Ролята на владетеля в България като военачалник

[plamen_starbov]

Идеята за тази тема ми дойде преди малко. Не знам дали е ставало дума за това, което ще напиша по-долу, но ще я предам в писмен вид.

Преди, вече доста, години в учебниците беше залегнала тезата, че римляните имат добри консули и императори, но нямат толкова известни пълководци. Ето това е самото хрумване.

Запитах се и за ситуацията в Средновековна България. Кратък преглед показва, че имаме що-годе известни пълководци - кавхан Исбул, Теодор Сигрица. За тези двамата се сещам веднага. Разбира се, те са май повече политици, отколкото военачалници. Някои наши владетели предвождат войската ни - хан Аспарух, хан Крум, цар Симеон I, цар Самуил, цар Ивайло и други. Изворите ли само са "виновни" за това, че не знаем известни пълководци от България? И, от друга страна, толкова ли е силна владетелската власт, та да не ги знаем тези названия? Моето мнение е, че, като воюваме толкова много, трябва да имаме известни пълководци. Това е моето мнение. А дали е така?

[glishev]

Еее, че как римляните да нямат известни пълководци, не знам какви са тия глупави учебници Просто кадърните офицери често се издигат до държавното управление, това е естествено.

Всъщност имаме и имена на разни известни и не чак толкова известни български военачалници. Е, изворите са центрирани главно около фигурата на владетеля - а и доста често монархът е и водач на войските, което не е чудно. Ти всъщност какво искаш? Информация за един вид "маршали" и "конетабли" на средновековна България? То в някакъв смисъл такава има, ако и да не е с много детайли.

[Galahad]

Ами античния и средновековия владетел обикновено е и военачалник, защото ако повери войската на друг, то другия моментално чрез правото на силата придобива правото на трона. През средновековието дори и висшия ешалон на властта също трябвало да са военачалници и провалът им на бойното поле обикновено означавал и край на политическата им кариера. Тъй че бълг. владетели не правили изключение.

При римляните в случай на войне през републиканския период единия консул оставал в града, а другият отивал с войската като главнокомндващ. Император пък си е било военачалническа титла, тъй като военачалника (консул, диктатор) извън стените на града разполагал с пълния империум на властта, т.е. с пълна власт над хората и е можел дори да ги осъди в на смърт, което в Рим нямало как да стане по същия начин.

Разбира се единствено комбинацията добър военачалник и ловък политик е осигурявала дълго властване.

[resavsky]

Е Борис І не е бил добър военноначалник но оцелява дълги години на трона.

[kramer]

Е Борис І не е бил добър военноначалник но оцелява дълги години на трона.

Оцелял понеже слушкал императора.

[Monarh]

Борис явно губи битките , но печели войните .

[resavsky]

Кои войни е спечелил?

[Galahad]

Горчивата и все още неосъзната от българите истина е, че битките се печелят на зеленото бойно поле, а войните на зеленото сукно (т.е. на масата за преговори). И Хитлер жъне успехи докато преговаря, но щом почва да воюва претърпява пълен разгром.

[resavsky]

Чингиз хан да не би да е изградил своята империя по пътя на преговорите и ловката дипломация?Александър Македноски,Тамерлан,Шака Зулу - примерите са безкрайни.

[mitaca]

Кои войни е спечелил?

Кои е загубил ?

[resavsky]

Облак франки покрил България - едва ли войната е била победонсна.

[Galahad]

Александър Велики е бил много дипломатичен - със сравнително малко битки и много умела дипломация е постигнал нещо, което не е правил никой друг европеец преди него. Тимуджин също не е постигнал всичко със сила. Със сила са действали там, където са били достатъчно силни. Иначе са имали и друг подход.