Владимир Буковски: Педерасти и феминистки превзеха властта!

[Alexander_Nevski]

Англия или Холандия

бюрократичен или правен

няма никакво значение всичко това са само думи и те не са важни, важна е идеологията

важното е да спорим

[Last roman]

Ще спорите, че и хоро ще играете. За какво съм ви събрал в тази тема, инак

[КГ125]

Временно настаняване по административен ред

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. -

ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на дете в

семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга -

резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на

директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В

едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция "Социално

подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия адрес на:

1. детето - при спешни мерки;

2. родителите - във всички останали случаи.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 14 от

2009 г.) В случаите на настаняване в семейство на роднини или близки се взема

съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, и се проучва неговата

годност. Съгласието на приемащото лице се изразява с декларация по

образец.

(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Несъгласието на роднините или близките

да отглеждат детето се удостоверява от тях с декларация по образец.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. -

ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) В

случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след

проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство. След

настаняване по административен ред се сключва договор между съответния доставчик

на социална услуга "приемна грижа" по настоящия адрес на приемното семейство и

приемното семейство.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр.

30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2006 г.,

предишна ал. 5 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Актовете на директора на дирекция

"Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Това е у нас. Преписано е от европейските правила.

Редактирано Май 19, 2013 от КГ125

[Alexander_Nevski]

и какво променя всичко това

в БГ социалните служби са много по-слаби отколкото в УК и Норвегия и отнемат по-малко деца

това добре ли е или зле?

истината е, че съм бил в цяла европа и точно в БГ децата са с един от най-високите проценти бедност и мизерия

не че там, в лъскавия запад няма такова нещо, напротив има ... но се алокира ресурс да бъде преодоляно, а ако семейството е дисфункционално и не го канализира правилно детето се отнема

както вече няколко пъти писах ... в 99% от случаите децата се отнемат от дисфункционални семейства, наркомани, алкохолици и душевно болни, които не могат или не искат да им осигурят нормални условия за живот ... част от тях и ги бият и или насилват ...

ама ставали грешки ... ами стават ... във всеки съд стават грешки ... дай да се откажем от съдебната система и съдилищата и да жертваме другите 99% и да ги оставим на произвола на съдбата ... както е в БГ ...

и истината пак си остава, въпреки наличието на служби, в цяла западна европа и САЩ над 99% си живеят със семействата и не са отнети и няма да бъдат отнети ... просто защото няма причини за това

т.е. подавляващата маса деца и семейства нямат реален сблъсък със социалните служби поне в този им аспект

Редактирано Май 19, 2013 от Alexander_Nevski

[КГ125]

Българският закон повтаря европейските. Процедурата е административна, мярката е административна, доказателствата не са ясно и точно формулирани и нямат общо с доказването другите процедури.

БГ службите не са слаби, а сдържани, и така трябва в тази опасна материя.

От една страна, свръхлибералните и сръхсоциалните политики /чиито твърд противник си, както виждаме от тачъровия проблем/, продуцират социална безотговорност, която става в семейната среда генератор на разни проблеми - те пък се смята, че изискват административна намеса и тя се появява.

Появи ли се администрацията, появява се и престараването. Това е цялата работа, сбъркан е изначалният принцип.

[Alexander_Nevski]

процедура, в която всяко решение на всяка стъпка се взима от съда и той е независим от администрацията не може да бъде наречена административна

точка по въпроса

това е елементарно и се учи първи курс от всеки който учи Law или Business and Law в УК

който твърди обратното или е злонамерен или необразован/неграмотен или и двете

пак точка

Редактирано Май 19, 2013 от Alexander_Nevski

[КГ125]

Ми хайде да ни светнеш за съответния британски закон, да видим как всяка стъпка се извършва от съда...

[Alexander_Nevski]

аз ли да те светна или сам можеш да си го намериш

айде действай аз отивам да работя

през това време ни покажи кой издава и трите вида care order в UK

[Alexander_Nevski]

Това е у нас. Преписано е от европейските правила.

въпрос с повишена трудност и правна насоченост

за настаняването или за отнемането на деца спорим та ни цитираш БГ закони покриващи най-вече настаняването?

как точно се отнемат родителски права в БГ без съд или се отнема дете без съд (казано по просто)

разкажи ни за тази административна процедура

Редактирано Май 19, 2013 от Alexander_Nevski

[DendroaspisP]

Вие давате ли си сметка как, ако поради престараване или недостараване, едно дело, касаещо дете и стигнало до съда, ще се отрази на това дете? Нали целта е да се пази детето, а не да се доказва правилност или не на дадена служба?

Затова трябват ясни и много внимателни обмислени правила и основания в закона, въз основа на който действат социалните работници. Но за да има такива правила и законови основания, някой трябва да ги приеме. Ако законите се приемат на първо място като политика, не очаквайте в тях да има такава обмисленост и адекватност.

Колкото по-общи, т.е неясни са тези правила и основания, толкова повече се дава възможност според политиката на дадена служба, нейните служители да тълкуват и прилагат. И тогава няма как да не стига с повод и без повод до съда. Това е един от основните проблеми относно децата и тяхната защита. Прилагат се "модели", "идеи", т.е прави се политика за тяхна сметка. А мнозина правят и добри пари. Това е сериозния проблем и тук и там, а не дали пострадалите деца са 100 (ерго, малко са, можем да си затворим очите и да кажем няма проблем) или 10000 (е, повечко са, май има проблем). Ами то и при сто и при десетхиляди проблемът си го има и е един и същ.

[КГ125]

Направо почваме с Детския закон от 1989

[Alexander_Nevski]

Вие давате ли си сметка как, ако поради престараване или недостараване, едно дело, касаещо дете и стигнало до съда, ще се отрази на това дете? Нали целта е да се пази детето, а не да се доказва правилност или не на дадена служба?

Затова трябват ясни и много внимателни обмислени правила и основания в закона, въз основа на който действат социалните работници. Но за да има такива правила и законови основания, някой трябва да ги приеме. Ако законите се приемат на първо място като политика, не очаквайте в тях да има такава обмисленост и адекватност.

Колкото по-общи, т.е неясни са тези правила и основания, толкова повече се дава възможност според политиката на дадена служба, нейните служители да тълкуват и прилагат. И тогава няма как да не стига с повод и без повод до съда. Това е един от основните проблеми относно децата и тяхната защита. Прилагат се "модели", "идеи", т.е прави се политика за тяхна сметка. А мнозина правят и добри пари. Това е сериозния проблем и тук и там, а не дали пострадалите деца са 100 (ерго, малко са, можем да си затворим очите и да кажем няма проблем) или 10000 (е, повечко са, май има проблем). Ами то и при сто и при десетхиляди проблемът си го има и е един и същ.

а вие давате ли сметка, че нещата винаги имат две странни

аз например имам опит, реален и практически с въпросната тематика и твърдя, че значително повече деца, които имат нужда не са отнети от родителите си въобще или навреме в сравенение с тези, които са отнети по погрешка

налагането на emergency care order, interim care order или care order по принцип е last resort мярка

тя се избягва абсолютно съзнателно и никой не си позволява да ходи при съдията неподготвен и без причина

след като видиш как майка наркоманка и алкохоличка родила 2 деца инвалидчета (най-вероятно точно защото е поркала по времен на бременостите) им точи помощите за инвалидност за да се боцка и порка (имайте предвид, че не съм виждал един такъв случай а доста) доста си променяш виждането по въпроса

това да се ползват децата за cash cows в бедните council квартали в УК е по-скоро правило отколкото изключение

според статистиката едно бедно семейство в беден квартал е 10 пъти по-вероятно да подава апликации за помощи за инвалидност за себе си и за децата отколкото едно семейство от средната класа в добър квартал

кво си мислите, че бедните са 10 пъти по-инвалидизирани или пък че харчат парите на децата за самите деца ... напротив продължават да ядат боклуци, да живеят в мизерни къщи, да пушат като комини и да поркат и да се дрогират ... и понеже по цял ден нямат с какво смислено да си заемат мозъка и на други глупости ги избива, покрай което децата пак го отнасят

отново ще повторя 99% от децата и семействата в УК никога през живота си нямат сблъсък с care order

за другия под 1%, спорно е дали службите са достатъчно активни, просто си нямате никаква ама никаква идея какви изроди има

Направо почваме с Детския закон от 1989

преди да почваш с каквито и да било закони уточни за себе си дали отнемането на дете в ЕС е административна мярка или правна такава

и дали се извършва от независим съд или социални служби

защото за пореден път изказваш грешни тези и упорстваш в тях

от ключово значение е когато участва независима инстанция, омаловажаването на такова нещо е смешен трик

Редактирано Май 19, 2013 от Alexander_Nevski

[Eньо]

Нали целта е да се пази детето, а не да се доказва правилност или не на дадена служба?

Затова трябват ясни и много внимателни обмислени правила и основания в закона, въз основа на който действат социалните работници.

Социален работник - след приемането на Семейния кодекс през 2009г. в последното заседание на парламента на тройната коалиция се превърна в една от най-корумпираните инстанции.

Така наречената социална оценка е крайно субективно определеие и има императивен и определящ характер в съдилищата и се наложи принципа - "който родител плати по-вече, получава детето..."

Редактирано Май 19, 2013 от Eньо

[Alexander_Nevski]

изключителна рядкост в южна европа - балканите, италия, испания, франция, някой друг освен майката да получи детето

това е правната практика в реалността в момента

не мога да забравя един случай от солун

жената на мой близък приятел за малко да има бастиса детето с някакви малоумни заместители на мляко

детето в крайна сметка беше прието по спешност и кръвопреливано

после навакса с изоставането

няма да влизам в подробности, но майката не може да се оправдае с незнание, поради спецификата на образованието си

детето още е при нея и не се очертава да е другаде в обозримо бъдеще

те отдавна са се развели

шефката на педиатрията ги пощади и не ги докладва на социалните

балкански истории

[Eньо]

изключителна рядкост в южна европа - балканите, италия, испания, франция, някой друг освен майката да получи детето

Според приетият през 2009г. "Семеен кодекс " майките са лишени от правото.

Те вече се състезават от равен старт с бащите. Печели по-заможният.

Вземете най - сетне и прочетете българските закони, мистър Alexander.

[Alexander_Nevski]

Според приетият през 2009г. "Семеен кодекс " майките са лишени от правото.

Те вече се състезават от равен старт с бащите. Печели по-заможният.

Вземете най - сетне и прочетете българските закони, мистър Alexander.

ама това е само теорията мистър Еньо

погледнете цифрите с практическото приложение и ще видите, че аз съм прав, а вие сте прав само на теория

както почти винаги

когато става дума за цифри, практика и реалност

[Eньо]

ама това е само теорията мистър Еньо

погледнете цифрите с практическото приложение и ще видите, че аз съм прав...

Недей така с цифри. В случая става въпрос за живи хора и деца, не за любимите Ви макроикономически стъкмистики във стил WB и IMF.

[Alexander_Nevski]

Недей така с цифри. В случая става въпрос за живи хора и деца, не за любимите Ви макроикономически стъкмистики във стил WB и IMF.

няма как без цифри

защото иначе може да празнословим до утре

цифрите показват, че законът може да е променен на теория и да е направил майките и бащите равни на теория, но на практика не се прилага така

реалността е много проста:

1) средностатистическия баща има по-високи доходи от средностатистическата майка, като това е валидно включително за двойките дето си делят децата

2) средностатистическото дете при всякакви такива раздори в БГ, по правило в над 90% от случаите се присъжда на майката

т.е. това, което ти твърдиш, а именно, че по-богатият печели, просто не е вярно

Редактирано Май 19, 2013 от Alexander_Nevski

[alvassareiro]

еньо ти какви данни и източници можеш да ни представиш

[Alexander_Nevski]

Това са думи на известния руски дисидент и антикомунист Владимир Буковски по време на гостуването му в България през 2009 г. Тогава той даде пространни интервюта за различни медии на тема политическа коректност и опасността, която представлява тя за съвременните общества. Резюмираме най-интересното от това, което каза той тогава.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи – не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия.

Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност?

Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди.

Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“.

Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция.

Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени.

И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи.

Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко.

Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят.

Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове – ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история).

Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж).

Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички.

В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист.

Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени.

Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата.

Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член.

Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. – червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени.

Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ – тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ – това е сексизъм.

Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай – член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора.

Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не – става въпрос за нещо много по-сложно.

Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства.

Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. – изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас.

В Америка жената на мой приятел основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им – по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим.

Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен – против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини.

Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд.

Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи.

Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свръхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма.

Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва.

Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи.

Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

Владимир Буковски е роден през 1942 г. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (”психушки”). Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.

През 1976 г. е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.

http://bg.altermedia.info/?p=16464

от тоя смях горе ли е започнала цялата тема

отварял съм вратата и съм я задържал на хиляди жени, нито една не ме нарекла прасе повечето ми казват what a gentleman

никой ама абсолютно никой не търси друга дума за woman

има си коледни празненства, german markets и какво ли не по коледа

вярно е обаче, че има политкоректност и цензура, английската цензура не е като соц- цензурата, повечето хора просто искат да избегнат неприятности и напрежение и за това се самоцензурират ако трябва

но примерите на автора на постинга са безумни

а дебати за полтикореткоността и нейните граници има почти ежеднвено и по вестниците и по радиото, най-много се спори къде е границата и всеобщото мнение е, че нещата са стигнали твърде далеч

Редактирано Май 19, 2013 от Alexander_Nevski

[Skubi]

КОЙ Е ТОЗИ ДЪРТИЙ ХУЙ, ЧЕ МУ ОБРЪЩАМЕ ТОЛКОВА ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ПРОСТИТЕ МУ МИСЛИ?

Педофил дърти.

:-))))))))))))

[Alexander_Nevski]

поредният дисидент от соц държава дето никъде не може да си намери място

преходът не го удовлетворявал, западът не го удовлетворявал и т.н.

ми да ходи на марс тогава

[Eньо]

реалността е много проста:

1) средностатистическия баща има по-високи доходи от

средностатистическата майка, като това е валидно включително за двойките

дето си делят децата

2) средностатистическото дете при всякакви такива раздори в БГ, по правило в над 90% от случаите се присъжда на майката

т.е. това, което ти твърдиш, а именно, че по-богатият печели, просто не е вярно

Вече няма пречка да се присъди детето на мъжа.

Отпаднала е клауза в закона, забраняваща и дискриминираща мъжа, като баща.

Напротив. При две и повече деца, те вече се присъждат по равно.

По новия семеен кодекс има създадени комисии към "Закрила на детето".

Те субективно изследват социалната среда, привързаността, битовите условия.

Практика вече е в българските съдилища примерно детето да се присъжда не на майката, която живеев панелно жилище, или е студентка а на бащата, които притежава голяма къща в престижен квартал, а майката няма необходимия капацитет за полагане на грижи за детето съпоставим с възможностите на бащата.

Редактирано Май 19, 2013 от Eньо

[Alexander_Nevski]

Вече няма пречка да се присъди детето на мъжа.

Отпаднала е клауза в закона, забраняваща и дискриминираща мъжа, като баща.

Напротив. При две и повече деца, те вече се присъждат по равно.

По новия семеенкодекс има създадени комосии "Социални грижи".

Те субективно изследват социалната среда, привързаността, битовите условия.

Практика вече е вбългарските съдилища примерно детето да се присъжда не на майката, която живеев панелно жилище, а на бащата, които притежава голяма къща в престижен квартал.

значи да потретя

извади данни колко деца са присъдени на майките и колко на бащите през 2012г.

извади данни какъв с средния доход на майките и средния на бащите, поне като апроксимация

и да видим как пак манипулирате публиката и цифрите не са на ваша страна

[alvassareiro]

Еньо и аз чакам данни.