Строителните материали в Древен Рим

[Last roman]

Съхранилите се руини и дори непокътнати сгради и съоръжения от римско време /като Пантеонът в Рим, амфитеатрите в Ним и Арл, акведуктите в Сеговия и Понт дю Гард/ ни карат неволно да се замислим за материалите, от които били изготвени и причините поради които те били толкова дълготрайни.

За строителен материал римляните използвали природните ресурси – камъни, дървесина, метали, глина, пясък, чакъл и вулканична пепел /използваща се за изготвянето на прочутия римски бетон/.

Дървесината била най-достъпният и леснонабавяем материал, но и най-нетрайния такъв. В древността по цяла Италия имало многобройни дъбови и букови гори, но с разрастването на империята и увеличаващото се строителство те били унищожени, превръщайки се в строителен материал. Дървеният материал бил класифициран на три групи още от древногръцкия учен Теофраст: нарязан, дялан и кръгъл. Нарязаният се получавал след обработка с пила, дяланият – чрез отсичане на ненужните части с брадва, а кръглият бил непокътнатият материал. Най-надежден бил нарязаният материал, защото дървесината изсъхвала равномерно и не давала пукнатини. Според Плиний, в неговата „Естествена история” най-неподвластна на времето била дървесината на кипариса и кедъра.

За съжаление римските строежи от дървесина не са се съхранили, но ако съдим по описанията на прочутия римски архитект Витрувий, дървеният материал широко се използвал за направата на стойки, колони, подиуми, стени, мостове и навсякъде, където е било необходимо.

Дървесината се използвала и за строежи на скелета, стълби и помощни конструкции при издигането на сводове, и куполи от бетон. По-ценните видове дървесина се използвали за декорация. Плиний описва и един вид праобраз на шперплата, за изготвянето на който се използвал клен, бук, топола и цитрусови дървета.

Втори по разпространение строителен материал били камъните. Те се добивали и обработвали от най-различни породи като започнем от леките вулканични като туфa, пемза, лава и завършим с плътните и здрави скали като травертин, мрамор, гранит, и порфир. Особено популярни били мраморът и травертинът, служещи за облицовка на подовете и стените в частни, обществени сгради, храмове, амфитеатри и дворци.

От обработеният каменен материал се правели основите и стените на сградите, колоните и арките на мостовете и акведуктите. За по-голяма надежност на градежа между блоковете се изливал или спойващ разтвор, или били поставяни метални или дървени скоби /впоследствие заливани отгоре с разтопено олово/.

Спойващият разтвор най-често бил хоросан, но римляните още през 2 в. пр. н. е. изобретили прочутият римски бетон, впоследствие използван за направата пътища, мостове, подове, стени, канали, сводове и куполи. Пространството между две успоредни каменни или тухлени стени се запълвало с чакъл и тухлени парчета, които се заливали с варов разтвор, в който бил прибавен и 'тайното оръжие' на римското строителство - поцолана.

Последната била варовита пръст от вулканичен произход, която служела за получаване на вар със свойства на цимент. Намирала се най-вече в околностите на гр. Поцуоли /до Неапол/. Строителният материал, с добавената вулканична пепел в него се характеризирал с повишена химическа, корозионна и водонепроницаемост. Не е учудващо, че в повечето случаи са запазени именно римски останки, съдържащи този дълговечен бетон.

За производството на бетон, настилките за римските пътища и в строителството на сгради е било необходимо голямо количество гипс, чакъл и пясък. По отношение на подбора на строителния материал и дори пясъка римляните били много педантични. Например Витрувий пише, че използваният за изготвянето на спойващи разтвори пясък трябва да бъде дребнозърнест и да не съдържа земя.

От металите най-широко в строежите се използвали бронзът и желязо. Бронзът е бил по-предпочитан, защото не корозирал, бил сравнително здрав и ковък.

От него се изготвяли листове, тръби, решетки, дори покриви /какъвто бил покривът на Пантеона/. От желязото се правели скоби, дюбели, пирони, и др. малки строителни материали.

Освен бронза и желязото в стоителството често се използвали калай и олово. Оловото бил много мек метал, подходящ за формуване и от него се изготвяли водопроводни тръби и свръзки.

Голяма роля в строителството играела теракотата, унаследена от етруските. Това е вид керамика без глазура, приготвяна на базата на особен вид глина. Към глината при печене добявали слама, а по-рядко пoцолана или натрошен киприч. След изпичане тя придобивала характерен червеникъв оттенък. Този материал се използвал в строителството за направа на тръби, тухли, керемиди, а също така и статуи. Теракотовите тръби се използвали широко в римските градове, даже по-често от оловните. Дори Витрувий в своя труд «Десет книги за архитектурата» сравнявал и доказвал ползите на теракотовите тръби по отношение на оловните.

Керемидите били с различен цвят, размери и конфигурация и били водонепропускливи и издръжливи. Запазени са образци и до наши дни. Римляните използвали два вида керемиди – плоска с огънати нагоре краища /тегула/ и извитa керемидa /имбрекс/ за покриване билото на покрива и на огънатите нагоре краища на тегулите.

За строежа на сградите си римляните първоначално използвали кирпич /непечена тухла/, а от I в. пр. н. е. широко разпространение получила печената тухла, както за облицовка на бетонни подове и стени, така и за изграждането на носещи конструкции.

Първоначално печените тухли били с лошо качество, ето защо римляните започнали да добавят и пясък при процеса на печене, а и да следят за времето на изготвянето им. В своето произведение Витрувий отново дава съвет за направата им: „Тухлите трябва да се произвеждат есента или пролетта, за да изсъхват равномерно... тъй като иначе слънцето много бързо изсушава горния слой, и тухлата изглежда готова, докато сърцевината й е още неизсушена”.

По формата си тухлите били три вида – триъгълна, квадратна и правоъгълна. Нямало строго определени изисквания по отношение на техните размери и пропорции. Всеки производител правел тухли според разбиранията си и слагал съответното клеймо.

От 2 в. производството на тухли станало особено доходоносно, поради повсеместното им използване в строежите. Римската аристокрация влагала пари в този отрасъл, защото той гарантирал стабилни печалби. Тухли били произвеждани и в лагерите на римските легиони като всяка партида тухли носела легионното клеймо.

Най-често се използвала триъгълната тухла. Правоъгълната /лидион/ била залагана в ъглите, а квадратната /педалис/ за уплътнение на редовете тухли и свръзка, а също и за направата на хипокауст в римските терми или за декорация. Функцията на тухлите била облицовъчна при изграждането на бетонни стени и рамкираща при строеж на бетонни сводове и куполи.

Видове градежи:

Опус квадратум /Opus quadratum/

била най-древната римска строителна техника, използвана за масивни градежи като крепостни стени. При нея масивни квадратни каменни блокове били поставяни плътно един върху друг без използването на хоросан между тях.

Опус цементикум /Opus caementicum/

се наричала изобретената от римляните в началото на 2 век монолитна бетонна зидария смесена с натрошени камъни. Стените, съдържащи бетон и парчета камъни се строели много бързо. Използвали се дървени скелета, които се отстранявали след като налетият бетон изсъхнел. Така била изграждана сърцевината на стените, сводовете и куполите, а след това върху тях се слагала и облицовка от тухли, туфa или камъни.

Облицовката била няколко вида:

Опус инцертум /оpus incertum/ или aнтиквум /antiquum/

разпространена през 2 в. пр. н. е. зидария от малкообработени едри камъни вмъкнати в бетона /opus caementicum/. По-късните й разновидности се характеризират с обработка на каменните блокове като тя постепенно преминава в

Опус ретикулатум /opus reticulatum/

мрежеста облицовка от еднакво големи квадратни блокчета /от туфa или тухли/, наредени диагонално.

Опус тестацеум или латерикулум /opus latericum/

градеж, използван през 1 в. пр. н. е. Тук бетонната сърцевина била облицована с тухли /най-често триъгълни/. Това бил най-разпространеният тип строителство впоследствие през ерата на Имперският Рим.

Опус спикатум /opus spicatum от spica - рибена кост/

облицовка, при която тухлите или камъкът се поставяли на лицето на зида или пода не хоризонтално, а наклонено, така че се образува „шев”, наподобяващ „рибена кост".

Опус микстум /оpus mixtum/

при този градеж върху бетонната сърцевина се редували хоризонтални ивици от opus reticulatum и opus latericium. Техниката е била широко разпространена в края на 1 век и началото на 2-ри век от н.е.

При строителството на крепостни стени в Късноримската епоха, opus mixtum представлявал смесена зидария от дялани или необработени камъни чиито пластове се редували с тухлени пояси, образуващи свръзка през цялата дебелина на градежа.

Опус виттатум /opus vittatum/

разновидност на opus mixtum към 4 в. При този градеж бетонната сърцевина е била облицована с квадратни блокове туфа, редуващи се с няколко реда тухли.

Опус имплектум /opus implectum/

се използвал за направа на крепостни стени през 4-6 век. При негo с равни и гладко пасващи си камъни е било оформяно само лицето на стените, докато вътрешността е била запълвана с opus caementicum - ломени и по-дребни камъни или тухли, обилно залети с хоросан.

Редактирано Октомври 17, 2011 от Last roman

[senufer]

Поздравления за интересното изложение! А дали се наблюдават някакви регионални особености в използваните строителни материали; примерно в Азия кирпичът е традиционен материал, доколко са го използвали римляните? Има ли други райони от римския свят със свои традиции в суровите материали и в техниката на градеж?

[Last roman]

Поздравления за интересното изложение! А дали се наблюдават някакви регионални особености в използваните строителни материали; примерно в Азия кирпичът е традиционен материал, доколко са го използвали римляните? Има ли други райони от римския свят със свои традиции в суровите материали и в техниката на градеж?

Поздрави, различия естествено имало - и при строенето на пътища, и при строене на крепостни стени. В зависимост от това кой материал бил преобладаващ и се намирал лесно.

Например при нас, за изготвянето на опус цементикум не се е използвала поцолана. А в него влиза смес от варов разтвор, каменен трошляк и парченца /счукани/ тухли, което води до посредствени качества и здравина на бетона.

Редактирано Септември 7, 2011 от Last roman

[Galahad]

Има още няколко вида зидарии, повечето от които не са така популярни поне по ташите земи.

Решетъчна зидария ( Opus craticium ) - при тази зидария имаме подравняване както по хоризонтала, така и по вертикала. Прилича на решетка и от там иде названието.

Мрежестата зидария (Opus reticulatum) се дали на вида - Opus quasi reticulatum - разпространен ІІ-Ів.пр.н.е. и Opus reticulatum - след това.

Имаме и смесена мрежеста зидария Opus reticulatum mixtum. При него мрежестата зидария е подравняване с хоризонтални редове тухли.

Иначе това, дето у нас (пък и от мен самия) обикновено се нарича Opus mixtum, то е разновидност на Opus vittatum. Той също има две разновидности Opus vittatum simplex (проста, несмесена) и Opus vittatum mixtum (смесена). При него имаме пак подравняване с тухли, но на каменни блокове.

Opus sectile - това е от разноцветни плочи, например за подова многоцветна настилка.

Opus signinum - това е зидария от тухли и парчета теракота смесени с хоросан.

[Last roman]

Точно така, Галахад. Опус микстум ретикулатум съм го дал като опус микстум в темата /имам предвид стенните декорации/.

За крепостните стени според мен също е по-правилно да се говори за опус микстум виттатум. Мислиш ли, че Опус имплектум /както го дават някои наши археолози/ може да се класифицира като опус виттатум симплекс?

Подовите настилки не съм ги включил, защото се концентрирах върху стенните облицовки. Ако говорим за подови декорации, може би ще трябва да се развие отделна тема за мозайките.

Можеш ли да пуснеш изображения на опус сектиле, сигнинум и кратикум?

Редактирано Септември 7, 2011 от Last roman

[Galahad]

Opus vittatum simplex - проста лентова (редова) зидария. Просто материала е по редове - ако е от един вид е прост, ако са примерно камъни и тухли е смесен.

Opus sectile - при него става дума за мозайка, но от големи парчета. Може да е даже като картина.

Opus signinum. Agusteum, Cartagena - тук отново е като мозайка, но се използва и за друго заради здравината.

Оpus craticium - пропуснах, че "решетката" е дървена, а пълнежът може да не е само камъни, ами и кал и плява. Той е популярен стил, старите германски къщи са от този тип.

[Last roman]

Значи поне за мен няма особена разлика между имплектум и виттатум симплекс /лицевите страни на първия са изградени от камъни и вътре е хоросана с натрошения материал - както личи от снимката в темата ми/.

Иначе кратикум е интересен вариант, явно при строене на по-бедни къщи. Чини ми се че и у нас има подобни примери, които можем да отнесем към този вид:

[Galahad]

Имплектона е външна обвивка с вътрешен пълнеж от разтвор и камъни. Лентовата зидария вече е външната облицовка, където камъните са в редове. Да не се бърка с инцертума, където има подредба, но тя не е на редове.

Оpus craticium пък е близък до Opus africanum, при който имаме редене хоризонтално и вертикално.

Opus albarium - това е за луксозна мазилка с мраморен прах.Витрувий (VII.3.4- 11)

Тук пак ги има като рисунки и снимки, с Opus africanum:

http://historyofarchitecture.weebly.com/stone-masonry.html

Редактирано Септември 8, 2011 от Galahad
пропуснат линк

[каскадьора]

Емплектон е само вътрешният пълнеж от хоросан и камъни. Eмплектум има, когато пълнежът е основен, а зидарията от камъни и тухли служи за облицовка; при другите видове зидария цялата или по-голямата част от дебелината на стената е зид, емплектумът само запълва празнината между необработените вътрешни лица.

[Last roman]

Каскадьор, ти си прав, но тук Галахад визираше градежа opus implectum, а не бетонната ядка - емплектон.

Иначе намерих още един вид интересна интерирона мозаична украса - opus vermiculatum /'червейовиден стил'/, с най-впечатляващия пример - добре известната битка при Исос между Александър и Дарий III.

Правена към 100 г. пр. н. е. в Помпей.

[каскадьора]

Тази мозайка е удивителна. Но като сме на тема за стени, ето схема на Opus craticium:

Мисля, че е добре да се посочват източниците:

http://www.romanaqueducts.info/aquasite/hulp/tekopusbreed.htm

Изглежда, че същинската Opus mixtum не се среща извън Италия, поне не зная такъв обект в България.

Интересно ще е да се направи сравнение между използваните в Италия и в провинциите техники.

Редактирано Септември 9, 2011 от каскадьора

[Galahad]

Искам да ви покажа някои от мозайките в Opus sectile. Не ги сложих в основната част за да избегна недоразумението, че става дума за някаква зидария за мозайки само. Забележете, че мозайките не са направени от малки камъчета, а от големи парчета разноцветни материали.

"Хилас и нимфите" - ІVв. Basilica di Giunio Basso(Basilica of Junius Bassus)

За зидарията с пълнеж (opus implectum) май нещо не обясних както трябва. При тази зидария имаме да го сажем условно три стени, средната от които се явява пълнеж (emplecton), а двете външни се явават като облицовка. Имаме отново редуване като при смесената зидария, но не във височина, а в дебелина. Обвивката примерно може да е изпълнена с квадрова или смесена зидария, а за пълнеж да се използва някоя от по-безредните техники.

[Last roman]

Да допълня зачекнатата тема за мозайките с двата най-популярни типа такива, появили се в Елинистичния свят към 2 в. пр. н. е.:

Opus vermiculatum - 'червейовиден' тип мозайка от малки парчета /камък, мрамор, стъкло, керамика/ мозайка с неправилна форма, напаснати така, че да оформят цялостна картина /дадената от мен по-горе мозайка с битката между Александър и Дарий/. Разпространен в елинистичния свят още от края 3 в. пр. н. е., той намира място и в Рим като особено популярен е през 1 в.

Ето още един прекрасен образец:

Оpus tessellatum - кубчетата мозайка са подредени в хоризонтални редове, а не следвайки линиите на фигурите, както е в opus vermiculatum:

Разпространена е от 2 в. пр. н. е.

[Last roman]

тайната на римския бетон:

http://ancientrome.ru/archaeol/article.htm?a=319

[Skubi]

Значи поне за мен няма особена разлика между имплектум и виттатум симплекс /лицевите страни на първия са изградени от камъни и вътре е хоросана с натрошения материал - както личи от снимката в темата ми/.

Иначе кратикум е интересен вариант, явно при строене на по-бедни къщи. Чини ми се че и у нас има подобни примери, които можем да отнесем към този вид:

Но уникалното за нашите е каменният покрив. Тези плочи тежат по 80-100 кила. И както се вижда, след време дървото се изкривява, ако не е доброкачествено или подпряно добре....

:v:

[Skubi]

тайната на римския бетон:

http://ancientrome.r...ticle.htm?a=319

Много добър пример е Пантеонът. Докато в Костанинопол св. София има ужасни проблеми с тежеста на огромната купола дотогава пантеонът в Рим и до ден днешен не се нуждае от поправяне. Супер е.

:v:

[Last roman]

Много добър пример е Пантеонът. Докато в Костанинопол св. София има ужасни проблеми с тежеста на огромната купола дотогава пантеонът в Рим и до ден днешен не се нуждае от поправяне. Супер е.

:v:

И Пантеонът е бил укрепен допълнително с дебел тухлен пръстен още след построяването си.

Колкото до Св. София - да, стените й са подсилвани многократно, даже куполът й се е срутвал и е бил изграждан наново със съответните корекции, но все пак Константинопол е разположен в земетръсна зона.

[Last roman]

Между, другото, Скуби - една лека забележка. Модераторите пишем в зелено, а админите - в червено, когато се налага да даваме някакво съобщение, така че, моля те, избери си друг цвят /стига да не е прекалено дразнещ за окото/.

[Skubi]

Между, другото, Скуби - една лека забележка. Модераторите пишем в зелено, а админите - в червено, когато се налага да даваме някакво съобщение, така че, моля те, избери си друг цвят /стига да не е прекалено дразнещ за окото/.

добре. Можеше и по-рано да кажеш. За червеното знаех.

:whistling:

[Hanibaal]

Аз да задам един въпрос по темата, ако не е нищен тук и преди...

Римските водопроводи от оловни тръби често се дават като класически пример за фатално въздействие на оловото върху човешкия организъм (то е един от малкото токсини, които не могат да се отделят, а се натрупват безвъзвратно и разрушава централната неврна система до тотална дегенерация). Някои даже са склонни да обясняват упадъка на Древния Рим с масови умствени заболявания, предизвикани от оловно натравяне.

От друга страна скептиците (с които по-скоро съм склонен да се съглася и аз) контрират редица доводи против тази интерпретация:

- Вечният град далеч не е бил захранван с питейна вода само от оловни водопроводи - много от тях, особено по-старите, доколкото знам са били с керамични тръби.

- Питейната вода е в контакт с оловото само докато тръбопроводът е нов. С течение на времето върху вътрешната страна на тръбата се натрупва слой от варовити отлагания, които го правят безопасен.

- Въпреки безспорната и медицински доказана вреда от оловото, заигравките с него продължават през вековете чак до наши дни: оловни съдове, печатарството, оловни припои за кутии с консерви, оловните добавки в бензина...слагали са олово май даже в пасти за зъби в началото на миналия век... Въпреки това с изключение на крайни случаи никъде не са наблюдават масови епидемии от оловно генерирани болести.

- Древните римляни са добавяли олово във виното като консервант и за да подобрят вкусовите му качества (придобива сладък вкус- особено подходящ вариант за нисосортните кисели вина), като практиката продължава и през Средновековието до няоло особено гадни случаи на натравяния в Германия през XVIII в. Въпреки това няма данни за повишено ниво на психически и неврологични заболявания сред по-бедните слоеве от населението.

Бих се радвал да видя още някои мнения по темата.

[Galahad]

Опасявам се, че Римската империя не е имала достатъчно олово, та да направи толкова тръби, че да изтровят населението й. Повечето граждани на империята не са имали възможност да пият от оловни водопроводи. Става дума зе екстра, достапна за сравнително малка част от населението на империята. Иначе при това разкопаване на Арчар иманярите що олово щяха да предадат на вторични.

Повечето от населението е ползвало естествени водоизточници. Големите градове са били захранвани от водопроводи, но за тех керамиката е била предпочитания материал. Водопровода се излива в някой фонтан и населението черпи вода от там. Фонтаните не са били само за украса, но и водизточници на града. Просто са ги поукрасявали. Аз даже често се чудя някой от обектите фонтан ли да го пиша или чешма - красиво направен като днешните фонтани, но вложената идея е да е красива чешма.

Но пък от друга страна, като се се замисля колко разпространени са у нас азбестовите водопроводи, които са вредни също като оловните и като гледам накъде отиваме ...

[Skubi]

До преди няколко десетилетия и ние получавахме водата по оловени тръби......

Но пък не забравяй, че разните козметични изделия, съдържат токсични компоненети, които до дадена степен се смятат за виновни за драстичното намаляване на плодородноста на римската аристокрация и израждането и....

По това време не само жените но и мъжете се мажели дебело за да имат бяло лице и червени устни и бузи.....

:tooth:

[Hanibaal]

Опасявам се, че Римската империя не е имала достатъчно олово, та да направи толкова тръби, че да изтровят населението й. Повечето граждани на империята не са имали възможност да пият от оловни водопроводи. Става дума зе екстра, достапна за сравнително малка част от населението на империята. Иначе при това разкопаване на Арчар иманярите що олово щяха да предадат на вторични.

Повечето от населението е ползвало естествени водоизточници. Големите градове са били захранвани от водопроводи, но за тех керамиката е била предпочитания материал.

Имах предвид най-вече водоснабдяването на Рим. Естествено, че в различните провинции си имат традиционни техники за водоснабдяване. Но дори и в този случай важи същата, изведена и от теб закономерност. В самия Рим също има достатъчно алтернативни водоизточници, за да може дори без да се пазят съзнателно, гражданите и аристокрацията да са защитени от интензивно въздействие. Според мен проблема с оловните консерванти във виното (което са си пиели на провала, макар и разредено) е бил много по- сериозен. И при все това достатъчно незначителен за обясняване на комплексните социални процеси. Винаги съм се дразнел, когато се опитват да сведат множеството причини за едно явление до само една и с нея като със свещена крава да обясняват всичко. Дегенерацията на римската аристокрация също (доколкото я е имало) е била сложно явление с повече социални, отколкото медицински корени.

А за азбестоциментовите тръби (тва ми е малко професионална тема) - вече не ги ползват, макар да ги има още в много от старите тръбопроводи. Поголовното им ползване е щуротия от времето на соцреализма (от 3 млн. км положени по света такива 1 млн. са само в Русия). Макар, че в строителството в момента се вихрят щуротии на капиталистическия реализъм - стъклените и минералните вати, които веднъж вече са забранени през 80-те години ама после пак ги връщат под натиска на компаниите...

Впр. твърдят, че когато са включени в цимента, азбестовите влакна имали съвсем други характеристики и не били опасни... Е, да , ама почват да ги спират....

[Doris]

Значи поне за мен няма особена разлика между имплектум и виттатум симплекс /лицевите страни на първия са изградени от камъни и вътре е хоросана с натрошения материал - както личи от снимката в темата ми/.

Иначе кратикум е интересен вариант, явно при строене на по-бедни къщи. Чини ми се че и у нас има подобни примери, които можем да отнесем към този вид:

Строеж - измазан плет, укрепен с греди е съществувал още през неолита. В София има отрити такива къщи от преди 8000 години, много преди да се появят римляните.

[Last roman]

Строеж - измазан плет, укрепен с греди е съществувал още през неолита. В София има отрити такива къщи от преди 8000 години, много преди да се появят римляните.

дай да видим находки от такива къщи.