Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Мнения 182
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Публикува

Част 3.

Империи като Рим или Китай, които налагат мир след векове на войни, владеят съзнанието на съвременниците си толкова силно, че не могат да си представят живота без тях или да си въобразят, че тези бюрократични машинарии може да загинат. Когато загива Римската империя съвременниците й не могат да приемат лесно тази смърт и се опитват, при първа възможност, да нагодят реалността към фантазиите си, и да извикат от смъртта духа на загиналата империя. На Запад опитът на Карл Велики за политически ренесанс на Римската империя е един щастлив провал, докато на Изток византийската реставрация на Лъв Исавър е фатален успех.

Най-важната последица от това възкресяване на Римската империя 400 години след смъртта й на изток е, че православната църква бива подчинена на Държавата, така, както е било в Римската империя преди това.

В езическия гръкоримски свят, религията заема една много интимна ниша в живота на светското общество. Когато римската власт сключва договор с християнската църква, изглежда очаква църквата да заеме същата подчинена и зависима позоция, която е имало официалното езичество спрямо имперското правителство, и в гръцката част на империята в следващите 300 години след легализацията тази надежда изглежда се реализира с успех, както доказва житието на Йоан Златоуст, след като спори с импреатрица Евдохия, или пък папа Вергилий, след като пада в немилост пред Юстиниан. Въпреки това Църквата успешно успява да избегне имперксата клетка с разпадането на самата империя на Запад. На Запад църквата се задържа относително независима от държавата и в някои случаи дори упръжнява влияние върху нея.

Във византийския свят обаче успешното възкресяване на Империята от 8 век лишава православната църква от свободата, но тя не влиза в клетката без борба и борбата трае почти 200 години, докато накрая Църквата не се превръща в просто една институция и придатък на империята по религиозните въпроси. А една държава, която е подчинила църквата и я е свела до тази контролирана позиция на подчинение е Тоталитарна държава, дотолкова, доколкото държавата е установила контрол над всички аспекти от живота на своите поданици.

Да повторя. Византийската империя е тоталитарна държава, и светска в същото време.

Византийската средновековна тоталитарна държава причинява катастрофални ефекти върху развитието на цялата цивилизация. Възкресената универсална държава е призрак, който хвърля сянка, парализира и смазва обществото, което я е извикало. Огромните възможности на византийската цивилизация, който Византийската тоталитарна държава смазва тотално, могат да се видят в региони, където властта на тази държава не достига, или във времената след рухването на тази държава. Геният на Ел Греко, западните градове републики, свободните университети, папската държава, свободната търговия, Магна харта – всичко това са феномени, които институцията на византийската тоталитарна държава не само смазва под железната си ризница, но и повлича цялата цивилизация към преждевременен колапс.

Политическата зависимост на вселенския патриарх от василевса се явавя сериозна дилема пред всеки езически владетел, дръзнал да приеме православието. Ако стане религиозен поданик на патриарха, идниректно се поставя под пилитическа зависимост от Византия. Ако защити политическия си суверинитет, поставяйки собствен патриарх на трона, който да му е верен, се обявява, негласно, за равен на василевса, позиция, нетърпима за Византия. Тази дилема не е толкова тежка за княз Владимир и наследниците му поради географската отдалеченост на Русия, но притеснява владетелите на България, която лежи на прага на Василия Румикон. И когато България приема православието след кратък флирт с Рим, се оказва, че светът е тесен за една православна гръцка Византийска империя и една православна славянска българска държава. Резултатът от това е, че отношенията между двете страни след християнизацията на България не само не се подобряват, както би станало, ако България и Византия бяха две католически западни държави, ами се влошават и избиват в една 50 годишна война, която завършва със завладяването на България и която нанася такива жестоки рани в победителя, че той отстъпва до края на 11 век пред франки и турци.

  • Потребител
Публикува

Част 4.

Само Русия успява да се спаси от този катаклизъм поради географската си отдалеченост, и така последният, приел византийското православие, оцелява, за да се превърне в наследник на Византия. В дългата си борба за оцеляване от посегателствата на поляци и шведи, литовци и французи, русите намират спасение в политическата институция, която е бичът на византийския свят. Смятат, че единствен шанс да оцелеят е да концентрират свръх власт и така създават за себе си руска версия на византийската тоталитарна държава. Московското княжество елабораторията за този политически експеримент и под негово ръководство дузина слаби княжества се консолидират в една имперска сила. На тази московска политическа сграда на два пъти й се сменя фасадата – веднъж от Петър Велики и дваж от Ленин, но стуктурата си остава непокътната и СССР от 20 век, както и Московското княжество от 14 век пресъзват най-ярките черти на византийската средновековна държава.

В тази държава Църквата, било тя християнска, или пък марксистка, важното е да приеме да бъде инструмент на светското правителство. Спорът между Троцки, който вижда в държавата инструмент за разпространение на комунизма по света, и Сталин, който вижда в комунизма инструмент за разпространение на държавните интереси по света имат своя аналог със споровете между Йоан Златоуст с императрица Евдохия или на теодор Студит с Константин VI. В съвременния съветски свят, както и в средновековието, победата е на светската власт, в контраст със Запада, където Църквата спечели битката между папа Грегорий VII и ХенриIV или между папа Инокентий IV и Фредерик II.

  • Глобален Модератор
Публикува

По части 3 и 4.

Много добре, но и тук имам нЕкои съображения и допълнения.

Напълно вярно е, че Западната църква избягва подчинеността си на светската власт с разпадането на Западната империя. Но тя в никакъв случай не се дистанцира или разграничава от Западната империя. Напротив, бидейки владетели на старата имперска столица Рим, от ІХ век папите започват да претендират за господство над западната християния като духовни продължители и наследници на Константиновата империя.

По отношение на източната (византийската и руската) тотална бюрократичност. Такова явление няма на Запад през Средновековието, защото на Запад няма многоетнически империи (изключвам краткото време на Карл Велики). Реално тамошните държави и през Средновековието са "национални държави" (използвам го като технически термин). Византия и Русия (а и Китай) са етнически конгломерат. За да бъде задържан той в обща държавно-политическа конструкция, са необходими универсални, надетнически и смазващи местната културна и прочее самобитност механизми. Резултатът е известен - византийската доктрина за задължителното изповядване на православието, бюрократизъм, провеждан от държавни чиновници със заплата. По същото време никоя държава на Запад (и България също) не е в състояние да поддържа платен чиновнически апарат. Там адмистрирането става чрез местните графове или боляри. Ситуацията е аналогична и в Армения още през ІV век, тоест явлението няма географска обусловеност. Затова и Франкската империя се разпада набързо след смъртта на Карл Велики, който просто няма кадровия и финансов ресурс да обезпечи администрирането на огромните си владения.

По отношение на византийската традиция, задушаваща местните културни специфики, трябва да се изтъкне още един важен фактор. В културата на империята и в задаването на нейните еталони Константинопол след отпадането на Антиохия, Йерусалим и Александрия е тотално доминиращ... и потискащ местните специфики. Докато на Запад има многобройни подцентрове на общата християнска култура - например Флоренция в Италия, Краков в Полша, Париж, Лангедок, Лондон с Оксфорд и Кеймбридж и т.н. Тоест отново се връщаме към въпроса, че бюрокрацията, културно-общественият и политически деспотизъм, незараждането на хуманистични идеи и изобщо на нови идеи са резултат от ГОЛЕМИНАТА. Защо във Византия например през ХІV-ХV век се стига да преоткриване на античното наследство (както става и в Италия)? Защото империята вече е ограничена само до гръцките области на Балканите и вече не е нужна глобална политико-културна доктрина. Друг е въпросът, че инерцията от предходните столетия е била много голяма, а и идването на турците предрешават евентуалното развитие на самобитна (а не византийско-имперска) култура и менталност.

  • Потребител
Публикува (edited)

Част 4.

В дългата си борба за оцеляване от посегателствата на поляци и шведи, литовци и французи, русите намират спасение в политическата институция, която е бичът на византийския свят. Смятат, че единствен шанс да оцелеят е да концентрират свръх власт и така създават за себе си руска версия на византийската тоталитарна държава. Московското княжество елабораторията за този политически експеримент и под негово ръководство дузина слаби княжества се консолидират в една имперска сила.

......................................................................................

В съвременния съветски свят, както и в средновековието, победата е на светската власт, в контраст със Запада, където Църквата спечели битката между папа Грегорий VII и ХенриIV или между папа Инокентий IV и Фредерик II.

Всеки може да поеме толкова власт, колкото може да смеле след това. В това отношение Русия не прави никакво изключение.

Победата на светската власт над църквата е и в основите на протестантството, нали така.

Редактирано от kramer
  • Потребител
Публикува (edited)

В случая с протестантството нещата не стоят точно така. Първо, протестантството е една реформация, досто плодоносна на старите концепции, второ в една голяма част простестанските църкви нямат духовен глава, трето те избувяват във време, когато държавата вече не се интересува от църковните дела. В този случай това е едно нагаждане на църквата към местни специфични особености, и е акт на творчество, не на подчиненост, както е в православния свят.

Дори и в най-тежките случаи на попадане на протестантска цълква под светска власт, тази незападна цезаропапистка концепция е олекотена от традиционната независимост на местната църква от властта, просто властта не й се бърка.

Редактирано от alvassareiro
  • Потребител
Публикува

В случая с протестантството нещата не стоят точно така. Първо, протестантството е една реформация, досто плодоносна на старите концепции, второ в една голяма част простестанските църкви нямат духовен глава, трето те избувяват във време, когато държавата вече не се интересува от църковните дела. В този случай това е едно нагаждане на църквата към местни специфични особености, и е акт на творчество, не на подчиненост, както е в православния свят.

Дори и в най-тежките случаи на попадане на протестантска цълква под светска власт, тази незападна цезаропапистка концепция е олекотена от традиционната независимост на местната църква от властта, просто властта не й се бърка.

Британският монарх е също и глава на англиканската църква.

  • Глобален Модератор
Публикува

Страшна тема, наистина! Много надълбоко!

Действително могат да се търсят аналогии между тези два строя. Няма да добавям каквото и да било преди афффторът да довърши цялостното изложение. :good:

  • Глобален Модератор
Публикува

:):) Мислех, че ще има още.

Фундаментален въпрос поставя тематиката - за източната и западната историческе специфика. Действително нещата са конструирани така, както си ги описал. И ако трябва да се опитаме, което е наистина трудно, да надникнем още нататък - ето Стинката казва географския фактор, но не е май само той.

Не бива ли да добавим и етнокултурния?

Ето една частна (или може би сходна) тема - разглежда (доклкото можеше) източният деспотизъм и западният абсолютизъм:

http://forum.boinaslava.net/archive/index.php/t-9073.html

  • Потребител
Публикува

Противно на една голяма част от нещата, които съм писал досега, тук ще кажа, че етнокултурният фактор не играе такава голяма роля. Все пак един цезаропапистки модел, създаден от гърци, е приет и приложен също така успешно от руси, които нямат нищо общо гететично, етнолингвистично и тн. Причините за фаталния успех на Лъв Сириец и на Русия от 15 век и за щастливия неуспех на Шарлмань не са толкова етнически, колкото практически - липсата на бюрократичен апарат на запад, националният характер на повечето западни средновековни държави и тн. все неща, които Аспандиат обясни много добре.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Да, ама знаеш ли - всички тия решения ги налага точно социалната псхихология, политическото поведение на субектите. Точно тук мисля, че трябва да се обърнем към културните или по-точно социопсихологическите или етнопсихологическите основи. Към класическата социална психология имам предвид, а не към притеснителната за мен културология.

Защото при Карл империята не успява неслучайно, хората така я правят и те са в основата на политическата динамика и конкретика. Двете страни в това противостояние имат почти винаги избор между двете тенденции и неслучайно всяка избира този, който избира.

Редактирано от КГ125
  • Глобален Модератор
Публикува

Но много държави го създават този опит, дори едни османци! Галия има Рим за пример, ако искаше толкова много опитът му. Не, тия неща се разбиват в народопсихологията.

  • Потребител
Публикува (edited)

Османците назначават рая от покорените народи да им въртят политиката и армията и търговията. А Галия има примера, но няма опита.

Ако търсим тук етнокултурна връзка, трябва да обясним каква е тя между гърци и руси примерно?

Редактирано от alvassareiro
  • Глобален Модератор
Публикува

Еми те и османците го нямаха. После Европа така или иначе постига високи нива на организация, тя е едно от най-сложните общества в историята - феодални връзки по хоризонталата и вертикалата, сложна система от правно етични норми за уреждането им, свободни градове, гилдии, ханзи, автономни университети и т.н. и т.н. - но никога бюрокрация, дори не и при абсолютизма не стига в тези нива, че да командва цялата съответна страна.

Дори напротив - сравнително бързо се установява индивидуалиостичното движение, баланса, правото и правните решения, идеята за независимия закон и т.н. Магна Харта не пада от небето, тя е резултат на тия натрупвания.

Следователно сърцата на хората избират тоя път, заедно, естествено, с много исторически фактори.

Така си мисля, па знам ли аз....

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!