Великата китайска стена

[П. Теодосиев]

Още в епохата на „Воюващите царства” северните принцове обграждат държавите си с дълги укрепления, за да се предпазят от нашествията на номадските племена, идващи от централна Азия. В III в. пр. Хр. Първият китайски император, Цин Шъхуанд, започва на базата на тези укрепления построяването на Великата китайска стена, която в продължение на векове ще бъде северната граница на държавата. Простирайки се на повече от 1000 км. Покрай Жълто море до границите на пустинята Гоби, прекосявайки хълмове и долини. От XIV до XVII в. стената е реконструирана от династията Мин и е продължена с 500км. Изградена е от две стени с височина 7-8м, разстоянието, между които е запълнено и павирано така, че да представлява път. По нея са поставяни постове на пазачи и могат свободно да се движат конници. Била е и път за комуникации, позволяваща движението на групи и колони на северозапад. Изоставена била от династия Цин.

Казват, че се виждала от Луната.

Как искам някой ден да мога да се похваля и да кажа: " Извървях цялата китайска стена ".

Малко снимки от стената...

[Р. Теодосиев]

Древен Китай

Древен Китай Част 2

Китай ( XVI в. пр. Хр. до 907 г. сл. Хр.)

Китайски знаци

Китайски покрив

Великата китайска стена при династията Цин

Великата китайска стена при династията Мин

Великата китайска стена при династията Хан

[Last roman]

Великата китайска стена въпреки внушителните си размери и стратегическо положение, била напълно безсмислено начинание, тъй като нямало достатъчно гарнизони за разполагане по протежението й. Освен това, както често става, благодарение на вътрешна измяна, монголите влезли и завладяли Китай.

[Aspandiat]

Великата китайска стена въпреки внушителните си размери и стратегическо положение, била напълно безсмислено начинание, тъй като нямало достатъчно гарнизони за разполагане по протежението й. Освен това, както често става, благодарение на вътрешна измяна, монголите влезли и завладяли Китай.

Доколкото ми е известно, Китайската стена никога не е успявала да спре силните северни нашественици - нито хуни, нито монголи, както каза Последния римлянин, нито манджурците през ХVІІ век.

[КГ125]

Рано или късно всяка крепост пада. Китайската стена е спирала нашествията, но от момента, в който една империя или държава мине в отбрана, въпрос на време е да падне. Такива съоръжения не са толкова безсмислени, неслучайно ги има по целия свят - от Британия до България.

[Aspandiat]

Рано или късно всяка крепост пада. Китайската стена е спирала нашествията, но от момента, в който една империя или държава мине в отбрана, въпрос на време е да падне. Такива съоръжения не са толкова безсмислени, неслучайно ги има по целия свят - от Британия до България.

Имало ги е, но не могат да се сравнява с нея например римският Адрианов вал в Британия или нашите отбранителни окопи със стената, проточила се на хиляди километри, която все някъде ще поддаде. Първите се сравнително къси и могат да се отбраняват. Впрочем Спарта не е имала стени, защото спартанците твърдели, че най-сигурната стена на града им били спартанските хоплити

[П. Теодосиев]

Много внимавайте в коя тема какво пишете, мненията не са за тук, направена е нова тема и са преместени там.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5870

П.С.

Всяко мнение, което не се отнася до темата ще се счита за спам и ще се трие!

[mnogoznaiko]

Бащата на Му Лан

Автор: Дафина Жекова

КАМЕННИЯТ ДРАКОН

Чекръкът реди бавно монотонната си изповед. Моминските пръсти изтеглят тънка копринена нишка. Главата в лек унес отмерва тъгата в думите на безименна песен:

Петнадесетгодишен той тръгна на поход с войските, осемнадесетгодишен едва се върна в къщи.

Царството на Цин, безпокоено от набезите на варварските племена, реши да покори завинаги земите по течението на реките Хуанхъ, Яндзъ и Синзян. Барабаните обявиха мобилизация и Му Лан Чу името на своя баща, съобщено някъде по средата ... Но той е тежко болен и въпреки строгите закони някой трябва да го замести. Братчето й е още момче, сестричката — в люлката. Сплитката от тежки черни коси потрепва, девойката скача, отмята дрехата си от тежка копринена материя. Тя ще отиде и ще заеме бащиното място. Време няма: „Съобщиха името му някъде по средата!"

Утринният вятър разгръща военното наметало на строен войник — той язди бяла кобила с везано седло. Конникът препуска към Яншан. Варварите са вече в подножието на планината.

Минават двадесет години в тежки военни походи и битки от северната област Шандзюн до южната Ханджун, от непристъпните скали Чангао на изток до степите на Монголия на запад. Му Лан получава военни чинове, почести и подаръци, предложения да остане на военна служба, поздравления от самия син на небето — императора. Но нищо не може да я задържи повече в колоните на войските. Тя решава да се върне — белият кон препуска към родното село. Войникът се промъква тихо в бащиния дом, сваля военните дрехи, облича халата си, слага жълти цветя на челото и се отправя в градината към беседката от живи клони. Там я очакват бойните й другари . . .

О, небеса! Те са делили с девица военните несгоди двадесет години! ... Такава е легендата.

Но въпреки нейната храброст и нейното завръщане родният дом е тъжен. Обвинен като последовател на Конфуций, старият баща на Му Лан е изпратен болен на Далечния север, в най-страшната каторга -— на строежа на Великата стена. (Уан Ли Джан Джън — Великата китайска стена, дълга 10 000 лили е китайска мярка за дължина; 1 ли = 576 метра. Б. а.)

Защо заплака, Му Лан? Ти заслужаваш радост — добри момци чакат твоята ръка, феникси се готвят да ти поднесат най-голямото си яйце, за да родиш най-хубавия син. Скрий болката си — ти заслужаващ най-щастливо съпружество и майчинство.

Избягай от отчаянието, Му Лан! Не слагай в пазвата си камък, както великият поет Цюи Юан, за да те погълнат по-лесно водите на реката.

Какво решаваш, Му Лан? Да тръгнеш отново на път... сама ... да търсиш своя баща в най-страшния ад, сред планините от камък, пръст и мъка?

ИМПЕРИЯТА И БАРАБАНИТЕ

Великият княз на най-силното царство Цин, Юн Джън, няма да търпи под небето и една душа, която да не вярва в неговото най-високо призвание.

Думите на Ли Съ, министър и съветник негов, не му дават покой нито под слънцето, нито под луната: „Велики княже, с Вашето могъщество и мъдрост можете да унищожите всички князе и да изградите империя, първата империя, да обедините поднебесната с такава лекота, с каквато се загребва пепел от огнището. Ако не побързате, съседните княжества ще станат пак силни, ще се съюзят и тогава няма да можете да ги подчините!"

С подкупи и ловки ходове на цинската земя са събрани най-мъдрите хора от всички царства и народи. Съветниците на цинския двор са многобройни. Плановете за обединение на поднебесната са подготвени.

Решението е взето: „Война докрай, до пълно възвеличаване на силата".

Барабаните от крокодилска кожа не стихват войнствените си призиви. Знамената с изображението на Могъщия дракон минават над земите на съседните царства. Копитата на Сюн Ли — любимия кон — оставят следи в покоите на другите велики князе. Непобедимият меч Тай-а е обагрен с кръвта на съперници, които до вчера бяха именити избраници на небето.

Както копринената буба поглъща черничевите листа, така великият род Цин постепенно погълна всички други властващи родове и домове — обедини ги в голяма земя: от южна Манджурия до Съчуан и Гуандун.

В 221 година цар Юн Джън става император Цин Шъхуанди.

Идва редът на великите преобразувания.

Премахват се потомствени титли, лишават се от дарения царски синове и братя, владенията на князе се ликвидират. Военните укрепления между царства, княжества, области, околии, градове се разрушават. Бойното оръжие се дава за претопяване. Защото не трябва да се забравя, че планината Тайшан е огромна, понеже не отстъпва и педя от своето пространство на равнината; моретата са дълбоки, понеже приютяват водите на всякакви реки и рекички; владетелят е велик, когато не отблъсква от себе си народа.

Нови пътища без наклон водят от всички краища към новостроящата се столица Сянан — най-богатия и най-красивия град в поднебесната. До потомствения дворец на цинските царе непрекъснато расте към покрива си ново копие на двореца на току-що победения съперник-княз. Нови грандиозни храмове ощастливяват праотците от династията Цин с невиждани жертвоприношения. Най-тържествени са церемониите на гроба на бащата Му Гун, в който, за да изпълнят обещания обред, се самопогребаха живи най-неустрашимите воини.

Седемстотин хиляди, работници изграждат седемстотин чертози на новия летен дворец с огромен парк, където, най-богатата фантазия е подчинена на човешките ръце.

Харемите на двореца са препълнени с красавици от подчинените княжества Уей и Джън. От законните съпруги на могъщия владетел се раждат двайсет сина. Най-големият Фу Су е заточен далеч на север в гранична военна крепост: той си позволява да противоречи на собствения си баща — императора. Най-малкият — Ху Хай — е навсякъде с нето, защото е, послушен и покорен.

Цин Шъ-хуанди дълбоко вярва, че „хората се делят на уважавани и презрени" според мястото, което им е отредено в обществото. Той вярва, че ще отдели справедливо бисерите от речните камъни.

Хилядата ли цинска земя наоколо порасна в огромна империя, която никой не може да измери. А хилядата цински войници станаха многомилионна армия, която никой не, може да победи.

ПЕЧАТЪТ Е ПОСТАВЕН

„Да процъфтява във вековете изпълнилият повелята на небето." Това са осем йероглифа върху рядък екземпляр от старинен яспис. Първият печат на обединената империя.

Обединени са воюващите царства. Под една власт са свещените земи по течението на великите реки Хуанхъ, Яндзъ и Синзян.

Този печат решава всичко в поднебесната: разделянето на империята на 36 административни области; въвеждането на единна парична система; приемането на единни мерки за тегло и дължина. Реформирането на китайската азбука, нейният идеографски характер й осигурява вековна устойчивост, облекчава контактите между различните провинции, помага за разцвета на историята, математиката, инженерните науки. Употребата на личното местоимение в първо лице се забранява за всички освен за императора. Изгражда се огромен държавен апарат с инспекторски институт за контрол, разцъфтяват занаятите и търговията, създават се общество и държава, които се ръководят само със закони. Публично се изгарят всички философски съчинения, исторически книги и литературни произведения, за да се заличи това, което е било, тъй като всичко започва отначало . . .

Този печат Потомственият дракон(В древен Китай императорът е бил олицетворяван с дракон. ) ще постави и под своя най-голям архитектурно-строителен замисъл — гигантски до безумие, — наречен Уан Ли Джан Джън.

Но той е сигурен, че мъдрият път на управление, който са следвали древните владетели, е бил трънлив: лесно е да се озовеш до него, но трудно можеш да вървиш по него, ако не си мъдър.

Той ще изгради най-могъщия Каменен дракон, който ще простре снага от Лаодунския залив на Жълто море до Дзяюйгуан, ще покрие северозападната граница на империята и ще спре всякакви варварски безпокойства от хуни и чергари. Каменният дракон ще защити поднебесната от вражеските нахлувания и ще възцари на земята мир и благоденствие. Той единствен ще обезопаси и осигури керванния път на запад. Той ще даде най-голямото спокойствие на обединените земи.

Но печата си той още няма да сложи — трябва да обмисли добре всичко. „Човекът с високо счупен орлов нос, с дълги тесни очи, с птичи гърди, с глас на чакал и ум на тигър" всякога бърза освен сега. И сега времето му е скъпо, но си позволява да обмисли.

Ръката се опитва да чертае в присъствието на двама доверени мъже... Няколко малки стари защитни зида, строени през различни епохи и в различни части на северната граница от пръст и сечени камъни, ще се укрепят и ще се влеят в тялото на могъщата нова стена. Добре трамбованият насип от земна маса, на места подсилен с хоросан, ще се облицова със старателно издялани каменни блокове. В основата нейната ширина ще бъде девет метра, височината й — десет метра, а ширината на най-горната част — шест метра., за да могат спокойно да се разминават трима ездачи. Каква: форма да имат плочите, по които ще препускат техните коне — квадратни или правоъгълни? По-добре — правоъгълни. Зъбците, с които ще завършва външната страна на стената, ще се зидат от широки тухли. Специалните отвори-бойници в тях трябва да имат също правоъгълна форма. Вътрешната страна на стената ще завършва с 90-сантиметров масивен тухлен градеж, със специални отвори за стичане на дъждовната вода. Входовете откъм вътрешната страна, естествено, трябва да бъдат сурови и тържествени, във вид на арка. Наблюдателниците ще се издигат на всеки сто метра над стената до четиринадесет метра височина, в четириъгълна форма, с площадка за подаване на сигнали чрез голям огън. Какви да бъдат проходите в стената — под наклон или със стъпала? И двата вида според случая. Да не пропусне да отбележи отворите за осветяването на проходите с дневна светлина...

Ръката спира да чертае. Меката светлина, която излъчва императорският печат, се слива с пламъците на искрящите очи.

Каменният дракон ще спаси свещената земя от дивите орди, но той трябва да всява ужас и възхищение не само у нашествениците. Тази стена не трябва да има равна на себе си нито по отбранителен замисъл, нито по мащаб, нито по темпове на изграждане .. .

Да, дворцовият евнух Хан Тан трябва да изчисли колко милиона човешки същества трябва да работят денонощно!

Навярно грозната и завистлива, но мъдра наложница Му Му отдавна го очаква в покоите си. Докато танцьорките играят под монотонния звън на цитрата, императорът ще й разкаже за това, за което милионите ще разказват милиони години ... за каменната стена ... за каменния дракон...

Гадателката при двореца Ли Фън му предвижда голяма слава във вековете, но кратък земен живот. Роден през 259 година, той ще „воюва дълго" и ще „царува малко": от 246 до 210 година пр. Хр. Трябва да бърза, за да успее, той — синът на небето — ще се обезсмърти и като строител.

Печатът е поставен.

Бившият велик княз Юн Джън - настоящ първи цински император Цин Шъ-хуанди - започва да строи най-големия паметник на човешката история. „Единственият човешки строеж, които може да бъде видян днес с телескоп от друга.

ВСЕКИ КАМЪК СТРУВА ЕДИН ЖИВОТ

Му Лан, още ли пътуваш? Още ли търсиш своя баща? Обходи почти цялата Велика стена. Колко хиляди ли измина в сняг и дъжд, в пек и зной? Годините на военните походи и сраженията не те умориха, както годините на странствания по каменния дракон. Видя мъката на света. Събра болките на милиони.

Знаещ вече колко неизразима е цената на тази стена: милиони трупове на заточеници, затворници, военнопленници, бедни селяци лежат в основите на тази гигантска костница. Пръстта се носи в кошници с кобилица. Каменните грамади се тласкат зиме по заснежените пързалки, а лете ги теглят хора и планински кози. Тухлите и хоросанът за спойката се пренасят далеч от юг. Каменните блокове, безупречно издялани, трябва да се налагат един над друг така, че да създават усещането за монолитен градеж — стена без шевове. А в планинските терени, които за жалост преобладават, зидането е хоризонтално. Каменните грамади се подлагат под ъгъл съобразно терена. Трудно е и за най-силните ръце да отместят най-малкия каменен блок.

А колко сурова е природата тук: студ рязко сменя зноя, веещ сух и пороен дъжд; при наводнения реките се превръщат в огромни блата. Човекът е „победител" и „победен". Само величественото каменно чудо единствено неуморимо се катери по най-шеметните била на планините и стремглаво се спуска в долините. Вие се по най-големите стръмнини, отдъхва в равнините и отново се извисява. Гърчи се в укрепленията за допълнителна защита на по-важните подстъпи към границата. И отново тръгва, и отново върви .. .

А ти, Му Лан, защо си спряла? Може би „този проход" най-много ти харесва? Наистина точно тук има нещо по-различно. Стената завършва не със зъбци и войници, а с разноцветна керамична украса. Първият вход представлява осмоъгълник, изграден в кръгла арка, вторият — шестоъгълник в квадратна рамка; третият е кръгъл с мраморна балюстрада. Мястото е удобно за почивка. Затова, Му Лан, поседни и чуй една малка история ...

Всемогъщият император харесал жената на сановника Хан Пин — красавицата Си от рода Хъ. Веднага императорският печат изпраща благородника съпруг денем да пази северната граница от чергарите, а нощем да участва в градежа на Великата стена. Хан Пин не издържал унижението и скочил от тази кула, която се вижда вляво. Си получила покана от сина на небето да се яви в двореца. Тя облякла специалните си дрехи от прогнила материя и се качила в императорската колесница. Императорът се подчинил на единственото й желание: да види как се изгражда чудото на поднебесната. Пристигнали тъкмо на това място. Изкачили се горе. Красивата Си се навела рязко и политнала с главата надолу. Джао Гао — надзирател на императорските колесници и пазител на императорския печат — успял да улови полите на халата й, но само те останали в ръцете му...

Историята не е лоша, нали, Му Лан?! Лошото е, че е истинска, както са истински тези с изискан вкус подредени тухли и мраморни плочи с декоративна резба. Даже сивият камък, който ти вече не можеш да гледаш спокойно, тук стои добре. А митичните същества Шъдзъ не бива да те плашат. Гледай спокойно и тези изображения на мраморните дракони, които танцуват в пламъците.

Ето твоите вече загрубели пръсти докосват каменната орхидеи — вечния символ на красотата. Та нали тя звучи също като собственото ти име. Лан! Името, което получи от баща си.

Какъв е тоя поток от сълзи? Добре, поплачи, Му Лан.

О, небеса, какво става!?

Стената се раздвижва. Сълзите пробиват мрамора. Отворът се разширява ... Това вероятно е също страница от легендата.

Но чуй, Му Лан, твоят баща говори: „Не плачи, дете мое! Върви далеч оттук. Но не забравяй видяното! Чу ли стенанията, които се носят от основите на стената ... Върви и разкажи за видяното и чутото. И запомни: тук всеки камък струва поне един живот!'

Всичко, което може да види човек, е истина.

Каменният дракон вие снага по върхари и долини, пълне стремглаво от изток на запад и обратно. А потомственият дракон след 20 години бурно властване, едва стигнал 37-годишна възраст, ляга неподвижно в императорската колесница — глух за докладите на златоустите съветници, ням за военачалниците, чакащи нови заповеди, недокоснал с клечки стотиците отбрани ястия... Синът на небето се среща със смъртта толкова неочаквано, че неговите приближени дълго няма да се осмелят да открият тази истина на света.

А Му Лан — някогашната девойка и храбър войник — събира със своето барабанче хората по всички краища на поднебесната, пее и разказва за чудния момък, който на петнадесет години отишъл на военен поход, а се завърнал на осемдесет години; за девицата, която заместила своя болен баща във военния набор и дванайсет години воювала с варварите; за изграждането от могъщия и страшен цински първи император на Великата стена, където всеки камък е един живот...

Кой е истинският майстор на това чудо на човешкото търпение? Народът — униженият и гладният, жертвоготовният и мъдър народ на Цинската династия.

Бащата на Му Лан е само един от тези, които, както в легендата за древния титан Сизиф, търкаляха нагоре по стръмнините най-тежките каменни блокове.

[П. Теодосиев]

Оказа се, че Китайската стена е доста по-дълга от предполаганото до сега.

Китайската стена е близо три пъти по-дълга от до сега предполаганият си размер. 21,196.18 км. е новият размер на китайската стена. Проучване направено през 2009 г. съобщава за 8,850 км. В новите километри влизат строежите на всички династии попълвали стената.

Повече - http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-china-18337039

[Last roman]

Оказа се, че Китайската стена е доста по-дълга от предполаганото до сега.

Китайската стена е близо три пъти по-дълга от до сега предполаганият си размер. 21,196.18 км. е новият размер на китайската стена. Проучване направено през 2009 г. съобщава за 8,850 км. В новите километри влизат строежите на всички династии попълвали стената.

Повече - http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-china-18337039

а добро утро