Следи от Любен Каравелов в свободна България

[К.ГЕРБОВ]

Обнадежден от развоя на Руско-турската война и окрилен от мисълта, че вече ще може да работи за просветата на българите вътре в страната, през юли 1877 г. Любен Каравелов пристига в освободената стара българска столица Търново. Литераторът-публицист проектира да пренесе тук печатницата си и да продължи издаването на своето списание „Знание”. Амбицията му за по-нататък, след политическото успокоение в България, била да започне и редактирането на политически лист.

Михаил Арнаудов оценява действията на видния ни възрожденец по следния начин: „Когато по думите на Стамболов „и куцо и сляпо” в България след освобождението й, се е втурвало да заеме чиновнишки места, като използва благоприятните обстоятелства на историческия момент, Каравелов е бил загрижен само за едно: как да бъде полезен на отечеството си с перо в ръка, без да се обляга на покровителство и да се позовава на заслугите си.”

В Търново „културният апостол, подвизавал се под знамето на революцията” (както сполучливо го определя Арнаудов) се среща с мнозина дейци от миналото и с по-млади образовани българи. „Любен Каравелов и той е в Търново - пише за това време в спомените си добре известният учител и публицист Добри Ганчев. - Дошъл да уреди въпроса за преместването на печатницата си от Букурещ... Около му всякога приятели и познати... Живее на квартира у известната Бяла Бона... Идат приятели да го видят, черпят се, гощават се. Ст. Стамболов му е постоянният посетител. Помирили се бяха, букурещките им ежби заглъхнали. Сега са добри приятели. Други, които посещаваха хотела на Бяла Бона, бяха Георги Живков и Жоржо Момчев. Застоявахме се у госпожата до късна вечер...”

От това време е и горната колективна снимка. Лицата на нея са идентифицирани от Михаил Арнаудов и според него, гледано отгоре-надолу, отляво-надясно, те са: Петър Гинчев, Жоржо Момчев, д-р Г. Хаканов, д-р Стат Антонов, Мелгунов (началник на канцеларията на търновския губернатор), Токмачов (полицмейстер, т. е. градоначалник на Търново), Георги Живков (кмет на града), Любен Каравелов.

На снимката Каравелов е облечен по руски, в рубашка и с ботуши, подпрял се е с ръката си на рамото на Живков. Видът му прилича на описанието, дадено също от Добри Ганчев: „Болничав изглеждаше Любен. Голямата му черна брада, окръгляваше бледо, измършавяло лице. Оплаква се от разни старчески недъзи. Преждевременно бе остарял.”

На 27 ноември 1877 г. Любен Каравелов телеграфира на ръководителя по гражданските дела в България княз Владимир Черкаски, че заминава за Виена, за да закупи всичко необходимо за техническото оборудване на бъдещата печатница. По сведения на Иван Вазов Каравелов бил работил през 1877 г. в Руската главна квартира, докато тя била в Румъния, заедно с пристигналите от Русия българи. Бил повикан от полковник Паренсов и княз Черкаски. От тогава явно е познанството на българина с ръководителя по гражданските дела в щаба на руската армия.

Към края на годината Каравелов подава заявление до търновския губернатор Шчербински, имащо следното съдържание: „Научавайки от агента на Московското славянско благотворително дружество г. Хомяков, че господин ръководителят по гражданските дела е изразил мнение за ползата от откриване на печатница в Търново по частна инициатива, аз се погрижих за привеждането в ред на своята, съществуваща в Букурещ в продължение на 8 години, снабдих я с всички необходими допълнителни части, които купих във Виена, и сега я пренесох и установих тук. За това имам честта да ходатайствам пред Ваше превъзходителство за разрешение за откриването й под името „Печатница Л. Каравелова”. Търново, 19 декември 1877 година. Любен Каравелов.”

Шчербински поставя на заявлението резолюция, с която натоварва полицмейстера на града да съобщи на просителя, че се разрешава отварянето на печатницата, но при условие да не се печата в нея нищо без разрешението на полицията, а в някои случаи и на губернатора, както се предвиждало в наредбите за печатниците в Русия. Твърде е възможно литераторът-издател да е имал все пак някакви спънки (няма сведения кога Шчербински е поставил своята одобрителна резолюция), тъй като са налице сведения, че на 15 февруари 1878 г. е трябвало да пътува до Одрин, за да се срещне лично с ръководителя на гражданското управление в България княз Черкаски.

Въпросната среща най-вероятно не се е състояла, тъй като на 16 февруари 1878 г. Владимир Черкаски заминава за Сан Стефано, където на 19 февруари неочаквано почива. Изследователят на Временното руско гражданско управление в България Николай Р. Овсяний публикува спомени за последните дни от живота на княза. В подробния запис на случилото се с Черкаски в периода 16-18 февруари, името на Любен Каравелов не е споменато. Последният все пак пристига в Сан Стефано, когато там е бил руският посланик в Цариград граф Николай Игнатиев, който бил упълномощен да подпише прелиминарния мирен договор с Турция. В свитата на графа Каравелов заминава за Цариград, където престоява известно време.

Независимо от препятствията (накрая може би и със съдействието на Игнатиев) печатницата на Любен Каравелов успява да заработи през пролетта на 1878 г. Известно е, че брой 5 на списание „Знаме”, появил се на 15 май 1878 г., е отпечатан именно в Търново. Още подробности за началото на дейността на печатницата откриваме в архивите на Пощенската част в България, която е била създадена към Канцеларията за гражданските дела.

Едно писмо на управителя на Пощенската част Владимир Трубачеев, пребиваващ в Свищов, изпратено до началника (пощмейстера) на Търновската пощенска кантора Николай Переборов дни преди откриването на печатницата, ни подсказва, че първият изглежда е имал някаква информация за предстоящото събитие и изпаднал в нужда, търси съдействието на тамошния пощенски началник. Съдържанието на писмото е: „До Негово Високородие Н. П. Переборов, 3 април 1878 г., № 520. Почитаеми господине, Николай Платонович. Срещайки необходимост от изготвянето на формуляри за долуспоменатите книги, които поради липса на печатница не могат да бъдат поръчани в Свищов, аз Ви моля, Почитаеми господине, да поемете труда да поръчате в Търново, ако в него се намира печатница, следните формуляри за книги (тефтери - бел. К. Г.): № 7 за връчваната застрахована кореспонденция 60 десетици, № 19 за оборота на кожените чували 10 десетици, за входящи и изходящи книжа по 15 десетици, № 6 за получаваните и изпращаните пощи 30 десетици, № 5 за изпращаните застраховани пост-пакети 10 десетици, № 3 за изпращаните прости и препоръчани пост-пакети 10 десетици, № 8 за получаваната препоръчана кореспонденция 10 десетици; № 13 за получаваните държавни писма 10 десетици и № 14 за връщаните обратно и за препращаните държавни писма 20 десетици. Полагащите се за формулярите и хартията пари при по-изгодни за тях цени, ще Ви изпратя, след като получа от Вас сведения за това.”

Предположението, че Трубачеев е бил информиран за предстоящо откриване на печатница в Търново, се базира на запазените в държавния ни архив ред фактури, за които в „Приходно-разходната книга на Пощенското управление в България за канцеларските и други материали” е отбелязано: „2 февруари 1878 г. Записват се в разход парите, заплатени по сметка в Букурещ на Михаил Биндер, Бейхел и литографа Манчов, за белова хартия, щемпели, отпечатване на формуляри, специални книги и друго имущество - всичко петстотин и една рубли.” От тази информация е видно, че намирайки се в началото на 1878 г. в Свищов, управителят на Пощенската част е поръчал необходимите му материали на фирми от Букурещ. Следващата поръчка, обаче, той не я възлага пак там, а за изпълнението й се насочва към Търново, вероятно защото някой му е казал, че там предстои да се открие печатница.

Налага се и още една констатация: само месец след отпечатването в Букурещ на пощенски формуляри и специални книги, те изглежда вече са били на привършване, та се явява необходимост от нови. А тези формуляри и книги са били предназначени за откритите в началото на 1878 г. първи български пощенски учреждения: пощенските кантори в Свищов и Търново, и пощенското отделение в Габрово. Очевидно тяхната дейност е потръгнала успешно и се разраснала до такава степен, че в края на март се е появил недостиг от формуляри и книги, отнасящи се до регистрирането на хода на пощенския обмен.

Показаното циркулярно писмо на управляващия Пощенската част в България В. А. Трубачеев от май 1878 г., изпратено от Търново до станционния надзирател Агарков в Плевен, няма директно отношение към темата, но на писмото се вижда отпечатано името на едно от първите граждански учреждения на свободната вече България: Пощенска част в България.

Отговорът на цитираното по-горе писмо, като документ напуска рамката на пощенско-историческата си информация и регистрира сравнително точно времето, когато е започнала дейност печатницата на Каравелов в Търново. Ето какво се съдържа в изпратеното от Търново писмо-отговор: „До Негово превъзходителство В. А. Трубачеев. 6.ІV.1878 г., № 306. Почитаеми господине, Владимир Алексеевич. На Вашето официално писмо от 5 (sic!) април за № 520 имам честта да ви уведомя, че да се направи поръчка на формуляри, съгласно писмото, сега няма никаква възможност, поради липса в Търново на печатница и литография, но има надежда да изпълня Вашето поръчение след седем дни, в който период от време в Търново вече ще действа новооткривана печатница, където аз, осведомявайки се за цените на отпечатването на формулярите и инструкциите, ще Ви уведомя незабавно и след това вече ще направя поръчка на формулярите. Н. Переборов.”

На 28 май 1878 г. пощмейстера на Търновската пощенска кантора Переборов в писмо № 511 докладва на управляващия Пощенската част в България. „В изпълнение на предписанията на Ваше превъзходителство от 3 април за № 520, - се чете в писмото - имам честта с това да представа формулярите за книги № 7 - 60 десетици, № 19 - 10 д., № 6 - 30 д., № 5 - 10 д., № 3 - 10 д., № 8 - 10 д., № 13 - 10 д., № 14 - 20 д., входящи и изходящи книжа по 15 десетици.” По-нататък от текста научаваме и отговора на загадката (ако е имало наистина такава), къде са отпечатани тези формуляри и книги. В последните редове се казва, че със 190-те десетици формуляри се изпраща „също и сметката на печатаря г. Каравелов за платените му на Каравелов 300 франка за отпечатването на представените формуляри.”

Писмо № 511 всъщност е придружавало споменатите 190 десетици формуляри и въпросната сметка, представляваща „фактура”, издадена на „господ[ин] почтеместера Терновскоi почтовоi кантори”, който има „да дава на печатницата Л. Каравелова” 300 франка. Фактурата носи № 2, издадена е в Търново на 19 май 1878 г. и е подписана собственоръчно от Любен Каравелов, който е получил дължимата сума на 27 май 1878 г.

Писмото на Переборов от 6 април, в което се сочи, че след седем дни в Търново вече ще действа новооткривана печатница, съвсем точно определя 13 април 1878 г. като ден, когато е започнала работа печатницата на Любен Каравелов в свободна България.

Използвана литература и документи:

1. Михаил Арнаудов. Любен Каравелов. Живот, дело, епоха. С., 1972, с. 788-796;

2. Иван Стоянов. Любен Каравелов. Нови щрихи към живота и дейността му. В. Т., 2008, с. 112-114.

3. Н. Р. Овсяний. Русское управление в Болгарии в 1877-1878-1879 г. г. Том І - Заведывавший гражданскими делами при главнокомандовавшем Действующей армии д. с. с. князь В. А. Черкаский. С. П., 1906, с. 333-337.

4. Пощенските документи са от ЦДИА, ф. 523.