Византия и комунизмът

[alvassareiro]

Византия и комунизмът

част 1.

Когато през 1917 г. болшевиките взимат властта в Русия, изглежда са скъсали окончателно с миналото. Марксизмът изглежда в Русия е един нов епизод от историята на страната, по същия начин, по който Петър велики отваря нова страница около 200 години по-рано. И в единия, и в другия случай господа, новото идва от Запад.

Ако тези прояви на озападняване н Русия са спонтанни и естествени, бихме могли лесно да ги възприемем като изходни точки на нещо наистина ново. Но в двата цитирани случая, Русия на Петър, и Русия на Ленин, озападняването доброволно ли е, или е насилствено?

Най-кратко казано, в продължение на над 1000 години Русия не е част от Запада, а принадлежи към една различна, самостоятелна, отделна цивилизация – византийската, или православната, наричайте я както искате. Тази цивилизация произхожда от гръкоримската, както и Западната, но е различна от нея. Руските членове на православната цивилизация винаги са били жертва на агресии и посегателства от страна на Запада и винаги са оказвали огромна съпротива от опитите да бъдат покорени и асимилирани на сила от запада. За да се спасят от завладяване и асимилиране от Запада, русите на няколко пъти са принудени да овладеят западната техника.

Това се е случвало поне два пъти в историята. Първият път го прави Петър Велики, вторият го правят болшевиките. Усилието трябва да се повтори, защото от Петър до ПСВ западната техника се е развила и Русия отново изостава. Докато Петър трябва просто да овладее западното корабостроителство, архитектура, военна организация и бръснато лице, болшевиките имат по-тежката задача да поставят за кратко време Русия на едно ниво с достиженията на индустриалната революция на Запад. И едва постигнали това, отново към 1947 г. Западът е с едни гърди напред, разполагайки с атомна бомба....

Така Русия стои пред една дилема. За да се спаси от западните домогвания и да не бъде напълно завладяна и асимилирана от Запада, Русия решава на два пъти да се озападни доброволно, контролирано, за да бъде на едно ниво със Запада, и да поддържа този неприятен процес в определени граници. Това е един вид политическа хомеопатия – приема на малки контролирани дози болестта, за да добие съпротивителни сили срещу нея и да я победи. Но тук изниква един въпрос – възможно ли е да се озападниш само частично, без това да доведе с малки стъпки до пълното ти озападняване?. Все пак политиката не е медицина.

Ако погледнем ретроспективно отношенията между Русия и Запада, ще видим, че в пордължение на 1000 години Русия постоянно е обект на нападения и атака от страна на Запада. През 14 век латвийци и поляци католици – анексират части от руския запад, пез 17 век полски агресори достигат Москва и са отблъснати с цената на огромни усилия, докато в същото време шведите превземат руското балтийско крайбрежие. После Наполеон повтаря подвига на поляците, немците нахлуват в украйна през ПСВ, и достигат Волга и Кавказ през ВСВ. Всичко това изглежда, че русите по-често са били жертва на аграсия, а агресорът е Западът.

Всъщност русите винаги са провокирали западната враждебност, като доброволно, съзнателно и налудничаво са се вкопчили в една чужда цивилизация и до болшевишката революция – Великата Октомврийска Социалистическа революция – белегът на антихриста в западни очи е православието.

Русия избира парвославието съзнателно в края на 10 век и след превземането на Константинопол от турците Московското княжество, което вече се е превърнало в точка на прегрупиране на православните сили срещу мюсюлмани и католици, си присвоява и то в пълно съзнание, византийското наследство.

След династическия брак между Иван III и Зоя Палеологина, коронацията на Иван грозни за цар, идва и окончателната стъпка от 1589, когато вселенският патриарх на Константинопол, слуга на турската власт, признава автокефалността на московския патриарх. От този момент на сетне Руската православна църква става най-важната и силна паравославна църква в света, не само защото е най-многолюдната, но и защото е единствената, която се радва на финансовата, политическата, икономическата и културната покрепа на силна независима държава. Така Русия след 1453 се превръща в единствената православна държава, която не е владяна от мюсюлмани. Турското превземане на Константинопол е отмъстено от Иван Грозни, който измъква Казан под носа на татарите век по-късно и всичко това е осъзнато като възкръсване на Византийската империя.

Дотук всичко ясно. Сега ще кажа нещо ново и уникално.

Приемайки така, съзнателно и умишлено, византийското наследство, русите приемат и византийското отношение към Запада и това има огромни последици не само до ВОСР, но и след нея.

Това византийско отношение към Западна Европа е просто и ясно – отношение на студено високомерие, пренебрежение, отрицание, Запада винаги греши, той е еретичен, корумпиран и упадъчен, а от друга страна ние – византийците и респ. русите – сме богопомазан народ, пазители на уникални ценности, Света земя на православието и комунизма.

Очевидно е, че това възприемане на православието и на съдбоносната предопределеност, което Русия наследява от Византия, има своето силно отражение в комунистическия режим, по същия начин, по който то присъства и в православния режим преди него.

Това руско възприемане за себе си и за Запада, наследено от Византия, почива на два пункта:

- Западът е лош, грешен, еретичен и упадъчен

- Ние сме богоизбран народ, Свешенная Рус, пазителка на уникални цивилизационни ценности, било то православни, било то комунистически.

Марксизмът е една западна идея, която обаче осъжда дефектите на Западната цивилизация, и затова има почва в Русия по два пункта –

- От една страна е съвсем в духа на руската политическа хомеопатия – да се озападним контролирано, за да се опазим от запада

От друга страна точно затова е възможно един руснак от 20 век, чийто баща е бил един заклет славянофил от края на 19 век и чийто дядо е бил набожен православен от началото на 19 век, да бъде убеден марксист, без това по никакъв начин да промени неговото традиционно отношение към Запада.

Защото и за марксиста руснак, и за славянофила руснак, и за православния руснак, Русия е Свешенная Рус, земя богоизбрана и предопределена от съдбата за нещо велико, а Западът е все така еретичен, грешен, сбъркан, покварен и упадъчен. Така комунизмът е една западна вяра, която само подкрепя традиционното руско отношение към Запада, а в същото време помага на правителството да индустриализира страната, и е с един удар два заека.

[alvassareiro]

Част 2.

Нека видим по-подробно това византийско наследство в Русия и как то се отразява в маркскистката идеология. Връщайки се назад към Византийската империя, две отлики се набиват на очи

- Византия е винаги права, Западът греши

- И институцията на тоталитарната държава

Зародишът на вярването, че гърците са винаги прави се крие във време, когато се намират в една изключително неизгодна позиция. След като са превърнали в хаос политическия си живот в предходните векове, най-накрая гръцкият свят намира мир и покой, наложен му от Рим. За гърците Римската империя е от жизненоважна необходимост, и в същото време е непоносима обида за гордостта им. Намират изход от това противоречие, като превръщат римската империя в нещо гръцко. По времето на Антонините, гърците философи чертаят империята като практично приложение на царството на платоническия цар-философ, докато други гърци заемат високи административни постове. След прехвърлянето на центъра на империя на Изток и след падането на Запада, Римската империя оцелява в елинизираните си източни провинции, а по времето на папа Григорий Велики гръцкият Рим – константинопол – е център на вселената.

Когато гръцката езическа култура е на мода, гърците с гордост се наричат елини. Когато се променят модите и елинизмът отново става символ на езичество, гърците пак стават ромеи – наследници на гръцката християнска империя. Защото не е важно как се зоват, важното е, че гъркът винаги има право.

Православният грък в този ред на мисли продължава да създава проблеми на Западното християнство. Западът е обявен за еретичен, защото гърците винаги имат право, но това опасно теологично дамгосване се случва на фона на първите политически борби между изтока и запада за влияние в европа.

Тези политически борби между Рим и Константинопол, които имат своя аналог с борбата между СССР и САЩ, са за политическо и ребигиозно влияние в огромния териториален вакум между двата центъра. Към коя от двете християнски църкви езичникът славянин да потърси спасение. Разумът говори да се обърне към тази църква, която е географски най-далечна, и така политически по-безопасна. И така моравците, в борбата си с немското духовенство, се обръщат към Константинопол, докато българите, борейки се с Византия, се обръщат към Рим, по същия начин по който Гърция и Турция, които са пред вратите на СССР, през Студената война са със САЩ, не със СССР. И започва борбата за средна и югоизточна европа между Рим и Константинопол, и залозите са толкова високи, че почти неминуемо е враждата да премине в разрив. И първата схизма на Фосий е само теологичен параван на тези борби, докато не са пресъснати неочаквано от инвазията на унгарци. Та когато тази езическа орда се установява на Дунав в края на 9 век, двете християнски църкви отново удобно остават географски разделени. Но когато унгарците приемат римокатолицизма през 10 век, старата вражда се разгаря отново с по-голяма страст и приключва с Великата схизма.

И после византийската гордост претърпява една ужасна поредица от обрати. Франките от запад и турците от изток забиват нокти в гръцкия свят, докато вътрешността на Рус, около Москва, е единствената православна земя, която не губи политическата си независимост. Земята-майка на цивилизацията – Мала Азия и Балканите са окончателно завзети и през 1453 г. гърците трябва да направят един жесток избор между робии – и гърците от 15тия век енергично и без да му мислят много отхвърлят съюза със западните еретици и съзнателно избират мюсюлманското владичество като по-малкото зло. По-добре в Константинопол да се развява тюрбанът на Мохамед, отколкото папската тиара.

Защо пада византийският Константинопол, и защо успява византийската москва? Отговорът на този въпрос се крие в причудливата институция на византийската тоталитарна държава.

[alvassareiro]

Стинка, чети повече и пиши по-малко. Съвет от мен.

[alvassareiro]

Част 3.

Империи като Рим или Китай, които налагат мир след векове на войни, владеят съзнанието на съвременниците си толкова силно, че не могат да си представят живота без тях или да си въобразят, че тези бюрократични машинарии може да загинат. Когато загива Римската империя съвременниците й не могат да приемат лесно тази смърт и се опитват, при първа възможност, да нагодят реалността към фантазиите си, и да извикат от смъртта духа на загиналата империя. На Запад опитът на Карл Велики за политически ренесанс на Римската империя е един щастлив провал, докато на Изток византийската реставрация на Лъв Исавър е фатален успех.

Най-важната последица от това възкресяване на Римската империя 400 години след смъртта й на изток е, че православната църква бива подчинена на Държавата, така, както е било в Римската империя преди това.

В езическия гръкоримски свят, религията заема една много интимна ниша в живота на светското общество. Когато римската власт сключва договор с християнската църква, изглежда очаква църквата да заеме същата подчинена и зависима позоция, която е имало официалното езичество спрямо имперското правителство, и в гръцката част на империята в следващите 300 години след легализацията тази надежда изглежда се реализира с успех, както доказва житието на Йоан Златоуст, след като спори с импреатрица Евдохия, или пък папа Вергилий, след като пада в немилост пред Юстиниан. Въпреки това Църквата успешно успява да избегне имперксата клетка с разпадането на самата империя на Запад. На Запад църквата се задържа относително независима от държавата и в някои случаи дори упръжнява влияние върху нея.

Във византийския свят обаче успешното възкресяване на Империята от 8 век лишава православната църква от свободата, но тя не влиза в клетката без борба и борбата трае почти 200 години, докато накрая Църквата не се превръща в просто една институция и придатък на империята по религиозните въпроси. А една държава, която е подчинила църквата и я е свела до тази контролирана позиция на подчинение е Тоталитарна държава, дотолкова, доколкото държавата е установила контрол над всички аспекти от живота на своите поданици.

Да повторя. Византийската империя е тоталитарна държава, и светска в същото време.

Византийската средновековна тоталитарна държава причинява катастрофални ефекти върху развитието на цялата цивилизация. Възкресената универсална държава е призрак, който хвърля сянка, парализира и смазва обществото, което я е извикало. Огромните възможности на византийската цивилизация, който Византийската тоталитарна държава смазва тотално, могат да се видят в региони, където властта на тази държава не достига, или във времената след рухването на тази държава. Геният на Ел Греко, западните градове републики, свободните университети, папската държава, свободната търговия, Магна харта – всичко това са феномени, които институцията на византийската тоталитарна държава не само смазва под железната си ризница, но и повлича цялата цивилизация към преждевременен колапс.

Политическата зависимост на вселенския патриарх от василевса се явавя сериозна дилема пред всеки езически владетел, дръзнал да приеме православието. Ако стане религиозен поданик на патриарха, идниректно се поставя под пилитическа зависимост от Византия. Ако защити политическия си суверинитет, поставяйки собствен патриарх на трона, който да му е верен, се обявява, негласно, за равен на василевса, позиция, нетърпима за Византия. Тази дилема не е толкова тежка за княз Владимир и наследниците му поради географската отдалеченост на Русия, но притеснява владетелите на България, която лежи на прага на Василия Румикон. И когато България приема православието след кратък флирт с Рим, се оказва, че светът е тесен за една православна гръцка Византийска империя и една православна славянска българска държава. Резултатът от това е, че отношенията между двете страни след християнизацията на България не само не се подобряват, както би станало, ако България и Византия бяха две католически западни държави, ами се влошават и избиват в една 50 годишна война, която завършва със завладяването на България и която нанася такива жестоки рани в победителя, че той отстъпва до края на 11 век пред франки и турци.

[alvassareiro]

Част 4.

Само Русия успява да се спаси от този катаклизъм поради географската си отдалеченост, и така последният, приел византийското православие, оцелява, за да се превърне в наследник на Византия. В дългата си борба за оцеляване от посегателствата на поляци и шведи, литовци и французи, русите намират спасение в политическата институция, която е бичът на византийския свят. Смятат, че единствен шанс да оцелеят е да концентрират свръх власт и така създават за себе си руска версия на византийската тоталитарна държава. Московското княжество елабораторията за този политически експеримент и под негово ръководство дузина слаби княжества се консолидират в една имперска сила. На тази московска политическа сграда на два пъти й се сменя фасадата – веднъж от Петър Велики и дваж от Ленин, но стуктурата си остава непокътната и СССР от 20 век, както и Московското княжество от 14 век пресъзват най-ярките черти на византийската средновековна държава.

В тази държава Църквата, било тя християнска, или пък марксистка, важното е да приеме да бъде инструмент на светското правителство. Спорът между Троцки, който вижда в държавата инструмент за разпространение на комунизма по света, и Сталин, който вижда в комунизма инструмент за разпространение на държавните интереси по света имат своя аналог със споровете между Йоан Златоуст с императрица Евдохия или на теодор Студит с Константин VI. В съвременния съветски свят, както и в средновековието, победата е на светската власт, в контраст със Запада, където Църквата спечели битката между папа Грегорий VII и ХенриIV или между папа Инокентий IV и Фредерик II.

[Aspandiat]

Ако погледнем ретроспективно отношенията между Русия и Запада, ще видим, че в пордължение на 1000 години Русия постоянно е обект на нападения и атака от страна на Запада. През 14 век латвийци и поляци католици – анексират части от руския запад, пез 17 век полски агресори достигат Москва и са отблъснати с цената на огромни усилия, докато в същото време шведите превземат руското балтийско крайбрежие. После Наполеон повтаря подвига на поляците, немците нахлуват в украйна през ПСВ, и достигат Волга и Кавказ през ВСВ. Всичко това изглежда, че русите по-често са били жертва на аграсия, а агресорът е Западът.

Тук имам някои възражения. Пропускаш например Ливонската война на Иван Грозни, която си е чиста проба руска агресия срещу Запада с цел излизане на Прибалтика. Пропускаш и упоритото и постоянно руско териториално придвижване на запад през ХVІІІ и ХІХ век по времето на Петър І, Екатерина Велика, Александър І, Николай І, Александър ІІ, което накрая довежда руснаците на Дунавската делта, във Варшава и Вилнюс.

Поляците пък пъплят на изток, защото вървят по линията на най-малката съпротива срещу раздробените руски княжества. Едновременно с това немците пък ги натискат на свой ред и понеже срещу тях са безпомощни, поляците търсят един вид "компенсация" за сметка на източното славянство. Между другото същото явление се наблюдава и при унгарците през ХІІ-ХІV век. Понеже Германската империя е голям залък за тях, те насочват експанзията си към Балканите. Докато тук Византия и България са силни, опитите им са неуспешни, но от края на ХІІІ век няма сила, която да и попречи да притискат системно Сърбия, България и Влашко.

Иначе темата е интересна, от мен плюсчета. И за да не излезе, че само се заяждам, ще взема още малко отношение. Много добре си описал православно-руско-византийския манталитет на неприязън към Запада. Не смятам обаче, че тя е традиционно присъща на православието, напротив. До Великата схизма от 1054 г. няма православни и католици, всички са християни. Яростната византийско-православна латинофобия започва към втората половина на ХІІ век покрай хазяйниченето на италианските търговци в империята, които задушават нейната търговия и достига кулминацията си след превземането на Константинопол през 1204 г. В последвалите десетилетия след отвоюването на града пред 1261 г. отношенията се нагнетяват от опитите на Анжуйците за реконкиста на Изток.

Византийското ожесточение спрямо латинския Запад обаче не се дължи само на разгрома на империята през 1204 г., а и на друга важна причина. От средата на ХІІ век започва да се наблюдава технологично и научно изоставане на православния Изток спрямо католическия Запад. Като негово начало може условно да се сметне превземането на Коринт от сицилийския нормански крал Рожер през 1147 г., който съсипва града, но отвлича голям брой майстори копринари и ги настанява в Сицилия, за да работят там. Така Запада се сдобива с ноу-хауто на копринената индустрия, тоест началната фаза на технологичния прелом е постигната чрез крадене на византийски технологии. През ХІІІ век този прелом е вече факт, а през ХV век към края на империята той е тотален с изключение може би на земеделието. Византийците със сигурност дълбоко в себе си са признавали постигнатите от Запада първенство и преднина и фактът, че "варварите" са надминали Източния Рим ги е изпълвало с комплекс за малоценност и оттам като защитна психологическа реакция озлобление и вкопчване в маниакалната идея, че Западът е източник на всяко зло, на всяка ерес и нечестивост. Тоест източникът на православно-византийската омраза се дължи на смачканото вековно самочувствие, че империята е център на света, на цивилизацията и извор на всичко стойностно и велико.

В Русия аналогичен манталитет се поражда по подобен път. Всъщност Русия за първи и последен път е била приета от Запада като равностоен партньор през ХІ и началото на ХІІ век, когато киевски владетели се женят за западни - немски, английски и скандинавски - принцеси (ето линкове, че да не размивам темата: http://en.wikipedia...._Russian_rulers; http://ru.wikipedia....%82%D0%B2%D0%B0). След това, явно с изтощаването на норманската кръв на руските владетели и с претопяването на норманските господари, Русия трайно се обвързва като душевност с византийския Юг и с хазаро-българо-куманския Изток. А по-късно и с монголския. В резултат на това изолиране (не трябва да се пропуска и важният фактор на географската отдалеченост!!!) Русия тръгва по аналогичен на Византия път на технологично, социално и духовно изоставане от възходящия Запад. Резултатът е аналогични на византийските озлобление, още по-голяма самоизолация като един вид карантина и маниакален комплекс за малоценност, маскиран под фасадата на месианската същност на Третия Рим и Свещената Рус. Петър І има вътрешната смелост да признае, че Русия е аутсайдерът на християнския свят и прави реформи, но православно-маниакално-месианският и монголско-деспотичният манталитет и до днес преобладават в руското мислене.

[alvassareiro]

Много добре Аспандиат, нямам възражения.

[Aspandiat]

По части 3 и 4.

Много добре, но и тук имам нЕкои съображения и допълнения.

Напълно вярно е, че Западната църква избягва подчинеността си на светската власт с разпадането на Западната империя. Но тя в никакъв случай не се дистанцира или разграничава от Западната империя. Напротив, бидейки владетели на старата имперска столица Рим, от ІХ век папите започват да претендират за господство над западната християния като духовни продължители и наследници на Константиновата империя.

По отношение на източната (византийската и руската) тотална бюрократичност. Такова явление няма на Запад през Средновековието, защото на Запад няма многоетнически империи (изключвам краткото време на Карл Велики). Реално тамошните държави и през Средновековието са "национални държави" (използвам го като технически термин). Византия и Русия (а и Китай) са етнически конгломерат. За да бъде задържан той в обща държавно-политическа конструкция, са необходими универсални, надетнически и смазващи местната културна и прочее самобитност механизми. Резултатът е известен - византийската доктрина за задължителното изповядване на православието, бюрократизъм, провеждан от държавни чиновници със заплата. По същото време никоя държава на Запад (и България също) не е в състояние да поддържа платен чиновнически апарат. Там адмистрирането става чрез местните графове или боляри. Ситуацията е аналогична и в Армения още през ІV век, тоест явлението няма географска обусловеност. Затова и Франкската империя се разпада набързо след смъртта на Карл Велики, който просто няма кадровия и финансов ресурс да обезпечи администрирането на огромните си владения.

По отношение на византийската традиция, задушаваща местните културни специфики, трябва да се изтъкне още един важен фактор. В културата на империята и в задаването на нейните еталони Константинопол след отпадането на Антиохия, Йерусалим и Александрия е тотално доминиращ... и потискащ местните специфики. Докато на Запад има многобройни подцентрове на общата християнска култура - например Флоренция в Италия, Краков в Полша, Париж, Лангедок, Лондон с Оксфорд и Кеймбридж и т.н. Тоест отново се връщаме към въпроса, че бюрокрацията, културно-общественият и политически деспотизъм, незараждането на хуманистични идеи и изобщо на нови идеи са резултат от ГОЛЕМИНАТА. Защо във Византия например през ХІV-ХV век се стига да преоткриване на античното наследство (както става и в Италия)? Защото империята вече е ограничена само до гръцките области на Балканите и вече не е нужна глобална политико-културна доктрина. Друг е въпросът, че инерцията от предходните столетия е била много голяма, а и идването на турците предрешават евентуалното развитие на самобитна (а не византийско-имперска) култура и менталност.

[alvassareiro]

Да, съвсем точни допълнения.

[kramer]

Част 4.

В дългата си борба за оцеляване от посегателствата на поляци и шведи, литовци и французи, русите намират спасение в политическата институция, която е бичът на византийския свят. Смятат, че единствен шанс да оцелеят е да концентрират свръх власт и така създават за себе си руска версия на византийската тоталитарна държава. Московското княжество елабораторията за този политически експеримент и под негово ръководство дузина слаби княжества се консолидират в една имперска сила.

......................................................................................

В съвременния съветски свят, както и в средновековието, победата е на светската власт, в контраст със Запада, където Църквата спечели битката между папа Грегорий VII и ХенриIV или между папа Инокентий IV и Фредерик II.

Всеки може да поеме толкова власт, колкото може да смеле след това. В това отношение Русия не прави никакво изключение.

Победата на светската власт над църквата е и в основите на протестантството, нали така.

Редактирано Август 31, 2011 от kramer

[alvassareiro]

В случая с протестантството нещата не стоят точно така. Първо, протестантството е една реформация, досто плодоносна на старите концепции, второ в една голяма част простестанските църкви нямат духовен глава, трето те избувяват във време, когато държавата вече не се интересува от църковните дела. В този случай това е едно нагаждане на църквата към местни специфични особености, и е акт на творчество, не на подчиненост, както е в православния свят.

Дори и в най-тежките случаи на попадане на протестантска цълква под светска власт, тази незападна цезаропапистка концепция е олекотена от традиционната независимост на местната църква от властта, просто властта не й се бърка.

Редактирано Август 31, 2011 от alvassareiro

[kramer]

В случая с протестантството нещата не стоят точно така. Първо, протестантството е една реформация, досто плодоносна на старите концепции, второ в една голяма част простестанските църкви нямат духовен глава, трето те избувяват във време, когато държавата вече не се интересува от църковните дела. В този случай това е едно нагаждане на църквата към местни специфични особености, и е акт на творчество, не на подчиненост, както е в православния свят.

Дори и в най-тежките случаи на попадане на протестантска цълква под светска власт, тази незападна цезаропапистка концепция е олекотена от традиционната независимост на местната църква от властта, просто властта не й се бърка.

Британският монарх е също и глава на англиканската църква.

[alvassareiro]

Затова казах, че в голяма си част протестантските църкви нямат глава, дори духовен такъв. С много малки изключения.

[DendroaspisP]

Алва,

поздравления. Много интересна тема си подхванал.

[alvassareiro]

Мерси Дендро, ще разчепкаме византийските комунисти.

[DendroaspisP]

Утре ще ти сложа плюсчета, че за днес не ми отпускат повече от... ръководството на форума.

[КГ125]

Страшна тема, наистина! Много надълбоко!

Действително могат да се търсят аналогии между тези два строя. Няма да добавям каквото и да било преди афффторът да довърши цялостното изложение.

[alvassareiro]

Ама КГ то е завършено бре. Какво повече да си изцъкам от пръстите....

[КГ125]

:) Мислех, че ще има още.

Фундаментален въпрос поставя тематиката - за източната и западната историческе специфика. Действително нещата са конструирани така, както си ги описал. И ако трябва да се опитаме, което е наистина трудно, да надникнем още нататък - ето Стинката казва географския фактор, но не е май само той.

Не бива ли да добавим и етнокултурния?

Ето една частна (или може би сходна) тема - разглежда (доклкото можеше) източният деспотизъм и западният абсолютизъм:

http://forum.boinaslava.net/archive/index.php/t-9073.html

[alvassareiro]

Противно на една голяма част от нещата, които съм писал досега, тук ще кажа, че етнокултурният фактор не играе такава голяма роля. Все пак един цезаропапистки модел, създаден от гърци, е приет и приложен също така успешно от руси, които нямат нищо общо гететично, етнолингвистично и тн. Причините за фаталния успех на Лъв Сириец и на Русия от 15 век и за щастливия неуспех на Шарлмань не са толкова етнически, колкото практически - липсата на бюрократичен апарат на запад, националният характер на повечето западни средновековни държави и тн. все неща, които Аспандиат обясни много добре.

[КГ125]

Да, ама знаеш ли - всички тия решения ги налага точно социалната псхихология, политическото поведение на субектите. Точно тук мисля, че трябва да се обърнем към културните или по-точно социопсихологическите или етнопсихологическите основи. Към класическата социална психология имам предвид, а не към притеснителната за мен културология.

Защото при Карл империята не успява неслучайно, хората така я правят и те са в основата на политическата динамика и конкретика. Двете страни в това противостояние имат почти винаги избор между двете тенденции и неслучайно всяка избира този, който избира.

Редактирано Август 31, 2011 от КГ125

[alvassareiro]

Карл не успавя, защото Галия няма юридическия и административния опит, който има Византия.

[КГ125]

Но много държави го създават този опит, дори едни османци! Галия има Рим за пример, ако искаше толкова много опитът му. Не, тия неща се разбиват в народопсихологията.

[alvassareiro]

Османците назначават рая от покорените народи да им въртят политиката и армията и търговията. А Галия има примера, но няма опита.

Ако търсим тук етнокултурна връзка, трябва да обясним каква е тя между гърци и руси примерно?

Редактирано Август 31, 2011 от alvassareiro

[КГ125]

Еми те и османците го нямаха. После Европа така или иначе постига високи нива на организация, тя е едно от най-сложните общества в историята - феодални връзки по хоризонталата и вертикалата, сложна система от правно етични норми за уреждането им, свободни градове, гилдии, ханзи, автономни университети и т.н. и т.н. - но никога бюрокрация, дори не и при абсолютизма не стига в тези нива, че да командва цялата съответна страна.

Дори напротив - сравнително бързо се установява индивидуалиостичното движение, баланса, правото и правните решения, идеята за независимия закон и т.н. Магна Харта не пада от небето, тя е резултат на тия натрупвания.

Следователно сърцата на хората избират тоя път, заедно, естествено, с много исторически фактори.

Така си мисля, па знам ли аз....