Кампанията от 811 г. спорни и неизяснени моменти

[resavsky]

3.Обикновено когато една битка се разиграва близо до населено място, това се споменава в изворите. Фактът, че за това сражение подобно споменаване отсъства, би трябвало да значи, че бойното поле е било разположено достатъчно далеч от познатите на ромейските писатели градове.

Е да Йончев но нали знаеш че тогава проходите си имат имена - Верегава,Сидера и т.н.Имена които византийците знаят много добре.

[Aspandiat]

Тук модератори очевидно няма, защото дори и ти не можа да направиш нещо, за да им привлечеш вниманието, въпреки многократните ти призиви.

Няма. Темата е малоумна и със все по-малоумно развитие, за да си струва изобщо някой да я модерира. Накрая просто ще бъде хлопнат катинарът.

Всъщност е редно да я модерира Ресавски като неин автор, ако смята, че е нужно.

[nik1]

nik1, какви неща ми даваш да чета - биоразнообразие бла бла... Дай ми нещо логистика - толкова и толкова площ, толкова и толкова кила трева, толкова и толкова конница се е изхранвала. Някак не съм чул да са се мяркали десетохилядни ервопейски конни армии със степна логистика. Все идват от Азия, променят начина си на воюване и накрая изчезват. Карл Велики, вместо да пусне двайсетина хиляди конници на паша в Панония, кара феодалите да товарят волски коли с храна за три месеца

Ще потърся нещо за средновековната паша, все някъде ще е писано.

Нали искаше изследвания!?

За панонските и дунавските лесостепи, или какво? (за които каза че не си се интересувал)

Какви изследвания на разчети да ти дам? Откъде да ги взема изследванията за "дунавско-прабългарските разчети"?

Казваш ли ми че не си "чувал"/чел за "логистиката" на аварите, на печенегите, на куманите, на монголите (тези които разбиват унгарците през 1241 година, със сигурност войските им са с численост повече от десет хиляди)?

Мисля че има достатъчно извори и изследвания (вижте Плетньова, "От кочевий к городам". ) за цялостната стопанска култура, военна такава на последните;

Ако ти приемаш че българите в началото на 9 век са уседнали аграристи (променили са стопанската си култура), или са променили тактиката си, смятам, че ти трябва да докажеш (за мен поне) тезата си.

ВОЕННАТА ТАКТИКА НА БЪЛГАРИТЕ VІІ–ІХ В.

по данни на наративните извори

(Живко Жеков)

http://www.bulgaria-is-alive.com/armia-6.html

Ето извори за куманите:

http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_prit_13.htm

Солунскиятъ митрополитъ Е в с т а т и й († въ 1192 или 1194 г.) въ своята речь къмъ Исаака II Ангелъ, казана въ Пловдивъ въ 1191 година, дава следната характеристика за куманитѣ. „Тѣ сѫ народъ, който не е заседналъ и не е на постоянно мѣсто, и не умѣе да заселва, и затова той не е гражданственъ; той се стреми да завладѣе всѣка страна, но нито въ една не може да заседне и затова е многоблуждаващъ. Тѣ сѫ хвърчащи люде и затова мѫчно се забелязватъ; тѣ нѣматъ градове, нито села, затова ги придружава дивотията. Не сѫ такива дори орлитѣ, плътояденъ родъ и отъ всички мразенъ; такива сѫ негли грифоветѣ, които благодетелната природа е отстранила, както и скититѣ, въ необитаеми мѣста. Вълчи обичаи възпитали такива люде, защото дръзкиятъ и лакомъ вълкъ лесно се обръща въ бѣгство, когато се появи нѣщо страшно. И скитската тълпа не бърза да се впуща напредъ и, следъ като се извие, ако нѣкои биха се противопоставили по храбрость, тя си обръща погледитѣ назадь и почва да бѣга. Докато е билъ наблизу, ето го веднага отстѫпилъ. Ограбилъ и, преди да напълни рѫцетѣ си, хваща се за юздата и подкарва коня си ту съ петитѣ, ту съ бича и въ бѣгството се предава на вѣтроветѣ, както и самъ се хвали, че ще полети по-скоро отъ ястребитѣ. И едвамъ се мѣркналъ, и ето че се скрива оть очитѣ на гледащитѣ”

--

Не по-малко интересни сведения ни дава и Н и к и т а А к о м и н а т ъ за куманитѣ. „Орѫжието имъ, пише той, съставятъ стрелникъ (колчанъ), покаченъ отстрани на кръста, кривъ лѫкъ и стрели; по-нѣкога обаче употрѣбяватъ и копия и съ тѣхъ действуватъ на война. Единъ и сѫщи конь и носи скита презъ време на тежка война, и го снабдява съ храна, следъ като бѫде срѣзана вената му; ако е пъкъ кобила, то, казватъ, тя удовлетворява и скотската страсть на варварина. Мешиненъ мѣхъ, напълненъ съ сѣно и тъй добре съшитъ, че не прониква нито най-малка капка вода, набързо приготвя за скититѣ преминаването на рѣката. Скитътъ възседне такъвъ единъ мѣхъ, привърже го о конската опашка, туря върху него седлото и всички военни принадлежности, и по тоя начинъ, ползувайки се отъ коня при преминаването, като отъ корабъ съ платна, лесно преминава цѣлата широчина на Дунава” [1]. За нападенията на куманитѣ сѫщиятъ Никита ни съобщава следното: „тѣ обикновено се нахвърлятъ върху противницитѣ си, засипватъ ги съ хиляди стрели и удрятъ съ копия, но следъ кѫсо време промѣняватъ нападението на бѣгство и почватъ да подмамватъ неприятеля да се впустне подиръ тѣхъ; после изведнажъ се обръщатъ съ лицето къмъ настѫпващитѣ, хвърлятъ се върху тѣхъ по-бърже отъ птици, които порятъ въздуха, и пакъ влизатъ въ бой съ ново юначество и съ по-голѣма отъ предишната храбрость” [2].

Сѫщо такива сведения за живота на куманитѣ ни дава и Робе р т ъ д е К л а р ѝ, който описва 4-я кръстоносенъ походъ като участникъ въ него. Той пише: „И тъй ще ви кажа, какви хора сѫ тия кумани. Това е едно диво племе, което нито оре, нито сѣе, нито има колиби или кѫщи. Тѣ иматъ плъстени палатки — живѣлища, въ които се криятъ; проживяватъ (хранятъ се) съ млѣко, сирене и месо. Въ тая страна има толкова мухи и мушици, че тѣ не смѣятъ да излѣзатъ отъ палаткитѣ си и дори късно презъ зимата. Зиме тѣ излизатъ отъ палаткитѣ си и отъ страната си, за да правятъ нахлувания (за грабежъ), та ще ви кажа, какво правятъ тѣ. Всѣки отъ тѣхъ (куманитѣ) има отъ десеть по дванайсетъ коня, и така тѣ ги обучили, че ги придружавали навсѣкѫде, кѫдето искатъ да ги закаратъ, и се качватъ ту на единъ, ту на другъ конь. Всѣки конь презъ време на походъ носи на муцуната си по една торба, гдето му е храната (viande), и коньтъ яде, като следва господаря си. Тѣ не преставатъ да скитатъ и денемъ и нощемъ и препускатъ тъй усилено, че взематъ за единъ день и за една нощь шесть или седемь или осемь преходи. Докато така пѫтуватъ, нищо не натоварватъ, нито взематъ съ себе си, преди да се върнатъ; но, когато се връщатъ, задигатъ плячка, откарватъ хора и изобщо взематъ всичко, каквото могатъ да хванатъ. Тѣ се обличатъ въ овча кожа и носятъ лѫкъ и стрели. И първото животно, което срещнатъ сутринь, каквото и да е то, гонятъ го презъ цѣлия день [1].

---

Редактирано Октомври 25, 2011 от nik1

[resavsky]

Спандьо няма да го направя.Все още не съм загубил надежда че може да се въне конструктивния тон на дискусията.Всъщност си падам леко наивник.

Редактирано Октомври 25, 2011 от resavsky

[Кухулин]

Какви изследвания на разчети да ти дам? Откъде да ги взема изследванията за "дунавско-прабългарските разчети"?

Няма нужда да са дунавско-български, може да са византийски, франкски и т.н. Никой не е луд да кара от майната си фураж, след като може да поддържа емсетхилядна конница с паша. Дето се вика, може и римски да са.

Монголите са за кратко в Европа, освен това са малко - два тумена, ако не се лъжа. Куманите не ги знам колко са, но и те не изкарват много. За българи и авари е ясно - живеят с околното население, използват славянска пехота и т.н. Ако обърнеш внимание на АВР (доста обсъждан в тази тема) ще видиш учудващо аграрна кратина.

Както и да е, въпросът е чисто логистичен - може ли българската лесостепна зона да поддържа такава конница или не може. Сега гледам, че един декар стига за 5 коня на ден, При 60 000 бойни коня това са 12 кв км. Поне още толкова трябва да са стадата, от които се набират тези коне, значи към 25 кв км на ден. Това прави около 10 000 кв км годишно. Май трябва да се въртят пасищата през няколко години, значи като абсолютен минимум за 15 000 степна конница трябват към 30 000 кв км безлюдни пасища. Много ми се вижда - 1/3 от сегашната българска територия...

[ДеДо Либен]

Няма нужда да са дунавско-български, може да са византийски, франкски и т.н. Никой не е луд да кара от майната си фураж, след като може да поддържа емсетхилядна конница с паша. Дето се вика, може и римски да са.

Монголите са за кратко в Европа, освен това са малко - два тумена, ако не се лъжа. Куманите не ги знам колко са, но и те не изкарват много. За българи и авари е ясно - живеят с околното население, използват славянска пехота и т.н. Ако обърнеш внимание на АВР (доста обсъждан в тази тема) ще видиш учудващо аграрна кратина.

Както и да е, въпросът е чисто логистичен - може ли българската лесостепна зона да поддържа такава конница или не може. Сега гледам, че един декар стига за 5 коня на ден, При 60 000 бойни коня това са 12 кв км. Поне още толкова трябва да са стадата, от които се набират тези коне, значи към 25 кв км на ден. Това прави около 10 000 кв км годишно. Май трябва да се въртят пасищата през няколко години, значи като абсолютен минимум за 15 000 степна конница трябват към 30 000 кв км безлюдни пасища. Много ми се вижда - 1/3 от сегашната българска територия...

Направо съм втресен от тия хиперинтерпретативни изчисления :tooth:

Г-н Кухулин , тревата расте , което означава че след няколко дена пак ще може да се пасе от същото място.

А иначе маджарите след като се настаняват в Панония правят бързи конни набези из Немско , Франкско , че и по нататък , без въобще да се притесняват как ще си носят манджа...

[Кухулин]

За обикновен фураж ли говорим или за фуражни смески? Чувал съм, че ако фуражът не е добре балансиран във фуражомелката, конете могат да получат подуване на стомаха и така да се издадат на врага, разбираш драги Кухулине..... Ти разбираш, сигурен съм.

Апропо, като казах коне се сетих, че и двата извора не споменават нищо нито за фуражни смески, нито собствено за коне! Защо да не са били магарета, например. И по-рано писах.

Аз съм привърженик на магарешката армия, поне що се отнася до Никифор, който преминава планини. Същствува много голяма вероятност да е заменил конете с катъри, мулета и магарета. Той е бил практичен чове.

Никифор е бил с мулета, то е ясно. Лошото е, че твоята армия трябва да я пренесем по бързата процедура. Понеже си е твоя, ти ще решиш дали и нея да я качим на мулета

[Кухулин]

Г-н Кухулин , тревата расте , което означава че след няколко дена пак ще може да се пасе от същото място.

По принцип ти вярвам, но предпочитам да прочета някое изследване за степните армии. Иначе форумното коневъдство си го можем.

[ДеДо Либен]

Изключително чуство за хумор г-н Кухулин , но няма нищо общо с темата , както и с вашите покъртителни сметки за пашата.

Що се отнася до четенето на изследване на пашата , идете на село и питайте някой човек , който гледа коне.То не всичко става с кабинетни изследвания и теоретични умозаключения.

Редактирано Октомври 25, 2011 от ДеДо Либен

[Кухулин]

Изключително чуство за хумор г-н Кухулин , но няма нищо общо с темата , както и с вашите покъртителни сметки за пашата.

Както стана дума по-нагоре, връзката с темата отдавна е заминала. Не пречи да си посмятаме обаче

[nik1]

Няма нужда да са дунавско-български, може да са византийски, франкски и т.н. Никой не е луд да кара от майната си фураж, след като може да поддържа емсетхилядна конница с паша. Дето се вика, може и римски да са.

Монголите са за кратко в Европа, освен това са малко - два тумена, ако не се лъжа. Куманите не ги знам колко са, но и те не изкарват много. За българи и авари е ясно - живеят с околното население, използват славянска пехота и т.н. Ако обърнеш внимание на АВР (доста обсъждан в тази тема) ще видиш учудващо аграрна кратина.

Както и да е, въпросът е чисто логистичен - може ли българската лесостепна зона да поддържа такава конница или не може. Сега гледам, че един декар стига за 5 коня на ден, При 60 000 бойни коня това са 12 кв км. Поне още толкова трябва да са стадата, от които се набират тези коне, значи към 25 кв км на ден. Това прави около 10 000 кв км годишно. Май трябва да се въртят пасищата през няколко години, значи като абсолютен минимум за 15 000 степна конница трябват към 30 000 кв км безлюдни пасища. Много ми се вижда - 1/3 от сегашната българска територия...

За българи и авари е ясно - живеят с околното население, използват славянска пехота и т.н.

Българите използват славянска пехота за първи път в тази битка.

http://www.bulgaria-is-alive.com/armia-6.html

Ако обърнеш внимание на АВР (доста обсъждан в тази тема) ще видиш учудващо аграрна кратина.

Вярвам на анализите на Плетньова, а не на обсъжданията и "картинките" предствяни по форумите, още по-малко когато се отнася до култура, на обсъжданията в българските форуми.

Сега гледам, че един декар стига за 5 коня на ден, При 60 000 бойни коня това са 12 кв км. Поне още толкова трябва да са стадата, от които се набират тези коне, значи към 25 кв км на ден. Това прави около 10 000 кв км годишно. Май трябва да се въртят пасищата през няколко години, значи като абсолютен минимум за 15 000 степна конница трябват към 30 000 кв км безлюдни пасища. Много ми се вижда - 1/3 от сегашната българска

Поне още толкова трябва да са стадата, от които се набират тези коне, значи към 25 кв км на ден.

Възможно е но не е задължително, ако приемем че конете са отглеждани като бойни, а за другите нужди са отглеждани волове/говеда..

12 кв.км х 365 дни = 4500 кв.километра са необходимите пасища за 60 хиляди коня

(4500 кв.км или повече)

4500 кв.километра х 3 (пасищата се "въртят" както казваш)= 13 500 кв.километра

(13 500 кв.км или повече)

Тази площ се равнява на около 1/12 (1/15) част от територията на България преди 803 година, (и около 1/25 (1/30) част от територията след 803 година)

Редактирано Октомври 25, 2011 от nik1

[алабагатур]

На мен ми се струва-че след успешната Аварска офанзива-БГ армия е имала отлична логистика в това направление!

Предполагам,че Никифор е имал някакви договорености с Франките(например погранични демонстраций)и наще са били на щрек в този периметър!

И когато "Гениалния"прави гениалната си грешка -западните гарнизони с аварски наемници са го распилели на пух и прах!

За колко време те пристигат?Навярно трябва да определим тяхното место расположение(може и да са били на път?)!

[ДеДо Либен]

http://novatv.bg/news/view/2011/08/21/19895/%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8/

Ето тези си се оправят целогодишно сами без зоб и манджа.Как мислите г-н Кухулин , дали по ващите сметки ще им стигне мястото , което обитават

[алабагатур]

Добро попадение !

[Кухулин]

http://novatv.bg/news/view/2011/08/21/19895/%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8/

Ето тези си се оправят целогодишно сами без зоб и манджа.Как мислите г-н Кухулин , дали по ващите сметки ще им стигне мястото , което обитават

По горните сметки за тези 100 коня ще са нужни двайсетина кв км. В клипчето казаха, че ги хранят, значи ареала се смъква примерно на 15 кв км. Изглежда ми съвсем реално

[miroki]

Тъй-като прочетох няколко мнения по-рано, за авари или славяни от района.(аз мислех, че по това време са отделени) Има ли някакви индикации на смесване на населението или поне аварски или славянски села да има покрай българските по това време. Или си живеят отделно на отделни територии било то и в страната.

Ако е имало някакво смесване е нормално да са постъпили във войските при организацията за отбраната на страната и преди това? Нямам в предвид да са в елитните български части, а за отбрана при вече нахлуващ враг. Все пак ще за колят и техните крави и запалят тяхната къща и ....техните жени. Та общо взето при такава ситуация и сами ще се въоръжат за противодействие, ако са пропуснали българите да го направят.

Но от материала разбирам, че те са наети за битката, т.е. те не отбраняват страната си, а тази на българите, което пък ме навежда на мисълта, че живеят по на страни. А това означава придвижване от някъде.

Може да греша, но пиша защото не съм сигурен какъв е отговорът.

[nik1]

По спомените ми: Ал Масуди пишеше че 50 000 българска конница редовно опустошавала околностите на Константинопол..

Иначе, в това което намерих като откъси, той пише следното:

4. Бурджан (дунайские болгары, хотя, возможно, сюда попали и некоторые сведения о восточноевропейских булгарах, Д.Ш.) есть из потомков Юнана, сына Яфетова; государство их велико и обширно; они нападают на Греков (в оригинале румийцы, Д.Ш.), Славян, Хазар и Турков (здесь венгры, Д.Ш.), ожесточеннее всех на Греков. От Кустантинии (Константинополя, Д.Ш.) до страны Бурджан - 15 дней пути, страна же Бурджан имеет 20 дней пути в длину и 30 в ширину. Область Бурджан окружена терновым забором, в котором находятся отверстия наподобие деревянных окон; забор этот подобен стене при канале. Деревни не имеют такого забора. Бурджане суть язычники и не имеют священной книги. Кони их, употребляемые ими для войны, пасутся постоянно свободно на лугах, и никто не ездит на них верхом, как только во время войны, и если находят человека, который в мирное время сядет на военную лошадь, то его убивают. Когда они отправляются в поход, то строятся в ряды. Стрелки из лука образуют авангард, арьергард же образуют женщины и дети. Бурджане не имеют ни серебряных, ни золотых монет, все их покупки и свадьбы оплачиваются коровами и овцами. Если между ними и Греками мир, то Бурджане привозят в Кустантинию девушек и мальчиков из племени славян или греков (здесь в переводе Кремера неясность, А.Г.).

Моя забележка:

Смятам Масуди вмъква в "4. Бурджан" и някакви сведения за маджарите..

В "Мурудж аз-Захаб" сообщается, что они живут у Черного и Азовского морей, правитель ал-булгар посылает свои отряды против Константинополя, Рима, Андалусии, Бурджан (по Гаркави), Ифранджа (земеля франков) и Джалалику (галисийцы). Правитель ал-булгар принимает ислам при халифе ал-Муктадире после 320 (922) г., затем идет войной на Константинополь, а после этого его отряды доходят до Андалусии. Сын их царя совершил паломничество в Мекку, они построили большую мечеть. Во время похода мусульман на Византию булгары предложили им услуги и объявили, что их царь находится вблизи. Если бы не стены, то Кустантиния стала бы добычей Булгар.

Забележка: Маждарските орди са тези, които стигат до Галисия и земите на Франките;

Освен това, в персийската география, в параграф 18, упоменатите като "българи-кафири" изглежда са маджарите..

http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html

18.BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels (kāfir). They too are Rūmī, but are

perpetually at war with the other Rūmīs. These Bulghārī are mountaineers, possessing fields and great numbers of cattle.

[Кухулин]

Димитър Ангелов твърди, че славяни и българи са воювали като отделни корпуси в рамките на българската армия.

РАЗВИТИЕ НА ЕТНОГЕНИЧНИЯ ПРОЦЕС ПРЕЗ VIII ВЕК

Не знам какво казва археологията по въпроса, но ми се върти нещо за смесени некрополи. Имаше и славянско фонетично влияние върху българската титулатура, но трябва да погледна къде беше.

[Кухулин]

Сметай по-бързо, брато, щото арменският филолог не хареса темата и ще я затваря!

Като свършиш със сметките, кажи, че можем да не забележим.

Така, положението се изЯсни

Grasslands and grassland sciences in Northern China: a report of the от Committee on Scholarly Communication with the People's Republic of China

В Уйгурския автономен окръг средно за всякакъв вид пасища една овца пасе 1.44 хектара на година. Един кон се равнява на 6 овце, следователно пасе 8.64 хектара на година. Значи горните стада - 60 000 бойни коне и още 60 000 небойни - имат нужда от 10 368 кв км ненаселени пасбища. Не е малко, не е и много. Струва ми се, че ще е проблем за населението, но съвсем преодолим, ако е разпределен върху цялата територия на ПБЦ. Ако приемем това за степен тип конница (поне по 4 коня на конник), значи говорим за една свръхмобилна войска от 15 000 конника. Единственото логистично ограничение в тоя случай е да не се заседяват на едно място. Трябва постоянно да обикалят, подобно на всяка степна конница. В тези сметки не включвам водата, разбира се, но да кажем, че вода има бол.

Имаше и славянско фонетично влияние върху българската титулатура, но трябва да погледна къде беше.

Във втория хамбарлийски надпис (813 г., със саракта) се среща формата ηζουργου βουληα, която е славянизиран вариант на ητζιργου βοιλα (Образуване на българската народност, 256).

[Кухулин]

Ти ходил ли си в Уйгурския автономен окръг? Да не го бъркаш със село Горно Уйно, Кюстендилско? Говорим за полупустинен регион, подобно на Тибет и пустинята Гоби.

Все пак.....

Мисля, че можем да смятаме дискусията за успешна, ако някои хора тук са научили, че тревата расте, а реката тече.

Въпросът е, защо трябва да ни занимават със своите "открития"?

Докладът е за пасищата, не за пустинята. Иначе, какво да ти кажа... ти ме занимаваш с панонски армии, аз те занимавам с треви и фураж. Ако искаш, може да си говорим за нещо по-смислено, ама не се получава

[miroki]

Хайде, изяснихте се вече стига толкова, пясъци и коне.

Армии са се придвижвали с или без, нашите сметки.

Явно аварите стигнаха овреме с конете, ами славяните, как дойдоха. Не вярвам с подути крака.

Всъщност задължително ли е да са пешаци? (за съжаление поради скромният си капацитет, не помня в момента за славянска конница, а е нормално и да има.)

[Кухулин]

Всъщност задължително ли е да са пешаци? (за съжаление поради скромният си капацитет, не помня в момента за славянска конница, а е нормално и да има.)

И славяните са яздели чат-пат, виж History of the Wars, Books V. and VI.

[XAHKPYM]

Хора, хайде стига с тия заяждания - коне, магарета, треви. Дайте да обсъдим имало ли е поход на Никифор в България или не, а!

[monte christo]

Да, на старта трябва да има по 300 кила фураж на човек. Ако приемем твоята численост от 15 000 души, това означава 60 000 коня и 4500 тона манджа.

Ааа - не! Просто да забравят нашите за 60 000 коня. Въобще и да не си го помислят.

[monte christo]

Ще носят манджа , фураж и зоб на гръб , когато правят преход през месец декември , примерно

В посочения период от годината (лято) нищо не пречи конете да пасат трева , което за тях е съвсем естествено занимание.

А през юли само ще пасат ли? Нали трябва и да се придвижват, за да спасяват Крум?

Принципно фамозната панонска армия може да се е намирала при нахлуването на Никифор между съвременен Лом и Видин , така че сметките за скорост и време на връщане да са съвсем други.

Викам още по-на изток да продължите да я търсите тази фамозна армия; да речем на един ден от Плиска? Какво ви пречи на всинца...

И Графе...ако вестоносец през въпросния период изминава по 100 км. дневно на кон , най-вероятно ще се окаже декапитиран от своя владетел

Е, по колко километра искаш да изминават на ден? Те тези хора да не са от желязо?