Българо-византийската кореспонденция

[plamen_starbov]

Миналото на съдържанието на тази тема започва през VII век и завършва в XIV/XV век. За това време се водят няколко кореспонденции.

Първата, за която се сещам, е тази на цар Симеон I. Според мен, тя е обусловена от приемането на християнската вяра и идването на учениците на Кирил и Методий - вече християни, с нов език, нашият владетел кореспондира с византийските василевси. Те променят, до известна степен, виждането си за тогавашните българи, като покръстени поне. Симеон разменя писма и с византийския пратеник Лъв Хиросфакт, патриарх Николай I Мистик. Контактуването продължава и при сина му Петър I.

Други подобни - при Иван Владислав (предлага на Василий II да му се покори, за да спечели време), Асен I (обсадата на Ловеч в 1187 година), цар Калоян, Иван Асен II, Иван Александър. Това е само част от нашите писмени връзки (ако мога да ги нарека така) с Византия.

Това ли е официалната версия за събитията в България, четейки кореспонденцията? Допълва ли достатъчно сведенията на ромейските хронисти?

Редактирано Септември 9, 2011 от plamen_starbov

[Galahad]

За съжаление за част от преписката съдим точно по сведенията на виз. хронисти, тъй като не всички писма са се запазили. Те разбира се са ги използвали като източници при написването на своите съчинения.

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/bolg_dok/dok_bolg_zare/index/gramoti_index.htm

При средновековните писма проблемът е, че стилът е доста витиеват и натруфен, а от друга страна доста беден на кратко, но обстойно описване на фактическите обстоятелства. Това не е чак толкова случайно, защото се разменят между добре информирани хора и не е необходимо да си обясняват кое как е станало. Но писмата не са само източник на информация във връзка с някое събитие по повод на което са изпротени, но покрай своето натруфено изложение дават информация за познанията на хората, които са ги писали, което също си е интересно от гледна точка на концепцията за царящото тотално невежество през мрачното средновековие.