Все сме в очакване на варварите!

[Aspandiat]

ДРАГИ МИ ГЕНАДИУС,

бях цял месец на малък кораб в околностите на Аполония Понтика (днешният Созопол – бел. авт.). Прекарах добре, посрещнат възторжено от аполонийци, земляци на моя патрон Божидариус. После по пътя Марцианополис (Девня) – Мелта (Ловеч) пристигнах в Состра, където местният политически нобилитет на малкото градче южно от кастела (Троян), заедно с много гости на планината, се бяха събрали на голяма вечеринка с огньове пред Порта претория на крепостта (Главната източна порта на Состра). Всички бяха добре облечени, напудрени и най-важното - в добро разположение на духа в навечерието на местните избори, които, слава на Цезаря, нашия император Борисовус, ще се състоят.

НО НЕ ЗА ТОВА ТИ ПИША. Вечерта пътувах по един тъмен квартал, където, както знаеш, е разположена моята вила субурбана (крайградска вила в кв. „Попишка"). Като изключим дупките по пътя, всичко беше наред до момента, в който колесницата ми се натъкна на три жалки призрачни създания, които от десет дена спяха под открито небе на главния път в квартала. Разбрах от достопочитаемите жители на квартала, че тези нещастници, и то да ме прости главният едил на града, са римляни, живеели незаконни без регистрация пред магистратите години наред. Понеже не плащали напоследък данък на господарите на къщата, в която до скоро живеели, били изхвърлени, струва ми се справедливо, на улицата. Като разбрах, че тези хора нямат латрини (тоалетни), вода и глинени лампи за осветление, си помислих дали фекалиите ще потекат към форума (центъра) на нашия град. После се успокоих – трима човека, малко лайна. Най-малкото обаче колесниците на планинците, жители на квартала, ще лепнат все пак някое малко лайно и ще го закарат пред главната базилика (Общината) на града.

ПИША ТИ ТЕЗИ РАБОТИ, Генадиус, защото не е нормално в нашия цивилизован век, когато империята се разширява в цяла Европа, хора да живеят като роби. Е, все пак да ти се похваля. По акведукта, дето група разбойници го разрушиха пред две години, тече малко вода. Снощи дори се окъпах и си припомних хубавите вечери в Рим...

ПРОЩАВАЙ, но ще свършвам. Бързам да залостя портите, защото наоколо няма улично осветление и градска стража. Пък и напоследък виждам в родния си град непознати мургави сирийци, чиито коне от колесниците серат на воля по току-що закърпените друмове на града. Не че имам нещо срещу местните сирийци, ама да ни опазят боговете от новите. Все сме в очакване на варварите!

септемврийските иди (средата на месеца)

Твой Йоанис

http://troyan21-stat...og-post_30.html

[Last roman]

В очакване на варварите

Константинос Кавафис

Превод: Стефан Гечев

Какво очакваме, стълпени на площада?

Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?

Защо народните избраници закони не създават?

Защото варварите ще пристигнат днес.

Какви закони да създават народните избраници?

Когато дойдат варварите, ще донесат закони.

Защо ли императорът е станал толкоз рано,

пред най-големите врати тържествено е седнал

на трона си замислен, със корона на главата?

Защото варварите ще пристигнат днес.

И императорът очаква да приеме

водача им. Дори му е приготвил

да му даде държавен пергамент. Във него

му е написал много титли и названия.

Защо и преторите са излезли днес

с червените си златоткани тоги?

Защо са гривни сложили със много аметисти

и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,

със злато и сребро прекрасно украсени?

Защото варварите ще пристигнат днес,

а заслепяват ги такива скъпи накити.

Защо прочутите оратори не идват както друг път,

за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?

Защото варварите днес ще дойдат.

А те се отегчават от сложни красноречия.

Защо започна изведнъж такова неспокойствие,

обърканост (лицата как станаха сериозни!)?

Защо внезапно улици, площади опустяха

и всички се прибират умислени дълбоко?

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.

Завърнаха се пратениците от границата

и казаха, че варвари не съществуват вече.

Сега какво ще стане с нас без варвари?

Та тези хора бяха някакво си разрешение.