Чалга и политика

[Warlord]

Преди соца доста неща са били по-различни. А иначе чалга си е турска дума, но дори и автентичната турска фолк музика е доста далеч от съвременните кючеци и маанета в които се пее за душата и за любовта, или поне така както те си представят значението на тези две думи.

[nik1]

Ейвала на гърците - веселят се с "cifteteli" и не им пука..

[КГ125]

Лично съм проверявал това с кючеците - появяват се по несанкционирани народни сбирки в началото на 60-тте години на 20-ти век. Дотогава само в най-долните кръчми някоя и друга циганка е предизвиквала барабите със сексуални движения. Това обаче се е смятало за доста маргинално.

Миналата година на грандиозния концерт на ManOwar, Металика, Антракс, Слейър и Рамщайн, който се проведе на метри от работата ми, видях добре какво харесва във всеки случай българската младеж.

То бива, бива ама такова стълпотворение не бях виждал отдавна. И всичко впрочем свърши без нито един инцидент!

Да, ник1, дамите са атрактивни, но едно е красотата, друго е музиката, трето е изкуството...

[КГ125]

Ето какво харесва българската младеж и да ви кажа, това бая ме радва:

:good: :good: :good: :good:

http://www.youtube.com/watch?v=Lt0DKDCA4Wc&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=2W1DgON7cEo&feature=related

Редактирано Октомври 28, 2011 от КГ125

[nik1]

Лично съм проверявал това с кючеците - появяват се по несанкционирани народни сбирки в началото на 60-тте години на 20-ти век. Дотогава само в най-долните кръчми някоя и друга циганка е предизвиквала барабите със сексуални движения. Това обаче се е смятало за доста маргинално.

Добре, но аз съм скептичен относно проверката, която казваш че си направил, и съм скептичен относно анализа ти.

[Last roman]

Българската младеж харесва най-различни музикални стилове. Времената, когато имаше само 'чисти метали', 'чисти рокаджии', 'чисти рапъри', 'чисти чалгари' отминаха. Е, още се срещат тук таме вманиачени по опр. стил, но като цяло те са рядкост.

Повечето ми приятели /вкл. и аз/ се кефят на всичко в зависимост от настроението. Може в един момент да ти слушат Вивалди или 'Апокалиптика', а в друг момент да скокнат да денсят на "Тигре, Тигре..."

[КГ125]

Добре, но аз съм скептичен относно проверката, която казваш че си направил, и съм скептичен относно анализа ти.

Ами проверявах чисто емпирический - разпитах някои от старите хора в нашето село и единодушно ми се разказа това.

[nik1]

Ами проверявах чисто емпирический - разпитах някои от старите хора в нашето село и единодушно ми се разказа това.

http://www.bogdanbogdanov.net/forum_bg.php?page=discussion_show&ofs=5&discID=36

тук предполените факти, са по различни

Еврипид бил обвиняван, че въвел в трагедиите си азиатски начини за свирене на флейта и някакво непристойно азиатско танцуване, в което се извършвали въртеливи движения на тялото от кръста надолу, които движения възбуждали сладострастно-похотливи желания у зрителите. Тези неща не се харесали на по-консервативно настроените атиняни.

Запитах се, да не би така наречените „belly dances” (кючеци и маанета) да не са турски (както се смята), а да са антични малоазийски или общо средиземноморски, и турците да са ги заели от културата на завареното население. Разбира се, тогава не можех да отговоря, но въпроса си го запомних и прибрах в чекмедже.

Свързах старогръцкото описание със съвременните кючеци и маанета, защото по онова време още нямаше чалга навсякъде и аз не я бях срещала. Кючек не само бях виждала, ами и нещо повече. Случи се на същата онази българо-гръцка сватба, на която разказвах че бях шаферка, и където бях извънредно впечатлена от гръцкото зейбекико. Тогава за пръв път видях леля си да играе нещо, което не ми хареса толкова много колкото гръцкото. Когато попитах как е възможно леля да танцува така неприлично с чужди мъже, майка ми ми отговори, че така са танцували някога в селото им (Моя забележка - в България), и че леля ми се била научила от баща им. Дядо ми бил първенец във всички танци, но най-вече в този и в ръченицата. Разказа ми също, как се бил преборил с мечка – изобщо научих че съм имала дядо-класически-героичен-образ (Орфей-Херакъл-Боримечка). Късно през нощта в малка компания, с известно отвращение, взех че се пробвах дали ще мога и аз да танцувам това странно нещо – нали дядо ми (на когото съм кръстена но не познавам, защото е починал малко преди да се родя) е бил майстор танцьор. Разказвам това, защото беше първият ми опит с немоето в мен, който си спомням. Оказа се, че можех да танцувам това неприлично и неприятно за мен нещо, включително да си кълча врата, което почти никой не го може.

---

Забравих хипотезата за древния малоазийски произход на кючеците и силно се противях на чалгата до края на 2001 г., когато вече след като бях прибавила гръцката фамилия „Меймари” към името си, пристигнах в Елефсина. Още първия ден трябваше да участвам в сватба. Бях много любопитна, защото интересът ми към традиционните култури вече беше огромен и подплатен с немалко години работа. Неприятна изненада беше безкрайната поредица от кючеци. Попитах съпруга си, как се съвместява силното националистическо чувство на гърците с тази турска музика и танци. Макар че той е противник на всякакъв национализъм, малко засегнато реагира, че това са традиционни гръцки танци и музика и че не са турски. Е, как да не са, това си е кючек, ачик-ачик, пар екселанс, казах аз. Не, не било. Били „нисиотика” (островни песни), „гамотрагуда” (сватбени, но и „сексуални песни”) и „цифтетеля”. И той не ги понасял, но си били съвсем собствено гръцки.

Редактирано Октомври 28, 2011 от nik1

[Frujin Assen]

Ами проверявах чисто емпирический - разпитах някои от старите хора в нашето село и единодушно ми се разказа това.

По правилен начин няма.

[Last roman]

По правилен начин няма.

Важното е чики-рики да има. А средиземноморските народи обичат колективните танци /хора/ и кълчотенето.

[nik1]

На всяко българско парти и във всяка българска дискотека, може да се види същото танцуване ("едно" към "едно", както се казва): "кълчене" ("гюбеци"), плюс хоро..

Ако не слушаме езика, момичетата които танцуват, могат да бъдат припознати като българчета

[Last roman]

Кючекът пасва на всякакъв ритъм и мелодия:

[КГ125]

http://www.bogdanbogdanov.net/forum_bg.php?page=discussion_show&ofs=5&discID=36

тук предполените факти, са по различни

Еврипид бил обвиняван, че въвел в трагедиите си азиатски начини за свирене на флейта и някакво непристойно азиатско танцуване, в което се извършвали въртеливи движения на тялото от кръста надолу, които движения възбуждали сладострастно-похотливи желания у зрителите. Тези неща не се харесали на по-консервативно настроените атиняни.

Запитах се, да не би така наречените „belly dances” (кючеци и маанета) да не са турски (както се смята), а да са антични малоазийски или общо средиземноморски, и турците да са ги заели от културата на завареното население. Разбира се, тогава не можех да отговоря, но въпроса си го запомних и прибрах в чекмедже.

Свързах старогръцкото описание със съвременните кючеци и маанета, защото по онова време още нямаше чалга навсякъде и аз не я бях срещала. Кючек не само бях виждала, ами и нещо повече. Случи се на същата онази българо-гръцка сватба, на която разказвах че бях шаферка, и където бях извънредно впечатлена от гръцкото зейбекико. Тогава за пръв път видях леля си да играе нещо, което не ми хареса толкова много колкото гръцкото. Когато попитах как е възможно леля да танцува така неприлично с чужди мъже, майка ми ми отговори, че така са танцували някога в селото им (Моя забележка - в България), и че леля ми се била научила от баща им. Дядо ми бил първенец във всички танци, но най-вече в този и в ръченицата. Разказа ми също, как се бил преборил с мечка – изобщо научих че съм имала дядо-класически-героичен-образ (Орфей-Херакъл-Боримечка). Късно през нощта в малка компания, с известно отвращение, взех че се пробвах дали ще мога и аз да танцувам това странно нещо – нали дядо ми (на когото съм кръстена но не познавам, защото е починал малко преди да се родя) е бил майстор танцьор. Разказвам това, защото беше първият ми опит с немоето в мен, който си спомням. Оказа се, че можех да танцувам това неприлично и неприятно за мен нещо, включително да си кълча врата, което почти никой не го може.

---

Забравих хипотезата за древния малоазийски произход на кючеците и силно се противях на чалгата до края на 2001 г., когато вече след като бях прибавила гръцката фамилия „Меймари” към името си, пристигнах в Елефсина. Още първия ден трябваше да участвам в сватба. Бях много любопитна, защото интересът ми към традиционните култури вече беше огромен и подплатен с немалко години работа. Неприятна изненада беше безкрайната поредица от кючеци. Попитах съпруга си, как се съвместява силното националистическо чувство на гърците с тази турска музика и танци. Макар че той е противник на всякакъв национализъм, малко засегнато реагира, че това са традиционни гръцки танци и музика и че не са турски. Е, как да не са, това си е кючек, ачик-ачик, пар екселанс, казах аз. Не, не било. Били „нисиотика” (островни песни), „гамотрагуда” (сватбени, но и „сексуални песни”) и „цифтетеля”. И той не ги понасял, но си били съвсем собствено гръцки.

Ехее, византия, изтока, гръцки сватби, тюрлюгювеч. Естествено, че през 1988 г. ще вижда такива работи, в България те излизат от долните кръчми в края на 50-тте.

Не искам да кажа, че не намират прием сред естетически неориентираните низини - намират. Но там прием намира всичко.

Не ме безпокои много това, защото видях 75000 младежи 2 дни да ходят на рок-концерта. Take it easy:)

Редактирано Октомври 28, 2011 от КГ125

[БатеВаньо]

Ехее, византия, изтока, гръцки сватби, тюрлюгювеч.

Между българската фолклорна музика и кючека общо няма, както и между гръцкия фолклор и българския - с изключение на някоя друга общобалканска песен. Съгласявам се с Kramer, че предпоставките за залюбването на гюбеците се коренят в социалния катаклизъм от 1944г.

[DendroaspisP]

В същност, младите българки, които днес въртят уж сластно ханш и задник дали изразяват нещо вътрешно или просто подскачат на "модерните" ритми под въздействието на алкохола (Алвата пак е прав да му се не види )?

[AciDBurn]

какъвто народът, такива и управниците му.

А, дойдохме си на думата!

[Южняк]

Според мене първата българска чалга песен е "имАла майка едно ми чедо - едно ми чедо Никола левенто чедо хвъркато". Пяна от пияни партийни веломожи с продрани гласове и оцъклени от алкохола очи във себевъзхвала на шумкарските си подвизи. там някъде е раждането на чалгата като стил - алкохол, власт, сила, себевъзхваляване и гюбеци. После тоя стил го подхванаха партийните поетеси - партизани партизани легендарни синове пои полета по балкани и не знам си кво; абсолютнито същите поетеси, които някога редяха текстове за ранени партизани по-късно написаха изключително талантливи кючеци за новите силни на деня - пак срещу петолевка, залепена на челото - тигре тигре, имаш ли пари, а ако имаш, дай пет лева и т.н. простотии. Пак глорификация на силните, пак врътки в ханша и навеждане пред силния, от същите хора, които някога пишеха "ах как искам да съм потник на кремиковски работник" и хей балкан славен наш ти мургаш за отряда чавдар песен запей руйно вино Джуров лей" и т.н. простотии от зрелия соц, които някак естествено преминаха на борчо борчо имаш ли пари хубвави жени само да те гепна ще ти напукам очилата" и т.н. Чарлата и така наречените партизански песни са родени от същите гладни усти, които по късно представиха на смаяния българин чалгата, която възхваляваше живота на мутрите и подвизите им - кръв, кючеци, маанета, и много пари, лепени по челата на слугите им. Нищо общо с невероятния, автентичен български фолклор, който поразява буквално целия свят с дълбочина, феноменална древност, автентизъм и необикновеност. Нищо общо с чалгата. Но - за всеки влак си има пътници. Обаче водата отминава, пясъкът остава.

[nik1]

"А ако не може съвсем без любов, допуска се чуждото да бъде преведено" (Петко Славейков превежда над 200 турски и гръцки песни).

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LKDNLMC63RMJ:liternet.bg/publish10/bjocov/prslaveikov.htm+%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B8.+%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8+%D0%B8+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%86%D0%B8.+%D0%95%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

Песнопойки. Гръцки и турски образци. Певец на еротичен витализъм. - След издадената през 1852 г., за пръв път у нас, "Песнопойка", П. Р. Славейков издава и други. Така, в Цариград издава през 1854 г. "Веселушка за развеселяване на младите", през 1864 г. "Славейче или събрание на различни песни български и турски за разтуха на младите". И по-късно, през 1868 и 1870, дори и през 1874 г., издава "Песнопойка или събрание на разни песни български и турски." Съдържанието на една песнопойка се прелива отчасти в друга, обаче всека една има и нови работи, често печатани по-рано другаде. Освен това, в тях има и песни, които не са на Славейков, а чужди, чиито автори се откриват в други издания. Но много от чуждите, както и много от оригиналните стихотворения, са подложени на малка или по-голяма преработка. Най-после, в тия сбирки има много песни, преведени от гръцки или турски (дори и турски, печатани с кирилица) и нагодени според позната на времето си мелодия, която се посочва винаги. Много от тия песни, леки, дори някъде прекалено, се пеят охотно от младежта. Тук значи Славейков продължава това, което в ранния период на своето творчество извършва с нестигналото до нас "Цветособрание". В тая посока му въздействува и гръцкият поет Атанасий Христопуло, чиято сбирка стихове му подарява К. Фотинов още през 1846 г. Само че Славейков, не разбрал по-дълбоките вътрешни извори на Христопуловата еротика, нито главните особености на неговата лирика, тръгва в посоката на леката източна сласт. И наистина, у него срещаме здрава и жизнена еротика, която в "Песнопойка" от 1852 г. е дадена в окраска на наивен и сълзлив, при това понякога и досаден, романтизъм, а в другите - в тона на откровен материализъм и лек анакреонизъм. За забелязване е, че в песните, които са нагодени според чужди мелодии или са преведени от гръцки и турски език, най-силно изпъква грубата еротика. В първата "Песнопойка" има около шестнадесет песни, които по дух стоят близко до стихотворенията в "Смесна китка"...

[nik1]

Между българската фолклорна музика и кючека общо няма, както и между гръцкия фолклор и българския - с изключение на някоя друга общобалканска песен. Съгласявам се с Kramer, че предпоставките за залюбването на гюбеците се коренят в социалния катаклизъм от 1944г.

Да се чертаят някакви културни граници на Балканите*, или да се пропонира някаква наша "изключителност" е вид историческа чалга..

Да се оправдаваме с комунизма, за това което сме, като народ (култура и нагласи), е също вид историческа чалга.

Гърците и турците нямаха комунизъм, но слушат чалга

*Ако беше вярно че има такива граници на Балканите, то ние щяхме да се казваме "Токту" и "Борис", а не "Петър" и "Иван"; щяхме да пием кумис, вместо да ядем мусака и пълнени чушки; Щяхме да си говорим но "парачувашки/параосетински/параманджурски", вместо на славянски, гръцки или турски (в 19 век в източна и южна България, българите сме дву- или триезични, но преобладаващо двуезични с турски, както сега са двуезичните турци в България)

"А ако не може съвсем без любов, допуска се чуждото да бъде преведено"(Петко Славейков превежда над 200 турски и гръцки песни)

Редактирано Октомври 31, 2011 от nik1

[nik1]

Ехее, византия, изтока, гръцки сватби, тюрлюгювеч. Естествено, че през 1988 г. ще вижда такива работи, в България те излизат от долните кръчми в края на 50-тте.

Не искам да кажа, че не намират прием сред естетически неориентираните низини - намират. Но там прием намира всичко.

Не ме безпокои много това, защото видях 75000 младежи 2 дни да ходят на рок-концерта. Take it easy:)

Чете ли изобщо статията:

Кючек не само бях виждала, ами и нещо повече. Случи се на същата онази българо-гръцка сватба, на която разказвах че бях шаферка, и където бях извънредно впечатлена от гръцкото зейбекико. Тогава за пръв път видях леля си да играе нещо, което не ми хареса толкова много колкото гръцкото. Когато попитах как е възможно леля да танцува така неприлично с чужди мъже, майка ми ми отговори, че така са танцували някога в селото им (Моя забележка - в България), и че леля ми се била научила от баща им. Дядо ми бил първенец във всички танци, но най-вече в този и в ръченицата.

"Естетически неориетираните низини" са всъщност едно намалка част от българския народ,без значение от образованието или ценза.

Доста повече хора, в България от въпросните 75 000 човека ходят на техокупони, на поп-концерти (предимно на български изпълнители, но и на небългарски), и на чисти попфолк-концерти.

В тази връзка:

Важно е да се отговори на въпроса защо в България няма рок-групи, които да провличат хората? (български такива)

Отговорът е чевиден мисля, и той е "защото българите не слушаме рок"!

---

Аз лично не бих издържал чалга-концерт, но с удоволствие слушам Шурците ; или поне на времето слушах и гледах с удоволствие петъчните им изпълнения в дискотеката в Народната Библиотека

Редактирано Октомври 31, 2011 от nik1

[nik1]

Бих описал "историята" на чалгата в България така:

"Където е текло, пак ще тече"

или

Чалгата е реакция срещу социалическото озападняване и "култувиране"

--

Озападняването "отгоре" в България, областта на музиката в края на 19 век и в началото на 20 век, и "изтикването" на чалгата по сватби, събори и пиянски сборища , както и култивирането и "отхранването" през втората половинана 20 век (по време на социализма) на градските песни, на народната музика, на естрадата, и на западния рок и поп - очевдино не успяха да променят особено ориенталските вкусове и култура на българите, на масите (къде са сега тези стилове и музика?)

--

Ако има някакво развитие и промяна, то смятам е при сегашното ни озападняване "отдолу- нагоре" в посока "западен" и "западоподобен" поп. Българските поп-групи се развиват, и в този жанр се прави качествена бългаска музика; освен това чалгата (поп-фолка) също се "озападнява" и "очовечава".

---

Този "разказ" е в унисон с вижданията ми:

В България масата решително взе в ръцете си културните си права и, вдъхновена отнастъпилата демокрация без брегове, отхвърли всички авторитети. И поиска да слуша същите стари, любими балкански простотии, за което от поколения й пречеха. Първите години бяха време на отмъщението - колкото по-скандално, еротично, телесно, погнусяващо и вбесяващо запретенциозните "интелектуалци", толкова повече кефене. Закономерно,това създаде огромен пазар със страхотни печалби от продажби на дисковеи касети, от телевизионни канали, радиа, фолк-списания, чалга клубове.Този пазар малко по-малко нормализира "чалгата" и я смеси с нещо катоестрада, но пък я свърза със света на манекенките и визажите, защотофолк-певиците бяха еротични моделки, които само трябваше да припяват помалко. А понеже повечето бяха и любовници на босове и мутри, с това вбългарските аудио-визуални индустрии и пазари се намесиха мутрите исенчестата икономика. Разбира се, те не дойдоха сами, а със своите правила и суб-култура: масовите балкански подземни удоволствия и техния манталитет се срещнаха в щастлива пазарно-медийна прегръдка. В нея севключи и покупателят-народ - никой вече не искаше цензури, поучения,регламенти, светофари, норми, закони.

Слави Трифонов беше звездатаи нормалното медийно лице на този процес, а Азис - неговото опако -странно, трансгресивно, транссексуално. Глория и мутрите стояха посредата. В един момент те се почувстваха представители на масите - понеАзис реши, че представителството може да стане и политическо. Слави предпочита все още да си говори с политиците като равен с равен. Но кой знае, ако го ядосат...

Ще кажете: говоря за провала на столетния образователен проект и идеята за национална "висока" култура. И ще бъдете прави. При това не предлагам истински анализ, а импровизиран,къс разказ. Но изводът е ясен - това е симптом. Т.нар. национална интелигенция вече няма значение, тя не е в състояние да формулира норми и вкусове, масата се идентифицира и радва не чрез нея, а срещу нея. На всичкото отгоре се появи и още нещо, съвсем объркващо - ако умните българи мразят чалга, то умните, пътешестващи чужденци, дори и българските емигранти - не я мразят чак толкова, даже понякога я харесват (е, те не знаят за мутрите или пък не са им сърбали попарата...). Да не говорим за музиколозите...

Какво да правим тогава, докато нещо в малката прослойка, към която принадлежа и аз, вика с нерефлектирано отвращение - "Но това не сме ние!"? Не ни оставанищо друго, освен да започнем отначало. С просвещенския проект, безстаромодните национални изцепки. И както е редно - от самите нас.

Редактирано Октомври 31, 2011 от nik1

[nik1]

Чете ли изобщо статията:

"Естетически неориетираните низини" са всъщност едно намалка част от българския народ,без значение от образованието или ценза.

Доста повече хора, в България от въпросните 75 000 човека ходят на техокупони, на поп-концерти (предимно на български изпълнители, но и на небългарски), и на чисти попфолк-концерти.

В тази връзка:

Важно е да се отговори на въпроса защо в България няма рок-групи, които да провличат хората? (български такива)

Отговорът е чевиден мисля, и той е "защото българите не слушаме рок"!

---

Аз лично не бих издържал чалга-концерт, но с удоволствие слушам Шурците ; или поне на времето слушах и гледах с удоволствие петъчните им изпълнения в дискотеката в Народната Библиотека

PS

Написаното е от 44-годишна жена (Росица Гичева-Меймари). Гюбеците и гюбетчиийството на дядо са от 30-те или 40-те години на 20 век..

[nik1]

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14960962,00.html

Патриотарството легитимира простащината?

Междувременно феноменът "чалга" се е обособил едва ли не като част от националната култура, превърнал се е в етно-идентификатор, който се изнася и навън в чужбина. Това твърди етноложката и дава за пример купоните на български студенти в Мюнхен, на които се канят чалга-звезди от България. "В момента, в който някой започне да се дразни от това, го питат: Защо, ти не си ли българин?", обяснява Катерина Гел.

Защо тази чалга-култура, която влиза в противоречие с претенциите за интелигентност, се разпознава от привържениците й като част от националната им идентичност? Според Катерина Гел в основата на това стоят комплекси, породени от сблъсъка със Запада. Не се ли получава обаче парадокс: българското общество демонстрира неистов стремеж към европейска интеграция, но пък от друга страна се оттласква от западната култура, търсейки в чалгата национална идентификация?

"Това се дължи на ужаса, появил се в момента, в който Европа стана конкретна, когато България видя колко много я дели от нея, колко малко тази Европа я разбира и я понася", казва Катерина Гел. "Разбира се, в такъв момент е нормално човек да се затвори в собственото, да търси това, което му е познато, и да се хване за него като удавник за сламка", казва етноложката от Мюнхенския университет. Означава ли това, че процесът на европейска интеграция на България в крайна сметка ускорява и налагането на чалгата като култура на българските елити? "Звучи малко спекулативно, но предполагам, че ако този процес не се бе състоял, чалгата нямаше да е толкова необходима", твърди Катерина Гел.

----

http://dnes.dir.bg/news.php?id=6362191

Българите отвръщат на удара с чалга

Трудностите, връхлетяли България след влизането в ЕС, карат народа й да опонира на Запада със свои културни алтернативи като чалгата.

България е вече от 3 години в съюза, а равносметката е повече от отрезвяваща: българите са обзети от разочарование заради многократните обвинения в корупция от Запада, пише вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) в статия, която представя изследване на германската славистка Катерина Гел за чалга-културата, предаде Дойче веле.

"Налагането на европейските норми в тази страна поставя под въпрос множество изпитани поведенчески норми, което кара голяма част от населението да се отдръпва от европейските образци, опонирайки на Запада със свои собствени културни алтернативи", коментира още изданието и отбелязва, че най-влиятелната сред тях е т. нар. култура на чалгата.

Според Гел чалгата, която е "обвита с аурата на маргинализирана по време на комунизма култура", е не само в открита конкуренция със западния внос. Тя се използвала от властовия елит в България като средство за кодифициране на една водеща национална култура.

ФАЦ описва накратко фолклорните корени на чалгата. Направеният от изследователката анализ показва как нормите на поведение, предавани чрез музиката на тесни социални кръгове, се превръщат в общоприети норми на поведение.

"Във видеоклиповете до съблазнителната чалга-изпълнителка винаги има богат, властен и мускулест мъжага, който е представян като истинския източник на луксозния й живот. Това не е много далеч от действителността", констатира авторката.

Според нея сред "меценатите" нерядко има и босове на мафията, чийто живот се възпява поръчково от певици в собствените им ресторанти, барове и дискотеки. Именно тази е атмосферата, в която мрежите, оплетени от съмнителни бизнесмени, политици и пазители на реда, стават все по-гъсти. Тази е атмосферата, в която се развиват и новите центрове на властта, добавя вестникът.

Гел отбелязва още, че една чисто музикална идея успява да се превърне в културен феномен, а това помага да се утвърдят специфични норми на поведение, ценностни представи и външни белези.

"Чалгата и до днес възхвалява демонстративно онези балкански стереотипи, които от западна гледна точка са отрицателно натоварени: изостаналост, ориенталщина...", пише германският всекидневник.

Според изледването 85% от българите слушат този стил музика и това е резултат от систематичното му разпространение от медиите, зад което стоят властови елити.

"По този начин те преследват не само икономически интереси, но и една ясна политическа цел: стимулирането на инициирана "отдолу" култура, която да ги легитимира сред широките маси", завършва славистката.

Редактирано Октомври 31, 2011 от nik1

[Doris]

Стрина Парашкева и Назлъм Станка и те не могли да стигнат до единно мнение за кючеците и гюбеците:

...Каквото-щото, умря си човекът и туй за туй! Пренесоха го в къщи, писнаха близки и роднини, реве и Назлъм Станка, че най-много пищи стрина Парашкева. Плаче горката, коси скубе и нарежда:

- Минчооо, Минчо, стопаниноо... На кого ме оставяш, Минчо, сама жена, сама кукувица... Че как ще те, Минчо, прежаля и как се тоз живот забравя, дето сме го с тебе живели!... Че кой като тебе, Минчо, всяка вечер шерденчета ще ми носии!... Ооох... Оох!... Минчо, Минчо, стопанино и баш търговецоо!...

Назлъм Станка седнала от дясната й страна, навела глава, хълца и тихо приглася:

- Тъй, тъй мари, сестроо...

- Минчоо, Минчо, стопанинооо - реди стрина Парашкева, - кога си дойдеш някога кефлия, че като викнеш: "Ставай, Тантелоо!"... че стана,Минчо, че почна, и ти свириш, а аз играя, ти свириш, а аз играя - до петляно време...

- Тъй мари, сестро, тъй беше... - на втори глас каканиже Назлъм Станка.

- Свириш, свириш на ръченица, Минчо, че го обърнеш на кючееек!... Че хем пееш, Минчо, хем свириш, хем аз играя, дорде каталясаме и двамата...

- Ооох... Не е тъй мари, Парашкево, не е тъй!... - прекъсна я Назлъм Станка и като си обърса носа, продължи: - И той играеше ма, сестро, и тоой... Хем пее мари, хем свири, хем стане и гьобеци хвърля... Чудила съм се и маяла какво беше това сърце негово... Хеле пък кога си тури и метлата... Мушне я, сестро, отзад на пояса и той се кълчи, а тя се мята като опашкааа!...

А чичо Минчо, опънал снага на кревата, с нови щифали и нов калпак, накичен с цветя около ушите, лежи си като жив. Лявото му око полуотворено гледа към Назлъм Станка и сякаш й смига, смига.

Чудомир, "Не е тъй мари, Парашкево..."

Този разказ, писан преди девети е само художествена измислица. Виновен за чалгата и кючека разбира се е социализмът.

[nik1]

Стрина Парашкева и Назлъм Станка и те не могли да стигнат до единно мнение за кючеците и гюбеците:

Този разказ, писан преди девети е само художествена измислица. Виновен за чалгата и кючека разбира се е социализмът.

Социализмът е виновен, защото не допусна да се развива и развие масовия народен стил и вкус (където и когато се пее за любов), а се опита да въведе "отгоре" (дца наложи) чуждите на българите естрада и рок;

Ако не беше социализма, чалгата (поп-фолка) ни щеше да е с качеството на гръцкия поп-фолк, а не с родното "качество" ("тигре, тигре", или "панталони, манталони"), или с качеството на сръбския турбофолк..

/Народните песни са безинтересни за кръчмата и за "разтуха"; "песни за любов" трябват за това, или както пише П. Славейков- "без любов не може"/

http://vbox7.com/play:269b4cd4&al=2&vid=6785475

http://vbox7.com/play:b557142e&al=2&vid=6796885

Редактирано Октомври 31, 2011 от nik1