаменона = 768 медни Тетартерона


Ето така виждам нещата за периода до падането на Константинопол:

===============================
след 1143 г. - до 1203/1204 г.
===============================

Хиперпирон (Hyperpyron nomisma) - злато - 4.40-4.55 гр. - 82% - 1 ; Аспрон Трахи (nomisma Aspron Trachy) - електрум - 4.55 - 10%/90% - 12 ; Стаменон (billon Aspron Trahy) - билон - 4.55 гр. - 2/98% - 148 ; Тетартерон - мед - 4.0 гр. - ??? - 864


1 златен Хиперпирон = 12 електрум Аспрон Трахи = 148 билон Стаменона = 864 медни Тетартерона


Прави впечатление, че хиперперата леко е намалила златото (от 20.1/2 кар. до 20 кар.), Аспрон Трахи-то губи голяма част от златото и се превръща почти в сребърна монета, Стаменона отлита и той, медната тетартера тоже.


p.s. егати, тези номизми оправят ли се, отивам да си търся работа в някоя банка направо ще ги питам търсят ли си специалисти с начална заплата от 3000-4000$ (реалната цена днес за трой унция, такава би била цената на златото в средните векове)

Редактирано Март 6, 2014 от monte christo

[roca]

Ако до сега беше сложно гледай какво става нататъка Дано не стане съвсем объркано...

Всъшност да Трахи е Аспрон Трахи но вече няма злато в него..

Дойде 1204! И Византия падна...От Византия се образували доста нови къде малки къде по-големи селища и държави, а и Европейските държави имали интерес към тези земи. След основаването на Латинската империя, другите по-значителни неща за отбелязване са Епир, и икейската империя на Теодор I Лакрис (1208-1222) Общо взето до около 1257 (когато Михаил VIII Палеолог възстановява Византия нещата изглеждат така:

1204-1222 Златни монети не са отсичани. Хиперперона остава някаква имагинерна еденица... Трахи е сребърен, заместител на Аспрон Трахи но само сребърен...да ама на фона на никаквия Хиперперон, Трахито си е живо богатство. Въпреки че системата е била същата 1/12 от Хиперперона, най-вероятно да притежаваш едно Трахи си е било живо богатство. Със сигурност от населението се ползват само Билон Трахи (корубките) вече без никакво сребро (заместителя на Билон Аспрон Трахи). При все тва, добавяме купищата имитации пак медни със занижени тегла, Латински медни имитации (на Комнините) У нас Тертартерона се среща рядко след 1200, което подсказва че неговата функция са били използвани най-вероятно рязани на 1/2 и 1/4 билон Трахи. Най-вероятно Трахи се е издигнал до около 192-248 билон трахи. Други промени няма.

След малко продължаваме със 1222 след. До края на вечерта ще се опитам да допиша най-малко до около 1350

[monte christo]

Ти само снасяй информация, обобщенията ги остави на ... главния редактор Eто, например аз не знам, че по времето на Теодор I Ласкарис нямаме отсичане на златни монети. Откъде да знам?

[roca]

хеххе то затова и аз пиша като свободен електрон тука, мътно мътно плаваш хеххехех

1222 сме и Никеската империя се оглавява от Йоан III Ватаци. За разлика от предходния между 1222-1258 (до края на Теодор II Ласкарис, Никейската империя отсича доста голямо количество златни Хиперперони, определено сравнимо с Количествата от времето на Алексис I Комнин минималното уточнение е че хиперперона остава 4-.40-4.50 грама при малко намаляне на каратите отново: 18 в началото до 16 в края на управлението. Друго не се променя.Солунската империя пък базирана със базирана в Солун монетарница бълва най-вече Билон Трахита, малко но все пак стойностни емисии Трахита. Тази монетарница се слави с добрите си дизайни и гравьори където именно през 1230 след победата си Иван Асен II ще отсече златната си перпера и медните си емисии. Има съмнения че монитрарницата е Тесалоника, а гравюрите същите Факт е че монета много прилича на сребарно трахи от същият период.

1258 е и Михаил VIII Палеолог дава начало на династия на Палеолозите, "възстановява" донякадъде Византия и почваме отначало. Запазва всички номинали и съотношения но Хиперперона вече е между 15-15 1/2 карата при същият грамаж. Сънът му Андроник II обаче прави монетна реформна през 1294-1295, която продължава да усложнява нещата...

Хиперперона между 1294 и Йоан V (1341-1391) се срива на 14 до 11 карата като накрая вече си е чист електрон между злато и сребро а среброто преобладава.

През 1294-95 обаче са въведени и двата нови номинала Басиликон и Торнезе. Последно трахи е отсечено през 1295 и е юбилейна така да се каже емисия. Смята се че до края то запазва горният си статут и не се движи повече от 1/192-1/248 от нумизмата или поне няма сведения за друго.

Басиликона:

Малка сребърна монета в началото 2 грама, но само след 50 години вече 1.0-1.5 грама продължаващо да намаля. Все пак предпочитан номинал за търговия тъй като се смята за приемник в Византия на Веницианският грош с който имат близки параметри и при все това въпреки падащият грамаж до края на съществуването си остава с съдържание на сребро 90-95 %

Има сведения до 20-30-те години на 14 век че 1 Хиперперон (перпера) = 12 басиликона

Торнезе:

В началото "уж" сребърен номинал със 25 % сребърно участие но от беличък се превръща в чисто бронзов само за 20 години. 0.7-1.0 грама.

Въвеждат се още бонуси. На мястото на умиращите Тертартерон и Билон Трахи като свежи резерви влизат:

Стамененон и Фоларо. И двете плоски, като едната с по-голям диаметър. Смята се Фоларо е наследникът на забравеният в добрите години Фолис.

Важно е да се знае че златните монети рядко влизат в употреба, секът се рядко изобщо с тези си карати хич ги няма и никой ги и не ще. Но за сметка на това хората обръщат почти всичко в сребро и това на какво се равнява златото като тегловна мярка.. Имаме оставени следните данни поне аз тях намерих:

Франсческо Пеголоти който е флоренски търговец през 20-30 на 14 век, живеещ по нашите земи може би около Варна пише:

"1 златна "перпера" се равнява на 12 басиликона или на 12.5-13 гроша според перперата"

"1 перпера се равнява на 24-26 грама злато"

Подобно първият венициански консул във Варна Марко Лионардо през 1352 пише:

"1 "Варненска перпера"(което вече е тегловна мярка, а не номинал) е с чистота 16 2/3 карата и се равнява на 5 гроша (венициански) и 6 аспри или 8 аспри и 1 грош"

При Йоан V Палеолог при 2-рото му управление (1354-1376) имаме нови бонуси.

През 1360-1370 е въведена нова сребърна монета която съвсем да дозаличи онова което е останало от онзи недъгав Хиперперон, електрон с 11 карата. Нарича се Ставратион, е по извесна със своето приравнение Тя е около 8-8.5 грама сребро добра проба и е позната като 1/2 хиперперон

До падането на Византия се отсичат номиналите 1/2 Хиперперон, 1/4 Хиперперон и 1/16 хиперперон всички сребърни.

И след минутка поглед и върху наша България

[roca]

И понеже не сме оправили още България ама да има материал за monte christo , за което адски му благодаря че му се занимава с темата, малко поглед на нашенска България тогава Нумизматично.

Както казахме преди това до около 11 век в Средновековна България е развит най-вече стоково разменният бизнес...и на тях пари много много не им трябват. Но за нещастие Византия ни превзема, трябва да плащаме данъци и малко по малко парите навлизат в ежедневието на обикновенният Българин. Та поради тази и други причини след освобождението ни от Византийско робство почваме да бълваме Български имитации с по-ниско качество и по-ниско тегло от Билон Трахитата (или корубките) който сме ползвали така много, най-вече на Комнините. При все тва пък освен това всички коруби който влизат от византия си ги нарязваме на половина или на 1/4 пок за местно потребление. Вече сме свикнали с парите, а човек свикне ли с нещо трудно се отказва.

Иван Асен II и монетите му. Според мен те имат по-скоро "юбилеен" характер в чест на победата му отколкото някакво официално платежно средство. Така или иначе масово ползваме монетите на Никейската и Солунска империя.

Следващите ни царе се поувличат и вече решават че вместо да имитираме византийските коруби ще си сечем наши...Добре, малко по занижено тегло на Билон Трахитата на Византия, но за вътрешният пазар стават

При Георги I Тертер вече имаме информация че 1 литра сребро е равна на 16 хиперперона (който не отсичаме) или 192 сребърни монети с тегло около 1.70 грама. Потреблението у нас обаче неимоверно нараства, и се налагат почти постоянни реформи обезценяващи материала в монетите.

Така при Иван Александър в началото на управлението му през около 1337 сребърните монети вече са 1.60 грама и 16 хиперперона (или 1 литра) са вече 204 сребърни монетки

Супер но през 1371 вече имаме 4 сребърна емисия която вече е паднала до 0.8-0.6 грама или около 408-540 сребърни монетки.

При Иван Шишман продължаваме така че към края България отсича емисии с по 0.4-0.45 грама или над 660 сребърни монети за 1 литра

[monte christo]

Съотношение на златното съдържание в ромейските златни монети през вековете, като съм съпоставил, редактирал и изложил всички данни, които съм докопал от Морисън, Гриерсън, Харл, Шейне и разбира се - roca:

early-4 century - mid-10 th century --- 98.00% --- 23.1/2

late-10 century --- 95.00% --- 23

mid-11 century --- 80.00% --- 19.1/4

1071 --- 70.00% --- 17

1078 --- 50.00% --- 12

1081 --- 26.00% --- 7

1085 --- 12.00% --- 3

late-11 century --- 84.70% --- 20.1/2

late-12 century --- 82.00% --- 20

early-13 century --- 75.00% --- 18

1222 --- 73.00% --- 17.1/2

1254 --- 66.70% --- 16

1261-1282 --- 65.00% --- 15.1/2

1282-1294 --- 59.00% --- 14.1/4

1294-1303 --- 56.00% --- 13.1/2

1303-1320 --- 54.00% --- 13

1320-1347 --- 47.00% --- 11.1/2

1347-1354 --- 45.00% --- 11

КГ125, roca, как всички са ни изоставили в тази тема само ние тримцата да се гърчим )) нищо, нека да направим един скромен принос по темата за нумизматиката, щото определено няма кой друг Странно защо, Кенет Харл дава информация за намаляване на златното съдържание по времето на Теодор I Ласкарис, при условие, че (уж) не са изсичани златни монети в него период. roca, как би коментирал?

Редактирано Септември 14, 2011 от monte christo

[КГ125]

Имаме време, не бързаме, щем я направи !

[roca]

Пак ще вкарвам догатки, извинявам се за което, май не съм най-голямата сила...

Ако говорим за намалянето от 20 на 18 (early 13th) го свързвам с последните емисии на Алекси III Комнин (1195-1203)

Действително между 1203 (юли) и 1222 Няма отбелязани златни емиии...нито на латинската империя, нито на Епир, нито на Солунската...само няколко вариации Трахита (сребро) кое от кое по-рядки за разлика от медните. Евентуално ако златото тогава е било само мярка, както през средата на 14 век и ако евентуално се е понижила стойноста на брой трахи към един Хиперперон, ама сякаш не се забелязва подобно неща, според нумизматични номинал, а по-скоро обратното...като цена за този период Трахито си е било цело имане...

Иначе има отбелязана 1-ва емисия (обикновенно за по-дългите управления достигат до 6-7 емисии) от 1222 на Йоан III Дука ватаци с 18 каратови Виперперони, но втората наистина е на 17.5 (приблизително) като четвърта емисия е вече при 16 карата, така че приблизително плавно се понижават.

За съжаление аз мога да помагам само чисто нумизматично и на база на циркулиралия материал (или данните за него)....другите неща са ми като "черна дупка в космоса"

[monte christo]

Нови "изследвания", малко по-точни (по-разбити) данни за периода 1092-1204 г.:

===============================
след 1092 г. - до 1143 г.
===============================

Хиперпирон (Hyperpyron nomisma) - злато - 4.40-4.55 гр. - 84.7% - 1 ; Аспрон Трахи (nomisma Aspron Trachy) - електрум - 4.55 - 30%/70% - 3 ; Стаменон (billon Aspron Trahy) - билон - 4.55 гр. - 7%/93% - 48 ; Тетартерон - мед - 4.0 гр. - 100%??? - 768


1 златен Хиперпирон = 3 електрум Аспрон Трахи = 48 билон Стаменона = 768 медни Тетартерона

По времето на Алексий I Комнин и Йоан II Комнин всичко е точно и нищо не шава.


===============================
след 1143 г. - до 1185 г.
===============================

Хиперпирон (Hyperpyron nomisma) - злато - 4.40-4.55 гр. - 84.7% - 1 ; Аспрон Трахи (nomisma Aspron Trachy) - електрум - 4.55 - 10%/90% - 12 ; Стаменон (billon Aspron Trahy) - билон - 4.55 гр. - 6%/94% - 56 ; Тетартерон - мед - 4.0 гр. - 100%??? - 864

1 златен Хиперпирон = 12 електрум Аспрон Трахи = 56 билон Стаменона = 864 медни Тетартерона

Лично на мен ми е чудно, кога точно Аспрон Трахи-то се срива и губи голямата част от златното съдържание в себе си. Гледайки снимки на номизма Аспрон Трахи в нета, установявам, че електрум монетата по времето на Йоан II Комнин все още е тъмножълтеникава на цвят, т.е. не е загубила златното си съдържание от около 30%. При Мануил I Комнин (1143-1180) определено номизма Аспрон Трахи е почти сребърна и на цвят тип металик (10%Au-90%Ag). От това, което знам за политическата история на периода е видно, че василевсът е действал с голям замах. Първостепенен играч на европейската и близкоизточната сцена. Несъмнено капманиите в Италия (финасиране на ромейската армия в полуострова, подръжка и парична помощ за Ломбардската лига, Папата и тн.) и Сирия са изпапали голямата част златце у Аспрон Трахи-то. Някъде около 1160-64 почти медният стаменон (билон Aspron Trahy) съвсем леко губи сребро.

За времето на Андроник I не намирам сведения за сътресения при котировките на монетите ))


===============================
след 1185 г. - до 1195 г.
===============================

Хиперпирон (Hyperpyron nomisma) - злато - 4.40-4.55 гр. - 82% - 1 ; Аспрон Трахи (nomisma Aspron Trachy) - електрум - 4.55 - 10%-90% - 12 ; Стаменон (billon Aspron Trahy) - билон - 4.55 гр. - 3%/97% - 120 ; Тетартерон - мед - 4.0 гр. - ??? - 864


1 златен Хиперпирон = 12 електрум Аспрон Трахи = 120 билон Стаменона = 864 медни Тетартерона

Тук работата става интересна. При Исаак II Ангел започва военната съсипия на ромейската държава с неговите половин дузина походи в България. Както сами се уверявате, златната хиперпера леко е бутната надолу! Това не си е позволил да направи нито един Комнин преди него!
От друга страна в нета намирам снимка на негова тъмножълтеникава номизма Аспрон Трахи, което определено я различава от полусребърното Аспрон Трахи на Мануил I. Това (може би) ни говори за някакъв опит от страна на Исаак II да възстанови златното съдържание в електрума. Въпросът е колко такива монети са изсечени, за да укрепят донякъде икономиката на Романия? Защото ако са претопени и каращисани дадени количества златни хиперпери и електрум (полусребърни) аспрон трахи-та от времето на Мануил I, а след това изсечени само 100 фунта нови Исаакови аспрон трахи-та, това с нищо не би помогнало на стопанството в ромейската държава. Не е кой знае какво събитие и да се открие поне една електрум монета от периода. Ако не се заблуждаваме, в случая такива монети по-скоро може да се явяват юбилейни, имайки предвид хала на ромейската държава. roca, получаваш бойна задача да се справиш с електрум Аспрон Трахи-то на Исаак II и да докладваш (понеже е тъмножълтеникаво) можем ли да го вземем насериозно, за да го котираме спрямо хиперперата 1:12 (10/90), 1:6 (20/80) или 1:3 (30/70). Съществува и такъв вариант; ако поискаш да ти разваля 1 хиперпера и аз извадя 12 мануилови електрум аспрон трахи-та, ти да ми кажеш: "брато, дай ми 4 исаакови аспрон трахи-та" ))))) Засега оставяме хиперперперата с котировка 1:12 мануилови електрум аспрон трахи-та.
Стаменон-а (billon Aspron Trahy) вече почти е изцяло медна монета (само 3% сребро) и е загубил два пъти стойността си от времето на Мануил I. Медният тетартерон също допълнително се обезценява.


===============================
след 1195 г. - до 1203/4 г.
===============================

Хиперпирон (Hyperpyron nomisma) - злато - 4.40-4.55 гр. - 75% - 1 ; Аспрон Трахи (nomisma Aspron Trachy) - сребро - 4.55 - 100% - 12 ; Стаменон (billon Aspron Trahy) - билон - 4.55 гр. - 2%/98% - 184 ; Тетартерон - мед - 4.0 гр. - ??? - 864


1 златен Хиперпирон = 12 сребърни Аспрон Трахи = 184 билон Стаменона = 864 медни Тетартерона

Aлексий III Ангел направо досъсипва Романия (или това, което е останало от нея) с уникалните си глупости. На човек не му трябва задължително да чете Хониат за да се увери. Наблюдава се ново намаление на златното съдържание в хиперперата.
Според мен точно в този период електрум Аспрон Трахи се превръща в чисто сребърна монета. След като брат му преди това, пък и самия Aлексий III също бара по хиперперата и тя продължава да пада надолу, силно ме съмнява да са оставили какъв да е % злато точно в аспрон трахи-то. roca, тук също трябва да се поровиш като къртица, за да докажеш тази ми хипотеза. Хич не ми се чака падането на Константинопол и събитията след това, за да се уверим със сигурност, че електрум Аспрон Трахи вече окончателно се е превърнал в сребърна монета.
Стаменон-а (billon Aspron Trahy) се е сринал окончателно. Направо мед: 2%-98%! От 48 броя за 1 хиперпера по времето на Aлексий I, при Алексий III стаменона е литнал на 184 броя за 1 хиперпера.

Редактирано Март 6, 2014 от monte christo

[monte christo]

За съжаление аз мога да помагам само чисто нумизматично и на база на циркулиралия материал (или данните за него)....другите неща са ми като "черна дупка в космоса"

Ти да не мислиш, че това е малко информация от твоя страна? Аз пък съм прощъпалник. Кой друг би ми побутвал такова рамо? Това ти е хоби и си твърде ценен кадър. Един от друг ще се учим, няма как. От теб номиналите и емисиите; от мен историята и анализите; от КГБ-то документите и хрониките. Мъглата лека-полека ще започне да се разсейва

Ако говорим за намалянето от 20 на 18 (early 13th) го свързвам с последните емисии на Алекси III Комнин (1195-1203)

Действително между 1203 (юли) и 1222 Няма отбелязани златни емиии...нито на латинската империя, нито на Епир, нито на Солунската...

Мдам. Значи се има предвид последната емисия на Aлексий III, а не управлението на Теодор I Ласкарис.

p.s. между другото по темата пъплим много бавно, ама имай предвид, че пъплим много здраво има толкова интересни факти и събития, но за тях по-късно. засега остава нелеката задача да се изчисли номизмата отпреди 963 г. в рамките на + - 50 лв.

Редактирано Септември 15, 2011 от monte christo

[roca]

Ще опитам да карам подред, но ако изпусна нещо ми кажи да го допогледна.

Със сигурност всички по-фрапантни изменения в номиналите идват гарантирано по-времето на Мануил (1143-1180) Въпреки че няма никакви данни за конкретна реформа или намаляне. И все чисто условно, наистина без документи се приема че около третата емисия, т.е. около 1155 година (пак е малко условно) първи пострадва Билон Аспрон Трахито. Не съм сигурен че са правени опити със съдържанието му (това обикновенно се прави за значимите златни номинали), НОреално след 1155, а дори и от 1143 спокойно може да се приеме че Билон Аспрон Трахи е само Аспрон Трахи или само мед. АКО е имало някакво сребро в него, то е било в порядъците на 3-5 %, но според мен е безмислено да се хващаме за тях. Това че номинала остава до 1204 като Билон Аспрон Трахи, не значи че в него има сребро, мисля че и обикновенните хора и търговците са били прекалено наясно с това. Иначе реално все още макар и твърде рядко се срещат монети от първите 3 емисии на Мануил, които или имат някакво минимално видимо сребро, или частична сребърна баня, но медно ядро, дет се вика да залъжем хората, но 90 % от намерените монети са чисто медни. След 1160 не съм убеден че вече някой се е напъвал да слага сребърна баня, при все това че вече е било ясно за какво става въпрос. Така че с ръка на сърцето може да приемеш Билон аспрона като мед след 1143 и като едно малко по-големо братче на тетартерона, нещо като Фолис и Нумия.

[roca]

Много близо до тази същата условна 1155, същата съдба следва и електроновият номинал.Въпреки че той остава Електрон като номинал, неговото златно съдържание хич го няма. Може би е точно толкова 10 % златно съдържание което ту придава някакъв цвят, ту се губи и те та...Не може да се гарантира без да се вземат поняколко проби от различни монетарници и различни монети, но реално към 1160 вече с ръка на сърцето можем да твърдим че това е сребърният номинал. Вярно е че съотношението 1/12 не се променя, както и на много други номинали, но пък ако видим че реално и Хиперперо намаля активно като % е може би обосновано.

Сега може би някой би си задал въпроса "Защо тъпичките нумизмати не са сложили точка през 1160 и не са казали белектрона се казва само Трахи, а билон аспрона трахито, само билон трахи?" Може да е интересно за някой който ни чете..не знам

Понеже традиционните владетели с по-дълго управление Мануил (1143-1180), Алекси III (1195-1203), наистина запазват тези съотношения, т.е. Електрончето е бяло с мин. злато и билончето с ултра минимум/без сребро, то в империята често имаме узурпатори, по-малки монетарници (като Тесалоника доста по-малка от Константинополската) и др. всеобхватни причини и без да има обяснение защо, има няколко емиии монети от: Андроник I Комнин (1183-1185), Исак Комнин от Кипър (1184-1191) (при неговите емисии е най-видно)и Исак II Ангел (1185-1195).

Въпреки че статута на Кипър тогава е доста спорен, Византия не успява да потуши напълно бунтът благодарение на който Исак узурпира Кипър. Факт е че неговите монети макар и редки на без на морето от другите Комнинчета, те остават някак си еталонни. Той не оспява да пусне в обръщение Хиперперон, може би е нямал ресурс, но пък за сметка на това Електрона му е сравнително жълтеникъв. Може би съдържа 50/50 злато и сребро или близки до това граници. Оттам (поне на мой предположения) втората емисия на Андроник I има изявено по-високо съдържание на злато в електрона, не е 50, но може би 25 %. Това е втората емисия между 1184-1185, първата емисия е почти сребърна. Исак Ангел, най-вероятно се е опитал да отговори на очакванията и също е засилил електрона до падането на адаша в Кипър. Така или иначе мисля той има само 2 емисии Електрони така че това се запазва до края на управлението му. Същото се получава и при Билон Аспрон Трахито. При Кипърският Исак, понеже златен номинал реално е електрона, то Билона, е сребърният и определено има чуствително сребро. Може би около 70%. Андроник и Исак 2 също се стремят да направят същото, и техните билони нямат такова високо съдържание но определено за едно 10 години отлепват от дъното и имат около 40-50 % сребро.

Когато идва Алексии III през 1195 Кипър вече е превзет от Ричърд Лъвското сърце, конкуренция няма и всичко е по-старому...сребърен електрон и меден Билон

Ако съм пропуснал нещо само кажи за да го проверя. Бавно, ама все пак славно го караме нагоре!

[monte christo]

И все чисто условно, наистина без документи се приема че около третата емисия, т.е. около 1155 година (пак е малко условно) първи пострадва Билон Аспрон Трахито. Не съм сигурен че са правени опити със съдържанието му (това обикновенно се прави за значимите златни номинали), НОреално след 1155, а дори и от 1143 спокойно може да се приеме че Билон Аспрон Трахи е само Аспрон Трахи или само мед.

АКО е имало някакво сребро в него, то е било в порядъците на 3-5 %, но според мен е безмислено да се хващаме за тях.

Е, що? Аз съм дал данните на полумедния стаменон (билон аспрон трахи). При Алексий I и Йоан II среброто в него е към 7% и котировка спрямо хиперперата 1:48. При Мануил I и Андроник I среброто е към 6% и котировка 1:56. При Исаак II са само 3% и 1:120, а при Алексий III само 2% и 1:184. През следващия XIII в. изцяло медния стаменон (билон аспрон трахи) отлита до 1:288, че и по-зле дори - 1:384.

Това че номинала остава до 1204 като Билон Аспрон Трахи, не значи че в него има сребро, мисля че и обикновенните хора и търговците са били прекалено наясно с това. Иначе реално все още макар и твърде рядко се срещат монети от първите 3 емисии на Мануил, които или имат някакво минимално видимо сребро, или частична сребърна баня, но медно ядро, дет се вика да залъжем хората, но 90 % от намерените монети са чисто медни.

Разбира се, че са били наясно с това, че среброто хич го няма. Те да не са били далтонисти Както и да го погледнеш; бетер бронзе и загар на циганка