Анархистичната теория на познанието на Paul Feyerabend

[Elemag]

Във връзка с честите дискусии вкл. в този форум и противопоставянето наука vs. религия, наука vs. паранаука и пр. предлагам да обсъдим т.нар. анархистична теория на познанието на Файерабенд. Той е автор на една философска концепция, която накратко оспорва съществуването на научния метод, както и ролята и значимостта на науката като цяло в обществото.

Paul Feyerabend

http://en.wikipedia.org/wiki/Paul_Feyerabend

Тук може да се прочете руски превод:

Пол Фейерабенд

ПРОТИВ МЕТОДА

ОЧЕРК АНАРХИСТСКОЙ ТЕОРИИ ПОЗНАНИЯ

http://www.psylib.ukrweb.net/books/feyer01/index.htm

Интересни са изводите и заключенията в последната глава - 18.

Таким образом, наука гораздо ближе к мифу, чем готова допустить философия науки. Это одна из многих форм мышления, разработанных людьми, и не обязательно самая лучшая. Она ослепляет только тех, кто уже принял решение в пользу определенной идеологии или вообще не задумывается о преимуществах и ограничениях науки. Поскольку принятие или непринятие той или иной идеологии следует предоставлять самому индивиду, постольку отсюда следует, что отделение государства от церкви должно быть дополнено отделением государства от науки – этого наиболее современного, наиболее агрессивного и наиболее догматического религиозного института. Такое отделение – наш единственный шанс достичь того гуманизма, на который мы способны, но которого никогда не достигали.

......

И все-таки наука обладает не большим авторитетом, чем любая другая форма жизни. Ее цели, безусловно, не важнее тех целей, которым подчинена жизнь в религиозных сообществах или племенах, объединенных мифом. Во всяком случае, эти цели не должны ограничивать жизнь, мышление, образование членов свободного общества, в котором каждый человек должен иметь возможность формировать свое собственное мышление и жить в соответствии с теми социальными убеждениями, которые он считает для себя наиболее приемлемыми. Поэтому отделение церкви от государства следует дополнить отделением науки от государства.

И т.н.

Питам се обаче, какво ли би се случило, ако тези теории се реализират на практика.

[Lion Queen]

Във връзка с честите дискусии вкл. в този форум и противопоставянето наука vs. религия, наука vs. паранаука и пр. предлагам да обсъдим т.нар. анархистична теория на познанието на Файерабенд. Той е автор на една философска концепция, която накратко оспорва съществуването на научния метод, както и ролята и значимостта на науката като цяло в обществото.

Paul Feyerabend

http://en.wikipedia.org/wiki/Paul_Feyerabend

Тук може да се прочете руски превод:

Пол Фейерабенд

ПРОТИВ МЕТОДА

ОЧЕРК АНАРХИСТСКОЙ ТЕОРИИ ПОЗНАНИЯ

http://www.psylib.ukrweb.net/books/feyer01/index.htm

Интересни са изводите и заключенията в последната глава - 18.

И т.н.

Питам се обаче, какво ли би се случило, ако тези теории се реализират на практика.

Да се присмееш на амбицираната строга наука и да постигнеш сериозен резултат - това прави Файерабенд показвайки, че науката е просто една от културните форми на познанието, специфична и допълваща останалите...

За философия...е добре, но повечето философии не се реализират на практика..всъщност практически в науката се реализира точно противоположна система..

Редактирано Октомври 23, 2011 от Lion Queen

[Elemag]

Някои от изводите му са съвсем спекулативни. Напр., че никой не се замисля за преимуществата и ограниченията на науката. Точно обратното - в науката границите на ограниченост са най-ясни, в сравнение с другите форми на познание.

Такава философия аз наричам "камерална филисофия" - без никаква връзка с практиката.

Опитвам се да си представя напр. образователна система, в която едновременно съжителстват наука, теория на конспирацията, най-малко няколко религии едновременно, окултизъм, извънземни и палеоконтакти и т.н.

[sirius]

Значи системата няма да е система - да представя нещо от точно определена гл.точка.

Ще има различни школи и всеки ще си избира школа по вкуса.

Но това противоречи на държавното управление каквото го познаваме.

[Lion Queen]

Някои от изводите му са съвсем спекулативни. Напр., че никой не се замисля за преимуществата и ограниченията на науката. Точно обратното - в науката границите на ограниченост са най-ясни, в сравнение с другите форми на познание.

Такава философия аз наричам "камерална филисофия" - без никаква връзка с практиката.

Опитвам се да си представя напр. образователна система, в която едновременно съжителстват наука, теория на конспирацията, най-малко няколко религии едновременно, окултизъм, извънземни и палеоконтакти и т.н.

Такава трябва да е програмата в планирания от мен Нов Български Магически Университет... Лекциите ще се провеждат около древни руини...

и ще се правят съобразно лунните цикли...и изпитите естествено ще са на пълнолуние!

[mecho1]

Ето мое тълкувание.

Приемането или неприемането на една идеология или вяра следва да се предостави на самия индивид. Що е идеология. Идеология е едно такова нещо като аксиоматична система в математиката. В основите на всяка една идеология стоят неподлежащи на рационално аргументиране истини (в математиката се наричат аксиоми). Или с други думи, за да не се нарушава свободата на мисълта е необходимо да се предостави на всеки индивид правото, по свои си собствени нерационални начини да си изгради своя собствена идеология. Всеки индивид има право сам да си избира своите си истини (аксиоми). Лично право на всеки индивид е да си избере в какво да вярва, и ако евентуално съществуващите научни идеологии и религиозни вери не го устройват, да си измисли свои собствени.

Сега, в какво вярвам аз. Аз съм субективен идеалист, политеист. Отричам детерминизма изобщо. Както природния, така и обществения. Обяснявам си природните закони, като божии воли, които се изменят толкова бавно, че от гледна точка на човечеството могат да бъдат погрешно определени като неизменни. Релативист съм. Отричам съществуването на абсолютни истини. Естествено от това следва, че вярвам в абсолютната свобода.

Тъй като повечето от вас са материалисти. Най лесно се разбирам с материалисти, които вярват в пропорционалността, симетрията, сравнителната логика, разликата между равенството и неравенството.

[mecho1]

Мисленето бива два вида, като единия включва като част от себе си другия.

1. Рационално мислене - мислене, което не оспорва истината (правилата). Рационално мислещия човек се стреми да постигне някакъв резултат спазвайки правилата. Рационалното мислене не допуска нарушение на правилата.

2. Свободно (манипулативно) мислене - мислене, което оспорва истината (правилата). Свободно (манипулативно) мислещия човек се стреми да постигне някакъв резултат спазвайки правилата, ако е преценил, че те му помагат, и нарушавайки правилата, ако е преценил, че те му пречат. Свободното мислене за това го наричам свободно мислене, защото то допуска, както спазване, така и нарушение на правилата. Свободното (манипулативно) мислене съдържа като част от себе си рационалното мислене.

Да допуснем, че произвеждаме автомобил по правилата за производство на фиат. Ако мислим рационално и спазим абсолютно точно и без грешка правилата за производство на фиат, то ние задължително ще произведем фиат, а не алфа ромео например. За да построим автомобил, който да не е фиат е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да нарушим правилата за производство на фиат. Как можем да нарушим правилата. Единия начин е като мислим свободно (манипулативно) и умишлено сгрешим (нарушим) правилата за производство на фиат. Другия начин е като се опитваме да спазваме правилата, но без да искаме допуснем грешка. И в двата случая ще получим НОВА кола, различна от фиат. Новата кола може да е по хубава или по лоша от фиат. Докато не я произведем и изпробваме няма как да знаем със сигурност. Но едно е сигурно. Колкото по точно и безгрешно спазваме правилата за производство на фиат толкова по фиат ще е колата, която ще произведем.