Тито -герой или убиец ?

[alvassareiro]

герой. достоен политик, дай боже и на нас подобни хора.

[kramer]

Тито е извънредно интересен в годините на Студената война. И външната му политика, а и вътрешната заслужават внимание.

Цък. Правел нещо като нищо, и нищо не останало в резултат съответно.

[Михов]

О, Тито има сериозно наследство, дори и днес. До нас има една държава, дето и сега е изцяло негов продукт. И не само тя.

А и това, че не го одобряваме, не означава, че не трябва да го изучаваме, анализираме и пр.

[kramer]

О, Тито има сериозно наследство, дори и днес. До нас има една държава, дето и сега е изцяло негов продукт. И не само тя.

А и това, че не го одобряваме, не означава, че не трябва да го изучаваме, анализираме и пр.

Квази, квази наследство, все едно, някой алпенйегер ако го беше гръмнал преди да го качат на самолета за Вис, май така се казваше острова, тито щеше да си е до там.

Политконюнктурата даде бая дълъг живот на федерацията, докато накрая през епохата на чичко Кол след 90-та нещата си дойдоха по местата.

[Monarh]

,, Първа година на свободата: разстрели без съд и присъда” , край на войната, терор и репресии срещу противниците.

Разбира се, репресии има не само срещу българите. Ето какво пише Цочо Билярски в своя статия ,, РАЗОБЛИЧЕНИЯТА НА СРЪБСКИЯ ГЕНЕРАЛ ДРАЖА МИХАЙЛОВИЧ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ " :

,, Тук ще дам отново думата на един от последните Титови биографи Перо Симич, който в главата „Първа година на свободата: разстрели без съд и присъда” на книгата си „Тито - тайната на века” пише следното: „Тито се ползва с лошо име в Сърбия особено заради масовите репресии срещу онези, които не са въодушевени от въвеждането на болшевизма в страната. Бригадите и дивизиите на неговия Отдел за защита на народа (ОЗН) и Корпусът за народна отбрана (КНОЮ) получават правото да обявяват за „антинародни банди” всички онези, които не подкрепят въвеждането на сталинисткия комунистически ред в освобождаваните от германците части на Югославия. В тази група са събрани всички привърженици на Драголюб Михайлович и югославското правителство в изгнание в Лондон, всичките им истински или измислени сътрудници и всички други действащи лица в гражданската война в Югославия, а в категорията „други антинародни банди” - всички други опоненти на Титовата идеология. Дори онези, за които се предполага, че са „в състояние да подпомогнат тези бандити”. И които се „държат пасивно” към Тито.

Основната задача на ОЗН и КНОЮ е „ликвидирането на такива банди” и „прочистване”, което подразбира масови престъпления против цели населени места, които „подпомагат бандата” или в които „бандата спира от време на време”. Тези части искат и получават от висшето командване правото да пращат в лагери и онези хора, чийто единствен грях е, че са живели в тези селища. „Поне по време на прочистването на терена те трябва да бъдат отстранени и заточени на предварително определени места.” В първия щурм на „прочистването”, когато мракът поглъща най-много хора, в комунистическа Югославия няма никакви писани закони. Появяват се чак когато е конфискувано имуществото на повечето стопански дейци и индустриалци, когато голямата част от онези, на които им е присърце Сталиновата идеология, вече са избити. Първият закон за наказателна процедура е приет през 1948 г., а първият наказателен закон - едва през 1951 г. Никога няма да се разбере колко хиляди души в Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и в другите части на Югославия са загинали по тези места. Само в Белград са съществували двайсетина лагера и места за екзекуции.” (Вж. П. Симич, Тито - тайната на века. С., 2011, с. 159-160.)

В есента на 1944 г. Тито уговаря със Сталин навлизането на съветски войски в Сърбия, като в боевете ще участва и българската армия. След тежки боеве българските части освобождават Ниш, а на 20 октомври 1945 съветски танкове и партизаните на Тито влизат в Белград. На партизаните е оставено да освободят Черна гора, Хърватска и останалата част от Югославия. На 20 април 1945 г. е освободено Сараево, а на 8 май пада Загреб. Хърватски военни и цивилни - сред тях много жени и деца, сръбски четници и словенски домобрани бягат в Австрия, за да достигнат Съюзниците. Те капитулират пред 8 британска армия, но са предадени на Югославската Народоосвободителна армия - ЮНОА. Впоследствие голяма част от тези военни и цивилни са екзекутирани без съд и присъда - броят на загиналите според някои оценки е 20 000. Все пак съществува заповед на Тито от 14 май 1945 г. , в която той забранява всякакви жестокости и изисквапредаването на лицата, отговорни за военни престъпления на съд. Жертва на политически репресии и етническо прочистване стават и германското - дунавските шваби, както и унгарското малцинства. Те са прогонени. Следва

Редактирано Юни 28, 2013 от Петър Петров

[Last roman]

Тито е педер. Затова е логично, че след неговия залез и изкуствената му държавица падна като мокър тапет.

[Warlord]

Все пак трябва да му признаем, че умело създаде и поддържа тази невъзможна държава. Това е и геополитически късмет де - оказа се между двата блока - подмазваше се и на двата и те му се подмазваха

[mitaca]

Че и застана начело на третия (необвързаните д-ви).

[Stefan Iv]

Тито е педер. Затова е логично, че след неговия залез и изкуствената му държавица падна като мокър тапет.

Напротив хитрец е. Намалява тежестта на Сърбия във федерацията и това помага тя да го надживее с цели 10 години, което си е много за тази невъзможна империя.

[Kujiro]

Тито за мен не може да бъде положителна личност.

[КГ125]

Горе в превода - защо от репресираните Е ИЗВАДЕНА МАКЕДОНИЯ?

[Михов]

Все пак трябва да му признаем, че умело създаде и поддържа тази невъзможна държава. Това е и геополитически късмет де - оказа се между двата блока - подмазваше се и на двата и те му се подмазваха

Абе, Югославия не е толкова невъзможна държава. Тя се появява като последица от панславизма, във време, когато езиковата близост е определяща. Това е векът на национализма и на езиковите родства, породили наглед невъзможни съюзи. Разпадна се обаче поради цивилизационни различия. Кой е предполагал, че религиите ще играят такава важна роля във втората половина на ХХ в.? И сега какво - оказа се, че сърби, хървати и босненци, макар и с един език, се оказаха трайно в три различни цивилизации - западна, православна и мюсюлманска...

[stinka (Rom)]

Чак за изродите на Дража Михайлович да ги жалим е тъпо !

Михов, не е точно така. За панславизма си прав, но причината за разпада не е в различните цивилизации. Причината е в сръбския шовинизъм. И това не го казавам, защото ние българите сме патили много от него.

Държавата Югославия неможе да бъде едновременно държава на сърбите и държава на югославяните. Или едното или другото. А сърбите гледаха на нея като на своя сръбска държава, те смятаха че са основнията държавотворен елемент в нея и се държаха като такива. Това създаде огромна контра реакция на национализъм у всички не сръбски народности. Едни хървати, които преди ПСВ наистина искаха да живеят със сърбите в една обща държава вече през ВСВ не само искаха независимост, а толкова ги мразиха, че ги клаха със стотици хиляди. И тоя хърватски национализъм бе просто контра реакция на сръбския шовинизъм. И не случайно имаше цяла политическа доктрина в титова Югославия - слаба Сърбия = яка Югославия. И преди Тито и след Тито веднага изби стария политически проблем, че сърбите не искаха да дадът какъвто и да е важен пост в държавата на несърбин и по точно на такъв, които няма да провежда сърбоугодна политика. По едно време през 80те на ротационен принцип трябваше македонски генерал да стане главнокомандващ на югоармията. Сърбите направо се изсмяха, тоя генерал се "самоуби" и македонец не стана главнокомандващ. Ей това е югославия и единственият момент, когато това бе в известна степен подтиснато бе времето на Тито. Но преди и след него Югославия бе точно такава.

Всъщност в титова Югославия Тито беше основната противотежест на сръбските шовинисти. Тук нямам предвид че се е борил да го унищожи, просто се опитавше да го подтисне, и той също им правеше големи отстъпки.

Даже преди смъртта му, когато е стар и вече нетолкова влиятелен в политиката, сърбите си подготвяха пълна сръбска смяна във властта.

Неможе едновремено да се гради една държава върху югославска и великосърбска доктрина . Просто не става. А сръбските политици никога не са се отказвали да възпитават фанатичен сръбски шовинизъм вече две столетия. Това породи контра реакцията у другите народи и ги накара да наблегнат и да задълбочат върху това, което ги отличава от сърбите.

Редактирано Юли 10, 2013 от stinka (Rom)

[Михов]

Причината си е точно в различните цивилизации. Да, сръбски див шовинизъм, но защо в Черна гора не възроптаха така срещу него? Дори Босна мълча. Проблемите между Сърбия и Хърватия са цивилизационни - въпроси за общественото устройство в рамките на собственото разбиране за нещата. И още един въпрос - защо сърбите не пречупиха хърватите и словенците, а така промиха мозъците на македонците?

[Stefan Iv]

Не можеш да сравняваш хърватите с македонците. Първо т.нар.македонци са много по-малко и от хърватите и от словенците. Второ хърватите и словенците си имат интелектуални елити още от австрийско време,а през 1945 г. в Македония остават да живеят само простите селяни (останалото е избито или прогонено). Кое му е трудното да смачкаш такава пасмина?

[Михов]

Елити, простолюдие, когато има цивилизационен антагонизъм и без "сериозен" елит има противоречие. Примерно българите в мюсюлманската Османска империя (през цялото време, не само през Възраждането), кримските татари в православната Руска империя, косовските албанци в Югославия и т.н.

Редактирано Юли 13, 2013 от Михов

[stinka (Rom)]

Михов, дълбоко грешиш. Първо черногорците са дефакто сърби, просто заради политическите и географските особености през 19 век бяха образувани две сръбски държави - Сърбия и Черна Гора. Съществувайки деситилетия отделно, започва да се създава разлика на политическа основа. Както е примерно германци и австрийци. Това отдалечаване на черногорците от сърбите никога не е било насилствено или стимулирано. Затова няма антагонизъм у черногорците на сръбския шовинизъм.

Колкото до Македония, в кралска Югославия от там идва най-големия антагонизъм на сърбошовинизма. След ВСВ вече това бе канализирано в македонски национализъм, който вродено бе опериран от антисръбски насоки. В Македония в началото на 90те също не е слабо лобито за независимост.

А и в Македония нямаше война през 90те. Сръбските нападения над Словения, Хърватия и Босна вече докараха до крайност антисръбските настроения сред тея народи, особено последните два. В Македония това не се случи, и просръбския югоелит продължава да управлява страната. Докато в другите или го изчисатиха или те станаха крайно антисръбски.

Изобщо проблема не е религиозно(цивилизационен), това бе контрареакция у несърбите.

[Stefan Iv]

Елити, простолюдие, когато има цивилизационен антагонизъм и без "сериозен" елит има противоречие. Примерно българите в мюсюлманската Османска империя (през цялото време, не само през Възраждането), кримските татари в православната Руска империя, косовските албанци в Югославия и т.н.

Проблемът в религиите да има го и това, но пасмина без елит много по-лесно се смазва.

[Monarh]

Тито е съпричастен и към гибелта на водещите югославски комунисти в СССР по време на Голямата чистка в 1937- 1938 - Милан Горкич, Филип Филипович, Камило Хорватин и др. Сред тези хора е и втората му жена Луция Валтер. От 1935 г. той дава сведения за тях на Комитерна и НКВД - напр. на българина Караиванов. Перо Симич застъпва тезата, че бъдещият маршал става генерален скретар на ЦК на ЮКП едва през 1940 г. след дълга и тежка борба - с.г. е арестуван конкурентът му Петко Милетич, като преди това Георги Димитров дълго е отказвал да му даде мандат.

Редактирано Юли 14, 2013 от Петър Петров