Странна статия в сайта на в-к "Капитал"

[Doris]

.............

Хубаво е, винаги когато неисторици се ровят из историята, да имат наоколо някой историк, към когото да се допитват при нужда, за да избегнат допускането на гафове като натворените в коментираната статия.

Нали знаеш, че обущарят трябва да си гледа приоритетно обувките и не е коректно да коментира картината на художника над нарисуваните обувки.

За да не се самокомпрометира.

Не мисля, че обущарят не трябва да поглежда по-нагоре от обувките.

Ако картините се коментираха и ценяха само от художници, художниците щяха съвсем да потънат в забрава и да останат без препитание. Така е и с историята.

Впрочем, аз имам до себе си историк с всичките му книги, коментари и препоръки. Това обаче не ми дава самочувствие да пиша исторически статии или книги. Все още...

....... историята най-често е използвана от националната държава в прокарване на доктрити, политики, идеи, и бъдейки слуга на държавата, се лишава от обективност. Затова е добре и други науки да се изказват по факти, установени от историята.

Другите науки също може да се повлияят от официалната доктрина. А съвременната официална доктрина, правилният официален мироглед е антинационалистически и това си личи в учебниците.

[Южняк]

А всъщност може би не съм те разбрал? Няма някаква причина да се 'възпитават' американчетата в чувство за вина? Заради атомните бомби ли? Или заради индианците - не не вярвам, за германчета има, но пак не вярвам, че така се процедира?

хах, Mitaca, здрасти, добри примери. Един ден 5 годишния ми (тогава) син се връща от училище и казва. ' Абе ти знаеш ли, че ако не е бил Мартин Лутър Кинг,децата в северна каролина нямаше да могат да си играят заедно по площатките днес? МЛ Кинг е най-великият герой на америка" - знам сине. "А знаеш ли, че ако не беше М.Л. Кинг, днес нямаше даа мога да говоря по телефона с дядо си от България? " - не сине, това не го знаех; да не би мартил Лутър Кинг да е изобретил телефона? "Не, но допреди Кинг американците не са разрешавали хората с тъмен цвят на кожата, като нашия български дядо, да разговарят с останалите"

Т.е. индоктринацията, ако можем така да я наречем, и чувството за вина, че американците от европейски произход са престъпници по отношение на малцинствата, започва още от 4-годишна възраст в предучилищната. Първото име, което учат, е Мартин Лутър Кинг, оттам нататък учат за геноцида над индианците - това на 5 годишна възраст, с отците основатели и т.н. се занимават от 4-ти клас нататък." и до днес МЛ Кинг е герой за сина ми, и то най големия; така както за мен е герой Левски, обесен от турците и т.н. Това при мене и при него дава много различни резултати. не е достатъчно според хората, които пишат методологиите на учебниците, учебниците да бъдат "атинационалистически" - те трябва да изграждат бариера с/у ксенофобски прояви от най-ранна възраст, когато още децата, с извинение, се насират и напикават, обаче знаят какво е направил за тях мартин лутър кинг така, както ние засукваме Левски и Вазов с майчиното мляко.

През 2005 участвах в един проект по написване на учебник по историческа методология за ам. училища - 6 месеца дрънкане и писане; бяха поканили хора от различни страни, историци и антрополози; та имаше и една германка, която да представи как германските учебници по история се борят със зараждането на национализъм и ксенофобия у германчетата; имаше и една жена от израел която даа съпостави написаното в германския учебник с това в израелския, та ако може, американците да използват най-доброто от двата; Аз се предполагаше да представя български учебник от соц-а и да "осветля" ролята на измислянето на история във формирането на македонската нация; друга тема е това; мисълта ми е, че в германия работят предимно чрез създаване на чувство за вина към малцинствата - славяни, евреи и т.н., което според германката, в общи линии работеше; механизмите се разглеждаха в големи детайли и не ми се спира в/у тях; американският пример беше с колумбус дей и влиянието, което има върху изграждане на позитивно отношение към италианската общност в нюйорк, която дълго е била обект на расизъм, чат чааст от антираситките мерки през 60-те се е взело решение в учебниците по история да се подчертае ролята на колумб пруи откриването на америка, италианският му произход, и че италианците всъщност не са външни хора за америка, а напротив, нейни откриватели, а не досадни натрапници от мафиотските райони на сицилия; резултатът бил "голям успех" и т.н. в което не се съмнявам. Както и да е, методологическите концепции се въртяха около следното - когато един народ е представен в учебниците като "жертва", или като някой, кпойто е "винаги прав" (т.е. американците) у децата не се развива чувство за вина в ранната възраст, което да се превърне в условен рефлекс и да "пази" различните и т.н. За американския учебник идеята беше да се вкара историята за отвличанията на индиански деца през 1930 -те - отвличаш индианче, предаваш го на училищните власти и американската държава ти плаща пет долара за това, че си отвлякъл дете от родителите му; идеята беше да се покаже на американчетата, че не винаги американците са "добрите момчета"; и че това да си американец не е някаква индулгенция за безобразия. Дълга история. Погледни още веднъж "примерите за митове", които е изтипосал журналиста, и ще видиш накъде бие. Поздрави.

[kramer]

Южняк, имам два въпроса:

1. Ти си от Каролина да речем, но и в Айдахо и Монтана ли децата смятат че МЛК е най-великият американец?

2. В американските частни училища, и тези, останалите, по едни и същи учебници ли се учи?

[alvassareiro]

Другите науки също може да се повлияят от официалната доктрина.

От всички науки, историята най-много се влияе. Тя е именно основният проводник на държавната докртина и национализма. Не физиката или химията.

А съвременната официална доктрина, правилният официален мироглед е антинационалистически и това си личи в учебниците.

И какво от това? Ние националисти ли ще ставаме?

Дичо сеа де пасо, национализмът е най-лесната панацея за всеки проблем, предпочитан от тъпаците и демагозите.

Редактирано Октомври 10, 2011 от alvassareiro

[Южняк]

Южняк, имам два въпроса:

1. Ти си от Каролина да речем, но и в Айдахо и Монтана ли децата смятат че МЛК е най-великият американец?

- не, не съм от каролина, само съм учил и работил там 5 години. Не знам какво смятат децата в Айдахо и Монтана.

2. В американските частни училища, и тези, останалите, по едни и същи учебници ли се учи?

- абсолютно не; но при съставянето на учебниците се ползва общя методика; в каролина имаше 4 групи училища - "пъблик" - за тях правихме методологическите упътвания; прайвит - това е ясно; чартърд -за райони в тежко финансово състояние, т.е. гетата, и хоумскулинг - т.е. детето въобще не ходи на училище, учи вкъщи по каквото родителите намерят за добре, но се явява на годишни изпити в някое държавно училище. За чудене е, но близо 30 % от американчетата са хоум скуул. респективно най-висок е процентът на хоум скуул по айдахо, дакота и т.н. Всяка училищна система ползва собствени учебници; понякога правени от самите учители в училището, НО: изпитите са стандартизирани - т.е. абсолютно едни и същи изпити с еднакви въпроси върху една и съща материя и еднакви отговори; което дава някаква общност на образователната им система. Т.е. различни учебници, но пък еднакви изпитни въпроси.

Америка има история от ксенофобия, геноциди и расизъм, каквато българия няма. Така че давам право, когато внимават какво и как да напишат в учебниците си; защо обаче да пренасяме вътрешноамерикански проблеми в/у българските детски глави? не съм сигурен, че американския и дори германския опит имат някакъв смисъл в България; Всеки си решава проблемите сам.

[kramer]

В такива случаи, при болно общество се появяват някакви, аз ги наричам "квазизащитни" сили. Не знам дали е най-точната дума.

Дали ще бъдат фенове и рокери, дали ще бъдат бакали, месари и аутомеханикери, дали ще са черносотници и пр., това не променя нещата. Реакция на опората един вид.

Редактирано Октомври 10, 2011 от kramer

[БатеВаньо]

1. Разбира се статията търпи критика. И аз споделям това мнение, но мисля че с лека ръка се пропуска покрай останалото акцента на статията. А той е :

Затова единственият вариант българското общество да се пребори със собствената си липса на толерантност и да обърне национализма си от етнически в граждански, е реформа не само в образованието, а на всички нива от политическия и обществения живот.

Дотогава, притеснително голям брой хора ще намират утеха за сивото си настояще в митовете за славното българско минало. А въпросът за бъдещето, което все пак се прави сега, въобще няма да се задава.

Думичките в червено са важните в цялата статия\2стр.\ - другото е баластра.

2. Разбира се, че е провокация! Авторът на статията едва ли не го знае.

[glishev]

Между другото, това за митовете относно славното минало, заместващи грижата за бъдещето и аз съм си го мислил. Псевдонауката процъфтява в несигурни времена.

[ДеДо Либен]

Определено жалка поръчкова статия показваща нивото на част от българските учЕни и журналя.Тези , които са най-кресливи и определят общественото мнение.Срещу съответното заплащане , естествено.

Само не виждам къде им е проблема - съвременните учебници отдавна са прочистени и са според изискванията на времето - политкоректни и изпълнени с толерастия.

Прочее по-младите да се готвят - туй е бъдещето , уважаеми родители 1 и 2

[Пандора]

и че обясняват генералните проблеми на България с причини извън самите българи. Това формира определено самочувствие и начин за възприемане на фактите от миналото.

Изглежда това е характерна психологическа черта на българина.

Според мен като цяло в обществото под думата "толерантност" се прикриват ред други отрицателни процеси,които нямат нищо общо с въпросния термин.Както и историците разбира се не биха могли да бъдат виновни за тези отрицателни явления .

[Христо Тамарин]

Не виждам какво толкова имате против статията на Божан Чипев в "Капитал".

Всъщност доброто и широкото познаване на историята е едно от оръжията срещу крайния национализъм..

Истината, само истината, и цялата истина...

Да не се филтрират историческите факти..

Българската история рядко се поставя в контекста на световната и така не могат да се видят нейните реални измерения.

Да се спрем например на последният ред от списъка с "митове и факти":

Мит: България винаги е проявявала толерантност към евреите.

Факт: През 1894-1895 и 1904 г. се провеждат масови анти-еврейски погроми. В началото на 40-те години всички имущества на евреите се изземат по закона за защита на нацията.

И тъй, да поговорим за отношението на българската държава към своите граждани-евреи през 2-рата световна война.

Със закон, приет от Народното събрание и вероятно широко разгласен в медиите, българските граждани-евреи стават обект на репресии и конфискация на имуществото, и то без да са нарушавали законите на царството. Вярно ли е това или не? Кои депутати са гласували против, че да ги почетем? Кой е повдигнал в пресата глас в защита на евреите? Хайде, по време на "възродителният процес" режимът беше тоталитарен и гласността беше забранена. Ама тогава?

По-нататък, Германия спуска и България приема квота за доставка на 20000 евреи. Парламентът може да не е знаел, медиите може да не са знаели, но Царят и правителството са знаели. Започват да попълват квотата от новоприсъединените земи и около 12000 тамошни евреи са пратени в Германия, вероятно на сигурна смърт. Недостигащата бройка започва да се попълва от старите предели, от Кюстендил. И едва тогава кюстендилският депутат Димитър Пешев, заместник-председател на народното събрание, се противопоставя. Църквата се противопоставя. Обществото се противопоставя. Царят помилва тези 8000 български евреи - животът им е запазен.

Моля отбележете неточностите в разказът ми и го допълнете.