Правили сме ракия още през ХІV век

[Щекн Ичр]

Етимологията на rong е разгледана доста добре от Абаев. Лозарските форми тип rzkr са разгледани от Гамкрелидзе. Мен ме интересува конкретно согдийската дума r’k [rāk], защото на сто места в тая тема се каза, че означавала вино. Искам един прост източник, толкова ли е много.

--------------

Означава "жила" - артерия/вена, кръвоносен съд!

[XAHKPYM]

Защо, дядо ми навремето имаше една паница за вино, на която от външната страна пишеше "пий до дъно", от вътрешната страна, на дъното беше написано "а сега дупе да ти е яко"

Защото паницата на дядо ти е надписана при правенето и, а това би трябвало да е вече при готова чаша.

[Кухулин]

--------------

Означава "жила" - артерия/вена, кръвоносен съд!

Мерси, поне този аспект го изяснихме.

[Щекн Ичр]

В подкрепа на хипотезата на Бейли посочвам в китайски: 酪 cream, cheese; koumiss, a k. of acid soy made of rice or millet

съвр.форма lào, в древнокитайски до епохата Хан вкл. rāk, значение: кумис, оризово вино, алкохолна напитка от просо.

-------------

Ракия не може да бъде от арабски произход, по простата причина че арабите не са приготвяли такава напитка. Произходът е от изток, от Китай, където започват първи да дестилират алкохол, през Иран и до нас.

Ако е вярно че находката от Царевец е преди Турското нашествие, то няма как, тази дума да е дошла с турците! БЕР е пълен с недоумици, и една от тях е думата ракия, без която живота е невъзможен!

Ракиня явно е средновековна културна заемка от изтока, как е дошла, при условие че отсътва от гръцки е неясно. Може би с куманите?!

Иначе прабългарите са дали на целия славянски свят и маджарите една много хубава дума - Кръчма!

Редактирано Октомври 27, 2011 от Щекн Ичр

[glishev]

Щекн, не питието ракия, а конкретната дума "арак" е семитска, в частност арабска. Само дето българската дума "ракия", с която обозначаваме националното питие, произлиза от турското "ракъ", а то - от арабското "арак". Думите променят донякъде смисъла и употребата си от език в език. Затова днес можем да наричаме националното си питие с дума, която първоначално не го е обозначавала и е от екзотичен произход.

Иначе Кухулин е прав - "арак" определено е арабска (по-общо - семитска), а не иранска (по-общо - индоевропейска) по произхода си дума. Разбира се, това не пречи арабската дума да е заета не само у турците, а и у иранците.

[Кухулин]

Иначе Кухулин е прав - "арак" определено е арабска (по-общо - семитска), а не иранска (по-общо - индоевропейска) по произхода си дума. Разбира се, това не пречи арабската дума да е заета не само у турците, а и у иранците.

Не че аз съм прав, просто всички етимологични речници го казват, вкл. Абаев (т. 1, стр. 56).

[Riki80]

Не че аз съм прав, просто всички етимологични речници го казват, вкл. Абаев (т. 1, стр. 56).

Ами като цитираш Абаев, не е зле да видиш и какво пише като бележка на края на страницата.

Етимилогията на думата ракия е неясна. Аз също съм на мнение, че е крайно съмнително да е арабски произхода и. При условие че арабите не правят алкохол е много странно как тогава ще дадат наименованието на една алкохолна напитка. Е за лингвистите това не проблем, тъй като тях не ги вълнуват подробностите.

Ако арабската теза беше вярна би следвало тази дума да фигурира и в западноевропейските езици, тъй като дестилацията се появява ва Запад след кръстоносните походи.

По-вероятна е втората теза-за далекоизточния произход на думата.

[каскадьора]

... дестилацията се появява ва Запад след кръстоносните походи. По-вероятна е втората теза-за далекоизточния произход на думата.

Това означава, че или по случайност в Западна Европа дестилацията е открита по време на кръстоносните походи, или че по време на походите кръстоносците са се запознали с нея в земите, през които са минали, и са я пренесли у дома си.

Във втория случай може кръстоносците да са пренесли нещо от Далечният Изток, ако са ходили натам

Ама ако не са ходили, друг ще е произходът.

Редактирано Октомври 27, 2011 от каскадьора

[Кухулин]

Ами като цитираш Абаев, не е зле да видиш и какво пише като бележка на края на страницата.

Етимилогията на думата ракия е неясна.

...

По-вероятна е втората теза-за далекоизточния произход на думата.

Не е ясна на Рамстед, на Абаев му е ясна. Явно и за теб не крие тайни, та едва ли има нужда от дискусия.

[Skubi]

Ами като цитираш Абаев, не е зле да видиш и какво пише като бележка на края на страницата.

Етимилогията на думата ракия е неясна. Аз също съм на мнение, че е крайно съмнително да е арабски произхода и. При условие че арабите не правят алкохол е много странно как тогава ще дадат наименованието на една алкохолна напитка. Е за лингвистите това не проблем, тъй като тях не ги вълнуват подробностите.

Ако арабската теза беше вярна би следвало тази дума да фигурира и в западноевропейските езици, тъй като дестилацията се появява ва Запад след кръстоносните походи.

По-вероятна е втората теза-за далекоизточния произход на думата.

Здрасти!

Не знам защо предполагаш, че арабите не правят алнохол? Не дей забравя, че в медицината, лечението много лекарсктва се правят чрез ферментиране. И недей забравя, че основите на модерна медицина са дошли от исток Тогава алкохолните напитки са се считали за лекарства.

Да не говорим за различните одеколони, парфюми на които основата е също алкохол. Ние европейците още сме се гушили със свинете си, когато на близкият исток са се къпали в общински бани и са ползвали редица козметични изделия..... :tooth:

[glishev]

При условие че арабите не правят алкохол, е много странно как тогава ще дадат наименованието на една алкохолна напитка. Е, за лингвистите това не проблем, тъй като тях не ги вълнуват подробностите.

Дадена дума наистина може да премине от език в език и да си промени смисъла. Такива случаи има много е могат да се дават безброй примери от най-различни езици. Друг е въпросът, че лаикът се обърква кога това е възможно и кога - не, просто защото не познава законите, формулирани в езикознанието на базата на много и много езиков материал.

А арабите всъщност добре познават алкохола и сами произвеждат алкохол. Аракът например е арабско мастиково питие (в Турция пък го наричът "ракъ"). Самата дума "арак" е преминала и в арменски, където обаче вече обозначава водка.

Инак още Ксенофонт е споменал арабското вино от фурми в своя "Анабазис". Ето това са факти, които бегло запознатият с кораничната забрана да се пие конкретно гроздово вино лаик пропуска, погрешно приписвайки непознаване на алкохола от страна на арабите изобщо. Да не говорим, че половината старинна поезия на арабски език е посветена тъкмо на виното и пиянството, както може да се види в том втори на "Арабската средновековна култура" от проф. Цветан Теофанов. Томът носи хубавото подзаглавие "Любов, вино, мъдрост". Отделно можем да се сетим и за антологията арабски любовни истории "Храм на чудесата" в превод на Катя Ахмад, където пиенето на вино заема сериозна част от текстовете - то изобщо си е редовен мотив и в арабската, и в персийската литература. Да не говорим, че самата дума "алкохол" е точно от арабски произход. Между другото, първоначалното арабско значение на "алкохол" (или al-kuhl) е доста по-различно от съвременната употреба, така че чудесно илюстрира как думите преминават от език в език и постепенно могат да си променят значението.

Накратко - не е вярно, че "арабите не правят алкохол". По-скоро би трябвало да е вярно, че мюсюлманите не одобряват правенето и консумацията конкретно на вино от грозде.

В нашия новобългарски език е пълно със заемки от османотурски, които често се оказват ту с арабски, ту с персийски произход, защото османците не само влияят на българите в езиково и битово отношение, но и сами са повлияни от високите езикови образци на ислямския свят и препредават внесените в езика си заемки на покорените населения. В случая арабското "арак" и турското "ракъ" са с много ясна връзка. Както и турското "ракъ" и нашето "ракия".

Любопитно е, че например западните туристи много често объркват турската мастикова напитка ракъ с българската и сръбска ракия - защото названието е много близко: западняците произнасят названието на турското питие като "раки". И често се изненадват, че това са две съвсем различни питиета, защото първоначално идват насам с идеята, че става дума за една и съща ориенталска пиячка.

[Riki80]

Аракът например е арабско мастиково питие (в Турция пък го наричът "ракъ"). Самата дума "арак" е преминала и в арменски, където обаче вече обозначава водка.

Ех Глишев, от кога араката стана арабско национално питие. От твоите словоизлияния се разбира че забраната за пиене на алкохол, всъщност е само препоръчителна и мюсюлманите си жулят ракия и вино без проблеми. Този тънък момент в исляма не го знаех.

Та според арабската версия на етимологията на ракия идвало от арабска дума означаваща "пот", а не спиртна напитка, нито пък лекарство или парфюм. Това е така между другото за големите разбирачи. И още нещо за тях. В лингвистиката могат да се посочат и няколко варианта на етимология, не е задължително да е една единствена.

Също така е много интересно, защо никога не се казва на каква база се изкарва арабската етимология на думата. Интересно ми е разбирачите как ще изтълкуват тази подробност.

Редактирано Октомври 28, 2011 от Riki80

[Riki80]

Здрасти!

Не знам защо предполагаш, че арабите не правят алнохол? Не дей забравя, че в медицината, лечението много лекарсктва се правят чрез ферментиране. И недей забравя, че основите на модерна медицина са дошли от исток Тогава алкохолните напитки са се считали за лекарства.

Да не говорим за различните одеколони, парфюми на които основата е също алкохол. Ние европейците още сме се гушили със свинете си, когато на близкият исток са се къпали в общински бани и са ползвали редица козметични изделия..... :tooth:

Ще ми посочиш ли някъде в арабски текстове да се споменава за лекарство или парфюм с името арака, рака или нещо подобно, защото на общи приказки всички са много силни.

[Last roman]

Аз с учители по история, правещи се на лингвисти не спроя. На тях всичко им е ясно и всеки спор е безсмислен.

Ех, рики-тики-тави, като си толкова 'алтернативно' мислещ, може би ще ни порадваш с някоя друга словестна еквилибристика за думата 'арак'?

[glishev]

Бел. мод.

Рики,

Кухулин не се "прави", а наистина разбира доста нещо от езикознание - явно за разлика от теб. Ако ще се заяждаш с потребителите, ще ти спра възможността да пишеш тук. Когато си неправ и зле информиран, не прибързвай с категоричността на мненията си. Тук има доста хора с филологии и история зад гърба си, така че ако имаш въпроси, не е лошо да се вслушваш и в отговорите. Ако мислиш, че се казва "арака" в ж. р. на български език, си в грешка - казва се "арак", в м. р. на български. Очевидно според теб езикът и битът на арабите започва и свършва с Корана (а това не е така), който пък Коран според мен не си и отварял, защото ако беше го отварял, щеше да знаеш какво пише вътре за виното, гроздето и пр. Вече за питието арак, за думата "алкохол", за арабското вино от фурми, както и за мястото на виното в арабската старинна литература няма нужда да се повтарям. И последно - чети повече и чак после изказвай мнение. Не препоръчвам коментари по този си постинг.

[Skubi]

Ще ми посочиш ли някъде в арабски текстове да се споменава за лекарство или парфюм с името арака, рака или нещо подобно, защото на общи приказки всички са много силни.

Ами тук всички сме на общи приказки. С разлика, че много от нас не се познават лично, но затова можем от цял свят да се свързваме и да обменим, мнение в някои общи приказки.

Който желае да обсъжда по-задълбочинено, по-научно, да посещава научните конференции и да чете тамощните доклади...

За арабите: -1700 години пр.н.е. при Зимрин цар са дестилирари за произвеждане на мирха.

-Изобритаването на колбата се смята египетският алхимик Зосимо

-За дестилиране в колба бил първи около Х. век етиптянина Ibn Yasid.

-Пробив в технологията бива когато в 11. век Avicenna / Ibn Sina свързва колбата с ухладителна система.

От гръцката дума амбикс арабите я прекръстват на абиц а после на Al Ambic, която в английският става alembic- колба.

Но продуктът вече е чисто арабска al-koh’l.

Толкова успях да събера от нета.

[isav]

glishev, позволявам си ( Боже Опази) да вметна, че няма как Коранът да разглежда друг алкохол освен познатия към момента на създаването му. (като се замисля бирата, като месопотамско питие също е била позната, ама нейсе...) Та - нормално е да няма и дума за "арак"-а създаден, както се твърди, след 10-ти век.

[kramer]

Беше ми попаднала от Ал Джахиз "Книга за скъперниците", бълг. превод от началото на 70-те. Авторът е известен поет и писател от епохата на Омаядите. Та там авторът доста обширно описваше страстта на много от правоверните араби от Месопотамия към виното. Интересното е, че това не се е възпримало като грях тогава.

[каскадьора]

Има една доста добра книжка на Омар Хаям - Рубаят, или Руба`йят, под каквото име е издадена у нас. Повечето от 800-те четиристишия в нея са посветени на виното.

Но това разбира се не отговаря на никой от въпросите по темата

[Щекн Ичр]

Вино в семитските езици:

Record number: 2901

Number: 3173

Proto-Semitic: *mVʒ®-

Afroasiatic etymology: Afroasiatic etymology

Meaning: k. of wine or beer

Akkadian: mizʔu 'a type of beer and wine' CAD, mazâʔu, mazû 'to squeeze, produce a liquid; rape' - beer, oil, juice (CAD m2 439); mazû adj. qualifying beer OA, SB (CAD M1 439)

Hebrew: mzz 'to mix wine', mäzäz 'mixed wine, spiced wine' (Song 7:3 meaning sperm) HAL 564

Judaic Aramaic: mzz

Syrian Aramaic: mzz

Mandaic Aramaic: mzz

Arabic: mzz 'sucer'; V 'déguster le vin', muzz- 'vin très-agréable au goût; goût un peu acidulé du vin ou d'un fruit, p.ex. de la grenade' BK 2 1098; mizr- 'sorte de boisson faite de millet', mazar- 'sorte de boisson enivrante preparée de froment' (BK 2 1099)

Epigraphic South Arabian: Sab. mzr-m 'date-wine' (SD 89)

Geʕez (Ethiopian): mazara 'to prepare beer from grain', mǝzr 'beer, ale' (LGz 379)

http://starling.rinet.ru

[Щекн Ичр]

Има една доста добра книжка на Омар Хаям - Рубаят, или Руба`йят, под каквото име е издадена у нас. Повечето от 800-те четиристишия в нея са посветени на виното.

Но това разбира се не отговаря на никой от въпросите по темата

---------

Това че Омар Хаям въспява виното изобщо не означава че араката е от арабски произход!

[Щекн Ичр]

Щекн, не питието ракия, а конкретната дума "арак" е семитска, в частност арабска. Само дето българската дума "ракия", с която обозначаваме националното питие, произлиза от турското "ракъ", а то - от арабското "арак". Думите променят донякъде смисъла и употребата си от език в език. Затова днес можем да наричаме националното си питие с дума, която първоначално не го е обозначавала и е от екзотичен произход.

Иначе Кухулин е прав - "арак" определено е арабска (по-общо - семитска), а не иранска (по-общо - индоевропейска) по произхода си дума. Разбира се, това не пречи арабската дума да е заета не само у турците, а и у иранците.

Глишев, Глишев, лошо другарю, лошо, нищо не си разбрал, както ти, така и подгласниците ти! Става дума за източен произход на "арака" (рака)! Основата е ферментиралото мляко, от което скитите са приготвяли някаква опияняваща напитка - раг, ранг, ранк. Обясненията на Абаев са еквилибристика, явно не е чел Бейли.

Това понятие е заимствано от древните алтайци, и тъй като в алтайските езици няма как дума да започне с "р" (освен по-късните чуждици), те са му сложили едно начално "а". При китайците си е заето едно към едно и в древнокитайски до епохата Хан вкл. rāk, съвр.форма lào, значение: кумис, ферментирало мляко, оризово вино, алкохолна напитка от просо. Близко по смисъл е съвр.форма dòng, в древнокитайски и класически старокитайски troŋh – кумис, и съвр.форма láo, древнокитайски, класически старокитайски r(h)ū, епохата Хан r(h)әw, значение: ферментиращо вино, алкохол, също съвр.форма lĭ, древнокитайски r(h)ījγ, класически старокитайски r(h)īj, епохата Хан r(h)jәj, значение: сладко, младо вино (ферментиращо).

В случая корена -rag не е свързан с пот, или някои други телесни течности, а с ферментация!

Китайците също са едни от откривателите на дестилацията.

Ето ви думата пот в семитските езици:, арак няма!

Meaning: "sweat" | Query method: Match substring

\data\semham\semet

Record number: 2040

Number: 2040

Proto-Semitic: *d_u/iʕ-at-, *wad_ʕ-(at-) {} *ǯu/iʕ-at-, *waǯʕ-(at-)

Meaning: sweat

Akkadian: zuʔtu (zūtu, izūtu) (also 'exudation') MB on [CAD Z 168], [AHw 1539].

izūtu may reflect an *ʔi- prefixed stem (or the stem *wid_ʕ-ut-?)

Eblaitic: /d_uʕtum/ IR = šu-du-um [DLU 127 apud Krebernik 37]

Ugaritic: dʕt [DLU 127]

Hebrew: zēʕā [KB 276], yäzaʕ [ibid. 405]; also daʕat [ibid. 229], with -d (see below)

Judaic Aramaic: dīʕătā [Ja 303], dyʕh (also 'perspiration') [sok 148]; cf. ʔadwūtā, ʔădūtā [Ja 15] (with prefixed ʔa- and lost -ʕ). Cf. also zīʕā, zēʕā, zīʕătā [Ja 395] (see below)

Syrian Aramaic: dūʕǝtā (also 'pituita; spuma (maris)') [brock 161]

Modern Aramaic: ZKH deʔs2a 'sweat, perspiration' [R Zakho 104] IRAN ṭâṭa 'il sudore' (is written dʕtʔ) [Pen 134]

Amharic: wäz (also 'perspiration') [K 1552]

Gafat: wŭzä 'perspiration' [LGaf 246]

Harari: wŭziʔ 'perspiration, sweat' [LHar 163]

East Ethiopic: SEL wǝzāt, WOL wǝzi, ZWY wǝz do. [LGur 674]

Gurage: CHA EZ̆A ENN GYE MUH MSQ GOG SOD wǝzat, END wǝzaʔat, ENN uzat do. [ibid.]

Notes: One wonders whether there is something behind specific reflexes in this root when rendering *d_ in HBR (regular z- and irregular d-) and JUD (regular dand irregular z-). In this connection, note that a current comparison to ARB wd_ʕ 'couler (se dit de l'eau') [bK 2 1514] (see [AHw 1539], [brock 161]), though unquestionnable phonetically, is semantically difficult, while an alternative ARB example fits both phonetically and semantically: zuɣɣ- 'odeur fétide des aisselle, surtout chez nègres' [bK 1 993] (and zuɣaçnß 'odeur fétide du corps d'un nègre' [ibid.]). If compared to all SEM forms with z (AKK, HBR, JUD and ETH), the resulting proto-form could be reconstructed as *zu/iɣ(ɣ)- {} *ʒu/iɣ(ɣ)- 'sweat'; in this case, the UGR and ARM examples with d would imply a variant SEM root either of the shape *di/uʕ-ator *d_u/iʕ-at- {} *ǯu/iʕ-at-, with equal possibility for the AKK, HBR and ETH examples with z to be related to the latter root and to *zu/iɣ(ɣ){} *ʒu/iɣ(ɣ)- (the HBR forms in d would have, anyway, to be recognized as borrowed from, or influenced by, ARM).

There is a derived verb: UGR (w)dʕ 'schwitzen' [Aist 80] (cf. HBR ydʕ [KB 392] 'to sweat' still not differentiated from ydʕ 'to know' in the previous edition of the dictionary ; on -d see above); GEZ zoʕa 'to perspire' [LGz 645], AMH wäzza [K 1552], EAST: HAR (a)wɔzaʔa [LHar 163], SEL WOL ZWY awäzä- [LGur 674], GUR: MSQ GOG SOD (a)wäzza-, MUH ọzza-, END awässäʔa-, EŽA awzazza, ozazza, MUH ọzazza, CHA ENN GYE awzasa- [ibid.] 'to perspire, sweat'. Leslau also quotes TNA zaʕ bälä 'to perspire', which according to [bass 740], means 'inquinarsi, rovinarsi' (cf. also zaʕ 'inquinazione della birra' [ibid.]) and is hardly related.

[Fron 39] (*d_iʕ-at- /JUD,HBR,UGR,AKK/); [DRS] [DLU 127]: UGR, HBR (d-, z-), ARM (d-), EBL, AKK; [KB 276]: HBR (zēʕā), JUD (z-, d-), SYR, AKK; [KB 404]: HBR (yäzaʕ), ARB (wd_ʕ 'to trickle'), ETH wazā (it is not clear what ETH language is meant; nor the meaning is quoted), AMH wazza; [KB 392]: HBR (y dʕ), ARM, ARB (wd_ʕ 'to flow'), UGR; [brock 161]: SYR, JUD (z-), HBR (zēʕā, yäzaʕ), AKK, ARB (wd_ʕ 'fluxit'); [LGur 674]: GUR, HBR (z-), AKK, ARM (d-), ETH (verbs, also verbs with the root WḤZ 'to flow'); [Holma 8]: AKK, HBR (z-), SYR

Meaning: "sweat" | Query method: Match substring

\data\semham\afaset

Record number: 151

Proto-Afro-Asiatic: *dVfVʔ- (?)

Meaning: sweat, perspire; heat

Borean etymology: Borean etymology

Semitic: *di/ap(a)ʔ- 'heat' 1,'be warm' 2

Berber: *dVf- 'warmth'

Western Chadic: *HV-daf- or *daHaf- 'sweat, heat'

Central Chadic: *ngu-da/uHVf- 'sweat' 1, 'warm' 2

Beḍauye (Beja): duf 'sweat'

Central Cushitic (Agaw): *dif- 'sweat'

High East Cushitic: *daf(f)- 'sweat' 1, 'perspire' 2

Mogogodo (Yaaku): tūpo 'hot' <*dup-

Omotic: *duf- 'sweat'

Notes: *-f- in the reconstructed Afras form relies on WCh (Ngz) -f- only. Cf. WCh *daf- 'cook' (v.): Hs dafa. Borrowing from Arb in other Afrasian is possible.

Изяснете прозихода на арабската дума?

[Кухулин]

Основата е ферментиралото мляко, от което скитите са приготвяли някаква опияняваща напитка - раг, ранг, ранк. Обясненията на Абаев са еквилибристика, явно не е чел Бейли.

Това понятие е заимствано от древните алтайци, и тъй като в алтайските езици няма как дума да започне с "р" (освен по-късните чуждици), те са му сложили едно начално "а".

Ако приемем, че перфектната фонетична и семантична обосновка на Абаев е въздух под налягане, то следва да обясниш как китайската дума rāk се превръща в осетинската rong.

А ако приемем, че тюркската дума araki е китайска заемка с протетично /a/, следва да обясниш 1) каква е тази гласна /i/ в края и 2) защо думата се появява в Азия чак след като арабите разпространяват дестилацията. Няма я в нито един писмен паметник преди това, включително и при Кашгари.

[nik1]

При китайците си е заето едно към едно и в древнокитайски до епохата Хан вкл. rāk, съвр.форма lào, значение: кумис, ферментирало мляко, оризово вино, алкохолна напитка от просо. Близко по смисъл е съвр.форма dòng, в древнокитайски и класически старокитайски troŋh – кумис, и съвр.форма láo, древнокитайски, класически старокитайски r(h)ū, епохата Хан r(h)әw, значение: ферментиращо вино, алкохол, също съвр.форма lĭ, древнокитайски r(h)ījγ, класически старокитайски r(h)īj, епохата Хан r(h)jәj, значение: сладко, младо вино (ферментиращо).

Една вметка:

В тангските поеми, в които е описана ракията, и получаването и, думата за "дестилат от вино/ферментирало грозде", т.е. за "ракия" е shao chiu /имаше и някаква дума за ракия получена по студения начин, чрез замръзване на водата, която също съдържа chiu/

Съвремената дума за ракия е "chiu"

http://books.google.bg/books?id=aSGrAAAAIAAJ&pg=PA93&lpg=PA93&dq=Fen+chiu+alcohol&source=bl&ots=qc0Rdnvo5t&sig=GECcJOROUmgj82DYPtXEilnJ4jo&hl=bg&ei=a4yVTqX3M9D1-gb1pYT4Ag&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&sqi=2&ved=0CB0Q6AEwAA#v=onepage&q=Fen%20chiu%20alcohol&f=false

Редактирано Ноември 1, 2011 от nik1

[Perkūnas]

http://en.wiktionary.org/wiki/%D8%B9%D8%B1%D9%82

Надявам се с това безсмислената дискусия около думата ракия да приключи.

Редактирано Ноември 1, 2011 от Perkūnas