Ромейската номизма. Жизнен стандарт в средновековна Романия. Икономика, цени и пазари.

[roca]

мисля че при 7 % сребро, ако не са били само по документи, което в голяма степен е възможно, е без смисъл да го котираме като сребърен номинал. Иначе съотношенията 1: са верни и некоментеруеми, т.е. те са точно така!

Само при Исаак II или времето между 1184-1191 не мога да се съглася за чистотата на среброто за този номинал и електрона. Разбира се отношенията са верни, като е възможно за този кратък период билон трахито да е запазило 1:56, не мога да съм сигурен. Но със сигурност билон трахитата емитирани тогава са с пъти повече сребро от предишните и следващите.

Сега има една такава теория, тя е нумизматична отново и е на база намерените на различни места монети. Според нея, Константинополската монетарница е вероятно емитирала 2 вида монети, а не 2 емисии, като видът с по-високи съдържания ценен метал (злато и сребро) са били отсичани за търговията със Кипър, евентуални Венеция и т.н., а монетите с ниско или никакво съдържание са били ползвани както вътре за Византия така и за България, Сърбия и т.н.

Други пък смятат че това са 2 емисии: до 1191 и между 1191-1195.

И двете са правдоподобни донякаде защото в България се намират главно чисто медни номинали, и частично посребрени от времето на Мануил, а сребърни от тогава не се намират, но понякога макар и рядко са намирани електрони на Алексии с добро златно съдържание, което пък не оборва ни една от двете...

Но това е по-скоро интересно допълнение отколкото нещо което да спъва идеята на темата

[monte christo]

roca, със сигурност ще има да проверяваш доста неща Имам за доста неща да те питам, за да правим сравнения

Много близо до тази същата условна 1155, същата съдба следва и електроновият номинал.Въпреки че той остава Електрон като номинал, неговото златно съдържание хич го няма. Може би е точно толкова 10 % златно съдържание което ту придава някакъв цвят, ту се губи и те та...Не може да се гарантира без да се вземат поняколко проби от различни монетарници и различни монети, но реално към 1160 вече с ръка на сърцето можем да твърдим че това е сребърният номинал. Вярно е че съотношението 1/12 не се променя, както и на много други номинали, но пък ако видим че реално и Хиперперо намаля активно като % е може би обосновано.

Лично на мен не ми се вярва жълтеникавите емисии електрум Аспрон Трахи на Андроник I и Исаак II да минат за 1:12. Няма логика. 100% съм убеден, че по тях времена те се котират 1:3, както си му е ред По-долу даже съм дал пример

Хиперперата по времето на Мануил I не е бутана и си седи 20.1/2 карата.

Сега може би някой би си задал въпроса "Защо тъпичките нумизмати не са сложили точка през 1160 и не са казали белектрона се казва само Трахи, а билон аспрона трахито, само билон трахи?" Може да е интересно за някой който ни чете..не знам

Тук е мястото отново да акцентираме върху тези Аспрон-и или по-точно какво са тези Аспрон Трахи-та. Повтарям го за тези, които все още се бъркат.

На първо място имаме монетата с официалното название nomisma Aspron Trachy (номизма Аспрон Трахи), която е електрум (електро) и в най-добрите си години има към 30% злато и около 70% сребро.

Колкото повече златно съдържание има в себе си, толкова по-жълтеникава изглежда. И обратно - колкото повече сребро имаме в нея, толкова по-металик изглежда. По-известна само като Аспрон Трахи или електро, тя никога няма да получи статут на истинска номизма, каквито например се явяват златния солид (баш номизма-та с 98% злато), златния хистаменон, златния тетартерон и златния хиперпирон. При Алексий I, Йоан II, Андроник I, Исаак II имаме жълтеникави емисии, т.е. с добро златно съдържание в Аспрон Трахи, което автоматично я приравнява на 1/3 хиперпирон.

При емисиите на Мануил I, тази на Андроник I или хипотетичната такава на Алексий III, среброто в електрум монетата (за сметка на златото) е толкова голямо, че тя изглежда направо металик (оттам идва аспрон; от аспре (аспра), т.е. бял, бяла), а котировката и е 1/12 хиперпирон.

Един пример: отивам на пазара за животинки. Ще купувам някаква си там, която струва 2 златни хиперпери. Имам три варианта: или дам за нея направо 2 жълтици, или 6 жълтеникави Аспрон Трахи, или 24 металик Аспрон Трахи

Така. Стигаме и до billon Aspron Trachy (билон Аспрон Трахи), която е билон и в началото е имала 7% сребро и към 93% мед. Гражданите на Романия веднага забелязали какво нищожно количество в полумедната монета е бялото, т.е. сребърното в нея. Разбрали, че е набедена за Аспрон; пък за да не се бъркат и те самите, когато идвало реч за аспрони-те, веднага и прикачили никнейма стаменон или я наричали просто билон. С течение на времето стаменона-а (билон Аспрон Трахи) изгубил почти цялото си сребърно съдържание и се превърнал на практика в изцяло медна монета.

Понеже традиционните владетели с по-дълго управление Мануил (1143-1180), Алекси III (1195-1203), наистина запазват тези съотношения, т.е. Електрончето е бяло с мин. злато и билончето с ултра минимум/без сребро, то в империята често имаме узурпатори, по-малки монетарници (като Тесалоника доста по-малка от Константинополската) и др. всеобхватни причини...

Мисля, че някъде бях срещал инфо за всичките монетарници на територията на Ромейската империя. Ще се поразровя пак

... и без да има обяснение защо, има няколко емиии монети от: Андроник I Комнин (1183-1185), Исак Комнин от Кипър (1184-1191) (при неговите емисии е най-видно)и Исак II Ангел (1185-1195).

Въпреки че статута на Кипър тогава е доста спорен, Византия не успява да потуши напълно бунтът благодарение на който Исак узурпира Кипър. Факт е че неговите монети макар и редки на без на морето от другите Комнинчета, те остават някак си еталонни. Той не оспява да пусне в обръщение Хиперперон, може би е нямал ресурс, но пък за сметка на това Електрона му е сравнително жълтеникъв. Може би съдържа 50/50 злато и сребро или близки до това граници. Оттам (поне на мой предположения) втората емисия на Андроник I има изявено по-високо съдържание на злато в електрона, не е 50, но може би 25 %. Това е втората емисия между 1184-1185, първата емисия е почти сребърна. Исак Ангел, най-вероятно се е опитал да отговори на очакванията и също е засилил електрона до падането на адаша в Кипър. Така или иначе мисля той има само 2 емисии Електрони така че това се запазва до края на управлението му. Същото се получава и при Билон Аспрон Трахито. При Кипърският Исак, понеже златен номинал реално е електрона, то Билона, е сребърният и определено има чуствително сребро. Може би около 70%. Андроник и Исак 2 също се стремят да направят същото, и техните билони нямат такова високо съдържание но определено за едно 10 години отлепват от дъното и имат около 40-50 % сребро.

Когато идва Алексии III през 1195 Кипър вече е превзет от Ричърд Лъвското сърце, конкуренция няма и всичко е по-старому...сребърен електрон и меден Билон

Това за кипърското Аспрон Трахи е доста интересно. Много голям % злато в него Значи Исаак II Ангел с увеличаването на златното съдържание на своя Аспрон Трахи се е опитал да отговори по някакъв начин на отцепника Исаак Комнин от Кипър. Дали заради това е била бутната хиперперата?

roca, какво ме направи с тези 40-50 % сребро в билоните на Aндроник I и Исаак II? Стига бре, кажи ми, че си се объркал нещо

Редактирано Септември 15, 2011 от monte christo

[ISTORIK]

Аз мисля, че е добре да посоча малко научна литература по темата за икономиката на Византия:

- А. П. Каждан, Из экономической жизни Византии XI-XII в. Натуральное и денежное хозяйство. (във "Византийские очерки", москва, 1971 г.)

- Г. Г. Литаврин, О составе и относительных размерах имущества византийской провинциальной аристократии в XI-XII в. (във "Византийские очерки", М. 1971 г.)

- Y. Rotman, Les esclaves et l'esclavage de la Méditerranée antique a la Méditerranée médiévale aux VI-XI-es siècles. Paris, 2004

- Michael McCormic, Origins of the European economy - communications and commerce AD 300-900, Cambridge, 2001

- N. Oikonomides, The role of the Byzantine state in the economy. (in Angeliki E. Laiou, The economic history of Byzantium, vol. 3, Washington DC, 2002)

- Angeliki E. Laiou, The Byzantine economy - an overview (in Angeliki E. Laiou, The economic history of Byzantium, vol. 3)

- Cécile Morrisson, Byzantine money - its production and circulation (in Angeliki Laiou, The economic history of Byzantium, vol. 3)

- Paul Magdalino, Justice and finance in the Byzantine state from ninth to twelfth centuries (in Angeliki E. Laiou and Dieter Simon, Law and society in Byzantium from ninth to twelfth centuries, Washington DC, 1994)

- Michael H. Hendi, Economy fiscal administration and coinage of Byzantium; 1989

- John Haldon, A social history of Byzantium

- François Crouzet, A history of european economy AD 1000-2000

- Leo-Paul Dana, Economics of the eastern Mediterranean region

- Edward Miller, Cynthia Postan and M. M. Postan, The Cambridge economic history of Europe, vol. 2 - Trade and industry in the Middle Ages

[monte christo]

От тези две дами - Лаиу и Морисън съм научил доста нещица. "Византийские очерки" на Каждан и Литаврин ще го открия. Тук се тормозя отвреме на време със Сюзюмов и Сорочан. Въобще тежка артилерия, пък аз започвам от нулата

Историк, да ти изпратя ли цялата THE ECONOMIC HISTORY OF BYZANTIUM с гл. редактор Лаиу, пък ти да я качиш някъде? Откраднах си я преди известно време

[ISTORIK]

Да, би могло да стане. Ще се разберем чрез личните съобщения.

[monte christo]

Само при Исаак II или времето между 1184-1191 не мога да се съглася за чистотата на среброто за този номинал и електрона. Разбира се отношенията са верни, като е възможно за този кратък период билон трахито да е запазило 1:56, не мога да съм сигурен. Но със сигурност билон трахитата емитирани тогава са с пъти повече сребро от предишните и следващите.

Добре де, защо точно в билон трахитата са наблъскали толкова много сребро? Защо не са изкарали чисто нов сребърен номинал, без да правят въртележки? Още не мога да го осмисля

Сега има една такава теория, тя е нумизматична отново и е на база намерените на различни места монети. Според нея, Константинополската монетарница е вероятно емитирала 2 вида монети, а не 2 емисии, като видът с по-високи съдържания ценен метал (злато и сребро) са били отсичани за търговията със Кипър, евентуални Венеция и т.н., а монетите с ниско или никакво съдържание са били ползвани както вътре за Византия така и за България, Сърбия и т.н.

Други пък смятат че това са 2 емисии: до 1191 и между 1191-1195.

И двете са правдоподобни донякаде защото в България се намират главно чисто медни номинали, и частично посребрени от времето на Мануил, а сребърни от тогава не се намират, но понякога макар и рядко са намирани електрони на Алексии с добро златно съдържание, което пък не оборва ни една от двете...

Тези теории са доста интересни. Опитвали са да правят номерца, подобни както тези на Никифор II Фока

Но това е по-скоро интересно допълнение отколкото нещо което да спъва идеята на темата

А, че що да спъва? Баш на мястото си е. Тук в темата дори спамът е позволен, иначе как да тръгнат нещата? От тези битки, узурпации и готини мръсници в двореца ми е омръзнало Нека поразгледаме как е живеела черната сган и париците

[roca]

Доста по-вероятно е да греша за тези 50%, щото аз се опитвам да анализирам снимка, няма изследвания за точно тези монети али аз не знам.

Щом най-високото съдържание в електрон е било 30 % злато, знаи тези могат да имат 20 %, но определено са били по-жълтеникави от онова електронче със 7-5 % че да не е и по-малко.

А най-вероятно не са направили чисто златен и чисто сребърен номинал щото не са имали кой знае каква финансова възможност. Все пак говорим за остров Кипър на база цяла империя (или каквото е останало от нея).

Ще опитам за този период да го направим със снимки (по една на 3-4 номина от всеки император). Въпреки че може би ще натова излишно темата...може би който чете ще може да се убеди и външно че е имало разлика между тези % и номинали... Да го правя ли или да оставим само дискусията?

Редактирано Септември 15, 2011 от roca

[monte christo]

Качвай снимки, разбира се, какво ме питаш. При съотношение 10% - 90%, Аспрон Трахито направо си го избива на металик Иначе за кипърските аспрон трахита, наистина ми се стори доста странна тази твоя информация за 50% злато.

[ISTORIK]

За да навлезем в още по-голяма конкретика, ще добавя и аз някои интересни данни:

- 1 литра (а не - 1 литър!) злато = 72 номизми, а 100 литри (а нe - литра) злато = 7200 номизми.

- През IV в. 1 роб = 60 кг. зърно = 1 номизма.

- През зимата на 766-767 г. 60 модия пшеница = 1 номизма. Един модий = от 8 до 13 кг, средно - ок. 10 кг.

(1 номизма = ок. 600 кг. зърно)

- По време на управлението на имп. Василий I Македонец (867 - 886 г.), в гладни години, 1 номизма = 2 модия зърно. (Тема Македония имала за свой център гр. Одрин.)

(1 номизма = ок. 20 кг. зърно)

- Около 953 г., при упр. на имп. Константин VII Багренородни, 1 номизма = 8 модия зърно.

(1 номизма = ок. 80 кг. зърно)

- По време на управлението на имп. Никифор II Фока (963 - 969 г.), пак в гладни години, 1 номизма = 1 модий зърно.

(1 номизма = ок. 10 кг. зърно)

- По време на управлението на имп. Михаил VII Дука (1071 - 1078 г.) 1 номизма = 12 до 18 модия зърно (пшеница).

(1 номизма = ок. 120 до 180 кг. зърно/пшеница)

- Един мистия (наемен работник) получава за месец ок. 1 - 2 номизми (= 288 - 576 фолиса).

- Един каменоделец получава по 20 фолиса на ден.

- Един просяк може да изкара до 100 фолиса на ден.

- През Х век 1 кон = 3 или 4 крави = 12 номизми.

- През VII - VIII век 1 прасе = 1 номизма.

- През VII век в Западна Европа 1 боен кон = 12 номизми (или 12 солида)

- Пак на запад, ок. X - XII век 1 книга = 1 пълен комплект рицарско въоръжение (защитно и нападателно) = 12 крави

- През Х век във Византия 1 кон = 3 или 4 крави = 12 номизми.

- 1 вол = 1 магаре = 3 номизми.

- Пак през Х век голяма къща в центъра на Константинопол = 2000 номизми, а годишния наем на работилница в нея = 200 номизми на година или по 16 - 17 номизми на месец.

- Годишната заплата на държавен служител е 72 номизми (1 литра злато) или по 6 номизми на месец.

- В средата на Х век цената на робите е следната: лекар = 60 номизми, писар = 50 номизми, занаятчия = 40 номизми, роб без занаятчийски умения = 20 - 30 номизми, дете = 10 номизми. През XI и XII век робите масово се освобождават, за да станат данъкоплатци и войници.

- В ср. на X век славяите от Пелопонес се откупили от военна служба, като дали 7 200 номизми (= 100 литри злато) и 1000 оседлани коня.

- Митничарите само в Константинопол събирали на ден по ок. 20 000 номизми.

- Кораб с вместимост от ок. 1000 тона = 5 или 6 номизми.

- Лихвеният процент при даване на заем е фиксиран от 8% до 17%, но може да стигне и до една трета от стойността на заема.

- В манастирите игуменът взимал заплата от 36 номизми на година, икономите и ключарите - по 20 номизми на година, монасите от висшата класа - по 15 номизми на година (малко над 1 номизма на месец, получава се по 1,25 номизми на месец), а всички останали - по 10 номизми на година.

- През XIV век постъпленията на три атонски манастира от техните парици (зависими селяни) варирали от 500 до 4000 номизми на година.

Редактирано Септември 21, 2011 от ISTORIK

[monte christo]

ISTORIK, гледам, започнал си да попиваш информация от EHB, браво!

Веднага ми направи впечатление цената на пшеницата по времето на Михаил VII Дука, а това са години на изпитания за ромейското общество - турците сноват из цяла Мала Азия. Много е евтина; възможно ли е да си се объркал нещо? Не ми се рови сега ...

Другото, заслужаващо внимание е това, че този който работи, наистина може да си позволи всичко, т.е. парите му стигат не само за изхранване, но и за доста други неща. От друга страна виждаме, че просяците в Константинопол хипотетично могат да изкарат до пет пъти по-голям "надник" на ден от работещите люде. И тогава си е имало ъндърграунд; убеден съм, че по времето на Алексий III, когато Романия тъне във всякакъв вид разруха, ромейската столица е най-престъпният град в света!

Цените на къщите в Града са направо уникално жестоки! Тук е мястото да отбележим, че почти всички къщи в Константинопол са били минимум на два етажа, а поне половината от тях дори и с по три етажа, че и повече: от приземния етаж (превръщан в повечето случаи на работилница или кръчма) се изкарвали доста солидни парици от наем.

Митничарите са събирали невероятни мангизи, това е видно. От петте пристанища на Константинопол, само едното от тях (най-голямото: Теодосиевото, т.е. Елефтериос) докарвало към 7 000 номизми на ден. И това са сухи пари в наличност, демек не са виртуални, инфлационни и готови за пране, както става с днешните електронни и банкови далавери. Ако се опитаме да сравним приходите на сегашните митници от порт Варна и порт Бургас с приходите на митниците от константинополските пристанища от време оно, излиза, че ... не бива въобще да правим сравнение Съотношението е десетки пъти в полза на бившата ни южна съседка! Само това пристанище е давало в годината приходи на хазната днешни около 2 500 000 000 лв! Два милиарда и петстотин милиона лв. в сухи необезценени парици (жълтици) и то в наличност. Ами другите десетки и стотици "производствени мощности" в Константинопол и Романия?!? Съвременният капитал в Европа и Америка просто бледнее... В БС бяхме подели подобна тема.

Хич не се чудете защо всеки имал мерак на Константинопол. Ама и хич не се чудете, защо ние не сме завладели Романия, а пък гадните ромеи взели, че завладели България. Ние никога, повтарям още един път за родните патриоти - никога не сме имали ресурса да завладеем и да задържим този град, докато отвратителните ромеи са имали винаги, повтарям - винаги възможност да ни завладеят. Радвайте се, че по Божие попущение арабите са ни вършели (без да искат) безплатни услуги, за да можем да се задържим на Балканите и впоследствие да се утвърдим като нация, щото сега нямаше да ни има Икономическото съпоставяне между ромеи и българи просто е немислимо. Просто да се чудиш на Самуил, как е издържал толкова дълго ...

Редактирано Септември 21, 2011 от monte christo

[ISTORIK]

- Земята, голямото семейство, влиятелният род, зависимите селяни, слугите и робите осигурявали на византийските магнати само обществено и политическо влияние. Богатството на магнатите във Византия не се състояло толкова от поземлени владения, колкото - от движимо имущество: пари, благородни метали, скъпоценни камъни, златни украшения, скъпа покъщнина, дрехи, доспехи и оръжия. Главните им източници на средства били държавната заплата, военната плячка и подаръците, получавани от страна на императора. Сановниците си съперничели един на друг в стремежа си да се обогатяват за сметка на държавната хазна, като изнудвали василевса да ги обдарява и да им дава титли и привилегии.

- Съветникът на имп. Михаил V Калафат - евнухът Константин - грабел от хазната с пълни шепи. След свалянето от власт на Михаил V в дома на този съветник били открити над 500 000 номизми (или ок. 6944 литри злато)!

- Един пленен византиец се разменял за двама пленени араби. Императорите не се скъпели да откупуват свои роднини, пълководци или знатни сановници. Император Теофил заплатил за няколко пленени сановника около 1 500 000 номизми, а Алексий I си върнал един пълководец срещу 40 000 номизми.

- На българите византийците плащали откуп за запазване на мира в размер на 30 л. злато (или 2160 номизми) на година. На арабите пък плащали по около 11 000 номизми на година (или ок. 153 л. злато).

- Изработката на една книга във Византия струвала по 6 номизми за пергамента и по 20 номизми за преписването на ръка. Общо - 26 номизми.

- Един от манастирите в Атон разполагал с 28 бика, 300 работни коне, 100 магарета, 130 бивола, 2000 глави дребен добитък.

- Един полски историк, чието име не помня, е изчислил, че годишния бюджет на Византия е около 7 000 000 номизми (или 97 222 л. злато).

Редактирано Септември 26, 2011 от ISTORIK

[Aspandiat]

.... отвратителните ромеи са имали винаги, повтарям - винаги възможност да ни завладеят....

Ех, некропатриотизъм, както каза онзи ден колегата Глишев. Като как пък така се е случило, че отвратителните ромеи успяха да сколасат само веднъж да свършат това богоугодно дело и то чак през 1018 г., а пък след 1187 г. все не им се получаваше номерът, дори и помощта на разни савойски графове и маджари.

[monte christo]

Ех, некропатриотизъм, както каза онзи ден колегата Глишев. Като как пък така се е случило, че отвратителните ромеи успяха да сколасат само веднъж да свършат това богоугодно дело и то чак през 1018 г., а пък след 1187 г. все не им се получаваше номерът, дори и помощта на разни савойски графове и маджари.

Стига си бълбукал, ами вземи прочети нещо от откраднатата EHB, която съм шарнал на Историка, та да помогнеш с някои и други данни

[Aspandiat]

Стига си бълбукал, ами вземи прочети нещо от откраднатата EHB, която съм шарнал на Историка, та да помогнеш с някои и други данни

Бягаш ми по тъча, Опсикионский. Че те пращаме да копаш мрамор у Сардиния за ремонт на Партенона.

[monte christo]

Бягаш ми по тъча, Опсикионский. Че те пращаме да копаш мрамор у Сардиния за ремонт на Партенона.

Аз пък съм намислил да ти раздам малко книжки от EHB 01-10. Рока-та ще получи втората партида, Ка-Ге-Бе-то третата партида, Историкоса - четвъртата, а за мен - петата. Всеки път, когато някой от нас намери малко свободно време да попрегледа това-онова от неговата партида и да снесе информация за туй-онуй по Романия-та. Многу матриал ва...

Таман ще прогледнеш малко в реалитито - стига с тези патриотарщини

[КГ125]

Епа дай, де

[monte christo]

Значи ще кача отново цялата EHB в нета (на PM ще ти кажа, къде точно; който я иска да ми пише). Разберете се с Историка кой откъде да чете и да извлича инфо, щото са цели 52 книжки. Сега да видим как да подлъжем и бай Спандю да се завре в материята...

[roca]

Пращаи и на мен като пращаш...въпреки че последно време хич нямам време и затова съм малко в творческа отпуска но ще оправим нещата..

Между другото все пак да отбележа, че въпреки че всичко което ISTORIK в горнят пост мисля е абсолютно възможно и вярно, нумизматично няма данни за невероятно голямо количество монети което да ги покрие, така че евентуално в част от случайте най-вероятно става въпрос за собственост, имущество или различни материали блага който да се оценят на сума ХХХ нумизми, което отново разбира се е било различно за различните периоди.

Редактирано Септември 30, 2011 от roca

[monte christo]

Така Малко да пораздвижим борсите с котировката на номизмата. От известно време събирам информация за долара, златото, инфлацията през вековете до наши дни, за да направим опит да изчислим (грубо) стойността на златния солид (номизмата). Предполагам, на повечето от вас ще им бъде интересна събраната информация:

Златото е един от най-старите инструменти за капиталовложение. Всъщност истинските пари са златото и среброто, а не валутите, които ние наричаме „пари” и които централните банки печатат. От отпадането на Златния стандарт през 1974 г., валутите представляват fiat currency, или валути на доверие. Златото и среброто не се влияят от доверието на инвеститорите към тях.

Този вид инвестиция винаги се е свързвала с безопасност, поради, което златото е предпочитано по време на криза, несигурност и избягване на риск (risk aversion). Инвестициите в него са защитени от инфлационните сили и колебанията на валутните пазари, защото с течение на времето златото запазва стойността си. За разлика от парите, златото никой не може да го напечата, т.е. не може да бъде създавано по волята на управляващите.

В този ред на мисли, ето един линк: http://en.wikinews.org/wiki/US_Federal_Reserve_ceases_to_publish_M3_index Ще се уверите сами, че от 2006 година насам не се публикуват никакви данни за индексът М3, т.е. Америка много отдавна е банкрутирала! Продължават да се печатат океани от зелени хартийки с абсолютно никаква стойност с цел излизане от кризата. Резултат: кризата и инфлацията се задълбочават все повече и повече. В общи линии, за последните 100 години доларът се е обезценил минимум на минимумите... 22 пъти (двадесет и два). Нямам идея какво би означавало максимум на максимумите. Всичко това ще ни затрудни (донякъде) в изнамирането на днешната реална стойност на номизмата в български лева.

Златото, което се търгува на международните борси се нарича „инвестиционно злато”. Tо е освободено от ДДС (съгласно Директива 112/2006 на Европейския съюз и Закона за ДДС на Република България), акциз, мито и други данъци. Можеш да го закупиш по два начина. Единият начин е физически да закупиш самия метал - под формата на кюлче, слитък или монета. Другият начин е да си отвориш сметка за търговия при някой от инвестиционните посредници в България или чужбина и да го купиш „на хартия”, без реална доставка. Инвестиционното злато е 24 карата, т.е. почти 100% чисто, като теглото и чистотата на златото са гарантирани от международни стандарти и строг контрол. Придружено е със специален сертификат, който показва в коя рафинерия е изработено. В западноевропейските страни цената на инвестиционното злато стои редом до валутните курсове. Бижутерското злато обикновено е към 14 карата, и както името му подсказва, е под формата на бижута, накити, огърлици, синджири, гривни, пръстени и т.н. Някои хора мислят, че инвестират, купувайки си бижута, но това не е напълно правилно схващане.

Злато - химичен елемент Au

Златото е химичен елемент под номер Z = 79 в Менделеевата периодична таблица на елементите. Отбелязва се с Au (от латински език aurum, злато). Златото притежава свойства, които са го направили изключително ценно през вековете. Чистото злато (24 карата, 99.9999%) е ярко жълто, блестящо, меко и ковко. Може да се драска с нокът. Може да се изтегля на много тънък слой фолио или жица. Един грам злато може да бъде изтеглен на жичка дълга 3 км. Au е добър електро- и топлопроводник. Златото има ниска химическа активност, не взаимодейства с киселини и основи и не се окислява (т.е. не ръждясва).

Какво значи карат?

Каратът е мярка за чистотата на златни и платинови сплави. Един карат е 1/24 тегловна част съдържание на чист метал. Следователно 24-каратовото злато е чиста проба злато 100% (99,99%), 18-каратовото злато е с чистота 75%, 12-каратовото е с чистота 50% и т.н. Каратовата система постепенно се допълва и заменя от метричната система, в която чистотата на благородните метали се измерва в хилядни части чист метал в сплавта, например 18-каратовото злато е 750 единици злато и 250 (249,99) единици примеси.

Тройунция = 31.104 гр.

В Средните векове, цената е достигала до $3 000 * за трой-унция злато. Стойността на метала пада рязко до $550 *, когато испанските мореплаватели наводняват европейския пазар със злато от Америка, като се запазва около тази цена в продължение на около три столетия. В началото на 80-те години, в разгара на ликвидната криза в САЩ, цената за кратък период достига $800 за тройунция злато. След като достигна 850-875 долара за тройунция при съветското нахлуване в Афганистан през 1979/1980 г., златото се понижи с около две трети през следващите две десетилетия. През последните 10 години инвестицията в злато е донесло възръщаемост от около 400% на своите притежатели.

* изчисления направени през 2009 г.

Във формата на монети или кюлче, златото играе значителна роля като валута с висока стойност. Златото е започнало да служи като гарант на хартиените валутни системи, когато те станали широко разпространени през 19-ти век, и от 1870-те до Първата световна война златният стандарт е бил в основата на световните валути. Въпреки, че официалната роля на златото в международната парична система се прекратява през 1974 година, златото продължава да се ползва като резервен актив и е прието от всички страни при международно плащане.

Малко след началото на проблемите с ипотеките в САЩ, през октомври 2007 г. цената на златото беше 740 долара.

26.09.2010

Исторически връх на златото в 1980 година: 850-875 долара (около 2150 $ през 2010 г.)

18.08.2011

Но знаете ли, че златото помни в историята си и друг подобен възход? През 1980 г. еуфорията по жълтия метал на борсите докара цената му до 875 долара за тройунция. Преичзислено в днешни долари това се равнява на 2500 долара за 31.1 грама. Който е купувал по онази цена, все още е в губеща позиция. Преди 30 години златото поскъпна точно толкова бързо, както и сега – и поевтиня почти толкова бързо, колкото поскъпна.

02/09.2011

Връщането на златния стандарт се радва на все по-широка подкрепа: http://www.investor.bg/news/article/122531/91.html

05.09.2011

Цената на златото расте при слабите данни за икономиките на Европа и САЩ.

Отново бе премината границата от 1 900 долара за тройунция, този път при декемврийските фючърси в Ню Йорк.

17.09.2011

До 2013 г. цената на златото може да нарасне с 36% до 2500 долара за тройунция, прогнозира най-голямата американска компания, занимаваща се с добив на злато, Newmont Mining Corp. "Не виждам причина пазарът на злато да промени тенденцията си през следващите най-малко пет години", заяви президентът на Newmont Mining Ричард О`Брайън, цитиран от агенция Блумбърг. Той очаква, че цената на благородния метал ще премине психологическата граница от 2000 долара за тройунция през 2012 г. От началото на 2011 г. цената на благородния метал поскъпна с 29%.

17.09.2011

Поскъпването на благородния метал е резултат от девалвация на валутите и изкупуването на златото от централни банки.

"Златото ще се покачи до 3 000 USD за тройунция през март 2013 г. вследствие на валутната девалвация и изкупуването на благородния метал от централни банки", смята изпълнителния директор на компанията Oro Mining за добив на злато Джон Браунли. „Хората преодоляха шока от 1 000 USD, след това преодоляха и този от 1 500 USD. Щом прага от 2 000 USD бъде прескочен, цената на златото може да достигне нови рекорди", смята Браунли. Според него златото ще падне до 1 750 USD до края на годината.

От така предоставената ви информация е повече от видно, че изчислението на номизмата в момента по курса на златото ще бъде повече от некоректно. Според моя преценка (към днешна дата) 24 каратовото злато е оценявано най-малкото три пъти под реалната си стойност. В случай на истински коректна котировка, това би означавало вечно недоверие и отлив от американския долар, което ще доведе до крах и без това несъществуващата реална икономика в САЩ. Точно такъв вариант американското правителство не може да си позволи, понеже на повечето световни играчи (така или иначе) отдавна им е ясна доларовата... безценност.

p.s. следва продължение...

Редактирано Октомври 6, 2011 от monte christo

[monte christo]

Нарочно публикувам данните, когато цената на златото отбеляза своя пик в края на лятото според фиксинга на БНБ. На 05.09.2011.1 гр. цената на 1 трой унция (24 карата) възлизаше на 2579,60 лева, т.е 1 гр. злато се купуваше за 77.51 лв., а се продаваше за 86.46 лв. Както виждаме, маржът му беше към 9 лв. Наивно или не, нека отметнем средата на този марж и грубо да предположим, че 1 гр. злато = 82 лв. към 05.09.2011. Какво ще излезе:

1 солид = 4.55 гр. x 82.0 лв. = 373.10 лв. Само 373 лв. и два кибрита. Повече от ясно е (дори и за незапознатите като мен със стопанската история на Империята), че това в никакъв случай не може да се приеме за меродавно.

Както видяхте от горния ми пост, цената на златото към момента не е коректна и все още силно занижена. Макар борсите да се тресат от истерия щом златото надхвърли 1 900$ за тройунция, ние не бива да оставяме с впечатление, че цената му е в небесата. Точно обратното - причините цената му да бъде толкова занижена се крие не само в икономическо и финансово измерение, но и в геополитическо такова. Представете си утре да обявят нормалната му котировка от порядъка на днешни 5-6 000$, а не само 3-4 000$, както си мислех допреди месец! Това означава официален политически и икономически крах на Америка; тази държава ще трябва сама да се закрие и направо ще се приближим до Армагедон. А защо толкова много - би запитал някой? Бихме отговорили така: а защо продължават да печатат толкова много долари, които са едни зелени хартийки без абсолютно никаква стойност? Нямаме индекс М3, който нарочно не се публикува след 2006 г. От 2007 г. до 2009 г. доларовият актив нарасна минимум три пъти като паричното обръщение по света. А някой може ли да хване дирите на долара след 2009 г., когато Обама дойде на власт? Продължават да наливат току-що напечатани стотици милиарди $ за лекуване на икономиката, без да вземат никакви мерки за затягане на коланите. Е, как да спасиш алкохолик от пиянството, когато продължаваш да му наливаш в чашата? Просто управниците се плашат от махмурлука на нацията. Няма никаква идея за затягане на коланите, защото американското общество направо ще вдигне революция, ако се посегне на жизнения му стандарт. Значи американците (с баговолението на Големия Капитал и корпорациите) продължават да папат реални консумативи от другите държави, които заплащат със зелени гущерчета, а с тях човек може само да си избърше задника или да си свие марихуана. Колко са тъпи и уплашени народите по света...

В този ред на мисли спокойно умножавам 373.10 лв. x 3 и получавам 1119.30 лв. за една номизма. Тази сума някак си по-пасва за средновековното ромейско реалити, известно ни от сводките, които получаваме посредством EHB.

С roca бяхме нищили стойността на 1 фолис в началото на X в. (както и цената на скумрията в средновековната римска държава ) и го котирахме от 3.50 лв. нагоре. Вземайки минимума получаваме 1008.00 лв. за една номизма (288 x 3.50).

ISTORIK, знаеш ли, че в общи линии цената на кравичките не е мръднала от миналата година насам? Ето малко инфо - само ние си знаем как се изчислява сребро или злато по живи душици, т.е. животинки. Все пак те са реална, истинска стока, а не американски долари

"5 млечни крави, здрави и млади на цена 1000 лв. за брой или 4500 лв. пакетна цена за петте броя" (04.10.2010)

"... предлагаха за по 750 (лв.) едни 7 кравички (около 200-250 кг), но бяха прекалено дребни и ги даваха без теленцата, въпреки, че бяха скоро отелени ..."

"10 крави, 3 телета и 1 кон. Цена за всичко 15 000 лв." (12.04.2011)

"20 млади овце = 3 500 лв." (15.08.2011)

Значи, каквото и да правим, струваме и изчисляваме, ромейската номизма (солида) е струвала не по-малко от днешни 1 000 лв. :!!!:

Сега да се насочим към любопитните факти. Нека започнем с елементарните нещица. Една задачка-закачка за всички фенове на хисторито: колко bg лева са отмъкнали българите от ромеите по времето на Крум? Джокер: река Струма

[monte christo]

Е, хайде де, толкова ли не се намери човек да изчисли колко бг лева сме отмъкнали покрай Струма? Заплатите за четири години на ромейските войски от струмската клисура (тогава част от тема Македония) са били 1 100 литри. Както си спомняме 1 литра = 72 номизми. Приехме, че 1 номизма = около 1 000 лв. Простата сметка показва 79 200 000 лв. Седемдесет и девет милиона и двеста хиляди лева. Така е по-добре, нали? Човек по-може да вникне във финансовите и материални блага на средните векове.

А знаете ли колко мангизи през 967 г. са предизвикали сътресението през 968 г., а по-късно и падението на Първото българско царство? 15 кентинария = 1 500 литри злато = 108 000 000 лв. Сто и осем милиона - нищо работа... Сега разбирате ли защо Романия пръска пари наляво и надясно, когато си купува мир или й трябват съюзници? Защото е много по-богата от цяла Европа. Тя отдавна е разбрала, че животът на хората е много по-важен от самото злато, т.е. има ли ромеи в подвластни територии - има и злато; няма ли ромеи в подвластни територии - няма и злато. Особено XIV в. е доказателство за всичко това.

п.с. Сега се сетих, че реално Светослав може да е получил дори по-малко от тези 108 мил. Спомняме си, че при Никифор II златния солид (98%) постепенно излиза от обръщение, а на негово място се появяват златния хистаменон (95%) и златния тетартерон (91.7%). При всички случаи на варягите от Севера е било платено чрез Калокир в тетартерони

Редактирано Октомври 13, 2011 от monte christo

[КГ125]

Това е наистина удивително! Сега да видим как се формира това богатство - т.е. източниците му.

[ISTORIK]

Аз наистина не зная по колко лв./евро/долара върви кравата. Сигурно цената й варира в различните области на страната? Или пък - не?

Знам ли...

През 2009 г. канадската черно-бяла крава Миси е била продадена за 1 200 000 канадски долара.

Тази крава е била от породата Холщайн - най-високомлечната порода. Сумата, за която кравата е била продадена, с оглед на генетичната й стойност, е най-високата цена, постигната в историята на продажбата на крави в Канада. Породата крави Холщайн е била внесена в Северна Америка от Холандия.

Редактирано Октомври 13, 2011 от ISTORIK

[stinka (Rom)]

Нарочно публикувам данните, когато цената на златото отбеляза своя пик в края на лятото според фиксинга на БНБ. На 05.09.2011.1 гр. цената на 1 трой унция (24 карата) възлизаше на 2579,60 лева, т.е 1 гр. злато се купуваше за 77.51 лв., а се продаваше за 86.46 лв. Както виждаме, маржът му беше към 9 лв. Наивно или не, нека отметнем средата на този марж и грубо да предположим, че 1 гр. злато = 82 лв. към 05.09.2011. Какво ще излезе:

1 солид = 4.55 гр. x 82.0 лв. = 373.10 лв. Само 373 лв. и два кибрита. Повече от ясно е (дори и за незапознатите като мен със стопанската история на Империята), че това в никакъв случай не може да се приеме за меродавно.

Както видяхте от горния ми пост, цената на златото към момента не е коректна и все още силно занижена. Макар борсите да се тресат от истерия щом златото надхвърли 1 900$ за тройунция, ние не бива да оставяме с впечатление, че цената му е в небесата. Точно обратното - причините цената му да бъде толкова занижена се крие не само в икономическо и финансово измерение, но и в геополитическо такова. Представете си утре да обявят нормалната му котировка от порядъка на днешни 5-6 000$, а не само 3-4 000$, както си мислех допреди месец! Това означава официален политически и икономически крах на Америка; тази държава ще трябва сама да се закрие и направо ще се приближим до Армагедон. А защо толкова много - би запитал някой? Бихме отговорили така: а защо продължават да печатат толкова много долари, които са едни зелени хартийки без абсолютно никаква стойност? Нямаме индекс М3, който нарочно не се публикува след 2006 г. От 2007 г. до 2009 г. доларовият актив нарасна минимум три пъти като паричното обръщение по света. А някой може ли да хване дирите на долара след 2009 г., когато Обама дойде на власт? Продължават да наливат току-що напечатани стотици милиарди $ за лекуване на икономиката, без да вземат никакви мерки за затягане на коланите. Е, как да спасиш алкохолик от пиянството, когато продължаваш да му наливаш в чашата? Просто управниците се плашат от махмурлука на нацията. Няма никаква идея за затягане на коланите, защото американското общество направо ще вдигне революция, ако се посегне на жизнения му стандарт. Значи американците (с баговолението на Големия Капитал и корпорациите) продължават да папат реални консумативи от другите държави, които заплащат със зелени гущерчета, а с тях човек може само да си избърше задника или да си свие марихуана. Колко са тъпи и уплашени народите по света...

В този ред на мисли спокойно умножавам 373.10 лв. x 3 и получавам 1119.30 лв. за една номизма. Тази сума някак си по-пасва за средновековното ромейско реалити, известно ни от сводките, които получаваме посредством EHB.

С roca бяхме нищили стойността на 1 фолис в началото на X в. (както и цената на скумрията в средновековната римска държава ) и го котирахме от 3.50 лв. нагоре. Вземайки минимума получаваме 1008.00 лв. за една номизма (288 x 3.50).

ISTORIK, знаеш ли, че в общи линии цената на кравичките не е мръднала от миналата година насам? Ето малко инфо - само ние си знаем как се изчислява сребро или злато по живи душици, т.е. животинки. Все пак те са реална, истинска стока, а не американски долари

"5 млечни крави, здрави и млади на цена 1000 лв. за брой или 4500 лв. пакетна цена за петте броя" (04.10.2010)

"... предлагаха за по 750 (лв.) едни 7 кравички (около 200-250 кг), но бяха прекалено дребни и ги даваха без теленцата, въпреки, че бяха скоро отелени ..."

"10 крави, 3 телета и 1 кон. Цена за всичко 15 000 лв." (12.04.2011)

"20 млади овце = 3 500 лв." (15.08.2011)

Значи, каквото и да правим, струваме и изчисляваме, ромейската номизма (солида) е струвала не по-малко от днешни 1 000 лв. :!!!:

Сега да се насочим към любопитните факти. Нека започнем с елементарните нещица. Една задачка-закачка за всички фенове на хисторито: колко bg лева са отмъкнали българите от ромеите по времето на Крум? Джокер: река Струма

Христо, скоро не съм я чел тая тема, ама гледам много си се поувлякал ама много .

Как така вече определи съвременната цена на златото спрямо цената му във Византия преди 1000 години? Някак си методът ти ми се струва най-малко абсурден.

Когато казваш, че доларите са някви зелени хартийки без стойност, осъзнаваш ли че златото също е просто един жълт метал! И толкоз.

И което и нещо да използваме като пари дали хартийки или метал всъщност реално струва колкото е производството. Ако в една икономика имаме 3000 тона злато и производство 5 хляба, значи с 3 000 тона злато можеш да си купиш 5 хляба. И толкоз!

Типичен пример е Европа след ВГО, когато от новия свят се внасят тонове злато, т.е. количеството злато се увеличава в пъти, а това което произвежда Европа остава същото. И какво става? Просто инфлация! И златото само посебе си няма реална стойност (почти никаква). И ако се използва златото като пари днес, а не хартиени банкноти - цената му трябва да е стотици пъти по-висока, а ние да ходим с торбички жълтици на кръста (много малки торбички междувпрочем).

Колкото до това, че ИРИ е можела да ни завладее винаги да и? Един път го прави и и коства съществуването завинаги. Съществуването на България предпазва ИРИ от втори постоянен фронт на север, какъвто е този на югоизток - с турци и араби.

Точно съвременен (от последните 200г.) "патриотарски" мит е вечния враг гръка, което се проектира и в средновековието върху ИРИ.

ПС И като чета какво поствате почвам да си мисля, че една номизма се равнява на повече от 1000 лева, около 1500.

Редактирано Октомври 14, 2011 от stinka (Rom)

[alvassareiro]

Пълна забрана на ромейската номизма. Това вредно явление трябва да се изкорени, докато не е повлякло и ромеите, и евросъюза към крах! Не се подавайте на подобни манипулации.