Живи ли са кристалите?

[adXok]

И сега като прецениш какво е най-простата симетрия (без хомотетия с коефициент различен от 1), ще получиш едно много важно число 32 × 2 = 64

Е, вече много ти подсказах...

Агрегатното състояние на едно вещество няма връзка с неговата структура.

Коя структура: атомно-молекулна = микро"гео"метрична или видима = макрогеометрична

Капката вода (сфера) дали е същата по структура (геометрична на макро и микро ниво) с тази на снежинката (и двете са в идеалния случай H₂0)?

Още по-просто казано, да си кристал, значи да приличаш на лед - сиреч има много общо със способността да "пропускаш" светлината (нейната скорост, е вече наистина много подсказах!).

Редактирано Септември 10, 2011 от adXok

[Lion Queen]

ОК!

Границите на живото са границите на органичните живи твар

Напротив, нещата са прости. Живот е възможен само на биологична основа и то - на въглеродна основа. Не е декларация - имам писано и в хипотезата ми - защо за образуване на вещевите обекти е важен размерът. Самите вещеви са частици с вълнови свойства и тяхното непрестанно образуване се влияе от фонът на ЕМП в околната структура, наречена от нас околна среда. Не веществата са съществени при обмен, а връзките на тези вещества които, когато се разпадат (храна), дават инфо-храна (енергия и информация) на въглеродните макромолекули; те, от своя страна реагират и механически на тези полета, без да се разрушават се връщат в изходно състояние - живото мърда, движи се разнообразно, самоподдържа се, устойчиво е при тоя фон; камъните го не могат т`ва!

Живото се храни с отрицателна ентропия. Механизмите за разпад на връзките на веществата се съдържат в него и чрез РЕГУЛАЦИЯ, то следва програма за оцеляване, изградена еволюционно.

Камъните го не могат т`ва! (те са на силициева основа ГОЛЕМИ връзки и затова бързо се разпадат в ТОЯ ФОН (пясък). В друг фон - по-студено пък, нямат бърза ОВ и не могат да създадат ефективна памет за многообразно отрегиране-защита - нямат ГЕН, въпреки зародишно зърно - малко му е инфото на това зърно за този обем и не е разнообразно -механични са връзките, а не ентропийни, както е при макромолекулите на органична основа)

...

Много интересно, наистина много интересно. Може ли да обясниш какво е това нещо "ентропийна връзка"... Говориш ми някак хаотично, дефинирай си първо понятията. Освен това не всички камъни са силикати!!! Освен това мъничките камъчета в структурата на пясъка никак не ПРОсссс-ти и не-кристални. И накрая - мноооооооого време й трябва да една скала да стане на пясък, и на всичкото отгоре да устои не й е нужно ни храна, ни слънце, ни вода а само чисто и просто собствената и устойчивост. Ако около нея има много скали става още по-лесно. Да не говорим, че на мааааалко по-топло и на мааааааааааалко по-студено отделния организъм рискува живота си много повече за някакви си години от една скала. Вземи един кристал и го подложи на температурни шокове адекватни на температурните колебания на земята и наблюдавай... Вероятно няма да ти обърне внимание. Естествено той няма и да порасне, няма да роди кристалчета и няма да започне да ти говори (за последното не сме сигурни), но ако му доставиш необходимите условия и храна може да се разрастне - кристалите се раждат в други условия...метафорично казано... В тези условия органичното просто няма място. Но видиш ли кристалите и там и тук намират своето място...

Ми добре си го каза човека. Но не ми стана ясно защо към мен се обръща.

Не че не съм израствал силициеви монокристали за полупроводници и не ми е останало знание за кристалните решетки.

Още си пазя един пепелник от монокристален силиций. Но темата е зададена по точно определен начин и аз по него нямам отношение.

За мен тази тема е някак ... безпочвена. Нещо като "има ли живот в космоса".

Може повече да се пише за това що е живот, от колкото дали кристалите са живи.

Повече ме интересува човека и неговите способности/ограничения/отношение от колкото кристали, флора и фауна.

Не мисля, че е безпочвена. Темата е зададена "живи ли са кристалите", но философският въпрос е - къде е границата на живото, тъй като в умовете на хората живото е неотделимо със зададените масово представи. От научна гледна точка живото е дефинирано по определен начин и там, както Малоум2 каза се твърди, че само органичното е живо. Аз пък мога да кажа - сложното и репродуциращото се е живо, живо е онова, което запазва своята организация и структура с висока енергия, живо е онова, което може да предава информация само на останалите по един или друг начин и независимо естеството на информацията - може да е инфо ква фимична връзка да се случи в дадени условия на даден елемент. В последна сметка въпросът дали камъните са живи е само работен. Има и други структури със сложна организация изискваща много енергия за поддържането на състоянието. При кристала дори, може да се каже, че нещата са "лесни" - решетката създава устойчивост и простота. Ервин Шрьодингер във своите философски разсъждения за живото например, сравнява органичното с кристалите. Едва ли е случайно сравнение.

Трудно е да се надскочи представата, че само органичните неща са живи. Но както вече казах, има различни философски системи и практики, където живото е дефинирано по-широко. Както и в някои популярни практики, които влияят на представите на хората за живото - такива като астрологичните обяснения на връзката между хората и кристалите, фън шуй, някои индийски практики и разни ню ейдж нововъведения. Там кристалите не са дефинирани като живи, но влияят и са свързани с живото. Носят информация за характера, късмета, съдбата, здравето и просперитета на човека. Следователно има и една представа за кристала като живото-носещ, живото-поддържащ...и тази представа е популярна в сървеменния свят.

Философията не може да игнорне нито една представа на хората за кристалите. Тя трябва да съди за кристалите по човешки. За да дефинира живото правилно и разбираемо за всички. Тъй де - каквото и да пише в учебника по биология (да не говорим, че в някои учебници за трети клас гъбите се класифицират като растения) собствената представа на всеки от нас за живото се гради и по други канали.

Според мен въпросът "живи ли са кристалите" не е конкретен като "има ли живот в Космоса" - тъй като на първия отговаряме с преразглеждането на понятието живо, а на втория не си правим труда...казваме "да" - невъзможно е да няма, нали ние сме живота в Космоса...

Друг е момента, че хората живеят с темп различен от "евентуално живите" кристали... и в различен смисъл.

Ако трябва да кажа своето лично мнение то живо е пределно широко понятие, тъй като се свързва със съзнанието, информацията и връзките между нещата. Всяко нещо живее по един или друг начин. Всяко нещо се променя и "животът" му има своите етапи, тъй като всяко нещо е процес... Няма по-живи и по-неживи неща, няма и мъртви неща..., тъй като всяко състояние е различен етап от непрекъснат процес.

Естествено това е доста широка представа и в нея и кристалите и говеждото ако си имат взаимносвързан с останалите неща в природата живот...

Аз разглеждам живота свързано - кристалът, растението, животното, човека - те живеят в непрекъсната връзка и само така можем да ги разберем правилно. Гледам на нещата...не конкретно а да речем "екосистемно"...в една екосистема и камъните, и формата им, и температурата и условията, при които се разрушават или променят имат значение...Тази система е жива също както е жива системата на един отделен организъм... И като част и причина за баланса на подобна система кристалът е жив, колкото е жив един от органите на един ОРГА-низъм... или една от клетките на такъв организъм. Може ли тогава да питаме изобщо "жива ли е ръката ми?" Сама по себе си естествено, че не е жива..., тя е още по-малко жива от мозъка но като разглеждаме нещата сами по себе си - ние така или иначе веднага ги умъртвяваме. Да отделим камъните от всичко останало и да питаме да тях живи ли са? Правим го, защото сме свикнали да класифицираме нещата по признаци - камъните имат едни признаци, мравките други, тревата трети, почвата четвърти и т.н. Отделяме живото от не-живото, но можем ли да отделим живите неща и те да живеят БЕЗ неживите - без вода, минерали, камъни, слънце, луна и ...всичките си причини?

Кристалите не са живи...извън процеса на живота. Но и органичното престава да е живо, когато го изолираме...от процеса на живота. То просто си умира...

Редактирано Септември 13, 2011 от Lion Queen

[fantom4e]

Значи лъвице,

живо е ".. сложното и репродуциращото се, което запазва своята организация и структура с висока енергия, което може да предава информация само на останалите.."

"..живо .. свързва със съзнанието, информацията и връзките между нещата.."

а кристал какво определение дава философията или твойто виждане?

Горе долу схващам какво ти е виждането по въпроса, но ми се иска за нагледност и за по-лесно боравене с термините да не се разполагаме на дълги постове.

вкарването на "органично" от малоум, не смятам за уместно, и засега ще избягвам коментирането.

[Малоум 2]

Много интересно, наистина много интересно. Може ли да обясниш какво е това нещо "ентропийна връзка"... Говориш ми някак хаотично, дефинирай си първо понятията. Освен това не всички камъни са силикати!!! Освен това мъничките камъчета в структурата на пясъка никак не ПРОсссс-ти и не-кристални. И накрая - мноооооооого време й трябва да една скала да стане на пясък, и на всичкото отгоре да устои не й е нужно ни храна, ни слънце, ни вода а само чисто и просто собствената и устойчивост. Ако около нея има много скали става още по-лесно. Да не говорим, че на мааааалко по-топло и на мааааааааааалко по-студено отделния организъм рискува живота си много повече за някакви си години от една скала. Вземи един кристал и го подложи на температурни шокове адекватни на температурните колебания на земята и наблюдавай... Вероятно няма да ти обърне внимание. Естествено той няма и да порасне, няма да роди кристалчета и няма да започне да ти говори (за последното не сме сигурни), но ако му доставиш необходимите условия и храна може да се разрастне - кристалите се раждат в други условия...метафорично казано... В тези условия органичното просто няма място. Но видиш ли кристалите и там и тук намират своето място...

...

Ами ... интересно е и твоето "виждане" за живо, макар че бих го нарекъл по-просто: съществуване. Говориш за съществуване, в смисъл на взаимодействащи свойства, със съответни закономерности или по-общото: за явления. Не всички явления са живот или дължащи се на живот.

Е, в определението ми за живот: най-първо: той е ЯВЛЕНИЕ. (В науката се разглеждат само явления, свойства и закономерности).

Колкото и напредничава да се счита физиката (естествена наука), една сериозна критика към нея е, че не може да направи връзката: знаене на естество-начин на формиране на живот.

Кое е това, което прави естеството живо? Явно някакво свойство(а), което е скрито и "неявно" се съдържа в живото. Само-организация и само-регулация, дори и развитието - като че ли се съдържат във всичкото естество и са нужни свойства, но не достатъчно отличителни. Основното, бих казал, е "...само-възпроизвеждането на различни взаимносвързани БЕЛТЪЧНИ структури..." А белтъчните структури са изградени от макромолекули на основата на елемента въглерод. Всички други елементи са ужасно нужни за разнообразяване на тези белтъчни структури, на специализацията им и пр., носят информация. Структурите и разпадите на тези всички други, осигуряват нужния фон (ЕМП) за устойчиво съществуване на тая сложна "машина"- самообучаващ се биокомпютър, наречен главен мозък при Човек. Свойството създаване на абстрактен образ - несъществуващ в Природата е още едно отличително, а Разумът - е вече ново висше свойство, дадено само на Човек, който да разсъждава що е то, живот.

пп Да поясня: цилиндрична винтова пружина - има еластичност, която се дължи на механични връзки - подредени са, например, ковалентни или йонни връзки - електрически са полета и сили се променят. Трябва да се вложи енергия във вид на сила, за да се прояви тая еластичност.

Газова среда - идеален газ - също има еластични свойства в затворено пространство - при принудителна, силова промяна свиване - се отделя топлина; при отпадане на външната сила - газът сам възвръща стария си обем, като поглъща топлина (друга, старата е отлетяла със скоростта на светлината в тази среда) от околната среда. Що така? Къде му е "пружината" на него газ?.. Оказва се, че силата на възвръщане е с ентропиен произход - подреждане на частиците във възможно най-голям обем, колкото се може по-свободни да са. Ентропията е мярка за подреденост.

Парадокс на гумата: ципа от детско балонче; слагаме я между устни и разпъваме ципата - тя топли, пари; отпуска ме я - студенее! А?, държи се като идеален газ, ама ... обратно ... в първия момент си мислим...

Следва подробност: при разпъване - намаляме обем, макромолекулите се разтягат и излъчват ИЧВ, значи, баш като идеален газ се държи макромолекулата. Като пуснем ципата - макромолекулите вземат ИЧВ от устните ни и пак "глобулират", свиват се във форма, за : ВНИМАНИЕ - минимална потенциална енергия на участващите в нея частици, при това разположение, при тая структура, за тая обвивка на макромолекулата. Да, ама с 1 сила извършихме 2 мех движения, точно, без допълнения и загуби; При това силата дойде от ЕМП, значи: гумата или макромолекулата може да си "управлява" механичните движения (живото може и да мърда, ако е с по-висока организация на връзките с макромолекули) посредством ЕМВ и обратно: посредством механични колебания да предизвиква-предава елмагнитни импулси!

Знаем, че ентропията е пропорционална на информацията - за физическа информация говоря, пренасяща се с фотони, а не за инфото от "знания", което е идеално.

Затова в определението ми за живот присъства "Явление ... чрез обмен на информация с околна среда". Не чрез сили, не чрез енергия -фотоните с инфото си я носят колкото е нужна (енергия от взрив на бомба не става за храна)- не чрез обмен на вещества.

...

[Lion Queen]

Значи лъвице,

живо е ".. сложното и репродуциращото се, което запазва своята организация и структура с висока енергия, което може да предава информация само на останалите.."

"..живо .. свързва със съзнанието, информацията и връзките между нещата.."

а кристал какво определение дава философията или твойто виждане?

Горе долу схващам какво ти е виждането по въпроса, но ми се иска за нагледност и за по-лесно боравене с термините да не се разполагаме на дълги постове.

вкарването на "органично" от малоум, не смятам за уместно, и засега ще избягвам коментирането.

не ме измъчвай... тъкмо се научих да пиша сложно, след като академичната общност ме обвини много пъти, че фразите ми са прекалено прости за философ... Знам, че се оплетох, ама това е щото искам да кажа много неща наведнъж в едно изречение...

Тъй де кристалите са форми. Има всякакви други форми и то най-разнообразни, кристалите са едни от тези форми, хората са други форми. Под форма разбирам една среда и многообразни движения на средата, които я струпват по-плътно там, където движението е по-интензивно и по-сложно. Бидейки всичко свързано и само форма на движение, то кристалите не може да са толкова не-живи, че да се отделят от процеса на живота, както и всичко останало в природата.

[fantom4e]

не ме измъчвай... тъкмо се научих да пиша сложно, след като академичната общност ме обвини много пъти, че фразите ми са прекалено прости за философ... Знам, че се оплетох, ама това е щото искам да кажа много неща наведнъж в едно изречение...

Тъй де кристалите са форми. Има всякакви други форми и то най-разнообразни, кристалите са едни от тези форми, хората са други форми. Под форма разбирам една среда и многообразни движения на средата, които я струпват по-плътно там, където движението е по-интензивно и по-сложно. Бидейки всичко свързано и само форма на движение, то кристалите не може да са толкова не-живи, че да се отделят от процеса на живота, както и всичко останало в природата.

Съжалявам, че те връщам в обикновения социум, ама по-разбираемо е някак.

кристал*=форма(среда+движение) така те разбирам в кратце аз

* хайде да не използваме думата кристал, защото тя има друг смисъл, за съжаление камъче не носи смисъла който ти влагаш, тъй че (по аналогия с митологията) предлагам да използваме Голем (само и единствено за да не става объркване).

Единствено движението ли на средата/формата го оживява? не е ли движението прекалено общо, за да е еднозначен маркер за живо? То при нормални условия всичко се движи, и при ненормални де, май само около абсолютната нула няма движение..

[Lion Queen]

Съжалявам, че те връщам в обикновения социум, ама по-разбираемо е някак.

кристал*=форма(среда+движение) така те разбирам в кратце аз

* хайде да не използваме думата кристал, защото тя има друг смисъл, за съжаление камъче не носи смисъла който ти влагаш, тъй че (по аналогия с митологията) предлагам да използваме Голем (само и единствено за да не става объркване).

Единствено движението ли на средата/формата го оживява? не е ли движението прекалено общо, за да е еднозначен маркер за живо? То при нормални условия всичко се движи, и при ненормални де, май само около абсолютната нула няма движение..

не е вярно, че няма движение...около абсолютната нула няма движение само в нашите глави. Както и абсолютната нула като нещо абсолютно пак е в главите, в ума ни...също като останалите асолютни неща - абсолютно твърди, абсолютно черни...идеални и прочие Всъщност при по-сериозно натрупване на енергия (при интерференция на много и кохерентни движения) уплътнената "среда" може да се струва на нашия ум и сетива като...еми като недвижеща се, твърда и какво ли още не Най-общо - няма неживо а само степени на по-живо...т.е. по-живо е онова, което е по-сложно, образувано от повече кохерентни вълни ...съдържа повече инфо и по-голяма енергия и се запазва по-дълго... Идеално твърдото тяло е нещо като пример за най-ниската степен на живото...то напомня между другото кристал, ама такива кристали в природата няма

[Doris]

Абсолютната нула, абсолютно черото тяло въпреки че са абстракции са част от реално съществуващи природни закони, така че не съществуват само в нашите глави, съществуват си обективно.

[Lion Queen]

Абсолютната нула, абсолютно черото тяло въпреки че са абстракции са част от реално съществуващи природни закони, така че не съществуват само в нашите глави, съществуват си обективно.

Не съществуват обективно естествено. Абсолютно черното тяло е модел. Абсолютно черното тяло като апарат, който излъчва, следва модела, но в никакъв случай не е абсолютно черно - т.е. не може да изпълни всички изисквания на модела Абсолютната нула също не може да се достигне или измери, да не говорим, че скалата за мерене си я измисляме ние, също и уредите и теорията ни просто не са адаптирани за нещо отвъд ...определена температура, а и няма данни че тази стойност е абсолютна долна граница.

Теоретичните модели за това са модели - те се абстрахират от естественото и създават идеализиран случай - затварят системата, изолират я. Това е невъзможно в реалността. В реалността нищо не може да се изолира напълно и то по силата именно на природните закони Моделът на една физична теория, която хората създават не може да е обективна част от природния закон - самото формулиране на закона е абстрахирането и изолирането на онези случаи, които не сме проверили и въпросния закон е валиден, докато не се намери случай, който не е подвластен на него. Поради това дори формулираните от нас природни закони не са съвсем РЕАЛНО ОБЕКТИВНО СЪЩЕСТВУАВАЩИ..те са, в някаква степен и за всеки закон тя е различна, допускания ...Тъй, че не може да сме обвързани с тях като буквално отражение на реалността, не и докато не сме сигурни, че сме обхванали всички случаи и светове. Онова, което е реално и несъмнено е каузалността и взаимната, непрекъсната връзка между събитията във Вселената... Така ми се вижда на мен ситуацията с научните (природни) закони ... На мен ми се вижда например непривично за да речем някой физик да вярва в реалното съществуване на физичен модел в реалността, както и да вярва в непоклатимата правилност на формулировката на даден природен закон... Непривично, защото това ще му попречи да открива и създава нови пътища на решение на конкретните задачи, пред които се изправя физиката.

Редактирано Септември 14, 2011 от Lion Queen

[Малоум 2]

Не съществуват обективно естествено. Абсолютно черното тяло е модел. Абсолютно черното тяло като апарат, който излъчва, следва модела, но в никакъв случай не е абсолютно черно - т.е. не може да изпълни всички изисквания на модела Абсолютната нула също не може да се достигне или измери, да не говорим, че скалата за мерене си я измисляме ние, също и уредите и теорията ни просто не са адаптирани за нещо отвъд ...определена температура, а и няма данни че тази стойност е абсолютна долна граница.

Теоретичните модели за това са модели - те се абстрахират от естественото и създават идеализиран случай - затварят системата, изолират я. Това е невъзможно в реалността. В реалността нищо не може да се изолира напълно и то по силата именно на природните закони Моделът на една физична теория, която хората създават не може да е обективна част от природния закон - самото формулиране на закона е абстрахирането и изолирането на онези случаи, които не сме проверили и въпросния закон е валиден, докато не се намери случай, който не е подвластен на него. Поради това дори формулираните от нас природни закони не са съвсем РЕАЛНО ОБЕКТИВНО СЪЩЕСТВУАВАЩИ..те са, в някаква степен и за всеки закон тя е различна, допускания ...Тъй, че не може да сме обвързани с тях като буквално отражение на реалността, не и докато не сме сигурни, че сме обхванали всички случаи и светове. Онова, което е реално и несъмнено е каузалността и взаимната, непрекъсната връзка между събитията във Вселената... Така ми се вижда на мен ситуацията с научните (природни) закони ... На мен ми се вижда например непривично за да речем някой физик да вярва в реалното съществуване на физичен модел в реалността, както и да вярва в непоклатимата правилност на формулировката на даден природен закон... Непривично, защото това ще му попречи да открива и създава нови пътища на решение на конкретните задачи, пред които се изправя физиката.

И да, и не!

Вж Дорис как го е казала: "Абсолютната нула, абсолютно черото тяло въпреки че са абстракции са част от реално съществуващи природни закони, така че не съществуват само в нашите глави, съществуват си обективно."

... въпреки че са абстракции са част от реално съществуващите закони...

Нашите формули са абстракции близки до реално съществуващи ОБЕКТИВНИ закони - точно както го казваш (а и Дорис)- защото не е пробвано всичко и навсякъде. Съмнението за обективна правилност е в основата на по-нататъшно мислене и т.н. - в този смисъл си права.

Физиците, пък и всяка друга наука, като основна задача си имат да откриват ГРАНИЦИТЕ НА ПРИЛОЖИМОСТ НА МОДЕЛИТЕ. И съответно - се знае колко са неточни, демек, колко не съответстват точно на действителността.

Просто - това е част от научните търсения.

Това, че не ни е точен законът за гравитацията въобще не отменя съществуването на гравитацията, даже се е стигнало до прилагателно ФУНДАМЕНТАЛНИ закони, неотменими, независимо от знанията ни за тях. С доработката от Айнщайн - се достига до по-голяма точност в разширен интервал на възможни търсения. И т.н. - се случва с много от откритите закономерности - предварително се поставят ограниченията (модел), за да се схване общото, а после се донаждат прибавки на конкретиката на ползване.

Та да добавя по темата: органичното ползва голям диапазон на изменчивост и устойчивост именно заради възможна употреба на сили с ентропиен произход (храни се с разпад на подредености, създава хаос в околността си и "замръзналото" придобива смисъл); камъните това го не могат! Етропийно не са изменчиви, което пък води до неизползване на "замръзналата" в тях информация (мъртва информация, непревръщаща се без живото ) Просто, живото е продължението на еволюцията на неживото на по-високо организационно стъпало - случва се употребена памет на структурите. Довнася хаос в неподвижното статукво, ако е имало условия да се случи неподвижното. Изстиналото се затопля без да се нарушава втория принцип на термодинамиката.

...

[Lion Queen]

И да, и не!

Вж Дорис как го е казала: "Абсолютната нула, абсолютно черото тяло въпреки че са абстракции са част от реално съществуващи природни закони, така че не съществуват само в нашите глави, съществуват си обективно."

... въпреки че са абстракции са част от реално съществуващите закони...

Нашите формули са абстракции близки до реално съществуващи ОБЕКТИВНИ закони - точно както го казваш (а и Дорис)- защото не е пробвано всичко и навсякъде. Съмнението за обективна правилност е в основата на по-нататъшно мислене и т.н. - в този смисъл си права.

Физиците, пък и всяка друга наука, като основна задача си имат да откриват ГРАНИЦИТЕ НА ПРИЛОЖИМОСТ НА МОДЕЛИТЕ. И съответно - се знае колко са неточни, демек, колко не съответстват точно на действителността.

Просто - това е част от научните търсения.

Това, че не ни е точен законът за гравитацията въобще не отменя съществуването на гравитацията, даже се е стигнало до прилагателно ФУНДАМЕНТАЛНИ закони, неотменими, независимо от знанията ни за тях. С доработката от Айнщайн - се достига до по-голяма точност в разширен интервал на възможни търсения. И т.н. - се случва с много от откритите закономерности - предварително се поставят ограниченията (модел), за да се схване общото, а после се донаждат прибавки на конкретиката на ползване.

Та да добавя по темата: органичното ползва голям диапазон на изменчивост и устойчивост именно заради възможна употреба на сили с ентропиен произход (храни се с разпад на подредености, създава хаос в околността си и "замръзналото" придобива смисъл); камъните това го не могат! Етропийно не са изменчиви, което пък води до неизползване на "замръзналата" в тях информация (мъртва информация, непревръщаща се без живото ) Просто, живото е продължението на еволюцията на неживото на по-високо организационно стъпало - случва се употребена памет на структурите. Довнася хаос в неподвижното статукво, ако е имало условия да се случи неподвижното. Изстиналото се затопля без да се нарушава втория принцип на термодинамиката.

...

Аз съм съгласна с всички общи твърдения, само с едно разграничение не съм съгласна. Все още ми е интересно защо толкова устойчиво държиш неорганичното да е неживо, а органичното живо? Пак идва въпросът един изкуствен организъм, или електронна симулация на организъм, съвършено копие на органичния жив ли е или не е жив? Горе колегата го постави този въпрос...но изглежда нещо ви е безинтересен...Един кристален мозък пълен с емоции и чувства, който се храни с ток от контакта, а не с разпад на подредености... горкия той дали е жив или не е? Ами ако срещнем такъв как ще го третираме?

Колкото до храненето с разпад на подредености - не е много ясно как се уравновесяват хаос и ред в случая, тъй като някои организми подреждат разпаднатото преди да го разпаднат отново... и така осигуряват достатъчно подредености, които други същества да ядат и ...дишат - процесът се нарича фотосинтеза и е неразривна част от хармонията на живото. Според мен си прав, че живота гарантира, че неподвижното няма да се случи. Казвам живото, не органичното. Жива е всяка неравновесна система, която се подрежда и усложнява, в която има интерференция и кохеренцияТова е моето виждане. Органичните системи са просто един от вариантите живото да започне да съзнава, да предава и запазва голямо количество информация, за други досега не знаем, но не са изключени срещи с неорганични съзнания кккккк - примерно чайници или камъни „(последното спокойно може да се счита за спам извън темата)“

П.П. За абсолютната нула и черното тяло...обикновено границите, които поставят хората, вкл. и учените на реалността не са обективно присъщи на самата реалност - но тук не е мястото да обсъждаме епистемологичните проблеми на науките, както и да говорим за обективното и субективното, които силно се размиват, когато става дума за общност...и субективните представи, от които представителите на тази общност трудно се измъкват. Тъй де, абсолютните неща помагат само в известна степен и то, самите физици си знаят кога - когато е необходимо да си формулират даден закон или зависимост в идеални условия, които те много добре си знаят, че са ненаблюдаеми. Но тези модели са си абстракции и обективно такива работи в природата няма.

[Last roman]

В крак с темата /макар че се абстрахирам от философската гледна точка/:

Учени създават живот от неорганични вещества

Учени от Университета в Глазгоу решиха да създадат живот от неорганични вещества, съобщи Би Би Си, цитирана от "Класа".

Животът на Земята се базира на органичната биология под формата на въглеродни съединения, а неорганичният свят се смята за нежив. Шотландските учени демонстрираха начин, по който смятат да създадат клетки от неорганични съединения. Целта им е да получат възпроизвеждащи се, еволюиращи клетки, които да бъдат използвани в медицината и химията.

Проектът е воден от проф. Лий Кронин от университетския колеж по наука и инженерство. „Онова, което се опитваме да създадем, е самовъзпроизвеждаща се, неорганична клетка, която ще бъде по същество жива. Можете да я наречете неорганична биология“, обясни проф. Кронин. Той и неговият екип обмислят създаването на обособени клетки с помощта на вътрешни мембрани, които да контролират преминаването на вещества и енергия.

Така различни химични процеси могат да бъдат изолирани във вътрешността на самата клетка, точно както при биологичните клетки. Учените смятат, че техните неорганични клетки могат да съхраняват електричество и да намерят потенциално приложение в различни области на медицината. Целта на проф. Кронин е да демонстрира, че неорганичните химични съединения са способни да се самовъзпроизвеждат и еволюират, точно както органичните клетки, базирани на въглерода. Според него създаването на неорганичен живот е напълно възможно.

“Бактериите по същество са едноклетъчни микроорганизми, изградени от органични вещества, така че би трябвало да можем да създадем подобни микроорганизми от неорганични вещества и да им позволим да еволюират“, обясни проф. Кронин. Подобно постижение ще хвърли светлина върху еволюцията и ще докаже, че е възможно да съществува живот, който не е базиран на въглерод.

http://it.dir.bg/news.php?id=9484376&nt=13

[adXok]

Много бъркаш. Свойството "прозрачност" е характерно предимно за аморфните структури. Много са малко кристалните имащи известна пропускливост за светлина. И почти няма кристал който да е с пропускливост сравнима с тази на аморфните структури.

А водата, въпреки свойството си да създава надмолекулни структури, е класическа аморфна структура.

Убедително, особено със сравнителните характеристики "много малко са", "имащи известна...", "почти няма" и "класическа". Трябваше да съобразя по-рано.

[Doris]

.......

П.П. За абсолютната нула и черното тяло...обикновено границите, които поставят хората, вкл. и учените на реалността не са обективно присъщи на самата реалност - но тук не е мястото да обсъждаме епистемологичните проблеми на науките, както и да говорим за обективното и субективното, които силно се размиват, когато става дума за общност...и субективните представи, от които представителите на тази общност трудно се измъкват. Тъй де, абсолютните неща помагат само в известна степен и то, самите физици си знаят кога - когато е необходимо да си формулират даден закон или зависимост в идеални условия, които те много добре си знаят, че са ненаблюдаеми. Но тези модели са си абстракции и обективно такива работи в природата няма.

Експериментално-аналитичния подход на природните науки, въведен още от Галилей в разрез със съзерцателния подход на Аристотел въвежда абстракцията, за да се достигне до същината на явлението. Явленията, свързани с абстрактни понятия като абсолютната нула са наблюдаеми и реално, обективно съществуващи. Ако не беше така, все още щяхме да се въртим в безполезната смесица от физика и философия, наречена метафизика.

[Малоум 2]

Аз съм съгласна с всички общи твърдения, само с едно разграничение не съм съгласна. Все още ми е интересно защо толкова устойчиво държиш неорганичното да е неживо, а органичното живо? Пак идва въпросът един изкуствен организъм, или електронна симулация на организъм, съвършено копие на органичния жив ли е или не е жив? Горе колегата го постави този въпрос...но изглежда нещо ви е безинтересен...Един кристален мозък пълен с емоции и чувства, който се храни с ток от контакта, а не с разпад на подредености... горкия той дали е жив или не е? Ами ако срещнем такъв как ще го третираме?

Държа, защото такъв изкуственяк няма и не може да бъде създаден.

Не може да се направи съвършено "кристално" копие на органичното живо, защото ВРЪЗКИТЕ които трябва да се имитират, са ГОЛЕМИ (големи са самите образувания от атоми и молекули) - разбирай, при сравнително дълги вълни „във фона“ се разпадат; резонират с тях и инфото им отива на кино. Ако се наложи да се имитират всички връзки и възможности за връзки на една белтъчна макромолекула по "кристален" начин - обемът на нещото расте, а и формата ще е почти невъзможна за създаване. При това - бързодействието на ОВ, необходима за устойчивост на тая кристална структура значително намалява (дори и асфалта се напуква за една година сезони).

А е нужен бърз отклик на промяна на състоянието на околния фон, в който съществува органичното и пак да си е цяло, ненапукано и живо да си изпълнява пенсията.

Това е и точно другият белег, по който да се разграничи живо-неживо: бърз отклик и изменчивост при промяна на околния фон -ПРИСПОСОБИМОСТ, превръщане, метаморфоза и т.н...

Това е основният закон на джунглата: Което се приспособи - ще оцелее!

Така - отговарям и на колегата (извинявам се за закъснението) ; не ми е безинтересен въпросът, а ... нямам време; кратко стоя пред компа за отговори в интернета.

Колкото до храненето с разпад на подредености - не е много ясно как се уравновесяват хаос и ред в случая, тъй като някои организми подреждат разпаднатото преди да го разпаднат отново... и така осигуряват достатъчно подредености, които други същества да ядат и ...дишат - процесът се нарича фотосинтеза и е неразривна част от хармонията на живото. Според мен си прав, че живота гарантира, че неподвижното няма да се случи. Казвам живото, не органичното. Жива е всяка неравновесна система, която се подрежда и усложнява, в която има интерференция и кохеренцияТова е моето виждане. Органичните системи са просто един от вариантите живото да започне да съзнава, да предава и запазва голямо количество информация, за други досега не знаем, но не са изключени срещи с неорганични съзнания кккккк - примерно чайници или камъни „(последното спокойно може да се счита за спам извън темата)“

Всяко живо - това прави: разпада и подрежда- ново!!! и после пак разпада и подрежда-ново!!! - саморазвитие, самоорганизация и самоуправление.

Въпросът е, че органичното го прави в един много тесен диапазон на изменения на елмагн. фон - условно постоянен фон на Земята, а и в сравнително тесни температурни граници... Даже - ползва метаморфоза... Неорганичното не е живо в тези, същите граници, щото ... реагира само с изменение на обем, например и ... нищо повече. И малко токове протичат, но са без значително инфо за околността.

Има два поне вида неравновесни системи: такива, при които е нужна пряка силова (механична) енергия отвън, за възстановяване равновесие на процесите. Има и такива, които независимо от външните промени (в малки граници), "ентропийно" възстановяват равновесието си - напр. топлокръвните, поддържат постоянна Т... Как го правят? Разбира се, като ползват ОВ от постоянната памет на гените.

А именно гените са МНОГО СИТНО нещо - само най-най-къси вълни от фона могат да взаимодействат резонансно с тях (от ултравиолет, надолу -рентгенови и гама). Промяната на инфото в тях води до т-нар. мутации; репликират нови свойства; ако са в съгласие с изменен външен фон поради катаклизъм, някакъв - може и някоя мутация да се окаже успешна - да приспособи новото към вече новия фон.

Ама гените са макромолекули на въглеродна основа - затова и са много ситни връзките им и с дълговременна устойчивост именно в тоя фон.

(както вече казвах - размерът има значение - чисто физическо значение, за възможност за случване на събития, на взаимодействия - т.нар. - геометрична вероятност; много е малка тая вероятност за сблъскване с къс фотон от фона; докато при кристалното - голяма е вероянтостта на сблъсъците с фона, щото и с по-дългите фотони резонират - голям "шум", лоша информация, неточна, слабо разграничима и невъзможна за управление и регулиране... динозавърска работа)

...

[Lion Queen]

Държа, защото такъв изкуственяк няма и не може да бъде създаден.

Не може да се направи съвършено "кристално" копие на органичното живо, защото ВРЪЗКИТЕ които трябва да се имитират, са ГОЛЕМИ (големи са самите образувания от атоми и молекули) - разбирай, при сравнително дълги вълни „във фона“ се разпадат; резонират с тях и инфото им отива на кино. Ако се наложи да се имитират всички връзки и възможности за връзки на една белтъчна макромолекула по "кристален" начин - обемът на нещото расте, а и формата ще е почти невъзможна за създаване. При това - бързодействието на ОВ, необходима за устойчивост на тая кристална структура значително намалява (дори и асфалта се напуква за една година сезони).

А е нужен бърз отклик на промяна на състоянието на околния фон, в който съществува органичното и пак да си е цяло, ненапукано и живо да си изпълнява пенсията.

Това е и точно другият белег, по който да се разграничи живо-неживо: бърз отклик и изменчивост при промяна на околния фон -ПРИСПОСОБИМОСТ, превръщане, метаморфоза и т.н...

Това е основният закон на джунглата: Което се приспособи - ще оцелее!

Така - отговарям и на колегата (извинявам се за закъснението) ; не ми е безинтересен въпросът, а ... нямам време; кратко стоя пред компа за отговори в интернета.

Всяко живо - това прави: разпада и подрежда- ново!!! и после пак разпада и подрежда-ново!!! - саморазвитие, самоорганизация и самоуправление.

Въпросът е, че органичното го прави в един много тесен диапазон на изменения на елмагн. фон - условно постоянен фон на Земята, а и в сравнително тесни температурни граници... Даже - ползва метаморфоза... Неорганичното не е живо в тези, същите граници, щото ... реагира само с изменение на обем, например и ... нищо повече. И малко токове протичат, но са без значително инфо за околността.

Има два поне вида неравновесни системи: такива, при които е нужна пряка силова (механична) енергия отвън, за възстановяване равновесие на процесите. Има и такива, които независимо от външните промени (в малки граници), "ентропийно" възстановяват равновесието си - напр. топлокръвните, поддържат постоянна Т... Как го правят? Разбира се, като ползват ОВ от постоянната памет на гените.

А именно гените са МНОГО СИТНО нещо - само най-най-къси вълни от фона могат да взаимодействат резонансно с тях (от ултравиолет, надолу -рентгенови и гама). Промяната на инфото в тях води до т-нар. мутации; репликират нови свойства; ако са в съгласие с изменен външен фон поради катаклизъм, някакъв - може и някоя мутация да се окаже успешна - да приспособи новото към вече новия фон.

Ама гените са макромолекули на въглеродна основа - затова и са много ситни връзките им и с дълговременна устойчивост именно в тоя фон.

(както вече казвах - размерът има значение - чисто физическо значение, за възможност за случване на събития, на взаимодействия - т.нар. - геометрична вероятност; много е малка тая вероятност за сблъскване с къс фотон от фона; докато при кристалното - голяма е вероянтостта на сблъсъците с фона, щото и с по-дългите фотони резонират - голям "шум", лоша информация, неточна, слабо разграничима и невъзможна за управление и регулиране... динозавърска работа)

...

В някои кристали може да се записва оптична информация...а пък тази информация може да постъпва и излиза от него посредством изкуствени оптични пътища... Методът на запис е холографски и вече се осъществявааа... Такаа чеее на кристал може да се запише и нещо по- сложно от организма...примерно инфото на цялата планета с всичките й неорганични и органични ъъъ същества Тези кристали може да са много мънички...между другото.. Умът на човека спокойно може да се запише върху "кристален носител"...той естествено ще е синтетичен, но ума самия ум - той какъв ще е - истински и изкуствен, и ще живее ли, ще е същество ли??? Въпросът изобщо не приключва, тъй щото технологиите тъй се развиват, че може и да доживеем първия оптичен изкуствен интелект и първия "безсмъртен" скочил в Матрицата Хубавото на холографския метод на запис на информация е, че ако ще да строшим носителя на милиони мънинки парченца, всяко парченце пази цялата информация- ето ти един много успешен метод за оцеляване... Никой не казва, че съществото ще е изцяло кристално..то ще е много по-гъвкаво и жизнено от органичните същества - защото ще е поток от енергия примерно де, това е само игра на ума. Но не пречи да обсъждаме живота и в такъв аспекс нали? Не става въпрос за някакви роботи, не става въпрос за някакви изкуствени организми - става въпрос за същества с друга степен на реалност. :

Редактирано Септември 23, 2011 от Lion Queen

[Малоум 2]

В някои кристали може да се записва оптична информация...а пък тази информация може да постъпва и излиза от него посредством изкуствени оптични пътища... Методът на запис е холографски и вече се осъществявааа... Такаа чеее на кристал може да се запише и нещо по- сложно от организма...примерно инфото на цялата планета с всичките й неорганични и органични ъъъ същества Тези кристали може да са много мънички...между другото.. Умът на човека спокойно може да се запише върху "кристален носител"...той естествено ще е синтетичен, но ума самия ум - той какъв ще е - истински и изкуствен, и ще живее ли, ще е същество ли??? Въпросът изобщо не приключва, тъй щото технологиите тъй се развиват, че може и да доживеем първия оптичен изкуствен интелект и първия "безсмъртен" скочил в Матрицата Хубавото на холографския метод на запис на информация е, че ако ще да строшим носителя на милиони мънинки парченца, всяко парченце пази цялата информация- ето ти един много успешен метод за оцеляване... Никой не казва, че съществото ще е изцяло кристално..то ще е много по-гъвкаво и жизнено от органичните същества - защото ще е поток от енергия примерно де, това е само игра на ума. Но не пречи да обсъждаме живота и в такъв аспекс нали? Не става въпрос за някакви роботи, не става въпрос за някакви изкуствени организми - става въпрос за същества с друга степен на реалност. :

Хайде, да видим колко "мънички" ще са кристалните памети, които ще имитират въглеродните връзки. Размерът на въглеродните връзки е нанометри (10^(-9)m). Размерът на оптичните (дължина на вълна), напр. видимата светлина 10^(-7)m, т.е., около сто пъти по-голям; да не говорим, че "мъничките" кристали, ще са с размер от порядъка на дължина на вълна от ИЧ област на спектъра - такава е големината на връзките им, около 3-4 микрометра (10^(-6)m). Значи, връзките с които ще трябва да работят са около 1000 пъти по-големи от тези на въглеродните макромолекули... Тогава информацията за ОВ ще е по-тромава, по-бавна и падащото от изменения външен фон на ЕМП върху образуванието ще дефектира - точно това става в кристалите при промяна "топло-студено" например и се напукват; или - ще пренасят невярна информация, без възможност за повторяемост и еднозначност.

Една от най-опасните тенденции според мен е, че започва да става възможно с нанотехнологии (пак на основа въглеродни атоми), да се имитират части от различни органи на човек, та чак и в мозъка искат да имплантират подобни заместители на "повредено". Това си е безотговорно мероприятие, след като не е известна същността на работата на мозъка (до преди хипотезата ми).

Едно от интересните неща, които произлязоха като следствие на тая същност е, че една от важните функции на мозъка е и да забравя, да се самоизчиства от ненужното; сам да си преподрежда информацията по време на сън, за премахване на излишната енергия от себе си, да не прегори.(мозъкът работи при постоянна Т и диференциално отчита разликите от нея, за подсказка на поведение)

По време на мислене се "дразни" (локална промяна на налягане на ликвора) в една голяма област и извиканите абстрактни образи са много; кой от тях ще влезе в работа, т.е., ще заформи съждение, решава Човек и ... често греши. Интуицията му подсказва, къде добре, къде не съвсем добре, опит някакъв от предварително запаметено. На база "опити и грешки" биологичният компютър се самообучава и прави връзките си проводими, бързодействащи при необходимост. Представи си ИИ, който не отчита, че прави грешки (това е стремежът за ИИ - роб с точни параметри). Ми ... той ще ни изтрепе... първо нас, щото ... правим грешки (..."греши човек, дордето се стреми в живота"...)

Та и затова е много важно да се отчете (юридически), че животът е само на биологична основа, макар и съвсем неочевидна връзка: физично начало със социално. Не са имали основания да го правят, да правят такава връзка. Не се е оценявало физически (понеже физиката не дава дефиниция за живот; казва, че не е нейна работа), че човешкият живот като най-ценното нещо, един път дадено. За сравнително кратко време да се измине творчески пътят на познанието - това е смисълът на живота!!! Камъкът и ИИ - това го не могат!- нямат смисъл.

...

[мадара]

Бравос! Аз пък подкрепям заключващото мнение. Вече е ясно, че кристалите не са живи. ТОЧКА.

Може или не може, живи или не живи – въпрос на лично мнение човешко.

Но те си съществуват в природата като се самоизграждат според законите й.

Щом като ги е създала природата, то и те са надарени с разум и много успешно го използват, за да се самоорганизират и самоизграждат, за да заемат и те полагащото им се място във електромагнитния спектър.

А тука нещо интересно по темата.

http://chitanka.info/text/14649/18#textstart

Просто казано, да си кристал, значи да си подреден. Да има някаква повтаряемост в структурата в близък или далечен порядък. Възможни са 32 кристални класа...

Но все пак философия -> Какво е жив от философска гледна точка и какво е кристал?

Ако се окаже че философската се припокрива с химическата (техническа) то значи кристалите НЕ са живи.

Живи са, живи и още как.Та нали и човека е създаден от глина.

Храната със която се храним (плодове и зеленчуци) нали и тя взима хранителни вещества от Земята.

Химичните елементи от която е изградена земята, какво са, не са ли кристални структори.

Това че пред нашия поглед те изглеждат неподвижни,не означава че в тях няма живот.

Всяка кристална структура(разполага и си има своя собствена време-константа) за преобразуване на енергия във материя.

Време-константа различна от нашите възприятия,във електромагнитния спектър.

На учените им е известно че когато се изграждат или групират кристалите винаги следват строго определена полярност.

Но не знаят че тази полярност винаги следва посоките на магнетизма.

А именно магнетизма е този който носи енергията необходима за изграждане на кристалните структури.

Редактирано Септември 25, 2011 от Lion Queen
употреба на caps lock

[Lion Queen]

Може или не може, живи или не живи – въпрос на лично мнение човешко.

Но те си съществуват в природата като се самоизграждат според законите й.

Щом като ги е създала природата, то и те са надарени с разум и много успешно го използват, за да се самоорганизират и самоизграждат, за да заемат и те полагащото им се място във електромагнитния спектър.

А тука нещо интересно по темата.

http://chitanka.info/text/14649/18#textstart

Живи са, живи и още как.Та нали и човека е създаден от глина.

Храната със която се храним (плодове и зеленчуци) нали и тя взима хранителни вещества от Земята.

Химичните елементи от която е изградена земята, какво са, не са ли кристални структори.

Това че пред нашия поглед те изглеждат неподвижни,не означава че в тях няма живот.

Всяка кристална структура(разполага и си има своя собствена време-константа) за преобразуване на енергия във материя.

Време-константа различна от нашите възприятия,във електромагнитния спектър.

На учените им е известно че когато се изграждат или групират кристалите винаги следват строго определена полярност.

Но не знаят че тази полярност винаги следва посоките на магнетизма.

А именно магнетизма е този който носи енергията необходима за изграждане на кристалните структури.

Моля Ви господа изказвайте се по-ясно и не употребявайте главни букви, тъй като те са САМО ЗА БОГОВЕТЕ МОДЕРАТОРИ!!!

[fantom4e]

Живи са, живи и още как.Та нали и човека е създаден от глина.

Храната със която се храним (плодове и зеленчуци) нали и тя взима хранителни вещества от Земята.

Химичните елементи от която е изградена земята, какво са, не са ли кристални структори.

Това че пред нашия поглед те изглеждат неподвижни,не означава че в тях няма живот.

Всяка кристална структура(разполага и си има своя собствена време-константа) за преобразуване на енергия във материя.

Време-константа различна от нашите възприятия,във електромагнитния спектър.

На учените им е известно че когато се изграждат или групират кристалите винаги следват строго определена полярност.

Но не знаят че тази полярност винаги следва посоките на магнетизма.

А именно магнетизма е този който носи енергията необходима за изграждане на кристалните структури.

ааа не,

човека не е създаден от глина. ако ти си от глина.... обади ми се, ще те уредя като експонат в някой музей

плодовете и зеленчуците се хранят от слънцето.

силиция, който е най-разпространен на земята не екристален.

вече казах, не смятам че "движението" е признак на живот.

време-константа, пробразуване на енергия в материя... глупости, използваш термини които ти звучът засукано, но не ги разбираш.

Запознат ли си с теорията на кристалния растеж? експерименти правил ли си, наблюдавал ли си?

полярност, магнетизъм... отново мяташ думички, които не разбираш..

Лъвице, ти защо се отказа от темата?

[Last roman]

Като за говорихме за движение и трансфер на енергия в материя и обратно, предлагам още една любопитна статия:

http://www.technews.bg/info.php?id=2556

[fantom4e]

Като за говорихме за движение и трансфер на енергия в материя и обратно, предлагам още една любопитна статия:

http://www.technews.bg/info.php?id=2556

Това романе ме навежда на уточнението: може ли едно живо същество, да е съставено/да се състои от други живи същества?

[Last roman]

Това романе ме навежда на уточнението: може ли едно живо същество, да е съставено/да се състои от други живи същества?

Ами може - например волвоксът - колониално многоклетъчно.

[Akademik_Ems]

"Тялото ми е приковано в инвалидната количка, но въпреки това умът ми е свободен."

Стивън Хокинг

Драги философи, изключително приятно ми беше да чета изказванията ви. Провокирахте ме да "освободя" ума си за кратко, да проникна отвъд конкретното, точното.

Какво е живот?

Някои тук казват, че животът е само органичен, други - че трябва да е организъм, имащ метаболизъм (извинете, че не цитирам точно). Може би дефинирате "живот" в биологичния смисъл на думата... Пределно конкретно, да, науката изследва конкретното, но, съгласете се, доста ограничено (това е добре, значи сме открили нещо ново, нещо което не отговаря на дефиницията).

Под "живот" във философския смисъл на думата се разбират страшно много неща. Тук сте наясно за какво говоря.

Но тези две разбирания за думата "живот" според мен не изчерпват смисъла й.Ами ако има и друг вид живот, който не разпознаваме като такъв?

Друга по - прозаична тема, която ми хрумна е: "Живи ли са вирусите?"(респ. фагите)

Имат нуклеинова киселина. Но не могат сами да се възпроизвеждат.

Жива ли е една верижка генетична информация с протеинова капсула?

Притежават наследственост и изменчивост.

Я! И животните еволюират!

Вирусите нямат метаболизъм, не ядат, не пият, не нарастват, не синтезират белтъци. Изобщо, нямат жизнени процеси.

Можем да определим, че вирусите са живи само по един техен признак - еволюират, а че са неживи - по цели 4 (самоорганизация, саморегулация, самовъзпроизвеждане, самообновяване, леле!).

Ако приемем, че тези 5 неща са характеристиките на живите организми, дали е нужно да бъдат изпълнени всички тези условия, или е достатъчно само 1? Казвате, че кристалите се самовъзпроизвеждат (не съм запозната по тази тема, приемам го на доверие), а аз казвам, че вирусите еволюират. Живи ли са?

[Lion Queen]

Хайде, да видим колко "мънички" ще са кристалните памети, които ще имитират въглеродните връзки. Размерът на въглеродните връзки е нанометри (10^(-9)m). Размерът на оптичните (дължина на вълна), напр. видимата светлина 10^(-7)m, т.е., около сто пъти по-голям; да не говорим, че "мъничките" кристали, ще са с размер от порядъка на дължина на вълна от ИЧ област на спектъра - такава е големината на връзките им, около 3-4 микрометра (10^(-6)m). Значи, връзките с които ще трябва да работят са около 1000 пъти по-големи от тези на въглеродните макромолекули... Тогава информацията за ОВ ще е по-тромава, по-бавна и падащото от изменения външен фон на ЕМП върху образуванието ще дефектира - точно това става в кристалите при промяна "топло-студено" например и се напукват; или - ще пренасят невярна информация, без възможност за повторяемост и еднозначност.

Една от най-опасните тенденции според мен е, че започва да става възможно с нанотехнологии (пак на основа въглеродни атоми), да се имитират части от различни органи на човек, та чак и в мозъка искат да имплантират подобни заместители на "повредено". Това си е безотговорно мероприятие, след като не е известна същността на работата на мозъка (до преди хипотезата ми).

Едно от интересните неща, които произлязоха като следствие на тая същност е, че една от важните функции на мозъка е и да забравя, да се самоизчиства от ненужното; сам да си преподрежда информацията по време на сън, за премахване на излишната енергия от себе си, да не прегори.(мозъкът работи при постоянна Т и диференциално отчита разликите от нея, за подсказка на поведение)

По време на мислене се "дразни" (локална промяна на налягане на ликвора) в една голяма област и извиканите абстрактни образи са много; кой от тях ще влезе в работа, т.е., ще заформи съждение, решава Човек и ... често греши. Интуицията му подсказва, къде добре, къде не съвсем добре, опит някакъв от предварително запаметено. На база "опити и грешки" биологичният компютър се самообучава и прави връзките си проводими, бързодействащи при необходимост. Представи си ИИ, който не отчита, че прави грешки (това е стремежът за ИИ - роб с точни параметри). Ми ... той ще ни изтрепе... първо нас, щото ... правим грешки (..."греши човек, дордето се стреми в живота"...)

Та и затова е много важно да се отчете (юридически), че животът е само на биологична основа, макар и съвсем неочевидна връзка: физично начало със социално. Не са имали основания да го правят, да правят такава връзка. Не се е оценявало физически (понеже физиката не дава дефиниция за живот; казва, че не е нейна работа), че човешкият живот като най-ценното нещо, един път дадено. За сравнително кратко време да се измине творчески пътят на познанието - това е смисълът на живота!!! Камъкът и ИИ - това го не могат!- нямат смисъл.

...

Ми ще са колкото нокътя на кутрето ти...и в тях ще е инфото не само за въглеродните връзки, но и за цялата структура на организма, както и нервните пътища, запис на всяяяяяяяяяяякоооооо едно нещо... Проблемът е обаче...че засега това инфо не може да се извлича адекватно...адекватно бързо имам предвид..

Всяко нещо, на което е оставена отворена програма за развитие допуска грешки...един безгрешен ИИ няма да е симулация на съзнание а просто изгъзица...той няма да се развива нормално...т.е. да еволюира. Именно грешка би го накарала да ни изтрепе...а изтрепе ли ни..ще се превърне в човек ний се трепем за какво ли не...

Редактирано Септември 27, 2011 от Lion Queen