Ангорска котка.

[Mila97]

Ангорска котка. Спорен е въпросът за техния произход. Според едни автори тя е мутантна форма на обикновената европейска късокосместа котка. Според други ангорската котка произлиза от областта Ангора в Турция, а според трети — от манула (ОюсоюЪш тапи1) — дивата котка на Средна и Югозападна Азия.

Ангорските котки са по-ниски, отколкото късокосместите, и са с по-дълго тяло. Главата е относително малка със закръглена форма. Ушите са малки, широко поставени, със закръглени краища, като основата им е покрита с косми. Очите са големи с кръгла форма, изпъкнали и хоризонтално поставени.

На лицевата страна на главата косъмът е къс. На скулите й зад ушите — дълъг, като образува стърчащи встрани бакенбарди. Космената покривка на тялото е дълга, мека като коприна. Предните части на краката са покрити с къси косми, задните — с дълги,образуващи на предните крака кичурчета косми, а на задните — „гащички". Опашката е покрита с дълга мека козина. Характерно оцветяване за ангорската котка е бяло или пепелявосивкаво с разни оттенъци, а също ръждивокафяво и черно. Тези котки са по-лениви и по-малко подвижни. Изискват много грижи за поддържане в добро състояние на космената покривка. Много косми падат особено при линеенето (смяната на космите). Нужно е внимателно да се разчесват. Сред белите ангорски котки понякога се срещат екземпляри със светлосини очи, които обикновено са глухи. Ангорските котки са много изнежени.