"Палмирската империя" и походите на Шапур І

[Aspandiat]

Малко предисловие

През 260 г. персийският шаханшах Шапур І по време на третата си кампания срещу римляните разгромява поголовно при Едеса 70-хилядна римска армия и пленява предвождащия я император Валериан, който умира няколко години по-късно в персийски плен. Катастрофата е пълна не само заради невижданото дотогава унижение римски император да попадне в плен, но и защото след унищожаването на голямата римска армия властта на империята над Предна Азия се сгромолясва и настъпва хаос. През същата 260 г. римският пълководец от арамейски произход Луций Септимий Одайнат (Оденат) се самообявява за командващ остатъците от източните римски войски с идеята да защити границите на империята от напредващите Сасаниди. В настъпилото многоцарствие в империята след пленяването на Валериан той взема страната на сина му Галиен (260–268), но реално се превръща в самостоятелен владетел на римския Изток със столица град Палмира. Способен военачалник, през 262–264 г. Одайнат нанася редица поражения на Сасанидите и ги отблъсва от римска Сирия, завзема Низибис и Харан, като дори извършва два рейда на противникова територия в посока Ктесифон. През 266 или 267 г. обаче Одайнат е убит заедно със сина си от племенника си Меоний и властта над римския Изток е поета от втората му съпруга Юлия Аврелия Зенобия. През 269 г. обявилата се за царица на Палмира Зенобия начело на голяма армия нахлува в Египет, разгромява войските на римския наместник Проб и присъединява провинцията към владенията си. На следната година Зенобия овладява римска Сирия, Палестина и Ливан, както и голяма част от Мала Азия. През 270 г. обаче римският император Аврелиан (270–275) отвоюва Египет от Зенобия, а през 272 г. въпреки изпратената й от Шапур ІІ помощ, сломява силите на Зенобия и превзема с пристъп Палмира. На следната година Зенобия украсява победния триумф на Аврелиан в Рим, а през 274 г. след битката при Шалон той разгромява оформилата се на територията на Галия и Британия "Галска империя" и отново обединява под скиптъра на цезарите Римската империя. Като знак за признанието на заслугите на Аврелиан сенатът му дава титлата "Възстановител на света" (Restitutor Orbis).

Размахът на персийските нашествия

Кампаниите на Шапур І са описани горделиво от самия него в надписа му при Нахш-е Рустам (известен и като Каабе на Зороастър). Първата кампания приключва с разгрома на император Гордиан ІІІ при Мисихе на 11 февруари 244 г., но Сасанидите се ограничават в локални операции в Месопотамия. Втората война от 253-256 г. се оказва много по-опасна за римляните. През 253 г. при Барбалисос 60-хилядна римска армия претърпява пълно поражение и римските владения на изток са подложени на жестоко опустошение. Третата война и разгрома при Едеса досъсипват римския Изток. Ето и изброените в надписа от Нахш-е Рустам градове и области, опустошени от Шапур по време на втората и третата му кампания от 259-260 г.:

"И цезарят отново излъга и стори зло на Армения. Тогава ние нападнахме Римската империя и унищожихме при Барбалисос римска сила от 60 000 [мъже] и опожарихме Сирия и околностите на Сирия, разрушихме и разграбихме всичко. Само при този поход завладяхме от Римската империя [следните] крепости и градове: града Аната с околностите му, [Бирта в Арупан?] с околностите й, Бирта в Аспоракан, градовете Сура, Барбалисос, Манбук (т.е. Хиераполис), Алеппо (Бероя?), Кенисрин, Апамея, Рефания, Зевгма, Урима, Гиндарос, Арменаза, Селевкия, Антиохия, Цире, друг един град Селевкия, Александрета, Никополис, Синзара, Хама, Растан, Дихор, Долихе, Дура, Циркузиум, Германикия, Батна, Ханар и в Кападокия градовете Сатала, Домана, Артангил, Суиса, Синда, Фреата, всичко 37 града с околностите им.

При третия поход, когато нападнахме Каре и Урхай (т.е. Харан и Едеса) и обсаждахме Каре и Едеса, Валериан цезар излезе срещу нас. Той водеше със себе си сила от 70 000 [мъже] от Германия, Реция, Норикум, Дакия, Панония, Мизия, Истрия, Испания, Африка (?), Тракия, Витиния, Азия, Памфилия, Исаврия, Ликаония, Галатия, Ликия, Киликия, Кападокия, Фригия, Сирия, Финикия, Юдея, Арабия, Мавритания, Германия, Родос (т.е. от Лидия), Осроене (?), Месопотамия.

И оттатък Каре и Едеса водихме велика битка с Валериан цезар. Пленихме лично със собствените си ръце Валериан цезар и други – войскови началници, преторианския префект, сенатори; всички пленихме и отведохме във Фарс.

И опожарихме, разрушихме и разграбихме Сирия, Киликия и Кападокия.

При този поход завоювахме от Римската империя градовете Самосата, Александрия на Исос, Катаболос, Егея, Мопсуестия, Малос, Адана, Тарсус, Августиния, Зефирион, Себасте, Корикос Аназарба (т.е.Агрипас), Кастабала, Нерониада, Флавиада, Никополис, Епифания, Келендерис, Анемурион, Селинус, Мзду (т.е. Мионполис), Антиохия, Селевкия, Дометиополис, Тиана, Цезарея (т.е. Мейакарири), Комана, Кибистра, Себастея, Бирта, Ракундия, Ларанда, Икониум, всички тези градове заедно с околностите им.

И мъжете от Римската империя, неиранците, отведохме. Поселихме ги в империята на Иран във Фарс, Партия, Хузистан, във Вавилония и по други земи, където моят баща, дядовци и предци имаха владения."

Поиграх си малко на фотошопа да наложа върху римското червено на картата сасанидското зелено върху териториите в Мала Азия и Сирия, опустошени по време на втората и тратата кампания на Шапур І и излезе нещо любопитно. Едва ли е случайно съвпадение, че районите в Мала Азия, опустошени от Шапур І след битката при Барбалисос и след разгрома на римляните при Едеса през 260 г., съответстват почти напълно на териториите, овладяни от палмирската "императрица" Зенобия. Това съвпадение може да се приеме като знак, че тези земи са били толкова зле ударени от Сасанидите, че римската власт над тях е била отслабнала до положение да стане формална, което е улеснило действията на Зенобия.

Граници на "Палмирската империя" (260-272)

Райони, опустошени от Шапур І

Би ми било интересно да видя мнението на романофилите и романистанофилите във форума във връзка с това съвпадение.

Интересно е и още нещо във връзка с разгорялите се за пореден път неотдавна спорове за това колко е римска Източната римска империя, известна още и като Византия, Романия и напоследък и Романистан. На първата карта, на която с червено са означени останалите в границите на империята по времето на Зенобия територии, прави впечатление, че римското червено отговаря на границите на Византия по времето на Йоан и Мануил Комнин. Ето и карта за този период.

Та в тази връзка ми се върти една "еретична" идея дали границите на римските владения в Мала Азия по времето на Зенобия не са съответствали като цяло на териториите на разпространение на гръцкия етнически елемент, който е бил поддръжник и крепител на римския ред и режим, докато неелинизираните провинции са били съсипани от Сасанидите и после включени в рамките на "Палмирската империя". И дали тези етнически граници не са се били запазили до времето на Йоан и Алексий Комнин.

[КГ125]

Това изобщо не е лишено от логика! Ама изобщо. Първо, заради тези съвпадения. Второ, защото едва ли само личните лидерски качества на Одайнат водят до отцепването (виждаме, че е продължено от жена му, а току така маса народ няма да последва някой си пълководец...).

Таман гръцките граници се оказват очертани. Интересно в римските извори дали има нещо намекнато в този аспект.

Поздрав!

[resavsky]

Хора това е все едно във владението на Али паша Тепелдени да се търси протоалбанска държава.Просто такова животно няма.И на Осман Пазвантоглу поне 70 процента от поданиците са българи но това прави ли го български владетел?Самия Оденат си е асириец между другото.

[Aspandiat]

  On 24.09.2011 г. at 10:31, resavsky said:

Хора това е все едно във владението на Али паша Тепелдени да се търси протоалбанска държава.Просто такова животно няма.И на Осман Пазвантоглу поне 70 процента от поданиците са българи но това прави ли го български владетел?Самия Оденат си е асириец между другото.

?

[resavsky]

Кажи Спандьо.

[Aspandiat]

1. Не разбирам какво общо има Пазвантооглу с темата.

2. Не разбрах забележката ти към КГ ли е или към мен.

[resavsky]

Забележката е и към двамата.А Пазвантогу го дадох като пример как в условията на една империя в криза силен регионален лидер може да създаде независимо владение.Без същото да е обвързано с преобладаващия етнически елемент.

[Aspandiat]

  On 24.09.2011 г. at 12:42, resavsky said:

Забележката е и към двамата.А Пазвантогу го дадох като пример как в условията на една империя в криза силен регионален лидер може да създаде независимо владение.Без същото да е обвързано с преобладаващия етнически елемент.

Не отричам. Аз само обръщам внимание на териториалните съвпадения, които са почти пълни.

[glishev]

Да, северната граница на "Палмирската империя" (или по-скоро на териториите на Оденат и Зенобия) се доближава до южната граница на Византия, да речем, при последните Комнини. Може да става дума за устойчива етническа или дори просто естествена граница. Има такава устойчива граница например в Северна Африка - там и дълго след края на римската власт дълго време се запазва отчетлива разлика между бившите римски провинции и пустинята. На Балканите също имаме такива устойчиви граници, останали още от епохата на късната Римска империя. Същото си важи за Алпите, Пиринеите, Рейн или границата между Англия (римска Британия) и Шотландия (Каледония). Всъщност етническите граници често зависят от естествените или дори от дадена климатична особеност, която, да кажем, предопределя някаква разлика в поминъка на две съседни населения, а това може да води и до устойчивост на политическите граници. Живеем в свят, в който старите граници на римската експанзия все още не са се заличили. Понякога езиковите, етническите и политическите ни граници и до днес поне отчасти следват очертанията на една или друга римска префектура или пък на лимеса.

Редактирано Септември 24, 2011 от glishev

[КГ125]

  On 24.09.2011 г. at 10:31, resavsky said:

Хора това е все едно във владението на Али паша Тепелдени да се търси протоалбанска държава.Просто такова животно няма.И на Осман Пазвантоглу поне 70 процента от поданиците са българи но това прави ли го български владетел?Самия Оденат си е асириец между другото.

Разбрах те, но винаги има вариант преобладаващият етнос да подкрепи съответния политически отцепник. Въпросът е дали не е станало така, а тук съвпаденията са доста... Впрочем и Пазвантоглу не е бил лишен от известно съгласие на българите от северна България той, а не султанът, който е далече и всъщносто го няма...

[resavsky]

А защо не търсите асирийска връзка а гръцка?Асирийците по това време не са били една шепа хора.Впроче претенциите на Оденат са били да бъде император на Рим ни повече ни по малко.

[Южняк]

Идея с потенциал.

[Last roman]

Нещо не схванах кога точно Луций Септимий Оденат е претендирал за титлата римски император. Официалната му титла, дадена от Галиен е dux orientis, даже е спретнат триумф за победите му на изток. И Оденат си е напълно доволен от това положение, макар че се изгавря с персийския цар като си присвоява титлата му /цар на царете/.

Иначе поздравление за хубавата статия, макар че някои изводи ми се виждат малко натъкмени. Също така трябва да се отбележи, че войските му превземат Ктезифон.

[glishev]

Евтропий също представя Оденат като император.

[Last roman]

То 'император' е поначало титла за победоносен началник. По времето на Принципата тя се е давала рядко на успешен пълководец, който не бил управляващ. Имаме такива случаи по времето на Клавдий и Нерон.

През посочения период Галиен е зает в Европа с неутрализирането на многобройните узурпатори и нашествията на готи и аламани, така че просто е дал правата на палмиреца да защитава римските интереси в Сирия и Месопотамия. Нещо с което Оденат се справя доста успешно.

Но да говорим, че по това време империята има двама легитимни управители е доста пресилено. Реалният претендент за престола е Постум в Галия /провъзгласил т. нар. Галска империя и създал собствен сенат и администрация/. Докато за Оденат няма сведения да е готвел узурпация. Виж по времето на жена му Зенобия палмирците завладяват Египет и Мала Азия и претендират да са самостоятелни, дори поемайки проперсийска политика.

Редактирано Септември 26, 2011 от Last roman

[glishev]

За произхода на "imperator" си прав, разбира се. Имах предвид, че Евтропий, а ако не бъркам и Руфий Фест представят Оденат като един от войнишките императори, претендент за върховната власт над империята или поне над част от нея от името на армията, която командува. Евтропий споменава като принцепс и Оденатовия син Вабалат.

[Last roman]

  On 26.09.2011 г. at 8:38, glishev said:

За произхода на "imperator" си прав, разбира се. Имах предвид, че Евтропий, а ако не бъркам и Руфий Фест представят Оденат като един от войнишките императори, претендент за върховната власт над империята или поне над част от нея от името на армията, която командува. Евтропий споменава като принцепс и Оденатовия син Вабалат.

Разбира се, възможно е, Оденат след победите си, получил подкрепата на Сирия и Мала Азия /даже организирал поход за да прогони готите от Понта/, да е имал щения за нещо по-високо /може би титлата шах-ин-шах не го е удовлетворила/, но Галиен постъпил много разумно и дипломатично като признал правата му над изтока /накрая го титулова даже corrector Orientis/. Защото един признат претендент автоматично престава да бъде узурпатор /подобен е случаят със действащия в Европа Авреол/. И му е по-изгодно да бъде легитимиран от законния император и да действа от негово име, отколкото да се опитва да го отстрани и заемайки мястото му сам да се бори с нароилите се по всички провинции 'колеги' /узурпатори, които не признават никого и нищо/. А Оденат действа срещу местния претендент за император Макриан и определено се изживява като пълномощник на Галиен. След успешния персийски поход на Оденат, Галиен празнува триумф в Рим и си добавя титлата Партски и Персийски Велики.

http://ancientrome.ru/antlitr/sha/poll30tr.htm

Тук Требелий Полион описва малко мъгливо статуса на Оденат. Ясно е, че това е местен династ, впоследствие цар на Палмира, получил след успешния си поход на изток наместничество от Галиен и според Полион той и синът му са провъзгласени за императори. Но не е ясно претендирал ли е Оденат да е конкурент на Галиент за имперската титла или просто е провъзгласен за победоносен пълководец.

Нещо повече, от описаните от Полион '30 тирани' по времето на Галиен, има само 9 претендента за върховната власт, 12 никога не са имали такива щения, а останалите са съправители на първите /жени и деца/. Колкото до Валабат /синът на втората съпруга на Оденат - Зенобия/, има известни подозрения, че в убийството на Оденат и първородния му син Хеирон стои имено царицата, която впоследтсвие завоюва Мала Азия и Египет и създава свое независимо царство, лавирайки между Рим и Персия.

Редактирано Септември 26, 2011 от Last roman

[kramer]

Зенобия, готена мацка ли е била?

[monte christo]

Не ми изглежда никак лошава да ти кажа. kramer, доброто прасе яде всичко

[kramer]

Мдааа...

[monte christo]

На лявото 'фото' се е снимала явно, когато е била на около 25 годишна възраст, докато на дясното вече е снимана от имперската охрана в Рома на видима възраст 33-34 години

[Last roman]

Бая снажничка ориенталка е била, според описанията.

[КГ125]

Мда, я ) Какво изражение само ...

Редактирано Септември 26, 2011 от КГ125