Правили сме ракия още през ХІV век

[Кухулин]

Такава протоиндоевропейска дума очаквах да има. Все пак е странно, защото виното е продукт от грозде, а доколкото зная в индоевропейската прародина не са се гледали лозя.

Има ли ПИЕ думи за грозде и лозе?

Все пак ми се струва възможно в доста от езиците думата да е с латински произход, особено там, където няма стара традиция в отглеждането на лозя и производството на вино.

В ПИЕ я дават заемка вероятно от средиземноморски субстрат (същата дума е в грузински, арабски и т.н.).

http://www.etymonline.com/index.php?term=wine&allowed_in_frame=0

[glishev]

Дали в античната ни Тракия

се е правела хубава рАкия

[Skubi]

Дали в античната ни Тракия

се е правела хубава рАкия

Aми ако намерят останки от колиба за варене или апарат.....

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e3/P%C3%A1linkaf%C5%91z%C5%91_kunyh%C3%B3.jpg

:whistling:

Редактирано Октомври 19, 2011 от Skubi

[Perkūnas]

Тъй като се заговори как било "вино" в согдийски, където се оказа има доста интересно съвпадение, сега проверих каква е думата за "вино" в различни европейски (индоевропейски!) езици - малки и големи, от литовски до сицилиански, в славянски и германски езици. Единодушието се оказа пълно. Малко по-различно е само на албански, на гръцки е "Κρασί" - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%BE

Не е ли това странно и как се е получило уеднаквяването, което струва ми се не съществува при други понятия, от латински?

В български има ли известна друга дума за вино - рядка или диалектна? От изворите се знае, че поне през ранното средновековие тук се е произвеждало вино. Дали винаги думата за него е била една-единствена, или е имало например нещо като "рак", или друга дума?

Думата за вино се е разпространила покрай римляните (на латински vinum (ср.р.) е дало вино (ср.р.), vinarius е дало винар). На север от Алпите (Рейн, Мозел, Дунавът в Австрия) сортовете лози са донесени от римските заселиници. Старогръцката дума е οἶνος, която има същия произход като vinum. Новогръцкото кρασί означава "смес (от вино и вода)" и произлиза от старогръцката дума κρᾶσις "смес". В Кавказ (черкзки, абхазки,...) обаче се употребява друга дума (сан), а в този район също има следи от винарство в древността.

[Skubi]

Думата за вино се е разпространила покрай римляните (на латински vinum (ср.р.) е дало вино (ср.р.), vinarius е дало винар). На север от Алпите (Рейн, Мозел, Дунавът в Австрия) сортовете лози са донесени от римските заселиници. Старогръцката дума е οἶνος, която има същия произход като vinum. Новогръцкото кρασί означава "смес (от вино и вода)" и произлиза от старогръцката дума κρᾶσις "смес". В Кавказ (черкзки, абхазки,...) обаче се употребява друга дума (сан), а в този район също има следи от винарство в древността.

До колкото ми е известно, месторасположението на дивото грозде е Кавказ. Тамошното бива задомено и разпространено. Така, че основнота най-стара дума ако ще етимон трябва да се търси в този регион....

:book:

[Кухулин]

Най-старите когнати на думата вино са в хетски, лувийски, микенски (Иванов-Гамкрелидзе, 647), в Битие (OED) и в латински.

P.S. Забравих и акадската дума inu "вино"

P.P.S. Забравих и египетската дума wns [унш?] "вино" от Старото царство

Редактирано Октомври 19, 2011 от Кухулин

[каскадьора]

Европа и нейните деривати спокойно могат да носят и името Виноландия, Винария или подобно

[Южняк]

Най-старите когнати на думата вино са в хетски, лувийски, микенски (Иванов-Гамкрелидзе, 647), в Битие (OED) и в латински.

P.S. Забравих и акадската дума inu "вино"

Хах, кухулин, което още веднъж категорично идва да рече, че, ПИЕ просто не оригинират от близкия изток - иначе щяха да имат собствена дума за "вино", защото в мала азия и закавказието лозата е естествено разпространена, а където вино се прави и пие от поне 7 хиляди години. Терминологията свързана с лозарствто в ПИЕ е изцяло от заемни думи, а значи те не са от географски регион където има лози.

[Южняк]

И ако имаш хети, които живеят в мала азия и предполагаемо оригинират от там, които обаче имат заемна дума за вино, което всъщност е локален продук, но оригинална за медовина, която не е, тези хора всъщност просто не са локални - иначе щяха да имат не просто собствена дума за вино, а направо стотина синонима. Бъди обективен :!!!:

[Пандора]

Доколкото си спомням грозде отглеждат кавказките албанци.Порових се малко и открих някои думи

лезгински

ГЬЕНЕНА сладкий виноградный сок (напиток).

ИРИШБА дамские пальчики (сорт винограда).

КЪЕРЕ дикий виноград; къеред чIере лоза дикого винограда.

МЕД (мети, мете, метер) ягодная патока; хатрутдин мед тутовая патока; ципицIрин мед виноградная патока.

ЧIЕРЕ I лоза; ципицIдин чIере виноградная лоза

ЧЕХИР вино; чехирдин винный.

ШИРЕ сок; ципицIрин шире виноградный сок

ЦИПИЦI виноград; ципицIдин виноградный; ципицI багъ виноградник.

карачаево-балкарски

чагъыр Iвино || винный; джюзюм ~ виноград­ное вино; ~ склад винный склад

чагъыр IIпятнистый; пёстрый; ~ ийнек пят­нистая корова

Редактирано Октомври 19, 2011 от Пандора

[Кухулин]

Хах, кухулин, което още веднъж категорично идва да рече, че, ПИЕ просто не оригинират от близкия изток - иначе щяха да имат собствена дума за "вино", защото в мала азия и закавказието лозата е естествено разпространена, а където вино се прави и пие от поне 7 хиляди години. Терминологията свързана с лозарствто в ПИЕ е изцяло от заемни думи, а значи те не са от географски регион където има лози.

И ако имаш хети, които живеят в мала азия и предполагаемо оригинират от там, които обаче имат заемна дума за вино, което всъщност е локален продук, но оригинална за медовина, която не е, тези хора всъщност просто не са локални - иначе щяха да имат не просто собствена дума за вино, а направо стотина синонима. Бъди обективен :!!!:

Южняк, честно казано не виждам логика в тези заключения.

1) етимологията на протииндоевропейската дума за "вино" не е сигурна;

2) самата дума вероятно е вундерворт (не знам как е на български), което нулира всякакви изводи;

3) нито в степта, нито в планините на Източна Анадола има лози;

Изобщо, не мога да разбера горните разсъждения (може би причината е в мен).

[nik1]

Английската дума "brandy" прозихожда от дъчската дума "brandewijn" "горено, пекано вино"

/германски "Branntwein" , също "пекар на горено вино", дестиларторджия Branntweinbrenner/

Дъчската дума е превод на китайската дума за ракия, shao chiu (пекано, горено вино);

[Кухулин]

Какво стана със согдийската дума рак "вино", някой ще даде ли източник?

[XAHKPYM]

Мале колко кладенци изпразнихте за да описвате тази измислица.

Защо някой не се загледа къде е надписа. От вътрешната стена на чашата. Хайде някой довечера да си сипе една чаша "ракиня", да я гъврътне и да се опита да се похвали, като напише от вътрешната страна няколко думи. Има и друг вариант - след гъврътването да я треснете у земята, да напишете нещо на едно парченце и да го заровите за бъдните поколения. Те такъв смех скоро не бяха давали по телевизията. Иначе замисъла е благороден, но изпълнението .....

[Aspandiat]

Мале колко кладенци изпразнихте за да описвате тази измислица.

Защо някой не се загледа къде е надписа. От вътрешната стена на чашата. Хайде някой довечера да си сипе една чаша "ракиня", да я гъврътне и да се опита да се похвали, като напише от вътрешната страна няколко думи. Има и друг вариант - след гъврътването да я треснете у земята, да напишете нещо на едно парченце и да го заровите за бъдните поколения. Те такъв смех скоро не бяха давали по телевизията. Иначе замисъла е благороден, но изпълнението .....

Всъщност това е сигурен знак, че ракията е била гръцко изобретение. Този, дето се е похвалил, е изкарал преди това едно "ясо", а после е треснал чашата в пода и е минал към чиниите.

[Щекн Ичр]

По принцип се смята, че първата в Европа истинска високоалкохолна концентрирана напитка - конякът, е изобретен във Франция от монаси през ХІ-ХІІ век. Дестилацията в Плиска е била известна, но са се дестилирали парфюми. Има няколко съда тип "чайник с изкривен надолу хобот".

-------------

Нарича се "каламбик".

[Щекн Ичр]

Що се отнася за евентуалните китайски корени на араката, което е напълно логично при това далекоизточно разпространение на думата, вижте Речника на Старостин на Китайските йероглифи. (http://starling.rinet.ru/cgi-bin/query.cgi?root=config&morpho=0&basename=\data\china\bigchina)

Открих две точни съпоставки: вж.атач-файла!

Друга връзка: в согдийски r’k rāk, пехлеви rāg - кръвоносни съдове, или "рак" сгряващо питие.

Ако "ракъ" беше исконно турска дума, не трябваше да започва с "р". в алтайските езици с "р" започват само чуждиците!

Прабългарите са имали друга дума: кърчъма, откъдето е нашнеското кръчма, старобългарска дума с неизяснена "славянска" етимология. Аналогично в чувашки karčama – медовина, алкохолно питие, а предлаганото обяснение с kurka, korka – съд, чаша, в древнотюркски körkä – дървено блюдо, тунгусоманчжурското kurkэ – брезов съд, смятам за съмнително. По удачно е да го свържем с осетински karz – силен, остър на вкус, за питие. В.Милер посочва връзка с авестийското kэrэsa, индоарийското kŗsa – остър, дори неприятен вкус.

[Skubi]

Що се отнася за евентуалните китайски корени на араката, което е напълно логично при това далекоизточно разпространение на думата, вижте Речника на Старостин на Китайските йероглифи. (http://starling.rine...\china\bigchina)

Открих две точни съпоставки: вж.атач-файла!

Друга връзка: в согдийски r'k rāk, пехлеви rāg - кръвоносни съдове, или "рак" сгряващо питие.

Ако "ракъ" беше исконно турска дума, не трябваше да започва с "р". в алтайските езици с "р" започват само чуждиците!

Прабългарите са имали друга дума: кърчъма, откъдето е нашнеското кръчма, старобългарска дума с неизяснена "славянска" етимология. Аналогично в чувашки karčama – медовина, алкохолно питие, а предлаганото обяснение с kurka, korka – съд, чаша, в древнотюркски körkä – дървено блюдо, тунгусоманчжурското kurkэ – брезов съд, смятам за съмнително. По удачно е да го свържем с осетински karz – силен, остър на вкус, за питие. В.Милер посочва връзка с авестийското kэrэsa, индоарийското kŗsa – остър, дори неприятен вкус.

KOCSMA v. KORCSMA, fn. tt. kocsmát, tb. kocsmák. Szlávul: kercsma, krcsma.

KOCSMAADÓ, (kocsma-adó) . Кръчмарски данък

KOCSMAJOG, (kocsma-jog) . право за кръчма

KOCSMÁROS. кръчмар

KOCSMÁROSKODIK, (kocsmáros-kod-ik) . Занимава се с кръчмар кръчмарство

KOCSMÁROSNÉ, жена на кръчмар

KOCSMÁROSNŐ. жена кръчмарка

KOCSMÁZÁS, KOCSMÁZIK, посештава(повече от нужното)кръчма

И от горните цитираните сродствени думи се вижда, че това е славянска-българска дума. Би било интересно да се цитират и на други езици да се види къде има най-много думи.

:post-70473-1124971712:

[каскадьора]

Прабългарите са имали друга дума: кърчъма ... осетински karz – силен, остър на вкус, за питие. В.Милер посочва връзка с авестийското kэrэsa, индоарийското kŗsa – остър, дори неприятен вкус.

Напомня ми на пърцуца ...

[Щекн Ичр]

Думата е българска, прабългарска заета в останалите славянски езици, вкл. и от маджарите. Ако прочетеш обяснението и в БЕР или речника на Фасмер - ще се хванеш за главата, от финското кърма - помещение на кораб, от коряга - пън, защото древните славяни като се натрясквали сядали на отсечени пънове, столове нямали и пр.смехории.

А за произхода на "ракъ" се натъкнах на нещо интерсно написано от Чичко Бейли (статията му Хуна - H.W. Bailey, Indo-Scythian Studies: being Khotanese Texts, VII, Cambridge, 1985, pp. 25-41. http://www.archive.org/details/EtymologyOfXiongnuNames): Той посочва хотаносакското ragai – ферментирало мляко (DKS 356) и осетинското rong, по-стара форма rang – митичната напитка на нартите, думата е заета и в сванетски, мингрелски, грузински като rang-i. В хотаносакски ragai е опияняваща напитка, приготвяна от кобилешко мляко от номадите саки. Етимологията на ragai също не е установена, но вероятно произлиза от корен rak-, rank- или праформата е rangaka като производна на корена rang-. Бейли предполга съществуването на праиранска дума *rank – мляко, като развитие на общоиндоевропейското *glak.

Пралтайците са го заимствали също от древните индоиранци: в японски raku, монголски ajrag, arag, при тюрките - *ajran, познатия ни айрян. Значение: ферментирало мляко, кумис.

[kramer]

Мале колко кладенци изпразнихте за да описвате тази измислица.

Защо някой не се загледа къде е надписа. От вътрешната стена на чашата. Хайде някой довечера да си сипе една чаша "ракиня", да я гъврътне и да се опита да се похвали, като напише от вътрешната страна няколко думи. Има и друг вариант - след гъврътването да я треснете у земята, да напишете нещо на едно парченце и да го заровите за бъдните поколения. Те такъв смех скоро не бяха давали по телевизията. Иначе замисъла е благороден, но изпълнението .....

Защо, дядо ми навремето имаше една паница за вино, на която от външната страна пишеше "пий до дъно", от вътрешната страна, на дъното беше написано "а сега дупе да ти е яко"

[каскадьора]

Етимологиите са супер, +2

[Кухулин]

Друга връзка: в согдийски r’k rāk, пехлеви rāg - кръвоносни съдове, или "рак" сгряващо питие.

Последно, согдийската дума рак какво значение има - "кръвоносен съд", "вино" или "сгряващо питие"?

Да не стане като вица с компотите - от vein до wine

[Perkūnas]

Последно, согдийската дума рак какво значение има - "кръвоносен съд", "вино" или "сгряващо питие"?

Да не стане като вица с компотите - от vein до wine

То и в цитираната статия си е написано, че значението на хотаносакската дума ragai е не съвсем ясно: The Hotan Saka ragai is still conjectural in meaning. Всичко друго си е чиста спекулация.

Арабската дума (ʕaraq) започва с буквата 'айн ﻉ, която означава ларингална съгласна (ʕ), т.е. произходът й трябва да се търси в семитските езици (в еврейската азбука същият звук се означава с ע), а не в иранските, където такъв звук просто няма. В разговорния персийски 'айн не се произнася. Ако видите в персийска дума тази буква това просто означава, че думата е арабска заемка.

Редактирано Октомври 26, 2011 от Perkūnas

[Кухулин]

То и в цитираната статия си е написано, че значението на хотаносакската дума ragai е не съвсем ясно: The Hotan Saka ragai is still conjectural in meaning. Всичко друго си е чиста спекулация.

Етимологията на rong е разгледана доста добре от Абаев. Лозарските форми тип rzkr са разгледани от Гамкрелидзе. Мен ме интересува конкретно согдийската дума r’k [rāk], защото на сто места в тая тема се каза, че означавала вино. Искам един прост източник, толкова ли е много.