Трилогията "Самуил" на Димитър Талев

[Doris]

Е, да, темата е за български исторически романи, но едва ли е толкова важно строго да се отделят, та да не се спомене и З.Стоянов, ако беше така нямаше как да намесиш и чуждите .

Не се надявам някой някъде си по света да забележи българската история, исках да кажа , че за мен тя е интересна и за това търся книги, свързани нея, някои художествени наистина са незаменими за да има ясен поглед човек върху българската история. Във връзка с тези мисли се сетих за Записките.

Може би изглежда банално, но и за "Под игото"(роман) също. Имам чувството, че тия две книги се забравят и вече никой не ги чете.

[glishev]

Българската история безспорно е интересна - като всяка история. Въпросът е как точно се справят с нея българските писатели. Като почнахме от Талев, а намесихме и останалите. "Под игото" си е хубава книга, успешна за времето си, а и наистина е вълнуваща. "Записките..." също са нещо голямо и хубаво. Но откак са написани е минало много време, не можем вечно да лежим на тая кълка.

След Захарий и Дядо Вазов имаме още няколко автори, що-годе известни в самата България, но никой от тях всъщност не е особено добър или успешен на фона на световните имена в романа, в частност историческия роман. На повечето ни писатели им личи, че някак мъчително се опитват да докарват висок (или пък старинен) език; не им идва леко и отвътре. За анахронизмите да не говоря. Не са добри и в диалога. Няма я оная фина, запомняща се, естествена фраза, която прави романите наистина добри. От Фани Попова през Талев и Димов до Мутафчиева и Дончев езикът е измъчен и изкуствен. Все едно тези хора не са чели дори само Захарий и Вазов. Писателите ни невинаги са ерудирани и почти никога не са ловки.

Не казвам, че изобщо нямаме добра проза. Имаме, но само разкази и новели, при това не точно исторически. Хайтов, да речем, беше чудесен в дивите си разкази. Виктор Пасков е великолепен в "Балада за Георг Хених". Йовков и Пелин, ако по някакъв начин могат да минат за свидетели на дадено време, също си имат достойнствата. Но си остава факт, че историческата ни проза действително е бедна откъм големи успехи. Нямаме автори с успеха, размаха и ловкостта на Такъри, Робер Мерл или Лампедуза.

Скоро четох две пиеси от Маргарит Минков: "Книга на царете" и "Жана д'Арк". Модерни, в проза, с исторически сюжети. Съжалявам, но това беше нещо примитивно. Не може да се сравнява с "Фортинбрас е пиян?" на Гловацки или с "Бекет или Божията чест" на Ануи. А като си припомня глупостите в "Процесът срещу богомилите", "Последната нощ на Сократ" и "Пир по време на демокрация" ме хваща срам.

Изобщо, нашите автори трябва повечко да четат. Трябва да се сравняват не един с друг, а с онова, което наистина си струва. Ако ще се пишат романи, нека писателят преди това да е чел "Парфюмът" на Зюскинд и "Аленото цвете и бялото" на Фейбър, та да знае как се прави голям сюжет с малко материал. Ако ще е пиеса, нека драматургът да си води бележки по "Чучулигата" на Ануи или по "Човек на всички времена" на Болт. Не, за Бога, "Иван Шишман" на Камен Зидаров не е добра пиеса!

Всичко това не идва от липса на талантливи българи. Напротив, у нас има хора с вкус. Но има и "невидим салон", за който е говорил още Цветан Стоянов, тоест има дори не идеологическа, а чисто езикова цензура; има и двоен стандарт за чужди и за български автори - ние изискваме минимум професионализъм от чуждите автори, но не и от собствените си; има и нисък масов вкус, който иска да чете ту само за подвизи и слава, ту само за провали и гадости, но никога за някакви по-сложни положения. В резултат Фани Попова пише трогателно-приповдигнато като ученичка. Талев пише на изкуствен, талевски език. Мутафчиева твори куп глупости за западното Средновековие. А Димов е вбесяващ с изкуствеността на диалозите си. Всъщност покойният Георги Марков отдавна беше казал, че литературата у нас е едно жабешко блато, където гиганти няма. Не помня кой друг пък беше казал, че и добри романи у нас няма. Ние имаме добри автори на разкази - и толкоз. Само дето с разкази не се прави голяма литература. Нито пък с патриотарско-неумели напъни. Нито пък с литургично повтаряне на имената на свещените крави в националния пантеон. Литература се прави с романи, при това - съобразени с вече постигнатото в жанра по целия свят. Демек писането се прави с четене.

Ако ще имаме добри книги и добър вкус, трябва да се сравняваме не по вечното ниско средно ниво на употреба на българския език, а по няколкото му добри, жизнени образеца, както и по добрата литература в световен мащаб. Ако искаме да напишем и да прочетем нещо свястно за османското иго, трябва да изхвърлим "Време разделно" на боклука и повечко да се зачетем в "Травнишка хроника" или дори в "Бялата крепост", нищо че авторът на последната е турчин.

За щастие, ще се потретя, имаме романите на Яна Букова и на Милен Русков, а те си струват четенето. Най-сетне свеж полъх в тукашното литературно тресавище. И то с исторически романи. Та... за Талев ли ще си говорим още?

Редактирано Ноември 3, 2011 от glishev

[Doris]

Леле! Добре че навреме се отказах да пиша исторически романи!

[glishev]

А аз се чудя дали тепърва да не почна

Инак не хуля от злоба. Яд ме е, че е така.

[hristo_serafimov]

А аз се чудя дали тепърва да не почна

...

Ами хайде де...

Редактирано Ноември 4, 2011 от hristo_serafimov

[Doris]

А аз се чудя дали тепърва да не почна

Хайде, почвай!

Ето за вдъхновение една песен на Окуджава за писането на исторически романи:

Но да знаеш, че ще има и критика...

[kramer]

Дорис, тая песен навремето Окуджава я беше посветил на Висотски. Тука я гледам като фон на някакъв мутренски съвременен филм /пистолети, Черногорското кройбрежие/.

Глишев, не мисля че Талев си пише на някакъв си негов език. Специално в "Преспанските камбани" действието се развива в Охрид, мисля. Там местният говор напомня..

Редактирано Ноември 4, 2011 от kramer

[Doris]

Дорис, тая песен навремето Окуджава я беше посветил на Висотски. Тука я гледам като фон на някакъв мутренски съвременен филм /пистолети, Черногорското кройбрежие/.

Глишев, не мисля че Талев си пише на някакъв си негов език. Специално в "Преспанските камбани" действието се развива в Охрид, мисля. Там местният говор напомня..

Не знам песента да е посвещавана на Висоцки. Филмът е съвременен, "Граф Монтенегро" се казва, забавен с исторически елементи. На мен клипчето ми хареса, макар че бъркат текста на някои места. Булат Окуджава е написал няколко исторически романа, с това свързвам тази песен. Отначало пишел само стихове, после и романи, въобще -добър пример...

[glishev]

Глишев, не мисля че Талев си пише на някакъв си негов език. Специално в "Преспанските камбани" действието се развива в Охрид, мисля. Там местният говор напомня.

Връщаш ни към темата за Талев, дето се вика Правилно, бях се поотклонил.

Талев наистина се опитва да пише на македонски (ползвам понятието по същия начин, по който бих казал "шопски", "трънски" или "родопски"; македонският е диалект). Та, Талев се опитва. Но всъщност не е последователен. Не му е дадена възможността да пише напълно свободно. В голяма степен това се дължи на езиковата цензура, на "невидимия салон", на редакторско-издателската политика към езика по времето, когато са писани романите на Талев (1952-1966). Цветан Стоянов е описал това явление много успешно в критичните си есета. Георги Марков също го споменава. Не става дума за идеологическата цензура (макар че и тя е реален фактор), а за нетърпимостта на редокторите-пуристи към диалектизми и към свободен изказ. Талев на практика е принуден да се саморедактира или по-скоро да се самоцензурира, за да намери трудния баланс между допустими за редакторите диалектизми и известна търсена тогава "литературност", без обаче да изпада в онова, което са наричали "формализъм". Такова писане е вредно за свободата на изразяване. Това е като да пишеш с пранги на ръцете. Резултатът е изкуственост, тромавост, маниеризъм и прекалена литературност, към която малкото допуснати в беловата диалектни думи и по-ефектни изрази са прикрепени като с бели конци. От същите спънки в работата страда и Димов.

За невидимия салон на соцреализма виж тук: цък. За хубава литературна история на социалистическия реализъм виж това: пък цък. Първият линк е към една моя стара работа по проект, качена и във форума. Вторият е към историята на соцреализма от Пламен Дойнов.

От друга страна, българският роман не е особено разнообразен и преди 1944. Стилът на Талев (и на останалите ни автори) е образуван не само от цензурата, а и от собствените им възможности и вкусове. Факт е, че нещата, писани докъм 1968 днес просто са остарели. Хайтов и Виктор Пасков са може би първите наистина свободно пишещи наши автори - далеч от всякакъв маниер, бил той наложен или самоналожил се. Но Хайтов не е романист, а романите на Пасков са кратки, по-скоро повести. Та се боя, че дори и Талев не е точно онова име, което ще изведе българския роман на световна сцена. За жалост...

[КГ125]

Не бъдете твърде критични. "Българското" винаги е било в известна степен несъвършено, но само си представете литературата ни без Талев. Достатъчно е било Лев Главинчев да го намери през есента на 1944 г., а не да застреля съименника му - журналист, или онази вагонетка да беше по-тежка.

[glishev]

Българското просто не трябва да е несъвършено. С това не трябва да се примиряваме. Инак, разбира се, Талев е важен. Но ако аз не съм свръхкритичен, няма да съм себе си

[КГ125]

Твое дело е да не бъде несъвършено ;) Сящай ся, сящай ся )

[mitaca]

"Под Игото" не става. Мое мнение. Чест и слава на дядо Вазов, велик поет, но никакъв писател. А какво ще кажете за Гуляшки - "Златния век", такова есе написах за Ханко от село Осеня, че още виси на стената на славата в основното ми у-ще, верно не е подписано от мен .

[Южняк]

А аз се чудя дали тепърва да не почна

Инак не хуля от злоба. Яд ме е, че е така.

Изобщо не се чуди. За човек като тебе, според мене е задължително поне да опита; успехът няма значение - дето викат тези задокенски булдоци ингилизите, do it or die trying, which the same.

[Doris]

"Под Игото" не става. Мое мнение. Чест и слава на дядо Вазов, велик поет, но никакъв писател. А какво ще кажете за Гуляшки - "Златния век", такова есе написах за Ханко от село Осеня, че още виси на стената на славата в основното ми у-ще, верно не е подписано от мен .

В училище ни бяха дали да пишем за съвременно произведение по избор и аз си избрах "Антихрист" на Е.Станев (и той е писал исторически романи - "Иван Кондарев", "Легенда за Сибин, преславския княз"). Опасявам се, че никой не разбра анализа ми за лутането между Дявола и Бога. Сега, като не ми се налага да правя литературни анализи (децата ми се справят сами), определям дали една книга е добра по това дали ще я изчета. "Златния век" не ми хареса, не помня защо, и не я прочетох. Но "Под игото" си я чета от време на време, чета и други неща (проза) на Вазов и не само ми харесват , но и научавам много за миналото.

[КГ125]

Доста се научава за миналото, да. Толкова са описателни нещата, че направо те водят в онова време при Иван Вазов. Като бях 6-ти клас изчетох всичките томове, има изобилие от интересни описания на изключително много детайли от времето му.

[kramer]

"Под Игото" не става. Мое мнение. Чест и слава на дядо Вазов, велик поет, но никакъв писател.

Явно го казваш ей така, да провокираш..

Редактирано Ноември 6, 2011 от kramer

[mitaca]

Аз такива работи не правя (е хайде много рядко). Такова си ми е мнението, пробвал съм не мога да го издържа. Че има много подробности за бита по онова време да така е, но е много много наивен. Пак повтарям това си е мое мнение, признавам, че може да е погрешно и нямам никакво намерение да убеждавам когото и да е в него (т.е. да споря, камо ли да провокирам).

[Monarh]

Какво мнение имате за Стоян Загорчинов и Слав Хр. Караславов ?

[glishev]

Ужасно

[КГ125]

Глишев е максималист, разбира се. Могат да бъдат прочетени, но така, както гледаме селските къщи на бабите си

[Warlord]

Караславов имаше нелоша тетралогия за Асеневци.

[Стоедин]

Здравейте! Колко приятно е човек да се завърне тук! Приятно е толкова неточно казано...

А иначе романа на Талев за Самуил е една от най-препрочитаните книги вкъщи и определено е повлияла много за формирането ми като личност. В книгите му винаги има толкова силно послание като някакъв втори почти невидим пласт, че е неизбежно да те омагьосат. Ако беше комунист, БКП щяха да имат невероятен пропагандатор на мракобесието си.

[Monarh]

Аз сега чета ,, цар Петрово време " на Димитър Мантов и ,, Последните Шишмановци " Не са никак зле .

[gogova]

За мен Талев и "Самуил","Време разделно ",И се възвисиха Асеновци","Под игото" и мн.др. български романи,доста хулени като литературни произведения са изградили в мен интерес и гордост към българското.

Прочетени в подходяща възраст ,когато човек се формира/както се случи при мен,а и при сина ми ще се постарая да стане/е от изключително значение.

Може да не са на световно ниво ,но това имаме...

Може само да очакваме днес да е подходящо времето за създаване на първия български исторически роман на световно ниво.