Уран

[Apofis]

Уран е седмата планета в Слънчевата система и третата по диаметър. Движи се около Слънцето на разстояние в пределите от 18.3 до 20.1 AU с орбитална скорост 6.81 км/сек. Продължителността на деня й е 17 часа и 14 минути, а годината й е с продължителност 84.01 земни години. От Земята Уран може да се види с малък телескоп. Но единственото, което се вижда, е малкият зеленикав диск без никакви детайли по повърхността. Неговият диаметър е четири пъти по-голям от земния (50 800 км), а масата му е 14.54 земни маси (8.683x1025 кг.). Уран е с по-голям диаметър, но с по-малка маса от Нептун.

Уран е открита през 1781 г. от Уилям Хершел, който първоначално я смята за комета. Нарича я "Georgium Sidus" в чест на краля на Англия Джордж III. Името Уран е било прието, за да има съответствие с имената на останалите планети, но не се използвало до 1850 г.

От наблюдения на Уран не се виждат никакви детайли. Дори на изображение на Voyager той се появява като синьо-зелено кълбо, точно така, както се наблюдава и от Земята. Оста на въртене на Уран е наклонена на 98° - той лежи на едната си страна в плоскостта на Слънчевата система и се върти в противоположна посока на останалите планети. Светът на Уран е бил посетен един-единствен път от сондата Voyager 2 на 24 януари 1986 г. По това време южният полюс на планетата е обърнат директно към Слънцето. В резултат на това полярният регион приема повече енергия от Слънцето в сравнение с екваториалните област. Въпреки това Уран е по-топъл на екватора, отколкото на полюсите, а механизмът за това не е изяснен от учените.

Уран е един от четирите газови гиганти в нашата слънчева система и е съставена предимно от скали и вода, а водородът, хелият и метана са нейната плътна атмосфера. Астрономите считат, че Уран е формирана от същият материал - замръзнала вода и скали, от който са съставени и повечето луни на планетата. С нарастването на планетата налягането и температурата във вътрешността са се увеличили, превръщайки леда в гореща течност.

Знанията ни за вътрешната структура на Уран са резултат от заключения от радиуса на планетата, нейната маса, период на ротация и формата на гравитационното поле. Уран има относително малко скално ядро, с радиус около 2000 км, тежащо колкото Земята и нагрято до около 6650°C. Над него е разположена мантия с около 10-12 земни маси, богата на вода, метан, амоняк и други елементи, които са под високо налягане. Външната обвивка е от молекулярен водород, хелий и метан и е с около 1-2 земни маси. Дълбоката плътна атмосфера е съставена от около 83% водород, 15% хелий и 2% метан, амоняк и воден лед. Температурата на повърхността на облаците е -214°C.

Подобно на останалите газови планети, Уран има ивици от облаци, въртящи се бързо около него. Но те са много бледи и се виждат само на отделни снимки, направени от Voyager. Синият цвят на планетата се дължи на поглъщането на червената светлина от метана.

Уран има магнитно поле, което е наклонено на почти 60° спрямо оста на въртене. Вероятно то е резултат от движението на различните повърхностни слоеве на Уран.

През 1977 година са открити пръстени, лежащи в екваториалната плоскост. Всеки пръстен има ширина от няколко километра и не може да се наблюдава от Земята. Тези пръстени били открити по време на окултация (закриване на звезда). Пръстените са предизвикали спад на яркостта на наблюдаваната звезда, непосредствено преди и след закриването й от планетния диск. Общото количество пръстени е достигнало 11.

В момента са известни 21 естествени спътника на Уран. Тези спътници формират 3 отделни класа: 11 малки, много тъмни, вътрешни спътника; 5 големи и останалите луни, отдалечени на големи разстояния. Спътници на Уран са Cordelia, Ophelia, Bianca, Cressida, Desdemona, Juliet, Portia, Rosalind, Belinda, 1986U10, Puck, Миранда, Ариел, Umbriel, Титания, Oberon, Caliban, Stephano, Sycorax, Prospero, Setebos.

[Apofis]

Уран е открит през 1781 г. от английския астроном Уилям Хершел. Планетата обикаля около Слънцето на почти два пъти по-голямо разстояние от Сатурн, за 84 години и 7 денонощия на средно разстояние 2872 млн. км. Диаметърът й е около 50 000 км, а масата й е около 15 пъти по-голяма от масата на Земята. Средната плътност на Уран е 1.6 g/см3.

Въпреки че изглежда много слаб, понякога Уран се вижда и с просто око и би могъл да бъде открит и от древните астрономи, неразполагащи с телескопи.

Уран се върти с период 10 часа и 50 мин., при това в обратна на въртенето на Земята посока и около ос, която лежи практически в равнината на неговата орбита. За това планетата продължително време обръща към Слънцето ту единия, ту другия от полюсите си.

Уран също има пръстени. Те бяха открити през 1977 г., когато бе наблюдавано преминаването на диска на планетата пред една звезда. Междините между пръстените са запълнени със силно разредена прахообразна материя.

Никакви детайли върху повърхността на Уран не бяха наблюдавани нито от Земята, нито от Вояджър 2. Това се дължи на факта, че както Венера, Уран е обгърнат винаги с облаци.

Уран има пет големи спътника, два от които са открити още от Хершел. Вояджър 2 откри още няколко съвсем малки спътника. Преди прелитането на космически апарати за големите спътници на Уран не беше известно почти нищо. Вояджър 2 фотографира техните повърхности и при три от тях откри следи от силна геологична активност. Тя е най-голяма у най-близкия до планетата спътник Миранда. Спътниците имат сив цвят. По повърхността на всички се виждат кратери с най-различни размери.

[Spirit]

Мисии до Уран

Облитания: Voyager 2

[Р. Теодосиев]

През 1780 г. един германски органист и учител по музика, извършвайки наблюдения с телескоп в Бат, Англия, забелязал обект, който отначало приел за неизвестна дотогава комета. Този откривател, Уилям Хършъл (1738 - 1822), по-късно установил, че това, което е видял, е неизвестната до този момент планета Уран. Хършъл, подпомогнат от сестра си Каролин, открил и шест спътника на Уран и редица други небесни явления.