Шистов газ

Дам, стрес е цялата работа. Значи до колкото разбрах проблемите са няколко, единия е че впръсканата вода е обогатена с почти 600 отровни елемента, в допълнение след иползването й, тя става радиоактивна. Някаква част от водата е извличана обратно, но не пише какво става с нея. Едно е ясно със сигурност, а това е че замърсената вода, заедно с неизвестна част от добития газ се смесват с питейните водоеми. Всъщност технологията за добив, същата ли е при технологията за проучване? Започнали ли са сондажите в България?

Редактирано Август 3, 2011 от В.Павлов

**mason** · Август 3, 2011

В статията от линка пише ,че само в Северна България досега са проведени над хиляда сондажа за конвенционални газови и нефтени запаси, а повече от 200 от тях са на изключително голяма дълбочина (3 – 4 км). Коментарите под статията ме плашат: "Дано не повториме Стражица!"," Около мястото на добива става екологична трагедия!"

Тук е анимиран процеса: http://schiste.owni.fr/ и ми изглежда ужасно, направо лудост! :mad: А в България ще копаят в Добруджа :lac: :Oo: Кой от нас може да спре тази корпорация ?..

**В.Павлов** · Август 3, 2011

Mason в статията от кой линк?

**mason** · Август 4, 2011

^Първият линк от Elemag :този

Редактирано Август 4, 2011 от mason

**КГ125** · Август 4, 2011

Абе защо всички се сещат за земетресения, вулкани, извержения и низвержения само когато някоя западна компания дойде в България???

Земетресението в Старжица от сондажи за газ ли беше предизвикано???

Нещо ми напомня последния път, когато медиите се тресяха и трещяха, в Тракия изригава вулкани, а мизия потъваше под морето. Това беше времето, в което се унищожаваха ракетите СС-20.

**В.Павлов** · Август 4, 2011

КГ, гледа ли филмчето? Ако американските фирми си позволяват да правят екологични катастрофи в Америка, какво ще им попречи да правят такива тук?

**mason** · Август 4, 2011

Абе защо всички се сещат за земетресения, вулкани, извержения и низвержения само когато някоя западна компания дойде в България???

КГ125, дългогодишен гост съм на форума, фен на науките и предимно чета за обща култура, намирам много полезна информация тук и се регистрирах, за да попитам нещо учените - веднага получих компетентно мнение, адмирации за което и за сайта! :good:

На въпроса ти - едва ли има значение компанията дали е източна или западна, тъжното е, че става въпрос за вредата от тази технология, която май не е рентабилна, щом се предизвикват миниземетресения и се вкарват още куп химикали, тровят се подпочвените води, някой някъде ще спечели от това, но няма да бъде държавата България. Не искам децата ми да си палят огън с вода от чешмата или да ми оплешивеят домашните любимци... знам ли, изгледах "Газланд" и определено не ми харесва такова бъдеще за посочените райони, където е решено да се копае, пък и ми прави впечатление, че са много близо до населени места. Тази снимка ми попадна от една социална мрежа: 223784_192299774165077_100001551678482_532025_830238_n.jpg на тази страница са отбелязани местата, на които ще се дупчи с червено.. това засяга всички.

Един обикновен човек иска чист въздух за дишане и чиста земя за живеене, а шистовия газ дали ше разшири енергийните запаси в световен мащаб и ще премахне монопола на Русия и Персийския залив или Америка - все тая..

**КГ125** · Август 4, 2011

КГ, гледа ли филмчето? Ако американските фирми си позволяват да правят екологични катастрофи в Америка, какво ще им попречи да правят такива тук?

Отчасти, но искам да чуя мнение на учени, а не на филм. Филми се създават по различни съображения.

**КГ125** · Август 4, 2011

КГ125, дългогодишен гост съм на форума, фен на науките и предимно чета за обща култура, намирам много полезна информация тук и се регистрирах, за да попитам нещо учените - веднага получих компетентно мнение, адмирации за което и за сайта!

На въпроса ти - едва ли има значение компанията дали е източна или западна, тъжното е, че става въпрос за вредата от тази технология, която май не е рентабилна, щом се предизвикват миниземетресения и се вкарват още куп химикали, тровят се подпочвените води, някой някъде ще спечели от това, но няма да бъде държавата България. Не искам децата ми да си палят огън с вода от чешмата или да ми оплешивеят домашните любимци... знам ли, изгледах "Газланд" и определено не ми харесва такова бъдеще за посочените райони, където е решено да се копае, пък и ми прави впечатление, че са много близо до населени места. Тази снимка ми попадна от една социална мрежа: на тази страница са отбелязани местата, на които ще се дупчи с червено.. това засяга всички.

Един обикновен човек иска чист въздух за дишане и чиста земя за живеене, а шистовия газ дали ше разшири енергийните запаси в световен мащаб и ще премахне монопола на Русия и Персийския залив или Америка - все тая..

Ами то в една община селяните вече пробват да палят чешмата, на която се поят овцете (даваха го по ТВ). А сондажите още не са започнали и дори не е ясно къде ще започнат. :whistling:

Екологичните вреди далеч не са така безспорни, следователно не могат и да бъдат така апокалиптични, както казваш.

Пак казвам, искам да видя сериозни експерти, които ще предложат на научната общност становища и ще застанат зад нея с авторитета си, а не филми.

Впрочем тоя филм доста го критикуват, но наистина не съм запознат с подробностите.

Чиста земя, викаш. А цената на газта като е големичка и национален доход тече като през свирката на парен локомтив, как се осъществява мечтата му за чиста земя?

Ако тези червени точки маркират местата, където ще има сондажи като този, който видях по ТВ, ще рече, че те са по-тесни от кладенци....

ПП

Ти представяш ли си, ако нещата стояха така, като ги показват във филма, какви милионни и милиардни искове щеше да има в САЩ?

Да не излезе работата като с кока колата? И до днес нашите родители са убедени, че тя е вредна, защото са чели българска преса от 50-тте години...

**Alexander_Nevski** · Август 4, 2011

много мръсен процес е това и няма как да бъде по друг начин ...

в Канада има доста натрупан опит по въпроса ...

мръсно или не ако продължават да растат цените на петрола и дотам ще опрем ...

**КГ125** · Август 4, 2011

Ами то е заради цените... Ако не са такива, няма да се търсят алтернативи.

**mason** · Август 5, 2011

Пресконференция на проф. д-р и.к. Нина Дюлгерова - преподавател във Варненския свободен университет на тема: България между шистовата технология и газовите коридори.

Video

Превод от Ивайло Чакарски на доклада http://democrats.energycommerce.house.gov/sites/default/files/documents/Hydraulic%20Fracturing%20Report%204.18.11.pdf

СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

Камарата на представителите,

Комисия по енергетика и търговия

Намален състав

април 2011 г.

ХИМИКАЛИ ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ХИДРАВЛИЧНОТО РАЗБИВАНЕ

(ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ)

Изготвен от комисия в състав: Henry A. Waxman (Ranking Member Committee on Energy and Commerce ) Edward J. Markey (Ranking Member Committee on Natural Resources) Diana DeGette (Ranking Member Subcommittee on Oversight and Investigations)

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Основана информация............................................................................1

II. Основни принципи ............................................................................................2

III. Методология........................................................................................4

IV. Хидравлични течности използвани за раздробяването и химичен състав…..5

A. Често използвани химически компоненти..................................................6

B. Токсичните химически веществ…….................................................................8

V. Използване на собствени и химикали преставляващи ''търговска тайна''.....11

VI. Заключение..............................................................................................12

Допълнителна информация A.........................................................................................................13

I. Основана информация

Хидравличното разбиване помогна за разширяване на производството наприроден газ в САЩ, отключване на големи залежи на природен газ в шисти и други нестандартни скални формации в страната. В резултат на хидравлични раздробявания и напредък в технологията на хоризонтално сондиране, производството на природен газ през 2010 г. достигна най-високото ниво от десетилетия насам. Според нови оценки от Администрацията за енергийна информация (EIA), САЩ притежаваприроден газ ресурси, достатъчни, за да предоставят на САЩ за около 110 години.

Тъй като използването на процеса нараства, се появяват и притеснения относно неговите екологични и обществени последици за здравето. Едно от притесненията е, че хидравличните химикали, използвани за разбиване на скалните формации съдържат многобройни химикали, които биха могли да увредятчовешкото здраве и околната среда, особено ако те влизат в контакт с водоизточниците на питейна вода. Опозицията на много от петролни и газови компании да оповестят публичното химикалите, които използват увеличава публичната загриженост.

По време на миналия конгрес, комисията по енергетика и търговия започна разследване, за да разгледа практиката на хидравличните разбивания в САЩ. Като част от това разследване, комисията поиска 14 водещи петролни и газови компании да разкрият видовете и обемитена хидравлични продукти които те използвали в своите флуиди между 2005 г. и 2009 г. и

химически съдържанието на тези продукти. Настоящият доклад обобщава информацията, предоставена на комисията.

Между 2005 г. и 2009 г., 14 петролни и газови компании използват повече от 2500 хидравлични продукта, съдържащи 750 химически вещества и други компоненти. Като цяло, тези компании са използвали 780 милиона галона на хидравлични изделия - в тези 780 милиона галона не се включва водата която се е прибавяла в последствие при сондирането - между 2005 и 2009 г..

Някои от компонентите, използвани в хидравлични изделия (смеси) са чести икато цяло безвредни, като сол и лимонена киселина. Някои от тях са били неочаквани, като разтворимо кафе и орехови черупки. А някои от тях са изключително токсични, като бензен и олово. Приложение А изброява

всички 750 химически вещества и други компоненти, използвани вхидравлични изделия (смеси) между 2005 г. и 2009 г.

Най-широко използваните химикали в хидравличните смеси по време на този период от време, поради броя на съединения, съдържащи химикала, е метанол, който е бил използван в 342 хидравлични изделия смеси ,е опасен замърси-тел на въздуха и е в списък с кандидат за потенциални регулиране в Закона за безопасна питейната вода. Някои от другите най-широко използваните химикали са изопропилов алкохол (използва се в 274 продукта), 2-butoxyethanol (използва се в 126 продукта), и етилен гликол (използва се в 119 продукта).

Между 2005 г. и 2009 г., обслужващи компании за нефт и газ, използвани хидравлични смеси от продукти, съдържащи 29 химикали, които са (1) известни или възможни човешки канцерогени, (2) регулирани по Закона за безопасност на питейната вода поради техните рискове за човешкото здраве, или (3), изброени като опасни замърсите ли на въздуха, съгласно Закона за чистотата на въздуха.Тези 29 химикали са компоненти на повече повече от 650 различни продукти, използвани в хидравличните смеси.

BTEX съединения - бензол, толуол, ксилол и етилбензен - се появява в 60 от хидравличните продукта, използвани между 2005 и 2009 г.. Всеко BTEX съединение е регулиран замърсител по Закона за питейната вода и опасен замърсител на въздуха по

Закон за чистотата на атмосферния въздух. Бензен също е известен канцероген за човека. Хидравлични компании са

инжектирали 11,4 милиона галона продукти, съдържащи най-малко един BTEX химичен препарат в продължение на 5 годишен период.

В много случаи, петролни и газови компании не са били в състояние да представят на Комисията пълен списък на химикалите и хидравличните флуиди ''смеси'' които са използвали. Между 2005 г. и 2009 г., фирмите са използвали 94 милиона галона от 279 продукта, които са съдържали

най-малко един химикал или компонент, който производителите смятат за собственост или търговска тайна. Персонала на Комисията са изисквали тези дружества да разкрие тази имуществена информация. Въпреки че някои компании са предоставили информация за тези имуществена тайна, в повечето случаи компаниите заявяват, че не са нямали достъп до фирмената информация за продуктите, те са закупени "от рафта" химическите доставчици. В тези случаи, компаниите са инжектирали течности, съдържащи химикали, които те самите не могат да се идентифицират.

II. Основни принципи

Хидравлично разбиване - метод, чрез която петролните и газови компании осигуряват достъп до локални енергоизточници, затворена в труднодостъпни геоложки формации - метода е предмет на ентусиазъм и същевремено увеличена загрижеността за здравето и околнатасреда през последните години. Хидравличните смеси, които се използват в комбинация с хоризонталното сондиране, позволи на индустрията достъп до природни газови резерви, които предварително са били считани нерентабилни, особено в шисти образуванията. В резултат се достига до все по-широкото използване на хидравлично разбиване и производството на природен газ в САЩ достигна 21,577 млрд. куб. метра през 2010 г., съизмеримо единствено с преиода между 1970 и 1974. Като цяло, Администрацията за Енергийна информация калкулира потенциалните залежите в Съединените щати на 2552 трилиона кубически фута газ, ресурси които са достатъчни за задоволяване на потреблението в САЩ за около 110 години. Природният газ от шисти ресурси възлиза на 827 трилиона кубически фута от тази обща сума, което е повече от два пъти това което EIA превиди само преди една година.

Хидравличното разбиване създава достъп до по големи количества природен газ, но процесът изисква използването на големи количества вода и химикали, които се инжектира под земята в големи количества и при високо налягане.Нефт и газ обслужващи компании създават течности с помота на които се създават фрактури и транспортира пясък или други зърнести вещества които отварят и поддържат отворени фрактурите.Съставът на тези течности варира в зависимост от формирането, които варират от проста смес от вода и пясък до по-сложни смеси с множество химически добавки.Компаниите могат да използват тези химически добавки за сгъстяване или разреждане на течности, подобряване на потока на флуида, или да убиват бактериите,които могат да намалят извличането на газ.

Някои от тези химикали, ако не се съхраняват безопасно или след изтичане се смесят с водоизточниците на питейна вода, може да навредят на околната среда и представляват риск за човешкото здраве.По време сондирането, течности, съдържащи химични вещества, се инжектират дълбоко под земята, където тяхната миграция не е напълно предвидима.Технически грешки, като например използването на недостатъчно добър корпус на сондажа, може да доведе до освобождаването им по-малка дълбочина, по-близо до източниците на питейна вода.Въпреки, че част химикалите се отстраняват от кладенеца в края напроцеса, значително количество остава под земята.

Докато повечето подземo инжектиране на химикали са предмет на защитата по Закона за безопасна питейна вода (SDWA), конгрес през 2005 г. промени на закона, за да се изключи "подземното инжектиране на течности и химични агенти (различни от дизеловите горива) свързани с хидравличният процес и химикалите използвани в него при операции, свързани с нефт, газ, или геотермално производствени дейности " от регулиране по Закона за безопасна питейна вода (SDWA)

Освен ако компаниите не използват дизел в хидравличните смеси, постоянното подземно инжектиране на химикалите, които се използват за хидравличните смеси не се регулира и от Агенцията за опазване на околната среда (EPA).

Тревога също предизвиква въпроса за хидравличните смеси, които са използвани при процеса и се изхвърлят като отпадъчни води. Отпадъчни води се съхранява в резервоари или ями в близост до сондажите, където разливите са възможни. За окончателно обезвреждане, компаниите трябва или да рецитират смесите за употреба в бъдещи сондажи, или да ги инжектират в подземни кладенци за съхранение (които, за разлика от самия процес, са обект на Закона за безопасна питейната вода), изхвърли във близък воден басейн, или да ги транспортира до съоръжения за пречистване на отпадъчни води. Един скорошен доклад на"Ню Йорк Таймс" повдига въпроси за безопасността на изхвърлянето на хидравличните смеси в отворени водоизточници, както и способността на съоръжения за третиране и обработка на отпадъчни води да обработват отпадъчните смесите от сондажните операции за природен газ.

Всеки риск за околната среда и човешкото здраве, предизвикани от смесите използвани в процеса зависи в голяма степен от химичното им съдържанието . Федералният закон, обаче, не съдържа изисквания за публично оповестяване от производителите на нефт и газ или обслужващите ги компании, използващи процеса наречен хидравлично разбиване, различните щатове изисквания за оповестяване на информацията се различават значително. Докато индустрията наскоро обяви, че скоро ще създаде публична база данни за течните компоненти в хидравличния разтвор, докладване до тази база данни е строго доброволно,оповестяването няма да включва химичната идентичност на продуктите, етикетирани като собствени ''производствена тайна'' и няма начин да се определи дали компаниите са дали точна информация за всички кладенци.

Липсата на минималните национални изходното ниво за разкриване на химичния състав на течностите, които се използват в процеса ''хидравлично разбиване'' и освобождаването на повечето хидравличните смеси от регулиране по Закона за безопасна питейната вода е създало информационна празнота относно съдържанието, химичните концентрации и обеми на течности, които отиват в земята по време на сондажите и връщат към повърхността под формата на отпадни води.В резултат на това, регулаторните органи и обществеността не са в състояние ефективно да се оцени въздействието от използването на тези течности и какъв ефект могат да имат върху околната среда или общественото здраве.

III. Методология

На 18 февруари 2010 г., Комитетът започна разследване в практиката използвана при хидравличното раздробяване и потенциалното му въздействие върху качеството на водата в Съединените щати.Това разследване, построено върху работата, започната от Ranking Member Henry A. Waxman in 2007. като Председател на Комисията по Надзор на Правителствената реформа . Първоначално Комитетът е изпратил писма до осемпетролни и газови компании услуги, ангажирани в хидравлични раздробявания в САЩ. През май 2010 г., Комитетът е изпратил писма до още шест петролни и газови компании да се оцени по-широк диапазон на индустриална практика.The февруари и май бяха изпратени писма до компаниите искащи информация за вида и обема на химични вещества, присъстващи в хидравлични изделия, които всяка компания, използвани в течностите между 2005 и 2009 г..

14-те петролни и газови компании, получили писмо, доброволно предоставя съществена информация на Комитета.Както бе поискано, компаниите съобщават имената и обеми на продуктите, които те използват по време на петгодишния период. За всички хидравлични продукт, компании също предоставиха, лист за безопасност (Material Safety Data Sheet) съдържащ химическите компоненти на продукта. Occupational Safety and HealthAdministration (OSHA) изисква от химическите производители, за да създаде лист за безопасност за всеки продукт, като средство за комуникация на потенциалните рискове за здравето или безопасността на работниците и служителите и на работодателите. Лист за безопасност трябва да изброи всички опасни съставки, ако те се съставят най-малко 1% от продукта, а за канцерогени, прага за отчитане е 0.1%.

При OSHA регламенти, производителите могат да не разкриват идентичността на химически компоненти, които представляват "търговски тайни." Ако на MSDS за даден продукт, използван от компания която е предмет на разследването на Комитета, съобщи че самоличността на някой химически компонент е търговска тайна, на Комитета- попита компания, която използва този продукт, да предостави на частна информация, ако има такива.

IV. Хидравлични течности използвани за раздробяването и химичен състав

Между 2005 г. и 2009 г., 14 петролни и газови компании използват повече от 2500 хидравлични изделия, съдържащи 750 химически вещества и други компоненти. Като цяло, тези компании са използвали 780 милиона галона хидравлични изделия ''течности'' между 2005 и 2009 г.. Този обем не включва водата, която компаниите добавят на мястото преди сондиране и инжектиране.Продуктите се състоят от широк спектър от химикали. Някои от тях са на пръв поглед безобидни като натриев хлорид (сол), желатин, лимоненакиселина. Други биха могли да представляват сериозен риск за човешкото здраве или околната среда. Някои от компонентите са изненадващи. Една компания заяви пред Комитета, че тя използва разтворимо кафе, като един от компонентите в течност,създаден специално да инхибира киселината корозия. Две компании съобщават, че са употребявали орехови черупки като част от продукта, който се използва, за да се влошава вискозитета на течността, което помага да се повиши възстановяване течноста. Друга компания използване на въглехидрати като разбивач.Една компания използва сапун лой, сапун, направен от говеждо, овце и други животни, за да се намали загубата на раздробителната течност в откритите скални. Приложение А изброява всеки от 750 химически вещества и други компоненти, използвани в хидравлични изделия, използвани между 2005 и 2009 г..

A. Често използвани химически компоненти

Най-широко използваните химикали в хидравличните смеси през този период от време, както се е измерена чрез броя на продукти съдържащихимикала, най - често използвания химикал е метанол. Метанол е опасен замърсител на въздуха, и кандидат за регулиране по Закона за безопасна питейната вода.Той е компонент в 342 хидравлични смеси. Някои от другите най-широко използваните химикали включват изопропилов алкохол, който е бил използван в 274 продукти, и етиленгликол, който е бил използван в 119 продукта. Кристалният силициев диоксид (силициев диоксид) се е използвал в 207 продукти за подпора да държат отворени пукнатините.Таблица 1 е списък на най-често използваните съединения в хидравлични флуиди.

Таблица 1. Химични компоненти най-често използвани между 2005 и 2009 г, в хидравличните продукти.

Химическа Компонент-----Брой продукти съдържащ химическия компонент

Метанол (метилов алкохол) - 342

Изопропанол (Изопропилов алкохол, пропан-2-ол) - 274

Кристалният силициев диоксид - кварц (SiO2) - 207

Етилен гликол monobutyl етер (2-butoxyethanol) - 126

Етилен гликол (1,2-етандиол) - 119

Хидрогенирано леки петролни дестилати - 89

Натриев хидроксид (сода каустик) – 80

Компании използва 2-butoxyethanol (2-BE) като пяна агент или повърхностно-активно вещество в 126 продукта. Според учени СИП, 2-BE лесно се абсорбира и разпространява в хора след вдишване, поглъщане, или дермална експозиция. Проучванията показват, че излагането на 2-BE може да причини хемолиза (разрушаване на червенитекръвни клетки) и увреждане на далака, черния дроб и костния мозък.

Хидравлични компании инжектират 21,9 милиона галона продукти, съдържащи 2-BE между 2005 и 2009 г.. Те използват най-голям обем на продукти, съдържащи 2-BE в Тексас, което представляват повече от половината от използвания обем. СИП наскоро намерих този химикал в питейна вода кладенци, изследвани Уайоминг.

Таблица 2 показва използването на 2-BE в различните щатове.

Щат - обем течност (галони)

Тексас - 12031734

Оклахома - 2186613

Ню Мексико - 1871501

Колорадо - 1147614

Луизиана - 890068

Пенсилвания - 747416

Уест Вирджиния - 464231

Юта - 382874

Монтана - 362 497

Арканзас - 348959

Ето ви малка част от доклада им. Някой да има оптимистични прогнози?

**В.Павлов** · Август 5, 2011

Някой да има оптимистични прогнози?

Аз да, ако сложим ръководството на Шеврон върху сместа с коят раздробяват скалите, барабар с повечето политически изчадия и им драснем клечката. Ще постигнем няколко много добри за нас неща, първо ще сме първата нация изпратила хора на Марс и второ тъй като ще пристигнат там с оборудването си, можем да ги впрегнем да добиват шистов газ.

Редактирано Август 5, 2011 от В.Павлов

**КГ125** · Август 5, 2011

В такъв случай вносът на газ в България ще е вечен и ще е от едно място.

Колко иска са предявени срещу Шеврон?

**КГ125** · Август 5, 2011

Не всички експерти са на мнение, че става въпрос за сериозни заплахи за екоравновесието. „Технологията непрекъснато се развива и аргументите на еколозите не са много сериозни за да спираме опитите за добив на шистов газ“, коментира специално за LiveBiz eдин от водещите в света газови експерти и основател на East-European Gas Analysis (САЩ) Михаил Корчемкин. “За добив на един тон нефт в Сибир се изхабява в пъти повече вода и химикали, отколкото за един кубик шистов газ по тази технология“, обясни Корчемкин.

Всъщност дебатът за шистовия газ в Европа започна от Франция – страната на Дьо Гол се отказа от добива на шистов газ официално поради екологични съображения, а неофициално - заради силната си ядрена програма. По същата логика скоро можем да очакваме Германия да почне да проучва този добив, след като реши принципно да спре всичките си ядрени реактори. Най-голямата централно и източноевропейска икономика – Полша, е твърдо „за“ шистовия газ, защото иска да се отърве от влиянието на „Газпром“. Т.е. всичко зависи от интересите на отделната държава.

„Шистовият газ ще се добива на много по-ниска себестойност, според данните ми става въпрос за около 50 долара за 1000 кубика. Дори за 300 долара да се продава този газ в ЕС, това така или иначе е доста по-евтино от доставките на „Газпром“ и посредниците му“, твърди Корчемкин.

A сега де? Кое е вярното?

**КГ125** · Август 5, 2011

Ето ви малка част от доклада им. Някой да има оптимистични прогнози?

Ами че то всичко това може да се отнесе към почти всеки добив. Например при въглищата от откритите рудници се вдига много прах.

Да не говорим какво става в градовете при автомобилното движение....

Екологията може да бъде много добър начин за манипулиране.

Какво стана с обеднения уран в Сърбия? А със вулканите, изригващи от Земйово?

:biggrin:

Не, наистина, крайно време е да се види един истински научен дебат.

**lila_va** · Септември 29, 2011

Покрай евентуалната възможност в България да бъдат проучени и разработени находища на шистов газ се оформя поредната истерия. Така че ето една информативна и добре издържана статия, за да изчистим всички недоразумения още в зародиш

http://www.bulenergynews.org/wordpress/wp-content/uploads/2011/09/Шистовия-газ-митове-и-реалност_V0512.pdf

**КГ125** · Септември 29, 2011

Добра информация! Наистина има много политика и много малко екология в цялата патаклама. А и все се чудя ако една страна може да ликвидира зависимостта си от доставка на такова важно нещо колко дълбоко в екологията трябва да се вглежда?

**lila_va** · Септември 29, 2011

В никакъв случай не бих нарекъл информативна една статия в която се изреждат единствено положителните страни на обсъждания обект. Статията в горния линк е просто една елементарна пропаганда направена на по-високонаучен стил. Но въпреки това по всички възможни пказатели отговаря на определението за реклама. Аз лиучно не бих я използвал като довод. Още повече че отлично виждам моментите в които авторите замазват описанието на фактите за да прикрият нещо.

Статията цели да разсее заблудите относно добива и естеството на шистовия газ, които вече плъзнаха из медийното пространство, и, както обикновено става в подобни случаи, докарват недообразованата и лековерна част от обществото до истерия. За обсъждането на положителни или отрицателни страни са нужни проучвания, каквито в България все още не са правени. Експертна оценка тепърва предстои. Но явно има хора, които са предвидили (екстрасензорно :laugh: ) апокалиптичните опасности и без такава оценка. За тях е предназначена статията :bigwink:

**lila_va** · Септември 29, 2011

България все още е може би най-чистата държава в ЕС. И вместо тази чистота да се използва по някакъв начин нашите генийчета в правителствата се мъчат по всякакъв начин да вкарат остарели технологии с които природата ни да стане мръсна като западноевропейската. Че как може, на никого не е позволено по някаккъв параметър да е по-добре от запада нали?

Не се заблуждавай. България е може би единствената страна в ЕС, в която можеш да си построиш хотелски комплекс (или писта, или каквото там ти хрумне) в защитена местност. Така че нека не изместваме фокуса от истиските проблеми на природозащитата.

**КГ125** · Септември 29, 2011

Действително! И една от малкото европейски страни, в които улиците са мръсни на места като в Африка.

**glishev** · Септември 29, 2011

Благодаря, за мен беше интересно. Признавам, че и аз се бях поддал на истерията

**КГ125** · Септември 29, 2011

В никакъв случай не бих нарекъл информативна една статия в която се изреждат единствено положителните страни на обсъждания обект. Статията в горния линк е просто една елементарна пропаганда направена на по-високонаучен стил. Но въпреки това по всички възможни пказатели отговаря на определението за реклама. Аз лиучно не бих я използвал като довод. Още повече че отлично виждам моментите в които авторите замазват описанието на фактите за да прикрият нещо.

Ами там има изобилие от фактически твърдения. Може би ще ги опровергаеш?

**КГ125** · Септември 29, 2011

Е хубаво, но ти ни предлагаш да я отречем, без да искаш да коментираш фактите???!!!

В какво се изразява "очевидното принизяване на количествата изразходена вода при сравнението и с водните запаси на България"

Вход

Шистов газ

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Galahad

glishev

angelmr

Posted Images

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!