Президентът - монарх

[Monarh]

Това е статия на американския юрист Рандъл Дикс. Според него президентът на САЩ все повече заприличва на монарх . http://www.bg-history.info/5411/Prezidentut-monarh.html Приятно четене !

Редактирано Септември 26, 2011 от Петър Петров

[glishev]

Ха, благодаря, това е интересно

[Aspandiat]

Петре, копирай текста в темата, че ако сайтът бъде закрит или преместен, да не се чудят хората къде да търсят материала.

[Monarh]

,, През 1989 г. бе отбелязана двеста годишнината от встъпването в длъжност на първия американски президент - Джордж Вашингтон. Президентската институция се е променила много от времето, когато генерал Вашингтон признася своята клетва при встъпването в длъжност от балкона на Федералното събрание в Ню Йорк на 30 април 1789 г. Днес президентът на САЩ възприема все повече облика на монарх, такъв какъвто е желаел да бъде и самият Вашингтон.

Президентската институция възприема много от символите на монархията, както откъм външната(показната) страна, така и откъм нейната същност. Въпреки определени усилия да се избегне външната парадност, характерна за монархията(или както служителите на президентството я наричат "карнавалът на монархията"), то тази парадност присъствува от самото начало, започвайки с колебливото титулуване на президента като "Негово Изборно Величество". Резиденцията на президента е комбинация от жилище и канцелария и преди да се нарече Белия дом, се е казвала просто "домът"(the house). Но въпреки непретенциозното име, този дом все повече заприличва на президентски дворец. Липсвала му само тържественната смяна на караула.(А и това е могло да стане, ако идеята на президента Никсън да замени униформата на охраната на Белия дом с костюми от опера-комик не били отхвърлени с присмех).

Почти цял век сватбите в Белия дом са се считали за полудържавно (или псевдокралско) събитие. Единственната дъщеря на президента Рузвелт била наречена принцеса Ана и играла тази роля до края на своя дълъг живот. Семейството на президента се нарича Първото семейство, а оттук следват и Първата Лейди, Първата дъщеря(Ейми Картър) и дори няколко първи кучета. В тази система думата първи приема значението на кралски. Децата на президента винаги са обект на специално внимание, каквото щедро се оттдава на кралските деца по страниците на лъскавите европейски списания. Когато Форд прие президентския пост след оставката на Никсън, един журналист, отбелязвайки,че новият президент има четири деца, изказа мнението, че тази информация е напълно достатъчна и всякакви други подробности около личния живот на президентското семейство са излишни.

В САЩ, както и в почти всяка държава без истинска собственна кралска фамилия, трябва да се намерят или измислят заместители. Сред тези заместители фигурират кланът Кенеди, Рокфелерови, семейство Онасис или чужди кралски фамилии.(За президентското семейство се пише също, но не всички първи семейства са винаги интересни или достатъчно атрактивни, за да задоволят интереса на публиката). Този феномен е силен във Франция, Италия и Германия,където кориците на седмичниците най-често показват кралските особи и много рядко съпругите и децата на президентите на тези страни.

Президентът се посреща винаги с голяма тържественност и помпозност. Винаги е приветствуван със специалните химни "Барабани и фанфари" и "Резиденцията на президента", когато се явява на общественни места за произнасяне на реч или друга церемония.(Дори и вицепрезидента има свои музикални почести). Президентът има още и свой флаг, печат, почетна охрана, самолет, а в президентския дворец прислужват лакеи и порцеланът е позлатен.

Неинформираните среди обичат да критикуват финансовите разходи на кралските семейства, а никой не обръща внимание на псевдокралските президентски разточителства. Цената на поддържането на американския президент и неговия антураж е толкова внушителна, че прави всяка съвременна монархия да изглежда като евтина стока.

Ако въпросът се разгледа откъм същностната му страна, ще забележим тенденцията към Имперска президентска власт( термин, употребен от Артър Шлезинджър Младши в едноименната му книга), която е тревожна, дори зловеща. От една страна е нарастващата помпозност, която понякога е забавна и зрелищна, но в повечето случаи изглежда неподходяща, а от друга страна е засилващата се "имперска" президентска власт, чийто авторитет рязко нараства в периоди на война или национални бедствия, а в други времена намалява дотолкова, че президентът дори не може да отговаря на законодателната власт и общественното и мнение се проявява само на всеки четири години пред безразличните избиратели, много от които дори не си правят труда да гласуват.

В своето изследване на президентската институция през 1968 г. Юджин Маккарти застъпва идеята за нейната децентрализация и деперсонализация(той смята,че Белия дом трябва да се превърне в музей).Двадесет години по-късно култът към личността на президента достигна своя връх; президентът стои в кабинета си и демонстрира своята неосведоменост и нековпетентност, а понякога и неспособност да контролира събитията и въпреки това е харесван от нацията( или поне от избирателите).Президентът изглежда изолиран като Луи-16 или Николай-2 , а няма нищо по-лошо от един култ към личността както пише Шлезинджър и развитието на т.нар. "лъжливо благоволение".

Парадността и стремежът към имперска власт не е прийом само на американския президент. Президентът на Франция винаги е заобиколен от музика, републиканската гвардия, плюс червената лента на Почетния легион. Президентът на Италия живее в бившия кралски дворец( Квириналът), дори губернаторът на Хаваите е разположил своята резиденция в бившия Хавайски кралски дворец - Йолани. Примерите, забавни или не, могат да продължат. Някои президенти са постигнали власт, каквато никоя съвременна монархия не притежава - като президентът Стреснер в Парагвай. Други успяха да си осигурят( благодарение на съмнителни "плебисцити") доживотно президентство, а в случая с Хаити изглежда, че доживотното президентство е станало и наследственно. Дали наследственното президентство не представлява некоронована монархия? Не, защото наследственното президентство не е просто републиканският еквивалент на конституционната монархия. В съвременната практика то се оказа регресивно, нелегитимно, диктаторско и напълно корумпирано.

Отношението към президента като към монарх или имперски президент е обида и вреда за монархията, защото президентът-монарх представя всички отрицателни черти на монархията и никое от нейните преимущества. Критиките насочени към монархията, правдиви или не, улучват целта когата са насочени към президента-монарх. Той струва скъпо. В повечето случаи той е само една витрина, фигурант, "който властва но не правлява". Често е некомпетентен( Шлезинджър пише, че да имаш добър или що годе кадърен президент сега е въпрос на късмет, а не на законно изискване).

Какво е президентът-монарх? Той не е надпартиен, а е творение на партиите.

Той не е символ на обединението, а представлява разцеплението, характерно за партизанските политически борби. Той не е професионален глава на държавата, посветил целият си живот на поста, който заема. Той не е независим от индустриалните групировки, защото благодарение на тях се намира на този пост и трябва да им угажда, ако иска да бъде избран отново.

Президентът-монарх е една измама, непочтенна разновидност на президентската власт. Ако човек изповядва силни републикански чувства, той не трябва да копира толкова безогледно някои символи на монархията и да демонстрира в същото време абсолютната власт, характерна за републиканските и социалистически тирани. И ако една държава копнее за монарх, защо просто не постави начело на управлението истински такъв( така изборът ще бъде най-сполучлив,

Президентът - монарх

да не говорим за компетентност, честност, интелегентност и икономичност), а не частичния заместител - президентът, който би бил монарх?

Рандъл Дикс

спис."Heritage", June/August 1989 (Australia)

Авторът на статията е доктор по право,адвокат, който живее в г..Питсбърг,Пенсилвания,САЩ.От 1970 г. той е председател и издател на Константното общество - монархическа организация в САЩ с образователни цели и дейност. "

[КГ125]

Хм. Наистина много интересна статия, но мисля, че тя смесва няколко неща - символиката на института на държавния глава, личните качества на някои от американските президенти и стила на представителство (забележете, че не говори много за стил на управление или за типа водена политика, а то това е важното, а не има, или няма духова музика на определени събития и места)...

При цялата критика, която много хора имат към настоящата администрация на САЩ и то тя си е съвсем основателна критика, мисля, че авторът атакува самоцелно атакува президентската институция въобще, но с неполитическа аргументация.

Президентите на нормалните демокрации не са монарси. Монарх значи лице, от което произтича цялата власт в държавата. Президентите не са такива.

Спорд мен тука авторът критикува повече президентската република, т.е.типът република, в която изпълнителната власт се ръководи от президента, а последният има доста големи правомощия. Само че, критиката не е добросъвестна, защото не атакува директно и не излага аргументи срещиу тази система, а атакува само символиката й. Да беше английска кралица, щеше да я атакува лично, но президенти, които се сменят на 4 или 8 г. няма как да бъдат атакувани лично, така, че той прави някаква такава една argumentum ad institutionem (да ме простят знаещите латински, ако съм написал неточно аналогията на argumentum ad hominem).

Всяка държава има държавен глава. Според мен президентската република е по-удачна форма на управление за народи с по-ниска политическа култура, но това видимо не е предмет на статията.

Иначе няма никакъв проблем, че някой президент приема знамена, паради, музики и флагове. Държавата трябва да има умерено внушителна символика.

[glishev]

КГ, при втората инаугурация на Буш имаше едно много интересно изказване от негов чиновник: че сега се избира кралят за пет години напред.

Пък и, както знаем, императорската институция също е републиканска, хем до някое време и мандатна

[Last roman]

Принципатът винаги рано или късно преминава към доминат.

[glishev]

Именно.

[КГ125]

Ама и днес ли??

КГ, при втората инаугурация на Буш имаше едно много интересно изказване от негов чиновник: че сега се избира кралят за пет години напред.

Пък и, както знаем, императорската институция също е републиканска, хем до някое време и мандатна

Е, от образното изказване до римските политически трансформации има много вода

Други са им на САЩ проблемите, другииии...

Редактирано Септември 26, 2011 от КГ125

[kramer]

Те затова Путин ще им го нацепи у сфинктеру

[КГ125]

Ну....ъъъ, еми, де. Каквото сам си направи човек и Питър Бота не може да го направи.

[Galahad]

Когато се създава САЩ републиките още не са били на мода, тъй че тамошната президентска институция донякъде си е направена като образ и подобие на монархическата.

Римската република е имала четири принцита, които я отличавали от монархията: изборност, колегиалност, срочност и мандатност.

Първия принцип, т.е. изборността важи за американския президент, макар той да не се избира пряко, е двустепенно.

Вторият принцип е силно редуциран - има вицепрезидент, но той влиза в действие само ако президента оваканти поста. Има един виц, че за президента било въведено обръщението "Ваше превъзходителство" и като се зачудили как да се обръщат към вицето, някой предложил: "Ваше излишно превъзходителство". За да не е съвсем безработен (щото янките не обичат данъкоплатците да издържат безделници, но и не искат като наш Марин да изпомилва 400 разбойника), той е председател на сената, но има право на глас само при равенство на гласовете, което все пак не е нищо, защото има решаващия глас.

Срочността е на лице - става дума за президенския мандат. Срокът между другото е смятан на база на средна продължителност на управление на един монарх.

Мандатност - т.е. президента може да има определн брой мандати. В САЩ от времето на Вашингтон като прецедент е било прието мандатите да са два, тъй като той отказал трети, но забраната била въведена едва след като Т. Рузвелт все пак взел и трети.

Иначе автора на статията наистина изглежда, че смесва монархия, с необходимия апарат за функциониране на институцията, както и с дипломатическия протокол. Но това не е съвсем така, защото монарсите са правели същите разходи и из литературата се върви колко по-скъпо излизала монархията. А работата е там, че президента има заплата, но освен това има и отделно перо за президенството. При монарха всичко е накуп и изглежда, че той взима много, но на практика крайната сметка си е все същата. Но много хора си мислят, че издръжката на монапх е много по-скъпа от тази на президент, което си е съвсем погрешно.

Втори е въпросът, че родените в демократично общество забелязват по-ясно от родените в авторитарна квазирепублика лекото главозамайване на предстоятелите на държавата. То и у нас имаше първа дама стрина Мара Желева, принцеса Людмила и Владко дето без Татко правел нула. Но българинът, който няма голям опит да живее в демокрация трудно забелязва тези детайли, докато англичаните изискват дори от своята кралица да не се отличава кой знае колко от гражданите, че даже и ДОД и наложиха.

Къде сме ние? В епохата на авторитарната квазирепублика на теория държавния глава беше колективен (Държавния съвет), изборен (непряко, а от НС), с определен срок, но с неограничен брой мандати. Живковата конституция уреждаше и института на диктатора, макар по демагогски причини да не се използваше самата думичка, а и самия Живков никога да не се възползва от това. Ще рече, че квазиконстутицята допускаше НС да прехвърли своите правомощия на ДС (Държавния съвет, не КДС), а ДС на своя председател, сиреч Тато. И Тато ставаше не само едноличен държ. глава, ами и едноличен парламент.

Иначе Тато също е живеел в царския дворец Враня докато се направи по-новата, просторна и модерна резиденция Бояна. Освен това имаше на разположение не само конфискуваните царски дворци, но и още доста голям брой новонаправени резиденции като "Перла", Арбанаси и къде ли още не. След 10.11.89г. когато една част от тях бяха преотредени за други цели, списъкът им в ДВ беше на няколко страници.

В сегашния период на упадъчен социализъм има президент с церемониални функции, който за излишен бюджетен раход се избира пряко от народа и си има излишен вицепрезидент. Заради думичката Президенството Блага Димитрова си мислеше, че като подаде тя оставка и с това пада колегията, но се оказа в грешка и Жельо си изкара до края.

[Smart_Patriot]

Стара разработка...

На тия дни трябва да се направи разработка за Президента-Суперзвезда...

Защото, с разрушаването на отеческото, тепърва има много хляб в това превъплъщение...

[Galahad]

Нашата родна разработка е агент-президент. Задава се достойна смяна на агент Гоце

http://www.comdos.bg/media/Решения/270-избор-за-президент-2011.doc

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ

НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ

--------------------------------------------------------------------------------------

Р Е Ш Е Н И Е № 270/ 27.09.2011 г.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – лица, регистрирани от ЦИК за кандидати за президент и вицепрезидент. Проверени са 36 лица.

След като проучи и обсъди наличните материали Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

Р Е Ш И :

установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на следните лица:

Три имена Алексей Илиев Петров

Дата на раждане 23.04.1962 г.

Място на раждане гр. Тетевен

Качество Щатен служител

Структури, в които е работил ДС, управление VI, направление "Т"

Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № 3/ 03.01.1987 г. е назначен за командир на отделение; със заповед № 4540/ 02.11.1990 г. е преназначен за зам. началник отряд (инспектор).

Кандидат за президент, издигнат от ИК – Алексей Петров

Обявен с решение ¬ № 78/ 14.10.2009 г. - Националния осигурителен институт

Три имена Венцислав Йорданов Йосифов

Дата на раждане 07.02.1947 г.

Място на раждане гр. Лом

Вербувал го служител о. р. Иван Борисов Шаранков на 04.06.1987 г., регистриран на 01.07.1987 г.

Ръководил го служител о. р. Иван Борисов Шаранков; о. р. Чавдар Петров

Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление IV-II-II

Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент

Псевдоними Илиев

Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководил го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-34486.

Снемане от действащия оперативен отчет

Кандидат за президент, издигнат от ИК – Венцислав Йосифов

Комисията разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност на Венцислав Йорданов Йосифов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.

Три имена Красимир Дончев Каракачанов

Дата на раждане 29.03.1965 г.

Място на раждане гр. Русе

Вербувал го служител о. р. Новак Георгиев Новев на 11.05.1989 г., регистриран на 16.05.1989 г.

Ръководил го служител о. р. Новак Георгиев Новев

Структури, в които е осъществявано сътрудничеството Шесто управление-ДС, 03, 03

Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството Агент

Псевдоними Иван

Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководилия го щатен служител; рег. дневник; картон обр. 4; лично дело ІА-36244

Снемане от действащия оперативен отчет

Кандидат за президент, издигнат от ПП "ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ"

Доклад на МВР по чл. 16, ал. 2, т. 2

Обявен с решение № 14/ 04.09.2007 г. – народни представители

Обявен с решение № 69/ 29.06.2009 г. - лица, регистрирани от ЦИК за кандидати за народни представители

Три имена Стефан Георгиев Солаков

Дата на раждане 16.12.1942 г.

Място на раждане гр. София

Качество Щатен служител; нещатен служител

Структури, в които е работил КДС, управление I; ДС, ПГУ

Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № 2612/ 07.08.1967 г. е назначен за мл. разузнавач; със заповед № 268/ 12.10.1968 г. е преназначен за разузнавач VI степен; със заповед № 428/ 26.08.1971 г. е преназначен за разузнавач V степен; със заповед № 417/ 29.08.1975 г. е преназначен за разузнавач I степен; със заповед № 67/ 15.02.1982 г. е преназначен за ст. разузнавач; със заповед № 998/ 30.10.1987 г. е преназначен за зам. н-к отделение.

***

Със заповед № 2/ 10.02.1989 г. е привлечен за ОРОН и му е определено месечно възнаграждение.

Псевдоним: "Сидер".

Кандидат за президент, издигнат от ПП "НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ"

Доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/11-18600/ 22.10.2008 г. по чл. 16, ал. 2, т. 2.

Обявен с решение № 72/ 03.08.2009 г. – електронни медии - - радиа и телевизии

Председател:

Евтим Костадинов Костадинов ................................

Секретар:

Румен Йорданов Борисов ..................................

Членове:

1. Апостол Иванов Димитров ……………………

2. Георги Матеев Георгиев ...………………….

3. Екатерина Петкова Бончева …………………….

4. Татяна Колева Кирякова …………………….

5. Тодор Илиев Трифонов ……………………..