Симеон, протоспатарий и хартуларий на българите

[Зитко]

Здравейте съфорумци,

Разглеждайки един от каталозите на Думбартон Оакс *, попаднах на печата на някой си Симеон, протоспатарий и хартуларий на българите. Някой знае ли нещо повече за тази историческа персона?

Благодаря предварително.

*Catalogue of Byzantine Seals at Dumbarton Oaks and in the Fogg Museum of Art, Volume 1: Italy, North of the Balkans, North of the Black Sea

Редактирано Октомври 21, 2011 от Зитко

[Aspandiat]

Къде е открит печатът? Това поне трябва да са казали.

[Зитко]

Извинявам се, трябваше да покажа и пояснителните бележки към този печат, за съжаление там не е казано къде е намерен, но изхождайки от раздела, в който е изложен, вероятно е намерен в региона на Солун.

Редактирано Октомври 21, 2011 от Зитко

[Aspandiat]

За този Симеон може да има някаква информация в "Българите във Византийскака империя" на Иван Божилов, но за съжаление нямам книгата в лично притежание, а не ми се ходи да правя справки по библиотеки.

Не бих се изненадал обаче информацията да е от рода на "Протоспатарий Симеон, известен от византийски печат".

[Зитко]

^

Специалистите от Думбартон Оакс свързват този печат с някакъв български военен корпус, разположен на полуостров Халкидики, при това преди 959 г., тоест още по времето на цар Петър - това означава ли, че по времето на цар Петър, полуостровът е бил българско владение или окупирана зона?

Редактирано Октомври 21, 2011 от Зитко

[КГ125]

Не бива ли да е "Дъмбъртън Оукс"? Извинения за ОТ.

А иначе - има ли яснота за двете думи, титлите на Симеон? Какво значат?

За мен ключът е в тях - каквито длъжности обозначават, такова българско присъствие в Халкидики може да се търси.

Редактирано Октомври 21, 2011 от КГ125

[glishev]

Протоспатарий по начало е военен чин, но в късна Византия вече е чисто почетен. Хартуларий по-скоро е чиновнически ранг. От кое време е печатът? За съжаление и на мен не ми е близо просопографията на Божилов, а тя не е лош справочник. Ако печатът обаче е публикуван след нейното отпечатване, въпросният Симеон явно няма как да е вътре.

И, да, казва се Дъмбъртън Оукс.

Редактирано Октомври 21, 2011 от glishev

[Зитко]

От кое време е печатът?

Те са си написали - X/XI век. Нещо повече, свързват го с българска войска, разположена преди 959г. в Халкидики.

[Galahad]

Двете титли не са кой знае колко високи, макар че протоспатарий е била дадена на сръбския княз. Ще рече, че притежателя на печата може да не е влязал в хрониките. А и да е споменат просто не си струва ровенето. Според мен по-скоро е от епохата когато бълг. земи са под византийска власт. Притежателят на печата най-вероятно е чиновник от тема България, т.е. това, дето днес е БЮРМ, макар да е възможно да е и от тема Параистрион, но е по-малко вероятно да сложи на печата си не това, а да споменава българите.

[Зитко]

Май ще се окаже, че темата тук има връзка и с темата на Аспандиат "Куберови българи във византийската армия през 837 г."

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8611&st=0

Редактирано Октомври 22, 2011 от Зитко

[Aspandiat]

Май ще се окаже, че темата тук има връзка и с темата на Аспандиат "Куберови българи във византийската армия през 837 г."

http://nauka.bg/foru...topic=8611&st=0

На мен повече ми се чини, че този Симеон ще да е бил нещо като етнарх на българите в Халкидика. За същия период в своята "Образуване на българската народност" Димитър Ангелов е дал някои сведения за българи, живеещи в този район.

Например в документ от 943 г., в който се определят границите на имоти в град Йерисо на Халкидическия полуостров, между свидетелите, подписали съответния акт, се срещат славяно-български имена като Горазд, Къниг, Непровад. В императорска грамота от 960 г., издадена в полза на манастира "Коловос" (близо до Йерисо) се споменава изрично за заселени там "славяни-българи".

В удостоверение, издадено през 982 г. от жителите на Йерисо в полза на манасткира "Иверон", се срещат и имена на свидетели като Василий Стоимир, Василий Владко, Николай Детко, Антоний Ръкавани.

В разпоредба на византийския патриарх Николай Хризоверг от 989 г. се отбелязва,че манастирът "Гомат" близо до Йерисо бил силно пострадал "предимно поради нападенията на живеещите там българи".

В разпоредба от 1008 г., с която се определят граници на имоти, принадлежащи на манастира "Лавра", се срещат две славянски имена – Велирух и Добрил, жители насело Радогаст, чието име също е славянско. Споменава се и един манастир с неустановено местоположение на име "Рудава", което би могло да се свърже сдумата "руда".

В документ пак от 1008 г., издаден на светогорския манастир "Св. Климент" се срещат личните имена Павел с прякор Плавица и Иван с прякор Звездица.

Макар и късно като време, интересен е и документ от 1068 г., открит в руския светогорски манастир "Пантелеймон", в който се говори за "синурите, определени на българите".

[Зитко]

^

Да, явно е имало български селища там, въпросът е дали това са някакви остатъци от Куберовите българи или пък е имало умишлено заселване на българи по времето на цар Симеон (тоест със стратегическа цел)?

[Galahad]

Симеон е християнско, а не пребългарско или славянско име. Има много византийци-симеоновци:

Symeon, son of Gerontas, grandson of Gerontas protospatharios 1055г.

Συμεὼν βασιλικῷ πρωτοσπαθαρίῳ [...] / [...] νοταρίῳ τοῦ σακελλίου [...]

Symeon, imperial protospatharios [...] / [...]notarios of the sakellion [...] .Diameter:24mm

Date:11th c. (1050)

Seals:Athens, Orphanides - Nikolaides collection 24

Publishing History:Koltsida-Makri no. 128

Симеон се е щазвал и известния хронограф,

Разбира се в масовката има и такива, дето може да са и от бълг. произход:

Symeon, father of paroikos (?) Tzernes at Radolibos

Στάσις Τζέρνι τοῦ Συμεών. Iveron 2.255.31, 2.256.50, 2.257.75, 2.260.129, 2.266.232, 2.267.249, 2.270.306, 2.271.312, 2.271.320, 2.271.325, 2.272.329-330, 2.274.366, 2.274.379, 2.275.383-385, 2.275.397, 2.276.406, 2.277.424-428, 2.281.491, 2.282.529

[КГ125]

Да, но пък текста сочи обособени по някакъв начин българи... Дали не е началник на някаква българска част във византийската армия???

[Galahad]

Става дума за чиновник от тема България, т.е. територията на сегашната БЮРМ. Че е бил шеф на българи, бил е, но като ръководен кадър в една византийска административно-териториална единица.

Протоспатария е титул от І клас, но все пак едва в края - през ХІв. към който според издателите се датира печата е едва на 12 място. Този титул е даван на някои полунезависими владетели, тъй че по-категоричен извод може да се прави от втората титла. Хартулария е офицер, който води списъциге на стратиотите от дадена тема или тагма. В темната част това е третия в йерархическо значение командир след стратега и топотирита. В отсъствие на дуковете от столицата на темата, те са се явявали ВРИД. Затова по-скоро става дума за чиновник от тема България и той си е бил византийски шеф на българите, защото тъй като тогава още го е нямало Коминтерна тамошните жители тогава не знаели, че са били македонци.

[Зитко]

Става дума за чиновник от тема България, т.е. територията на сегашната БЮРМ. Че е бил шеф на българи, бил е, но като ръководен кадър в една византийска административно-териториална единица.

Галахад, не четеш ли, че съставителите на каталога свързват този печат с български войски, разположени на Халкидики преди 959 г., имаш съмнения относно компетентността им или пък смяташ, че тема България е била образувана по времето на цар Симеон или Петър ?

[КГ125]

Бе освен всичко друго е извор за българи в Солунско от онова време)

[Galahad]

Галахад, не четеш ли, че съставителите на каталога свързват този печат с български войски, разположени на Халкидики преди 959 г., имаш съмнения относно компетентността им или пък смяташ, че тема България е била образувана по времето на цар Симеон или Петър ?

Съставителите са написали, че печата е от Х/ХІв. Тема България е византийска адм. единица от ХІв. Тъй че нямам никакво разминаване със съставителите. Както казах, може да е и от оформената след превземането на Преслав тема Параистрион, защото в ист. съчинеиня понякога за тамошните шефове се казва, че били началници на българите, но е малко вероятно да го сложат на печат, вместо да посочат Параистрион. Пък виз. администрация в Преслав е била въведена през Хв. Затова са сложили Х/ХІв. защото византийски темни чиновци е можело да се наричат така от Хв. кокато е превзет Преслав до реформите на Алексий І в края на ХІв.