Правили сме ракия още през ХІV век

[Б.Богданов]

Един път не значи навик.

Прецедентите трябва да се избягват, че може да се превърнат в навик.

Ето, Радо започна да му вика "кайве"

[Пандора]

Ех Глишев, от кога араката стана арабско национално питие. От твоите словоизлияния се разбира че забраната за пиене на алкохол, всъщност е само препоръчителна и мюсюлманите си жулят ракия и вино без проблеми. Този тънък момент в исляма не го знаех.

Сега чета книжка за даргинците и пише,че пиели водка,тъй като смятали,че виното е забранено от Корана,но водката - не съвсем,понеже минавала през огън.Това дали има някакво основание или си е измислено оправдание

[Пандора]

Най-старите когнати на думата вино са в хетски, лувийски, микенски (Иванов-Гамкрелидзе, 647), в Битие (OED) и в латински.

P.S. Забравих и акадската дума inu "вино"

P.P.S. Забравих и египетската дума wns [унш?] "вино" от Старото царство

Едно мнение на И.Гаджимурадов за етимологията на вино:

"Поэтому нельзя отрицать возможности происхождения наименования вина от восточнокавказского корня Lби/ви¦, означавшего Lкровь¦. На лезгинской (восточнокавказской) основе можно объяснить и компоненты в слове Lвино¦ (*wain < *wian/*bian, ср. хетт. wijana Lвино¦, урарт. Bijaini LУрарту¦), где элемент L-(a)n? является окончанием родительного падежа или адвербиальным окончанием после корня Lwi? (ср. лезг. фу Lхлеб¦ - фуан Lхлебный¦). Таким образом, слово *wian/*bian (предполагаемое исходное слово, из которого произошло наименование вина и название государства Урарту) означало первоначально Lкровяной, похожий на кровь¦ (в отношении вина) и Lвинный, богатый вином¦ (применительно к Урарту, древнее название которого Bijaini сохранилось в названии озера Ван). Из родственного восточнокавказским языкам хурритского диалекта этот культурный термин вместе с самим продуктом был Lэкспортирован¦ в другие регионы и языки мира. Древнейшими Lимпортерами¦ вина и его наименования из горных областей Загроса и Восточной Анатолии являлись, по всей вероятности, шумеры, народ неизвестного происхождения, заселивший нижнюю Месопотамию начиная с конца 4-го тыс. до н.э. В языке шумеров понятию Lвино¦ соответствует шумерограмма GEŠTIN, звуковым эквивалентом которого по справке, предоставленной проф. Фолькертом Хаазом из Берлинского Университета, является слог wi- (с предполагаемым исконным значением, приведенным выше)."

в лезгински речник пише следното

ИВИ кровь; ивидин а) кровяной; б) кровный;

Редактирано Ноември 14, 2011 от Пандора

[Кухулин]

Не мога да открия никакви данни за И. Гаджимурадов, но по принцип думата вино е вандерворт и разсъжденията за нейната етимология трябва да са супер прецизни, за да носят някаква информационна стойност. В горния цитат лично аз не виждам такава прецизност. Напомня ми по-скоро лингвофрическо сравнение, но може тезата му да е развита в пълнота на друго място и това да е просто резюме.

Гамкрелидзе, който също не е идеален:

[Perkūnas]

Не мога да открия никакви данни за И. Гаджимурадов, но по принцип думата вино е вандерворт и разсъжденията за нейната етимология трябва да са супер прецизни, за да носят някаква информационна стойност. В горния цитат лично аз не виждам такава прецизност. Напомня ми по-скоро лингвофрическо сравнение, но може тезата му да е развита в пълнота на друго място и това да е просто резюме.

Гамкрелидзе, който също не е идеален:

По принцип и в книгата на Гамкрелидзе има известна доза лингвостъкмистика, макар че е завоалирана под значително количество езиков материал.

Примерно се цитира славянска форма *vinjaga "лоза", която е май сръбска, а се пренебрегва тотално фактът, че в славянски няма собствено понятие за "лоза". думата *loza в славянски е означавала "върбова пръчка" и затова на руски се казва "виноградная лоза".

латинската дума vītis "лоза" пък има точни съответствия в литовски vytis "върбова пръчка" и някои източноирански езици, където означава пак "върба", т.е. очевидно названието "лоза" е пренесено от диворастящото дърво "върба, salix" върху новото за южните славяни и праиталийците и растящо предимно в по-топли южни райони културно растение "лоза, vitis" по външна прилика.

литовската дума за "лоза" е vyno mėdis "винено дърво", старобългарската дума виноград "лоза" пък е съвсем очевидно съставна и производна на латинската заемка в славянски вино. така че да се постулира заемане от славянска форма *vinjaga в прагрузински wenaqi е меко казано невероятно и в противоречие със собствено славянската лозарска терминология.

мастика е гръцка дума.

Редактирано Ноември 14, 2011 от Perkūnas

[Кухулин]

а се пренебрегва тотално фактът, че в славянски няма собствено понятие за "лоза"

Този факт как собствено е установен? В смисъл, има ли твърдо доказателство, че виняга "лоза" не е изконно славянска дума?

Според Гамкрелидзе и Иванов няма категорични доказателства за заемка:

Фасмер също не изключва такъв вариант, признавайки го за формално коректен (виж вино, ягода).

[Пандора]

За Гаджимурадов намирам само тази статия за виното,тук е по-подробна

http://www.ethnonet.ru/lib/vino.html

и също други книги ,които нямат отношение към темата

http://www.shax-dag.ru/download.php?num=492&base=books

[Кухулин]

За Гаджимурадов намирам само тази статия за виното,тук е по-подробна

http://www.ethnonet.ru/lib/vino.html

Благодаря ти, статията наистина е интересна и разглежда проблема многостранно. Прочетох я с удоволствие. Според мен има няколко много слаби момента, които поставят под съмнение тази етимология:

1) Авторът твърди, че самоназванието на Урарту е Biani/Wiani (без източник) и използва втория вариант като аргумент. Аз форма с W- не можах да открия;

2) Авторът твърди, че шумерският запис GES има звукова стойност [wi] (без източник). Бърза справка в нета показва звукова стойност [mu-] (2.0.1. Фонемный состав);

3) Авторът (геолог) ревизира протокавказката реконструкция на Старостин (лингвист), твърдейки, че праформата за "кръв" е *wi-, а не *ṗiħV (линк). При това аргументите на Гаджимурадов са меко казано странни.

Това ми направи впечатление на първо четене.

[Perkūnas]

Този факт как собствено е установен? В смисъл, има ли твърдо доказателство, че виняга "лоза" не е изконно славянска дума?

Според Гамкрелидзе и Иванов няма категорични доказателства за заемка:

Фасмер също не изключва такъв вариант, признавайки го за формално коректен (виж вино, ягода).

vinjaga е сложносъставна дума, образувана на славянска почва, а втората й съставка е коренът на яг-ода (латвийски oga, литовски uoga). И ще обясня: проверих, че в латвийски се среща абсолютно същата сложносъставна форма: vīnoga "гроздово зърно", vīn- + oga, "винена ягода" (защо ли липсва у Фасмер?). Обаче -jaga в думата vinjaga е с йотирано а (vin-jaga), което се появява вторично в южнославянски в думи, започващи с а-, (примерно: старобългарски аблъка > ябълка, но в английски apple, немски Apfel, литовски obuolys, латвийски ābele са без йотация, или агне, диал. ягне (но в латински agnus без йотация), аз, яз, я), докато в латвийски в същата дума няма йотация (vīn- + oga).

Извод: думата *vinjaga е сложносъставна и образувана по независим начин в южнославянски и в латвийски, и следователно не може да се постулира като индоевропейска праформа (иначе щеше да е просто *vinaga в славянски без йотация). Факт е, обаче, че в славянските езици яга е заменено от ягода - което не е нещо странно. Още по-странно би било, че такава праформа би се запазила тъкмо в език като латвийския, където голяма част от градинарската терминология е заета от немски или руски, тъй като климатът и природните условия в Прибалтика въобще не са подходящи за дейности като лозарство или градинарство.

Думата виноград е също сложносъставна и образувана на южнославянска почва, по подобие на немската Weingarten (вино + град-ина). Струва ми се, че в много случаи се подценяват възможностите на един език да образува нови сложни думи, използвайки за целта дори заети елементи.

[Кухулин]

Да, това наистина е силен аргумент, съгласих се.

[Пандора]

2) Авторът твърди, че шумерският запис GES има звукова стойност [wi] (без източник). Бърза справка в нета показва звукова стойност [mu-] (2.0.1. Фонемный состав);

Не че аз много разбирам може би има предвид това

"Te king steps up and sacrifces: one ox and three sheep for (the goddess) Mezzulla, one sheep for (the deity’s)

bird ornament and fbula, one sheep for the Storm-god of the Grove and (the god) H ulla. Tey (the ritual experts)

lif the auli.

Tereafer, behind the blood he makes the rounds of the sacred places (of the temple) with (libations of) beer,

wine, tawal, and walh

11′. EGIR-ŠU iš-h a-ni-i EGIR-an-da

12′. KAš-it GEšTIN-it ta-wa-li-it

13′. wa-al-h i-it AŠ-RI.H I.A ir-h a-a-iz-zi

tawal and walh i are alcoholic beverages."

Blood in hittite ritual.Gari Backman

http://deepblue.lib.umich.edu/bitstream/2027.42/85213/1/Blood.pdf

Редактирано Ноември 16, 2011 от Пандора

[ISTORIK]

Ракия българите може и да не са пиели, но със сигурност са пиели МастикА!!!

За доказателство служи самото име Мастика! Тъй като вече знаем, че българите са били иранско племе, съответно откриваме една иранска-согдянска думичка от която идва нашата мастичка:

mstk'ry(мъст-каре) - опияняващ

Коренът на българската и на согдианската дума е Мъст - Опиянение!

Аз пък си мислех, че мъст е свързано с отмъщение...

[bggeneral]

БГ-генерал, "очевидното" за любителя не е същото като очевидното за историка или филолога.

Най- вероятно си прав. Но както се видя от реакциите, моите аргументи ЗА, са точно толкова "научни", колкото и вече излижените агрументи ПРОТИВ.

С две думи - не отричайте нещо, за което още нямате достатъчно данни и доказателства. Нечии желателни мисления от миналото не са аргумент.

Като казвам "не отричайте", разбирай също така и "не приемайте". Ще поживеем, ще видим....... още нямаме достатъчно материал, че да твърдим, можем само да си чесаме езиците. Поне аз така си мисля.

[Кухулин]

Не че аз много разбирам може би има предвид това

"Te king steps up and sacrifces: one ox and three sheep for (the goddess) Mezzulla, one sheep for (the deity’s)

bird ornament and fbula, one sheep for the Storm-god of the Grove and (the god) H ulla. Tey (the ritual experts)

lif the auli.

Tereafer, behind the blood he makes the rounds of the sacred places (of the temple) with (libations of) beer,

wine, tawal, and walh

11′. EGIR-ŠU iš-h a-ni-i EGIR-an-da

12′. KAš-it GEšTIN-it ta-wa-li-it

13′. wa-al-h i-it AŠ-RI.H I.A ir-h a-a-iz-zi

tawal and walh i are alcoholic beverages."

Blood in hittite ritual.Gari Backman

http://deepblue.lib.umich.edu/bitstream/2027.42/85213/1/Blood.pdf

Не поставям под въпрос култовата връзка между кръв и вино, тя е ясна. Смущава ме фонетичния аргумент, че GESTIN се произнася [wi].

Малко по-обширно ровене по проблема ме кара да мисля, че всъщност:

1) GES означава "грозде" и се използва в диалекта EME.ĜIR;

2) MU означава нещо друго (или пък също "грозде") и се използва в диалекта EME.SAL)

3) TIN означава "вино" и в двата диалекта;

[geštin] "гроздово вино"

[mutin] "някакво вино"

Оттук ми хрумва мисълта, че Гаджимурадов всъщност иска да направи връзка между TIN и [wi], но се е изразил лошо в статията. Както и да е, това допускане също ми се вижда слабо подкрепено с аргументи.

[Skubi]

Не поставям под въпрос култовата връзка между кръв и вино, тя е ясна. Смущава ме фонетичния аргумент, че GESTIN се произнася [wi].

Малко по-обширно ровене по проблема ме кара да мисля, че всъщност:

1) GES означава "грозде" и се използва в диалекта EME.ĜIR;

2) MU означава нещо друго (или пък също "грозде") и се използва в диалекта EME.SAL)

3) TIN означава "вино" и в двата диалекта;

[geštin] "гроздово вино"

[mutin] "някакво вино"

Оттук ми хрумва мисълта, че Гаджимурадов всъщност иска да направи връзка между TIN и [wi], но се е изразил лошо в статията. Както и да е, това допускане също ми се вижда слабо подкрепено с аргументи.

Хммммм.

Не се знае от къде произхожда името на градът на Eger.....Но е един от най-прочутите винарски (червено) център. Едно от познатите марки е Egri bikaver....

:post-70473-1124971712:

[каскадьора]

Шира

БЕР не е стигнал дотам (и мисля в този си вид никога няма да стигне), но несъмнено думата щеше да бъде определена като персийска по произход заета от турския език. Не помня къде срещнах точно това твърдение.

Което е крайно съмнително, защото предполага развито винопроизводство още у селджуките и неразвито такова в България, вследствие на което турците като облагородители на алкохолното производство по българските земи внасят и съответната терминология у нас. Което е супер ъъъ ... ексцентрично - за да скрия думата, която някак от раз ми идва наум

Би трябвало откъдето и да е внесена терминология, тя със съответния произход да изобилства например и при кацарството и бъчварството. Какво е положението с каца, бъчва и други?

[Щекн Ичр]

Широко разпространено е мението че в алтайските езици и в частност тюркските, думата araq/araγ, е с арабски произход и първоначалното и значение е пот, силно питие от което човек се изпотява. Това мнение е наложено от Рамстед, Расянен, А.Кононов и др. Но твърде широкото разпространение на думата в Далечния Изток, оспорва изцяло тази хипотеза. Хипотезата на Бейли е много по-логична и вероятна. Дори в българския език думата ракия – алкохол, концентрат е съществувала под формата „ракиня” преди идването на Османските турци, както наскоро беше доказано, което показва че по-вероятно турското raqi е заето от български, а не обратното! В подкрепа на Бейли, мога да посоча в санскрит rasĥ, дума с много значения, но много добре обясняващи осетинския rang / rong: сок, жизнено важна течност, нектар, вълшебен еликсир, мляко, алкохолна напитка, напитка даряваща наслада, лекарство. Аналогично в персийски rahsha – напитка от сусам, мед и мляко, кашмирски rasāyěn, непалски rasāin, дардски rasāyana – вълшебен еликсир, в санскрит rasāyana rasa, авестийски rahan – вълшебен еликсир. За консултация: http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/

Редактирано Ноември 30, 2011 от Щекн Ичр

[Пандора]

за някои - лекарство,за някои - слънце това е шега

РАГЪ (ракъини, ракъина, ракъар) солнце; ракъинин солнечный; ракъинин ишигъ солнечный луч; рагъ алай югъ солнечный день; рагъ акIидай пад Запад; рагъ экъечIдай пад Восток; Мукьвал тир рагъ экъечIдай пад Ближний Восток; Яргъал тир рагъ экъечIдай пад Дальний Восток; рагъ акьун осветиться солнцем, упасть - о лучах солнца; рагъ акьуна солнце взошло; рагъ акIана солнце зашло, закатилось; рагъ гун а) сушить на солнце; б) загорать на солнце; ракъини кузва солнце печёт; рагъ кьун затмение солнца; рагъ экъечIна то же, что рагъ акьуна; ¦ ракъин цуьк подсолнух; рагъ алай югъ хьиз чир хьун знать наверняка, быть убеждённым (в чём-л.); вун атуй, рагъ атуй! добро пожаловать! (радостное восклицание, произносимое при виде' человека, который долгое время отсутствовал).

Редактирано Декември 1, 2011 от Пандора