Митко Станков откри монета на Кан Аспарух !???!

[roca]

Митко Станков поднесе сензация - откри на търг в Ню Йорк златна монета на хан Аспарух

19 Септември 2011

Иван Бакалов

Подражателна монета на солида на император Константин Погонат, вероятно сечена от хан Аспарух, със знаци на български владетел. Снимка: от каталога на CNG

Златен солид на император Константин IV Погонат, сечен до 681 година. Снимка: от каталога на CNG

Преди ден e-vestnik обеща сензация от живеещия във Виена нумизмат Митко Станков. Ето я - на търг в Ню Йорк на 14 септември тази година е извадена рядка златна монета, от т. нар. варварски подражания на византийски солиди, която е идентифицирана от Станков като монета на българския хан Аспарух и е купена от него по интернет.

Това е историческа сензация, до момента се смята, че българското монетосечене започва при цар Иван Асен Втори. И на учениците в началното училище у нас е обяснено, че по времето на хан Аспарух не са сечени монети, защото в държавата е преобладавало натурално стопанство и за разплащанията са били достатъчни налични византийски монети.

Затова, когато от Виена се обади Митко Станков да каже, че е открил и купил на търг в Ню Йорк монета на Аспарух, това изглеждаше невероятно. От e-vestnik съобщихме сензацията на нумизмати, които първоначално също проявиха недоверие. Но, след като видяха снимките от каталога на търга и обясненията на Станков, те реагираха по друг начин (коментари от нумизмати публикуваме отделно).

Живеещият във Виена експерт Митко Станков, от години е обвиняван от българските ченгета, че ръководи мафия за износ на културни ценности от България (виж за него повече тук). Противно на разпространяваните твърдения за Станков у нас, на Запад той е консултант на някои от най-големите аукционни къщи, за оценки и експертизи го търсят колекционери и търгове от цял свят. У нас някои нумизмати го смятат за най-големия български експерт в тази област.

Станков е забелязал монетата в каталога на търга на CNG - Classical Numismatic Group Inc. (виж тук)

Тъй като наистина става дума за сензационно разкритие и твърдение, мнозина ще се усъмнят, дали един колекционер просто не иска да вдигне шум около притежавана от него монета, затова първите въпроси са към него.

Митко Станков: Нека излязат смелчаци, да кажат, че не е вярно

- В каталога на търга монетата беше ли представена като принадлежаща на българския владетел Аспарух?

- Не. Специалистите (нумизматите) от CNG я бяха определили като монета на неизвестно германско племе, но бяха я датирали най-общо в VI-VII век. В описанието се казва, че представлява имитация на солид на византийския император Константин IV Погонат.

Митко Станков. Снимка: личен архив

- Защо твърдите тогава, че принадлежи на Аспарух? В такива известни аукционни къщи работят най-добрите учени и нумизмати. Възможно ли е да са допуснали грешка, неправилно да идентифицират монетата? Не мислите ли, че вие може да грешите?

- Тук не става въпрос за грешка . Те не са я „познали“, поради обстоятелството, че в периферията на Византия (Източно римската империя, както е редно да се нарича ), от това време са известни на науката различни т. н.„варварски имитации“ на официалните емисии златни монети. Някои от тези имитации са сечени в провинциални монетни ателиета . Те се отличават по различния стил на изображенията , непълните си, а понякога и погрешни надписи, по-малка тежина от стандартната или с понижено съдържание на злато. Но има и такива, които се приписват на на различни „варварски“ племена- лангобарди, хуни, ломбарди , остроготи и други. Поради „варварския“ стил на монетата и „безсмисления“ надпис, нумизматите от CNG са решили, че най-вероятен издател е именно „неизвестно германско племе“.

- Добре. Противопоставяте се на тяхното становище, твърдите, че монетата е сечена именно от хан Аспарух. Така малко излиза, че пренебрегвате мнението на едни от най-големите нумизмати, с цел да „обогатите“ доказателствата за историята на българската държава?

- Аз имах на разположение достатъчно време, за да анализирам и обмисля всичко, което би подкрепило или би отхвърлило твърдението ми, че монетата от аукционния каталог на CNG е сечена не от друг владетел, а именно от кан Аспарух.

За пръв път видях тази монета преди повече от осем години. Показа ми я човек, който имаше и други монети. Обясни ми, че са намерени в Добруджа. Какво ли не му предлагах, за да ми я продаде, но не се споразумяхме .

След време я видях в аукционен каталог на „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10, 11 February 2004 г.), под номер 511. За съжаление това стана след като търгът вече беше минал. И там тя беше описана, както сега в каталога на CNG – неизвестно германско племе. Опитах да науча кой е щастливият купувач, но както всички колеги от бранша, така и Freeman & Sear отказаха да издадат своя клиент. За мое щастие, преди около два месеца получих аукционния каталог номер 88 на CNG и видях, че същата монета отново се предлага за продажба. Оценката на монетата беше 1500 долара. Чаках търпеливо до датата на търга. В последните секунди изпратих по електронен път моето предложение - бях написал една значително по-висока цифра. Спечелих монетата за 3750 долара.

- Какво доказва, че е на хан Аспарух?

- Ето първия аргумент: местонамиране - Добруджа. През седми век там няма германски племена. Добруджа се намира в границите на държавата на кан Аспарух. Дори и да нямаше никакви надписи, една хипотеза за квалифицирането й като българска не би била по-малко логична , отколкото като германска.

Втори аргумент: На реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите С, А, N и V . На аверса (лицевата страна) – буквата А, монограм и V. Моето четене на надписа като цяло (опако и лице) е CAN CV A(SPAR)V. = ASPARV(H) . На известния златен медальон на кан Омуртаг надписът е CANE SYBHГI WMORTAГ. Васил Златарски казва: От официалните надписи на гръцки език, дошли до нас от езическо време, ние узнаваме, че така е изписана титлата на българските канове на известните каменни надписи, носещи техните имена.

Трети аргумент: Солидите (златните монети) на византийския император Константин IV Погонат (668-685 г.), които са прототип за монетата от аукциона, са сечени в периода 674-681 г. След 681 г. този тип никога повече не се произвежда в монетарниците на империята. Науката нумизматика го е доказала по безспорен начин, но не е тук мястото да го коментирам. Това е гарантирано. Следователно „суверенът“, който е сякъл „имитациите“ е бил съвременник на този източно римски владетел. Както коментира византийският хронист Теофан: В невъзможност да се противопостави на българите, император Константин IV “сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък, за срам на ромеите”. Чудно било този (т. е. императорът), “който направил свои данъкоплатци всички, на изток и на запад, на север и на юг, да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ”. Според историците мирният договор между Източната римска империя и българският владетел бил сключен през лятото на 681 г. С този акт Византия санкционирала едно незапомнено поражение и за пръв път признала възникването на една нова държава – България.

Това е и дата на отсичане на златните солиди на кан Аспарух. Сеченето на солидите на кан Аспарух е започнало веднага след сключването на мирния договор през лятото на 681 г. Качеството на металното съдържание е чисто злато. Тежината й отговаря на тегловния стандарт и нормите на съвременните византийски монети (на Източната Римска империя) . Новооткритата монета е безпрецедентна научна сензация.

Ще спомена и няколко други, вече известни паметници, които имат някои съществени общи елементи с новооткритата златна монета:

1. Оловният печат на кан и цезар Тервел . На лицевата страна Тервел е представен по същият начин , както и неговия баща кан Аспарух.

2. Златният медальон с образа хан/кан Омуртаг, намерен във Велико Търново , на който се чете надпис :CANE SYBHГI WMORTAГ. Титлата е както при златния солид на кан Аспарух.

Ако на мен самия ми бяха казали преди години, че има монета на хан Аспарух, щях да се изсмея. Но, ето, тя е факт.

- Скептици у нас ще кажат, че искате да вдигнете цената на притежавана от вас монета?

- Да, искам да я направя 100 милиона, ама няма луди да платят толкова (афектирано). За мен е гордост, че съм разкрил такъв исторически факт и документ. За това се обаждам да съобщя. Стефка Костадинова е скочила 2 метра и нещо, аз съм скочил 5 метра, ако трябва да сравняваме. За мен това е постижение. Аз го заявявам открито, от мое име.

- Не се притеснявате, че много хора, ще помислят, че е фалшификат?

- Не е ли достатъчно, че най-големият специалист, който се казва Дейвид Сиърс, я е продал тази монета веднъж през 2004 г.? Сега друг авторитетен търг я продава отново. Нека кажат българските авторитети проф. Юрукова и т. н. дали е автентична. Който иска по света нека застане срещу това мое твърдение. Нека излязат смелчаци, да кажат, че не е вярно. Това, не че аз го казвам, но е излязло като автентично от световни авторитети. Нека някой каже „Такова животно нема”.

- Съвременни методи анализ могат ли да докажат, ако това е фалшификат?

- Аз се отказвам да дискутирам. Който желае да вади обратни тези. Има лаборатории, който иска да проверява, аз не желая да налагам моето становище. Аз трябваше да го публикувам това в едно западно научно списание и толкова. Въобще не трябваше да споменавам, защото в тази пропаднала държава ще кажат, че „такова животно нема”.

Аз съм експерт в нумизматиката, произнасям присъда. Това е.

Описание на монетата от Митко Станков:

Златен солид с тежина 4,21 гр., 18 мм, разположение на лицевия спрямо опаковия печт 1 часа. На аверса (лицевата страна ) на монетата е представен бюст на мъж с къса брада насреща (в анфас), облечен в ризница и с шлем с гребен и перлена диадема на главата, държащ копие на дясното си рамо. В полето вляво от бюста е разположена голяма буква А, а вдясно монограм и буква V. Над буквата А се виждат двата края на лентата (връзките) на диадемата.

На реверса (опаковата страна) на монетата е представен висок кръст на четири стъпала, от двете страни на който стоят две стилизирани човешки фигури, облечени в тоги и въоръжени с мечове (саби). В полето вдясно е разположена латинската буква С (негативно) и под нея буквата V, вляво буквата А, а под кръста буквата N (негативно).

В допълнение от e-vestnik:

CNG е международна компания със седалище в Лондон, която прави търгове там и в Ню Йорк. За нея работят най-големите експерти по нумизматика и антично изкуство, особено византийско. На техен търг е малко вероятно да се появи фалшификат. CNG работи с лаборатория с най-високотехнологични методи за анализ - химически и др., към която се обръщат за проверка на експонати музеи от цял свят. С новите методи на изследване в последните години времето на фалшификаторите на монети приключи (поне за по-ценните - все още вървят по-евтини ментета, за които не си струва да се прави анализ).

В описанието на историята на монетата в самия търг6 се казва, че е продадена преди 7 години - през 2004 г. на друг авторитетен аукцион в Европа „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10 (11 February 2004), lot 511), на който също е малко вероятно да се продаде фалшификат. И тогава монетата е била купена за цена около 1000 долара, също без да се разбере точният й произход.

Сред нумизматите са добре известни т. нар. подражателски монети, които са секли племена и владетели в периферията на древна Гърция, на Римската империя и др. Този вид монети са имитация на монети на империята или на някой град държава (например Тасоска тетрадрахма), но с по-груби, наивистични изображение. Спазени са някои основни елементи от оригиналната монета, но със символи и белези на владетеля, който сече подражателската монета.

Известни са такива подражания на гръцки и римски монети, сечени от тракийски владетели. Известни са подражания и на византийски солиди, каквато именно се явява монетата на хан Аспарух. Тя е подражателство именно на солид на император Костантин IV Погонат, който царува по това време. Тя е описана в търга със забележка „изключително рядка”, но приписана на неизвестно германско племе.

След като самите организатори на два авторитетни търга и тези, които са предложили монетата, не са разбрали каква точно е тя, това намалява вероятността за фалшификат.

От e-vestnik се обърнахме към двама от най-добрите експерти в нумизматиката за коментар. И двамата на „първо четене”, след като видяха снимките и описанията, приеха, че е възможна такава сензация. Господин Жеков, който е експерт по средновековни монети, каза, че няма съмнение, че монетата е автентична и по символите може да се направи извод, че е на хан Аспарух.

Виж тук още обяснения и исторически бележки от Станков и първи коментари на нумизматите Господин Жеков и Ставри Топалов.

Линк към статията:

Моята връзка

Източник: e-vestnik.bg

[roca]

Та какво мислите относно "Аргументите" на "Откривателя" и не мислите ли че нещата май-май са по-поукрасени от реалноста. Тези дни това е доста коментеруема тема из форумите и понеже знам че тук има доста специалисти по история, ми се идка да чуя и мненията тук...

Моето е малко скиптично, понеже така и не прочетох нито едно сигурно доказателство подкрепящо тезата, но това е друга тема.

Очаквам да се получи интересна тема

[Кухулин]

Аргументите са феноменални

Източници на информация - "един ми каза..."

Разчитане на надписите - клинично лингвофричество

Да не говорим за "солидите на кан Аспарух", все едно във всеки регионалем музей има по две шепи

[roca]

а третия аргумент е за солидите на Константин IV...от тях има по две шепи, а тая е уникат....Иначе другото го подкрепям...много се доближава до моето мнение

[miroki]

Ви е всъщност какви букви разчитате?

[glishev]

Бая скептичен съм за Аспарух, но пак е интересно къде и от кого може да е отсечена монетата. Добре, нека да допуснем поне работни хипотези. Защо да не са българи? Или пък авари? А защо не дори готи или лангобарди? Или пък нередовна византийска монетарница? Но монетата чудесно се вписва в типа варварски имитации. Една хипотеза за ранно българско монетосечене от изцяло имитативен тип би могла да бъде най-малкото любопитна.

[resavsky]

булшит............

[resavsky]

Този като е такъв голям патриот да подари монетата на НИМ.3000 долара не са болка за умиране.

[roca]

Може би почти същите, но да се подхожда на разчитане от типа "чета го както ми отърва" си е смешно от "уж" признат колекционер като Станков. Все едно вемаме 1 стотинка 1999 и почваме да разчитаме. Л: Стотинка, Опако: България, от което започваме да си съставяме разчитането:

"Стотина [О]бърка[ни] гл[упост]и" и готово , рачетохме го както ни харесва.

На реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите С, А, N и V (огледално). На аверса (лицевата страна) – буквата А(?), монограм (?) и V.

А ако приемем че наистина е имитативно сечене с доста груб стил повтарящ византийските монети (без да уточняваме на кой) дали не е възможно да разглеждаме нещатата така:

Оп: VC[TORI]A [AVGU](в оригинал) , в отреза [CO]N[OB]

Л: [D]N (ако се е ползвала за модел монета която е циркулирала Н много добре мяза на А, личи си даже на горната снимка) [C]AN(във вид на монограм)V[s PP]

Естествено давам го като някакъв пример. За да не се създава излишно объркване, да спомена че надписите във византия със правописни грешки и липси на букви не са някакви много редки изключения...понякога даже липсват цели фрази. Така да речем Константин IV има солиди както с надпис:

D N CONSTAN-TINUS C CONIS

Така и с доста съкратен:

D N CANUS PP

И с още доста де.

А отзад може да е както:

VICTORIA AVGU

така и съкратеното:

VICTORIA [AVGU] или само VICTOA

Мецжду другото можете да забележите че по начина по-който аз съм дал като опция местата на буквите в оригинал и като имитация са на почти идентични места

[roca]

То ние всичко можем да допуснем, ама между допускането и даването на интервю по повод грандиозно откритие пренаписващо нумизматиката на I-ва Българска държава, сякаш има известна разлика...или греша???

[Зитко]

Ви е всъщност какви букви разчитате?

Това може да се прочете на реверса(горе) и на огледалното му изображение(долу)

[Aspandiat]

Я па много убав бил тоя Аспарух. С брада. Като Константин ІV. Да вземат да прекръстят битката при Онгъла на "Войната на брадатите".

Ако се сгънат навътре двете горни хоризонтални краища на кръста във вид на ТВ антена, както имат топчета по краищата на целия кръст, направо ще се получи IYI. Направо се чудя как откривателят не го е видял това.

А самият кръст както е издигнат на тази четириетажна платформа, е все едно вавилонски зикурат с кръст побит на върха му. Обаче едновременно с това ми прилича и на "великия кръст", носен от кръстоносците по време на походите срещу мюсюлманите. И тази аналогия не е случайна, убеден съм, като се има предвид, че по някои нови проучвания Кубрат е първият кръстоносец в световната история.

Eй го е и "великият кръст" за сравнение. Едно към едно с Аспаруховия.

А сега сериозно.

- Аз се отказвам да дискутирам. Който желае да вади обратни тези. Има лаборатории, който иска да проверява, аз не желая да налагам моето становище. Аз трябваше да го публикувам това в едно западно научно списание и толкова. Въобще не трябваше да споменавам, защото в тази пропаднала държава ще кажат, че „такова животно нема".

Аз съм експерт в нумизматиката, произнасям присъда. Това е.

Това е... показателно за "откривателя". Сиреч "щом не ми вярвате, аз ще ви се разсърдя". Наистина сериозен аргумент в полза на Аспаруховата монета. Интересно къде ли е сякъл той монетите си? Може би в блатата на Онгълово усое.

[miroki]

Това може да се прочете на реверса(горе) и на огледалното му изображение(долу)

Благодаря.

Тука трябва да се уточни точно кое е горе или долу.

Дали пък е огледална и т.н. Най-добре, като се смята за правена по Константиновата да е като неговата.

При неговата това, което оприличихме на кръст, нагоре ли трябва да е или на долу.

И ако надолу защо е представена монетата на обратно?

На лицевата страна, има едни букви които, хич не разпознах от написаните.

[glishev]

Картинката на Спандю по-горе явно е извадена от хрониката "Byzantium: Total War - The Bulgar Invasion", писана от Византоглу Теофан багатур по повод кръстоносния поход на българите срещу караманлиите, споменати у патриарх Никифор, защото на миниатюрата се вижда не само Великият кръст на кръстоносеца Кубрат Гази, но и полумесецът на османския клон на рода Дуло. Колкото до монетите на Кръстоносоглу Аспарух хан - още се водят спорове дали те са динари или пиастри.

[Aspandiat]

Картинката на Спандю по-горе явно е извадена от хрониката "Byzantium: Total War - The Bulgar Invasion", писана от Византоглу Теофан багатур по повод кръстоносния поход на българите срещу караманлиите, споменати у патриарх Никифор, защото на миниатюрата се вижда не само Великият кръст на кръстоносеца Кубрат Гази, но и полумесецът на османския клон на рода Дуло. Колкото до монетите на Кръстоносоглу Аспарух хан - още се водят спорове дали те са динари или пиастри.

Точно така. Разполагам и с кадри от документален филм за онези достопаметни събития, заснет в High definition от Kubrat Pictures Ltd. през 627 г. На преден план са изпратените от Ираклий на помощ на кръстоносеца Кубрат и сина му Аспарух части от западните области на Източната римска империя - тежковъоръжена лангобардска пехота, подсилена от венециански арбалетчици и контигенти от папата. Фронталната атака е осъществена от бронираните катафрактни части на Кубрат - прочутите по бойни достойнства багатури. Битката се е провела в пустините на Асирия, близо до Киркук, както личи от пейзажа. След сражението Кубрат получава концесии за добив на петрол от шаха на Карек Селок (Киркук) Домятана (Домициан) бен Гаддафи, както това е надеждно документирано в християнската "Хроника от Арбела".

Сборната българо-латинска кръстоносна армия до самия края на сражението поддържа неописуемо висок боен дух, вдъхновявана от гледката на "великия кръст". Въпреки първоначалния неуспех на атаката на багатурите, пресечена от набучените колове от сасанидо-хефталито-тюрската богоомразна войска, сражението накрая е спечелено от тежката западна пехота. За съжаление последните минути от документалния филм са изгубени, но ако не ми вярвате и заявявате, че "такова животно нема", ще ви се разсърдя и няма да отговарям повече на въпросите ви и дори на инат ще продам филма на Киевския музей на кръстоносните походи.

И за да не бъда голословен:

[resavsky]

Стига бе.Оспамихте темата за великото откритие.

[Зитко]

Така, значи работното ми мнение към момента е следното :

Лице:

- на прикачената картинка съм показал какво разпознавам, за третата буква не съм сигурен, може да е някакво калпаво А може да е и R, но не мисля,че е монограм

Опако:

- VC е съкръщение от VICTORIA

- N идва от CONOB

- A(или отново V) идва от AVG

Допускам и вариант да имаме "CANV", което да е съкращение на CONSTANTINVS

Редактирано Септември 20, 2011 от Зитко

[roca]

Ето я на кан Кубрат, ази я открих. Утре искам статия за мене у "Труд" :laugh: :laugh: Тая е по-груба щото ковачите още са се учили, ама за Аспарух вече са се ограмотили хеххехе

Моята връзка

А като изключим шегата горе ето още един "оригинал" който е със доста груб стил. Та ако си представим какво би видял в нея един по-неук копиратор, който трябва да направи имитация, може би бихме познали онова от най-отгоре което е УЖ на Аспарух...Защо е обратен реверса?, защото при много от по-късните имитации също се случва, това се случва когато по погрешка гравьора вместо да издълбае обратното на това което вижда, издълбава точно това което вижда като мостра и при отсичането имаме негатив.

[Galahad]

Откритието на бай Митьо май е по-скоро в областта на хумористичната фантастика, отколкото на сериозната наука.

На сайта на CNG, уви пише само това:

CNG 88, Lot: 1763. Estimate $1500.

Sold for $3750. This amount does not include the buyer’s fee.

UNCERTAIN GERMANIC TRIBES. Late 6th-7th centuries. AV Solidus (18mm, 4.21 g, 1h). Imitating Byzantine emperor Constantine IV. Schematized helmeted and cuirassed facing bust, holding spear and shield; A to left, AV to right / Schematized cross potent on two steps flanked by two figures with cross-scepter “tails” to right; Δ to left, retrograde C above A to right, N in exergue. Cf. Triton VIII, lot 1290, otherwise unpublished. EF. Extremely rare.

Ex Freeman & Sear 10 (11 February 2004), lot 511.

Уви, никаква Добруджа, Аспарух и пр. и пр. Но да речем, бай ни Митьо не само видял, че пише на монетата Аспарух, ами със своя свръхпоглед е видял, че е намерена в Добруджа. Разбира се информация за намерена монета на Аспарух в Добруджа няма.

За буквите, аз лично бих се понапънал малко повече и тази част

Δ to left, retrograde C above A to right, N

да я прочета съответно

Δ (Дулоида, т.е. произхождащия от рода Дуло) С (кан) А (Аспарух) N (Ника, т.е. от гръцкото победа). Сиреч, става дума за юбилейно отсечена монета в чест на победата при Онгъла, която е разбира се по подобие на изпратените от Цариград монети като годишен данък.

Това " A to left, AV to right " разбира се е "Аспарух Автократор".

Възниква въпросът, защо след като Аспарух е поръсил по стар прабългарски обичай верноподаниците със жълтиците щастливия преобретател не я е продупчил и да я окичи на врата я на някоя от жените си, я на някоя от наложниците. Щото всяка година като данък са идели пари от Цариград, ама юбилейна монета за битката при Онгъла си е направо уникат. Предполагам, че предвидливия собственик се е досетил, че ако пробие монетата след има-няма 1300години някой като я открие ще се скъса да го попържа, че подбил цената й по номизматичните аукциони.

Не по-малко забележителна е историята на монетата:

За пръв път видях тази монета преди повече от осем години. Показа ми я човек, който имаше и други монети. Обясни ми, че са намерени в Добруджа. Какво ли не му предлагах, за да ми я продаде, но не се споразумяхме .

След време я видях в аукционен каталог на „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10, 11 February 2004 г.), под номер 511. За съжаление това стана след като търгът вече беше минал. И там тя беше описана, както сега в каталога на CNG – неизвестно германско племе. Опитах да науча кой е щастливият купувач, но както всички колеги от бранша, така и Freeman & Sear отказаха да издадат своя клиент. За мое щастие, преди около два месеца получих аукционния каталог номер 88 на CNG и видях, че същата монета отново се предлага за продажба. Оценката на монетата беше 1500 долара. Чаках търпеливо до датата на търга. В последните секунди изпратих по електронен път моето предложение - бях написал една значително по-висока цифра. Спечелих монетата за 3750 долара.

Значи, човек му казал, че монетата е намерена в Добруджа. Този човек имал и други монети. Името на човека е "една жена на пазара", който може да пръв братовчед на "аз я направих" (у нас цяло "скитско съкровище" направиха и вързаха местните експерти, та какво остава за една монета). Бай Митьо му предлагал какво ли не!!! Явно в "какво ли не" не е влизала и сумата от 1500 $, щото човекът е решил да я изтъргува за толкова на аукцион, който разбира се да си дръпне съответната комисионна. Бай Митьо така и не разбрал кой е купувача, но "щастливият купувач" бил щастлив съвсем кратко, защото малко по-късно я пуснал пак на търг. Бай Митьо веднага предложил двойно и я е купил за 3750 $. Това разбира се си е съвсем същата монета, "добруджанката", а не примерно следващата, която била изсечена от Аспарух и изпратена като подарък на неизвестно германско племе.

След като вече бай Митьо я е купил се появява сензацията, че това е монета на Аспарух и всеки желаещ ще може да си я купи от него поне за 3х или 4х ... 3750 $. Сиреч някой определено ще я спечели от "откритието". Ако не се намери балама, простате "щастливият купувач", то при положение, че бай Митьо е свързан с каналите на ДС може да се очаква, че агентите Гоце и Тервел ще проявят дължимия интерес към нея, достоен за поне 2 комплекта мощи на св. Йоан Кръстител, сиреч НИМ с парите на данъкоплатците да закупи от него няколко броя поне за по 15 000 $ на екземпляр.

Ако някой пък подкара, че той Аспарух, може да си е мислел, че се казва Исперих или Есперих (Йесперих), трябва да е на ясно, че канът е държал на монетата да е точно името, с което след век-два ше почнат да го пишат във виз. хроники, а не онова, дето му го е лепнал примерно придворния му писар за да го увековечи в Именника (да не говорим за някакви смешни писачи на апокрифи).

Тъй че не мислете за никакви алтернативни аргументи, а просто се насладете на бай Митьовата логика.

Дори и да нямаше никакви надписи, една хипотеза за квалифицирането й като българска не би била по-малко логична , отколкото като германска.

Ами то и славянска или аварска пак ще е логична, да не говорим за византийска.

Разбира се хипотетично е възможно наистина да е имитативна монета сечена от Аспарух, но при наличните данни вероятността е същата, като да е дело на "неизвестно германско племе". За съжаление намерените имитации при "иманярски разкопки", които нямат аналози намерени при редовни разкопки практически може да са дело на всеки. Когато няма данни за точното местонахождение и връзката с останалите артефакти намарени при тази разкопки, то "имитацията-уникат" е по-скоро извор на фантазии и шмекерлъци. Тъй че не е случайно, че сериозните колекционери не са проявили голям интерес към нея и тя си виси все по аукционите. Нали колекционара купува преди всичко за да има нещо по-дълго, а не да търгува с него като бай Митьо!

[roca]

А ето че си се насочил към правилното виждане!

Като цяло варваризатите винаги са доста интересни за проучване, макар и мега трудно, така че няма как да умаловажа монетата. Но да седне някой да ме убеждава във нещо, на база нищо, и още повече човек който уж има репутация си е насмешливо. Тъй че бай Митьо да прощава, ама бая ще трябва да досънува за да почне да пренаписва историята....

[Last roman]

Варварите са имитирали римски монети още от 1 в. пр. н. е.

Ето например келтски имитации на денарии:

http://www.romancoins.info/Celtic3.html

Съмнително е, че първата работа на Аспарух след установяването отсам Дунава да е била изграждане на монетарница за сечене на фалшиви пари.

[roca]

То реално варваризати и имитации (понеже тракийските имитации се водят "подражания", въпреки че говорим за почти едно и също нещо) е имало доста преди 1 век. пр.н.е.....да речем още от 4-3в. пр.н.е., но във времето когато още не сме били дори държава като държава, да седнем и да си представяме златни монети, сечени на наша земя, че чак и да ги определяме по номинал (солиди), че и да ги датираме по владетел.....с извинение е леко смехотворно