Арменците в Източната империя

[monte christo]

Какво знаем за тях? Какво е тяхното влияние във военен, икономически, културен и религиозен аспект? Несъмнено тяхното битие на народ не се ограничава с онази мижава маргинална роля с която са известни етническите гърци в Романия, които имат доста слабо (почти никакво участие) във висшия политически живот на тази държава. Арменците са от съвсем друго тесто...

[Last roman]

Редица военачалници и политически дейци са били от арменски произход. Напр. пълководецът Варда Склир, императорите Филипик Вардан, Лъв V Арменец, Йоан Цимисхи.

Редактирано Септември 26, 2011 от Last roman

[monte christo]

Аспандиате, въобще не ми се прави на интересен, ами започвай да даваш систематични сводки за арменците в Империята. Имаме да дискутираме за тях най-малкото до времената на Йоан Орфанотроф и Михаил Псел. Кои са първите известни личности от арменски произход по Романия-та?

[monte christo]

Редица военачалници и политически дейци са били от арменски произход. Напр. пълководецът Варда Склир, императорите Филипик Вардан, Лъв V Арменец, Йоан Цимисхи.

Романе - направо трябваше да напишеш половината от всички, а не само редица...

[Last roman]

Романе - направо трябваше да напишеш половината от всички, а не само редица...

В една многонационална империя, каквато е римската, произходът е без значение. А тези личности са действали и са се осъзнавали преди всичко като ромеи и православни. Така че не виждам особена причина да ровим в произхода им.

[monte christo]

В една многонационална империя, каквато е римската, произходът е без значение. А тези личности са действали и са се осъзнавали преди всичко като ромеи и православни.

Това несъмнено е така. Добре знаеш, че от тук пишещите аз и ти сме истинските римляни.

Така че не виждам особена причина да ровим в произхода им.

Е, че защо? Мисля, че би-било интересно да се разгледа накратко средновековната Римска империя, с нейния арменски паразитизъм във висшите етажи на властта, науката и военното дело.

[Last roman]

Защо смяташ, че тези инициативни и качествени управители на империята са паразити?

[monte christo]

Ами прекалено много известни личности в Романия-та с арменски произход, драги ми Романе. С какво тази етническа общност превъзхожда другите? Интересно ми е

[Last roman]

Ами прекалено много известни личности в Романия-та с арменски произход, драги ми Романе. С какво тази етническа общност превъзхожда другите? Интересно ми е

арменците обичат да се шегуват, че те са евреи, но с марка за качество.

[Galahad]

Ами тя темата е тъй обширна, че то само литературата по въпроса да се изброи няма да е много леко, та какво остава да се впуснем в детайли. Естествено по понятни причини една голяма чест е на руско-съветски език.

Александр Петрович Каждан

Армяне в составе господствующего класса Византийской Империи в ХІ-ХІІ вв; Изд-во АН Армянской ССР, 1975, Ереван

Ка­ж­дан А.П. Ар­мя­но-ви­зан­тий­ские за­мет­ки. – ИФЖ, 1971, №4. С. 102-104;

***

Карен Никитич Юзбашян

Армянские государства эпохи Багратидов и Византия, IX-XI вв; Наука, 1988

***

Виада Артуровна Арутюнова-Фиданян

Армяно-византийская контактная зона (X-XI вв.); Наука, 1994

В. А. Арутюнова-Фиданян

Армяне-халкидониты на восточных границах Византийской империи (XI в.)Изд-во "Айастан", 1980

***

L'Arménie et Byzance: histoire et culture

Centre de recherche d'histoire et civilisation byzantines

Publications de la Sorbonne, 1996

***

Claude Mutafian

Roma-Armenia: Grande Salle Sixtine, Bibliothèque apostolique du Vatican, 25 Mars- 16 Juillet 1999;

De Luca, 1999

***

Ромэн Тер-Газарян

Армяне на византийском престоле; Центр, 1999

***

Арсен Карапети Шагинян

Армения накануне арабского завоевания; Изд-во Санкт-Петербургского ун-та, 2003

Gre­goire H. An Ar­me­nian Dy­nasty on the Byz­an­tine Throne. – Ar­me­nian Quar­terly

Cha­ra­nis P. The Ar­me­ni­ans in the Byz­an­tine Em­pire. Lis­boa, 1963

И това е тъй да се каже от по-новичкото, че и новичкото изброено тук е доста далеч от всичкото.

Некак да свием малко границите на темата, че иначе и арменец ще се измори да приказва по въпроса.

[Smart_Patriot]

Много никакъв гръбнак на темата...

Какво се търси за изясняване?

Дали:

- Народностните качества на арменците, бутащи ги напред, пред другите народи на Василията?

- Равноправието и държавния ред, даващ път на пробивните граждани от всички краища на Василията?

- Намалелия набор народи съставящи разнородността и пъстротата на Василията?

Защото за да се извлече наистина цялостен образ на арменското превъзходство по върховете на Нови Рим, то трябва да се погледне доста по-зорко, отколкото Графе предразполагаш:

- Съотношението арменци-други преди - и след Загубата на Юга:

От мюсюлманите, и свиването на Василията до Анатолия и Армения!

- Съотношението арменци-други преди и след Загубата на Севера:

От авари, словени и българи, и свиването на Василията до ~Одринско и ~Солунско!

Тъй като разцветката от народности в управата несъмнено е била несравнимо по-пъстра преди Василията да остане без Северните Балкани, без Южните Области, че и без Западното Присредиземноморие!

Че какво й остава на тази Мини-Империя? Една-единствена Анатолия с несигурната Армения!

Една птичка пролет не прави, както пределно ни е ясно...

Та оттам насетне - със толкова съдбовно малко земи Империята клони към разрухата си...

Защо казвам Империята? Защото именно със самочувствието на Империя - т.е. на Светоуправник - а не на редовна Държава, на каквито размери отговаря - Василията решително се обрича на гибел...

Какъв е пътя на една Държава към оцеляване? Привличане на Съюзници, и скрепяването им в Съюзи!

Какъв е пътя на една Империя към съхраняване? Покоряване на Нови Земи, и обособяването им във Владения!

А Василията, бидейки вече едва държава - продължава да действа като империя - печелейки повече врагове, отколкото съюзници, алчно гледаща на преобърнатия вече свят - като на свой - вместо да търси начини да влее Нова Кръв в Изтощеното си Сърце...

Именно новата кръв - Новия Свят - спасява Пред-Съвременните Империи от разпад!

След като кръвта на Ориентализацията и Ренесанса е вече замряла...

[Aspandiat]

Аспандиате, въобще не ми се прави на интересен, ами започвай да даваш систематични сводки за арменците в Империята. Имаме да дискутираме за тях най-малкото до времената на Йоан Орфанотроф и Михаил Псел. Кои са първите известни личности от арменски произход по Романия-та?

Га развийш като ората темата за арабо-византийските войни, а не само да дерибействаш на гърба на почитаемия Кухулин, тогаз Спандю ще си размърда опсикиона да пише тъдява.

[Aspandiat]

Ами прекалено много известни личности в Романия-та с арменски произход, драги ми Романе. С какво тази етническа общност превъзхожда другите? Интересно ми е

Щото са набирали от тях най-добрите части от ромейската войска от VІІ до края на Х век. А който служи във войската, вратата към престола му е наполовина открехната.

[Aspandiat]

арменците обичат да се шегуват, че те са евреи, но с марка за качество.

За тези родом от района на Ван това не е само виц, а в немалка степен реалност.

[Aspandiat]

Некак да свием малко границите на темата, че иначе и арменец ще се измори да приказва по въпроса.

Конкретният е с перманентен бан, няма страшно.

[monte christo]

Га развийш като ората темата за арабо-византийските войни, а не само да дерибействаш на гърба на почитаемия Кухулин, тогаз Спандю ще си размърда опсикиона да пише тъдява.

Ама аз ... Еее, че не ти ли стига включването ми като златна резерва не само в БС, но и тук?!?

Щото са набирали от тях най-добрите части от ромейската войска от VІІ до края на Х век. А който служи във войската, вратата към престола му е наполовина открехната.

Конкретният е с перманентен бан, няма страшно.

Да не би за Арманд'о да иде реч? Проклетници, вие пък всички прогонихте от този форум, мен как ме търпите още не знам?

Възможно ли е съвременните арменци да изпитват комплекс за малоценност, както съвременните македонци? Преглеждам тук нещица списвани от Рустамович. Както се казва - 'бах ма'а му Има ли крушка опашка или всичко това са кьорфишеци?

Редактирано Септември 26, 2011 от monte christo

[Aspandiat]

Възможно ли е съвременните арменци да изпитват комплекс за малоценност, както съвременните македонци?

Възможно е. Но ние не сме по-различни в това отношение, защото и тяхната и нашата държава от столетия постоянно се смалява и те и ние сме се вкопчили в историческото минало, търсейки в него упование за неясното бъдеще.

[monte christo]

Значи, ако Луната все пак е македонска, то цялата Източна Римска империя е арменска Така излиза според УСТЯН АРТУР РУСТАМОВИЧ:

Армяно-византийские императоры

1.Юстиниан I Великий (527-565)

2.Мав­ри­кий (582-602)

3.Фо­ка (602-610)

4.Ирак­лий (610-641)

5.Кон­стан­тин III и Ирак­ле­он (Ирак­лий II) (641) сы­но­вья Ирак­лия

6.Кон­стант II (641-668) сын Кон­стан­ти­на III

7.Ми­зи­зий (Мжеж) (668)

8.Кон­стан­тин IV По­го­нат (668-685) сын Кон­стан­та II

9.Юс­ти­ни­ан II Ри­нот­мет (685-695 и 705-711) сын Кон­стан­ти­на IV По­го­на­та

10. Ле­он­тий (695-698)

11. Ти­ве­рий III (Ап­си­мар) (698-705)

12. Фи­лип­пик (Вар­дан) (711-713) (см. Лэнг Д. Армяне. М., 2004. С. 224; Поснов М.Э. История Христианской Церкви. Киев, 1991. С. 454)

Грегуар (H. Gre­goire) на­зы­ва­ет весь пе­ри­од с 582 до 713 гг. пер­вой ар­мян­ской эрой в ви­зан­тий­ской ис­то­рии20.

Вто­рой и са­мой про­дол­жи­тель­ной ар­мян­ской эрой мож­но на­звать весь пе­ри­од с 717 до 1204 гг. (Об Амо­рий­ском ро­де см. ра­бо­ты Г. Гель­це­ра и Ф.И. Ус­пен­ско­го)21.

13. Лев III Исавр (717-741)

14. Ар­та­вазд (741-743) зять Льва III Исав­ра, восстановил иконопочита­ние

15. Кон­стан­тин V Ко­про­ним (743-775) сын Льва III Исав­ра

16. Лев IV Ха­зар (775-780) сын Кон­стан­ти­на V Ко­про­ни­ма

17. Кон­стан­тин VI (780-797) сын Льва IV Ха­за­ра

18. Ни­ки­фор I (802-811)

19. Став­ра­кий (811) сын Ни­ки­фо­ра I

20. Ми­ха­ил I Ран­габ (811-813)

21. Лев V Ар­мя­нин (813-820)

22. Ми­ха­ил II Стам­лер (820-829) сын Ге­ор­гия

23. Фео­фил (829-842) сын Ми­хаи­ла II Стам­ле­ра, зять Му­шег-Алекс

24. Ми­ха­ил III Трун­кен­болд (842-867) сын Фео­фи­ла и императрицы-ар­мянки Феодоры II (842-856) (см. Лэнг Д. Армяне. М, 2004. С. 226) из княжеского рода Мамиконян, окончательно восстановившей иконопочи­тание

25. Ва­си­лий I Ма­ке­до­ня­нин (867-886)22 основатель Македонской дина­стии

26. Лев VI Фи­ло­соф (886-912) мл. сын Ва­си­лия I

27. Алек­сандр I (912-913) брат Льва VI

28. Кон­стан­тин VII Баг­ря­но­род­ный (913-959)

29. Ро­ман I Ла­ка­пин (920-944)23 узур­па­тор, со­пра­ви­тель с Кон­стан­ти­ном VII

30. Ро­ман II (959-963) сын Кон­стан­ти­на VII

31. Ни­ки­фор II Фо­ка (963-969)24

32. Ио­анн I Ци­мис­хий (Оганес Чемешгик) (969-976)25

33. Ва­си­лий II Бол­га­ро­бой­ца (976-1025) сын Ро­ма­на II

34. Кон­стан­тин VIII (1025-1028) брат Ва­си­лия II

35. Ро­ман III Ар­гир (1028-1034) 1-й муж Зои

36. Ми­ха­ил IV Паф­ла­гон (1034-1041) 2-ой муж Зои

37. Ми­ха­ил V Ка­ла­фат (1041-1042)

38. Зоя (1042) дочь Кон­стан­ти­на VIII

39. Кон­стан­тин IX Мо­но­мах (1042-1055) 3-ий муж Зои

40. Фео­до­ра (III) (1042 и 1055-1056) дочь Кон­стан­ти­на VIII

41. Ми­ха­ил VI Стра­тег (1056-1057)

42. Иса­ак I Ком­нин (1057-1059) дя­дя Алек­сея I Ком­ни­на

Сле­дую­щие им­пе­ра­то­ры Ви­зан­тии из ро­да Дук. Как счи­та­ет аме­ри­кан­ский ви­зан­ти­нист Д. По­ле­мис, они ар­мян­ско­го про­ис­хо­ж­де­ния и имя Дук яв­ля­ет­ся пе­ре­во­дом ар­мян­ско­го «спа­ра­пет»26. Ар­мян­ское про­ис­хо­ж­де­ние ро­да Дук под­твер­жда­ет и дру­гой ви­зан­ти­нист – П. Ка­ра­нис27.

43. Кон­стан­тин X Дук (1059-1067)

44. Ро­ман IV Дио­ген (1067-1071)28

45. Ми­ха­ил VII Дук (1071-1078) сын Кон­стан­ти­на X

46. Ни­ки­фор III Во­та­ни­ат (1078-1081) из армянского рода Фок, его ар­мян­ское про­ис­хо­ж­де­ние под­твер­жда­ет З.В. Удаль­цо­ва29.

47. Алек­сей I Ком­нин (1081-1118)30 пле­мян­ник Исаа­ка I Ком­ни­на

48. Ио­анн II Ком­нин (1118-1143) мл. сын Алек­сея I Ком­ни­на

49. Ма­ну­ил I Ком­нин (1143-1180) мл. 4-й сын Ио­ан­на II Ком­ни­на

50. Алек­сей II Ком­нин (1180-1183) сын Ма­нуи­ла I Ком­ни­на

51. Ан­д­ро­ник I Ком­нин (1183-1185) двою­род­ный брат Ма­нуи­ла I Ком­ни­на

Сле­дую­щая по спи­ску ди­на­стия Ан­ге­лов ве­дет свое про­ис­хо­ж­де­ние из Со­фе­ны (Цоп­ка) – ис­то­ри­че­ской об­лас­ти Ар­ме­нии, ко­то­рая по до­го­во­ру 387 г. ото­шла к Ви­зан­тии и ко­то­рая де­ли­лась на 5 на­ха­рарств, круп­ней­шим из ко­то­рых бы­ло вла­де­ние до­ма Ан­ге­лов31. Эти­мо­ло­ги­че­ски фа­миль­ное имя ро­да Ан­гел про­ис­хо­дит от ар­мян­ско­го се­ла в Со­фе­не (Цоп­ке) – Англ32. К то­му же Ан-гел с ар­мян­ско­го оз­на­ча­ет «ли­шен­ный кра­со­ты».

52. Иса­ак II Ан­гел (1185-1195)

53. Алек­сей III (1195-1203) род­ной брат Исаа­ка II Ан­ге­ла

54. Алек­сей IV (1203-1204) сын Исаа­ка II Ан­ге­ла

55. Алек­сей V Ду­ка Мур­зуфл (1204) был из­бран зна­тью

Армянского происхождения была и династия Ласкаридов (предположи­тельно с арм. «лаз-кар» - «скалолаз»), основавшая Никейскую империю (1204-1261):

56. Константин X (XI) Ласкарис (1204-1205)

57. Феодор I Ласкарис (1205-1222) зять Алексея III Ангела и брат Кон­стантина X (XI)

58. Иоанн III Дука Ватац (1222-1254) из армянского рода Дук-Ватацев, зять Феодора I Ласкариса

59. Феодор II Ласкарис (1254-1258) сын Иоанна III Дука Ватаца

60. Иоанн IV Дука Ватац (1258-1261) сын Феодора II Ласкариса

Трапезундской империей с 1204 по 1461 гг. управляла младшая ветвь армяно-византийских Комнинов, связанная с армяно-грузинской династией Багратидов.

[Last roman]

Леле, голям майтап е тази арменска класация. Като почнем от горкия Юстиниан, дето май ще се окаже накрая гръко-българо-македоно-арменец по произход. Арменската автохтония между другото също е доста забавно четиво и също толкова изсмукано от пръстите.

[Aspandiat]

Значи, ако Луната все пак е македонска, то цялата Източна Римска империя е арменска Така излиза според УСТЯН АРТУР РУСТАМОВИЧ:

Армяно-византийские императоры

1.Юстиниан I Великий (527-565)

...................

3.Фо­ка (602-610)

..................

10. Ле­он­тий (695-698)

11. Ти­ве­рий III (Ап­си­мар) (698-705)

..................

13. Лев III Исавр (717-741)

..................

18. Ни­ки­фор I (802-811)

След № 18 не ми се коментира. Въпросният г-н Рустамович аргументира ли твърденията си с някакви изворови данни?

[monte christo]

След № 18 не ми се коментира. Въпросният г-н Рустамович аргументира ли твърденията си с някакви изворови данни?

Аз заради това вчера те попитах за арменците и техният комплекс за малоценност. Значи интересен е случая с Юстиниян I (предполагам, любимият цар Управда на нашите автохтонисти). Та нещастния Юстиниян е разкъсван от разните автохтонисти: у Македонско такъв паметник са му издигнали, щото е техен цар, т.е. илириец, досущ със същата кръвчица каквато уж в момента тече у макетата; някои у Арменско го обявяват за арменец, както виждаме от класацията, а нашите го изкарват тракиец на 100%. Добре, че той самия е император на Римската империя, та не му се е налагало да тормози мозъка си какъв е )))

Чакай, ами те пълководците от арменски произход според Рустамович са повече от сто и двадесет Всъщност, ето неговата статия: Армяне и Византийская империя

РУСТАМОВИЧ - АРМЯНЕ и ВИЗАНТИЙСКАЯ ИМПЕРИЯ.rtf

[Aspandiat]

Графе, прегледах с весело изумление "изследването" на Рустамович.

Понеже нито ми се занимава да коментирам всичко в него, нито пък виждам смисъл, без да имам претенции, че съм светило в темата за арменците във Византия, ще посоча само някои въпиущи безумия.

1. Географо-етническата логика.

Накратко тя е следната - щом някой император е родом от Кападокия или Киликия, значи автоматично и по подразбиране е арменец. По същата логика Рустамович претендира за арменски произход май на всички императори, родом от Мала Азия.

Примери:

АМОРИЙЦЫ (от наз. фемы в М. Азии)

ГАВРЫ (от геогр. наз. в Армении - Тавр)

КАППАДОКИ (от наз. арм. области «Каппадокия» в Анатолии, которую греки издревле называли «Проти Армениа»*)

ИСАВРИЙЦЫ (от ист. области в Киликийской Армении)

ХАРСИАНИТЫ (от. наз. фемы в М. Азии)

АНТИОХИ (от наз. города в Киликийской Армении)

ВОТАНИАТЫ (наз. деревни в феме Анатолик в М. Азии)

За "арменските" императори от Аморион и Харсианон няма какво и да се коментира, явно щом родът е от Мала Азия, значи автоматично е арменски. По-забавно стоят нещата с родовете Гавра, Кападоки и Исаврийци. За първи път научих сега, че планината Тавър (Таурос) била в Армения. За Исаврия добрият Рустамович удобно премълчава, че когато Леон ІІІ става император, арменците в Киликия не са особено многобройни, числеността им нараства рязко чак след нашествието на селджуците. Но какво значение има тук някаква си историческа обективност на фона на целта и Леон ІІІ да е арменец. Що се отнася да Кападокия, добрият Рустамович пропуска да спомене, че само част от римската провинция Кападокия е обхващала известната по антично време Малка Армения. И че няма как в тази област да са живяли само арменци (разбирай още отпреди новата ера).

Същата презумптивна работа е и с:

Григорий I Богослов Назианзин – (379-381) из армянской Каппадокии

Аттик –(406-425) родом из армянской Севастии

Несторий I– (428-431) из армянской Киликии, город Мараш (Германикея)

Ето ти една карта за бърза ориентация. На Armeina I (Първа Армения) отговаря старата Малка Армения.

Да продължим.

ИВИРИЦЫ (от наз. ист. области в Грузии - «Иверия»)

От днес, Графе, да знаеш. Иберийците (грузинците) са арменци също.

2. Етимологични обяснения.

Е тук вече иде по-забавната част, не падаща по-долу от "етруские - это русские" и от "саскритски = самоскритски" на Раковски. Научаваме с интерес, че "арменските" византийски аристократични фамилии са имали някакъв неустоим афинитет да носят идиотски родови имена. Например:

КАНТАКУЗИНЫ (от наз. городка в М. Азии или от арм.«кандак» - изваяние или от арм. «кандак-узел» - желающий изваять). Тоест, разбирай, Кантакузенос значи "Искащите статуи".

КОКОВАСИЛИИ (с арм. Гох-Василий - Василий разбойник). Всъщност прякорът не значи Василий-разбойникът, а Василий-крадецът. Аз лично ако бях аристократ, щях безмерно да се гордея с фамилията "Крадецов".

МАЛАКИНЫ (от арм. имени Малак или «нежные»). Боя се, че патриотичният плам на Рустамович му е попречил да види връзката със семитското "малак" - "цар, княз" вместо да си измисля несъществуващата арменска дума "малак" - "нежен".

МОНАСТИРИОТЫ (греческий перевод армянского Ванеци, т.е. происходящие из г. Вана в Армении). Тук тръпна от възхита от авторовата находчивост. Значи според Рустамян няма начин фамилията Манастириоти да идва от гръцката дума "манастир", а непременно следва да е гръцка калка на арменската фамилия Ванеци ("Манастирски, Манастирови"), идваща от думата "ванк". Същото може да се каже за смешното "обяснение" на ДУКИ, което, разбираш ли, било просто гръцки превод (Doux) на арменското sparapet "главнокомандващ".

ТАТИКИИ (от арм. «татик» - бабушка). Графе, не може да има никакво съмнение, че "арменската" фамилия с името "Бабешки, Бабишкерови" е била съставена от доблестни и храбри войни. Стига, разбира се, да не знае човек, че ирански имена с корена Тат- са регистрирани северно от Черно море още векове преди Христа.

ЛАЛАКОНЫ («крикуны»). Тук съм окончателно сразен от идеята, че някоя аристократична фамилия ще носи родовото име Ревльовците, Циврьовците, което значи арменското "лалкан", от което очевидно Рустамович "извежда" името Лалакони. Жалко, че Рустамович не си е направил труда да надникне в History of the Byzantine empire. E. P. Button[1906], за да види какъв е произходът на Лалаконини:

"The headquarters of Petronas were established at Poson, a place situated on the frontiers of the Paphlagonian and Armeniac themes, near the river Lalakon, which flows from thenorth to south."

http://www.archive.o...570mbp_djvu.txt

МАВРИКИ («загорелые»). Напълно влизам в положението на Маврикий. Все пак на младини е бил войник и липсата на женско обкръжение очевидно е довело до появата на съответното родово име.

3. Други весели моменти

ЛЕВУНЫ (от арм.имени Левон). Интересно как Рустамович е пропуснал топонима Левунион на Балканите, където Алексий І заедно с куманите устройва клане над печенегите. Явно и там се е бил заселил някой си Левон/Левун и е дал името на селището.

ЛИПАРИТЫ. Всички познати ми арменски извори казват изрично, че фамилията Липарит е от грузински произход. Но какво значение има какво са писали разни Аристакесовци Ластивертцовци или Степаннос Орбеляновци, щом Рустамович смята друго...

ВОИЛЫ. Тази фамилия илюстрира напълно как "работи" Рустамович. Родът Воилас (всъщност Боилас) е била прабългарска по произход (от титлата боил), явно емигранти в империята. Рустамович набързо поарменчва рода Боила, явно защото изглежда е открил един Вардан Воила, стратег на тема Халдия и организирал неуспешен опит за преврат срещу Роман Лакапин заедно с Тацатис (Тачат) Арменеца и за наказание пратен в манастир. Първият засвидетелстван представител на тази фамилия е известен още през VІІІ век - роденият в 752/754 г. или в 762 г. във Витиния Йоаникий Воилас, впоследствие след смъртта си през 846 г. канонизиран за светец и известен от 3 жития, но очевидно Рустамович и за миг не би допуснал, че някъде през ІХ век някой член на рода Боилас може да е взел за жена някоя арменка и оттам да се появило името Вардан Воилас.

Впрочем не знам как почитаемият Рустамович би обяснил следните факти.

Например известен е преписвач на име Воила Георги, чиято дейност може да бъде ограничена между 1354 и 1434 г. През 1348 г. се споменава за смъртта на свещеник на име Атанас Воилатос, собственик на лозе в околностите на Солун. Пак през XIV век са известни други хора с такова име: Воила бил парик на остров Лемнос около1355 г., а Воила – сараф в Константинопол през 1342 г. През 1342 г е споменат ведин практикон някой си собственик на земя в Гостомпус (Зихна) на име Воила. От 1341 г. е известен българин с името Воила, който притежавал имот в Св. Марина в западната част на Халкидическия полуостров. В 1341 и 1316 г. са споменати съответно двама парици в Радоливо с името Воила, а през 1285 г. дякон в Константинопол се наричал Воила.

Никак не ми се чини всички тези Воиловци/Боиловци да са били арменци...

ТАРХАНИОТЫ - не може да има никакво съмнение, че това родово име идва от "изконната" "арменска" дума "тархан/таркан".

4. Пълководците арменци във византийската армия

В този списък има малко повече наука, доколкото арменците могат да бъдат засечени по имената им. Например Амазасп (510 г.), Нерсес - «завоеватель Рима и Германии» (555 г.), Вараз (557 г.), Нерсес, Грагат (да го беше написал поне с арменското му произношение Храхат) и Саак Камсараканы -«покорители Египта и Африки» (560 г.), Артаваз (565 г.), Глак или Гилакиос – воглаве армянской конницы одерживал победу за победой в Италии и Германии (567г), Ованнес Аршакуни - «победитель Персии» (570 г), Артаван Аршакуни –главнокомандующий Персидской, Африканской и Сицилийской армий Византии (575 г.)

Вярно е, че с изключение на сирийското име Глак, разпространено обаче и в Армения, всички болднати имена са ирански. Те обаче са се срещали масово и в Армения и лично аз бих се усъмнил тези офицери да са били персийски дезертьори във византийската армия.

Силно съм скептичен обаче по отношение на поарменчването на следните пълвокодци:

Ситтас (528г.)

Мунд – магистр армии Восток (531 г.)

Буз (538г.)

Валериан – магистр армии в Армении (543 г.)

Мартин – командующий армией Восток (544 г.)

Белисариос (545 г.)

Бесс – командующий армией в Армении (550 г.)

Анзалас(556 г.)

На какво основание Рустамян е решил, че тези хора са били арменци, мога само да се досещам. Предполагам, че логиката му е била, че след като са служили на изток, няма начин да не са били и арменц. Логиката му е нещо от рода на че щом бащата на Кирил и Методий е бил подчинен на солунския стратег, който е бил арменец (?), няма начин и бащата на солунските братя да не е бил такъв, както един арменец инженер от Украйна беше "установил" преди време.

Във всеки случай Мундо е германско име (гепидско), Бес е производно от етнонима на тракийското племе Беси, Буз (по-точно Бузас), е византийски офицер, който е действал по Дунава и името му е или иранско, или тракийско, но със сигурност не и арменско. Ситтас изобщо няма арменско звучение и ако не е някой "варварин" на римска служба, ще е или тракиец, или илириец. Анзалас също няма паралел в арменската антропонимия от което и да е време.

Графе, мисля да не се хабя повече да коментирам. Спокойно можеш да си отвориш на личния компютър папка "Весели небивалици" и да пратиш кандидата на политически науки доц. Рустамович там.

[monte christo]

Евала, Аспандиате, "плюснах" те! Перфектен и професионален анализ от твоя страна. Рустамович отива на кладата. Още снощи ми се сториха кьорфишеци повечето неща.

[Aspandiat]

Евала, Аспандиате, "плюснах" те! Перфектен и професионален анализ от твоя страна. Рустамович отива на кладата. Още снощи ми се сториха кьорфишеци повечето неща.

Графе, най-дружески ти препоръчвам ако четеш нещо от арменски автор, писал в Армения, да е преди 1991 г. След това... виждаш какви ги е напраскал Рустамович. Или пък още по-добре - чети от западни автори по арменска тематика, че са имунизирани от патриотарство.

Към списъка, който е дал Галахад по-напред, ще добавя добре написаната монография от А.Н. Тер-Гевондян. Армения и Арабский халифат. Ереван, 1977.

[monte christo]

Откраднал съм си това: Юзбашян - Армянские государства эпохи Багратидов IX-XI вв., и това: Виада Артуровна Арутюнова-Фиданян - Армяно-византийская контактная зона (X-XI вв.); ама ме е яд, че не можах да открия от Каждан - Армяне в составе господствующего класса Византийской Империи в ХІ-ХІІ вв.

Живот и здраве, уикенда започвам да се ограмотявам лека-полека