Прякори или титли на наши владетели

[T.Jonchev]

Може би Борис идва от БорИЗ тоест"Бор е", "Як като бор". Тази етимология обаче едва ли важи за Бор-уй. Така, че според мене името е славяногръцко - славянски корен плюс гръцко окончание.Другия вариант е славянско име с литовско окнчание- те и там завършват доста често на ис имената си. Въобще славянските имена имат навика да изхождат от борене (Борил), борба бой, война - примерно Бой-ко. Вой-ко и т.н. :-)

:biggrin:

[mitaca]

Може би Борис идва от БорИЗ тоест"Бор е", "Як като бор". Тази етимология обаче едва ли важи за Бор-уй. Така, че според мене името е славяногръцко - славянски корен плюс гръцко окончание.Другия вариант е славянско име с литовско окнчание- те и там завършват доста често на ис имената си. Въобще славянските имена имат навика да изхождат от борене (Борил), борба бой, война - примерно Бой-ко. Вой-ко и т.н. :-)

Има си хас да не е славянско ! А ИЗ (в БорИЗ) през какъв език превеждаш, че е 'е'? Аз за английски се сещам . А Бор(..)уй лесно се извежда през славянския, просто размнохителните 'органи' на бора или по сегашному - шишарка .

[svetogor]

Еми тук ми казаха, че Истанбул било "ис там полис" демек там ли е градът, та "ис" го превеждам от гръцки

[Perkūnas]

Еми тук ми казаха, че Истанбул било "ис там полис" демек там ли е градът, та "ис" го превеждам от гръцки

Ъ?

[Атила Дуло]

Еми тук ми казаха, че Истанбул било "ис там полис" демек там ли е градът, та "ис" го превеждам от гръцки

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13690&page=31#entry293963

[isav]

Дуло, тия твои шегички водят до епохални открития при някои!!! Смея се със сълзи...

Сериозно - формата "Богорис" изисква сериозен преглед, особено с оглед на спомянатия от Юсти "Bohris".

[Атила Дуло]

Според мен е латино-германо-угрофинска заемка и подобна на произхода на "товарищи". Така са си подвиквали "разбойники-подделники", когато керваните са грабили: "Товар ищи!/Стоката(ценното) търсете!" и така станало нарицателно за всички разбойници - съобщници (така и до сегинка ).

Край на майтапа (само за разведряване на обстановка). )))

Редактирано Декември 9, 2013 от Атила Дуло

[svetogor]

Извън майтапите до сега не видях сериозна критика на славянски корен с гръцко/балтийско окончание.Няма и друг такъв известен извън славянския контекст.Ми то за мене си е 100% ясна вече картинката, а и за всеки непредубеден с неславянски прабългаризъм мозък...

[mitaca]

За да има сериозна критика, трябва да има сериозна теория. Такава не се вижда, нито нормално, нито дори с микроскоп или телескоп.

[svetogor]

Е хайде сега няма нужда да се открива менделеевата таблица за едно име несрещано сред никой друг освен два славянски цара и един бюлюк (понякога турцизмите кефят ама да знаете, че не са прабългаризми) сходни имена като борил, боривой, борислав и т.н. и т.н.

[decapitator]

Крум "Нов Санахерим",

[Togarm]

С риск да бъда обвинен в оф-топик: какво правим с имената на митичните "руски" князе Бастарн (!), Волхов (?!?), Избор (Испор?!?), Белояр / Гординя (Горд / Грод?!?), с "антския" княз Бож, датиран около 375 г. (!) и с неговите по-късни руски и хърватски събратя по съдба, пък донякъде и адаши, наречени Мезамир - съответно датирани към 560 г. (руски / антски вариант) и 593 - 602 г. (хърватски вариант), та дори и с поредния (трети) руски вариант Мусокий, датиран тоя път около 593 г., както хърватския Мезамир! Не отвеждат всъщност ли те всичките именно към българската историческа памет, и неидентифицирания все още със сигурност Безмер?

Какво правим също така с легендата за тримата, или петима, според местните познания и предпочитания братя, наречени при хърватите Косиенч (вж. Гостун), Хрват, Клук, Мухло и Лобел (със сестри Туга и Буга; всичките датирани около 626 - 641 г.), при чехите и поляците - Чех (Боемус), Лех и Рус, а при руснаците - Кий, Щчек и Хорив (и сестра им Лебед)?

И ако, макар и доста спорни, неизбежните аналогии с Гостун, Курт (Кубрат), брат му Шамбат-Кий (незасвидетелстван другаде, освен в "Джагфар Тарихи"), и петимата синове на Кубрат - Боян (бат-Баян, Безмер?), Аспарух (Испор, Еспор, Еспере-рих), Котраг, Кубер (Кувер) и Алцек са налице, то защо подобни имена - този път вече и като епоними - се появяват и при маджарите под формите Геза (вж. Гостун), Курт-диармат (Курт / Кубрат), Маджар (вж. Мезамир), Кер или Кабар (вж. Кубер), та дори и Тариан (вж. Твирем)?!?

Защо незасвидетелстваните категорично в изворите Олег и Рюрик твърде много приличат на братята (О-)Лех и Рус (Рух-рик?) от чешките и полски легенди, а третият брат Чех / Шчек някак странно напомня за нашия Алцек? Защо отново при поляци и чехи се появяват полу-митичните персонажи Само (датиран 623 - 658 г.) и Шемовит (датиран около 845 - 900 г.), като за първия някои наши изследователи твърдят, че става дума за брата на Кубрат Шамбат, наречен Кий? Защо на хърватския Клук от първата половина на VII в. съотвества по име полския Крак, напомнящ за българина Котраг, и датиран отново към VI - VII в., когато все още няма, не само полски хроники, но дори и поляци?

Няма да споменавам арменските, скандинавски и готски варианти на въпросните легендаризирани персонажи, че ще стане много.

Случайни ли са всички тези съответствия?

Ако коментарът ми не е подходящ за тази тема, моля модераторите да го преместят където е по-подходящо. Или да го изтрият, все едно.

[makebulgar]

Паисий нарича Симеон със странния израз "Симеон Лабас".Вероятно става въпос за прозвище но още няма приемлив превод.Иначе така наречения "Ивайло" е наричан Лахана или Кордокувас.Почти сигурно става въпрос за прякор.

Лабас е славянизираната форма на прабългарското име на Симеон:

http://bolgnames.com/Images/Boris.pdf

http://bolgnames.com/Images/Names.pdf

От същия прабългарски апелатив безспорно води началото си и името на владетеля през

Ранното Средновековие на областта на днешния унгарски гр. Земплин, дук Лаборц, което име

според унгарския езиковед J. Melich [1921, 1; ~*~1923, 69] е прабългарско и има за основа праб.

*алп-барс “хероят пантер”, т.е. “източноазиатски лъв” цитат проф. Добрев

Живко Войников предложи далеч по - точна и възможна етимология от осетинското лæбу́рæг - атакуващ нападащ.

http://slovar.iriston.com/news.php?newsid=36798

Много по - смислена и логически издържана етимология от поредните абсурдни тюркски ''тигро вълци'', ''източноазиатски лъвове'' и ''хeрои пантер-и''. Впрочем, всички тюркски етимологии на български имена и титли са абсурдни.

Относно "Лабас" бях чел някъде, че означавало "светилник", но не помня да е имало лингвистично обяснение на тази хипотеза - може би някой е решил, че "Лабас" произлиза от "λαμπάς" (факел, светило), а Паисий при превода неволно го е записал като "Лабас", вместо "Ламбас".

Бихме могли да въведем и други хипотези за произхода на "Лабас" :

- произлиза от "λάβα"(вулканична скала)

- произлиза от глагола "λαμβάνω" (завладявам), който в мин.св.вр. има формата "λαβόν", откъдето и "Λάβας" :

- произлиза от библейския персонаж Лаван,

http://bible.netbg.com/bible/dic/w.php?1029

чието име в старославянските текстове се среща и като "Лава":

При тази хипотеза приемаме, че старославянската форма "Лава" преминава в гръцките текстове като "Лавас", откъдето Паисий го транскрибира като "Лабас".

Отн. Лабас, интерес представлява чув. име Лампас (в чув. "б" се е загубило и преминава в "п"). Не изключвам и мнението на Зитко, което е твърде логично! Но може да се посочи още староиндийското lapati, персийското labe, lāba, гилянското lеbê - език, слово, също в ягнобски lapi, кюрдски lêv, пущунски lab, талишка lyv, персийски labe, шугнански lab, гилянски lêb, сариколски lab - уста. Т.е. Лабас - красноречив. Както казва Ст.Младенов - да се търси етимолоигята на имената е едно от най-мъчните работи! ..... А пишман-разбирачи и агностици като Перкунас, Глишев и Римлянина, да си намерят по-интересно занимание ... вместо да си губят времето тук!

За Лабас не трябваше ли първо до установите къде първо се появява и от там вече да правите сметки?!? Защото нашия отец Паисий като е назовал автора на един от основните си извори Маврубир е подвел един от сръбските историци, че това е писател различен от Мавро Орбини. Дон Мавро Орбини пък е дал на втората съпруга на Иван Александър името Браида, следвайки латинския превод, но в гръцкия текст думата си означава просто "еврейка".

Защото напр. в руския превод от 1722г., който са ползвали нашите отци Спиридон и Паисий има както Сiмеонъ Лабасъ (с. 303), така също и Лабассъ (с. 306). А Борис ІІ си е Борiс (с. 308), не е нито барс, нито лабас.

Нищо странно, защото това е основно-първото и прабългарско име на Симеон.

Относно "прякора" Лабас на Симеон очевидно много хора имат мнение, но на практика всички грешат! Като се почне с проф.Добрев и лингвистичният му анализ че Лабас било прабългарското-тюркско име на Симеон, и се мине през всички останали наред с Ж.Войников, Ив.Т.Иванов от протобулгарианс и много други, които превеждат "прякора" като лава, светлина, блясък и други подобни, всички са грешни.

През 1900г. проф.Златарски участва в издаването на "История во кратце ...." (1792г.) на Йеромонах Срипидон . Златарски съответно в началото прави обширен научен анализ на творбата на Спиридон и показва какви източници е ползвал, къде е променял текстовете от които е чел и т.н. Спиридон четейки от Паисий също пише за Симеон Лабас, но Златарски прави анализ и разбира че Паисий е взел тоя "прякор" от Мавро Орбини. Мавро Орбини пък бил измислил тоя прякор четейки погрешно гръцкият текст на Зонара за Симеон, където пише Συμεων λαβας, където λαβας не е прякор или име, а просто е част от изречението и значело "случай" или нещо подобно. Всичко това Златарски пише в бележка под линия, като в същата бележка виждаме и истинското име на популярният като Омуртаг наш владетел, чието име е записано от Орбини правилно като Муртагъ!

Който иска може да направи справка и с текста на Зонара от ГИБИ:

Тъй че извода е преди да се правят велики открития на прабългарски имена и други подобни, първо да се четат подробностите в книгите, да се проучват източниците и изворите в оригинал, и да се работи научно, а не любителски!

Редактирано Април 26, 2014 от makebulgar

[проф. Добрев]

Тъй че извода е преди да се правят велики открития на прабългарски имена и други подобни, първо да се четат подробностите в книгите, да се проучват източниците и изворите в оригинал, и да се работи научно, а не любителски

С определянето произхода на собствените имена се занимава лингвистичната научна дисциплина Ономастична Етимология.

Съгласно собствените си принципи и правила тя взема съответното име така, както то е в източниците, и обработвайки го по надлежния ред чрез своите методи и средства, посочва и доказва неговата първично-изходна форма, апелатив и етимон.

За нуждите и целите на тази лингвистична наука е абсолютно ирелевантно дали името е съществувало реално или пък е конструкт, плод на въображение, което по принцип е предмет на изследване на Историографията.

И все пак презумпцията в случая е, че прабългарското име на Симеон, каквото той безспорно има, се споменава единствено и само от Зонара, без да се допуска, че отец Паисий

може да го е видял и в други източници.

При това положение за прабългарската Ономастична Етимология засега валидно-меродавно остава неговото сведение, на основата и с оглед на което се разработва, обосновава и предлага тюркологически възможно най-подробно-задълбочената му етимология.

А когато и ако впоследствие се открие по безспорен начин "другото" прабългарско име на Симеон,

тогава тази етимология ще загуби и своята валидност.

Ономастична етимология.pdf

Лабас_1.pdf

Лабас_2.pdf

Редактирано Април 27, 2014 от проф. Добрев

[makebulgar]

г-н професоре, колкото и научно обосновани локуми да разтягате няма как лабас за стане езическо име на Симеон. фактът е че сте си загубили времето с тия анализи. хората и особено професорите трябва да си признават грешките, но това не е присъщо на човека. проблемът с Ономастичната Етимология е че много хора си мислят че чрез нея могат да решават големи етно-исторически въпроси, ама обикновенно резултатът е оплитане в лингво-исторически калчища.

явно дори и най-големите фенове на Златарски не познават всичко което е написал.

[Last roman]

Добрев, не се улисвайте в 'морално-психически' оценки за вашите въображаеми опоненти. Забавен сте, но форумът за циркаджилъци е на друго място.

[Perkūnas]

Без λαβάς причастието ζητοῦντι остава без пряко допълнение...

Лабас се оказа поредната прабългарска партенка.

[Galahad]

Въпросът с Лабас приключи. Когато разказва за Симеон Лабас Мавро Орбини изрично се позовава на Зонора. Но отново се прояви хубавата НОВОбългарска черта да се упорства докрай, а накрая загубилия да се сърди на друг за това, че не се е оттеглил от спора, докато е можело да стане тихичко.

Трайнах няколко поетични отклонения на професора от темите, тъй че да не се чуди къде са.

Редактирано Април 28, 2014 от Galahad