Тито -герой или убиец ?

[Monarh]

Какво мислите за югославския лидер Тито ? От една страна той организира мощна антифашисткса съпротива , но от друга подлага на репресии всичко българско в Македония . При него също е имало концлагери - например Голи Оток . Като положителна , отрицателна или противоречива оценявате личността му ? Ето част от 1 статия на Цочо Билярски :

,, Тук ще дам отново думата на един от последните Титови биографи Перо Симич, който в главата „Първа година на свободата: разстрели без съд и присъда” на книгата си „Тито - тайната на века” пише следното: „Тито се ползва с лошо име в Сърбия особено заради масовите репресии срещу онези, които не са въодушевени от въвеждането на болшевизма в страната. Бригадите и дивизиите на неговия Отдел за защита на народа (ОЗН) и Корпусът за народна отбрана (КНОЮ) получават правото да обявяват за „антинародни банди” всички онези, които не подкрепят въвеждането на сталинисткия комунистически ред в освобождаваните от германците части на Югославия. В тази група са събрани всички привърженици на Драголюб Михайлович и югославското правителство в изгнание в Лондон, всичките им истински или измислени сътрудници и всички други действащи лица в гражданската война в Югославия, а в категорията „други антинародни банди” - всички други опоненти на Титовата идеология. Дори онези, за които се предполага, че са „в състояние да подпомогнат тези бандити”. И които се „държат пасивно” към Тито."

[kramer]

При него звездата му изгрява като го "припознават" англичаните едновременно с идеологическата му свързаност със СССР. От там на сетне бозае от две майки и няма никакви проблеми.

[Warlord]

В сравнение с Милошевич или с Тодор Живков, бих му дал по-висока оценка, въпреки че е противоречива личност. Но Югославия започна да се клати чак след смъртта му, при него беше стабилна и цоцаше пари и стоки и от двата блока за разлика от нас.

Иначе - да репресии над българите (и не само) е имало (и не само при него), но по принцип сталинистките режими репресират цялото си население без значение от етноса,включително и у нас така.

[КГ125]

Всички, установили комунизъм в страните си, заслужават тежък съд. Толкова много кръв има по мундира му, и по портретите на останалите като Димитров и Ленин, че нещата са ясни.

Но самата постановка на въпроса - .... или... Няма или. И едното, и другото, но негативът е много, много повече.

Ние сме проляли море от кръв, за да изградим единството на нашите народи и няма да позволим на никого да ................ и пр.

Ето това закопа Югославия. Като самите народи не искат заедно, в колко кръв да ги удавиш, бре!

Редактирано Октомври 8, 2011 от КГ125

[КГ125]

Душан Ковачевич и Емир Кустурица избират кадрите от погребението му озвучени с "Лили Марлен", за да покажат как епохата на ВСВ си отива с такива като него. Веднъж и завинаги. Не мога да отрека гениалността им, само с 1 немска песен да илюстрират колко много бели са направили той и такива като него на обикновения човек през 20-ти век.

От друга страна, той навреме се усеща и обръща Югославия в относително демократично русло. Сърбите ходеха на Запад и работеха в Германия в най-доброто време за икономиката на Западна Европа.

Ot 2:17 минута нататък Тодор Живков се вижда на погребението му сред десетки държавни глави.

Редактирано Октомври 8, 2011 от КГ125

[Monarh]

Всъщност Тито е хърватин .

[eMGeto]

Да! Той и Сталин е грузинец!

Въпросът не е какъв си! Въпросът е - стани ти, за да седна АЗ!

Редактирано Октомври 8, 2011 от eMGeto

[kramer]

На това последното фото, с мундира, ми прилича на Гьоринг.

[Skubi]

Поведението през войната е оправдано с това, че е било война.

Но след това тези репресии и геноциди които са правили с-у българи, унгарци, хървати и други малцинства и до ден днешен не са разяснени....

И

И в момента приемат закон, че тези малцинства от които са служели в окупатордските армии (шваби, унгарци) нямат право на обезщетение. Тоест колективно наказват тези които на времето са нямали избор, защото тогава са били подънници на тези страни.

Така, че духът на Тито жив е още....

:vertag:

[Monarh]

В началото на войната Тито не е бил решаващият фактор в Югославия . За водач на югославската съпротива е бил признат лидерът на четниците Дража Михайлович .

,, За Тито светът не знаеше нищо . Едва в началото на 1943 г. името му изплува за пръв път в западния печат . Това стана след като германците обявиха за главата му награда от 100 000 златни марки . ... за кръвопролитните сражения между партизани и четници проникваха само оскъдни сведения . В Москва не се отнасяха сериозно към движението на Тито . Отчаяните апели за материална помощ , които той отправяше към Сталин , останаха нечути . Едва през май 1943 г. англичаните изпратиха двама офицери за свръзка при Тито . " Откъсът е от книгата на Волфганг Бретхолц ,, Видях сгромолясването им " , 1955 г.

[Hangwire]

Преглъщам Тито-асимилацията, която беше наложена над Македония през цялото му управление.

За мен е бил доста умел политик. Култа към личността му в Югославия е обединявал иначе разнородното население... Както и идеята за "bratstvo i jedinstvo", но всички видяхме до какво доведе това.

Още баща ми ми го е казвал, и съм се убедил от личен опит - когато си в страна от бившето Юго, не говори за политика... Има много привърженици, които милеят за времето на неговото управление, има и такива, които мразят този период.

Лумпени всякакви - както тук, така и там. Лошото е, че рядко хората могат да преценят и претеглят плюсовете и минусите. И твърде лесно използват термини като "комунизъм", репресии и темподобни.

Редактирано Декември 5, 2011 от Hangwire

[Skubi]

Поведението през войната е оправдано с това, че е било война.

Но след това тези репресии и геноциди които са правили с-у българи, унгарци, хървати и други малцинства и до ден днешен не са разяснени....

И

И в момента приемат закон, че тези малцинства от които са служели в окупатордските армии (шваби, унгарци) нямат право на обезщетение. Тоест колективно наказват тези които на времето са нямали избор, защото тогава са били подънници на тези страни.

Така, че духът на Тито жив е още....

:vertag:

Погребаха го. Сега слушам, че са премахнали законат за колективното наказание и изваждане от обезпечение на мирното малцинсвено население. Поне за унгарците е така. Така, че унгарците ще гласуват за приемането им в ЕС.

Но информация за точното количество на незаконно убитите цивилни, интернирани и да ден днешен няма....

Незнам как стои работата с българските малцинства? Незнам има ли консултация м-у засегнатите страни?

:post-70473-1124971712:

[Monarh]

Тито се ражда в селцето Кумровец в Северозападна Хърватия като Йосип Броз на 7 май 1892 г. Той е седмото дете на хърватина Йосип Броз и словенката Мария Броз . Завършва шлосерското училище в Сисак и през 1910 г. постъпва в Хърватската социалдемократическа партия . Работи в автомобилната фабрика ,, Лаурин и Клемент " в Юнгбунцлау в Бохемия , а в 1911 в Германия при ,, Бенц и Сие " в Манхайм . Пребивава във Винер- Нойщадт и Мюнхен . През 1913 г . е призован на служба в австро-унгарската армия . Когато на следващата 1914 г. избухва ПСВ , Броз взима участие в нея като артилерийски офицер на сръбския фронт . Хвърлен е в затвора за антивоенна пропаганда и е изпратен на Източния фронт . През 1915 попада в руски плен . Депортиран е в Урал , прави неуспешни опити за бягство . По време на Февруарската революция е освободен и през юни 1917 г. отива в Петроград , където се занимава с политика . Броз става свидетел на Болшевишката революция . Той влиза в състава на Червената гвардия , която се сражава на страната на болшевиките срещу белогвардейците в Сибир . Според германския журналист Волфганг Бретхолц това е единствената роля , която бъдещият лидер е играл в Руската гражданска война .

За Сталин по време на цялото ми пребиваване в Русия нито веднъж не чух ... Аз не бях повече от един неизвестен военнопленник , един от десетките хиляди . Не исках нищо друго , освен да се завърна колкото се може по-бързо в моята родина.

, казва му Тито през юни 1945 г. в Белград . ( В. Бретхолц - ,, Видях сгромолясването им " ,изд. Бъдеще , изд. Тилиа , 1994 г. , стр. 198 ) Докато е в Сибир , Йосип Броз се запознава с бъдещата си съпруга Пелагия Белюзнова . След разгрома на Колчак през 1920 г. той се жени за нея и те заедно се завръщат в новосъздаденото Кралство Югославия .

[BlueRed]

Един щрих само към образа на Тито, така както е представян в следвоенните години в България. В края на 40-те и началото на 50-те години Тито е подложен на жестока критика в нашата страна. Предприета е масирана пропагандна кампания срещу него, в която епитети като "фашист" са сред най-меките. Но не заради неговата антибългарска политика, репресиите и опитите за асимилация на българите в Македония. Голямото "прегрешение" на югославския лидер е скъсването със СССР през 1948 и флиртовете със Запада. Ясно е че това не е направено от демократични подбуди, а Тито си остава един брутален диктатор-сталинист. Но в тогавашната пропаганда той е представян преди всичко като предател на комунизма. Българските писатели активно се включват в антититовската кампания, като през 1952 г. е издаден дори сборник с разкази и стихотворения, озаглавен "Юда Тито". Съставител на сборника е Богомил Нонев, а в него има произведения на Христо Радевски, Мария Грубешлиева, Богомил Райнов, Павел Матев, Веселин Андреев и много други. Ето например стихотворението "Наша пролет" от С. Чернишев:

Наша пролет, наша мирна пролет,

с ясно жълти цветове и птици!

В мартенската киша шляпат роти

с титовски навъсени войници.

Сърбия тъмней под облак черен.

Вее вятър. Буря се надига.

Комунисти падат в престрелки.

И димят запалените книги.

Тито лази в тъмна нощ по склона,

Тито стреля в наште граничари

и пълзят на изток ешелони,

там където се синей България!

А ето какво прави Тито, когато не е зает да стреля по нашите граничари (стиховете са на Д. Симидов)

Във Югославия със чуден идеализъм

строи се нова сграда - социализъм,

но с материали от фашистки произход;

Америка доставя архитектите,

във Англия изготвят проектите

и работата е в пълен ход.

[...]

Помощникът му е майстор Тито

с лице подпухнало, охранено и сито, -

той, без да спира,

върти наточената кървава секира...

Въртят секира и дюлгерските бригади

на Ранкович, Джилас и Пияде -

все ударници - майстори от класа -

и вик, и рев просторите оглася...

Строят, градят - все за доброто на

народа.

- Какво градят?

- Затвор, последна мода...

Тук има и истина разбира се; в Титова Югославия има и концлагери, и терор ... също като в цяла Източна Европа, включително и в България.

[КГ125]

Ех, та не се скараха Сталин и Тито преди да върнем Македония...

[Михов]

Ех, та не се скараха Сталин и Тито преди да върнем Македония...

Къде да я върнем?

По-скоро да загубим и Пиринска Македония. А да спечелим Западните покрайнини (Босилеградско и Царибродско).

[КГ125]

Да я върнем на Югославия имах предвид. Не да си я върнем на нас. Бързата кучка слепи ги ражда, та така и БКП.

Редактирано 12, 2012 от КГ125

[Михов]

Предвид на факта, че комунизмът като идеология по принцип е радетел за македонска нация, получилият се разрив между Тито и Сталин е най-доброто, което може да се случи на България.

[КГ125]

Да, затова се ядосвам, че не се случи, докато в Македония имаше български войски.

[Михов]

И пак нямаше начин да получим Македония.

[КГ125]

В този случай имаше

[Monarh]

В Междувоенната епоха

След завръщането си Йосип Броз се присъединява към Югославската комунистическа партия . Обучен за ковач и шлосер , през 20-те години той използва своите познания за изготвянето на резервни ключове и железни лостове, осъден е като крадец и през 1928 г. излиза на свобода със всеобща амнистия . Досиетата на югославската полиция сочат участието му в обир в село Кайсерица до Загреб ( днес част от Загреб ) през февруари 1935 г . , при който няколко полицаи са ранени , а 1 загива . Те също така сочат участието на Броз във фалшифицирането на пари . Прокурорът в Загреб го подлага на преследване за фалшифициране на 733 банкноти от 50 динара . През 1927 г. той е избран за секретар на синдиката на металоработниците . Тъй като тогава ЮКП е забранена , заради политическа агитация той е арестуван неколкократно , последно от 1928 до 1934 г. След своето освобождаване емигрира в Париж , но още в същата година е избран в ЦК на Политбюро на ЮКП . Тогава той приема името Тито .

От 1936 до 1938 г. Тито се ангажира на страната на републиканците в Испанската гражданска война , като е отговорен за изпращането на 11 000 югославяни в Испания , които с изключение на по-малко от 1000 души повече не се завръщат в Югославия . Той участва заедно с френския комунистически водач Андре Марти във военното обучение на комунистите от Интернационалните бригади в Албасете , Испания . След кървавите партийни чистки , на които става жертва и генералният секретар на ЮКП Милан Горкич , през 1937 г. Тито е назначен от Коминтерна за негов приемник , тъй като е считан за надежден привърженик на Сталин . В 1940 г. е преизбран на този пост на конспиративна национална конференция на партията в Загреб .

[Monarh]

Като партизански лидер във Втората световна война

На 25 март 1941 г. правителството на Цветкович подписва присъединяването на страната към Тристранния пакт . На втората нощ след това в Белград се провежда преврат под ръководството на генерал Душан Симович , който симпатизира на западните сили . След като Германия окупира Югославия през април 1941 г. по време на Балканската кампания , Тито живее първоначално необезпокояван от немците в белградския вилен квартал . Едва след нападението срещу Съветския съюз той трябва да се укрие и организира въоръжената съпротива на югославските комунисти срещу германските и италианските окупатори във формата на партизанска война .

По време на войната югославските комунистически партизани под ръководството на Тито успяват да се наложат срещу окупаторите и съюзеното с тях фашистко движение на усташите . Едва след Техеранската конференция той е подкрепен от Съюзниците . Преди всичко в Сърбия комунистите се борят с четниците колоборационисти . Народноосвободителната армия , както партизаните се наричат , съумява да се утвърди като влиятелна политическа група . По време на съпротивителната борба Тито е назначен за маршал и на 29 ноември 1943 г. застава начело на Антифашисткия съвет за народно освобождение на Югославия , който се образува като временно правителство и контролира обширни части от окупираната страна .

От края на 1944 г. Антифашисткият съвет упражнява властта в цяла Югославия . Той е признат и от Съюзниците и преди всичко подкрепен от британския премиер Чърчил . Още по време на войната дипломацията на Тито се стреми да поддържа баланс между западните сили и Съветския съюз .

Политически терор в Република Македония

През 1944 г. югославските комунисти решават да наложат идеите на македонизма във Вардарска Македония . Започват жестоки репресии срещу македонските българи . Ето някои факти :

По нареждане на югославското ръководство през есента на 1944 и зимата на 1945 година са ликвидирани около 1200 българи, списъците за които са одобрени от Лазар Колишевски. Български източници допускат общо над 23 000 жертви на тоталитарния режим. Хиляди други напускат Югославия вследствие на репресиите.

На 26 декември 1944 г. по нареждане на Светозар Вукманович-Темпо са убити 72 български офицери, желаещи да освободят Солун, а не да се бият на Сремския фронт.

След Скопския войнишки бунт 1000 войници са затворени в Скопското кале, измъчвани са и са оставени да умрат от студ и глад.

Кървавата Коледа, при която за няколко дни са избити десетки видни граждани във Вардарска Македония: в Скопие - 63 души, във Велес - 54, в Куманово - 48, в Битоля - 36, в Щип - 77, при с. Владимирово, Беровско - 330 души.

Политическите процеси срещу организации като Демократическия фронт на Македония „Илинден 1903“...

[kramer]

кво да го обсъждаме тоя гад

[Михов]

Тито е извънредно интересен в годините на Студената война. И външната му политика, а и вътрешната заслужават внимание.