Прякори или титли на наши владетели

[plamen_starbov]

Обикновено византийските владетели, освен със собствените си имена, са известни и с прякори (прозвища, титли) от различен произход. Например - Лъв V Арменец, Михаил II Пелтека, Василий I Македонец, Лъв III Исавър и така нататък.

Предполагам, че тази практика е влязла и в нашата държава. Сещам се на момента за цар Калоян, наречен Скилойоан ("кучето Йоан"), но така е назован от византийците. Как обаче българите са наричали своите владетели? Това е моят въпрос.

[glishev]

Имаме малко на брой модерни прозвища: Крум е "Страшни", Симеон е "Велики".

Има и разнообразни средновековни, но не за всички владетели: например "свети" цар Петър, "преизящния цар Асен" и може би още такива.

Имаме един владетел, който добавя християнско име към онова, което е получил при раждането си: Борис, наречен Михаил.

За Владимир-Расате всъщност нямаме никаква сигурност - дали някое от имената му не е дадено при кръщаването и кое точно. За Енравота-Воин (или Енравота-Баян) също не сме наясно. Това двойно лично име ли е или е получил едното при кръщаването си, или пък има име и прозвище.

Имаме владетели и претенденти с по няколко имена (нямам предвид двойните лични имена), от които някои са един вид "тронно име", а други са вероятно прозвища: "Петър"-Делян, "Петър"-Константин Бодин, Тодор-"Петър" или дори "Калопетър". За Асен I не ми е ясно как се е казвал: Белгун, Асен, Йоан-Асен, Асен-Белгун?... Третият брат от основателите на ВБЦ също е леко неясен като име. Вероятно е кръстен просто Йоан, но остава като Иваница, Йоаница, Калоян, вече прозвището Скилоян и как ли още не. Включително "Ромеохтонос".

За Йоан II Асен или Йоан-Асен II не знаем дали "Асен" е част от двойно лично име или вече е епоним.

За Константин Асен не знаем какво е това "Тих" към името му - епоним или прозвище.

За името на т. нар. Ивайло изобщо нямаме сигурност: "Ивайло" може да е погрешна конструкция, а иначе имаме две несигурни названия - Лахана и Бърдоква/Кордокува.

За Мицо Асен има неяснота дали се е казвал Димитър или Михаил. Моята предпочитана версия е за Димитър, но това е напълно несигурно.

И вече отделно стои въпросът с номерацията на владетелите. Например Михаиловците и Йоановците са си проблем. Ако Борис-Михаил е "Михаил I", то имаме един Михаил Асен, син и съцар на Константин Асен, който трябва да е "Михаил II". А тогава Михаил Шишман ще стане "Михаил III" - но само ако "Шишман" е епоним, а не част от двойно лично име... Същото и с Йоановците. Ако Асен I е Йоан-Асен, тогава може би той е "Йоан I", Калоян е "Йоан II", а Йоан-Асен II ще стане "Йоан III". Има неяснота в имената и номерацията на владетелите ни и това си е.

Отделно има неясноти и около броя на българските владетели. Например за мен не е решен въпросът с Кормесий и Кормисош и съм склонен да ги приема за един и същи човек. Знаете и за несигурността около владетеля Паган: това лично име ли е или е част от титла. За прякото приемство на Крум също си имам колебания - дали Омуртаг автоматично наследява баща си или има междинно регентство, а може би дори царуване? За колебанията около царуването на Роман и евентуалните царски претенции на Арон изписахме цяла тема. Стана дума и за проблемите около имената на Роман и Гавриил-Радомир. И не трябва ли да броим всички съцаре от ВБЦ като владетели, пък и да ги включваме в номерацията на имената? За "Пресиан II", "цар Константин II" и евентуално за Фружин също е говорено доста. Аз може и да не ги приемам за владетели на България, но не всички смятат така.

И т. н., и т. н... Та - не само прозвищата са несигурни. Всъщност нашата историография по инерция е натрупала много неясноти, въпроси и нерешени спорни моменти. И то дори само във владетелския списък и номенклатура, без да взимаме предвид нищо друго от проблемните моменти... Което е срамота, разбира се. Вече да не говоря за имена като Заберган и Органа, които всъщност не са поставени в никакъв ясен контекст. Няма автор, който да е обхванал цялата материя в общ поглед и дори само да е изредил тези проблеми, пък камо ли да предложи някакъв опит за изясняването им. Има само работа на парче.

[Aspandiat]

Това "Крум Страшни" не е ли възрожденска патаклама?

[plamen_starbov]

Ако Борис-Михаил е "Михаил I", то имаме един Михаил Асен, син и съцар на Константин Асен, който трябва да е "Михаил II". А тогава Михаил Шишман ще стане "Михаил III" - но само ако "Шишман" е епоним, а не част от двойно лично име...

Глишев, според мен тук може да добавим дори сина на цар Симеон - Михаил. Доста е условно, но той е един от вариантите за престола след смъртта на баща си, тоест - нещо като претендент.

Ако Асен I е Йоан-Асен, тогава може би той е "Йоан I", Калоян е "Йоан II", а Йоан-Асен II ще стане "Йоан III".

Така мисля и аз, въпреки че в много учебници се е утвърдило името "Асен I".

Знаете и за несигурността около владетеля Паган: това лично име ли е или е част от титла.

Патриарх Никифор, мисля, го назовава като "Кампаган".

[glishev]

Да, Спандю. Както казах - модерно прозвище.

Щърбов, тя всичката работа е втасала. Цялата ни историография е като разбримчен чорап. Хващаш само един конец, а разплиташ цялата плетка. Някога Иречек, Златарски, Рънсиман и Мутафчиев са се опитали да направят по нещо цялостно, но и те не са се справили, а след тях вече е пълен батак. Гледай дори само имената и броя на владетелите. Потискаща картина на хаос. Сто трийсет и кусур години модерна историография са ни довели дотук да не знаем кои сме и да не можем да каталогизираме средновековните си монарси. То това е офф-топик спрямо темата ти, но не можех дa не го спомена.

Редактирано Август 31, 2011 от glishev

[plamen_starbov]

Няма проблем.

[resavsky]

Паисий нарича Симеон със странния израз "Симеон Лабас".Вероятно става въпос за прозвище но още няма приемлив превод.Иначе така наречения "Ивайло" е наричан Лахана или Кордокувас.Почти сигурно става въпрос за прякор.

[glishev]

А, да - и прочутото "Емиаргос", вярно

[resavsky]

Глишев доста бих поспорил дали това "емиаргос" е получило широко разпространение.Студентски прякор нищо повече.

[glishev]

Може и да си прав. Днес във всеки случай е прочуто. Петър Ангелов и Иван божилов имат книги за българите в представите на византийците и за българите във Византия. Оттам също може би могат да излязат някакви любопитни детайли около прозвища и прякори.

А, сещам се за "новия Сенахерим/Сенахерив" относно Крум.

[Пандора]

Вече да не говоря за имена като Заберган и Органа, които всъщност не са поставени в никакъв ясен контекст. Няма автор, който да е обхванал цялата материя в общ поглед и дори само да е изредил тези проблеми, пък камо ли да предложи някакъв опит за изясняването им. Има само работа на парче.

Причините може би са различни - например може при следваща инициация да се получава ново име,или пък личното име нарочно с определена цел не се съобщава,а името достигнало до нас е само прозвище.

Патриарх Никифор, мисля, го назовава като "Кампаган".

Кам не се ли наричат шаманите ?

[Galahad]

За Константин Асен не знаем какво е това "Тих" към името му - епоним или прозвище.

Това е известно - бащино име, но се опасявам, че му е прикачено от днешните историци, а той се е задоволявал да е само Константин Асен.

По-неясен е въпросът за Теодор, дето е наричан освен Кало-Петър още и Славо-Петър, защото после пък имаме един Алексий Слав дето има претенции към трона.

Има я в Синодика и традиционната добавка Асен Стари и Тертер Стари. Но това е офиц. документ и са по-тактични, тъй че няма много прякори. Напр. на виз. имп. Михаил не са му добавили прозвището "Пианицата".

[Raven]

Кам не се ли наричат шаманите ?

Кампаган е само при Никифор, при Теофан е Паганос.

Ако е тюркската титла за шаман кам би трябвало да е след името, при тюрките титлите следват името.

Освен това византийските хронисти по правило не споменават домашните титли на владетелите ни а ги наричат с неутралните гръцки архонт и кириос.

Маркварт смята че кам е форма на тюркската титла кан /khan/.

Вероятно Никифор е сметнал "кан Паган" за цяло име и го е записал като Кампаганос

[makebulgar]

Петър Добрев в една от книгите си тълкува имената от именника като прякори използвайки различни езици. Примерно Гостун - наместник, Курт - създател.

[ДеДо Либен]

Кампаган е само при Никифор, при Теофан е Паганос.

Ако е тюркската титла за шаман кам би трябвало да е след името, при тюрките титлите следват името.Освен това византийските хронисти по правило не споменават домашните титли на владетелите ни а ги наричат с неутралните гръцки архонт и кириос.

Маркварт смята че кам е форма на тюркската титла кан /khan/.

Вероятно Никифор е сметнал "кан Паган" за цяло име и го е записал като Кампаганос

Не мота да се въздържа да не попитам:

в светлината на второто изречение , не трябва ли да е Паган кан?

[проф. Добрев]

Петър Добрев в една от книгите си тълкува имената от именника като прякори използвайки различни езици. Примерно Курт - създател.

Той и тук е пределно девиативен, защото цял свят знае, че в тюркските езици има нар.същ.име курт "вълк", именно на основата на което се образува и настоящото мъжко лично име.

[Пандора]

Не мота да се въздържа да не попитам:

в светлината на второто изречение , не трябва ли да е Паган кан?

"Многочисленный пласт составляют имена, как правило, заканчивающиеся титулами: хан, бий, бек, герей, мирза (мурза). Иногда титул ставился перед именем, но по сути, это не имело значения. Исключение составляет слово бек: когда оно пишется в начале слова, то имеет значение "крепкий" (Бекболат, Бекташ, Бектемир); в конце имени, как правило, означает титул (Къарабек, Муратбек, Наврузбек). Титул бий в женских именах часто встречается в усеченной форме би: Бике, Сарабика, Сююмбика."

..."

Личные имена кумыков.Нурмагомед Гаджиахмедов

До колкото мога да разбера от цитата,титулите също могат да бъдат и част от името,навярно в началото те са думи които означават конкретни неща ,епитети,а после се превръщат и в титули,както в случая с бек.

[Стоедин]

Бая се чудих къде да си пиша въпроса и се набутах тука. От известно време ме занимава едно странно съвпадение на имена(не буквално, а като повторяемост на сричките) на личности от ПБЦ и ВБЦ. Имам предвид Кракра и Тертер. Сещате ли се за други имена от нашата история с подобна повторяемост на сричката? Кра-кра, Тер-тер,...? Напомнят ми за думи като ма-ма, ба-ба, ка-ка. Като казах кака и се сетих за един знаменит футболист с това прозвище. Получил го е от по малкото си братче което не можело да казва Рикардо, мисля и казвало само ка-ка. Възможно ли е имената им да са били трудно произносими на български и да са се получили тези им форми? Как са се появили тези странни за мен поне имена(Кракра и Тертер)? Тюркски ли е произхода им?

[Стоедин]

Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз синал...

Редактирано Септември 15, 2013 от Стоедин

[glishev]

Питаш и отговор не чакаш Поне аз не се сещам за други подобно коструирани имена. Спандю може да знае, той направо е експерт по ономастиката, така че евентуално би могъл да измъдри и хипотеза.

[resavsky]

Тези повтарящи се срички са характерни най вече за иранските езици.

[Избирател]

"И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Оделян, много красив..."

[проф. Добрев]

Паисий нарича Симеон със странния израз "Симеон Лабас".Вероятно става въпос за прозвище но още няма приемлив превод.Иначе така наречения "Ивайло" е наричан Лахана или Кордокувас.Почти сигурно става въпрос за прякор.

Лабас е славянизираната форма на прабългарското име на Симеон:

http://bolgnames.com/Images/Boris.pdf

http://bolgnames.com/Images/Names.pdf

Симеон-Лабас.pdf

[resavsky]

Добрев няма никакви доказателства че българите /имам предвид дунавските/ въобще използват думата "барс".

[tervel]

Лабас е славянизираната форма на прабългарското име на Симеон:

http://bolgnames.com/Images/Boris.pdf

http://bolgnames.com/Images/Names.pdf

От същия прабългарски апелатив безспорно води началото си и името на владетеля през

Ранното Средновековие на областта на днешния унгарски гр. Земплин, дук Лаборц, което име

според унгарския езиковед J. Melich [1921, 1; ~*~1923, 69] е прабългарско и има за основа праб.

*алп-барс “хероят пантер”, т.е. “източноазиатски лъв” цитат проф. Добрев

Живко Войников предложи далеч по - точна и възможна етимология от осетинското лæбу́рæг - атакуващ нападащ.

http://slovar.iriston.com/news.php?newsid=36798

Много по - смислена и логически издържана етимология от поредните абсурдни тюркски ''тигро вълци'', ''източноазиатски лъвове'' и ''хeрои пантер-и''. Впрочем, всички тюркски етимологии на български имена и титли са абсурдни.

Редактирано Октомври 13, 2013 от tervel